СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 5-6/2019 

KORICA 2 3 19 1 4

СЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Хибридни форми - актуални търсения в съвременната българска кинодроматургия
Не технологиите са важни в изкуството / Костадин Бонев, Станислав Дончев, Ясен Григоров
Юбилей
Мариана Евстатиева-Биолчева на 80 / Людмила Дякова
В памет
Реквием за един мностранен творец / Пенчо Кунчев
В крупен план
Рецепта за смел филм / интервю на Катерина Ламбринова с Кристина Грозева 
Личности и филми
Любов и екзистенция във филмите на Паоло Сорентино / Роксана Борисова
Нови книги
"Българан е галант" - 102 години по-късно!
За изчезналия филм и "завръщането" му като книга / Божидар Манов 
Нашата история
Дако Даковски роден преди 100 години
Неспокоен път през времето / Димитрина Иванова
 
КИНОСЪБИТИЯ
Любовта е лудост 2019
Копнеж и самотност / Людмила Дякова
 
Световно анимационно кино 2019 
Творческа зрялост на българското анимационн кино / Надежда Маринчевска
Анимационни отблясъци и размисли / Нивелина Попова
 
Златна роза 2019
Качествено кино за всеки вкус / Гергана Дончева
Разни кинематографични почерци / Олга Маркова
Между избора и инстинкта... / Иво Драганов 
Семейните кризи и цената на емиграцията / Боряна Матеева
 
CineLibri 2019
Казандзакис в интерпретацията на Янис Смарагдис / Гергана Дончева
 
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Венеция 2019
Европейското убежище на Холивуд / Павлина Желева
 
Сценарни ескизи
НБУ 
8 848 / Стефан Войводов
Бъркани яйца / Симеон Георгиев
Още една история за Ескалибур / Елена Василева
Гълъбът / Анастасия Стоева

      ХИБРИДНИ ФОРМИ - АКТУАЛНИ ТЪРСЕНИЯ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДРАМАТУРГИЯ
    НЕ ТЕХНОЛОГИИТЕ СА ВАЖНИ В ИЗКУСТВОТО /  Костадин Бонев, Станислав Дончев, Ясен Григоров

Факт е, че междувидови и междужанрови хибриди в киното е имало още от неговото зараждане, но с развитието на съвременните технологии, компютъризацията във всички сфери на филмовото производство, хибридността, като че ли, става неотменна част от филмовата изразност. Как вие гледате на този процес?

Костадин Бонев: Това е част от световния културен процес. Новите технологии предполагат използването на изразни средства, характерни за други изкуства, или за други жанрове, без това да предизвиква колизии.
Аз лично живея в мир с този факт. И все пак! Принципите, заложени в „Поетиката“ на Аристотел, са валидни и днес! 2400 години след като големият философ ги е формулирал. Това би могло да означава само едно: че не технологиите са важни в изкуството. Зрителят се интересува от човека и неговите емоции. Това е същността. Всичко останало е второстепенно.


ЮБИЛЕЙ
МАРИАНА ЕВСТАТИЕВА-БИОЛЧЕВА НА 80 
     Людмила Дякова
 
Мариана Евстатиева – Биолчева е творец със свое място в българското кино. Тя е от режисьорите, завършили престижната филмова академия в Лодз, Полша през 60-те години. След завръщането си в България работи в Студия за научно-популярни и документални филми, а от 1979 до 1992 е режисьор в Студия за игрални филми „Бояна”. В творчеството си има повече от тридесет документални и научно-популярни и филма и двадесет игрални и телевизионни, между които емблематичните: „Тигърчето“ (1972), „Мигове в кибритена кутийка“ (1979), „Похищение в жълто“ (1981), „Горе на черешата“ (1984), „Търси се съпруг за мама“ (1985) и др. Повечето ѝ филми имат авторитетни награди от наши и международни кинофестивали.                                                                  
 

    В ПАМЕТ
  РЕКВИЕМ ЗА ЕДИН МНОГОСТРАНЕН ТВОРЕЦ 
      Пенчо Кунчев
 
Моята първа среща със Слав Бакалов бе през 1983 година, когато като наскоро постъпил в Студията за анимационни филми „София“ ми предложиха да направя дебютния си филм по неговия сценарий „Времето“. Още тогава бях впечатлен от благия му характер, от непресъхващото му чувство за хумор, както и от искреното му желание да помага на младите автори с ценни съвети и нестандартни идеи.

В КРУПЕН ПЛАН
РЕЦЕПТА ЗА СМЕЛ ФИЛМ - ИНТЕРВЮ С РЕЖИСЬОРКАТА КРИСТИНА ГРОЗЕВА
Катерина Ламбринова
 
Кристина Грозева първоначално учи журналистика в Софийския университет „Климент Орхидски“, а по-късно завършва филмова и телевизонна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където в момента е гост-преподавател. Документалният филм „Притча за живота“ (2009) бележи началото на съвместната ѝ работа с Петър Вълчанов.
„Скок“ (2012) е първият български филм, номиниран в категория „най-добър късометражен филм“ за Наградите на Европейската Филмова Академия. Пълнометражният им дебют „Урок“ (2014) е селектиран за фестивала в Торонто (Contemporary World Cinema) и в Сан Себастиан (New Directors). Премиерата на „Слава“ (2016) е в международния конкурс на фестивала в Локарно, а последният им филм „Бащата" (2019) спечели голямата награда „Кристален глобус" в основната програма на фестивала в Карлови Вари, както и Наградата за най-добър филм и Наградата за най-добър сценарий от националния фестивал „Златна роза“.

ЛИЧНОСТИ И ФИЛМИ
 ЛЮБОВ И ЕКЗИСТЕНЦИЯ ВЪВ ФИЛМИТЕ НА ПАОЛО СОРЕНТИНО
Роксана Борисова
 
Още с първите си творби Паоло Сорентино предизвика зрителския и критическия интерес. „Младост“ и „Великата красота“ го подреждат сред европейския режисьорски елит. Почеркът на Сорентино е разпознаваем - парадокс, двусмислица, носталгия, ирония, а в стила му се долавя открито възхищение към Фелини. През трагикомичното Сорентино пречупва различни теми, между които най-отчетливи са темите за любовта и равносметката. Те са вградени в богат, мозаечен филмов разказ с разминавания на различни нива, но Сорентино се вглежда с усмивка и разбиране в тях. Разминаване между младост и старост, между състоянията „да си бил“ и „да си“, между ирония и носталгия, между желания и реалност.   

НОВИ КНИГИ
"БЪЛГАРАН Е ГАЛАНТ" - 102 ГОДИНИ ПО-КЪСНО!
 Божидар Манов
 
Навремето Петър Кърджилов пишеше фантастика. С това започна и бързо се нареди сред младите асове заедно с Агоп Мелконян, Велко Милоев и още неколцина, всички под крилото на Любен Дилов (баща, разбира се). Тогава този „вкусен“ жанр имаше много висок рейтинг сред четящите българи и наред с преводните книги (от американски и руски автори, от поляка Станислав Лем и още неколцина) младите български фантасти успяваха да отвоюват свои предмостия в скромната българска библиография.
Но по-късно бате Петьо (изплъзна ми се от езика това разговорно обръщение към него и няма да го редактирам) се насочи към кинозанието, и по-точно в плитко разчопления угар на ранната история на българското кино, и там заора с любов, всеотдайност, страст и преданост! И вече толкова години е като вкопан в тази плодоносна територия, каквито са идиличните патриархални традиции на българския труженик, доброволно отдаден на земята – кърмилница.

НАШАТА ИСТОРИЯ
ДАКО ДАКОВСКИ РОДЕН ПРЕДИ 100 ГОДИНИ. НЕСПОКОЕН ПЪТ ПРЕЗ ВРЕМЕТО
Димитрина Иванова
 
Динамичен, наситен със събития живот: от самодейната училищна сцена до професионалния театър; от партизанския отряд до фронта; от Камарата на културата до Московския ВГИК; от уроците на Михаил Ром до екранизацията на най-българския роман - Вазовия „Под игото“; от вълненията и тревогите в българското село по време на колективизацията до славното и драматично царуване на Калоян; от режисурата до сценаристиката… Динамика, подчинена на екстремно променящото се време, на увереността, че ти не само си част от промените, но и ги твориш, създаваш… Сигурно затова съдбата му е отпуснала малко години живот и твърде кратко време за творчество. 

     Любовта е лудост 2019
      КОПНЕЖ И САМОТНОСТ
Людмила Дякова
 
27-то издание на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост” във Варна премина вдъхновено и въодушевено както всяка година. Програмите бяха богати и разнообразни. Професор Александър Грозев – художествен директор на фестивала, беше включил в селекцията си седемдесет и четири филма, разпределени в: Официален конкурс, Младежки конкурс и паралелни програми: „Блясък от световните фестивали”, „По световните екрани”, „Документална мозайка”, „100 години Ленфилм”, „Класика от Мосфилм”, „Филмите на Рихард Бланк”, „Памет за Тодор Колев”, които се прожектираха в шест зали. Така че и най-капризните и взискателни зрители можаха да открият своите филми. Варненската публика се гордее и обича фестивала и почти на всяка прожекция залите са пълни. И ние, гостите от София, актьори, режисьори, критици обичаме и с радост посещаваме този празник на любовта и лудостта, защото филмите са интересни, а и се чувстваме желани и обграждани с внимание както от Директора на Фестивалния и конгресен център Тошко Гяуров, така и от дамите в подновения му екип: Деси, Мариана, Вили, Катя… Дано не пропускам някого.

 Световен фестивал на анимацията 2019
ТВОРЧЕСКА ЗРЯЛОСТ НА БЪЛГАРСКОТО АНИМАЦИОННО КИНО 
Надежда Маринчевска

Българското анимационно кино от години вече не се е радвало на толкова силно и многобройно международно представяне, както на тазгодишния Световен фестивал на анимационния филм във Варна. С цели десет филма в конкурсните програми, две премиери, четири ретроспективи и една студентска програма, българската анимация показа своята артистична зрялост и творческа сила в оспорваната конкурентна среда на най-доброто от световната анимация. Дали досега по-ограниченото присъствие на анимацията ни в предишните издания на фестивала се е дължало на излишна скромност на организаторите, не мога да кажа. Но тази година със сигурност показа, че българското присъствие във всички категории на конкурса е достойно и с ясно заявени качества за награди.


Световен анимационен филм 2019

    АНИМАЦИОННИ ОТБЛЯСЪЦИ И РАЗМИСЛИ

       Невелина Попова

XV Световен фестивал на анимационния филм във Варна се превърна в място за срещи – с пълнометражна, късометражна, детска и студентска анимация, с автори от цял свят, с изложби, с лекции и книги, с детски работилници... Ведър фестивал, със своя вътрешна динамика и жив дух, показателен за състоянието на световната и родна анимация. В днешния свят на високи технологии, консуматорски бум и личностни кризи анимацията остава за много автори спасително пространство на артистични търсения, на възможности за личностен изказ и диалог със света.

В състезателната програма участваха 87 филма от над 40 държави, 10 от които бяха български. Авторитетното международно жури с председател Иван Богданов (България) и членове - Олга Пярн (Естония), Теди Груя (САЩ), Павел Хорачек (Чехия) и Фернандо Галрито (Португалия) имаше нелеката задача да направи своя избор сред множеството филми.

Златна роза 2019

КАЧЕСТВЕНО КИНО ЗА ВСЕКИ ВКУС

Гергана Дончева

Равносметката след приключването на 37-то издание на ежегодния национален кинофестивал „Златна роза” би могла да се обобщи с една дума: положителна, въпреки недостатъчно удовлетворяващото равнище на филмите, които се състезаваха в късометражната програма. Една съществена част от представените продукции в основния конкурс обаче затвърдиха впечатлението, че през последните десет години в българското кино се наблюдава сериозно раздвижване. Многобройните фестивални отличия напоследък са очевидна външна индикация за видим процес на обновление и интензивно развитие – резултат от появата на нови автори, на неразработвани до този момент теми и сюжети, както и на оригинални визуални концепции и разпознаваеми индивидуални стилове. Ще отделя специално внимание на онези заглавия, които основателно впечатлиха професионалистите, но което е далеч по-важно, предизвикаха интерес и сред по-широката, макар и не многочислена публика във Варна.

Златна роза 2019
РАЗНИ КИНЕМАТОГРАФИЧНИ ПОЧЕРЦИ
Олга Маркова
 
Като си в движение, проблемите не могат да те застигнат” - отбелязва главният герой (в изпълнение на Стефан Вълдобрев) в дебютната новела „Непознати” на Камелия Петрова, включена в състезателната програма на 37 Фестивал на българския игрален филм „Златна роза”. Тъкмо обратно на това твърдение през последните години младото поколение кинематографисти се е впуснало да разкрива многостранните измерения на тревожната проблематика на обществото ни. Това доказват както 13-те пълнометражни филма, така и 17-те новели, конкурирали се на фестивалния екран. Често чувам край себе си репликата: „Добре де - като е толкова черногледо българското кино, променило ли е нещо?”. Разбира се, че не. Неговата функция преди всичко е да образова и възпитава съвременника, а без тази необходима подготовка как той би могъл да промени дерайлиралото статукво?

Златна роза 2019
МЕЖДУ ИЗБОРА И ИНСТИНКТА...  
Иво Драганов
 
Животът почти всеки ден ни поставя в ситуации, в които бързо трябва да вземем решение. Критерии като истинност, почтенност, справедливост, защита на по-слабия разделят хората, изправят ги пред изпитания. Едни поемат отговорността за собствения си избор, а други остават подвластни на инстинктите си далеч от понятия като достойнство, почтеност, етичен код. Разбира се, хората не се делят просто на добри и лоши, но различният тип човешко поведение винаги е занимавал изкуството. Интересно ми беше да наблюдавам героите във филмите, които успях да видя на последната “Златна роза” .

Златна роза 2019
СЕМЕЙНИТЕ КРИЗИ И ЦЕНАТА НА ЕМИГРАЦИЯТА 
Боряна Матеева
 
Темата за семейните отношения беше заявена още в заглавията на доста от филмите на този фестивал. Липсващите роднини, хроничните емоционални дефицити и опасността от разпад на семейството и какво правим, за да продължим след това разглеждат „Бащата”, „Сестра” и „Лошо момиче”... За тази накърненост и разкъсаност на интимното, за отслабеното присъствие или буквалната липса на член от семейството се говори радикално в „Прасето” и по-меко в „Писма от Антарктида”, но тя се проектира индиректно и в нетрадиционния полицейски трилър „В кръг”, и в мултикултурната семейна драма „Снимка с Юки”, в емигрантско-имигрантската социална драма „Котка в стената”, и в историческото платно „Имало една война”. За читателя, който още не е гледал повечето от тези филми, ще припомним кратко и някои сюжетни дадености. В „Бащата” (режисьори Кристина Грозева, Петър Вълчанов) в основата на конфликта е смъртта на майката. Бащата на героя изпада в тежка емоционална криза, не може да приеме загубата и дори леко се чалва.

CineLibri 2019
КАЗАНДЗАКИС В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ЯНИС СМАРАГДИС
Гергана Дончева
 
Петото юбилейно издание на CineLibri 2019 – единственият по рода си в фестивал у нас, обединяващ в общо духовно пространство литературата и киното, предложи на своите верни почитатели невероятно богата програма, чиято обозримост се оказа непосилна, дори за най-заклетите киномани. Организиран с изключителен размах и амбиция, тази година българската публика имаше възможността да се наслади на срещата си с най-новите филмови адаптации, реализирани въз основа на забележителни литературни текстове.

Сред впечатляващите заглавия няколко бяха посветени на живота и творчеството на изтъкнати писатели: „Сирано” – фикционална реконструкция на създаването на знаменитата пиеса, написана от Едмон Ростан, „Толкин” – обяснение в любов към бащата на най-прочутата фентъзи сага, „Терапия за мизантропи” – поглед към битието на нашумелия френски писател Мишел Уелбек, „Всичко е истина” – разказ за последните години от житейския път на Уилям Шекспир, „Вита и Вирджиния” – елегантно повествование за бурната любовна афера между Вирджиния Улф и Вита Саквил-Уест. Във въпросната категория попадна и дългоочакваният от българските зрители филм на режисьора Янис Смарагдис – „Казандзакис”, чиито прожекции бяха предварително разпродадени и дори се наложи екипът на фестивала да обяви допълнителни дати.

СВЕТОВЕН ЕКРАН
Венеция 2019
ЕВРОПЕЙСКОТО УБЕЖИЩЕ НА ХОЛИВУД
Павлина Желева

76-ят международен кинофестивал във Венеция е осмото издание от втория директорски период на известния кинокритик Алберто Барбера. Първият е бил между 1998 и 2002. Близо десетте години, през които той (почти) насилствено е отстранен от шефското място на Mostra del Cinema di Venezia, то е било предоставяно на известните в международните среди Мориц де Хаделн и Марко Мюлер.

Казвам това не от любов към бюрократичнитe статистики, а защото наистина е важно кой, кога и как ръководи най-стария кинофестивал в света (за първи път организиран през 1932). Директорът има за задача да поддържа високо нивото на селекцията и да удържа разнообразните форми на натиск. Колкото и парадоксално да звучи, едно от основните затруднения на този фестивал произтича от самия град Венеция, от огромния интерес към него и древните му културни кодове. Общинските власти искат максимално добър образ и достатъчно приходи, с които да облекчават нарастващите проблеми (към момента те са повече от решенията). В чисто работен аспект професионалистите пристигат поуморени от свършеното в Берлин, Кан, Карлови Вари и Локарно. В същото време филмов пазар в смисъла на това, което от години се прави в Кан и Берлин, функционира във Венеция едва от 2012, когато Барбера учредява Venice Film Market заедно с Biennale College - Cinema, оригиналната платформа за развитие на филми с микро бюджети. А по-разширеният вариант на копродуцентско събитие, каквото е Venice Production Bridge, датира едва от 2016. Следователно сериозните професионалисти искат да са сигурни, че има смисъл Мострата да бъде предпочетена пред примерно набиращия все по-голяма мощ фестивал в Торонто (5-15 септември 2019).


