ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

 

1. Въведение
Настоящата Политика за личните данни на Сдружение "Съюз на българските филмови дейци", с ЕИК 000703504, със седалище и адрес на управление в гр. София 1504, ул. Княз Дондуков № 67, ет. 4, (наричано по-долу за краткост "СБФД" или "Сдружението"), има за цел да Ви информира какви лични данни се обработват във връзка с дейността на Сдружението, защо и как се обработват, кога е необходимо да се разкриват на трети лица. Също така, с нея се предоставя информация за правата, които потребителите имат във връзка с обработването на лични данни от СБФД, съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и другите приложимите актове на Европейския съюз и на Република България.

2. Определения
1) „лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;
2) „обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване;
3) „администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка;
4) „обработващ лични данни" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора;
5) „получател" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, пред която се разкриват личните данни, независимо дали е трета страна или не. Същевременно публичните органи, които могат да получават лични данни в рамките на конкретно разследване в съответствие с правото на Съюза или правото на държава членка, не се считат за „получатели"; обработването на тези данни от посочените публични органи отговаря на приложимите правила за защита на данните съобразно целите на обработването;
6) „надзорен орган" означава независим публичен орган, създаден от държава членка и отговорен за наблюдението на прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679.

3. Видове лични данни, които се обработват
Основните категории лични данни, събирани и обработвани от СБФД, са:

За целите на администрирането на персонала (управление на човешките ресурси) и финансово-счетоводната отчетност, СБФД обработва лични данни на основание чл. 6, пар. 1, б. „в“ и чл. 9, пар. 2, б. „б“ от Регламента на кандидати за работа, служители и физически лица, изпълнители по договори и представители на юридически лица – изпълнители по договори. Категориите обработвани данни са относно физическата и социалната, семейната и икономическата идентичност, данни за здравословното състояние на лицата.

4. Цел, законосъобразност и добросъвестност на обработката
Личните данни се обработват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни. СБФД обработва личните данни за следните цели:

Обработването на данни се извършва за конкретните и точно определени от закона цели, като данните се обработват законосъобразно и добросъвестно и не могат да се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели.

Когато СБФД обработва данни въз основа на съгласие на субекта, личните данни се обработват само ако лицата свободно, конкретно, информирано и недвусмислено са изразили своето съгласие за обработването.

 

5. Получатели на лични данни, пред които са или може да бъдат разкрити личните данни
СБФД предоставя данни на компетентните държавни органи и институции, когато това се изисква от законодателството на страната и в съответствие с определеното в него.

Извън случаите на общодостъпност на данните, включени в публичен регистър, получатели на данни съобразно конкретния случай могат да бъдат:
- Държавни органи и органи, натоварени с публични функции, в рамките на техните правомощия (НАП, НОИ, МВР и др.);
- Банки за нуждите на извършвани плащания на възнаграждения;
- Куриерски фирми и пощенски оператори – за нуждите на осъществяване на кореспонденция с физическите лица-субекти на данни.

6. Период на съхранение на личните данни
Като администратор на данни СБФД обработва данни за период с минимална продължителност съгласно целите за обработка и предвиденото в действащото законодателство в съответствие с принципа за ограничение на съхранението.

За срок от 50 години се съхраняват данните, свързани с трудовоправни и осигурителни отношения, а останалите данни се съхраняват за срок между 2 месеца и 5 години, според вида на данните, определящи законовото задължение за обработването, включително съхраняването им.

СБФД ще съхранява личните данни за срока, определен в действащото законодателство в зависимост от целта, за която са събрани. Когато личните данни, които се събират, вече не са необходими за упоменатите цели, СБФД ги заличава или ги унищожава по друг надежден начин.

7. Права на субектите на данни
- право на достъп до данните и информация за целите на обработването;

- право да се оттегли съгласието за обработка на личните данни;

- право на коригиране на личните данни;

- право на изтриване на личните данни;

- право на ограничаване обработването на лични данни;

- право на преносимост на лични данни;

- право на възражение срещу обработването;

- право на жалба до надзорен орган за защита на личните данни.

Горните права може да упражните чрез отправено искане до СБФД (писмено или по електронен път) в което следва да посочите конкретно Вашето искане. Искането следва да бъде подписано и изпратено на адреса на СБФД.

Ако смятате, че са нарушени Ваши права по Регламент 2016/679, може да подадете жалба до Комисията за защита на личните данни.

8. Защита на личните данни
За осигуряване на адекватна защита на данните СБФД прилага всички необходими организационни и технически мерки, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679 и другите приложимите актове на Европейския съюз и на Република България, както и най-добрите практики от международните стандарти.

С Вътрешни правила на СБФД за мерките за защита на личните данни, приети с Решение на председателя на СБФД, са въведени мерки за ефективна защита на обработваните лични и възможност за упражняване правата на субектите на данни, предвидени в РЕГЛАМЕНТ 2016/679.

9. Използване на „бисквитки“
За да направим посещението на нашия уебсайт привлекателно и да позволим използването на определени функции, използваме така наречените „бисквитки“ на различни страници. „Биcквиткитe“ ca фaйлoвe c инфopмaция, включвaщи тeкcтoвo cъдъpжaниe, кoитo ce cъxpaнявaт в кoмпютpитe Ви c цeл пoдoбpявaнe paбoтaтa c нашия caйт. Teзи фaйлoвe пoзвoлявaт да разпознаем браузъра Ви при следващо посещение с цел адаптиране на нашия сайт cпpямo Вашите пpeдпoчитaния и оптимизиране на работата Ви с него. Изпoлзвaт ce oщe зa изгoтвянeтo нa aнoнимнa oбщa cтaтиcтикa, кoятo ни пoмaгa зa пoдoбpявaнeтo нa структурата и съдържанието на сайта . Чрез „бисквитките“ ние нямаме достъп до личнa инфopмaция за Вас.
Можете да настроите браузъра си така, че да сте информирани за настройката на „бисквитките“ и да решите индивидуално да ги приемете или да изключите приемането им за конкретни случаи или като цяло. Неприемането на „бисквитки“ може да ограничи функционалността на нашия уебсайт.

10. Актуализиране на политиката
Настоящата Политика за личните данни може да бъде променяна или допълвана поради промени в законодателството или поради промени в процедурите и правилата за обработване на лични данни, спазвани в Сдружението. За всяка промяна ще бъдете уведомени лично в офиса на Сдружението или посредством ...………

11. Контакти
Можете да се свържете с нас по всички въпроси, касаещи защитата на лични данни на:
- адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 67
- тел. +359 2 946 10 69, +359 2 946 10 61
- e-mail : Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

СБФД
УСТАВ НА СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Правилник за дейността на УС на СБФД
Регламент на национален фестивал на българското кино - награди на СБФД "Васил Гендов"
Протокол на Комисията по избора от Общо отчетно-изборно събрание на СБФД - 29.10.2019 г.
Правилник на гилдия Драматурзи
Правилник на гилдия Анимация
Правилник на гилдия Художници
Правилник на гилдия Оператори
Правилник на гилдия Монтаж
Правилник на гилдия Критика 2018
Правилник на гилдия Режисьори на СБФД
Правилник на гилдия ЗВУКОРЕЖИСЬОРИ И КОМПОЗИТОРИ на СБФД
Заявление за членство в СБФД
CV EU format – English version
CV EU format – Bulgarian version
Примерни инвидуални договори
Минимални възнаграждения
ПРОГРАМА за развитие на киноизкуството в България
Закон за филмовата индустрия
Рамков договор с ИА НФЦ
Списък филмови монтажисти

Решения на УС на СБФД
Протокол №1/08.01.2021
Протокол №2/11.01.2021
Протокол №5/16.09.2020
Протокол №4/30.06.2020
Протокол №3/10.04.2020
Протокол №2/24.03.2020
Протокол №1/27.01.2020
Протокол №4/16.12.2019
Протокол №3/17.10.2019
Протокол №2/27.06.2019
Протокол №1/22.01.2019
Протокол №12/20.12.2018
Протокол №11/15.11.2018
Протокол №10/25.10.2018
Протокол №9/09.10.2018
Протокол №8/15.06.2018
Протокол №7/24.05.2018
Протокол №6/26.04.2018
Протокол №5/19.04.2018
Протокол №4/26.02.2018
Протокол №3/09.02.2018
Протокол №2/23.01.2018
Протокол №1/09.01.2018
Протокол №12/13.11.2017 - Пълният текст на писмото можете да прочетете в края на протокола.
Протокол №11/19.09.2017
Протокол №10/19.07.2017 - Пълният текст на писмото можете да прочетете в края на протокола.
Протокол №9/29.06.2017 - Пълният текст на писмото можете да прочетете в края на протокола.
Протокол №8/29.05.2017
Протокол №7/27.04.2017
Протокол №6/11.04.2017
Протокол №5/06.04.2017
Протокол №4/14.03.2017
Протокол №3/6.03.2017 - Пълният текст на писмото можете да прочетете в края на протокола.
Протокол №2/23.01.2017
Протокол №1/13.01.2017
Протокол №10/09.12.2016
Протокол №9/01.11.2016
Решение на УС на СБФД 19.05.2014
Решение на УС на СБФД 09.01.2014
Решение на УС на СБФД 23.12.2013
Решение на УС на СБФД 04.10.2013

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ на СБФД

ПРОГРАМА

за развитие на киноизкуството в България

(октомври 1997 година)

Киното в България се намира в състояние на криза. Това е констатация не от днес, последните години категорично и безспорно потвърдиха задълбочаващите се проблеми в тази област на българската национална култура - както по отношение на филмопроизводството, така и в кинопоказа (състоянието на киномрежата) и свързаните с тях други аспекти на процеса. Независимо от извършващите се промени в страната, липсата на ясна и цялостна концепция за развитието на българската култура въобще, дава своето частно отражение и върху състоянието на българското кино.

Като приемаме становището, че КУЛТУРАТА НЕ СЕ УПРАВЛЯВА - КУЛТУРАТА СЕ ПОДКРЕПЯ, ние считаме, че аргументите за инвестиции в българската култура и в частност в българското кино, се нуждаят от нова формулировка, направена с понятията на XXI век.

1. За всички трябва да е съвършено ясно, че говорейки тревожно за състоянието на българското кино, ние не сме пленници на някакво стеснено браншово мислене, не защитаваме някакви егоистични професионални интереси. Ние считаме, че българското кино е същностен дял от цялата досегашна, настояща и бъдеща българска национална култура. Така то може и трябва да изпълнява национални задачи днес и утре.

2. Българското кино трябва да очертае и да отстоява своя национална територия в световното аудиовизуално пространство. Ако днес така остро осъзнаваме необходимостта и се стремим към интеграция в европейското и въобще в универсалното човешко пространство, то нямаме право да губим своята идентичност в неговото най-видимо и комуникативно аудиовизуално лице. А тъкмо това с огромна мощ може да осъществи нашето национално кино, обърнато към съвременните проблеми и историческите аргументи в съзнанието ни.

3. Киното по своята синтетична природа е пресечно пространство на всички видове изкуства, на разнообразни интелектуални и духовни изяви и дейности. Така, чрез опазване и развитие на българското кино, подкрепа и реализация ще получат много други сфери на изкуството и националната ни култура - литература, музика, изобразителни изкуства, театър, технически дейности и средства, свързани с тях.

4. Киното, в своето видово и жанрово разнообразие, е незаменима образна национална памет, своеобразен национален летопис с огромна мощ и документална достоверност, архив, който запазва жива и непрекъсната нишката на времето, което винаги надживява всички ни и ни свързва с бъдещите поколения. Българският национален киноархив и съвременен аудиовизуален летопис нямат и не могат да имат заместител. А тяхната липса днес отваря бели полета в летописа и историята на България.

5. Говорейки за киното с болка, тревога и чувство за отговорност, никога не забравяме, че днес то е само част от могъщата система на съвременната аудиовизия и следователно може да съществува и трябва да се развива в единство с телевизията! А защо не (в по-далечна перспектива) и в глобалната система на образните комуникации - едно предизвикателство на идващото време, което неминуемо ще ни пресрещне някога, дори ако сме си позволили да спрем наивно някъде по пътя, например през 1997 г.

След 10 ноември 1989 г. новият принцип на съществуването на националната ни киноиндустрия в пазарни условия изискваше радикални промени в нея. През 1991 г. Отпадна държавният монопол в киното, заработиха първите частни филморазпространителски къщи.

Филмопроизводството и филморазпространението станаха приложно поле на Търговския закон. На мястото на ТСО „Българска кинематография" се появи създаденият по западноевропейски образец (френски модел), Национален филмов център към Министерство на културата. Чрез него държавата изрази новата си политика на подкрепа на най-добрите филмови проекти, а не на управление и директна намеса във филмовото творчество.

От 1991 г. до днес Министерство на културата субсидира само и единствено спечелили конкурс филмови проекти, а не институции и организации в бранша. Киното бе първата област в българската култура, която радикално смени модела на съществуването си, доказвайки перспективността от въвеждането на пазарни елементи в едно изкуство и статута на свободна професия за кинотворците.

Реформата на филмовата индустрия бе обективна необходимост. Смяната бе мъчителна, но се извърши благодарение на разбирането на кинотворците и подкрепата на Съюза на българските филмови дейци. Промяната на механизма на филмопроизводството ни отвори и вратите към европейските фондове и организации.

Но след началния тласък, след като и творци, и специалисти заработиха на икономически, а не на идеологически принцип, българското кино се сблъска с една непреодолима преграда – липсата на законова и нормативна уредба, която да регламентира всички субекти, права и задължения на филмовия пазар. Това е основният проблем на българското кино - липсата на пазар. На мястото на пазара се вихрят новобогаташки страсти, корупция и пиратство. Това се отнася за всички форми на разпространение - чрез кино- и видеомрежата, чрез кабелната и ефирната телевизия, независимо от нейния характер - държавна, частна или корпоративна.

Българската национална телевизия, която има задължението за създаване най-малко на 50% от българското кино от всички жанрове, днес, във времето на абсолютна независимост и неконтролируемост, е ограничила филмопроизводството до такъв мизерен минимум, че на фона на 2000 часа годишно излъчени европейски и световни кинопродукции, мястото и значението на 50-те часа българско кино може да има само една оценка - денационализация.

В Европа съществуват правила за защита на националните кинематографии, които задължават производители и разпространители да осигуряват най-малко 15% родно филмопроизводство и филморазпространение.

За последните четири години в България - и за БНТ, и за киномрежата - този среден процент е 1,72%!

Би следвало ясно да се каже - днес на територията на Република България няма пазар за български филми, нито в киномрежата, нито в ефира. Останките от телевизионната структура за разпространение, още повече, останките от киномрежата не са в състояние да репродуцират средства за нормален стопански цикъл от типа "филмопроизводство-разпространение-ново филмопроизводство".

От есента на 1996 г. до днес не може да започне производството на нито един игрален филм (независимо дали се субсидира от БНТ или от Министерство на културата, включително с премии от ЕВРОИМАЖ), документалните и анимационните филми се събират в шепа. Разбира се, ясно е, че за да се реализира сега един обикновен игрален филм със средна постановъчна сложност са необходими много пари . Но опитът на сродни с нас по мащаби и път на развитие източноевропейски страни показва, че има начини тази бариера да се преодолява, главно по пътя на успешни копродукции със западни партньори, И най-беглата съпоставка сочи, че в Унгария например, през 1996 г. са произведени19 игрални филма и около 70 документални, много от които пълнометражни. В Чехия производството е 16 филма. В Югославия, която излиза от война и пълно международно ембарго, броят филми е по-малък - 9, но все пак внушителен спрямо нас. Голям е спадът в Русия, но там процесът се обяснява с отдръпване на щедрите доскоро спонсори.

Съществено е обаче, че зад всеки произведен проект в някаква степен стои съществуващата все още държавна структура Госкино, а и големите тв канали не са прекратили производството на тв серии.

Надеждите на повечето кинематографисти бяха свързани с текстове в приетия през 1996 Закон за националната телевизия, който определяше 15 % от бюджета на БНТ за филмопроизводство. Тази надежда, че ние подобно на други европейски страни, чрез националната си телевизия ще укрепим родното кино, се стопява. И не само от невъзможността Законът да получи приложение в практиката, но преди всичко заради тенденциите в самата телевизия и по-точно, очертаващата се конфронтация между телевизионни работници и кинематографисти, затваряне на ТВ производството вътре в себе си, а така деформацията се превръща в унищожение. През последните години БНТ системно и последователно намалява филмопроизводството си, за да го сведе в момента практически до нула, а за най-популярната филмова форма - тв сериал, въобще не може да се говори.

* * *

Общата криза на българското кино засегна чувствително и кинообслужването в страната.

Драстичното намаление броя на кината доведе до ликвидиране на кинопоказа в десетки градове и изцяло в селската киномрежа. При съществуващата пазарна система на кинопоказа и инвазията на комерсиалното кино, българските филми и сериозните произведения на седмото изкуство трудно си пробиват път към големия екран.

През 1989 г. броят на кината бе около 1 500, през 1992 г. той спадна на 319, а през 1996 г. техният брой е около 120. От тях около 100 са държавни и 20 алтернативни (извън държавните).

За сравнение, действуващите киносалони в някои други европейски страни са: Чехия -1070, Полша - 773, Унгария - 497, Румъния - 391, Гърция - 320, Португалия - 236 и т. н.

Тенденцията към намаляване броя на кината трябва да бъде спряна преди да се достигне необратимия минимум и да се потърсят начини за запазване и укрепване на съществуващите годни салони. Това е въпрос на културна политика и стратегия преди всичко на Министерство на културата, но и на цялата наша културна общественост. Наложителни са спешни мерки за излизане от това катастрофално положение, като едно от решенията е разумната приватизация на подходящи салони при запазване на предназначението им.

Очертаната ситуация не е пресилена. Тя отразява реалностите, които звучат апокалиптично, но уви, са факт.

Затова ние, българските кинематографисти, смятаме, че

РЕФОРМАТА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО

не търпи отлагане, към нея трябва да се пристъпи незабавно, с чувство за отговорност пред бъдещето от страна на всички решаващи държавни структури и на първо място – изпълнителната власт, в лицето на Министерски съвет (респективно Министерство на културата) и законодателната власт - Народното събрание. Ние, от своя страна, сме готови да предложим задължителните, неотменими по наше мнение енергични стъпки и тяхната логична последователност на осъществяване.

1. ЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ

- Закон за българската култура, който да определи основните приоритети на нашата държава в духовната сфера за следващите 15-20 години.

- Закон за Фонд "Българско кино", който да конкретизира и облече в императивна форма основните правила за набиране и ползване на средства за българско кино.

- Нов Закон за телевизията и радиото, който да постанови не само за държавната, но и за всички останали видове телевизии задължителните изисквания, които да ги определят като български и да гарантират, че наред с излъчването на чужди филми и програми от всички жанрове, ще създават и излъчват в определен обем и български такива.

2. КОНКРЕТНИ ИДЕИ, подкрепени от необходимите разпоредителни и нормативни мерки:

А. ФИЛМОПРОИЗВОДСТВО

- Националното филмопроизводство трябва да се разпредели балансирано между т. н. "арт кино" (филми с художествени амбиции) и "киното на публиката" (касови комерсиални филми). Това не е изкуствено налагана алтернативна опозиция, а неизбежно установена от практиката в целия свят реалност. "Арт-филмите" и "комерсиалното кино" са еднакво необходими и неизбежни във всеки национален кинопроцес.

"Арт-филмите" , предназначени преди всичко за специализираната киномрежа, ще се създават от независими продуценти с подкрепата на държавата - Министерство на културата (НФЦ), други национални фондове, както и с много важното участие на различни европейски и световни структури (напр. Фонда "Евроимаж", програма "Медия 2" и т. н.). Необходимото производство за България, "абсолютният минимум", под който не бива да се пропада е: 4 игрални, 12 документални или научнопопулярни филма и 12 анимационни филма в годишното производство. Тези проекти ще се подбират на конкурсен принцип, за да реализират националната стратегия в кинопроцеса, да осигурят създаването на произведения с високи хуманни идеи, съвременни естетически и художествени качества, па макар и носещи определен пазарен риск.

"Киното на публиката" може и трябва да бъде в значително по-голям обем и във всички случаи ясно ориентирано към пазара (киносалони и телевизия), без да си позволява грубо загърбване на необходимия минимум художествени изисквания. Много важно обстоятелство е решаващото участие на телевизията в създаването на тези филми. Всички европейски държави минаха по този път - националните кинематографии на Франция, Италия, Германия, Испания, Великобритания в най-тежките им кризисни години бяха спасени от националните телевизии. Всяка национална телевизия в днешно време има отговорността да създава преобладаващата част от националното кино или под различна форма да съучаства в неговото производство, отделно от специфичното собствено производство на серийни филми.

- Материална база на филмопроизводството. "Бояна филм" ЕАД е единствената професионално изградена структура и тя трябва да получи статута на "Национален институт" в областта на киното. За нея са необходими особени грижи от страна на държавата, както и спешна инвестиция от държавния фонд "Развитие".

В процеса на приватизация считаме за задължително най-малко 51% от "Бояна филм"ЕАД да остане държавна собственост, като се даде възможност за участие в останалите проценти на собственост на български и чуждестранни юридически и физически лица.

Друг вариант за бъдещето на този институт е създаване на холдинг "Бояна", в който да се включат с относителна самостоятелност студията за игрални филми, за анимационни филми, за документални и научнопопулярни филми, лабораторията и част от киномрежата.

За развитието и съхранението на киното у нас е необходимо да бъдат запазени предприятията за създаване на игрални, анимационни и документални филми, независимо от формата на собственост - по-важна е гаранцията, че за следващите 20-30 години ще има възможност за професионално производство.

Б. ФИЛМОРАЗПРОСТРАНЕНИЕ И КИНОПОКАЗ

- Действащите в момента към 120 киносалона имат много технически и "битови" проблеми. Тяхната експлоатация (с 2-3 изключения) не е ефективна. Хиляди са закритите вече салони с неясно бъдеще. В програмата на СБФД съществува идеята "малки салони в малки градове". Световната практика отхвърли прокобите за смъртта на кинопоказа и тъкмо малките салони (в състава на големите "мултиплекси" или самостоятелно) не само оцеляха, но и поддържат значителна част от оборота. В повечето малки градове на България има подобни салони, които могат да се превърнат в съвременни средища за кинопоказ. Трябва да се пристъпи към бързата им приватизация със задължителни изисквания за запазване предмета на дейност и реинвестиране на средства в бъдещото им преустройство и модернизация.

Възможно е някои държавни и общински салони да запазят формата си на собственост като се реконструират и преоборудват със средства по линията на различни фондове и програми ("Европа синемас", ФАР и т. н.).

А своеобразна "програма-максимум" е строеж на специализирани Мултиплекси, естествено, с привличане на външни инвестиции.

Не бива да се забравя, че киномрежата е едно от първите условия за съществуването на нормален филмов живот, в т. ч. и на национално филмопроизводство, тъй като съответните данъчни мерки връщат отчисления към него.

В. НАЦИОНАЛЕН КИНОАРХИВ

- Дейността на Българската национална филмотека е сериозно ограничена поради несъответстващото й бюджетно финансиране, независимо, че е със статута на "национален културен институт". Бъдещето й нормално финансиране е необходимо както заради нормализиране на досегашната й дейност (съхраняване и ползване на съществуващия фонд), така и с оглед разширяването и обогатяването на фонда с филмови материали за България, издирвани по целия свят.

- Освен бюджетно финансиране, националният киноархив ще разработи своя система за такси и заплащане при ползване на фондовете като добавъчен, но много важен приходоизточник.

- Национален аудиовизуален летопис. Разумно е "образната памет" на България, която се съхранява в националния киноархив, да се поддържа и създава текущо от специализирано звено с нарочно бюджетно финансиране. Историята няма да ни прости, ако в днешните, толкова важни времена оголим "дупка" в хронологията на събитията и лишим бъдещето от аудиовизуална памет. Националният кинолетопис трябва да се схваща като "национален" не само заради статута си, а тъкмо заради национално-историческото му значение.

Г. ПЕРИОДИКА И КНИГОИЗДАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КИНОТО

Пазарът на печатни издания (периодика и книги) все повече налага масовия вкус, рекламното четиво, "гланцовите" списания със жълта информация. Но малката част от сериозни читатели и професионалисти се нуждае от сериозни издания, които не могат да бъдат печеливши и трябва да се подпомагат финансово - пряко и непряко. Новите данъчни облекчения засега важат за книгите от български автори. Нашето предложение е те да се отнасят и за преводната литература с нетърговски характер, както и за професионалните киносписания със сериозна ориентация. Такова е списание "Кино", издавано от СБФД, което може и би трябвало да прерасне в модерно издание за съвременна аудиовизия, подкрепено вече от БНТ, филмопроизводствените звена, някои фондации, НФЦ, Министерство на културата и др. Така то ще може да осигури необходимостта от нова научна и художествена информация за киното, тв и видеото, за съвременните теории в областта на медиазнанието, масовите комуникации, социологията на културата и т. н.

Д. ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ. ФИЛМОВ КАНАЛ.

Невъзможно е да отделим въпроса за бъдещето на киното в България от по-общия и многоспектьрен проблем за бъдещето на телевизията или по-точно е да кажем - на телевизиите у нас. Плурализмът на ефира настоятелно изисква появата на национална ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ . Това поставя поне два въпроса:

- статута и програмния облик на един обществен тв канал;

- преструктуриране и преразпределение на националния честотен обхват.

Очевидно е, че изграждането на един пълноценен обществен тв канал не е нито лесна, нито краткосрочна работа. Поради това ние виждаме развитието на този проект в няколко етапа:

I-ви етап: програмен блок, продуциран от СБФД, финансиран и произведен извън БНТ и излъчен в подходящ часови пояс на националната тв честота.

II-ри етап: преминаване към пълна програмна схема

III-ти етап: обособяване на самостоятелен обществен канал със своя честота.

Именно I-ви етап е реално изпълним като ФИЛМОВ БЛОК от подходящи заглавия (български, европейски и други), който може да стартира в структурата на сега съществуващата национална телевизия, а след обособяването на самостоятелен обществен канал (III-ти етап) филмовият блок да се отдели също като самостоятелен ФИЛМОВ КАНАЛ .

Първите стъпки по този проект вече са направени от членове на СБФД, нужна е подкрепата на съответните инстанции за доразвиване на идеята. Трудностите са огромни, затова нямаме илюзии, а конкретни намерения.

Е. РАЗПОРЕДИТЕЛНИ И НОРМАТИВНИ МЕРКИ

- Нарастване на субсидията за филмопроизводство пропорционално на средствата за културна дейност от Държавния бюджет. Киното е индустрия, пряко зависима от валутния курс и икономическите фактори в страната, която изисква много по-значителни средства, за да не прекъсне съществуването на киното като процес. В тази насока е Становището на Комисията по култура на Народно събрание от м. май 1996 г.;

- Регламентиране на финансовото участие на БНТ в създаването на български филми, субсидирани от МК и НФЦ, чрез сключване на рамков договор, съгласно новия Закон за радио и телевизия;

- Увеличаване броя на копродукциите чрез Фонда "Евроимаж" към Съвета на Европа; уреждане финансовите вноски на Република България в него;

- Присъединяване на България като пълноправен член в Програмата "Медия 2" на Европейския съюз,

- Принципи, изграждане и действие на съвременен Национален аудиовизуален летопис (кино и видео).

- Създаването на система, гарантираща реално разпространение и показ на всички нови български игрални филми по киносалоните в страната. Субсидиране филморазпространението на конкурсен принцип аналогично на филмопроизводството.

- Определяне на концесия за най-малко две частни или корпоративни телевизионни програми, които да покриват територията на Република България, като концесията да съдържа задължителни квоти за българско филмопроизводство,

- Преструктуриране и преразпределение на честотите за излъчване с национален обхват на ТВ сигнал, отделяне на технологичната структура от продуцентската и осигуряване теоретична възможност на всички, покрили изискванията на концесии и лицензи за достъп до професионална технология на производство и излъчване.

- Определяне на лиценз за всички регионални и кабелни телевизионни оператори, който да съдържа задължителни нормативи за защита на българските програми.

- Създаване на нормативна уредба за технологически изисквания, които са задължителни за всички разпространители и производители като част от БДС, която да е аналог на европейските.

- Създаване на контролен орган в системата на Министерство на културата, който да защитава авторското право на български и чужди автори, продуценти и създатели.

- Защитна мрежа на труда и доходите във филмопроизводството и филморазпространението.

- Пълна интеграция и пълноправно членство във всички европейски действащи структури и фондове както за филмопроизводство, така и за филморазпространение.

Конкретни разработки по всички посочени въпроси ще бъдат подготвени от експерти в областта на киното, с активното участие на Съюза на българските филмови дейци и съвместно със съответните компетентни органи от Министерски съвет, Министерство на културата, постоянни комисии на Народното събрание и др.

Само неотложното общо усилие днес може да спаси българското кино от изчезване в края на XX век, сто години след създаването на този удивителен културен феномен и то тъкмо на прага на идващото ново хилядолетие! От нас зависи как ще влезем в него - с една прекъсната и погубена културна следа или с разумното й опазване и развиване!

октомври 1997 г.

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

ЗАКОН за филмовата индустрия

   Обн., ДВ, бр. 105 от 2.12.2003 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.01.2008 г. (*) - изм., бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., (*) бр. 53 от 30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г., изм. и доп., бр. 98 от 27.11.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 99 от 17.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд на РБ от 31.03.2011 г. - бр. 31 от 15.04.2011 г.

   Сборник закони - АПИС, кн. 1 /2004 г., стр. 513

   Библиотека закони - АПИС, т. 4, р. 3, № 635

   (*) (Бел. ред. - относно влизането в сила на измененията на ЗФИ с ДВ, бр. 34 от 25.04.2006 г., виж § 56 от преходните и заключителните разпоредби на ЗТР)

   Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

   Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани с производството, разпространението, промоцията и показа на филмите в Република България и държавното подпомагане на българската филмова индустрия, като създава условия за нейното развитие.

   Чл. 2. (1) Филмова индустрия по смисъла на закона е производството, разпространението, промоцията, показът и съхранението на филми.

 (2) Дейността по съхраняването на филми се осъществява от Българската национална филмотека като държавен културен институт с национално значение.

   Чл. 3. (1) Държавното подпомагане на филмовата индустрия цели:

 1. утвърждаване на филмовото творчество като важна област на националната култура;

 2. стимулиране на производството, разпространението, промоцията и показа на националната филмова продукция;

 3. поощряване създаването и разпространението на високохудожествени произведения на филмовото творчество;

 4. защита и съхраняване на филмовото творчество като част от европейското и световното културно наследство.

 (2) Приоритети на държавната политика във филмовата индустрия са:

 1. правото на обществен достъп до разнообразни форми на филмовото творчество;

 2. защита на правата и интересите на зрителите;

 3. подкрепа на нови таланти и млади автори;

 4. представяне на българското кино в страната и в чужбина;

 5. създаване на условия за работа на чуждестранни филмови продукции на територията на страната.

 (3) Принципите, на които се подчинява държавното подпомагане в областта на филмовата индустрия, са:

 1. защита на правото на свободно изразяване на авторите;

 2. равнопоставеност на творците и организациите, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия;

 3. защита на интелектуалната собственост в областта на филмовото творчество.

   Чл. 4. Държавното подпомагане по този закон се осъществява в сътрудничество с професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия.

   Глава втора

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

   Чл. 5. Изпълнителна агенция "Национален филмов център", наричана по-нататък "агенцията", е администрация към министъра на културата - юридическо лице със седалище София, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност.

   Чл. 6. (1) Агенцията:

 1. подпомага създаването, разпространението и показа на български филми в страната и в чужбина;

 2. разработва проекти на нормативни актове в областта на филмовата индустрия;

 3. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) поддържа и води регистър по чл. 19, ал. 1 и регистър на държавното подпомагане на производството, разпространението и показа на филми;

 4. (нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) в срок до 31 март на текущата година представя на министъра на финансите годишен доклад съгласно Закона за държавните помощи относно държавното подпомагане на филмовата индустрия въз основа на отчетените данни за предходната година, който се публикува на интернет страницата на агенцията;

 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) осъществява сътрудничество със сродни организации от други страни, с фондове и програми на Съвета на Европа и на Европейския съюз;

 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) осъществява взаимодействие с юридически лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, с професионално-съсловните организации на кинодейците и с дружествата за колективно управление на права в областта на филмовата индустрия в страната;

 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) организира и подпомага фестивали, панорами и прегледи на български и чуждестранни филми в Република България и представянето на български филми в чужбина;

 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) извършва информационна дейност, събира и обобщава данни за производството, разпространението и показа на филми и ги прави публично достояние;

 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) посредничи при сключване на рамкови споразумения между професионално-съсловните организации на кинодейците за определяне защитен механизъм на възнагражденията в областта на филмопроизводството;

 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) съдейства за защитата на авторските и сродните им права в областта на филмовата индустрия;

 11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) упражнява продуцентските права върху българските филми, когато такива са й предоставени по закон или с договор;

 12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) подпомага обучението и квалификацията на кадри във филмовата индустрия;

 13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) осъществява други функции, свързани с прилагането на закона или възложени от министъра на културата;

 14. (нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) подпомага дейността на Бюро МЕДИЯ - България.

 (2) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

   Чл. 7. (1) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

 (2) Изпълнителният директор на агенцията се назначава от министъра на културата след конкурс за срок от пет години.

 (3) Изпълнителен директор на агенцията може да бъде български гражданин с висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност в направления "Социални, стопански и правни науки" или "Изкуства" и с не по-малко от 5 години професионален опит в областта на филмовата индустрия.

 (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г., бр. 42 от 2009 г.) Изпълнителният директор не може да:

 1. заема друга държавна длъжност;

 2. упражнява търговска дейност или да е управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик;

 3. е член на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация;

 4. упражнява свободна професия, с изключение на научна или преподавателска дейност или упражняване на авторски и сродни права.

 (5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Изпълнителният директор може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.

   Чл. 8. (1) Към изпълнителния директор се създават следните консултативно-експертни органи:

 1. национален съвет за кино;

 2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) национални художествени комисии по:

 а) игрално кино;

 б) документално кино;

 в) анимационно кино;

 3. национална комисия за категоризация на филми;

 4. национална техническа комисия;

 5. финансова комисия.

 (2) Членовете на консултативно-експертните органи по ал. 1 получават възнаграждение за участието си в тях, което се определя с устройствения правилник на агенцията.

 (3) Дейността на органите по ал. 1 се обслужва от административните звена на агенцията.

   Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Националният съвет за кино се назначава за срок две години със заповед на изпълнителния директор на агенцията и се състои от 12 членове - лица, които имат висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност в направления "Изкуства" или "Социални, стопански и правни науки" и най-малко 5 години стаж в областта на филмовата индустрия.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Членовете на Националния съвет за кино се определят по предложение на професионалните сдружения и на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия. В състава на съвета задължително се включва един представител, определен от агенцията.

 (3) Националният съвет за кино:

 1. разработва и предлага на министъра на културата чрез изпълнителния директор на агенцията Национална програма за развитие на филмовата индустрия;

 2. съвместно с изпълнителния директор предлага и обосновава пред министъра на културата размера на държавното финансиране за осъществяване на националната политика в областта на филмовата индустрия;

 3. (нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) разработва, обсъжда и предлага на изпълнителния директор на агенцията проекти на нормативни актове в областта на филмовата индустрия по предложение на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия;

 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) предлага на изпълнителния директор на агенцията ежегодна квота за създаване на български дебютни филми;

 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) предлага на изпълнителния директор на агенцията български филми за представяне на европейски и световни конкурси и номинации.

   Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) (1) Националните художествени комисии по игрално, документално и анимационно кино се назначават със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок една година. Всяка от комисиите се състои от 9 членове, 8 от които предложени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, и един член, определен от агенцията.

 (2) Националните художествени комисии по игрално, по документално и по анимационно кино разглеждат постъпилите проекти, оценяват ги по критериите по чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 и ги класират за държавно подпомагане с мотивирано решение за всеки проект.

   Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Националната комисия за категоризация на филми се назначава за срок две години със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Тя е организирана в 8 равнопоставени състава от по 7 членове.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Всеки състав на комисията по ал. 1 се състои от:

 1. представител на Министерството на културата;

 2. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) представител на Министерството на образованието, младежта и науката;

 3. трима представители, определени от Националния съвет за кино;

 4. представител, определен от агенцията;

 5. психолог.

 (3) Националната комисия за категоризация на филми предлага на изпълнителния директор на агенцията категория за всеки филм, подлежащ на разпространение и/или показ на територията на Република България.