Сценарни ескизи

8 848

Стефан Войводов

Далечен план на чутовен планински масив, който намушква небесата и разбеснява ветровете със своя „съвършен Връх“. Връх, вечно бял и неопетнен, защитен от назъбени като трион скали и студени ръбове, застинал във вечността.

Следим в близък план лицето на „героя“, дръзнал да бори стихиите и върховете. Очите му са скрити от глетчерната маска, която го е превърнала в кон с капаци и само далечният леден Връх пламти като огънче в отражението на очилата. Кислородната маска и качулката крият и останалата част от „героичния“ му лик. Алпийската екипировка от ледокопи, котки, карабинери, клинове и прочие подрънкват като пранги, а беснеещият вятър го бута назад, далеч от Върха.

Сценарни ескизи

БЪРКАНИ ЯЙЦА
Симеон Георгиев
 
Разбъркайте три яйца в купа.
Поставете тигана на котлона и изсипете предварително разбърканите яйца в него.
Наблюдавайте как се заформят в човешки ембрион, след което бавно придобиват формата на бебе, играещо си с кубчета и камиончета, направени от яйца.

Сценарни ескизи
ОЩЕ ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА ЕСКАЛИБУР
Елена Василева
 
Гъста гора. В далечината се вижда средновековен замък.
Високи дървета се извисяват към небето, а короните им стигат чак до облаците.
Тревата между тях е тъмно зелена, тук-там се мяркат малки сини цветчета и горски гъби.
През дърветата води тясна пътека.

Сценарни ескизи
ГЪЛЪБЪТ
Анастасия Стоева
 
Рано сутринта е, плавно сме въведени в тавански коридор на стара жилищна сграда. Покрай стените му са подредени на равни разстояния еднакви тъмни дървени врати. В края на коридора е отворен прозорец, малки поодърпани перденца се повяват от лекия сутрешен ветрец, който сякаш с диханието си кани жълтата слънчева светлина вътре. 
 
 
 


                                                                                                       
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 4/2019 

KORICA 2 3 19 1 4

СЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Хибридни форми - актуални търсения в съвременната българска кинодроматургия
За белия и жълтия сняг / Светослав Овчаров
Нови почерци в българското игрално кино
Новото поколение / Катерина Ламбринова
Юбилей
Анри Кулев - творец с ренесансов мащаб / Невелина Попова 
Галерия
Чакам моите сериозни роли - актрисата Мартина Вачкова / Интервю на Людмила Дякова
В памет на
Юлия Кънчева / Светослав Драганов, Теодора Дончева, Невелина Попова
Иван Дечев - аристократ на духа - Правда Кирова
Николай Тодоров - самотен артист, изпреварващ времето си / Надежда Маринчевска
В крупен план
Когато страховете получат форма / С Мира Янкова разговаря Катерина Ламбринова
 
КИНОСЪБИТИЯ

Златната липа 2019

Европейско кино под липите / С директора на фестивала Магдалена Ралчева разговаря Катерина Ламбринова
Ние, Ян Енглерт, сме петима / Катерина Ламбринова
 
Червенокръстки фестивал 2019
Зов за съпричастност към ближния / Олга Маркова
 
Нашата история
Неслучилият се опит за международна история на киното / Василена Василева
 
Теоретични етюди
Кино, вдъхновено от фотографията / Емилия Стоева
Да създадеш зрител - маркетингови аспекти в комуникацията / Иво Драганов
 
СВЕТОВЕН ЕКРАН
ФЕСТИВАЛИ
Кан 2019
Гостоприемен към хибридните стилове и жанрове / Боряна Матеева, Вера Найденова 
Карлови Вари 2019
Лица от Карлови Вари / Божидар Манов
 
Сценарни ескизи
Пеперуда и мишка / Мира Янкова 
 

    ХИБРИДНИ ФОРМИ - АКТУАЛНИ ТЪРСЕНИЯ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДРАМАТУРГИЯ

    ЗА БЕЛИЯ И ЖЪЛТИЯ СНЯГ /  Светослав Овчаров
 
Началото

Документалното кино е заченото в греха на игралното.
Прието е, че първият документален филм, който е „преживял“ публична прожекция, е „Излизането на работниците от фабриката Люмиер“. Според някои източници е показан още на 11-12 юни 1895 година по време на конгреса на фотографите в Лион, според други – в Париж на 22 март 1895 пред Обществото за поощряване на местната индустрия.  В прословутата прожекция на 28 декември 1895 в индийския салон на Гран кафе на „Булеварда на капуцините“ е бил подреден пръв в програмата.

НОВИ ПОЧЕРЦИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО
НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ 
Катерина Ламбринова
 
В последното десетилетие българското игрално кино се обогати с нови автори (в зрялата и активна възраст между трийсет и пет и петдесет години), които се заявиха и утвърдиха с успешни филми с национално и международно признание. Филмите на режисьорите от това поколение участват в престижните фестивали в Kан, Берлин, Венеция, Локарно, Карлови Вари, Сан Себастиан, Ротердам, Сараево, Токио... А всеки значим фестивален успех е предпоставка за внимателно оглеждане на новата българска продукция от национални и международни експерти и селекционери. Условно ще маркирам този период с два филма - „Източни пиеси“ (режисьор Камен Калев, 2009) и „Бащата“ (режисьори Кристина Грозева, Петър Вълчанов, 2019).                                                                         
 

     ЮБИЛЕЙ
  АНРИ КУЛЕВ НА 70 - ТВОРЕЦ С РЕНЕСАНСОВ МАЩАБ 
      Невелина Попова
 
Трудно ми е да пиша за Анри. През юли тази година той навърши седемдесет. Респектираща възраст... Предварително знам, че каквото и да кажа по този повод, ще повторя вече многократно казани неща, а нещо важно все ще се изплъзне. Невъзможно е да се обхване и назове всичко, което Анри е успял да създаде. Присъствието му в съвременния духовен живот на България, а и на света, носи ренесансов мащаб и размах. С огромния си талант и невероятната си работоспособност Анри Кулев създава своите светове в анимацията и живописта, в графиката и карикатурата, в киното и театъра и не на последно място – в преподаването и общуването с младите. Изглежда почти нереално, че един автор може да работи с такава интензивност, всекидневно и неотстъпно, в толкова различни сфери на изкуството и живота. Неистовият му щрих и иронично-мъдър поглед са винаги разпознаваеми. 

ГАЛЕРИЯ
МАРТИНА ВАЧКОВА: ЧАКАМ МОИТЕ СЕРИОЗНИ РОЛИ
Людмила Дякова
 
Мартина Вачкова ми е приятелка, и то близка приятелка, но не от тези, с които сте заедно всеки ден или с часове говорите по телефона. Не! Прекалено сме заети за това. Нашето приятелство е от онези, при които може да не се чуем и видим с месеци, но когато това се случи, се чувстваме толкова близки, сякаш сме постоянно заедно. И винаги можем да разчитаме една на друга. Мартина е верен приятел – доброжелателна, съпричастна, всеотдайна, великодушна… с една дума добър човек. Но Мартина Вачкова е и много добра актриса. Присъствието ѝ на сцената и на екрана е завладяващо и харизматично. Ролите ѝ, без да са централни, грабват публиката. Свидетел съм на това колко я обичат хората, колко се радват на срещите с нея. За тях тя е: сестра Жекова от телевизионния сериал „Откраднат живот”; едно от лицата на култовото през деветдесетте години предаване „Ку-ку”; говорител и защитник на жените от предаването на БНТ „Жените”.  

В ПАМЕТ НА ЮЛИЯ КЪНЧЕВА
Светослав Драганов, Теодора Дончева, Невелина Попова
 
Попаднах в НБУ и въобще в киното случайно. На деветнайсет имах смътна идея за живота в бъдеще. Имам леля във Виена и бях решил да ѝ се натрапя, за да си пробвам късмета там. Събирах пари, като бачках в един дърводелски цех на Гара Искър. Работата не беше тежка, но ми докара дискова херния и изпълнено с физическа болка лято, в края на което ме оперираха в Пирогов. Не отидох в казарма, а и никъде не бях кандидатствал. От операцията се възстановявах с бира и леки опиати. Очертаваше се труден период за моите родители. Един ден те ми връчиха конспекта на Нов Български Университет и ми казаха, че ще ми платят образованието там, стига да си избера подходяща специалност. Така попаднах в кинофакултета. Документално кино ни преподаваше Юлия Кънчева. Готина и цапната в устата, тя ни „зарибяваше“ с българско документално кино, показвайки ни филмите на Джеки Стоев, Иван Младенов, Николай Волев, Елдора Трайкова и други. Филми като „Броени дни“, „Селска война“, „Дом номер 8“, „За мечките и хората“, „Неонови приказки“. До преди това мислех, че „български документален филм“ е филм, в който учени хора говорят на фона на скучно заснети документи, озвучени с патетична музика и задкадров глас. 

ИВАН ДЕЧЕВ - АРИСТОКРАТ НА ДУХА
 Правда Кирова
 
Отиде си един от най-значимите и оригинално мислещи редактори в българското кино. Имах щастието той да бъде мой учител в професията и приятел в живота.
Срещнахме се за първи път в далечната 1975 година, в Киноцентъра, при чешмичката в двора – запозна ни Свобода Бъчварова, аз бях новопостъпила неопитна редакторка, наскоро дипломирана. Той веднага стопи дистанцията с чувството си за хумор - обичаше да се шегува със себе си и ръста си – каза ми: „Обикновено съм висок и синеок, но сега какво ми стана…“ Странното е, че първото впечатление от него оставяше не ръстът, а лицето му и най-вече очите – хубави, силни очи – проницателни и разбиращи едновременно. Работеше в Киноцентъра от самото му създаване, беше се превърнал в редактор-институция за българското кино. 

НИКОЛАЙ ТОДОРОВ - САМОТЕН АРТИСТ, ИЗПРЕВАРВАЩ ВРЕМЕТО СИ
Надежда Маринчевска
 
ПРОНИКВАНЕ В БЪДЕЩЕТО

Напусна ни един от най-вдъхновените български художници, режисьори и аниматори – Николай Тодоров. Ярките му творби, независимо дали са правени преди две или преди четиридесет години, се помнят, провокират и не оставят зрителя безучастен. Неистовата енергия, извираща от филмите, картините, рисунките и шаржовете на Николай, винаги е носила в себе си и болката за света, за безрадостния път на цивилизацията, за моралните дилеми пред човека, които той не винаги успява да разреши. 

     В КРУПЕН ПЛАН
КОГАТО СТРАХОВЕТЕ ПОЛУЧАТ ФОРМА
Интервю с аниматорката Мира Янкова / Катерина Ламбринова
 
Мира Янкова е родена в София. Завършва Национална Художествена Академия през 1999 година. Още докато следва започва работа в Анимационна студия „Каданс” към Киноцентър Бояна и там специализира анимация в курса на Пройко Пройков. По-късно завършва „Кино и ТВ режисура ” в НБУ. Работи като аниматор на класическа и 3D анимация и сториборд артист.

Мира Янкова е позната на съвременната българска сцена със своите видео-арт творби. Тя има четири самостоятелни изложби и многобройни участия в общи проекти у нас и в чужбина. Използва класическата ръчно рисувана анимация като основно изразно средство в последните си работи и създава кратки абсурдни филми, пълни със символизъм и черен хумор. През 2017 нейни видео-арт творби са представени във Венеция (в съптъстващо събитие на 57-мо Венецианско Биенале) и участват в редица международни кураторски проекти в Лисабон, Лондон, Богота, Виена и др.
„Пеперуда и мишка” е режисьорският ѝ дебют в анимационното кино.

 Златната липа 2019
ЕВОПЕЙСКО КИНО ПОД ЗВЕЗДИТЕ 
С директора на фестивала Магдалена Ралчева разговаря Катерина Ламбринова

На седмото издание на международния филмов фестивал „Златната липа“ специален гост бе големият полски актьор и театрален режисьор Ян Енглерт, който получи наградата за цялостно творчество „Златна липа“. В програмата на фестивала бяха включени петдесет и четири филма от двадесет и шест държави, които бяха разпределени в конкурсна секция, фокус ново българско кино, детски филми и съпътстваща програма. Председател на международното жури беше българският режисьор Илиян Джевелеков, а членове бяха актрисата Анна Попова (Русия), актьорът и сценарист Янис Кокинос (Кипър), режисьорите Донатас Улвидас (Литва) и Али Джаберансари (Иран), които присъдиха следните награди:
Най-добър игрален филм - „Ага“ на Милко Лазаров (България/Германия/Франция, 2018);
Най-добра режисура – на Бенедикт Ерлингсон за филма „Жена на война“ (Исландия/Франция/Украйна, 2018);
Най-добра женска роля - Халдора Гейрхардсдотир („Жена на война“);
Най-добра мъжка роля - Михаил Апросимов („Ага“).
Наградата на СБФД бе връчена на филма „Залез“ с режисьор Ласло Немеш (Унгария-Франция, 2018). 


Златната липа 2019

    НИЕ, ЯН ЕНГЛЕРТ, СМЕ ПЕТИМА

       Катерина Ламбринова

Ян Енглерт (1943) е един от най-изявените полски актьори и театрални режисьори. Той дебютира на 13-годишна възраст във филма на Анджей Вайда „Канал“. През 1964 завършва Държавното висше театрално училище „Александер Зелверович“ във Варшава (в момента Театрална академия) и през същата година дебютира на сцената на Съвременния театър. Той е изпълнител на над 100 филмови и театрални роли, за които получава много престижни награди, в това число и наградата за главна мъжка роля на отец Ередия във филма на Въло Радев „Осъдени души“, 1975, на VI Международен кинофестивал във Варна.

Червенокръстки фестивал 2019

ЗОВ ЗА СЪПРИЧАСТНОСТ КЪМ БЛИЖНИЯ

Олга Маркова

Едва ли бихме открили по-хуманно културно събитие с подобен глобален мащаб и актуален характер от Международния фестивал за червенокръстки и здравни филми. Моето поколение не би могло да забрави завоювания престиж на някогашните му издания, овенчан с най-високата художествена категория „А” в далечната 1973-та. Признавам, че преживях психическо сътресение, когато по неведоми причини (обяснението „липса на средства” звучи цинично в пренаселеното с мутробарокови „замъци”, банки, хотели, молове и т.н. пространство) този форум престана да диша.

НЕСЛУЧИЛИЯТ СЕ ОПИТ ЗА МЕЖДУНАРОДНА ИСТОРИЯ НА КИНОТО
Василена Василева
 
Съвсем случайно попаднах на стенограма от генерално събрание на МФФА (FIAF - Международна федерация на филмовите архиви), състояло се на 27-28 май 1977 година във Варна на тема „Влияние на нямото съветско кино в света“. На тази срещa се събират филмови критици от цял свят и от България, към момента със сигурност мога да потвърдя от българска страна присъствието на Тодор Андрейков. Точно тук се ражда и идеята за колективна работа по създаването на многотомна световна история на киното. От днешна гледна точка този незавършен проект е интересен заради историческия си контекст - обединява историци на киното, които работят заедно въпреки идеологическите различния на страните, които представляват.

Теоретични етюди
КИНО, ВДЪХНОВЕНО ОТ ФОТОГРАФИЯТА  
Емилия Стоева
 
Киното се свързва с разбирането за изкуството като иманентен човешки стремеж към създаване на красота и хармония, към творчество. Влиянието на изобразителното изкуство върху екранната пластика са обект на анализ в много текстове. Творци като Андрей Тарковски, Микеланджело Антониони, Ерих Ромер и много други са се вдъхновявали от художници. Връзката между киното и живописта във филма „Бари Линдън” на Стенли Кубрик е много показателна в този смисъл. Той е вдъхновен от английските художници от 18 век - Гейнсбъроу, Рейнолдс, Хогард и във всяка сцена от филма характерът на светлината, цветът и пейзажът напомнят на ренесансова картина.

Теоретични етюди
ДА СЪЗДАДЕШ ЗРИТЕЛ - МАРКЕТИНГОВИ АСПЕКТИ В КОМУНИКАЦИЯТА 
Иво Драганов
 
Понятието маркетинг поражда различни асоциации у хората. На всички е ясно, че маркетингът помага да се управлява по-добре и да се печели повече в условията на силно конкурентния пазар. Д-р Александър Стайков в своята дисертация „Маркетингов профил на българската филмова индустрия в периода 2005-2015 година“ отбелязва, че още в средата на 19 век Сайръс Маккормик е осъзнал уникалната функция на маркетинга във фирмата и въвежда понятието „създаване на потребителя” като специфична задача на управлението. При днешния силно фрагментиран кинопазар в България всеки продуцент би трябвало да положи усилия да създаде своя зрител. Как? 

Кан 2019
ГОСТОПРИЕМЕН КЪМ ХИБРИДНИТЕ СТИЛОВЕ И ЖАНРОВЕ
Боряна Матеева, Вера Найденова
 
Вера Найденова: Да започнем оттам, че тази година начело на журито за пръв път застана режисьор от Латинска Америка – Алехандро Гонсалес Иняриту. Избран е, така да се каже, индивидуално – той е първият от групата мексиканци, които напоследък обновиха не само националното си кино, но и Холивуд. Участвал е и е награждаван в Кан, има „Оскар”-и. Но за Кан не е без значение и това, че киното на цяла Латинска Америка напоследък се раздвижва и го потвърдиха участията и наградите в тазгодишното му издание. Но тъй като ти си нашият голям специалист по това кино, ще ти предоставя възможността да хвърлиш повече светлина по въпроса.

Карлови Вари 2019
ЛИЦА ОТ КАРЛОВИ ВАРИ
Божидар Манов

Присъствието на знаменити имена от световното кино като почетни гости на фестивала в Карлови Вари вече отдавна е утвърдена традиция. Всяко ново фестивално издание предлага на хилядите зрители срещи с известни актьори и режисьори, най-често от американското кино (Бари Левинсън, Джон Малкович, Тим Робинс, Ума Търман, Чарли Кауфман, Ричард Гиър, Джон Траволта и много други). Но не са пренебрегнати и европейските кинематографисти (актьорите Жан Рено, Хелън Мирън, Джуди Денч, полската режисьорка Агнешка Холанд, британският творчески тандем -режисьора Кен Лоуч и неговия постоянен сценарист Пол Лавърти), както и представители на други филмови професии (например композиторът Джеймс Нютън Хауърд).