   Чл. 12. (1) Националната техническа комисия се назначава със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок две години. Тя се състои от 5 членове, от които:

 1. двама експерти по изображение;

 2. двама експерти по звук;

 3. експерт по кино- и видеотехника.

 (2) Националната техническа комисия оценява техническото качество на завършените филми, получили държавно подпомагане по реда на този закон.

   Чл. 13. (1) Финансовата комисия се назначава за срок две години със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Тя се състои от 7 членове с доказан опит в организацията и финансирането на филмопроизводството, от които:

 1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) четирима представители, определени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия;

 2. представител на Българската национална телевизия;

 3. представител на Министерството на културата;

 4. представител на агенцията.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Финансовата комисия извършва експертна оценка съгласно критериите по чл. 27, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и предлага на изпълнителния директор на агенцията размера на държавното подпомагане за всеки отделен проект за филмопроизводство, за разпространение, за промоция и за кинопоказ.

   Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) (1) Два месеца преди изтичане на мандата на всеки от органите по чл. 8, ал. 1 министърът на културата оповестява списък на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, както и техните квоти.

 (2) Едно и също лице не може да бъде предлагано в органите по чл. 10 за два последователни мандата.

 (3) Правомощията на членовете на орган по чл. 8, ал. 1 могат да бъдат прекратени предсрочно с подаване на оставка или при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца, или при смърт.

 (4) В случаите по ал. 3 в едномесечен срок изпълнителният директор на агенцията назначава нов член за срок до края на мандата на освободения член по предложение на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел, оповестени и предложени по реда на ал. 1. В този случай сдруженията и юридическите лица по ал. 1 предлагат представител в 14-дневен срок.

   Чл. 15. Редът за работата на националния съвет за кино и на националните комисии се урежда с устройствения правилник на агенцията по чл. 6, ал. 2.

   Глава трета

ФИНАНСИРАНЕ

   Раздел I

Приходи

   Чл. 16. (1) Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.

 (2) Трансферът от бюджета на Министерството на културата за агенцията се определя с ежегодния закон за държавния бюджет на Република България.

 (3) Агенцията е администратор на следните приходи:

 1. такси, събирани по този закон;

 2. глоби и имуществени санкции по този закон;

 3. отстъпени продуцентски права върху български филми, когато са й предоставени по закон или с договор;

 4. приходи по изпълнението на договори за финансиране на производството, разпространението и показа на филми и други аудио-визуални произведения;

 5. (нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) средства от международни фондове и програми;

 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) неустойки и лихви за неизпълнение на договори, по които агенцията е страна;

 7. (предишна т. 6, доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) дарения и завещания;

 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) лихви по депозитите на собствени средства;

 9. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) други приходи, установени със закон или друг нормативен акт.

   Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 99 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., обявен за противоконституционен от КС на РБ - ДВ, бр. 31 от 2011 г. )

————————————————————————————————

Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България при възможност се предвижда:

1. субсидия за агенцията, чийто годишен размер се определя на база сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно до 7 игрални филма, до 14 пълнометражни документални филма и до 160 минути анимация;

 2. средства за членски внос в международни организации, фондове и програми в областта на филмовата индустрия, в които членува Република България;

 3. средства за издръжка на агенцията.

————————————————————————————————

   Раздел II

Разходи

   Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Средствата, набрани по чл. 16, ал. 3 и чл. 17, т. 1, се разходват за държавно подпомагане на проекти в областта на производството, промоцията, разпространението и показа на български филми и на филми, създадени при условията на копродукция с държави, страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, съставена в Страсбург на 2 октомври 1992 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 30 от 2004 г.) (ДВ, бр. 86 от 2004 г.), и с държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия.

 (2) Средствата по ал. 1 се разпределят, както следва:

 1. не по-малко от 10 на сто - за финансиране по чл. 32;

2. до 5 на сто - за финансиране по чл. 34;

3. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) не по-малко от 80 на сто - за финансиране по чл. 28, ал. 1;

4. (нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) до 5 на сто - за финансиране по чл. 30а.

(3) Средствата по чл. 17, т. 2 се разходват целево и по предназначение.

   Глава четвърта

РЕГИСТРАЦИЯ

   Чл. 19. (1) Агенцията създава и поддържа единен публичен регистър на:

 1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) филмовите продуценти;

 2. разпространителите на филми в Република България;

 3. лицата, осъществяващи показ на филми на територията на Република България;

 4. киносалоните в Република България;

 5. филмовите продукции, осъществявани от чуждестранни продуценти на територията на Република България, включително и копродукциите с български продуценти;

 6. филмите, получили виза за разпространение и показ в Република България;

 7. (нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) филмите, създадени с подкрепата на агенцията или съвместно с Българската национална телевизия.

 (2) Продуцентът, съответно лицето, осъществяващо разпространение и/или показ, подава заявление по образец за регистрация по ал. 1, т. 1 - 5.

 (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Регистрацията по ал. 1, т. 6 и 7 се извършва служебно от агенцията.

 (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) На регистрация по ал. 1, т. 1 - 3 подлежат лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство или Швейцария.

   Чл. 20. (1) Към заявлението за вписване в регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 1 - 3 се прилагат:

 1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., доп., бр. 98 от 2007 г.) актуално удостоверение за вписване в търговския регистър или заверен от консулска служба превод на документ, издаден от компетентен орган в държавата на учредяване на чуждестранното лице, удостоверяващ, че то има право да осъществява продуцентска дейност, съответно дейност по разпространение или показ на филми;

 2. (отм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г.);

3. (отм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г.);

4. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г.);

5. документ за платена такса за регистрация.

 (2) Към заявлението за вписване в регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 4 се прилагат:

 1. декларация, удостоверяваща местонахождението, вида и режима на работа на киносалона, вид кинотехника и брой на зрителските места;

 2. документ за платена такса за регистрация.

 (3) Заявлението за вписване в регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 5 се подава не по-късно от 14 дни преди започване на работата за реализация на продукцията в Република България. Към заявлението се прилагат:

 1. професионална биография на продуцента;

 2. копие от договор с български изпълнителен продуцент или копродуцент;

 3. копие от договора за получени авторски права или всяко друго доказателство, позволяващо да се провери притежаването на авторски права за търговско използване на филма;

 4. копие от сценария;

 5. списък на основните творчески и технически лица на участващите страни;

 6. календарен план на продукцията в частта й за реализация на територията на Република България;

 7. план за местата на снимките;

 8. проектобюджет на продукцията в частта му за територията на Република България;

 9. документ за платена такса за регистрация.

   Чл. 21. (1) Агенцията се произнася по искането за вписване в 7-дневен срок от подаване на заявлението и издава удостоверение за регистрация.

 (2) При непълноти и/или неточности в представените документи заявителят се уведомява писмено в тридневен срок за отстраняването им. При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите в едномесечен срок от уведомяването искането се смята за оттеглено.

 (3) Действието на регистрацията и на удостоверението за регистрация по чл. 19, ал. 1, т. 1 - 4 е безсрочно, а по чл. 19, ал. 1, т. 5 е за срока на осъществяване на регистрираната продукция.

   Чл. 22. На вписване в регистъра по чл. 19, ал. 1 подлежат и промени на данните, подлежащи на регистрация, в 14-дневен срок от настъпването им.

   Чл. 23. (1) Регистрацията се заличава със заповед на изпълнителния директор на агенцията, а издаденото удостоверение се обезсилва:

 1. по искане на регистрираното лице;

 2. при смърт на регистрирания, ако той е физическо лице, или при прекратяване и ликвидация, ако е юридическо лице;

 3. при установена неистинност на някои от заявените обстоятелства;

 4. при влязло в сила наказателно постановление за повторно нарушение по този закон.

 (2) Заповедта по ал. 1, т. 3 и 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Заличаването на регистрацията и обезсилването на удостоверението се разгласяват от агенцията по подходящ начин.

   Чл. 24. Редът за водене на регистъра по тази глава се определя с наредба на министъра на културата.

   Чл. 25. За вписване в регистъра по чл. 19, ал. 1 се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

   Глава пета

ДЪРЖАВНО ПОДПОМАГАНЕ НА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ

   Раздел I

Общи разпоредби

   Чл. 26. (1) Държавата чрез агенцията подпомага:

 1. производството, разпространението и показа на български филми;

 2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) разпространението и показа на филми, създадени при условията на копродукция с държави - страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, и с други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия, както и на европейски филми;

 3. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) промоцията на български филми.

 (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Държавното подпомагане се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства в съответствие с изискванията на Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Лицата, получили държавно подпомагане, отчитат и доказват целесъобразността на разходваните средства пред агенцията. Преди изплащане на последната част лицата, получили държавно подпомагане, представят финансов отчет за извършените разходи, заверен от независим финансов одитор.

 (4) Лицата, които разходват получените по този закон финансови средства не по предназначението им, ги възстановяват в пълен размер съгласно сключените договори заедно със законната лихва и неустойка.

 (5) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Членовете на националните художествени комисии, финансовата комисия и служителите на агенцията не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по реда на този закон.

 (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Член на орган по чл. 10 и по чл. 13, който е напуснал състава му, не може да кандидатства за финансово подпомагане по реда на този закон до изтичане на мандата на съответния орган.

 (7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Юридическите лица, в чиито органи на управление, контрол или надзор изпълнителният директор на агенцията участва или получава под каквато и да е форма възнаграждение от тях, не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по този закон.

 (8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) За кандидатстване на проекти за финансово подпомагане от агенцията се внася такса в размер, определен в тарифата по чл. 25.

   Чл. 27. (1) Проектите, които кандидатстват за държавна субсидия, се оценяват съобразно:

 1. художествения им потенциал в контекста на европейското културно разнообразие;

 2. търговския им потенциал и възможността за международно признание;

 3. икономическата обоснованост на предлагания бюджет;

 4. пълнотата на стратегическия план, представен от продуцента относно управлението и промоцията на проекта;

 5. професионалния опит на продуцента и режисьора, признанието на техни предишни произведения от зрителите, на международни фестивали и номинации на професионални сдружения и организации.

 (2) Разпоредбата на ал. 1, т. 5 не се прилага при държавно подпомагане на дебютни български филми.

   Раздел II

Държавно подпомагане на филмопроизводството

   Чл. 28. (1) Държавно подпомагане в областта на филмопроизводството се осигурява за:

 1. създаване на български филми;

 2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) създаване на филми при условията на копродукция с държави - страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, и с други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия и аудиовизията;

 3. създаване на филми при условията на копродукция с Българската национална телевизия или с друг телевизионен оператор с национален обхват;

 4. подготовка на проекти, включително създаване на филмови сценарии, за български филми и за филми при условията на международна копродукция с българско участие;

 5. създаване на български дебютни филми.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Финансовото подпомагане на проекти по ал. 1, т. 1 не може да бъде по-малко от 30 на сто от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година.

 (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Размерът на средствата за държавно подпомагане на филми по ал. 1, т. 2, когато има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент, не може да надхвърля 20 на сто от средствата за филмопроизводство по чл. 18, ал. 2, т. 3.

(4) Финансовото подпомагане по ал. 1, т. 4 не може да надхвърля 5 на сто от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година.

 (5) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Националният съвет за кино ежегодно предлага квота за финансиране на филмови проекти по ал. 1, т. 5 в размер не по-малко от 10 на сто от средствата за филмопроизводство по чл. 18, ал. 2, т. 3.

(6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Размерът на средствата за държавно подпомагане на филм по ал. 1 не трябва да надвишава 50 на сто от бюджета на проекта, а за нискобюджетните филми - 80 на сто от бюджета на проекта.

 (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Не по-малко от 75 на сто от отпуснатите целеви финансови средства по този закон се разходват на територията на Република България. Националният съвет за кино ежегодно може да определя и по-висок процент за разходване.

   Чл. 29. (1) За подпомагане по чл. 28 може да кандидатства само продуцент, който е вписан в регистъра по чл. 19, ал. 1 и няма просрочени задължения към агенцията и/или просрочени публични задължения към държавата.

 (2) Не се допуска държавно подпомагане на проекти, които проповядват насилие, верска, расова или етническа нетърпимост или съдържат порнография.

   Чл. 30. (1) Държавното подпомагане по чл. 28 се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства след провеждане на конкурс.

 (2) Изпълнителният директор на агенцията открива процедурата по провеждането на конкурса със заповед, която съдържа:

 1. вид на филмовия проект по чл. 28, ал. 1;

2. общ размер на финансовите средства, с които ще бъдат подпомогнати кандидатстващите проекти;

 3. срок за подаване на документите;

 4. дата, място и час на провеждането на конкурса;

 5. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) специални изисквания към участниците, когато такива са наложителни. В тези случаи изискванията се обявяват не по-късно от 6 месеца преди датата на провеждане на конкурса.

 (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Националните художествени комисии разглеждат постъпилите проекти, оценяват ги по критериите по чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 и 5 и ги класират с мотивирано решение за всеки проект.

 (4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Изпълнителният директор на агенцията издава заповед, с която определя спечелилите конкурса проекти в съответствие с общия размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2 в срок три дни от приемането на решението по ал. 3.

 (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Проектите, определени в заповедта на изпълнителния директор на агенцията по ал. 4, се разглеждат от финансовата комисия, която предлага на изпълнителния директор мотивирано решение за размера на държавното подпомагане за всеки отделен проект. Предложеният общ размер не може да надхвърля обявения размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2 и по чл. 30а.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Въз основа на решенията на националните художествени комисии и на финансовата комисия изпълнителният директор на агенцията издава заповед, с която определя размера на държавното подпомагане за спечелилите конкурса проекти.

 (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Изпълнителният директор на агенцията мотивирано отказва да издаде заповед по ал. 6, когато решенията по ал. 3 и 5 са приети в нарушение на разпоредбите на този закон или на устройствения правилник на агенцията.

 (8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Заповедта по ал. 6, съответно отказът по ал. 7, се издава в срок 7 дни от датата на решението на финансовата комисия, обявява се в сградата на агенцията на място, достъпно за всички заинтересовани лица, публикува се на интернет страницата на агенцията и се съобщава писмено на кандидата в тридневен срок.

 (9) (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Заповедите по ал. 4 и 6 или отказът по ал. 7 може да се обжалва от участниците в конкурса по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) (Предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Въз основа на влязлата в сила заповед по ал. 6 изпълнителният директор на агенцията сключва със спечелилите кандидати договор за държавно подпомагане.

   Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Държавно подпомагане на български филми, свързани с национални прояви и чествания на събития и бележити дейци, се извършва по предложение на министъра на културата, като българските продуценти кандидатстват пред агенцията на извънредна конкурсна сесия и проектите се разглеждат при условията и по реда на този закон.

   Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) (1) Държавно подпомагане на проекти, за които има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент от държава - страна по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, или от държава, с която Република България има сключена спогодба в областта на филмовата индустрия, се извършва, като българският продуцент кандидатства пред агенцията и проектът се разглежда при условията и по реда на този закон.

 (2) За държавно подпомагане по ал. 1 могат да кандидатстват български продуценти, ако са налице следните условия:

 1. средствата за финансирането на проекта, осигурени от чуждестранния копродуцент, са от международен, национален или регионален фонд или институция и/или телевизионен оператор с национален обхват на територията на страната на чуждестранния копродуцент;

 2. делът на българския продуцент в бюджета на проекта е не по-малко от 20 на сто за двустранна копродукция и не по-малко от 10 на сто за многостранна копродукция.

 (3) Проектът се разглежда по реда на чл. 30 на заседания на съответната национална художествена комисия и на финансовата комисия в срок до три месеца считано от датата на внасянето му.

   Чл. 31а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Участието на лица, ненавършили 18 години, във филмови продукции на територията на Република България се осъществява съгласно действащото законодателство и по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

   Раздел III

Държавно подпомагане на разпространението и показа на филми

   Чл. 32. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Държавно подпомагане за разпространение и показ се предоставя за български филми и за филми, създадени при условията на копродукция с държави - страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, и с други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия, както и за европейски филми.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Държавното подпомагане на показа на филми се предоставя под формата на целеви финансови средства в размер до 50 на сто от средната цена на билета за предходната година в съответния киносалон или киносалон в кинокомплекс, умножена по броя на местата в него и по броя на прожекциите на филма, за който се кандидатства по ал. 1.

 (3) Държавното подпомагане на разпространението на филм по ал. 1 се предоставя под формата на целеви финансови средства в размер до 50 на сто от бюджета му за разпространение и реклама.

 (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Държавното подпомагане на разпространението на европейски филми извън случаите по ал. 2 и 3 се предоставя в размер до 25 на сто от извършените разходи от разпространителя за съответния филм.

 (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Държавното подпомагане на показа на европейски филми извън случаите по ал. 1 се предоставя в размер до 25 на сто от общите приходи от продадените билети в съответния киносалон или киносалон в кинокомплекс за съответния филм.

 (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Държавното подпомагане на показа на филми по ал. 2 и 4 се предоставя въз основа на проекти, които могат да включват до 4 филма.

   Чл. 33. (1) Държавното подпомагане по чл. 32 се предоставя по искане на лицата, осъществяващи разпространението или кинопоказа, които представят информация за дейността си по чл. 43.

(2) Финансовата комисия разглежда постъпилите искания и предлага на изпълнителния директор на агенцията размера на държавното подпомагане, определен съгласно чл. 32, ал. 2, 3 и 4.

(3) Въз основа на решението на финансовата комисия изпълнителният директор на агенцията издава заповед, с която определя размера на държавното подпомагане.

 (4) Изпълнителният директор на агенцията мотивирано отказва да издаде заповед по ал. 3, когато решението по ал. 2 е прието в нарушение на разпоредбите на този закон или на устройствения правилник на агенцията.

 (5) Заповедта по ал. 3, съответно отказът по ал. 4, се издава в срок 7 дни от датата на решението на финансовата комисия, обявява се в сградата на агенцията на място, достъпно за всички заинтересувани лица, и се съобщава писмено на кандидата в тридневен срок.

 (6) Заповедта по ал. 3 или отказът по ал. 4 може да се обжалва от заинтересуваното лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Въз основа на влязлата в сила заповед по ал. 3 изпълнителният директор на агенцията сключва със спечелилия кандидат договор за държавно подпомагане.

   Чл. 34. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Агенцията подпомага промоцията на български филми на международни и национални кинофестивали, седмици и панорами на българското кино под формата на целеви финансови средства за рекламни материали, филмови копия, субтитрирането им и други разходи, свързани с представянето им.

   Чл. 35. (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) За държавно подпомагане по чл. 32 и 34 могат да кандидатстват само лица, вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1, които нямат просрочени задължения към агенцията и/или просрочени публични задължения към държавата.

 (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Агенцията може да използва филми, създадени с държавно финансово подпомагане за международни културни прояви, като заплаща авторски и сродните им права по сключените договори до погасяване на предоставеното държавно финансиране.

   Глава шеста

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ПОКАЗ НА ФИЛМИ. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

   Чл. 36. Разпространението и/или показът на филми на територията на Република България се осъществява след издаване на виза.

   Чл. 37. (1) За издаване на виза по чл. 36 лицето, осъществяващо разпространението на филма, подава писмено искане по образец. В искането се посочват:

 1. име/наименование на заявителя и удостоверение за регистрация в публичния регистър на агенцията;

 2. предназначение на визата - за разпространение и/или показ;

 3. заглавие на филма на езика на оригинала, а ако той не е на български - заглавие и на български, под което се предлага филмът да бъде разпространяван и/или показван в Република България;

 4. име/наименование и адрес на продуцента на филма;

 5. лицето, отстъпило правата за разпространение и/или показ, с адреса му за кореспонденция;

 6. времетраене или дължина на филма в метри;

 7. вид на носителя на филма;

 8. брой на копията, с които ще се разпространява или показва филмът;

 9. най-ранна дата, на която разпространителят може да осигури прожекция на филма на националната комисия за категоризация на филми;

 10. дата на започване на разпространението и/или показа на филма на територията на Република България;

 11. определената категория на филма в страната производител, ако това не е Република България.

 (2) Към искането по ал. 1 се прилагат:

 1. глава на филма;

 2. анотация на филма в размер до една страница;

 3. копие от договора, удостоверяващ придобиването на правата за разпространение и/или показ на филма за територията на Република България, придружен с легализиран превод, ако оригиналът не е на български език;

 4. документ за внесена такса.

 (3) В случай че има непълноти в представените документи, агенцията дава на заявителя указание за отстраняването им в 14-дневен срок. Ако непълнотата не бъде отстранена в този срок, искането се смята за оттеглено.

 (4) Националната комисия за категоризация на филми в 7-дневен срок от получаването на редовно оформеното искане определя категория на филма, както следва:

 1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) категория "А" - когато филмът е за деца и има възпитателен характер;

 2. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) категория "B" - когато филмът утвърждава идеалите на хуманизма, популяризира националната и световната култура или по никакъв начин не противоречи на общоприетите морални норми в страната и няма ограничителни препоръки от комисията;

 3. категория "С" - когато филмът съдържа отделни кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или отделни кадри с насилие в тях;

 4. категория "D" - когато филмът съдържа значителен брой кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или значителен брой кадри с насилие в тях;

 5. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) категория "Х" - когато филмът е натуралистично-еротичен.

 (5) Филми, чието съдържание противоречи на общоприетите морални норми, които възхваляват или оневиняват жестокост, насилие или употреба на наркотици, подбуждат към ненавист на основата на расов, полов, религиозен или национален признак, не се категоризират.

 (6) Решението на националната комисия за категоризация на филми по ал. 4 или 5 се съобщава на заявителя в 3-дневен срок. Той може да направи възражение пред изпълнителния директор на агенцията в 7-дневен срок от получаване на съобщението. В този случай изпълнителният директор изисква становище от друг състав на комисията, който се произнася в тридневен срок от получаване на възражението.

 (7) Изпълнителният директор на агенцията със заповед издава виза за разпространение и/или показ или отказва издаването й в тридневен срок от окончателното решение на комисията.

 (8) Изпълнителният директор на агенцията отказва да издаде виза, когато:

 1. заявителят не е носител на правата за разпространение и/или показ на филма на територията на Република България;

 2. филмът не е получил категория съгласно ал. 5.

 (9) Заповедта по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

   Чл. 38. Визата съдържа:

 1. номер;

 2. оригинално заглавие на филма, под което той ще се разпространява и/или показва на територията на страната;

 3. заглавие на филма на езика на оригинала;

 4. име/наименование на продуцента на филма;

 5. име/наименование на носителя на правата за разпространение и/или показ на филма в Република България;

 6. категория на филма и възрастови ограничения, ако има такива;

 7. предназначение на визата - разпространение и/или показ;

 8. дата, до която съгласно договора носителят има право да разпространява и/или показва филма на територията на Република България.

   Чл. 39. Въз основа на издадена виза за разпространение и/или показ агенцията вписва служебно филма в публичния регистър на агенцията.

   Чл. 40. (1) Визата за разпространение и/или показ се поставя на видно за всички зрители място в киносалона.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Изображението на визата се монтира преди първия кадър върху всяко копие на филма.

 (3) Изображението на визата се поставя върху всеки носител, когато филмът се разпространява на видео- или какъвто и да е друг носител.

   Чл. 41. (1) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Чуждестранните филми в Република България се разпространяват и/или показват преведени на български език.

 (2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Разпространението и показът на пълнометражни анимационни филми категория "А" се извършват във версия, дублирана на български език.

 (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Във всички обяви и рекламни материали за разпространението и/или показа на филм, както и на опаковката, с която той се разпространява, а също и във визата за разпространение и/или показ се поставят следните надписи в зависимост от категорията, която е получил филмът:

 1. при категория "А" - "Препоръчва се за деца";

 2. (нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) при категория "В" - "Без възрастови ограничения";

 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) при категория "С" - "Не се препоръчва за деца под 12-годишна възраст";

 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) при категория "D" - "Забранен за лица под 16-годишна възраст";

 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) при категория "Х" - "Забранен за лица под 18-годишна възраст".

 (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) При показ на филми категория "С" в киносалона не се допускат лица под 12-годишна възраст, освен с пълнолетен придружител.

 (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) При показ на филми категория "D" в киносалона не се допускат лица под 16-годишна възраст.

 (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Показът на филми категория "Х" може да се осъществява при условие, че киносалонът е специализиран само за показ на филми с категория "Х" и в него не се допускат лица под 18-годишна възраст.

 (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Забранява се продажбата и отдаването под наем на носители, съдържащи филми категория "D", на лица под 16-годишна възраст и категория "Х" - на лица под 18-годишна възраст.

 (8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Филмът може да бъде разпространяван и/или показван на територията на Република България само във вида, за който е получил визата.

 (9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Всеки филм, разпространяван и/или показван на територията на Република България, трябва да съдържа заключителни надписи, в които са посочени всички творчески лица, изпълнители на роли и технически лица, взели участие в създаването на филма, заглавието на музикалните произведения, използвани изцяло или частично във филма, както и носителите на авторски, изпълнителски и продуцентски права върху тях.

   Чл. 42. (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) За издаване на виза за разпространение и/или показ на филм, в зависимост от категорията и вида на филма, се внася такса в размер, определен в тарифата по чл. 25.

   Чл. 43. (1) Лицата, осъществяващи разпространение и/или показ на филми, предоставят в агенцията статистическа информация, необходима за изпълнението на задължения на Република България по международни договори.

 (2) Статистическата информация по ал. 1 съдържа:

 1. разпространявани или показвани заглавия;

 2. брой прожекции за всяко заглавие по часови пояси;

 3. общ брой зрители за всеки киносалон, за всеки показван филм по часови пояси;

 4. общ брой продадени или отдадени под наем филми върху видеокасети или друг носител;

 5. приходи от всяко заглавие от разпространение;

 6. приходи от всяко заглавие от показ.

 (3) Информацията по ал. 1 се предоставя до 15-о число на следващия месец.

 (4) Информацията по ал. 1 се предоставя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.

 (5) Длъжностни лица, упълномощени от изпълнителния директор на агенцията, извършват проверки в киносалоните и осъществяват контрол за достоверността на информацията по ал. 2.

   Чл. 44. (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Не по-малко от 15 на сто от общото годишно време във всеки киносалон и киносалон в кинокомплекс следва да бъде предназначено за европейски филми. Времето за показ на български филми не може да бъде по-малко от 5 на сто от общото годишно време във всеки киносалон, равномерно разпределено във всички часови пояси.

   Чл. 45. При разпространението на филми се спазват следните периоди:

 1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) за разпространение на видео, DVD, интернет или чрез платен телевизионен канал периодът е най-малко три месеца след датата на премиерата в киносалон, с изключение на случаите, когато в договора за разпространение е уговорено друго;

 2. за излъчване по телевизионен канал - най-малко 6 месеца след датата на премиерата в киносалон.

   Глава седма

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

   Чл. 46. (1) Който извършва филмопродуцентска или филморазпространителска дейност или осъществява показ на филми без регистрация по този закон, се наказва с глоба в размер от 8000 до 20 000 лв., а когато нарушението е извършено от юридически лица или еднолични търговци - с имуществена санкция в същия размер.

 (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 16 000 до 40 000 лв.

   Чл. 47. (1) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Който разпространява или осъществява показ на филми, за които няма виза за разпространение и/или показ или в нарушение на чл. 40 и 41, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а когато нарушението е извършено от юридически лица или еднолични търговци - с имуществена санкция в същия размер.

 (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 10 000 до 30 000 лв.

   Чл. 48. (1) Който не предоставя информацията при условията и в сроковете по чл. 43, ал. 1 - 4 или препятства длъжностно лице при извършване на проверки по чл. 43, ал. 5, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., а когато нарушението е извършено от юридически лица или еднолични търговци - с имуществена санкция в същия размер.

 (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 2000 до 10 000 лв.

   Чл. 49. (1) Който извършва показ в нарушение на чл. 44, се наказва с глоба в размер от 7000 до 14 000 лв., а когато нарушението е извършено при осъществяване на дейността на юридически лица или еднолични търговци - с имуществена санкция в същия размер.

 (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 14 000 до 28 000 лв.

   Чл. 50. (1) Който разпространява филми в нарушение на чл. 45, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

 (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 10 000 до 20 000 лв.

   Чл. 51. (1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от длъжностни лица, упълномощени от изпълнителния директор на агенцията.

 (2) Наказателните постановления се издават от министъра на културата или от упълномощено от него длъжностно лице.

 (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

   ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

   § 1. По смисъла на този закон:

 1. "Филм" е поредица от фиксирани по какъвто и да е начин върху материален носител свързани изображения, с каквато и да е дължина, озвучени или не, възприемани като движеща се картина, под формата на игрални, анимационни и документални кинематографични произведения, предназначени за разпространение и показ.

 2. "Български филм" е филм, който отговаря поне на едно от следните условия:

 а) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) има най-малко 15 точки съгласно приложение № 1;

 б) има оригинална версия на български език и поне двама от авторите са български граждани, единият от които е сценарист или режисьор;

 в) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) финансовото участие на българския продуцент е най-малко 20 на сто от бюджета на филма при двустранни копродукции и най-малко 10 на сто при тристранни и многостранни копродукции и българските елементи са най-малко 10 точки съгласно приложение № 1.

 3. "Европейски филм" е филм, който отговаря на следните условия:

 а) европейските елементи са най-малко 15 точки съгласно приложение № 2;

 б) (изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) продуциран е в по-голямата си част от един или повече продуценти от държави - страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция.

4. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Дебютен филм" е първият филм на режисьор извън процеса на обучение във висше училище.

 5. "Производство на филм" е художествено-творчески процес, който обхваща следните етапи: подготовка, снимки, монтаж, озвучаване и еталониране.

 6. "Копие на филм" е траен материален носител, върху който е фиксиран филмът, копиран от оригинала по какъвто и да е начин, позволяващ възпроизвеждането му впоследствие и в други копия или правенето му достояние на публиката непосредствено или с помощта на каквото и да е устройство.

 7. "Автор" е лице по смисъла на чл. 62, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.

8. "Показ" е прожектиране на филм с търговска цел по какъвто и да е начин, с помощта на каквото и да е устройство, на каквото и да е място, достъпно за неограничен кръг лица.

 9. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Киносалон" е една зала или друго място, включително на открито, снабдено с необходимото оборудване и технически средства за показ на филми с търговска цел.

 10. (Нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Кинокомплекс" ("мултиплекс", "синеплекс", "многозално кино") е множество киносалони, концентрирани в един обект, снабдени с необходимото оборудване и технически средства за показ на филми с търговска цел.

 11. (Предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Разпространение" са всички форми на търговско разпространение, предназначено за публика: в киносалони, по телевизията, за домашно ползване, разпространение на мултимедийни произведения "офлайн" или "онлайн". Излъчването в музеи, културни организации и образователни институции не се смята за търговско разпространение. Разпространението по-специално е продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, както и предложението за продажба или даване под наем на копия от филми.

 12. (Предишна т. 11 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Промоция" е всяка дейност, организирана с цел популяризиране на филма и насърчаване на разпространението и продажбата му, включително представянето му на национални и международни прояви, кинофестивали и филмови пазари.

 13. (Предишна т. 12 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Среден приход за една прожекция" е приходът от продадени билети за съответния период, разделен на броя на прожекциите в него.

 14. (Предишна т. 13 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Средностатистически бюджет на игрален филм" е бюджет на игрален филм с дължина над 2600 м (над 90 минути), заснет на 35-мм филмова лента, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производство за предходната година, включително разходите за изработване на 5 копия за разпространение на филма, превод и субтитриране на два чужди езика, както и разходите за реклама и промоция в размер 10 на сто от сумата на бюджета, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година.

 15. (Предишна т. 14 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Средностатистически бюджет на документален филм" е бюджет на документален филм с дължина над 1600 м (над 60 минути), заснет на 35-мм филмова лента, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производство за предходната година, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година.

 16. (Предишна т. 15 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Средностатистически бюджет на анимационен филм" е бюджет на анимационен филм, определен на основата на една минута екранно време, заснет на 35-мм филмова лента, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производството за предходната година, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година.

 17. (Предишна т. 16 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Глава на филм" е списък на основните творчески и технически лица, взели участие в създаването на филма, и на актьорите, изпълняващи главни и поддържащи роли и роли със специално участие.

 18. (Предишна т. 17 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Пълнометражен филм" е филм с продължителност над 70 минути.

 19. (Предишна т. 18 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същия вид нарушение.

 20. (Предишна т. 19, изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Продуцент" е лице, което инициира и организира реализацията на филма от собствено име, осигурявайки необходимите за целта финансови средства и други условия.

 21. (Предишна т. 20 - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Оригинал на филм" е материалният носител, върху който е направен първоначалният запис на филма и от който филмът може да бъде възпроизведен в неограничен брой копия по какъвто и да е начин.

 22. (Предишна т. 21, изм. - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Международна копродукция" е проект или филм, реализиран съвместно от български и чуждестранни продуценти.

 23. (Нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г.) "Нискобюджетен филм" е филм с бюджет не по-голям от 60 на сто от средностатистическия бюджет на европейски филм за предходната година по данни на Европейската аудио-визуална обсерватория.

   ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

   § 2. (1) Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на закона преобразува Националния филмов център към Министерството на културата в Изпълнителна агенция "Национален филмов център" към министъра на културата.

 (2) Дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията, включително служебните и трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Националния филмов център към Министерството на културата, преминават към Изпълнителната агенция "Национален филмов център".

 (3) До конституиране на органите по чл. 8, ал. 1 функциите им се изпълняват от съответните комисии към Националния филмов център към Министерството на културата.

   § 3. В двумесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата издава наредбата по чл. 24 и предлага на Министерския съвет проекти на устройствен правилник на Изпълнителната агенция "Национален филмов център" и на тарифа за таксите по чл. 25.

   § 4. (1) Лицата по чл. 19, ал. 1, т. 1 - 3 са длъжни да се регистрират в срок три месеца от влизането в сила на закона.

 (2) Лицата, регистрирани от Националния филмов център към Министерството на културата, запазват регистрацията си за срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.

 (3) Визите за разпространение и показ, издадени от Националния филмов център към Министерството на културата, запазват своето действие.

   § 5. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата оповестява със заповед списъка по чл. 14.

(2) В срок един месец от оповестяване на заповедта по ал. 1 организациите и сдруженията по чл. 14, както и Министерството на образованието и науката и Българската национална телевизия, посочват своите представители за съставите на националния съвет за кино и националните комисии към агенцията.

   § 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на културата.

 Законът е приет от 39-то Народно събрание на 19 ноември 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

————————————————————————————————

   ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма

(ДВ, бр. 28 от 2005 г., в сила от 1.04.2005 г.)

 § 14. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за закрила и развитие на културата, Закона за народната просвета, Закона за народните читалища, Закона за паметниците на културата и музеите, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за филмовата индустрия, издадени от или съвместно с министъра на културата преди влизането в сила на този закон, запазват действието си.

 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 § 18. Навсякъде в Закона за филмовата индустрия (ДВ, бр. 105 от 2003 г.) думите "министърът на културата", "министъра на културата" и "Министерството на културата" се заменят съответно с "министърът на културата и туризма", "министъра на културата и туризма" и "Министерството на културата и туризма".

 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

   ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма

(ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.)

 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 § 69. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за закрила и развитие на културата, Закона за народната просвета, Закона за народните читалища, Закона за паметниците на културата и музеите, Закона за професионалното образование и обучение, и Закона за филмовата индустрия, издадени от или съвместно с министъра на културата и туризма преди влизането в сила на този закон, запазват действието си.

 § 70. В Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, бр. 105 от 2003 г.; изм., бр. 28 от 2005 г.) навсякъде думите "министърът на културата и туризма", "министъра на културата и туризма" и "Министерството на културата и туризма" се заменят съответно с "министърът на културата", "министъра на културата" и "Министерството на културата".

 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

   ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Административнопроцесуалния кодекс

(ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.)

 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 § 134. В Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, бр. 105 от 2003 г.; изм., бр. 28, 94 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

   (*)ЗАКОН за изменение на Закона за търговския регистър

(ДВ, бр. 80 от 2006 г., в сила от 3.10.2006 г.)

 § 1. В § 56 от преходните и заключителните разпоредби думите "1 октомври 2006 г." се заменят с "1 юли 2007 г.".

 .......................................................................

   (*)ЗАКОН за изменение на Закона за търговския регистър

(ДВ, бр. 53 от 2007 г., в сила от 30.06.2007 г.)

 § 1. В § 56 от преходните и заключителните разпоредби думите "1 юли 2007 г." се заменят с "1 януари 2008 г.".

 ........................................................................

   ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на

  Закона за филмовата индустрия

(ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.)

 § 31. (1) Правомощията на членовете на органите по чл. 8, ал. 1 се прекратяват в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.