Сценарни ескизи

ПЕПЕРУДА И МИШКА

Мира Янкова

ПРОЛОГ

Синя пеперуда спи на ръба на камбана. Езикът на камбаната се залюлява. С удара на камбаната пеперудата литва. По пътя на пеперудата стигаме до тъмна тясна стая с малко легло, на което се е свило Момче. Не спи. То става и открехва вратата към друга стая. Гледа през процепа.
 
 
 
 


                                                                                                       
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 2-3/2019 

KORICA 2 3 19 1 4

СЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Нови почерци в българското игрално кино
Ледове и диаманти / Вера Найденова и Иван Стефанов разговарят за филма "Ага"
Юбилей
Полет на светулка в тъмна нощ... Атанас Киряков на 80 / Иво Драганов 
В памет на Влади Киров - Георги Борисов, Иво Драганов, Любомир Халачев, Костадин Бонев, Боряна Матеева, Анри Кулев
Нови книги
В защита на изчезващите видове / Александър Донев 
КИНОСЪБИТИЯ

София Филм Фест 2018

В търсене на Джейлан / Гергана Дончева
Документалното кино има своя публика / Яна Пункина
Рафинираният интелигент Зануси / Олга Маркова
Вярвам повече в културата... интервю с режисьорката Агнешка Холанд / Боряна Матеева
Биле Аугуст и датската идентичност / Мирела Василева
Правенето на филм е непрестанно търсене - интервю с режисьора Драго Шолев / Катерина Ламбринова
За киното и други истории - интервю с режисьора Андрей Паунов / Теодора Дончева
Кинокласация
Начело - "Студената война" и "Рома" / Георги Ангелов 
Теоретични етюди
Експерименталното творчество на Кристо срещу рециклираната култура / Иван Стефанов 
ФЕСТИВАЛИ
Ротердам 2019
Чехов и поколението Y / Катерина Ламбринова
Берлинале 2019
Извън системата / Людмила Дякова
Малага 2019
Кинопоетика на живеенето / Десислава Томова
Сценарни ескизи
Мъже / Пламен Великов 
 

    НОВИ ПОЧЕРЦИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО

    ЛЕДОВЕ И ДИАМАНТИ / ВЕРА НАЙДЕНОВА И ИВАН СТЕФАНОВ РАЗГОВАРЯТ ЗА ФИЛМА "АГА"
 
Вера Найденова: Световната премиера на филма беше през февруари 2018, когато с него закриха Берлинския фестивал. Малко след това у нас, в зала 1 на НДК, го гледаха около 3000 души. Сега изживява ново начало – вече е по българските екрани. Междувременно беше показан в много страни по света и получи респектиращ брой награди – цялостно и за отделни компоненти (в Сараево, Техеран, Истанбул, Кайро, Индия, Австралия, Макао, Люксембург, Чукотка….)
Интересно би било да се прочете фестивалната му преса, но и у нас се написа не малко. Само че, както обикновено се случва при произведения с външно проста (притчова) структура, той при всяко ново гледане води вниманието ни по-дълбоко, към нови интерпретации. Дълг на българската кинокритика е да осмисли по-широко и задълбочено този феномен.

ЮБИЛЕЙ
ПОЛЕТ НА СВЕТУЛКА В ТЪМНА НОЩ... АТАНАС КИРЯКОВ НА 80 
Иво Драганов 
 
 Петдесет и пет години в киното, над сто и петдесет филма и зад всеки от тях се крие разкриването на важен проблем или разтърсваща история на нечия съдба. Ако трябва да опиша кинодокументалиста Атанас Киряков с няколко думи, те ще бъдат изострено чувство за нетърпимост към всяка несправедливост и безсърдечие, съчувствие и стремеж към доброта,  почтеност. Преди десет години, когато писах за него, озаглавих текста си с нашата поговорка: Да хванеш бика за рогата... С тази поговорка народът ни описва смели, решителни хора, които не се страхуват да казват това, което еснафското благоразумие нашепва, че може да донесе само неприятности. А както се вижда от по-късните филми на Атанас Киряков, този „бик“ е много зъл и отмъстителен. Имам предвид предишната система и нейните репресивни институции.                                                                                 
 

      В ПАМЕТ НА ВЛАДИ КИРОВ
  Георги Борисов, Иво Драганов, Любомир Халачев, Костадин Бонев, Боряна Матеева, Анри Кулев 
КАЗУСЪТ ВЛАДИ КИРОВ
 
Един следобед ми звъни Влади Киров. Бях в редакцията на площад „Славейков“, там се беше пренесло издателството на „Факел експрес“. „Жоре, аз съм долу, чакаме те с Любен Петков да пием по една водка“. 
Навън валеше здраво. Влади и Любо стояха гологлави под дъжда, по слепоочията им се стичаха струйки вода, Влади енергично сечеше въздуха с цигара в ръка. Щом ме видяха, се спуснаха към мен, хванаха ме под лакти от двете страни и с бърза стъпка ме поведоха към най-близкото заведение на площада – бирария „Лучано“. Нямах дори време да протестирам.

Нови книги
В ЗАЩИТА НА ИЗЧЕЗВАЩИТЕ ВИДОВЕ
Александър Донев
 
В епохата на интернет има много изчезващи жанрове. Струва ми се, че един от тях са сериозните критически и теоретически изследвания за кино. В този смисъл книгата на Олга Маркова „Последните остават първи“ (издателство „Изток-Запад“, 2019) е сред екземплярите на един изчезващ вид. Което със сигурност я прави и по-ценна. 
Нейната стойност обаче се увеличава още повече от съдържанието ѝ. Десета по ред в библиографията на своята авторка, тя е трета от своеобразната поредица, посветена на големите имена - представители на един изчезващ вид кино. Предишните две заглавия са  „Майсторите на голямото кино“ (2007) и „Последните мохикани на киното“ (2011), все издания на „Изток-Запад“. 

КИНОСЪБИТИЯ
София Филм Фест 2019
 В ТЪРСЕНЕ НА ДЖЕЙЛАН
Гергана Дончева
 
Тази година София Филм Фест посвети специална ретроспектива на най-именития днес турски кинорежисьор Нури Билге Джейлан. Критерият за подбор на показаните филми беше повече от очевиден: пет заглавия от зрелия период на прочутия майстор, които му донесоха световна слава в Кан: „Климати” (2006), „Три маймуни” (2008), „Имало едно време в Анадола” (2011), „Зимен сън” (2014). Панорамата включваше и най-новата творба на автора - „Дивата круша” (2018), в която има и българска следа – „РФФ Интернешънал” е копродуцент.

София Филм Фест 2019
ДОКУМЕНТАЛНОТО КИНО ИМА СВОЯТА ПУБЛИКА
 Яна Пункина
 
Ако има нещо, което всяка година се препотвърждава от селекцията на Международния документален конкурс на София Филм Фест, това е, че тя е преднамерено разнообразна. Вижда се, че тримата селекционери Мира Сталева, Светла Търнин и Светослав Стоянов съзнателно подбират творби, всяка от които се отличава със собствена естетика и разказвачески подход по целия спектър от соло изпълнения с любителска камера до почти игрални филми с изненадващо големи снимачни екипи. Личи си старанието да не се повтарят и темите, но това е някак по-трудно, времената имат свой дух и, искаме или не, определени теми преобладават в общественото съзнание. Затова и в последните години много документалисти обръщат внимание на промените в Арабския свят („За бащите и синовете“, „Какво иска Уалаа“), бежанците („Хамада“) и екологичните проблеми, които свръхконсумацията предизвиква („Зелената лъжа“). 

София Филм Фест 2019
РАФИНИРАНИЯТ  ИНТЕЛИГЕНТ ЗАНУСИ
Олга Маркова
 
Времето лети, а „сър” Кшищоф Зануси не се променя: същата осанка, същото интелектуално излъчване, същият топъл глас и уникална дикция -  на пет езика. Неслучайно  световноизвестният режисьор, сценарист и продуцент, професорът по кино- и телевизионна режисура във Висшата академия за филмово и телевизионно изкуство в Лодз непрестенно изнася лекции във Великобритания, Русия, Канада и Калифорния, в киноинститутите в Белград, Будапеща... Носител е на редица престижни национални и международни награди от Кан, Венеция, Москва, „Давид на Донатело”, Кавалерския кръст на Ордена на възродена Полша, Командорския орден за изкуство и литература на Франция; както и на приза на Католическия филмов център „Ла Новичела” в  Рим и „Люмиер” на Италианския съюз на филмовите и театралните творци... Отличен е и за  цялостното си творчество и принос в европейската филмова култура, а наскоро и с наградата на София. Глобален ерудит (завършил три образования: физика, философия и режисура, съчетавани своеобразно във всичките му филми), чиито корени винаги са в родината му. „Истинският артист не принадлежи само на една страна” е неговото верую.  

     София Филм Фест 2019
ВЯРВАМ ПОВЕЧЕ В КУЛТУРАТА... ИНТЕРВЮ С АГНЕШКА ХОЛАНД
Боряна Матеева
 
Агнешка Холанд, една изключителна жена и дългогодишен приятел на България, тази година беше специален гост на 23-тия София Филм Фест, за да представи новия си филм „Мистър Джоунс” веднага след световната му премиера в конкурса на Берлинале. В програмата „Фокус Полша” беше показан и „Европа, Европа” (1990), номиниран за „Оскар” за най-добър сценарий. Тя има и номинация за чуждоезичен филм за „Горчива реколта” през 1986. Носител е на множество други награди от всички възможни фестивали, но това е последното, което вълнува тази симпатична и решителна дама, изначално оперирана от светската суета. Активен сценарист и режисьор с четиридесет и четири филма зад гърба си, включително и тв сериали, тя работи в много страни и е сред енигматичните световни режисьори. Започва като асистент на Зануси, пише сценарии за Вайда, съсценарист е на трилогията „Три цвята” на Кешловски.

 София Филм Фест 2019
БИЛЕ АУГУСТ И ДАТСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ 
Мирела Василева
 
Датското кино, подобно на националните кинематографии във всяка малка държава, поставя като основна своя задача да бъде израз на националните културните традиции.
Дания попада в категорията на малка кинематография, чиито основни характеристики са: населението на държавата е прекалено малко, за да могат националните филми да се поддържат само със зрителски интерес на местно ниво; езикът се говори само в конкретната държава; огромен проблем за развитието на кинематографията представлява конкуренцията на американските филми.
 
През 70-те години на 20 век Датският филмов институт поставя изисквания към филмите: да бъдат на датски език, с датски актьори, да засягат по някакъв начин теми, свързани с историята и културата на Дания, и да въздействат за повишаването на националното самочувствие.
 
В тези крайно ограничаващи условия започва филмовата си кариера Биле Аугуст. Той самият има изявен интерес към скандинавската култура и в първите си филми засяга  проблеми, свързани с живота в скандинавските страни.

София Филм Фест 2019

    ПРАВЕНЕТО НА ФИЛМИ Е НЕПРЕСТАННО ТЪРСЕНЕ

       С режисьора Драго Шолев разговаря Катерина Ламбринова

„Прасето“ (2019) е вторият пълнометражен филм на Драгомир Шолев след  успешния му дебют „Подслон“ (2010), участвал в конкурсната програма на фестивала в Сан Себастиан. Премиерата на „Прасето“ беше в рамките на 23 Международен София Филм Фест, където спечели награда за Най-добър български филм, Специалната награда на журито и Наградата на ФИПРЕССИ. 
Драго Шолев написва сценария на „Прасето“ (заедно с Мартин Илиев) докато чака финансирането на проекта си „Рибена кост“, който, макар и спечелил на две редовни конкурсни сесии в НФЦ, срещна много административни препятствия, но все пак предстои да бъде сниман. Междувременно режисьорът решава да разкаже простичка камерна история, която се занимава с болезнената тема за насилието сред подрастващите. Проектът е разработен на Torino Film Lab и е заснет като независим филм с микробюджет. 

София Филм Фест 2019

ЗА КИНОТО И ДРУГИ ИСТОРИИ

С режисьора Андрей Паунов разговаря Теодора Стоилова-Дончева

Прочувствени с горчивината си теми, вълнуващи герои, истории, разказани с неочаквана завидна лекота, озарени от оптимизъм и надежда, но и приземени от мрачните краски на черния хумор. Това може да се каже за повечето филми на режисьора Андрей Паунов. Последният му документален филм „Да ходиш по вода“, с който се откри 23 София Филм Фест, е посветен  на световноизвестния художник  визионер от български произход Кристо. 
Андрей Паунов е автор на едни от най-добрите български документални филми в съвременното кино. Сред неговите забележителни творби са „Георги и пеперудите“ (2005), „Проблемът с комарите и други истории“ (2007), късометражният „Три сестри и Андрей“ (2009) съвместно с Борис Десподов, „Момчето, което беше цар“ (2011) и „Да ходиш по вода“ (2018). Срещата ми с Андрей се състоя между премиерата на новия му документален филм и усилената му работа върху игралния филм „Януари“ по мотиви на Радичковата пиеса.

 Кинокласация
НАЧЕЛО - "СТУДЕНАТА ВОЙНА" И "РОМА"
Георги Ангелов
 
Участващите в традиционната анкета на списание „Кино” избраха за филм на 23 МСФФ „Студена война” на Павел Павликовски със 74 точки. Втори със 71 точки е друг значим черно-бял филм - „Рома” на Алфонсо Куарон. Във фестивала бяха представени 169 филма от 40 страни: от тях 28 български; 15 от Полша; 14 от САЩ; 13 от Германия; 10 от Турция; 8 от Франция; 5 от Мексико; по 4 от Дания, Русия, Англия и Испания; по 3 от Румъния, Италия, Швеция, Канада и Чехословакия; по 2 от Япония, Гърция, Иран, Унгария, Белгия, Сърбия и Ирландия и по един от Китай, Ливан, Словакия, Аржентина, Люксембург, Беларус, Колумбия, Казахстан, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Кипър, ФРГ, Исландия, Чехия, Израел, Австрия, Финландия и Латвия. Нов участник е Люксембург.  Критиката трябваше да избира своите фаворити сред 137 филма, защото останалите вече бяха показвани и класирани. И тя посочи 37 от тях.  

 Теоретични етюди
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА КРИСТО СРЕЩУ РЕЦИКЛИРАНАТА КУЛТУРА
Иван Стефанов
 
Към идеята за творчеството днес
Изкуството като изкуство няма собствена единна и веднъж завинаги определена субстанция, то се реализира и съществува чрез творбите и отвъд тях като по-обща абстрактна идея. Затова идеята за изкуството се въплъщава и превръща в реалност чрез създаването на всяка отделна творба. Нещо повече, именно различните начини на сътворяването на творбите и самото тяхно разнообразие фиксира в себе си тайната за самата еволюция на художественото творчество. Искаме ли да разберем процесите на изменение и развитие на творческите процеси, трябва да се приближим до начина, по който се сътворяват и по който в своето разнообразие и своята съвкупност съществуват самите творби. 

ФЕСТИВАЛИ
Ротердам 2019
ЧЕХОВ И ПОКОЛЕНИЕТО Y
С режисьорката Симона Костова разговаря Катерина Ламбринова
 
Симона Костова е в трийсетте си години. Любовта ѝ към сценичните изкуства я води от Бургас в НБУ, където завършва актьорско майсторство в класа на Снежина Петрова. По-късно заминава за Берлин, за да учи кинорежисура в Академията за кино и телевизия (DFFB). Световната премиера на дебютния ѝ филм „30“ беше в конкурсната програма Bright Future на Ротердамския международен филмов фестивал. Веднага след това бе показан и в Perspektive Deutsches Kino на Берлинале, а немското издание Filmstarts го определя като най-добрия филм в тази секция.
Провокирана от всеобщото чувство за необяснима тревожност, което занимава нея и нейните връстници, в „30“ тя изследва територията на празнота, която обитава младия човек. Нарича това специфично състояние „Берлински синдром“. 

Берлинале 2019
ИЗВЪН СИСТЕМАТА
Людмила Дякова
 
Програмата на 69-тото Берлинале  не се отличаваше с филми - явления, както двата филма от миналата година - провокативния, труден за възприемане, разтърсващо въздействащ  „Не ме докосвай” (Златна мечка” и Наградата на ФИПРЕССИ”) на  румънката Адина Пинтилие с българското копродуцентство на „Агитпроп”, и изящния до съвършенство, притчов, магнетичен, апокалиптичен, но и просветляващ с добротата си „Ага”(представен извън конкурса) на Милко Лазаров.

Малага 2019
КИНОПОЕТИКА НА ЖИВЕЕНЕТО
Десислава Томова

Андалусия е най-веселата и топла част от Испания. Навсякъде цари жизнерадостно-празнична и приятелска атмосфера. Предприех пътуване до южната част на Испания Малага, за да присъствам на престижния кинофестивал в града. В Малага са родени художникът Пабло Пикасо и актьорите Антонио Бандерас и Дани Ровира.

Кинофестивалът е създаден през 1998 година и с всяко издание се стреми към насърчаване на разпространението и популяризирането на испанското кино. Той е пример за ролята на фестивалите за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, както и за икономическия ефект от културата.


Сценарни ескизи

МЪЖЕ

Пламен Великов

ЕКС. УЛИЦА В ГРАДА. ДЕН
 
МАРТИ(10), ученик в четвърти клас, проследява спиращия точно пред него джип. Отваря задната врата и се качва.
 
ИНТ. В КОЛАТА. ДЕН
 
КАЛИН(40), добре изглеждащ мъж, облечен спортно-елегантно, с вкус. Усмихнат е, но сякаш леко припрян. На шофьорското място е и довършва разговор по телефона, който чуваме на високоговорител.
 
 
 
 


                                                                                                       
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 1/2019 

KINO 1 2019СЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Нови почерци в българското игрално кино
1.Младите оператори - силен старт: Калоян Божилов, Веселин Христов, Георги Челебиев
Юбилей
2.Невена Коканова на 80 години / Людмила Дякова 
Във фокуса на критика
3.Ирина. Погледнете я в очите! / Ирина Иванова
 4.Надежда Косева за надеждата и любовта / разговаря Гергана Дончева
Ракурси
5.Аниматорите сме най-щастливите хора / с полския режисьор Малиуш Вилчински разговаря Пенчо Кунчев 
КИНОСЪБИТИЯ
Киномания 2018
6.Филми удобни  неудобни / Калинка Стойновска
7.Лице срещу лице с персоната / Боряна Матеева
8.Мария Магдалена с нов прочит /Мирела Василева
9.Критиката избра филма на Вим Вендърс / Георги Ангелов
Телевизия, телевизия
10. Четврътата възможност - университетска телевизия / Иво Драганов 
Сценарни ескизи
11.Гората на Димо / Христо Симеонов, Константин Цонев 

    НОВИ ПОЧЕРЦИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО

    МЛАДИТЕ ОПЕРАТОРИ - СИЛЕН СТАРТ: КОНСТАНТИН БОЖИЛОВ, ВЕСЕЛИН ХРИСТОВ, ГЕОРГИ ЧЕЛЕБИЕВ
 
Калоян Божилов е роден през 1984. Завършва специалност „Филмово и телевизионно операторство”в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2011.
Веселин Христов е роден през 1985. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ специалност „Филмово и телевизионно операторство“ през 2010. Още като студент работи като асистент оператор и оператор на късометражни игрални и документални филми, както и на телевизионни продукции.
Георги Челебиев е роден през 1976. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2001.

ЮБИЛЕЙ
 НЕВЕНА КОКАНОВА НА 80 ГОДИНИ
Людмила Дякова
                                                                                                         „Киното ме дари с популярност, а театърът с живот“
 
През декември 2018 година голямата актриса на българското кино Невена Коканова щеше да навърши осемдесет години, а остана само на шейсет и една.
Благодарение на журналиста Георги Тошев – дългогодишен изследовател, популяризатор и верен почитател на актрисата –  нейният образ, споменът за нея, приносът ѝ за българското кино и театър, стана фокус на поредица от събития, посветени на нейния Юбилей: представяне на ново разширено издание на книгата „Години любов. Невена Коканова”, автор Георги Тошев - издателство „Книгомания”, което се състоя в литературен клуб „Перото” по време на Панаира на книгата; прожекция на документален монтажен филм „Невена Коканова.

      Във фокуса на критика
  ИРИНА. ПОГЛЕДНЕТЕ Я В ОЧИТЕ!
    Ирина Иванова
 
Надежда Косева е от моето поколение режисьори. Съвсем буквално – бяхме в парелелни курсове в НАТФИЗ. Тя режисура, а аз – кинознание. Ще спомена и имената на нейните състуденти от същия доста активен и силен клас на професор Георги Дюлгеров – Майя Виткова-Косев („Виктория”, първият български представител на най-големия фестивал на независимото кино - Сънданс), Светла Цоцоркова („Жажда”, избран за един от десетте най-добри филма на 2015 в класация на Variety, с награда за най-добър филм в конкурсната програма „New Europe - New Names“), Венцислав Василев („Сняг”), Иван Владимиров, заедно с Валери Йорданов, режисьор на „Кецове”... Към това поколение, макар и не от същия клас, принадлежат всъщност и по-голяма част от най-добрите работещи днес режисьори - Камен Калев („Източни пиеси”), Драгомир Шолев („Подслон”), Кристина Грозева и Петър Вълчанов („Урок”, „Слава”), Ралица Петрова („Безбог”), макар тя да е възпитаник на Университета по изкуствата в Лондон. 

Във фокуса на критика
НАДЕЖДА КОСЕВА ЗА НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА
Разговора води Гергана Дончева
 
Вашият филм „Ирина” беше забелязан във Варшава, Тбилиси, Котбус, Тирана и вече притежава сериозно портфолио с награди, макар че казвате, че не е фестивален. Успехите му показват, че сте намерили верния път и към публиката и към специалистите. 
 Моето усещане от прожекциите досега е, че филмът  наистина докосва и вълнува публиката. 
 
 Бяхте ли изненадана от успеха? Това е първият Ви пълнометражен филм, но Вие сте познато име, зад гърба си вече имате четири късометражни продукции. 
 Да, режисьор съм на четири късометражни филма1 и съм работила за други проекти като продуцент. Истината е, че не съм мислила предварително за успеха на филма. Просто работех и се опитвах да съм вярна на историята и на героите. Вярвам, а и така съм научена, че камерата е абсолютно безпощадна и долавя всяка лъжа, всяка претенция и всяка престореност. Камерата е като някакъв много особен рентген. 

Ракурси
АНИМАТОРИТЕ СМЕ НАЙ-ЩАСТЛИВИТЕ ХОРА
С полския режисьор Мариуш Вилчински разговаря Пенчо Кунчев

Как и кога решихте да се занимавате с анимация? Показа ли Ви някой как се прави тя?
Не знаех нищо за анимацията – нито за нейната история, нито за технологията. Съвършено случайно, десет години след дипломирането ми по специалността живопис в Художествената академия в Лодз, правих илюстрации към програма за книгите в Полската обществена телевизия. Програмата се записваше и излъчваше от лента. Времето за коментар на всяко заглавие бе около две минути. Книгата на Чеслав Милош „Крайпътно кученце“ много ми хареса, затова към нея подготвих много рисунки, май бяха окoло шейсет. По време на монтажа видях как тези рисунки оживяха, излъчени последователно в рамките на този двуминутен фейлетон. Това бе толкова силно прозрение, че изоставих своята добре развиваща се кариера на артист-художник и започнах да създавам моите анимации. 

Киномания 2018
ФИЛМИ УДОБНИ И НЕУДОБНИ
Калинка Стойновска
 
Така се случи, че филмите на Киномания 2018, които ме впечатлиха, се подредиха от само себе си в две групи - филми „удобни“ и „неудобни“. Едва ли това определение е най-точно. Но кое определение може да обхване всички страни на един важен и сложно направен филм?! Все ще остане нещо, което не може да се побере в каквито и да било рамки. И въпреки това…
В „удобните“, лицеприятни филми зрителят се настанява уютно, те се гледат с възхита и наслада, с чувство за споделеност и съпричастност. „Неудобните“ причиняват депресия, шок и неудобство. В тях, уви, доброто не побеждава. Нещо непрекъснато те кара да се чувстваш не на своето място.

Киномания 2018
ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С ПЕРСОНАТА
Боряна Матеева
 
Ако има някакви ориентири в кратката история на киното, творчеството на Бергман е нещо като твърда земя. Представям си я дори като суровия пейзаж на остров Форьо. Бергман е уникален пещерняк, слязъл дълбоко в бездните на душата само за да ни покаже, че те са неизбродими. И непожелал да излезе оттам. Филмите му никога не забавляват, дори първите, леките романтични комедии. Не дават празни надежди за по-добро бъдеще. Не са социални, макар че рядко тук-там се мяркат и кадри с насилие и войни. И въпреки това дори в ерата на тоталния ентъртейнмънт тези мрачни истории ни привличат, а критиката отдавна ги е превърнала в синоним на авторско кино. 

Киномания 2018
МАРИЯ МАГДАЛЕНА В НОВ ПРОЧИТ
Мирела Василева
 
От самото зараждане на киното Библията е един от неизчерпаемите източници на вдъхновение на екрана и дали директно, или метафорично, почти всеки голям режисьор е искал да представи своя версия на вечните митове, които предопределят в голяма степен последните две хиляди години от нашата култура. След толкова преразкази на познати истории при всеки нов филм си задаваме въпроса има ли какво ново да бъде казано или показано, особено що се отнася до евангелията за Христос.
През 2004 Мел Гибсън доказва, че интересът към страстната седмица на Исус не е изчерпан и филмът му „Страсти Христови“  предизвиква оживени дискусии сред публика и критици.

Киномания 2018
КРИТИКАТА ИЗБРА ФИЛМА НА ВИМ ВЕНДЪРС 
Георги Ангелов
 
 Победителят в анкетата на критиката за Киномания 2018 година е „Папа Франциск: Човек на думата си”, един от най-добрите не само според мен  филми на Вим Вендерс. Творчеството на големия майстор е чакано с нетърпение както по фестивалите, така и сред широката публика. Засега филмът няма български разпространител, а е много важно колкото може повече българи да се докоснат до изумителната личност на папа Франциск, още повече, че през май той ще посети страната ни.

Телевизията, телевизията

ЧЕТВЪРТАТА ВЪЗМОЖНОСТ - УНИВЕРСИТЕТСКА ТЕЛЕВИЗИЯ

Иво Драганов

От 1989 година е либерализиран телевизионният пазар в Европа. В България това се случва през 1999. В края на 1989 година европейската директива „Телевизия без граници” недвусмислено отрече практиката на държавната телевизия и въведе пакет от комплексни мерки, които да отделят и ограничат до максимум възможностите на политиците и по-специално на държавата, както и на икономически групировки, да се намесват в работата на телевизията. Водещ модел бе този на ВВС. Създаден бе единият стълб на телевизията в Европа – националната обществена телевизия. Ключови понятия бяха редакционна и финансова независимост на електронните медии и особено на националните обществени оператори. Така европейската общност по онова време дава конкретна висока оценка за зрелост на европейското гражданско общество и отрича категорично пропагандата и манипулацията като инструменти за политически цели с краткосрочен характер, масово използвани в държавните телевизии.


Сценарни ескизи

ГОРАТА НА ДИМО

Константин Цонев, Христо Симеонов

ЕКС. ГОЛЯМО СЕЧИЩЕ С КУБИЦИРАНИ ТРУПИ - ДЕН
 
Остър кучешки лай  оглася гората и сечището. Короните на няколко дървета се накланят и стволовете падат с трясък. От вътрешността на гората долита острият вой на бензинови резачки. Груба мъжка ръка маркира с шестограм гладко отрязан дебел дънер. Върху годишните кръгове на дървото се отбелязва печат с четирицифрен номер. Ръката маркира още няколко дървета. Това е ДИМО (55) – горски надзирател. Лицето му е набраздено и има суров вид. Облечен е в мръсна камуфлажна униформа, на колана му е закачен черен кобур с пистолет. В близкия джип Лада „Нива“ има затворено голямо куче. То лае настървено. КОНЯР, влачещ трупи с кон. Димо се спира и поглежда с усмивка към кучето, подвиква му насърчително и то още по-агресивно лае коняра. 

 


                                                                                                       
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 5-6/2018 

Koritsa AgaСЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Нови почерци в българското игрално кино
Нови кинематографични проекции / Геновева Димитрова
Нови книги
Филмова карта на изчезваща София / Катерина Ламбринова 
 
КИНОСЪБИТИЯ
Любовта е лудост 2018
Поезия и трагика / Людмила Дякова
Кръгла маса "Ах, актьорите!"
Между любовната лудост, практиката и поетиката / Елица Матеева 
Многоликият Маковецки / Геновева Димитрова
Парадокс за актьора ХХІ век / Вера Найденова
Дигиталният актьор / Божидар Манов
Международна работна среща за млади български продуценти 
 
Световен фестивал на анимационния филм 2018
Фестивал, обърнат към бъдещето / Боряна Матеева, Надежда Маринчевска
Студентското присъствие /Невелина Попова
Филмите за деца с ведро настроение / Красимира Герчева
 
Златна роза 2018
Ориентир „Áга“ / Вера Найденова
Неприсъдената награда / Божидар Манов
Между авторскто кино и кича / Боряна Матеева
Мълчанието на фестивала / Теодора Стоилова-Дончева
Нови имена и теми / Олга Маркова
Особен поглед / Иво Драганов
 
Теоретични етюди
Историята на стереоскопията и виртуалната реалност / Мария Койчева
 
Летопис
Моят съпруг Камен Тодоров / Неда Станимирова-Крънзова 
 

    НОВИ ПОЧЕРЦИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО

    НОВИ КИНЕМАТОГРАФИЧНИ ПРОЕКЦИИ
Геновева Димитрова
Българското игрално кино напоследък набра енергия и самочувствие. И основателно – от десетина години насам то е все по-адекватно на живеенето ни. И все по-търсаческо. И все по-комуникативно. И с все повече международно признание. Режисьорите се опитват да артикулират през младежката гледна точка проваления житейски проект. 

НОВИ КНИГИ
 ФИЛМОВА КАРТА НА ИЗЧЕЗВАЩА СОФИЯ
Катерина Ламбринова 
„Камера! Работи. Място на снимките – София“, издание на Българска Национална Филмотека, 2018

Въпреки деструктувните ни действия, София все още пази в себе си много културна история, индивидуална и колективна памет. Колкото и да е парадоксално, едновременно с ремонтните дейности със съмнително качество, които общината реализира, тя подпомага издаването на множество смислени изследвания, оглеждащи различни аспекти от развитието на урбанистичната среда през нейните архитектурни и социално-културни измерения.


      Любовта е лудост 2018  
   ПОЕЗИЯ И ТРАГИКА
    Людмила Дякова
Никого няма да изненадам с възторжената си констатация, че „Любовта е лудост” е чакан и любим фестивал както за варненската публика, така и за гостите на фестивала. А екипът на Фестивалния и конгресен център начело с директора му Тошко Гяуров прави най-доброто, за да се съхрани позитивизмът както в работната, така и в празничната атмосфера. 

Любовта е лудост 2018
КРЪГЛА МАСА "АХ, АКТЬОРИТЕ!"
МЕЖДУ ЛЮБОВНАТА ЛУДОСТ, ПРАКТИКАТА И ПОЕТИКАТА
Елица Матеева
Ах, актьорът! Тази вълшебна вселена винаги ме пробожда с приятна възхита! Сетих се за годините, прекарани в НАТФИЗ. Имах невероятния шанс да попадна на три различни темперамента преподаватели по актьорско майсторство: професор Елена Баева, доцент Елена Цикова и професор Ивайло Христов (тогава все още доцент). Три различни свята - шарени, чудни, сложни, понякога трудни за мен. 

Любовта е лудост 2018
КРЪГЛА МАСА "АХ, АКТЬОРИТЕ!"
МНОГОЛИКИЯТ МАКОВЕЦКИ
Геновева Димитрова
 
От генезиса си киното е магнит за публиката преди всичко чрез актьорите. Тъкмо те с лицата, персонажите и изпълнението си изтръгват вълнение и съпреживяване. Актьорите са главната част от „великата илюзия“. Неслучайно в Холивуд е изобретена „системата на звездите“. Макар и доста трансформирана, тя по някакъв начин действа и днес – и най-тъпият филм се гледа заради главния изпълнител. През годините съм имала разни пристрастия, но и до днес мисля, че Марлон Брандо е най-могъщият актьор. Но не изпускам и заглавие с Джъд Лоу, Колин Фърт, Кевин Спейси, Джеръми Айрънс, Робърт де Ниро, Джефри Ръш, Том Харди, Джеймс Франко, Сам Рокуел... 

Любовта е лудост 2018
КРЪГЛА МАСА "АХ, АКТЬОРИТЕ!"
ПАРАДОКС ЗА АКТЬОРА ХХІ ВЕК
Вера Найденова
Приех иронично-есеистичния код в темата на тазгодишната ни „кръгла маса” и написах текст, който в някакъв смисъл се родее с фейлетон. Но се постарах и в тази форма да осъществя задължителната за един такъв форум задача – да не описвам отделни конкретни явления, а да поставя проблем.

Любовта е лудост 2018
КРЪГЛА МАСА "АХ, АКТЬОРИТЕ!"
ДИГИТАЛНИЯТ АКТЬОР
Божидар Манов
 
Първоначално темата на „кръглата маса“ бе формулирана малко по-дълга и по-възклицателна: „Ах, актьорът! Ах, актрисата!“. Още тогава аз я дописах за себе си с трето възклицание: „Ах, аватарът!“. Досещате се защо. Във вековната съкровищница на световната драматургия има стотици велики образи, пресътворявани през вековете от гениални актьори. 

Любовта е лудост 2018
МЕЖДУНАРОДНА РАБОТНА СРЕЩА ЗА МЛАДИ БЪЛГАРСКИ ПРОДУЦЕНТИ

 За първи път МФФ "Любовта е лудост" организира уъркшоп, предназначен за български продуценти, намиращи се в началото на своята кариера. Уникалното събитие, наречено Bulgarian Producers By the Sea, се случи в тясно сътрудничество с Mannheim Meeting Place (MMP), продуцентска платформа на международния филмов естивал Манхайм-Хайделберг.  От решаващо значение за успеха на срещата бе любезното домакинство на Фестивален и конгресен център - Варна и художественият директор на "Любовта е лудост", професор Александър Грозев.

СВЕТОВЕН  ФЕСТИВАЛ НА АНИМАЦИОННИЯ ФИЛМ 2018
ФЕСТИВАЛ, ОБЪРНАТ КЪМ БЪДЕЩЕТО 
Боряна Матеева, Надежда Маринчевска
Б. М.: Наградите на четиринадесетия Световен фестивал на анимационния филм във Варна са известни. Но един филм се извиси над останалите и взе Голямата награда – „Тази прекрасна торта!” (Белгия/Франция/Нидерландия), режисьор Марк Джеймс Рулс и Ема Дьо Суаф. Да кажем, че това е куклен среднометражен филм, но се състезава като пълнометражен. А авторите му са познати от провокативния „О, Уили”, където се разказваше за една нудистка колония... Тогава те искаха повече да шокират, докато тук анализират твърде сериозна проблематика - колониалното минало на Белгия. Има разработена епоха и сложна драматургична структура в пет независими мини новели.

Златна роза 2018: ОРИЕНТИР - "АГА"

Вера Найденова

Не твърдя, че познавам в подробности историята на фестивала, но най-вероятно е това да се случва за пръв път: един филм да получи най-голямото му отличие, „Златна роза”, а заедно с това наградите за режисура, за операторство и още две – на акредитираните журналисти и на кинокритиците. Допускам, че ако журито не бе предявило странните си претенции – в епоха, когато двама от най-успешните кинорежисьори Майк Лий и Уон Кар-Уай създават филмите си без предварителен сценарий, да мотивира решението си да не присъдят отличие за сценарий с постулат от „златната епоха на Холивуд”, според който във филма най-важен е сценарият (имайки предвид литературния, що ли?), при „Ага” можеше да отиде и това отличие. Драматургичната му основа е родена с тяга да се превърне в кино, напълно е съобразена с притчовата форма („на малко място – много смисъл”), диалогът е пестелив и функционален ...