 (2) В срока по ал. 1 министърът на културата оповестява списъка и квотите по чл. 14, ал. 1.

(3) Изпълнителният директор на агенцията в срок до един месец от изтичането на срока по ал. 2 назначава със заповед членовете на органите по чл. 8, ал. 1.

§ 32. Издадените визи за разпространение и/или показ на филми категория "А", "В" и "Х" запазват своето действие.

 § 33. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от 1 януари 2009 г.

 

Приложение № 1 към § 1, т. 2, букви "а" и "в"

  Български елементи Точки за оценяване Творческа група на носите-   лите на права по Закона за   авторското право и сродни-   те му права   Сценарист 3 Режисьор 3 Композитор 1 Оператор 1 Общо 8

Забележка.

При анимационни филми разпределението е следното:

Сценарист 2 Режисьор 2 Композитор 1 Художник-постановчик 3 Общо 8

Творческа група на актьорите

Главна роля 3 Поддържаща роля 2 Роля 1 Общо 6

Всички роли се оценяват по значимостта на ролята и/или по броя на снимачните дни.

Творческа група на техни-   ческия и снимачния екип   Звук и мишунг 1 Монтаж 1 Декори и костюми 1 Студио или място 1 на снимките   Място за извършване 1 на постпродукция   Общо 5 Общо 19      

Приложение № 2 към § 1, т. 3, буква "а"

Европейски елементи Точки за оценяване Сценарист 3 Режисьор 3 Композитор 1 Оператор 1 Първа роля 3 Втора роля 2 Трета роля 1 Звук и мишунг 1 Монтаж 1 Декори и костюми 1 Студио или място 1 на снимките   Място за извършване 1 на постпродукция   Общо 19    

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 93/98/ЕИО НА СЪВЕТА от 29 октомври 1993 година за хармонизиране на срока за закрила на авторското право и някои сродни права

ДИРЕКТИВА 92/100/ЕИО НА СЪВЕТА от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост

НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

 

Д  О  Г  О  В  О  Р

ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ОСНОВНИТЕ И СПОМАГАТЕЛНИ ТВОРЧЕСКИ КАДРИ

И ГАРАНТИРАНИТЕ ИМ МИНИМАЛНИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА АУДИОВИЗУАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ,

СУБСИДИРАНИ ОТ ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ НАЦИОНАЛНИЯ ФИЛМОВ ЦЕНТЪР

София, 1993 г.

ДЯЛ I - СТРАНИ ПО ДОГОВОРА

         Чл.1. /1/. Страни по договора са:

         1. НАЦИОНАЛНИЯТ ФИЛМОВ ЦЕНТЪР към Министерството на образованието, науката и културата - образуван  с Постановление № 107 на Министерски съвет от 6 юни 1991 г., със седалище град София, ул."Раковски "96, наричан по-нататък за краткост "ФИЛМОВ ЦЕНТЪР" , представляван от директора си г-н Димитър Дерелиев

         2. СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ, регистриран в Софийски градски съд под № 245/13.10.1953 г., на основание Постановление № 91 на Министерски съвет от 31.01.1952 г., със седалище в гр.София, ул."Екзварх Йосиф" 37, наричан по-нататък за краткост "СБФД", представляван от председателя си Павел Васев

         /2/ Страните, посочени в предходната алинея, се договориха за съдържанието на настоящия договор.

ДЯЛ II - ОПРЕДЕЛЕНИЯ

         Чл.2. Използваните в настоящия договор термини и техните варианти означават следното:

         1. "АУДИОВИЗУАЛНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ" - произведение, състоящо се от свързани помежду си кадри, непосредствено предназначени за показ чрез използване на каквито и да е механизми или устройства /например: диаскопи, прожекционни машини, електронно оборудване, телекомуникационни устройства или каквито и да е други известни в настоящо време или измислени в последствие/, както съпровождани, така и несъпровождани от звук, без зависимост от природата на материалния обект, на който произведението е въплътено /фото и кинолента, магнитна лента, диск или какъвто и да е съществуващ или създаден впоследствие носител/.

         2. "ФИЛМ" - аудиовизуално произведение, състоящо се от свързани помежду си кадри, съпровождани или несъпровождани от звук, които показани последователно, създават ефект за движение.

         3. "ИГРАЛЕН ФИЛМ" - аудиовизуално произведение, създадено по оригинален сценарий или специално написан сценарий на основата на съществуващо произведение, оригинална постановка на актьорското поведение за аудиовизуално произведение, с оригинална организация на пространството за аудиовизуално произведение.

         4. "АНИМАЦИОНЕН ФИЛМ" - аудиовизуално произведение, създадено по оригинален сценарий или специално написан сценарий на основата на съществуващо произведение и реализирано с рисувани, куклени или други реално не съществуващи персонажи.

         5. "ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ" - аудиовизуално произведение, създадено на основата на оригинален сценарий или по спеицално написан сценарий на основата на съществуващо произведение, реализиран без промяна на материалната среда на действието, с оригинална временна организация на действието в аудиовизуалното произведение.

         6. "НАУЧНО-ПОПУЛЯРЕН, УЧЕБЕН И РЕКЛАМЕН ФИЛМ" - тяхната специфика налага използване на методите на документалното, игралното и анимационно кино по отношение на персонажа и снимачната среда. Причисляването им към една или друга категория става по преобладаващия полезен метраж след приемане на проекта за реализация на филма.

         7. "ПРОИЗВОДСТВО НА АУДИОВИЗУАЛНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ" - творчески технически и икономически действия, водещи до създаване на аудиовизуалното произведение, които обхващат в частност:

         а/ написване на сценарий за аудиовизуално произведение;

         б/ написване на проект за изображението и звука на аудиовизуалното произведение;

         в/ регистриране на изображението и звука на какъвто и да е носител;

         г/ обработка на носителя;

         д/ монтаж с помощта на каквато и да е техника;

         е/ изработване на копия на какъвто и да е носител.

         8. "ПРОДУЦЕНТ" - физическо или юридическо лице, което взема инициатива и поема отговорността за създаване на аудиовизуалното произведение.

         9 "КВАЛИФИКАЦИОННО УДОСТОВЕРЕНИЕ" - членска карта за редовен и асоцииран член, издадена от сдружение на СБФД по съответната специалност.

         /2/ Термините "ФИЛМ" и "АУДИОВИЗУАЛНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ" се смятат за идентични в настоящия договор.

ДЯЛ III - СФЕРА НА ДЕЙСТВИЕ

         Чл.3 /1/ Настоящият договор регламентира правата, задълженията и минималните възнаграждения на следните основни и спомагателни творчески лица, участващи в производството на аудиовизулани произведения:

         1. сценарист;

         2.диалогист;

         3. автор на идеята;

         4. драматургичен консултант;

         5. кинодраматург;

         6. автор на гегове;

         7. режисьор;

         8. първи асистент на режисьора

         9. скриптер;

         10. втори асистент на режисьора;

         11. композитор;

         12. музикален оформител;

         13. оператор

         14. оператор на камерата

         15. първи асистент на оператора;

         16. асистент-оператор на фокуса;

         17. втори асистент на оператора;

         18. оператор на комбинирани снимки и надписи;

         19. сценограф;

         20. художник на костюмите;

         21. художник на комбинирани снимки;

         22. художник-гримьор;

         23. първи асистент на сценографа;

         24. първи асистент на художника на костюмите;

         25. втори асистент на сценографа;

         26. звукорежисьор;

         27. тон инженер;

         28. асистент на звукорежисьора;

         29. специалист-звукови ефекти;

         30. режисьор по монтажа;

         31. драматургичен консултант на дублажа;

         32. актьор;

         33. делегиран продуцент.

         /2/ Настоящият договор регламентира задължението на Филмовия център да предвиди при сключването на договори с регистрирани продуценти за отпускане на държавна субсидия, спазването на този договор.

         Чл.4. Настоящият договор е валиден при производството на аудиовизуални произведения на територията на Република България за всички физически и юридически лица,  ползващи субсидия или други финансови облекчения, произтичащи от регистрацията им във Филмовия център.

         Чл.5. Настоящият договор не регламентира:

         1. Правата на авторите при показа и разпространението, произтичащи от Закона за авторското право;

         2. Правата, задълженията и възнагражденията на лицата, наети по трудов договор без конкретизация на аудиовизуалното произведение, в производството на което ще участват и когато срока на трудовия им договор е за срок по-голям от предвидения в чл.68, т.1 от Кодекса на труда.

ДЯЛ IV- ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОСНОВНИТЕ И СПОМАГАТЕЛНИТЕ ТВОРЧЕСКИ РАБОТНИЦИ. ГАРАНЦИИ НА СБФД ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ОСНОВНИТЕ И СПОМАГАТЕЛНИТЕ ТВОРЧЕСКИ РАБОТНИЦИ

         Чл.6. /1/ СЦЕНАРИСТЪТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да спазва договорираните с продуцента срокове за предаване на сценария.

         2. Да участва в изработването на проекта за реализация на филма при искане от страна на продуцента и режисьора.

         3. Да оказва творческа помощ при искане от страна на режисьора и продуцента до окончателното завършване на филма.

         4. Продуцентът и режисьорът нямат право да изменят първоначалният замисъл на сценария без съгласието на сценариста, ако това изрично не е уговорено в индивидуалния договор

         5. Без писмено съгласие на сценариста изготвеният проект за реализация не може да бъде пуснат в производство, освен ако това изрично не е уговорено в индивидуалния договор.

         6. Да участва в определяне заглавието на филма. Без негово съгласие то не може да бъде променяно, освен ако това изрично не е уговорено в индивидуалния договор.

         7. Името му се изписва на първо място или фигурира съгласно определените по взаимно съгласие условия в надписите в началото или края на филма, а също така и във всички рекламни материали и документация на филма.

         8. При група от автори на сценарий творческата група може да работи съвместно без разделяне на творческите функции или разделяйки между себе си етапите от работата над сценария - от заявка, идея,либрето, диалог до готовия за производството на филма текст на сценария. В надписите с равни права се изписват авторите на сценария, освен ако специално не е отбелязано "Автор на диалога…", "При участието на…" и пр.

         /2/ Сценарист е създателят както на оригинален сценарий, така и на сценарий на основата на съществуващо произведение. Той е притежател на авторските права върху сценария, а заедно с режисьора е автор на заснетия по този сценарий филм с всички произтичащи оттук права над филма и реализацията му. Правата му се регламентират от Закона за авторско право и индивидуалния договор, сключен между него и продуцента.

         Чл.7 /1/ ДИАЛОГИСТЪТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да не променя основния замисъл на сценария.

         2. Да присъства на снимачната площадка според исканията на режисьора и продуцента.

         3. Името му се изписва в надписите на филма според предварителна уговорка.

         /2/ Диалогист е творческо лице, поканено от продуцента срещу договор да преработи диалога на сценарий, за да го доведе до по-добро художествено равнище и го направи годен за производство. Диалогистът притежава авторски права над сценария. Участието му се регламентира от Закона за авторско право.

         Чл.8. АВТОР НА ИДЕЯ  е лице, предложило в писмен вид идеята за сценарий, но което не участва задължително в написването му. Под идея за игрален филм се разбира изразено в писмен вид предложение, съдържащо най-общо сюжетно развитие на действието или части от него. Името на автора на идея обичайно не се изписва в надписите на филма. Той се явява един от авторите на сценария и участието му се регламентира от Закона за авторското право.

         Чл.9 /1/ КИНОДРАМАТУРГЪТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да участва във всички стадии на подготовката на сценария до окончателното му завършване.

         2. Да участва в изработването на проекта за реализация и всички останали драматургични дейности до окончателното завършване на филма /диалог, задкадров текст, надписи и пр./

         3. Да следи за спазването на всички срокове за написването на сценария до окончателното му приемане.

         4. Да осъществява връзката между продуцента, сценариста и режисьора.

         5. Да предлага на продуцента при съгласие на сценариста подходящ драматургичен консултант, диалогист и пр. при неуспешен първи или втори вариант на сценария.

         6. Името му се изписва в началните или крайни надписи на филма, съгласно определените по взаимно съгласие условия.

         /2/ Кинодраматург е лице, осъществяващо творческа дейност свързана със създаването на сценарий за филм. Степента на участие и контрол на кинодраматурга при реализацията на сценария се определя от подписания между него и продуцента договор.

         Чл.10. ДРАМАТУРГИЧЕН КОНСУЛТАНТ е творческо лице, поканено от продуцента срещу хонорар за оценка,препоръки и съвети във връзка с написването на даден сценарий. Името му се изписва в надписите на филма според предварителната уговорка. Драматургичният консултант няма авторски права над сценария.

         Чл.11. АВТОР НА ГЕГОВЕ е творческо лице, поканено от продуцента да предложи кратки анекдотични елементи от драматургичното действие, чиято главна задача е разнообразяването и обогатяването на сюжета. Името на автора на гегове не се изписва в надписите на филма, освен при предварителна взаимна уговорка. /Заплащането става по споразумение съобразно броя на одобрените и използувани гегове/.

         Чл.12./1/ ДЕЛЕГИРАНИЯТ ПРОДУЦЕНТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да участва в работата над сценария, режисьорската книга и производството на филма, съгласно сключения между него и продуцента договор.

         2. Да следи за спазването на всички срокове свързани с написването на сценария и всички етапи на производството на филма.

         3. Да осъществява връзката между продуцента, сценариста, режисьора на филма по творчески въпроси.

         4. Да съдейства за изглаждане на спорове между сценариста, режисьора и други участници в продукцията.

         5. Да дава сведения за хода на творческата работа по реализацията на филма по искане на продуцента.

         6. Да направи писмен отчет за изпълнението на договорните задължения на творческия състав и да го представя на продуцента след окончателното завършване на филма.

         7. Името му се изписва в началните или крайни надписи на филма, съгласно определените по взаимно съгласие условия.

         /2/ Делегиран продуцент може да бъде всеки български гражданин, нает от продуцента срещу договор за осъществяване на творческа и административна дейност, свързана със създаването на филм. Делегираният продуцент притежава всички права по творчески и административни въпроси, предоставени му от продуцента и вписани в условията на индивидуалния договор.

         Чл.13. /1/ РЕЖИСЬОРЪТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да избира съвместно със сценографа и оператора местата за натурни снимки в разумно определен от продуцента срок.

         2. Да завърши в разумно определен от продуцента срок проекта за реализация на филма съвместно с оператора и сценографа.

         3. Да определи, съгласувано с продуцента, актьорското разпределение на главните роли.

         4. Да прави промени в сценария, съгласувано с автора на сценария и продуцента.

         5. Да определи изобразителното решение на филма, съвместно с оператора и сценографа и това да се запише в проекта за реализация.

         6. Да приеме ескизната разработка за декорите и додекоряването.

         7. Да приеме ескизните проекти за костюмите на главните изпълнители.

         8. Да определи, съвместно с оператора, сценографа и художник-гримьора, грима на актьорите в разумно определен от продуцента срок.

         9. Да определи основния творчески състав за реализация на филма, съвместно с продуцента, като продуцентът сключи договор с тези лица.

         10. Да определи своите асистенти в разумно определен от продуцента срок, като продуцентът сключи договор с посочените лица.

         11. Да определи готовата музика на филма съвместно с продуцента.

         12. Да ръководи цялостната творческа дейност в предподготвителния, подготвителния, снимачния и монтажно-озвучителен периоди.

         13. Да спазва определената съвместно с продуцента календарно-постановъчна програма.

         14. Името му се изписва с еднакви по големина букви с името на продуцента и в надписите на филма се поставя непосредствено след продуцента или след всички други надписи.

         /2/ Режисьор на игрален филм с продължителност над 60 мин. може да бъде всеки български гражданин, завършил висше образование по специалността "Кино и телевизионна режисура" и заснел един игрален филм с продължителност под 60 мин. и два документални филма с продължителност над 20 мин.

         /3/ Режисьор на аудиовизуално произведение с продължителност под 60 мин. може да бъде всеки български гражданин  с висше образование по специалността "Кино и телевизионна режисура" и работил като асистент-режисьор в един филм с продължителност под 60 мин.

         /4/ Сдружението на филмовите режисьори гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени условията по смисъла на ал.2 и ал.3 от този член.

         Чл.14./1/ ПЪРВИЯТ АСИСТЕНТ НА РЕЖИСЬОРА има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да участва в избора на места за натурни снимки.

         2. Да предлага на режисьора и продуцента кандидатури за изпълнители на главни роли.

         3. Да организира, съгласувано с продуцента, провеждането на актьорски видео-, кино и фотопроби.

         4. Да участва в разработването на календарно-постановъчен план.

         5. Да организира издирването на документални материали, необходими за написването на проекта за реализация на филма.

         6. Да контролира изпълнението на съгласуваните решения на продуцента и режисьора, свързани с творческата подготовка на филма.

         7. Да организира провеждането на репетиции и специализирана подготовка на актьорите по езда, фехтовка, сценичен бой и други специални изисквания.

         8. Да участва в изготвянето на седмичните и ежедневните програми за снимки.

         9. Да осъществява контакти и ръководи спомагателния състав на продукцията, съгласно изискванията на режисьора.

         10. Да осъществява ръководството на паралелни снимки, съобразно изискванията на режисьора.

         11. Да контролира готовността на подготвяните обекти за снимки.

         12. Да контролира подготовката на епизодите с костюми и реквизит.

         13. Да организира записа на нахсинхронен говор, масовка и ефекти.

         14. Името му се изписва във финалните надписи на филма непосредствено след последното име на основния творчески състав.

         /2/ Първи асистент на режисьора може да бъде всеки български гражданин, отговарящ на следните условия:

         1. Завършил висше образование по специалността "Кино и телевизионна режисура" и е участвал като втори асистент на режисьора поне в три игрални филма;

         2. Завършил средно образование и е работил като втори асистент на режисьора в седем игрални филма.

         /3/ Сдружението на филмовите режисьори гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че лицето може да изпълнява задълженията по ал.1 и отговаря на квалификационните изисквания на ал.2 на този член.

         Чл.15. /1/ СКРИПТЕРЪТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да се запознае с литературния сценарий и трактовката му от режисьора.

         2. Да установи всички монтажни връзки на костюми, реквизит, декор, грим.

         3. Да измери дължината на кадри, епизоди и целия филм;

         4. Да участва в пробни снимки;

         5. Да провери състоянието на обекта, точността на грима, костюмите, реквизита, корекциите в текста, разкадровката и гледните точки на камерата.