Златна роза 2018: НЕПРИСЪДЕНАТА НАГРАДА

Божидар Манов

Непродуктивно изкушение е след отминал фестивал да се коментират (одумват) наградите на журито. Ще се предпазя от това подхлъзване. Ползвам само заглавие, което да отпрати читателите към проблема за драматургията в продукцията 2018, защото тъкмо в тази професионална категория журито изрази неудовлетворението си и не присъди награда за най-добър сценарий. С основание или не – всеки видял 17-те пълнометражни (а и другите 21 късометражни игрални филма) може сам да преценява от собствената си камбанария. Аз – от моята, която не мисля, че е недостижимо висока, но мисля, че е професионална.


        Златна роза 2018: МЕЖДУ АВТОРСКОТО КИНО И КИЧА

Боряна Матеева

Два екстремни полюса очертаха „Златна роза” 2018, като маркираха цвета и бодлите на това митично цвете. „Ага” на Милко Лазаров – авторско и естетско кино от световна класа и остро дразнещия с клишетата си „Привличане” на Мартин Макариев. Българското кино много отдавна не е давало такъв категоричен знак за съизмерване с най-авангардните търсения като простата история на „Ага”, в която са затворени най-разтърсващите кризи на съвременността – физическото оцеляване, отчуждението, миграцията, унищожаването на планетата. 


                                                                                                         Златна роза 2018: МЪЛЧАНИЕТО НА ФЕСТИВАЛА

Теодора Стоилова-Дончева

Програмата на „Златна роза“ 2018 и тази година беше богата, имаше филми, произведени с държавни субсидии, а също и филми с частно финансиране. Гледах голяма част от тях. Ще се спра на онези от пълнометражните филми, които ме провокираха с добро или с лошо.


Златна роза 2018: НОВИ ИМЕНА И ТЕМИ

Олга Маркова

След 35-ата „Златна роза“, където младите ни творци буквално се втурнаха на екрана неудържимо, тазгодишната художествена палитра на форума бе изпъстрена и с постижения на доказани от десетилетия наши кинотворци като Петър Попзлатев с „Времето е наше“(„Разруха“) по сценарий на Станислав Семерджиев; Киран Коларов с „Мълчанието на сестра ми...“ по негов сценарий; Радослав Спасов с „Живи комини“; Костадин Бонев с копродукцията с Украйна „Далеч от брега“ (по сценарий на Никола Петков, Евгений Кузманов и Костадин Бонев). 


Златна роза 2018: ОСОБЕН ПОГЛЕД
Иво Драганов
Размишления пред парадния вход на българското кино
 
След всеки фестивал на българския игрален филм кинокритиката ни е повече от благосклонна към показаните филми. Фестивалът е празник и всеки търси насърчителни слова и аргументи, за да похвали този или онзи филм. 
Теоретични етюди
ИСТОРИЯТА НА СТЕРЕОСКОПИЯТА  И ВИРТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ
Мария Койчева
 
Словосъчетанието „виртуална реалност” се използва за пръв път през 1938 година в книгата на френския драматург Антонен Арто „Театъра и неговия двойник”. Арто използва термина „la réalite virtuelle”, за да опише театъра, който според него е „реалност, която е и илюзорна, и напълно измислена”.

Летопис
СЪПРУГЪТ МИ КАМЕН ТОДОРОВ
Неда Станимирова-Крънзова
 
Опитвам се да опиша двадесетия век през очите на най-скъпите ми, които са отвъд. Те не са сред най-именитите личности. Но нали френското списание „Аналите” бе призовало да се пише „микроистория”, в която действащи лица са обикновените хора.Надявам се житейският път на моите любими, изпълнен с благородни стремежи, с идеали, оказали се понякога заблуди, да хвърли светлина върху многопластовия, рисуван противоречиво образ на миналото.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 3-4/2018 

KORICA 3 4 2018 smallСЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Бележити българи с принос в киното по света
Румен Петков. Спаси ме опитът от България, моят инат и може би някакъв малък талант
Нови почерци в българското игрално кино
Три млади дами във филмовото продуцентство - Веселка Кирякова, Катя Тричкова, Мила Войникова 
Личности и филми
Машинистът ЕДИнствен вижда релсите - Едуард Захариев / Пламен Михайлов
 
КИНОСЪБИТИЯ
Златен кукер 2018
Тайфун от нежни имена / Александър Донев
Поезия и анимация / Надежда Маринчевска 
 
 
Златна липа 2018
Да скъсаш оковите / Людмила Дякова
Теоретични етюди
Образността в съвременното документално кино - къде е героят? / Искрен Красимиров
За кинообразованието / Нина Пехливанова
 
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Кан 2018
Фестивал в процес на обновление / Боряна Матеева, Вера Найденова
Карлови Вари 2018
Бари Левинсън: добрият режисьор може да заличи разликата между действителност и измислица / Божидар Манов
 
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ
Змейова невеста / Нона Петкова
Никой / Богомила Китанова 

    БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ С ПРИНОС В КИНОТО ПО СВЕТА

    РУМЕН ПЕТКОВ. СПАСИ МЕ ОПИТЪТ ОТ БЪЛГАРИЯ, МОЯТ ИНАТ И МОЖЕ БИ НЯКАКЪВ МАЛЪК ТАЛАНТ
 
Румен Петков е от авангардното поколение творци в българската анимация, започнали кариерата си в началото на 70-те години на миналия век: Анри Кулев, Николай Тодоров, Слав Бакалов, Асен Мюнинг. Колкото и да са различни като почерк и натюрел, творбите им се отличават с нов тип мислене, експресивна визия, тотална анимация и задълбочен интерес към психологията на персонажите. Определят творчеството им като своеобразен модернизъм в анимационното ни кино, макар и позакъснял.За разлика от колегите си Румен Петков започва работа като аниматор на куклената и изрезкова анимация и в тази област има двадесет и пет филма. Художник е на повече от тридесет и режисьор постановчик на около тридесет филма. Сред тях са любимите на децата сериали: „Приключенията на двете жабчета“, „Чоко и Боко”, „Шаро”, „Телефонът на желанията”, както и първият създаден у нас пълнометражен анимационен филм „Планетата на съкровищата” по „Островът на съкровищата” на Стивънсън.

НОВИ ПОЧЕРЦИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО
 ТРИ МЛАДИ ДАМИ ВЪВ ФИЛМОВОТО ПРОДУЦЕНСТВО - ВЕСЕЛКА КИРЯКОВА, КАТЯ ТРИЧКОВА, МИЛА ВОЙНИКОВА 
 
ВЕСЕЛКА КИРЯКОВА е родена през 1988 в София и е завършила филмов и телевизионен монтаж в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Тя е режисьор по монтажа на множество късометражни и пълнометражни игрални и документални филми, отличени с награди на международни кинофоруми, сред които „Малкият принц“ на Филип Андреев, „Свещена светлина“ на Георги Тенев, „И балът продължава“ на Георги Балабанов, „Отчуждение“ и „Áга“ на Милко Лазаров.

КАТЯ ТРИЧКОВА е родена през 1978 година в град Пловдив. Магистър по право от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. След няколко години работа като юридически консултант, специализира ФТР в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при академик Людмил Стайков. През 2011 учредява продуцентска къща „Констраст Филмс“ и е избрана в Producers Talent Campus към Филмовия фестивал в Сараево, както и в Kyoto Filmmakers Lab. През 2015 участва в програмите EAVE и EURODOC, a през 2016 в Cannes Producers Network and ExOriente.

МИЛА ВОЙНИКОВА е завършила Кинознание в НАФТИЗ през 2001 и след това Магистратура по същата специалност в Нюйоркския Университет през 2005. В България е работила в международния отдел на Националния Филмов Център в периода 1999-2003.


        ЛИЧНОСТИ И ФИЛМИ
МАШИНИСТЪТ ЕДИНСТВЕН ВИЖДА РЕЛСИТЕ - ЕДУАРД ЗАХАРИЕВ
              Пламен Михайлов
 
С разхлабването на социалистическата примка около изкуствата в края на 60-те и през 70-те години киното ни придобива страхотни художествени позитиви. Затова именно филмите на 70-те заемат челно място в националното кинопроизводство. Засегнатите в тях теми се задълбочават в откровеността си, а камерата сякаш разширява своя кръгозор, блокиран допреди това от наложената конюктура. Заедно с това се появяват и нови имена в бранша.
 
Тази глътка въздух довежда до стилистично разнообразие в произведенията на авторите. Индивидуалността намира повече пространство, в което да се разпростре и развие. Естествено, цензурата си е цензура, но авторите са търсили начини да я надхитрят, за да могат да заснемат своя филм.  

КИНОСЪБИТИЯ
Златен кукер 2018
ТАЙФУН ОТ НЕЖНИ ИМЕНА
Александър Донев
 
Деветият фестивал „Златен кукер“ за пореден път път се превърна в мащабна панорама на световното анимационно кино. От над 1500 кандидатстващи заглавия в десет категории до състезанието бяха допуснати 276. Числото наистина е внушително и макар да постави журито пред сериозно изпитание, то издава желанието на организаторите българската публика да стане съпричастна с колкото се може по-пълна картина на съвременното анимационно кино. 

Златен кукер 2018
ПОЕЗИЯ И АНИМАЦИЯ
Надежда Маринческа
 
Деветият международен фестивал на анимационния филм „Златен кукер – София“ и тази година показа, че вече е намерил стабилното си място в компанията на известните форуми за анимация. Все повече автори от различни страни изпращат филмите си в София и фестивалът очевидно вече е включен в графиците на творци и продуцентски компании. Журито със сигурност беше затруднено не само от голямото количество, но и от високото качество на предложените филми, а борбата за награди беше много оспорвана. Е, както е известно, наградите на един фестивал никога не достигат... 

Златната липа 2018
ДА СКЪСАШ ОКОВИТЕ
Людмила Дякова
 
„Да скъсаш оковите” е не само част от заглавието на филм от конкурсната програма на шестия Международен филмов фестивал за ново европейско кино „Златната липа”, но е и в някаква степен обобщение на темите, проблемите и посоките, които представените филми разискват.
 
Преди да спра вниманието си на филмите, искам отново да подчертая значимостта на този фестивал. Такава е и практиката по света – децентрализация на културата, а „Златната липа” е значимо културно събитие, което далече надхвърля приписваното му от чиновниците в Министерство на културата регионално звучене. Известно е колко оскъдни са парите за финансиране на културата в България, но аргументът да се подкрепят „национално значими фестивали” е несъстоятелен, защото какво по-значимо има от зрителите в пълната зала и каква национална значимост има събитие, чиито зрители се броят на пръсти? 

ТЕОРЕТИЧНИ ЕТЮДИ
ОБРАЗНОСТТА В СЪВРЕМЕННОТО ДОКУМЕНТАЛНО КИНО - КЪДЕ Е ГЕРОЯТ?
Искрен Красимиров
 
Ако трябва да обобщим с едно изречение тази необятна тема, то ще е: документалното кино не е това, което беше. Съвременната документалистика не разчита вече само на архивните снимки, кадри и документи, които по един безспорен, но суховат и неатрактивен за модерния зрител начин разказват за исторически събития. Или пък едно към едно показват ескизи от нашето съвремие. Зрителят от 21 век е достатъчно разглезен от новите визуални технологии, от огромните възможности на съвременната снимачна и монтажна техника.

ЗА КИНООБРАЗОВАНИЕТО
Нина Пехливанова
 
През 2014 година имах възможност да присъствам на откриването на киното в Каварна, наречено на името на Петър Слабаков. В Каварна не е имало действащ киносалон последните 25 години, т.е. цели две поколения са израснали без достъп до кино в населеното си място.
 
Залата беше препълнена и имаше много деца и младежи. Децата и юношите се разхождаха през цялото време, бъбреха си, част от тях водеха разговори по мобилните си телефони по време на прожекцията, влизаха и излизаха от салона, което създаде дискомфорт - освен с шума, и с нахлуващата светлина върху екрана.
Оттогава ме вълнува мисълта как да се преодолее тази пропаст?

СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Кан 2018
ФЕСТИВАЛ В ПРОЦЕС НА ОБНОВЛЕНИЕ 
Боряна Матеева, Вера Найденова
 
В.Н.: Тази година Кан бе предшестван от шумотевица за структурни и организационни промени: в бъдеще ще започва и свършва с един ден по-рано, тоест във вторник и събота вместо в сряда и неделя; прожекциите за журналисти ще са едновременно с гала-прожекциите, а не предварително, което криеше опасност от поява на изпреварващи премиерата отрицателни оценки и др. Най-много шум се вдигна около забраната на селфитата по червената стълба, защото забавяли движението на празничното шествие. Стигна се дотам, че в едно от множеството си интервюта генералният директор Тиери Фремо се обърна с апел към критиците да забравят тревогите около „самоснимането” и да погледнат както подобава на професията си, към художествените форми във филмовата програма...

Карлови Вари 2018

БАРИ ЛЕВИНСЪН: ДОБРИЯТ РЕЖИСЬОР МОЖЕ ДА ЗАЛИЧИ РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И ИЗМИСЛИЦА

Божидар Манов

Сред обичайните официални гости - изтъкнати кинематографисти, присъстващи на 53-ия кинофестивал в Карлови Вари, тази година се открояваха американските режисьори Бари Левинсън, Ричард Линклейтър, Тим Робинс (той е и актьор) и британският им колега Тери Гилиъм.

Най-отзивчив и словоохотлив от тях се оказа Бари Левинсън, който първо представи пред зрителите в голямата кинозала на хотел „Термал“ новия си филм „Патерно“ (2018) и отговори на въпроси на водещия. На следващия ден той имаше дълъг разговор със зрители и почитатели в рамките на т.н. „Festival Talks”, а на другия ден и пресконференция за акредитираните журналисти. Така неговото „словесно“ присъствие в Карлови Вари се очерта най-пълноценно и продължително. Но преди текста от диалозите с него, ето кратката му „визитка“. 


СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ

ЗМЕЙОВА НЕВЕСТА

Нона Петкова, 11 клас, първо място

Автобусът изпъшка като уморен кон по нагорнището и спря на площада в селото. От него със звънлив смях слязоха младежи. Облечени спортно, с ранички на гърбовете. Групата момичета и момчета се отправиха към гората. Селото беше разположено в полите на Средна гора сред китна и красива природа. Наричаха го Змейово от памтивека, тъй като в планината над него беше разположена пещерата „Змейова дупка“.   


  НИКОЙ

Богомила Китанова, 11 клас, второ място

Той се събужда бавно. Обстановката му е непозната. Изправя се, за да разгледа стаята, в която се намира. Стените са гладки, сивкаво-бели и необичайно празни. Нито картинка в рамка, снимка на познат или дори гвоздейче за окачване. Странно.

Паркетът е изтъркан и леко мирише на мухъл. Леглото е старо и с изтърбушени пружини, заради което е и хлътнало от едната страна.

                                                                                                   
 

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 2/2018 

Cover 2 2018 2СЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Бележити българи с принос в киното по света
Христо Бакалов. Малките неща съдържат вселената
Галерия
Пламен Великов - в борба за българския зрител / Марко Салиери 
Личности и филми
В търсене на Ага / Разговор между Вера Найденова и Милко Лазаров
 
КИНОСЪБИТИЯ
София Филм Фест 2018
Младите умеят да разказват / Олга Маркова
Балканско кино за тялото, душата и духа / Ингеборг Братоева-Даракчиева 
Квадратът и ролите ни в него / Мирела Василева
Кинокласация
И тази година критиката избра "Златната палма" / Георги Ангелов
Телевизия, телевизия
Документалистиката в телевизията. Опит за ревизия на понятията / Ема Константинова
 
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Берлинале 2018
Човешкото общежитие - буквално и преносно / Людмила Дякова
 
ЛЕТОПИС
Венец Димитров. Постигнал съм това, към което съм се стремил
 

 БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ С ПРИНОС В КИНОТО ПО СВЕТА

    ХРИСТО БАКАЛОВ. МАЛКИТЕ НЕЩА СЪДЪРЖАТ ВСЕЛЕНАТА
 
Христо Бакалов е от средната генерация български оператори. Завършил е ВИТИЗ /НАТФИЗ/ „Кръстьо Сарафов“ през 1983 година. Оператор постановчик е на множество документални и игрални филми, сред които игралните: „Котешка опашка“ (1987), „Екзитус“ (1989), „Тишина“(1991) ; документалните: „Училище за шампиони“ (1988), „До утре... Четири портрета и един спомен“ (1989), „Някъде в България“ (1993), „Писателят и неговите наставници“ (1995), „Другото ниво на банята“ (1997), „Атентатът“ (1998), „Объркан свят“ (1998), на който е и режисьор, и др.    

ГАЛЕРИЯ
 ПЛАМЕН ВЕЛИКОВ - В БОРБА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЗРИТЕЛ
Марко Салиери
 
Започнал филмовата си кариера още преди завършване на НАТФИЗ Кръстьо Сарафов, Пламен Великов е едно от постоянните лица по нашите екрани: „Принцът и просякът“, „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“, „Сняг“ и др. Актьорът има собствен възглед за съвременното българско кино. От разговора ми с него си пролича, че изпитва истинска любов към това, което прави. За разлика от други актьори, които може би от малки желаят да се занимават само с театър, той винаги е изпитвал влечение към кариера на филмов актьор и е мечтаел да се снима като своите екранни идоли. 

  ЛИЧНОСТИ И ФИЛМИ
В РАЗГОВОР ЗА АГА
              РАЗГОВОР МЕЖДУ ВЕРА НАЙДЕНОВА И МИЛКО ЛАЗАРОВ
 
 В.Н.: Ако опростим и без това много простата фабула на филма, бихме казали, че в него един баща търси и намира дъщеря си. Предлагам в нашия разговор/диалог да тръгнем по друга следа - тази, която води към художествения резултат. Той, както вече е неоспоримо, се приема с одобрение от много хора.
Дори без да знае, че първото заглавие на проекта бе „Нанук” (сега така се казва само героят), всеки запознат с историята на киното прави връзка със знаменития ням документален филм „Нанук от Север” на Роберт Флаерти (1922). В него главният герой и семейството му, ескимоси, преодоляват трудностите на суровия северен живот. Този филм е оставил отпечатък в съзнанието ти от студентските години по режисура. Благодариш за познания и на визуалния антрополог професор Асен Баликси. Действително в „Ага” има антропологични и етнографски елементи от живота на хората, обитаващи Севера, но той не е нито документално наблюдение, нито етнологично изследване, а постановъчно изграден игрален филм, роден от артистичен „жест”, от кинематографичен процес. Северът е използван като място, където могат да се откроят актуални общочовешки проблеми.
М.Л.: Така е. „Ага” е филм, създаден като художествен превод на представата ми за Севера. Цяла територия от тази представа е филмът на Роберт Флаерти „Нанук от Север”. Неизбежно е оставил естетически и смислов отпечатък.

КИНОСЪБИТИЯ
София Филм Фест 2018
МЛАДИТЕ УМЕЯТ ДА РАЗКАЗВАТ
Олга Маркова
 
С всеки изминат ден се убеждавам, че гледната ми точка към изкуството, в частност към киното, заостря своя социално-политически характер. Дали е закономерно?
При настъпващия поход срещу либерализма, мултикултурализма и социалната интеграция, към които дълго се стремяхме, степента на апокалиптичност естествено се повишава. В атмосферата на ескалираща тревога в цяла Европа от нарастващия брой консервативни мюсюлмани, които не разбират понятията „толерантност” и „политическа коректност”; на засилващо се етническо насилие; на угроза от усещането да се чувстваш чужденец в собствената си страна, несъмнено страхът за бъдещето на децата и внуците ни „прозвучава” и на Големия екран. Зрителите вече често се обръщат към кинотворбите от миналото, където сигурността и стабилността бяха по-близки и по-уютни. Все по-отчетливо се налага изводът, че най-важните морални ценности, с които Европа ни привличаше, сега се превръщат в заплаха поради невежеството и агресивното поведение на прииждащите човешки „вълни“, изповядващи съвсем различна религия и по-различни ценности. 

БАЛКАНСКО КИНО ЗА ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХА
Ингеборг Браотоева-Даракчиева
 
Наградата за най-добър балкански филм на София Филм Фест спечели „Възвишение“ на Виктор Божинов. Наградата му беше присъдена в много силната конкуренция на два филма, вече получили сериозно международно признание – „Зърно“ на Семих Капланоглу с Голямата награда от Международния филмов фестивал в Токио, 2017 и току-що наградения със „Златна мечка“ в Берлин „Не ме докосвай“ на Адина Пинитлие. „Възвишение“ е абсолютно нефестивален филм, ако е възможно такова определение. 

КВАДРАТЪТ И РОЛИТЕ НИ В НЕГО
Мирела Василева
 
В спокойното течение на живота, в което сме тези, които ни се иска да бъдем и се опитваме да играем лишена от опасности за егото ни социална роля, съществуват едни малки, неуловими моменти, които преобръщат представата ни за нас самите и ни карат да се чувстваме особено неудобно в кожата си. Прието е, че има неписан закон да не се говори за тези моменти и те просто да бъдат забравяни, за да не разклатят самочувствието ни и усещането, че сме хора, които държат нещата в ръцете си.

КИНОКЛАСАЦИЯ
И ТАЗИ ГОДИНА КРИТИКАТА ИЗБРА "ЗЛАТНАТА ПАЛМА"
Георги Ангелов
Откакто провеждам класациите сред българските кинокритици за най-добър филм на Киномания и на София Филм Фест, колегите демонстрират високите си професионални критерии, посочвайки действително най-доброто. Така на последната Киномания победител беше „Три билборда извън града” - и то преди да получи „Златен глобус”, а на миналогодишния София Филм Фест най-много гласове събра носителят на „Златна палма” „Аз, Даниел Крейг” на Кен Лоуч. 

ТЕЛЕВИЗИЯ, ТЕЛЕВИЗИЯ
ДОКУМЕНТАЛИСТИКАТА В ТЕЛЕВЗИЯТА. ОПИТ ЗА РЕВИЗИЯ НА ПОНЯТИЯТА
Ема Константинова
 
 Аудиовизията, възникнала едва вчера, днес вече се налага като хегемон в културния пейзаж на всички съвременни общества, независимо от това колко фундаментални са техните различия. При това тя продължава да се развива непрекъснато и изключително динамично – в синхрон с факторите за това развитие. Въпросните фактори са от една страна технологиите (всяко технологично усъвършенстване или нововъведение отваря нови възможности и предлага нови изразни средства), а от друга – конкретните цивилизационни, културни и социални условия и потребности (чрез аудиовизията съвременният човек търси да опознае себе си, да се осмисли, да изрази своя светоглед).

СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Берлинале 2018
ЧОВЕШКОТО ОБЩЕЖИТИЕ - БУКВАЛНО И ПРЕНОСНО 
Людмила Дякова
 
Определено може да се каже, че Берлинският филмов фестивал е най-мащабният по посещаемост в Европа. Тазгодишното 68 издание на Берлинале категорично го потвърди с приходите от продадени билети на стойност около половин милион евро. Практика е в последния ден на фестивала в Берлинале Паласт да се прожектират за зрителите избрани филми от конкурсната програма. Тази година се случи нещо още по-радикално. Филмите от различни конкурсни програми се показваха едновременно с официалните прожекции и в още няколко големи кина.

ЛЕТОПИС

ВЕНЕЦ ДИМИТРОВ. ПОСТИГНАЛ СЪМ ТОВА, КЪМ КОЕТО СЪМ СЕ СТРЕМИЛ

Доайенът на операторското изкуство Венец Димитров през 2017 година навърши 80 години. Той е оператор-постановчик на двадесет и три игрални филма, между които „Игрек 17“, „Преброяване на дивите зайци“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Циклопът“, ,,Борис I“; телевизионните сериали „Селцето“, „Пътят към София“. Носител е на десетки наши и международни награди.
Професор Венец Димитров вече четиридесет и четири години преподава операторско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Автор е на книгите: „ПРОЛЕМИ НА ОПЕРАТОРСКОТО ТВОРЧЕСТВО“, биографичната изповед „ЖИВОТ С ВКУС НА КИНО“ и автентични спомени под заглавие „МИСЛИ БЕЗ сМИСЪЛ“.
В рубриката „Летопис“ публикуваме фрагменти от биографичната му книга „ЖИВОТ С ВКУС НА КИНО“. 


              

                                                                                                   
 

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 1/2018 

KINO 1 2018 smallСЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Награди на Европейската академия 2017
Бележити българи с принос в киното по света
Кристина Стоянова. Лице в лице със себе си
Във фокуса на критика
Уестърнът - начин на употреба / Боряна Матеева 
Нови книги
Кинопродуценството насън и наяве - за книгата на  Любомир Халачев / Иво Драганов
 
КИНОСЪБИТИЯ
Киномания 2017
Три билборда с няколко въпроси към формата на водата / Калинка Стойновска
Най-важното за човека е да разбере откъде идва / С Еманюел Куркол разговаря Олга Маркова 
Кинокласация
Критиката избра Трите билборда... / Георги Ангелов
Златен ритон 2017
Трагичен оптимизъм / Боряна Матеева
Таланти и маргинали... / Иво Драганов
От личното към общото / Росен Спасов
Прекрасни филми, които не достигат до зрителя / Гергана Дончева
Респектираща креативност / Олга Маркова
Подем и зрялост на анимационното кино / Надежда Маринчевска
 
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Кайро 2017
За хората и спуснатите знамена / Павлина Желева 
 
ЛЕТОПИС
Константин Григориев. Пясъчният часовник на моя живот
 

 БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ С ПРИНОС В КИНОТО ПО СВЕТА

    КРИСТИНА СТОЯНОВА. ЛИЦЕ В ЛИЦЕ СЪС СЕБЕ СИ
 
Кристина Стоянова е известен кинокритик, теоретик, професор в университета в Реджайна - Канада, но не е прекъсвала професионалните си и приятелски връзки с България. През 2014 година бе член на журито на фестивала за българско игрално кино „Златна роза“, а през 2017 бе председател на журито на ФИПРЕССИ на фестивала София Филм Фест.  

ВЪВ ФОКУСА НА КРИТИКА
 УЕСТЪРНЪТ - НАЧИН НА УПОТРЕБА
Боряна Матеева
 
 „Уестърн” е третият филм на Валеска Гризбах след пробива ѝ в голямото кино в конкурса на Берлинале с „Копнеж” (Sehnsuht, 2006), а „Уестърн“ беше включен в програмата „Особен поглед” на юбилейния 70-ти Кан. Гризбах принадлежи свободно към т.нар. „Берлинска школа”, отличаваща се с минимализъм, към която изследователите причисляват още Кристиан Петцолд, Кристоф Хокхоузлер, Ангела Шанелек, Марен Аде и др. Тези режисьори се обединяват около списанието „Revolver”, основано през 1998 в Мюнхен, даващо платформа на творци, стремящи се към нов дискурс в киноестетиката. Групата се радва на силна подкрепа първо от страна на френската критика, нарекла навлезлите в началото на 21 век автори „Нова немска вълна”. Характерно за тях - освен строго реалистичния поглед, е подчертаното избягване на комерсиалната страна на киното. Те правят авторски филми, но без софистицирани артистични претенции и не случайно се радват на фестивален и критически успех – да припомним еуфорията около „Тони Ердман” (2016) на Марен Аде с пет главни награди на Европейската филмова академия, с номинация за чуждоезичен „Оскар”, с награда на ФИПРЕССИ и номинация за „Златна палма” от Кан ... 

              НОВИ КНИГИ
              КИНОПРОДУЦЕНСТВОТО НАСЪН И НАЯВЕ - ЗА КНИГАТА НА ЛЮБОМИР ХАЛАЧЕВ
Иво Драганов
 
 Преходът към пазарна икономика промени радикално кинопейзажа в България. Филмовата индустрия се снижи двадесет пъти, киносалоните като културни средища изчезнаха. От края на 1990 година бе прекратено държавното финансиране на трите съществуващи студии, които бяха основа на филмовата индустрия: Студия за игрални филми „Бояна”; Студия за анимационни филми „София”; Студия за научнопопулярни и документални филми „Време”. От продуцентски тип студии те се превърнаха в бази за технически услуги. Тази трансформация стана поради приемането на Търговския закон, в който производството и разпространението на филми залегна като търговска дейност. Търговският закон изпревари с близо 16 години приемането на Закона за киноиндустрията, а новосъздаденият през 1991 година Национален Филмов Център трябваше да постави филмопроизводството на пазарна основа. Това - според френския модел, предполагаше институцията да подкрепя финансово проекти – между 50 и 80 процента от тяхната себестойност, а продуцентите да обезпечават останалите средства. Именно в този момент у нас се появява фигурата на продуцента. Първоначално представата за него бе нещо като директор на продукция. И започна мъчителното натрупване на емпиричен опит.

 КИНОСЪБИТИЯ
КИНОМАНИЯ 2017
ТРИ БИЛБОРДА С НЯКОЛКО ВЪПРОСА КЪМ ФОРМАТА НА ВОДАТА
Калинка Стойновска
 
Само на пръв поглед заглавието звучи абсурдно. Внимателният читател ще забележи, че става въпрос за свързването на две от филмовите заглавия, представени на Киномания 2017 – „Три билборда извън града“ и „Формата на водата“. И двата филма получиха високи отличия на кинофестивала във Венеция 2017, техни са и част от статуетките на „Златен Глобус“ 2018, най-вероятно ги очакват и големите награди на „Оскарите“. Това ги прави изключително привлекателни за анализ, защото явно са между най-големите постижения на киното за 2017 година. 

НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ЧОВЕКА Е ДА РАЗБЕРЕ ОТКЪДЕ ИДВА
С Еманюел Куркол разговаря Олга Маркова
 
Едно от филмовите събития на 31-та КИНОМАНИЯ за мен бе както филмът „Прекратяване на огъня”, с който официално се откри Фестивалът на френския филм, така и срещите ми с неговия създател Еманюел Куркол. Деликатен и същевременно контактен, той не казва нито дума в повече от онова, което го питаш. Пропусна дори и „малката” подробност, че е удостоен с наградата „Сезар” за най-добър оригинален сценарий за „Welcome” през 2010 година. Същевременно е „отворен” за мнението на всеки, който се интересува от неговите търсения и постижения. Готов е да сподели творческите си намерения, „изпитвайки” от своя страна и събеседника...
 
В пълнометражния си филм „Прекратяване на огъня” Еманюел Куркол се фокусира върху уязвимостта, деформациите, драмата на човешката личност, предизвикани от посттравматичния шок след Първата световна война. Както дедите на режисьора, така и моите са воювали в нея, а разказите, възбудили детското съзнание, остават завинаги. Очевидно е, че във филмовия проект на Куркол се съдържат и лични мотиви. 
 

КИНОКЛАСАЦИЯ
КРИТИКАТА ИЗБРА ТРИТЕ БИЛБОРДА...
Георги Ангелов
 
Любопитното в Киномания 2017 бе, че включените заглавия бяха само 49 от 11 страни (17 от САЩ, 15 от Франция, по 4 от България и Русия, 3 от Англия и по 1 от Швеция, Полша, Германия, Аржентина, Литва и Испания). Докато на миналогодишната Киномания филмите бяха 69 от 17 страни, а в предишни години техният брой беше още по-голям. Някои от колегите се оплакаха, че не са били допускани в Дома на киното и класацията им може би няма да е съвсем обективна. Знае се, че акредитацията е без право на място. Принципът е след като хората с билети заемат местата си, да влизат тези с баджове. Ако няма места, сядат на стъпалата или на пътеката.

ЗЛАТЕН РИТОН 2017
ТРАГИЧЕН ОПТИМИЗЪМ
Боряна Матеева
 
Някъде в начало на Прехода прочетох една мисъл на Солженицин, която неизличимо се е врязала в съзнанието ми. Смисълът ѝ беше: като се срути системата, най-важното е да не загинем, затиснати под отломките ѝ... Тази картина на сриване, на разпад, на руини и на оцеляване сред останки от нещо отминало съпътстваше Прехода и донякъде стана негова емблема. След промените документалното кино се опита да запечата в образи не само материалните, но и духовните измерения на запустението. Едни от най-добрите ни режисьори насочиха вниманието си към изоставените села и хора и потърсиха, за да я съхранят за националната памет, истината за тях. „Търпението на камъка” (1998) на Костадин Бонев и „Голешево” (2008) на Илиан Метев са може би най-запомнящите се филми на тази тема. Авторите изследваха с изострено внимание борбата за оцеляване на малцината стари хора в планински села, а внушението беше за обреченост на свят вече ненужен.   

ЗЛАТЕН РИТОН 2017
ТАЛАНТИ И МАРГИНАЛИ...
Иво Драганов
 
Двадесет и третият фестивал на документалното и анимационно кино „Златен ритон”, в който участваха 93 филма, разкри следното: Балканите отдавна са характеризирани като „буре с барут”. Иво Андрич и Душан Ковачевич в свои творби доразвиват това определение. Документалният филм на Атанас Киряков „Балканска хармония - истина или сън” разкрива нещо съвсем друго. От години Теодосий Спасов с други виртуозни музиканти от региона изнасят съвместни концерти. Един от първите бе наречен „Балкански коне”... Тези концерти събират хора от различни държави, вдъхновяват ги да съпреживяват заедно музиката като обединяващо изкуство, да забравят различията, да разчупят клишета и стереотипи в мисленето и да се извисят в своите преживявания. Това са важните и потребни хора за този регион. Това е посланието на режисьора и е направено с голямо уважение и преклонение пред тези таланти и миротворци. 

ЗЛАТЕН РИТОН 2017
ОТ ЛИЧНОТО КЪМ ОБЩОТО 
Росен Спасов
 
За крепкото здраве, в което се намира нашето документално кино, е ясно, че дори едногодишната липса на фестивал довежда до количествено натрупване, което затруднява програмирането и поставя тежки задачи пред зрители, критици и участници. При толкова много филмов материал трудно може да се открои тенденция. Разнообразието от теми и авторски подходи е внушително. Темата за бежанците е повлияла изключително много на авторите в България, но дори тя не би могла да бъде откроена като водеща. Основен принцип на доброто документално кино е да извежда зрителя по пътя от личното към общото или по какъв начин личната перспектива на персонажите-обекти отразява или влияе на общественото битие. В заглавията, за които ще стане дума, този принцип е вещо овладян и безкомпромисно поднесен на аудиторията. 

     ЗЛАТЕН РИТОН 2017
ПРЕКРАСНИ ФИЛМИ, КОИТО НЕ ДОСТИГАТ ДО ЗРИТЕЛЯ  
Гергана Дончева
 
Златен ритон” 2017 постави на сериозно изпитание издръжливостта на журито и на киноманите поради рекордния брой филми, събрали се, защото през 2016 година фестивалът не се състоя. Но усилието определено си заслужаваше: финалната равносметка на присъстващите критици бе за удовлетвореност от качеството на показаните ленти, което неприятно констрастираше с факта, че фестивалната зала „Лъки” бе слабо посетена, като изключим самите участници и гости във фестивала. Липсата на адекватна комуникация между съвременната българска документалистика и анимация от една страна и по-широката публика от друга е наболял проблем, който неизменно присъстваше в дискусиите по време на очакваните с интерес пресконференции.