         6. Да следи текста, произнасян от актьорите и да отбелязва всички промени; да измерва всеки дубъл, детайлно да възстановява всеки кадър, да следи преките монтажни връзки между кадри и епизоди, както и промените в самия кадър и движение и гледните точки на камерата.

         7. Да попълва монтажни връзки за всеки кадър.

         8. Да води ежедневно снимачен дневник.

         9. Да дава точна информация за кадри без клапа, за реда на подреждането им, а при специални изисквания от страна на режисьора - информация за дублите при избор на материал.

         10. Да изготвя при нахсинхрон точния текст, да програмира всички части, да попълва схемите за програмиране на звукорежисьора, да разчита текста на актьорите, да следи за точното му произнасяне; да кодира масовките.

         11.Да изготви монтажен лист след излизане на първо игрално копие, съдържащ описание на картината на всеки кадър, говор, специални ефекти и музика.

         12. Името му се изписва непосредствено след името на първия асистент на режисьора във финалните надписи на филма.

         /2/ Скриптер може да бъде всеки български гражданин, работил като стажант-скриптер.

         /3/ Сдружението на филмовите режисьори гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че лицето може да изпълнява задълженията по ал.1 и отговаря на изискванията на ал.2 на този член.

         Чл.16. /1/ ВТОРИЯТ АСИСТЕНТ НА РЕЖИСЬОРА има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да представя кандидатурите на изпълнителите за всички роли във филма.

         2. Да обработва информацията относно заетостта на актьорите.

         3. Да провежда актьорски фото и кинопроби и подбира типажи за масовките.

         4. Да взема участие в съставянето на календарно-постановъчния план.

         5. Да осигурява, съгласно одобрената дневна програма, своевременното явяване на актьорите и статистите.

         6. Да проверява с художник-постановчика и скриптера наличието на необходимия игрален реквизит.

         7. Да проверява с художника по костюмите и скриптера костюмите във всички детайли и да организира обличането и снабдяването на масовката с необходимия личен реквизит.

         8. Да следи реализирането на снимките със статистите да става в рамките на одобрената в бюджета сума за съответния обект.

         9. Да заверява с подписа си картите на явилите се за снимки статисти.

         10. Да издава изплащателна бележка на актьорите.

         11. Да взема участие в организирането на втория план на кадъра на снимачната площадка.

         12. Да следи заедно с художниците за срочното и качествено изпълнение на поръчките за предстоящите снимки.

         13. Да изработва план за провеждане на нахсинхрона с актьорите и масовката, както и да контролира явяването им в определения по програмата час.

         14. Името му се изписва непосредствено след името на скриптера във финалните надписи на филма.

         /2/ Втори асистент на режисьора може да бъде всеки български гражданин, завършил средно образование.

         /3/ Сдружението на филмовите режисьори гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че лицето може да изпълнява задълженията по ал.1 и отговаря на квалификационните изисквания на ал.2 на този член.

         Чл.17. /1/ КОМПОЗИТОРЪТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да извърши цялостното музикално решение на филма със собствена, специално композирана за филма музика.

         2. Да бъде в творческа връзка с музикалния оформител за избягване на стилови различия, ако някои епизоди трябва да се озвучат с готово написана музика.

         3. Да уточни съвместно с режисьора и продуцента епизодите, изискващи музика при написване проекта за реализация и след окончателния монтаж на филма.

         4. Да приготви запис на музикални пиеси, необходими за заснемане на епизоди по музика /плейбек/ в разумно определен срок от режисьора и продуцента.

         5. Да бъде във връзка с режисьора и продуцента в процеса на композиране музиката, за евентуални промени още в този стадий.

         6. Да получи окончателните дължини на филмовата картина, в която е определено да има музика.

         7. Да е готов за извършване на звукозапис на оригинална музика в разумно определен от продуцента срок след получаване на окончателните дължини.

         8. Да определи, съвместно с продуцента и режисьора, изпълнителите на оригинална музика.

         9. Да участва в звукозаписа на оригинална музика.

         10. Да участва и ръководи монтажа на музикалните фонограми за мишунг на филма.

         11. Да участва в мишунга на филма.

         12. Да бъде на разположение на продуцента по време на звукозаписа на оригиналната музика и мишунга на филма.

         13. Името на композитора се изписва с еднакво големи букви с това на режисьора и се поставя непосредствено след или преди името на сценографа в надписите на филма.

         /2/ Композитор може да бъде всеки български гражданин с висше музикално образование и написал оригинална музика на най-малко три аудиовизуални произведения с продължителност над 60 мин или пет под 60 мин.

         Чл.18 /1/ МУЗИКАЛНИЯТ ОФОРМИТЕЛ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Отговаря за цялостното музикално оформление на филма, когато той не е с оригинална музика.

         2. Да участвува в разработването на общата звукова партитура при изработване на проекта за реализация, съгласувано с режисьора.

         3. Да разделя филма по епизоди и времетраене, съвместно с режисьора, след което да избере музикални откъси, от които ще се изработи фонограмата на филма.

         4. Да избере от фонотека необходимите за филма несинхронни ефекти.

         5. Да извърши презаписи на откъси от музикални произведения и ефекти в Балкантон, Радио София, Българска телевизия и др.

         6. Да прехвърли заедно с техника на магнитна копирна избрания музикален материал и несинхронни ефекти.

         7. Да монтира на мувиола по картина музиката и ефектите на филма, а получените бандове да предаде на звукорежисьора за изработване на мишунга.

         8. Да участва в процеса на изработване на мишунга и международни фонограми, както и в приемането на мишунга на филма.

         9. Да направи опис на използваната музика във филма.

         10. Името му се изписва след името на режисьора по монтажа в надписите на филма.

         /2/ Музикален оформител може да бъде всеки български гражданин, завършил висше музикално образование и реализирал най-малко три аудиовизуални произведения с продължителност над 60 мин. или шест под 60 мин.

         Чл.19. /1/  ОПЕРАТОРЪТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да определи, съвместно с режисьора и сценографа, местата за натурни снимки в разумно определен от продуцента срок.

         2. Да установи с режисьора и сценографа декорната доработка на натурни интериори и екстериори в разумно определен от продуцента срок

         3. Да определи изобразителното решение на аудиовизуалното произведение, съвместно с режисьора и сценографа, както в неговата цялост, така и в отделните епизоди и кадри и това да запише в проекта за реализация в разумно определен от продуцента срок.

         4. Да запише в проекта за реализация всички необходими му специални съоръжения, операторска техника, снимачна техника и операторско осветление и съгласува с продуцента фирмите, от които да се наемат или изработят съоръженията.

         5. Да определи типа на светочувствителния материал или на видеоносителя и съгласува неговото количество с режисьора и продуцента.

         6. Да установи режима на обработка и сключи договор чрез продуцента с лаборатория за обработката му не по-късно от една седмица преди началото на снимки, като продуцентът се задължава да му предостави снимачен материал не по-късно от две седмици преди началната дата на снимки.

         7. Да определи съвместно с режисьора, сценографа и художник-гримьора грима на актьорите в разумно определен от продуцента срок.

         8. Да определи състава на операторската група в разумно определен от продуцента срок и продуцентът сключи договори с посочените лица.

         9. Да бъде на разположение на продуцента през цялото денонощие през снимачния период. Може да напуска мястото на снимки само с писмено съгласие на продуцента.

         10. Да изисква, контролира и ръководи работата на операторската група, осветителската бригада, техниците на снимачна и операторска техника, пиротехници през снимачния период.

         11. Да приема готовите декори и додекорявания и изисква поправки на некачествено извършена работа през снимачния период.

         12. Да определя началния час на снимки при работа в екстериор през снимачния период.

         13. Да сигнализира незабавно продуцента при забавяне договорените срокове от страна на лабораторията и неспазване на технологичния режим на обработка.

         14. Да определи, съвместно с режисьор-постановчика, кадрите и дублите, които да влязат в окончателната версия на аудиовизуалното произведение през снимачния и монтажно-озвучителния период.

         15. Да подбере, съвместно с режисьор-постановчика и организира изготвянето на междинни изходни материали, необходими за фонове на надписи и трикова работа в разумно определен от продуцента срок.

         16. Да определи, съвместно с режисьор-постановчика и сценографа шрифта за надписи и композицията им в срока, определен в предходната точка.

         17. Да дава указания на лабораторията за режима на отпечатване на еталонното копие на филма и приема последното в разумно определен от продуцента и лабораторията срок.

         18. Да приеме първото копие от дубнегатива на филма в разумно определен от продуцента срок,последващ датата на приемане на еталонното копие.

         19. Да контролира и изисква от лабораторията при прехвърляне от филмов на магнитен носител или обратното и да приеме копието на другия носител.

         20. Името му се изписва с еднакви по големина букви с името на режисьора и се поставя непосредствено преди или след името на режисьор-постановчика в надписите на филма.

         /2/ Оператор на игрален филм с продължителност над 60 мин. може да бъде всеки български гражданин, завършил висше образование по специалността "Кино и телевизионно операторско майсторство" и заснел един игрален филм с продължителност под 60 мин. и два документални филма с продължителност над 20 мин. всеки.

         /3/ Оператор на аудиовизуално произведение с продължителност под 60 мин. може да бъде всеки български гражданин, завършил висше образование по специалността "Кино и телевизионно операторско майсторство" и работил като втори асистент на оператора в един филм с продължителност под 60 мин.

         /4/ Сдружението на българските оператори гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени условията по смисъла на ал.2 и 3 от настоящия член.

         Чл.20. /1/ ОПЕРАТОРЪТ НА КАМЕРАТА има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да се запознае с проекта за реализация на аудиовизуалното произведение в разумно определен срок от оператора и продуцента.

         2. Да провери техническата изправност на снимачната и операторска техника преди началото на снимачния период съобразно изискванията на оператора и в разумно определен срок от продуцента.

         3. Да осъществява композиционното изпълнение на изобразителното решение на аудиовизуалното произведение като цяло и на всеки отделен кадър.

         4. Да гледа заснетия материал.

         5. Да изисква и контролира правилната експлоатация на снимачната техника.

         6. Да участва в съставянето на дневната програма за снимки, като определя в нея началния час на снимки, съобразно изискванията на оператора, необходимите операторски съоръжения, снимачна и осветителна техника.

         7. Да установява готовността на операторската група, осветителската бригада, техниците на снимачна и операторска техника,пиротехниците и гримьорите за заснемането на всеки дубъл преди заснемането му.

         8. Да подписва дневната програма за снимки, снимачния дневник, отразяващ началния и крайния час на работа на операторската група, актовете за престой поради метеорологични условия, непозволяващи изпълнение на изобразителното решение на филма, технически дефекти на снимачната, операторската или осветителната техника или други непредвидени условия през снимачния период.

         9. Да бъде на разположение на продуцента през цялото денонощие; не може да напуска мястото на снимки без писмено съгласие на оператора.

         10. Името му се изписва във финалните надписи на филма с еднакви по големина букви с това на първия асистент на режисьора и непосредствено след имената на лицата от режисьорската група.

         /2/ Оператор на камерата може да бъде всеки български гражданин, който отговаря на едно от следните изисквания:

         1. Работил е като първи асистент на оператора в най-малко три игрални филма с продължителност над 60 мин., снети на негативен носител или в шест игрални филма с продължителност над 60 мин., снети на магнитен носител и успешно издържали изпит пред комисия на Сдружението на българските оператори;

         2. Работил е като оператор-титуляр на четири документални филма, като всеки от тях е с продължителност над 20 мин.;

         3. Завършил е висше образование по специалността "Кино и телевизионно операторско майсторство" и е работил като първи асистент на оператора в най-малко едно аудиовизуално произведение.

         /3/ Сдружението на българските оператори гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени условията по предходната алинея.

         Чл.21. /1/ ПЪРВИЯТ АСИСТЕНТ НА ОПЕРАТОРА има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да извърши по указание на оператора необходимите проби за установяване от оператора режима на обработка на материала.

         2. Да провери техническата изправност на снимачната, операторската и осветителната техника преди започване на снимачния период.

         3. Да контролира изпълнението на изискванията на оператора към осветителската бригада, техниците на снимачна и операторска техника и операторската група през снимачния период.

         4. Да участва в съставянето на дневната програма за снимки, като определя в нея съобразно изискванията на оператора началния час за снимки, необходимите операторски съоръжения, операторска, снимачна и осветителна техника.

         5. Да контролира правилната експлоатация на снимачната, операторската и осветителната техника.

         6. Да установява готовността на операторската група, осветителската бригада, техниците снимачна и операторска техника, пиротехниците и гримьорите преди  заснемането на всеки дубъл за заснемането му.

         7. Да подписва дневната програма за снимки, снимачния дневник отразяващ началния и крайния час на работа на операторската група, актовете за престой поради метеорологични условия, не отговарящи на изискванията за осъществяване на изобразителното решение на филма, техническа неизправност на снимачната, операторската, осветителната техника или други непредвидени обстоятелства през снимачния период.

         8. Да бъде на разположение на продуцента през цялото денонощие през снимачния период. Може да напуска мястото на снимки само с писменото му съгласие.

         9. Името му се изписва с еднакви по големина букви с това на първия асистент на режисьора и се поставя непосредствено след това на оператора на камерата.

         /2/ В документални филми изпълнява функциите на асистент оператора на фокуса и втория асистент на оператора.

         /3/ Първи асистент на оператора може да бъде всеки български гражданин, който е работил като асистент-оператори на фокуса в четири аудиовизуални произведения с продължителност над 60 мин. или десет аудиовизуални произведения с продължителност под 60 мин. и успешно издържал изпит пред комисия на Сдружението на българските оператори.

         /4/ Сдружението на българските оператори гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени условията на предходната алинея.

         Чл.22. /1/ АСИСТЕНТ-ОПЕРАТОРЪТ НА ФОКУСА има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да провери на колиматор съответствието между скалата на разстоянията на обективите, с които ще работи и фокалната равнина и мата във визирната система на камерата преди започване на снимачния период.

         2. Да заснеме заедно с оператора на камера или първия асистент на оператора мири на отбелязаните на обективите разстояния и да гледа на екран позитивно копие и негатива от заснетата проба, заедно с оператора и представител на фирмата, от която е получена камерата.

         3. Да регулира фокуса по време на репетиции и снимки.

         4. Да отговаря за рязкостта на изображението в цялото аудиовизуално произведение и на всеки кадър и дубъл.

         5. Да проверява преди заснемането на всеки дубъл наличния материал в касетата и да уведоми ако е недостатъчен за заснемането на дубъла.

         6. Името му се изписва с еднакви по големина букви с това на първия асистент на режисьора и се поставя непосредствено след това на първия асистент на оператора.

         /2/ Асистент-оператор на фокуса може да бъде всеки български гражданин, който е работил като:

         1. Втори асистент на оператора в едно аудиовизуално произведение с продължителност над 60 мин или три аудиовизуални произведения с продължителност под 60 мин. и успешно издържал изпит пред комисия на Сдружението на българските оператори.

         2. Техник-снимачна техника, или техник-операторска техника, имащ професионална практика в три аудиовизуални произведения с продължителност над 60 мин. и успешно издържал изпит пред комисия на Сдружението на българските оператори, и завършил средно образование.

         /3/ Сдружението на българските оператори гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени условията на предходната алинея.

         Чл.23. /1/  ВТОРИЯТ АСИСТЕНТ НА ОПЕРАТОРА има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да получи от продуцента или упълномощено от него лице определените от оператора типове, емулсии и оси светочувствителен материал.

         2. Да заснеме заедно с оператора на камерата или първият асистент на оператора проби, по указание на оператора, необходими за установяване режима на обработка на всички получени типове, емулсии и оси светочувствителен материал.

         3. Да получи от лабораторията точни данни за режима на обработка на негатива на операторските проби и режима на копиране.

         4. Да получи от лабораторията сенситомерични данни за всички типове, емулсии и оси, получени при обработката на негатива от операторските проби и ЛАД стойностите и копирните системи на позитивното копие от тях.

         5. Да зарежда светочувствителния материал в касетата и означава върху заредената касета типа, емулсията и оста на материала в нея.

         6. Да поставя върху касетата лист за отбелязване на заснетите кадри и дубли.

         7. Да изготвя документите, съпровождащи заснетия светочувствителен материал и го предава по най-бързия начин в лабораторията за обработка;

         8. Да съхранява позитивните работни копия при снимки извън населено място, в което ще се монтира аудиовизуалното произведение и ги предава при първа възможност на монтажа.

         9. Да дава сведения на продуцента за изразходваното количество негатив.

         10. Името му се изписва с еднакви по големина букви с това на първия асистент на режисьора и се поставя непосредствено след това на асистент-оператора на фокуса в надписите на филма.

         /2/ Втори асистент на оператора може да бъде всеки български гражданин, който е:

         1. Завършил средно образование и успешно положил изпит пред комисия на Сдружението на българските оператори;

         2. Завършил висше образование по специалността "Кино и телевизионно операторско майсторство".

         /3/ Сдружението на българските оператори гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени условията на предходната алинея.

         Чл.24 /1/ СЦЕНОГРАФЪТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да определи, съвместно с режисьора и оператора, местата за натурни снимки в разумно определен от продуцента срок.

         2. Да установи, съвместно с режисьора и оператора, павильонните декори и декорната доработка на натурните интериори и екстериори в разумно определен от продуцента срок.

         3. Да определи, съвместно с режисьора и оператора, изобразителното решение на аудиовизуалното произведение, както в неговата цялостност , така и в отделните епизоди и кадри и това да запише в проекта за реализация в разумно определен от продуцента срок.

         4. Да се запознае основно със сценарната драматургия да проучи епохата и нейната материална култура и бит.

         5. Да изготви ескизи за цялостното сценографско решение на павильонните декори и натурни достройки придружени с подробни описания и мащабни решения.

         6. Да изготви ескизи за изработването на специалния реквизит и оръжие с подробни данни необходими за изпълнителите.

         7. Да запише в проекта за реализация всички необходими реквизити и съгласува с продуцента фирмите, от които да се наемат или да се изработят.

         8. Да взема участие в изработването на календарно-постановъчния план на филма съвместно с продуцента, режисьора и оператора.

         9. Да уточни материалите, необходими за реализирането на декорите и реквизита и да информира продуцента с оглед своевременното им доставяне.

         10. Да определи предварително кои от фундусните елементи от складовете на студиите ще бъдат използвани, съобразно разработката на ескизите на декора, както и други налични архитектурни детайли.