ЗЛАТЕН РИТОН 2017

РЕСПЕКТИРАЩА КРЕАТИВНОСТ

 Олга Маркова

Тази година - в двадесет и третото издание на „Златен ритон“, участваха 91 документални и анимационни филма, от които 64 в конкурсната програма (половината от тях са финансирани от НФЦ). И ако това звучи рекордно, то „малката” подробност е, че това са филми от последните две години (2016 и 2017), защото миналата година Ритонът не се състоя. Този пропуск е твърде съществен, тъй като в периода на бутафорно наречения „преход” фестивалът почти бе ликвидиран. След безумния застой, когато извоюваната с усилията на поколения наред традиция в територията на нашето неигрално кино бе прекъсната, необходими бяха десетилетия, за да се възстанови доверието на обществените институции към него и уважението от страна на зрителите, които, естествено, забравиха дори имената на корифеите в неигралното кино (Оскар Кристанов, Юлий Стоянов, Илко Дундаков, Юри Жиров, Тодор Динов, Доньо Донев, Стоян Дуков, Иван Веселинов...).

 ЗЛАТЕН РИТОН 2017
ПОДЕМ И ЗРЯЛОСТ НА АНИМАЦИОННОТО КИНО
Надежда Маринчевска
 
Годините след падането на Берлинската стена се изтърколиха някак неусетно, а филмовият процес оттогава насам навъртя почти тридесет лазарника. Анимационното ни кино за това време премина през поредица от кризи – институционални, финансови, творчески, продуцентски и т.н., а Доньо Донев (светла му памет!) дори беше нарисувал ковчега на българската анимация в една от карикатурите си. Тя (анимацията) обаче се оказа жилава издънка и започна да се съпротивлява на опитите да бъде унищожена или подстригана, точно както тъничкото стъбълце на маргаритката от едноименния филм на Тодор Динов (1965) се съпротивляваше на правоъгълния човек. След катастрофалния спад на производството на филми през 90-те години и мъчителното прохождане на продуцентската система, българското анимационно кино започна полека да се завръща на фестивалната карта на света с отделни свои филми. 

СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Кайро 2017
ЗА ХОРАТА И СПУСНАТИТЕ ЗНАМЕНА
Павлина Желева
 
39-тият международен кинофестивал в Кайро се откри на 21-ви ноември, 2017. Но се озова пред реалната опасност да не приключи на предварително планираната дата 30-ти ноември. Месецът беше ноември, денят - 24-ти. Пътувах към Истанбул, когато ме застигна новината за кървавия атентат в Северен Синай. Първият ми рефлекс беше да проверя подробностите: името на селището, където във фаталния петък стотици хора се бяха събрали за молитва, се оказа Бир ал Абед, недалеч от град Ариш. Установих, че с кола разстоянието между него и Кайро може да се вземе само за няколко часа.
 
Кървавият атентат се случи, когато международният кинофестивал беше в средата си. Тези, които бяха отишли за първата му половина, вече си заминаваха, а тези, които тепърва трябваше да вземат участие в него, осъзнаваха, че пристигат в страна, в която покосените от взривовете жертви вече ставаха повече от триста... 

ЛЕТОПИС

КОНСТАНТИН ГРИГОРИЕВ. ПЯСЪЧНИЯТ ЧАСОВНИК НА МОЯ ЖИВОТ

Тя, родовата памет, в много случаи е подвеждащо нещо. Особено ако човек на възраст е достигнал моите години. Но аз не се оплаквам. В много видялата и много препатилата ми глава са се съхранили удивително много спомени от миналото. 


              

                                                                                                   
 

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 5-6/2017 

KORICA 17 5 6 smallСЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Бележити българи с принос в киното по света
Борис Траянов: Режисьорът трябва да ти има доверие
Юбилей
Опасна ерозия на стойностите лакомо ръфа всекидневието ни - професор Божидар Манов на 70
Личности и филми
Отдаден на студентите / Людмила Дякова разговаря с професор Людмил Христов
 
КИНОСЪБИТИЯ
Любовта е лудост 2017
Вечното чувство / Ирина Канушева
Кръгла маса
 Киното на днешните млади. Нов кинематографичен език и нов социален реализъм / Вера Найденова
Пет независими етюда и един втори филм / Геновева Димитрова
Световен фестивал на анимационния филм 2017
Светлини и сенки / Людмила Дякова
 Есхатологична прокоба през готическата приказка. Завръщане към забравените ценности / Надежда Маринчевска
Филмите за деца - широка географска палитра / Красимира Герчева
Златна роза 2017
Битката за лично достойнство... /Иво Драганов
Киното слънчоглед / Боряна Матеева
Проклятието да бъдеш вездесъщ / Гергана Дончева
За детското кино и за дебютите / Олга Маркова
Пиршество на визуалната хибридност / Надежда Маринчевска
Срамът и Грец / Петя Александрова
За актьорите и техните герои / Деян Статулов
Трима души в четири сцени с безкрайни вариации / С режисьора Илиян Метев разговаря Катерина Ламбринова
 
ТЕОРЕТИЧНИ ЕТЮДИ
"Идиот" на Куросава / Петър Русев
 
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Сараево 2017 
Киното като лаборатория / Павлина Желева
Оливър Стоун дружески с Путин / Йоана Павлова
Венеция 2017
С топлота за семейството, двойката, любовта / Соня Александрова
 
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ
Охлюви / Красимир Крумов-Грец
 

 БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ С ПРИНОС В КИНОТО ПО СВЕТА

    БОРИС ТРАЯНОВ: РЕЖИСЬОРЪТ ТРЯБВА ДА ТИ ИМА ДОВЕРИЕ
 
В киното има професии, които като че ли остават някак в сянка. Преди години списание "Кино" посвети специална рубрика на тази тема: "Професии в сянка". Сред тях една от малко познатите е тази на звукорежисьора. Човекъ, отговорен за звуковата среда във филма, за синтеза между музика и звук, не само като компонент на филмовата изразност, но и като съществен елемент от драматургията на филма, с безспорно значение за нейното изграждане. В този брой представяме един от най-търсените и успешни майстори на звука в киното, не само у нас, но и в чужбина, звукорежисьорът Борис Траянов. 

ЮБИЛЕЙ
 ОПАСНА ЕРОЗИЯ НА СТОЙНОСТИТЕ ЛАКОМО РЪФА ВСЕКИДНЕВИЕТО НИ - ПРОФЕСОР БОЖИДАР МАНОВ НА 70
 
Знае се, че си завършил МЕИ – дипломиран инженер в престижната специалност „Електроника“ в далечната 1970 година. Но малцина знаят, че още като студент участваш в естрадно - сатиричния състав на института и в годишните прегледи на студентската художествена самодейност сте конкуренти, а често и побеждавате такива утвърдени състави, като Университетския театър или трупата на Студентски дом. Разкажи за този период.
 
Божидар Манов: Бяха пет весели години (1965-1970), а тогава в МЕИ учеха много умни момчета и момичета с разностранни таланти. Съставът „Веселите момчета“ бяха легенда в студентските среди и неслучайно изключително талантливият дипломиран инженер Илия Атанасов (поет, драматург, актьор) скоро след това стана студент по режисура във ВИТИЗ в класа на професор Боян Дановски и продължи с тази професия до пенсия. От многото му прекрасни стихове, спектакли и текстове за песни е достатъчно само двустишието „… затова делим сърцето си на две, та да го пъхнем някак в стихове“.  

ЛИЧНОСТИ И ФИЛМИ
              ОТДАДЕН НА СТУДЕНТИТЕ Людмила Дякова разговаря с професор Людмил Христов
 
Вече близо 30 години си се посветил на НБУ. Кога се случи това и какви бяха мотивите ти?
 
Точно от двадесет и седем години. Беше вторият семестър  напървата година от основаването на НБУ, учебната 1991-1992 година. Признавам, че да, наистина съм посветен на университета.  

 КИНОСЪБИТИЯ
ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ 2017
ВЕЧНОТО ЧУВСТВО
Ирина Канушева
 
Прави впечатление, че филмите на фестивала „Любовта е лудост“ се обръщат все повече към социални и политически теми, в които присъстват както любовта, така и проблемите на ежедневието ни. Най-яркият представител на тази тенденция през 2017 беше унгарският филм „Гражданинът“, получил голямата награда „Златната Афродита“. В същата група може да се добави украинският „Гнездо на гургулица“, където главната героиня гледа възрастна жена в Италия, търпи унижения, но само така успява да поддържа семейството си; и исландският „Рейкявик“, в който семейството се събира-разпада-събира пак;  индонезийският „Самота“; турският „Сватбен танц“...

КРЪГЛА МАСА
КИНОТО НА ДНЕШНИТЕ МЛАДИ. НОВ КИНЕМАТОГРАФИЧЕН ЕЗИК И НОВ СОЦИАЛЕН РЕАЛИЗЪМ
Вера Найденова
 
Бях формулирала темата си „младото кино – нов кинематографичен език и нов социален реализъм”, но ми „светна”, че „младо” може да е и киното на по-възрастните, а тук ще говорим за киното на тези, които сега навлизат в професията. 
В програмата на последния Кан например „най-млади” по инвенция, по език и т.н. според мен  бяха филмите на Аббас Киаростами и на южнокорееца  Хон Сансу. Въпреки  че в „Особен поглед”  имаше шест дебюта. Но въпросът за творческата младост е друга тема. Тук ще я фиксирам само с мисълта на Борис Пастернак: „Талантът е единствената новост, която винаги е нова…”

ПЕТ НЕЗАВИСИМИ ДЕБЮТИ И ЕДИН ВТОРИ ФИЛМ
Геновева Димитрова
 
Зарадвах се на темата на юбилейната ни кръгла маса, тъй като отдавна е видно, че тъкмо младите ни автори на игрални филми интерпретират по-ефективно времето. Филмите им излъчват енергия. Представят успешно киното ни по света и вече с основание говорим за нова българска вълна. От времето на миграционния цикъл в началото на 70-те не сме се вписвали така категорично в световния кинематографичен процес. Доказателство за това са многобройните престижни фестивални участия и международните награди на български филми и копродукции. Важно е да се отбележи, че повечето от тях са нискобюджетни. Идеята на Георги Чолаков от 2014 за подкрепа от Изпълнителна агенция Национален филмов център на независими продукции се оказа плодоносна. Би трябвало те да са повече.

СВЕТОВЕН ФЕСТИВАЛ НА АНИМАЦИОННИЯ ФИЛМ 2017
СВЕТЛИНИ И СЕНКИ
Людмила Дякова
 
И тази година Световният фестивал на анимационния филм във Варна   затвърди с разнообразието на програмите си и с качеството на представените филми своя авторитет и достойно място сред най-престижните анимационни форуми по света.Това е седмо поредно издание след възстановяването на фестивала през 2011 година като приемник и продължител на легендарния от края на миналия век Световен анимационен фестивал във Варна. Така че тази година фестивалът е тринайсети в своята летопис.  

ЕСХАТОЛОГИЧНА ПРОКОБА ПРЕЗ ГОТИЧЕСКАТА ПРИКАЗКА. ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЗАБРАВЕНИТЕ ЦЕННОСТИ
Надежда Маринчевска
 
Филмовата програма на ХІІІ Световен фестивал на анимационния филм във Варна и тази година показа, че той се радва на добро здраве и завидно качество на показаните филми. За съжаление обаче на кръглата маса „Българската анимация – светлини и сенки“ не само „здравето“ на фестивала беше поставено под въпрос, но и самото съществуване на следващите му издания. Фаталният недостиг на средства обрича организаторите, и най-вече неизтощимия двигател на фестивала – професор Анри Кулев, на унизителна просия, която все повече среща безразличието на държавните институции и на самата община Варна. Ще бъде непростима загуба, ако поради липса на разбиране за това какви и кои са приоритетните и значими събития в културния календар на страната, Световният фестивал на анимационния филм бъде принуден да прекрати съществуването си.
 

ФИЛМИТЕ ЗА ДЕЦА - ШИРОКА ГЕОГРАФСКА ПАЛИТРА 
Красимира Герчева
 
 През последните няколко години следя детските програми на междунардните фестивали на анимационното кино. Първоначално по „задължение“, а след това по желание, като глътка въздух сред мрачния и изпълнен с ужас свят на анимацията за възрастни. Спомням си как на времето защитавах правото на художниците да третират важни проблеми от нашия свят, за да преодолем убеждението, че рисуваният и куклен филм е само за деца или само развлечение. Днес това пожелание е реализирано до степен, че хуморът е почти изчезнал от екрана, а развлечението и забавата  трябва да бъдат търсени с лупа... 

     ЗЛАТНА РОЗА 2017
БИТКАТА ЗА ЛИЧНО ДОСТОЙНСТВО  
Иво Драганов
 
Започвам с два филма, които интерпретират темата за човешкото достойнство. Наградения с голямата награда „Златна роза” филм „Вездесъщият” на режисьора Илиян Джевелеков постави особено важна тема за публично разискване. Цифровата революция налага нови правила на екзистенция, сетива за самосъхранение и култура на поведение. По времето на тоталитаризма всеки бе следен и априорно подозиран до доказване на противното. Четвърт век след промяната цифровите устройства за видеозапис са усъвършенствани до степен да снимат всекиго и всичко. Това се отнася и за най-съкровени територии на личното пространство. Опиянението от възможностите всеки да бъде наблюдаван и първичният инстинкт за воайорство са причина главният герой Емил (Велислав Павлов - Награда за мъжка роля) да загуби човешки облик, да престъпи почти всички нравствени норми и да следи различни хора (от най-близките до случайни колеги) в сферата на техните най-интимни преживявания.
  

КИНОТО СЛЪНЧОГЛЕД

 Боряна Матеева

 След промените от 1989 и турбуленциите на Прехода нашето кино е на път да постигне истинска зрялост. Това се вижда на пръв поглед от броя представени филми на тазгодишния варненски фестивал – 16 заглавия в пълнометражния конкурс. Цифра, съпоставима с продукцията на всяка европейска кинематография, съизмерима с нас. А като добавим и още три филма, отсъстващи от Варна, но вече на голям екран или атакуващи световни фестивали - „Възвишение” на Виктор Божинов, „Безкрайната градина“ на Галин Стоев и „Кораб  в стая“ на Любомир Младенов, почти стигаме броя на филмите от 80-те.

 ПРОКЛЯТИЕТО ДА БЪДЕШ ВЕЗДЕСЪЩ
Гергана Дончева
 
Тридесет и петото издание на фестивала „Златна роза” може да се обобщи с няколко думи: надежда за българското кино. Показът на повече от 60 филма, според встъпителните думи на директора на НФЦ Камен Балкански, красноречиво свидетелства за устойчивата тенденция да се снимат все повече български продукции, но това, което е далеч по-важно и радостно, е, че като цяло тяхното качество чувствително се повишава. Разнообразието от теми, преднамерената хибридност на жанровите форми, специфичният избор на екранната визия, дързостта да се експериментира смело в търсенето на нови изразни средства несъмнено респектира. Това наблюдение логично води до извода за друга ясно изразена характеристика: видимата смяна на поколенията.

ЗА ДЕТСКОТО КИНО И ЗА ДЕБЮТИТЕ
Олга Маркова
 
В статията си за 34-тия Фестивал на българския игрален филм в списание „Кино” (бр.5-6) си позволих  да отправя едно пожелание към нашите кинотворци: „… И повече ведрина. След като бъде разтърсен от екранния свят, зрителят все пак трябва да се изправи на крака!” То бе предизвикано от тягостната атмосфера, която „витаеше” на екрана и някак естествено се пренесе и в атмосферата на дискусиите, дори в приятелските разговори. 
Тази година диалектиката си каза думата. Богатата на теми, хрумвания и жанрове състезателна програма, съставена от 16 пълнометражни и 24 късометражни (в преобладаващата си част точно подбрани) филма, показа очевидна смяна на тоналната бленда в 35-ото издание на „Златна роза”. И отново във фокуса на вниманието на форума са младите с техните търсения и лутания, експерименти и постижения. 

ПИРШЕСТВО НА ВИЗУАЛНАТА ХИБРИДНОСТ

Надежда Маринчевска

Съвременното кино отдавна престана да бъде „копие“ на реалността. Като гледаме филми в новата дигитална епоха, не смеем дори с някаква степен на приближение да съдим за предкадровата действителност, както това беше в аналоговата епоха. Тогавашните комбинирани снимки и ефекти днес предизвикват снизходителни усмивки, въпреки че все пак запазваме уважението си пред майсторите на старите фантастични светове. От десетилетия обаче дигиталните вселени смесват в едно заснет материал, анимация, ефекти в често неразличима амалгама на изображение от нов тип. Българското кино, макар да е далече от най-бляскавите постижения на Холивуд, също уверено влезе в новия формат.

 

                СРАМЪТ И ГРЕЦ

                     Петя Александрова     

Няма смисъл тепърва да обяснявам кой и какъв е Красимир Крумов-Грец. Постфактум е лесно да митоманстваш, удобно да се наредиш сред приятелите, безпроблемно да подкрепиш творчеството му, невъзможно е да го критикуваш. Каквато и съпричастност да съм изпитвала, трябвало е тя да се прояви някога, моментът безвъзвратно е отлетял. Днес малко ме е срам за недостатъчното внимание към него - като към писател, сценарист, режисьор, теоретик на киното и просто състудент.
Но пък забелязвам следата, която е оставил при другите, вградил е във филмите им. Моралният императив е този, който винаги го вълнуваше. Киното като проповед, но обвита в митично тайнство по Тарковски. На фестивала във Варна два късометражни филма бяха пряко свързани с неговата фигура - и с неговите теми и проблематика. 

                                                                                                   ЗА АКТЬОРИТЕ И ТЕХНИТЕ ГЕРОИ
                                                                                                                       Деян Статулов
 
Съвсем естествено е вниманието на зрителите на един фестивал да бъде насочено към звездите на филмите – актьорите. Какъв би бил един такъв форум без любимците от екрана, без тези, с които би желал да се идентифицираш, или напротив – еманципираш? Както би казал любимият  герой Мечо Пух – „Колкото повече – толкова повече!“
Тази година тяхното присъствие беше осезаемо, при това не толкова върху червения килим и пресконференциите, а най-вече с ролите им във филмите от конкурсната програма. Енергията, която извираше от тяхната игра, успя да разчупи стереотипите и клишето, че в нашето кино няма супер киноактьори. Напротив. Само филмът „Посоки” да беше, е достатъчно доказателство за видимото професионално израстване на нашите актьори. 