         11. Да участва чрез продуцента в сключването на договори за построяването на декорите в срок, съобразен с началната дата на снимки.

         12. Да утвърждава заедно с режисьора, оператора и продуцента, ескизите за костюми.

         13. Да определи, съвместно с режисьора и художника на костюмите, характера, стила и епохата на костюмите.

         14. Да определи, съвместно с режисьора, оператора, художника на костюмите и художник-гримьора, актьорския грим в разумно определен от продуцента срок.

         15. Да участва в кинопробите на актьорите и да организира необходимото за това снимачно пространство.

         16. Да следи за качеството на работата на асистент-художниците, реквизиторите, техническите изпълнители на декорите и реквизита /дърводелци, железари, бутафорчици, тапицери, бояджии и др./.

         17. Да приема заедно с режисьора, оператора и продуцента готовите декори и доодекорявания.

         18. Да дава указания заедно с режисьора и оператора на художника и оператора на комбинираните снимки и да утвърждава скиците и макетите им.

         19. Да определи, съвместно с режисьора и оператора, шрифта и композицията на надписите на аудиовизуалното произведение в разумно определен от продуцента срок.

         20. Реализирането на филмовата сценография се извършва изключително под ръководството и контрола на сценографа.

         21. Да информира незабавно продуцента при забавяне на договорените срокове от страна на фирмата изпълнител или отделни изпълнители на строежа на декора или изработването на реквизита.

         22. Да гледа заснетия материал по време на снимачния период и обсъжда резултатите заедно с режисьора и оператора.

         23. Да определи състава на асистент-художниците, реквизиторите и другите технически сътрудници, участващи в аудиовизуалното произведение, в разумно определен от продуцента срок и продуцента сключи договори с посочените лица.

         24. Да бъде на разположение на продуцента през снимачния период. Не може да напуска мястото на снимки без неговото писмено съгласие.

         25. Името на сценографа се изписва в надписите на филма и рекламните материали в степен и начин, подобаващи на неговия принос за реализирането на филма, съвместно с режисьора и оператора;

         /2/ Сценограф на игрален филм над 60 мин. може да бъде всеки български гражданин, завършил висше художествено образование или архитектура и участвал в заснемането на един игрален филм с продължителност под 60 мин.

         /3/ Сценограф на игрален филм с продължителност под 60 мин. може да бъде всеки български гражданин, завършил висше художествено образование или архитектура и работил като първи асистент на сценографа най-малко в един игрален филм с продължителност над 60 мин. или три филма с продължителност под 60 мин.

         Чл.25. /1/ ХУДОЖНИКЪТ ПО КОСТЮМИ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да се запознае с проекта за реализация на аудиовизуалното произведение в разумно определен срок от режисьора и продуцента.

         2. Да представи цялостно костюмно решение в съответствие с изобразителното решение на аудиовизуалното произведение и творческия замисъл на режисьора, оператора и сценографа.

         3. Да определи, съвместно с режисьора и сценографа, характера, стила и епохата на костюмите.

         4. Да изготви ескизи на костюмите на главните изпълнители, епизодичните роли и участниците в масовките и представи същите за утвърждаване от режисьора, сценографа, оператора и продуцента.

         5. Да разработи след одобряване на ескизите подробни скици, кройки и описания за всички елементи на облеклото с изчерпателни данни, необходими за изпълнителите.

         6. Да изготви ескизи на необходимите за изработване аксесоари, да подбира под наем от студии, фирми, частни лица или поръчва тяхното закупуване.

         7. Да изготви списък и информира своевременно продуцента за необходимите платове и материали, с оглед тяхното навременно доставяне.

         8. Да ръководи и контролира ушиването на всички костюми като присъства на пробите и приемането им.

         9. Да подбере от наличните гардероби на студии, фирми и частни лица възможните за използуване костюми под наем.

         10. Да подбира костюмите за провеждане на актьорските фото, видео- и кинопроби.

         11. Да подготви за приемане от режисьора, оператора, сценографа изготвените актьорски костюми на костюмна  репетиция в необходимия срок преди началото на снимачния период.

         12. Да комплектува в необходимия срок всички костюми за масовката.

         13. Да ръководи в снимачния период обличането на актьорите и масовката.

         14. Да следи заедно със скриптера състоянието на костюмите за необходимите монтажни връзки и съответната им поддръжка.

         15. Да гледа заснетия материал по време на снимачния период.

         16. Да бъде на разположение на продуцента през снимачния период. Не може да напуска мястото на снимки без неговото писмено съгласие.

         17. Името му се изписва в надписите на филма с еднакви по големина букви с името на сценографа.

         /2/ Художник на костюмите може да бъде всеки български гражданин, завършил висше художествено образование и работил като първи асистент на художника по костюмите най-малко в едно аудиовизуално произведение над 60 мин.

         Чл.26. /1/ ХУДОЖНИКЪТ НА КОМБИНИРАНИ СНИМКИ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да работи в тясно сътрудничество с оператора на комбинирани снимки, с когото уточняват концепцията и всички подробности за реализацията на комбинирани снимки.

         2. Да обсъжда, заедно с оператора на комбинирани снимки, режисьора, оператора и сценографа на филма сценария и дава предложения за художественото и техническо изпълнение на възможните комбинирани снимки.

         3. Да изготви ескизи и макети, необходими за реализацията на филма и да представи същите заедно с оператора на комбинираните снимки за утвърждаване от режисьора, оператора, сценографа и продуцента.

         4. Да изработва или организира изработването на всички необходими изходни материали за реализация на комбинираните снимки.

         5. Да уточнява и прави необходимите корекции в процеса на реализацията, заедно с оператора на комбинирани снимки, съгласувано с останалия творчески екип на филма.

         6. Художникът комбинирани снимки е длъжен да използува основните художнически и пластични материали и технологии, както и тяхната приложимост при всеки конкретен технологичен процес.

         7. Художникът на комбинирани снимки е длъжен да прилага съвременните технологии на комбинираните снимки във филмопроизводството.

         8. Художникът на комбинирани снимки е длъжен да изготвя проектите си въз основа на принципите и начина на реализация на:

         а/ макети;

         б/ домакети;

         в/ дорисовка;

         г/ полиекрани;

         д/ блуждаеща маска;

         е/ анимация;

         ж/ анимация с компютърно управление;

         з/ специални ефекти;

         и/ комбинации от посочените способи.

         9. Името му се изписва в надписите на филма в началото или края, съгласно договора с продуцента.

         Чл.27. /1/ ХУДОЖНИК-ГРИМЬОРЪТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да се запознае с проекта за реализация на аудиовизуалното произведение в разумно определен срок от продуцента.

         2. Да изпълнява творческия замисъл на режисьора като създава със средствата на грима външния образ на действащите лица в аудиовизуалното произведение.

         3. Да отговаря за художественото качество на грима и неговото техническо изпълнение, за спазването на единството на портретната характеристика в цялото аудиовизуално произведение.

         4. Да установява портретната характеристика на всяко действащо лице по указание на режисьора и съвместно с оператора и сценографа, в съответствие с общия изобразителен стил на аудиовизуалното произведение.

         5. Да изготвя скиците за портретната характеристика на героите съобразно изискванията за промяна във възраст, епоха, мода, стил.

         6. Да изготви грима при провеждането на фото-, видео- и кинопробите на актьорите.

         7. Да уточнява и поръчва изработването на всички видове перукерски материали: перуки, шиньони, плитки, тупета, бради, мустаци и пластични детайли; следи за изпълнението на поръчките и спазването на сроковете свързани със снимачния период.

         8. Да отговаря за гримирането на актьорите през снимачния период, ръководи работата на помощниците си по гримирането на останалите действащи лица и масовката.

         9. Да уточнява часът за явяването на актьорите за грим с оглед да бъдат гримирани до началото на снимките съгласно дневната програма.

         10. Да осигурява през целия снимачен ден поддържането на качеството на грима чрез лично дежурство или на свой помощник.

         11. Да следи заедно със скриптера състоянието на грима при монтажните връзки.

         12. Да гледа заснетия материал по време на снимачния период.

         13. Името му се изписва с еднакви по големина букви с това на първия асистент на режисьора в надписите на филма.

         /2/ Художник-гримьор може да бъде всеки български гражданин, работил като гримьор в четири аудиовизуални произведения с продължителност над 60 мин. и успешно издържал изпит пред комисията на Сдружението на българските филмови сценографи.

         /3/ Сдружението на филмовите сценографи гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени условията на предходната алинея.

         Чл.28. /1/ ПЪРВИЯТ АСИСТЕНТ НА СЦЕНОГРАФА има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да се запознае с проекта за реализация на аудиовизуалното произведение в разумно определен от сценографа и продуцента срок.

         2. Да се запознае с проектите за павильонните и натурни декори, изработени от филмовия сценограф, избраните места за снимки на отделните епизоди както и всички въпроси свързани с доодекоряванията и реквизита.

         3. Да разработва под ръководството на филмовия сценограф скици, макети, чертежи,проекти за реквизит и детайли към декора, шаблони и модели.

         4. Да издирва и предлага за одобрение от сценографа необходимите мостри на материи и материали за комплексното изпълнение на декорите;

         5. Да следи за точното възпроизвеждане на проектите на сценографа, непосредствено да наблюдава строежа на декорите и изпълнението на замисъла на сценографа, както и да спира работа по тях ако не отговарят на приложените чертежи към сценографския проект и незабавно да информира сценографа и продуцента.

         6. Да се запознае подробно под ръководството на сценографа с необходимия реквизит и да участва в съставянето на реквизитния списък;

         7. Да подпомага сценографа при подбора на реквизита като му предлага след оглед с отговорния реквизитор възможности за комплектоването на реквизита по уточнения списък от складовете на филмовите студии, частни фирми и лица.

         8. Да следи за срочното и качествено изпълнение на поръчките за изработването на реквизита и своевременно да уведомява сценографа и продуцента за възникнали затруднения и забавяне на сроковете за реализацията им.

         9. Да контролира работата на реквизиторите за правилното поддържане, съхранение и транспортиране на реквизита.

         10. Да информира продуцента за необходимия транспорт и работници, свързани с подготовката на снимачните обекти.

         11. Да участва в съставянето на дневната програма за снимки, като съобщава в случай на необходимост, свързана с подготовката на снимачния обект, възможния начален час за снимки.

         12. Името му се изписва с еднакви по големина букви с това на първия асистент на режисьора в надписите на филма.

         /2/ Първи асистент на сценографа може да бъде всеки български гражданин, отговарящ на едно от условията:

         1. Завършил висше образование в художествена академия или имащ висше образование по специалността "Архитектура";

         2. Завършил средно образование в художествена гимназия или техникум.

         /3/ Сдружението на филмовите сценографи гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени условията на предходната алинея.

         Чл.29. /1/ ПЪРВИЯТ АСИСТЕНТ НА ХУДОЖНИКА ПО КОСТЮМИТЕ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да се запознае с ескизите на костюмите и под ръководството на художника на костюмите да разработва скици, кройки модели на аксесоари.

         2. Да издирва и предлага за одобрение от художника на костюмите мостри на платове и помощни материали за реализирането на костюмите.

         3. Да следи за осъществяването на поръчките в ателиета и шивални, своевременно да уведомява художника на костюмите и продуцента за възникнали затруднения и забавяне на сроковете за изпълнение, и да присъства на пробите на костюмите.

         4. Да набира по указание на художника на костюмите от наличните гардероби на студии, фирми и частни лица костюми под наем

         5. Да подпомага художника на костюмите при набирането на аксесоарите и комплектоването на костюмите.

         6. Да участва в представянето на костюмната репетиция, да отбелязва направените корекции и следи за изпълнението им.

         7. Да ръководи гардеробиерите при обличането на епизодиците и масовката.

         8. Да контролира работата на гардеробиерите за правилното поддържане и съхранение на костюмите, чистене и гладене.

         9. Да информира продуцента за необходимия транспорт и работници свързани с пренасянето на гардероба.

         10. Да следи ежедневната програма за снимки и да контролира наличието и готовността на костюмите, за да не се допусне проваляне на снимачния ден.

         11. Името му да се изписва с еднакво големи букви с това на първия асистент на режисьора в надписите на филма.

         /2/ Първи асистент на художника на костюми може да бъде всеки български гражданин, отговарящ на едно от условията:

         1. Завършил висше художествено образование;

         2. Завършил средно художествено образование или художествен техникум.

         /3/ Сдружението на филмовите сценографи гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени условията на предходната алинея.

         Чл.30. /1/ ВТОРИЯТ АСИСТЕНТ НА СЦЕНОГРАФА има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да се запознае подробно под ръководството на сценографа с необходимия реквизит и заедно с първия асистент на сценографа и отговорния реквизитор да участва в набавянето му.

         2. Да наблюдава непосредствено изработването на реквизита и ако не отговаря на приложените чертежи и проекти, да информира незабавно сценографа и продуцента.

         3. Да следи ежедневната програма за снимки и да контролира наличието и състоянието на игралния и обстановъчен реквизит, за да не се допусне проваляне на снимачен ден.

         4. Да организира през снимачния период по указание на сценографа подготовката на снимачните обекти.

         5. Да се грижи за поддържането на уточнения вид на снимачните обекти /декори и реквизит/ по време на снимки и да го възстановява при необходимост по уточнителни фотоси.

         6. Да следи заедно с отговорния реквизитор и скриптера за участващия в следващи епизоди игрален реквизит.

         7. Да възлага на реквизиторите задачи по набавянето на реквизита и да следи за изпълнението.

         8. Името му се изписва с еднакво големи букви с това на първия асистент на режисьора в надписите на филма.

         /2/ Втори асистент на сценографа може да бъде всеки български гражданин, завършил средно художествено образование - гимназия или техникум.

         /3/ Сдружението на филмовите сценографи гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени условията на предходната алинея.

         Чл.31./1/ ЗВУКОРЕЖИСЬОРЪТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да сътрудничи при подготовката и изчисляването бюджета на филма.

         2. Да участва при избора на местата за синхронни снимки.

         3. Да съгласува със сценографа и художника по костюмите акустичната обработка на декорите и изискванията към костюмите и реквизита.

         4. Да определи необходимата звукозаписна техника и съгласува с оператора и бригадир-осветителя всички необходими условия за качествен първичен запис при синхронни снимки.

         5. Да определи и съгласува с продуцента необходимите звукозаписни ателиета по вид и времетраене.

         6. Да уведомява веднага продуцента при неспазване на технологията в звукозаписните ателиета и уговорените срокове за работа в същите.

         7. Да осъществи и одобри звуковите актьорски проби на главните и второстепенните актьори. При необходимост от дублаж на някои актьори да даде мнение при избора на дубльора.

         8. Да определи сътрудниците и техническите лица, с които ще работи, като продуцентът сключва с тях съответните договори.

         9. Да осъществи цялостния първичен запис при звука - говор, масовки, ефекти, музика - при синхронни снимки.

         10. Да подготви необходимите плейбеци, съвместно с режисьора и композитора, и участва в музикалната им разкадровка. При анимационен филм да изработи ритмограмите.

         11. Да участва при избора на дубли, съвместно с режисьора и оператора, когато филмът е снет синхронно.

         12. Да отговаря за осъществяването на цялостната звукова партитура на филма.

         13. Да осъществи насинхронния говор на филма.

         14. Да осъществи нахсинхронния запис на масовки и синхронни ефекти.

         14. Да осъщетви нахсинхронния запис на масовки и синхронни ефекти.

         15. Отговаря за избора и характера на всички звукови ефекти и атмосфери във филма.

         16. Да осъществи необходимите специални звукови ефекти.

         17. Да ръководи, съвместно с режисьора, монтажа на отделните звукови фонограми /бандове/ - говор, музика, ефекти, масовки.

         18. Да прави преглед на готовите фонограми на филма преди мишунг и удостовери годността им за мишунг.

         19. Да осъществи в специалните звукозаписни ателиета оригиналния мишунг на филма съобразно с  цялостната творческа концепция на режисьора и продуцента.

         20. Да изработи необходимите международни фонограми на филма.

         21. Да следи всички изходни звукови материали /мишунг, международни фонограми, оригинална музика и др./ да отговарят на международните стандарти.

         22. Да участва в приемането на игралните копия на филма до изработване на еталонно копие включително.

         23. Името му се изписва непосредствено преди или след името на композитора в надписите на филма.

         /2/ Звукорежисьор на филм може да бъде всеки български гражданин, завършил висше образование по специалността "Звукорежисура" и реализирал най-малко три аудиовизуални произведения с продължителност над 60 мин. или пет под 60мин.

         /3/ Сдружение "Композитори и звукорежисьори" гарантира, с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени изискванията по ал.2 на този член.

         Чл.32 /1/ ТОНИНЖЕНЕРЪТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да консултира звукорежисьора за възможностите на звукозаписната апаратура.

         2. Да участва в прехвърлянето на директните записи в магнитните копирни.

         3. Да определи, съвместно със звукорежисьора, качествата на използуваните магнитни ленти.

         4. Да обезпечи техническото обслужване на използваната от звукорежисьора звукозаписна апаратура.

         5. Да консултира звукорежисьора за начина на записване на звуковите ефекти.

         6. Да участва активно в подкрепа на творческата концепция на звукорежисьора и режисьора по време на монтиране на звука.

         7. Да обезпечава техническите и технологическите изисквания на звукозаписната апаратура в тон-ателиетата по време на мишунга.

         8. Да осъществява заедно със звукорежисьора художествената концепция за звука на филма.

         9. Да участва в изработването на необходимите международни фонограми за филма.

         /2/ Тонинженер може да бъде всеки български гражданин, завършил висше електротехническо образование със стаж най-малко три години звукозаписна дейност.

         /3/ Сдружение "Композитори и звукорежисьори" гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени изискванията по ал.2 на този член.

         Чл.33. /1/ АСИСТЕНТЪТ НА ЗВУКОРЕЖИСЬОРА има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да спазва технологическите и техническите изисквания към апаратурата, която се използва.

         2. Да определи техническите изисквания за използуваните видове магнитни ленти.

         3. Да отговаря материално за ползваната магнитна лента.

         4. Да изпълнява всички разпореждания на звукорежисьора при първичен запис на звука.

         5. Да осъществява техническата обработка на необходимите плейбеци - клапи, вътрешни стартове и т.н.

         6. Да води дневник за синхронните записи.

         7. Да помага на звукорежисьора при осъществяването на нахсинхронните записи на говора, масовките и ефектите на филма.

         8. Да участва, съвместно със звукорежисьора, в определянето на звуковите ефекти.

         9. Да отговаря за качественото прехвърляне в магнитни копирни на първични записи.

         10. Да участва преди мишунг в прегледа на готовите фонограми на филма и следи за отстраняването на евентуални дефекти по тях.

         11. Да подготви магнитна лента преди мишунг.

         12. Да подпомага оперативно звукорежисьора на филма, като е задължен да изпълнява всички негови указания, свързани с неговите компетенции по време на мишунг.

         13. Да участва в изработката на всички видове изходни звукови материали на филма под ръководството на звукорежисьора.

         14. Името му се изписва във финалните надписи на филма непосредствено след имената на групата асистираща на сценографа.

         /2/ Асистент на звукорежисьора може да бъде всеки български гражданин имащ най-малко средно специално образование по кинотехника или електротехника и минимум три години стаж в звукозаписния бранш.

         /3/ Сдружение "Композитори и звукорежисьори" гарантира с издаването на квалификационното удостоверение, че са изпълнени изискванията по ал.2 на този член.

         Чл.34. /1/ СПЕЦИАЛИСТЪТ-ЗВУКОВИ ЕФЕКТИ е творческа личност, която под ръководството на звукорежисьора на филма създава необходимите звукови ефекти. Същият отговаря за тяхното синхронно изпълнение по картина, както и за художествените им качества.

         Чл.35./1/ РЕЖИСЬОРЪТ ПО МОНТАЖА има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да разучи сценария и проведе творчески разговор с режисьор-постановчика върху работната книга и бъдещия филм

         2. Да участва в изготвянето на плана за монтажно-озвучителния период.

         3. Да определя състава на асистентския кадър, съгласувано с продуцента

         4. Да гледа заснетия материал през снимачния период и да го подбира съвместно с режисьора и оператора, с оглед на точното оформяне конструкцията на филма.

         5. Да ръководи и контролира работата на асистентската група.

         6. Да извърши конструктивен монтаж на материала, съобразен с художествено-творческите изисквания за първоначален монтаж.

         7. Да извърши отбелязаното в ал.1, т.6 на този член в случай, че се снима с директен тон.

         8. Да извърши фин монтаж на изображение и говор за намиране на точен ритъм и окончателно художествено оформление на филма.

         9. Да подбере, съвместно с режисьора и оператора, изходни материали, необходими за фонове, за надписи и трикова работа.

         10. Да присъства на прегледа на бандовете при началото на мишунга и да извърши необходимите поправки, ако се налагат такива в картина и звук.

         11. Да упражни контрол на негативния монтаж.

         12. Да провери първо игрално копие и извърши корекции при необходимост.

         13. Името му се изписва в надписите на филма непосредствено преди или след  името на звукорежисьора.

         /2/ Режисьор по монтажа на игрален филм с продължителност над 60 мин може да бъде всеки български гражданин, завършил висше образование по специалността "Режисура филмов монтаж" или упражнявал професията на режисьор по монтажа в най-малко по едно от изброените по-долу условия:

         а/ шест пълнометражни игрални филма;

         б/ три пълнометражни игрални филма, три филма с непостановъчен характер с обща продължителност не по-малко от 180 мин.;

         в/ пет игрални филмови новели, три филма с непостановъчен характер с обща продължителност не по-малка от 180 мин.

         /3/ Режисьор по монтажа на аудиовизуално произведение с продължителност над 60 мин може да бъде всеки български гражданин завършил висше образование по специалността "Режисура филмов монтаж".

         /4/ Сдружението на българските монтажисти гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че са изпълнени условията по смисъла на ал.2 и 3 на този член от настоящия договор.

         Чл.36 /1/ ДРАМАТУРГИЧНИЯ КОНСУЛТАНТ ПО ДУБЛАЖА има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да спази договорирания разумен срок за извършване на работата по дублажа.

         2. Да вникне в жанровата специфика на филма, в режисьорския замисъл и неговата художествена интерпретация

         3. Да запази пълния смисъл на диалога в неговата драматургична цялост.

         4. Да запази индивидуалните езикови характеристики на героите, стилистичната обагреност, оригиналността и богатството на тяхната реч.

         5. Да намери най-точното синхронно-артикулационно и ритмично покритие на български език на репликите.

         6. Да фиксира в текста местата на паузите, цензурите, задкадровите, синхронните, несинхронните реплики и др. със съответните знаци, които ще улеснят актьора да разчете правилно синхрона и да го спази.

         7. Да раздели готовия текст на диалога на епизоди, чиято дължина е съобразена с художествените и технологични изисквания на нахсинхрона;

         8. Да присъства на нахсинхрона според изискванията на режисьора

         9. Да следи работата на монтажиста по написването на говора.

         10. Името на драматургичния консултант по дублажа се изписва в надписите на филма или се съобщава;

         /2/ Драматургичният консултант по дублажа трябва да отговаря на следните изисквания:

         1. Да има висше филологическо образование;

         2. Да е участвал в изработването на дублажа най-малко на 12 игрални филма.

Чл.37. АКТЬОРЪТ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да знае текста на възложената му роля, като текста трябва да е получил от продуцента или упълномощено от него лице в разумен срок преди деня на снимки, нахсинхрон или дублаж.

         2. Да поддържа необходимия външен вид съобразно взетото решение от режисьора и продуцента.

         3. Да поддържа режим позволяващ му пълноценна работа по време на репетиции, снимки и нахсинхрон.

         4. Да се явява в точния час съобразно програмата за репетиции, снимки и нахсинхрон.

         5. Да не напуска мястото на снимки без писмено съгласие на продуцента

         6. Да предава след снимки, на съответните лица от продукцията, костюмите и  реквизита ползван по време на снимки.

         7. Да изпълнява всички указания на режисьора свързани с изпълнение на възложената му роля.

         8. Да изпълнява всички указания на продуцента или упълномощено от него лице, свързани с безопасността по време на снимки.

         Чл.38. /1/ ФОТОГРАФЪТ има следните права и задължения по смисъла на настоящия договор:

         1. Да заснеме избрани от режисьора, сценографа и оператора натурни обекти за снимки, съобразно техните изисквания.

         2. Да заснеме фотопроби на актьори

         3. Да репродуцира необходими за филма материали.

                         4. Да заснеме сцени от филма, необходими за рекламата му

                         5. Да заснема уточнителни фотоси на декора и актьорите в края на снимачния ден от заснемането на дадена сцена преди завършването й.

                         6. Да прояви негативите на заснетите от него филми

                         7. Да копира фотоси от всички заснети от него кадри в срока определен от продуцента или упълномощено от него лице.

         8. Да копира всички избрани от продуцента фотоси в размер определен от него.

         9. Името му се изписва във финалните надписи на филма непосредствено след името на операторската група.

         /2/ Фотограф може да бъде всеки български гражданин, участвал в изработването на подготвителните материали и рекламата на един игрален филм.

         /3/ Сдружението на българските оператори гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че дадено лице може да изпълни задълженията упоменати в ал.1 на този член.

         Чл.39. /1/ ОПЕРАТОРЪТ КОМБИНИРАНИ СНИМКИ И НАДПИСИ има следните права и задължения по смисъла на този договор:

         1. Да съгласува с продуцента, режисьора, оператора и сценографа всички комбинирани кадри.

         2. Да съгласува с оператора и сценографа изобразителното решение на комбинираните кадри.

         3. Да съгласува с оператора и сценографа шрифта за надписите на филма и композиционното им изпълнение.

         4. Да коригира некачествено изпълнена работа за своя сметка

         5. Да ръководи работата на групата по комбинирани снимки.

         6. Да изработи международни фонове за надписи.

         7. Да изработи всички комбинирани кадри и надписите на филма в разумно определен срок от продуцента

         /2/ Оператор комбинирани снимки и надписи може да бъде всеки български гражданин, завършил висше образование по специалността "Кино и телевизионно операторско майсторство" и заснел комбинираните снимки и надписи на десет филма, и работил не по-малко от три години.

         /3/ Сдружението на българските оператори гарантира с издаването на квалификационно удостоверение, че лицето може да изпълнява задълженията по ал.1 и са изпълнени квалификационните изисквания по ал.2 на този член.

         Чл.40. Всички лица упоменати в чл.3, ал.1 на този договор, освен задълженията упоменати в чл.чл. 6, 7, 9, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21,22,23,24,25,26,27,28,29,30,31,32,33,34,35,37,38,39,40 на този договор, са задължени:

         1. Да се явят на мястото и в часа, определени съгласно дневната програма на филмовата продукция;

         2. Да не напускат мястото на пребиваване на филмовата продукция без съгласието на продуцента;

         3. Да уведомят незабавно продуцента в случай на болест или злополука и в срок от 48 часа да му изпратят медицинско свидетелство;

         4. Да не поемат други ангажименти за времето, за което имат сключен индивидуален договор.

ДЯЛ V - МИНИМАЛНИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ НА ОСНОВНИТЕ И СПОМАГАТЕЛНИ ТВОРЧЕСКИ РАБОТНИЦИ – преразглеждани са през годините. Справка за актуалните тарифи в Изпълнителна агенция „Национален филмов център”

         ...

         Чл.71. Минималното възнаграждение, включващо и ДОО на ОПЕРАТОРА НА КОМБИНИРАНИ СНИМКИ И НАДПИСИ за изпълнение на задълженията по чл.39 и чл.40 на този договор е по споразумение за всеки отделен кадър.

         Чл. 72. Минималните възнаграждения, посочени от чл.41 до чл.71 на този договор не включват разходите за:

         1. Нощувка на лицето извън населеното място на адресната му регистрация;

         2. Дневни по време на работа над филма;

         3. Транспорт по време на работа над филма.

         /2/ Разходите по точки 1,2 и 3 на предходната алинея са за сметка на продуцента.

         /3/ Минималните възнаграждения на лицата , посочени от чл.41 до чл.71 на този договор, не включват ползването на тяхна собствена техника и материали, заплащането на които се договаря отделно.

         /4/ Минималните възнаграждения на лицата, посочени от чл.41 до чл.71 на този договор се отнасят за лица, които за първи път изпълняват тези задължения, а за всички останали лица възнаграждението трябва да е по-голямо.

         /5/ Минималните възнаграждения, посочени в чл.48, т.2; чл.49, т.1; чл.52, т.1; чл.53, т.1; чл.54, т.1; чл.55, т.1; чл.56, т.1; чл.57, т.1; чл.58, т.1; чл.59, т.1; чл.61,т.1; чл.62,т.1;чл.63,т.1; чл.64,т.1; чл.65, т.1;чл.67,т.1;чл.69,т.1; чл.70,т.3 на този договор се отнасят за работна седмица с продължителност не по-голяма от 40 часа.

         /6/ Минималните възнаграждения на лицата,посочени в ал.5 на този член, се увеличават за всеки отработен час седмично над 40 часа до 50 часа със средночасово минимално възнаграждение на лицето плюс двадесет и пет процента от него.

         /7/ Минималните възнаграждения на лицата, посочени в ал.5 на този член, се увеличават за всеки отработен час седмично над 50 часа до 60 часа със средночасово минимално възнаграждение на лицето плюс петдесет процента от него.

         /8/ Минималните възнаграждения на лицата, посочени в ал.5 на този член се увеличават за всеки отработен час в събота и неделя със средночасовото минимално възнаграждение на лицето плюс петдесет процента.

         /9/ Минималните възнаграждения на лицата, посочени в ал.5 на този член се увеличават за всеки отработен час на 1 януари, 3 март, Великден, 1 май, 24 май, 6 септември и Коледа със удвоеното средночасово минимално възнаграждение на лицето.

         /10/ Минималните възнаграждения се считат, че са изплатени, когато лицето е определено да му се заплаща процент от прихода при разпространението на филма и за което има сключен индивидуален договор.

ДЯЛ VI - ИНДИВИДУАЛНИ ДОГОВОРИ

         Чл.73. /1/ Индивидуалният договор на лицата, посочени в чл.3, ал.1 на този договор, от една страна, и продуцентът - от друга, трябва да съдържа:

         1. Регистрационният номер на продуцента във Филмовия център;

         2. Регистрационният номер във Филмовия център на аудиовизуалното произведение, което се реализира;

         3. Трите имена на основното или спомагателно творческо лице;

         4. Единен граждански номер /ЕГН/ на наетото лице, точният му домашен адрес и телефонен номер;

         5. Срокът за наемане на основното или спомагателно творческо лице;

         6. Общото или поседмично, или дневно възнаграждение на наетото лице;

         7. Задълженията на продуцента, осигуряващи изпълнението на индивидуалния договор;

         8. Уреждането на авторските права /ако наетото лице има такива/;

         9. Редът и сроковете за изплащане на възнаграждението на наетото лице;

         10. Условията за прекратяване на договора

         11. Неустойките при недобросъвестно изпълнение на договора

         12. Подписът на СБФД, гарантиращ, че са изпълнени условията на този договор.

         /2/ Индивидуалният договор се сключва задължително в писмена форма и в необходимия брой, подписани от страните екземпляри, от които един задължително за основното или спомагателно творческо лице.

         /3/ Индивидуалният договор се счита със седмичен срок ако е за повече от три дни от една седмица.

         /4/ Към настоящия договор са приложени 10 броя примерни индивидуални договори за всяка една професия поотделно, изработени от СБФД.

ДЯЛ VII - МИНИМАЛЕН СЪСТАВ НА ЕКИПА РЕАЛИЗИРАЩ АУДИОВИЗУАЛНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

         Чл.74./1/ Минималният  състав на екип, реализиращ игрален филм, сниман с една камера, трябва да включва лицата, посочени в чл.3, ал.1, т.т. 1,7,8,9,10,11 или 12,13,14 или 15,16,17,19,20,22,23,26,28,30 и 32 на този договор.

         /2/ Минималният състав на екип, реализиращ документален филм, сниман с една камера, трябва да включва лицата, посочени в чл.3, ал.1, т.т.1,7,8,11 или 12,13,15,26 и 30 на този договор.

ДЯЛ VIII - КОНТРОЛ ВЪРХУ СПАЗВАНЕТО НА ТОЗИ ДОГОВОР

         Чл.75./1/ Филмовият център ще изисква декларация от всички български продуценти при регистрацията им, следваща датата на подписване на този договор, че ще спазват настоящия договор;

         /2/ Филмовият център ще изисква декларация от всички български продуценти при регистрацията им, следваща датата на подписване на този договор, че ще спазват настоящия договор;

         /3/ Филмовият център се задължава при промяна в някоя от клаузите на настоящия договор или при въвеждане на нови клаузи, да уведоми всички български продуценти в срок до една седмица с препоръчано писмо с обратна разписка;

         /4/ Филмовият център ще прилага към настоящия договор обратните разписки, получени от него след изпращане на уведомителни писма до българските продуценти, което ще означава,че те са запознати с измененията и допълненията на настоящия договор;

         /5/ Декларацията на българските продуценти и обратните разписки от уведомителните писма означават присъединяване на продуцентите към настоящия договор;

         /6/ Филмовият център ще изпрати с препоръчано писмо с обратна разписка този договор на всички продуценти,регистрирани от него до датата на подписване на настоящия договор, в срок не по-дълъг от една седмица;

         /7/ Филмовият център ще упражнява контрол по спазването на настоящия договор, като при всяко отпускане на субсидия от негова страна ще изисква от продуцента да представи две копия от сключените между него и основното или спомагателно творческо лице индивидуален договор по смисъла на чл.87 на този договор.

ДЯЛ I X - ПРОМЕНИ НА ДОГОВОРА

         Чл.76 /1/ Настоящият договор може да се променя или допълва по искане на една от страните,посочени в чл.1, с писмено уведомяване на другата страна с препоръчано писмо с обратна разписка;

         /2/ Процедурата за промяна или допълнение на настоящия договор се счита за открита след изпращане на писмен отговор на писмото по ал.1 на този член;

         /3/ Настоящият договор се счита за променен или допълнен, когато има съгласуван и подписан от двете страни анекс, съдържащ променения или новия текст на договора;

         /4/ Анексът по ал.3 на този член се счита за неразделна част от този договор.

ДЯЛ X - ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

         § 1. Филмовият център и СБФД ежегодно индексират определените минимални възнаграждения в този договор, при спазване на процедурата, определена в чл.76 на този договор.

         § 2. Настоящият договор е за срок от една година и се счита за автоматично продължен, ако няма писмено предизвестие от една от страните, предхождащо изтичането на срока не по-малко от три месеца.

         § 3. Настоящият договор, както и всеки анекс към него, влизат в сила 30 /тридесет/ дни след подписването им.

         § 4. Срокът на договора започва да тече след регистрацията му от Държавната инспекция по труда.

         § 5. Настоящият договор е подписан в три еднообразни екземпляра, от които по един за Филмовия център, един за СБФД и един за Държавната инспекция по труда.

ЗА                                                                                                                                                                                                          

СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ

ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ: 

/Павел Васев/ 

ЗА

НАЦИОНАЛНИЯ ФИЛМОВ ЦЕНТЪР

/Димитър Дерелиев/

НА ВНИМАНИЕТО

НА ПРОДУЦЕНТИТЕ И РЕЖИСЬОРИТЕ!!!

ВИСОКО ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ФИЛМОВИ МОНТАЖИСТИ

В БЪЛГАРИЯ:


Албена Людмилова Катеринска

Ана Григорова Радичева

Ангелина Иванова Пенкова

Аракси Саркис Мухибян

Богдана Методиева Атанасова

Бойка Георгиева Попова

Венцеслава Христова Каранешева

Веса Любенова Кожухарова

Весела Пиринова Паунова

Веселина Иванова Гешева

Виолета Динкова Тошкова

Гергана Николова Златанова

Донка Петрова Иванова

Евгени Тихомиров Григоров

Здравка Христова Димитрова Грамадска

Йорданка Кирилова Бъчварова

Капка Петрова Корабова

Лилия Атанасова Тонева - негативен монтажист - Виж CV:

Мадлен Иванова Радичева

Мариета Тончева Чуковска

Мария Борисова Въжарова-Караджова

Миглена Климентова Атанасова

Надежда Иванова Ценова

Николина Косева Момчилова

Нина Цветкова Алтъпармакова

Рилка Атанасова Ранчева

Росица Драгомирова Илиева

Светлана Крумова Кирилова

Славка Кръстева Славова

Снежана Костадинова Огнянова

Теодора Тодорова Вепшек