ТРИМА ДУШИ В ЧЕТИРИ СЦЕНИ С БЕЗКРАЙНИ ВАРИАЦИИ
С режисьора Илиян Метев разговаря Катерина Ламбринова
 
Една от важните теми в  „¾“ е целостта. Тази тема присъства и в заглавието, което сигнализира за наличието на някаква липса, но и насочва към музикалната тема и форма на филма. В живота си заедно Мила, Ники и Тодор съществуват в относителна хармония, макар отсъствието на майка и съпруга да е осезаемо. Всеки един от тях се бори с липсата на цялост по свой начин: Мила се стреми към съвършенство в музиката, затова и никога не остава докрай удовлетворена от изпълненията си. Ники непрестанно търси внимание, а Тодор - някой, с когото да споделя. Филмът е структуриран върху основата на четири типа сцени, които се разгъват вариетативно до безкрай. Музикалното темпо се просмуква дори в паузите, миговете тишина. Визията и импровизационният подход при работата с текста и актьорите оставят чувство за житейска автентичност и, подобно на Boyhood на Ричард Линклейтър, това е опит за изследване на битието в неговата пълнота.

ТЕОРЕТИЧНИ ЕТЮДИ
"ИДИОТ" НА КУРОСАВА
Петър Русев
 
Едно от завидните постижения на тази екранизация без съмнение е в убедителността, с която режисьорът е успял да улови и пресъздаде духа и атмосферата на романа. Предполагам, че за зрителите, които са чели това знаменито литературно произведение, но и за всички, които не са запознати с „Идиот“, не би било трудно да следват нишката на разказа дори в този осакатен вариант на филма, от който са „ампутирани“ цели 100 минути!  Не мога да се освободя от мисълта, че хилядите липсващи кадри биха придали по-внушителна художествена цялост и завършеност на творбата.

СВЕТОВЕН ЕКРАН
САРАЕВО 2017
КИНОТО КАТО ЛАБОРАТОРИЯ
Павлина Желева
 
Няма как да попаднеш в Сараево и да не му оставиш част от душата си. Колкото и трудно да е добирането до него (и по въздух, и по земя) очарованието му е магнетично. Има град, но предимно има планина; има ориенталска махала, но има и австрийски трамваи; джамии, но и ценни еврейски старини; католическа катедрала и православни църкви… С други думи: една величава природа, приютила разнообразните и разнопосочни проявления на всякакви хора, обитаващи мястото от векове …
В продължение на близо век Сараево се свързва с едно от най-емблематичните убийства в новата история на Европа - това на високопоставения ерцхерцог Франц Фердинад, отключило стихията на Първата световна война. Днес този спомен е някак изхабен и разказите за него звучат леко архаично. Не така стоят нещата с една друга война, без високопоставени австроунгарски особи, но с тежка домашна омраза и пролята кръв. По фасадите на множество сгради в Сараево все още се виждат дупките от куршумите, посипали се над града през пролетта на 1992 година. А споменът за близо четиригодишната блокада продължава да кърви.

ОЛИВЪР СТОУН ДРУЖЕСКИ С ПУТИН
Йоана Павлова
 
„Оливър Стоун? Както е тръгнало, догодина ще дадат „Сърцето на Сараево” на Емир Кустурица!” В този дух беше публичното възмущение по време на 23-ото издание на кинофестивала в столицата на Босна и Херцеговина, където прочутият американски сценарист, режисьор и продуцент получи тазгодишната почетна награда.
Макар и провеждан в град, който все още носи белезите на войната, сараевският фестивал гордо се нарича „Кан на Балканите” и води много внимателна политика, когато става дума за червения килим. При все това решението да се покани Оливър Стоун и да се организира скромна ретроспектива с филмите му, включително и нашумелия телевизионен проект от тази година „Интервюта с Путин”, катализира тревогите на местните хора - особено в момент, когато ключови фигури от шахматната дъска на бивша Югославия се нареждат в деветдесетарско дежавю.

ВЕНЕЦИЯ 2017
С ТОПЛОТА ЗА СЕМЕЙСТВОТО, ДВОЙКАТА, ЛЮБОВТА
Соня Александрова
 
74-ят кинофестивал във Венеция беше един от най-успешните за последните години. Потвърждението е в наградите, приети от критика и публика, в съзидателния творчески дух, който позволи да се съсредоточим върху филмите, а не върху клюки и пикантни подробности.
Селекционерите са изгледали 3492 филма, за да изберат общо 71 - всички световни премиери. Една от темите, които ме развълнуваха и която се разпростря върху всички програми, беше тази за семейството, старостта, бъдещето на двойката. Към нея насочва още първият конкурсен филм, с който  се откри фестивала - „Downsizing” (САЩ). Александър Пейн, който преди време ме покори с „Небраска”, надниква в нелекото ежедневие на семейна двойка - Мат Деймън и Кристен Уиг, мечтаеща за по-добър живот. Битието им е разстроено от кризата, свързана със свръхнаселеността, която заплашва всички в недалечното бъдеще. Учените измислят радикално решение, като намаляват човешките същества до няколко сантиметра, което би позволило спасение на света от пренаселване и замърсяване. Някои са недоверчиви, но двамата съпрузи единодушно поемат риска. Устояват различно, което ги отдалечава. Идеята е добра, фабулата в началото привлича, но постепенно се размива и отклонява в друга посока. Вместо да следи проблемите на разпадащата се и в крайна сметка разпаднала се двойка, навлиза в територии, които не успява да разработи. Пейн режисира черна комедия с вкус на фантастичен филм, в който епизодът с миниатюризацията ще влезе в антологията на киното.

            ОХЛЮВИ

от

Красимир Крумов-Грец

1. Село със смесено население. Сутрин.
Селска къща. По разбитата улица минава кравар, води три крави. Една от тях се спира и оставя пред къщата едри фекалии. Краварят не обръща внимание. Кравите отминават нагоре, към края на селото, където почва планината.

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 4/2017 

cover KINO 17 4СЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Бележити българи с принос в киното по света
Теодор Ушев. Важно е да търсиш, грешиш, намираш, преоткриваш
Галерия
Асен Блатечки. Винаги съм знаел, че ще режисирам филми / Ирина Иванова
Юбилей
Олга Маркова на 75 / Валентина Фиданова-Коларова
Нови книги
Междуредия в образи и думи. За DVD книгата "Духът и битът на българина 1850-1950 г." /  Юрий Дачев
Нов имаджинаруим. За книгата "Съвременно детско кино" / Мая Димитрова
Четвъртата възможност - университетска телевизия. За книгата на Иво Драганов  /Любомир Халачев 
Гледна точка
Възможен ли е кпд на филма или за нискобюджетния шанс / Божидар Манов
Киносъбития
Седмица на италианското кино / Пламен Михайлов
Срещи на младото европейско кино / Симона Петрова
Теоретични етюди
Специфика на звука в документалното кино. Симбиоза на подходите / Валерия Крачунова-Попова
Игралното в документалните филми / Теодора Дончева
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Кан 2017 
Неизбистрено богатство във филмовите форми / Боряна Матеева, Вера Найденова
Карлови Вари 2017
Кен Лоуч, Пол Лавърти, Джеймс Нютън Хауърд / Божидар Манов
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ
Дрехи / Веселин Бойдев
Пътуваща страна / Весела Данчева, Иван Богданов
 

 БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ С ПРИНОС В КИНОТО ПО СВЕТА

ТЕОДОР УШЕВ. ВАЖНО  ДА ТЪРСИШ, ГРЕШИШ, НАМИРАШ, ПРЕОТКРИВАШ
 
С новия проект „Бележити българи с принос в киното по света“ списание „Кино“ ще представя изявени български кинотворци, които са получили образованието си в България и са започнали творческия си път в българското кино, но през годините са постигнали успешна творческа реализация в различни страни по света, както в Европа, така и зад океана.
Стартираме рубриката с Тео Ушев – един от най-успелите български аниматори в световен мащаб. Автор е на повече от седемнадесет филма,  между които носителите на множество престижни награди: „Дневниците на Липсет“, „Глория  Виктория“, „Човекът, който чакаше“, „Тауър Бауър“, „Царица“ и номинираният за „Оскар“ 2017 – „Сляпата Вайша.
 
Моля, представи се за читателите. Къде и какво си учил, кога реши да се занимаваш с анимация и какви други интереси имаш? 
 
В киното влязох след  поредица от случайности. Завърших пловдивската гимназия за сценични кадри, където имахме факултативни часове по кино и анимация. Костадин Костов, тогава шеф на пловдивската анимационна студия, ни организираше специални прожекции на всичко забранено по онова време- Хичкок, Чешката Нова Вълна, Трюфо, Годар. Тогава направих и първия си анимационен филм под ръководството на Краси Иванов. Костов ме откачи от една бригада, като ми каза: „Вместо да пълниш консерви с чушки, идваш да довършиш филма, вземи  и трима съученици“. Така се озовах в същата стая, където Иван Танкушев правеше  „Суматоха". Беше вълнуващо, попивах като гъба, всичко!  Това ми останаха и единствените уроци по кино и анимация. 

АСЕН БЛАТЕЧКИ: ВИНАГИ СЪМ ЗНАЕЛ, ЧЕ ЩЕ РЕЖИСИРАМ ФИЛМИ
 Ирина Иванова
 
В един свой онлайн текст по повод премиерата на филма „Бензин” - режисьорския дебют на Асен Блатечки, направен в партньорство с Катерина Горанова – го нарекох „филм, въплъщаващ мечтите на момчетата от поколението Х” (социолозите определят като „Поколението Х” хората, родени в периода 1963-1981 – б.р.). И Блатечки, и Калин Врачански, които изпълняват главните роли във филма, са момчета от Поколението Х – онова поколение, чието тийнейджърство мина в социалистическа или току-що навлязла в демокрацията България и което неистово мечтаеше за другия свят, в който колите са бързи и яростни, момичетата са диви и красиви, музиката е рокендрол и т.н., и т.н. Знам това много добре, защото това е и моето поколение. Затова и си позволявам още в самото начало, може би нескромно, да се автоцитирам. 

ДА ОТСТОЯВАШ ПОЗИЦИИ. ОЛГА МАРКОВА НА 75
Валентина Фиданова-Коларова
 
За първи път срещнах името на Олга Маркова в рецензия на критика Атанас Свиленов по повод на нейната първа книга „От литературата към екрана”. Рецензията, публикувана в седмичника „Литературен фронт”, носеше заглавието „Явление в културния ни живот”. В книгата задъблочено се изследваше ролята на нашите писатели за изграждане облика на българското кино и оформяне на жанровете в него. Както разбрах по-късно, тази книга е била изградена върху докторската дисертация на Олга Маркова в БАН през 1977 година. Въпреки че съществували „сериозни“ критики от онова време, че „в обемното изследване липсва водещата роля на БКП“, академичният съвет на БАН с  болшинство гласувал „за” присъждане на  степента „доктор на изкуствознанието”. Но с това битката не стихва - на подготвената книга е предопределена съдбата да престои години наред в издателство „Наука и изкуство” заради неспазване на изписаната с едри букви препоръка: „Да отпадне от нея главата „Конфликтно, но плодотворно взаимодействие” за Йордан Радичков, където се анализира „Привързаният балон” - забранения филм на Бинка Желязкова.

 МЕЖДУРЕДИЯ В ОБРАЗИ И ДУМИ
 Юрий Дачев
Едно от коварствата в разказването за продължителен исторически период е в неусетно избуяващото настояване за „единствената вярност“ в погледа на разказващия. Постепенно детайлите започват да чезнат в безмилостната сянка на тезите, а изначално спокойният глас на разказвача придобива безпрекословност… Случвало се е това в немалко силни книги и филми. И не се е случило в едно оригинално издание, събрало слово и филмов образ – DVD книгата „Духът и битът на българина 1850-1950“ на проф. д.н Любомир Халачев и издателство „Захарий  Стоянов“.  

НОВ ИМАДЖИНАРИУМ
Мая Димитрова
 
От книгата „Съвременно детско кино“ на Радостина Нейкова научаваме, че киното за деца е живо и жизнено. Добра новина. Както и добра книга.
 
Битието на кинообразите и свързаното с тяхното сътворение и интерпретация технологично развитие на екранните медии, които усложняват облика им и умножават присъствието им пред кинопубликите, е многостепенен процес в историческото развитие на кинофеномена.
 
В последните десетилетия на активна промяна в екранните форми, детското игрално и анимационно кино е изцяло проектирано в менливото медийно битие на екрана. Това става очевидно от страниците на книгата, написана от Радост Нейкова с хъс на откривател на нови тематични територии.

ЧЕТВЪРТАТА ВЪЗМОЖНОСТ - УНИВЕРСИТЕТСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ
Любомир Халачев
Основната тема, бих казал водещата емоция в книгата на доц. д-р Иво Драганов (защото в текста са вложени много чувства) в този труд е желанието на автора да защити позицията си за създаване на университетска телевизия. Темата е сериозна и актуална, тъй като всички сме свидетели как днес от една страна телевизията завзема изцяло общественото съзнание, а от друга - колко лесно е тази разработена машина за подсъзнателна пропаганда да бъде купена от тези, които имат достатъчно средства за това. Разбираемо е, че когато говорим за подобна покупка, не става дума за публични, а за частни средства. И от това се поражда високият градус на гражданската позиция на автора - телевизията е система, която трябва да бъде управлявана в  интерес на обществото. 

ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е КПД  НА ФИЛМА ИЛИ ЗА НИСКОБЮДЖЕТНИЯ ШАНС
Божидар Манов
 
Погледнато статистически и обективно – днешната фестивална съдба на новото българско кино може да не е отлична, но е добра. Не са необходими много усилия, за да си припомним веднага респектиращ списък от заглавия и фестивали, на които те са били селектирани и дори отличени. При това фестивали от ранга на Сан Себастиян, Локарно, тази година и Кан! Защото до неотдавна по електронната поща ни заливаше всекидневен възторг за отличия на български филми от „престижни” фестивали с ранг като Търну Мъгуреле или Баня Лука.  

СЕДМИЦА НА ИТАЛИАНСКОТО КИНО
Пламен Михайлов
 
На втория фестивал на италианското кино в София, организиран от Италианската търговска камара в България и нейния президент Марко Монтеки, бяха сключени споразумения за сътрудничество и подкрепа на съвместни филмови продукции между регионалния филмов фонд Apulia Film Commission и Националният филмов център.
 
В програмата на фестивала бяха включени осем филма, създадени именно в областта Пулия. За ориентация на читателите - това e токът на ботуша, „the heel of Italy’s boot”. Безспорно очарователна местност, която си заслужава да се посети, но както се знае, едни от най-приятните пътувания се случват в мрака на киносалона. Италия и нейното кино са неизчерпаем източник на такава позитивна енергия, а най-хубавото е, че панорамата бе петдневна и всяка вечер се прибирах с чувството, че съм бил отново в родината на Фелини. 

СРЕЩИ НА МЛАДОТО ЕВРОПЕЙСКО КИНО 
Симона Петрова
 
Въпреки че се провежда едва за четвърта година, фестивалът без конкурсен характер „Срещи на младото европейско кино“ успява да затвърди мястото си в културния календар на София, показвайки първи, втори или трети филм на млади автори, получили признание на големи европейски кинофестивали като Кан, Берлин, Венеция, Локарно и др. Целта му е да представи качествено ново европейско кино у нас чрез различни дейности: прожекции на непоказвани тук съвременни европейски филми, майсторски класове, професионални уъркшопи, ателиета по кинообразование за подрастващи и други.  

     СПЕЦИФИКА НА ЗВУКА В ДОКУМЕНТАЛНОТО КИНО. СИМБИОЗА НА ПОДХОДИТЕ  
Валерия Крачунова-Попова
 
Прието е да се смята, че при документалните филми зрителят е по-снизходителен към несъвършенствата на филмовата фонограма. Въпреки това в съвременното документално кино техническите и художествени изисквания за качествен звук  не отстъпват от тези в игралното кино.
 
Също както в игралното кино, и в документалното съществуват няколко технологични етапа при филмопроизводството – предпродукционен, продукционен (снимачен) и постпродукционен. Сложността на всеки етап зависи от конкретния материал, който ще изгражда тъканта на филма. Очевидно е, че сложността в продукционния период на филм, в който има много интервюта, е от  порядък, различен от този, в който се използват предимно съществуващи хроники и документи. В предпродукционния период режисьорът  заедно с оператора и звукорежисьора анализират сценария и специфичните изисквания, които текстът поставя при реализацията на филма.  

ИГРАЛНОТО В ДОКУМЕНТАЛНОТО КИНО

 Теодора Дончева

 Интересът ми е насочен към документалното кино и похватите, с които то си служи, за да представи една действителна история по възможно най-истинския, но и най-интересен начин. В документалното кино често пъти липсват архивни материали, затова се стига до изиграването на случило се събитие или така наречените възстановки, от които зрителят да добие представа за разказа на филма. Много пъти авторите включват възстановките и като артистичен изказ, за да се получи филмът по-вълнуващ. Съзнавам, че темата освен противоречива, е и безкрайно обширна и че препраща към най-различни посоки, които са изключително интересни, но които ще ми бъде трудно да анализирам изчерпателно в този текст. 

Кан 2017
 НЕИЗБИСТРЕНОТО БОГАТСТВО ВЪВ ФИЛМОВИТЕ ФОРМИ
Боряна Матеева, Вера Найденова
 
Вера Найденова: Борянке, ти колко филма успя да гледаш тази година?
Боряна Матеева: Към 30-тина. Със съзнанието съм, че е непосилно да „покрием” всичко и това носи неудовлетворение – винаги има толкова стойностни неща, които ти се изплъзват. В Кан няма случайни филми и автори… А и ние вече писахме по вестници и сайтове, споделихме реакциите си от фестивала. Сега идва време за „големия разказ”, за по-едри  изводи. 
В.Н.: А аз точно 31. Така или иначе, имаме широко поле за разсъждения. В предварителния ни  разговор ти изрази желание да говориш за темите. Иначе казано – за  избрания от авторите житейски материал и съдържащите се в него проблеми, формирани после в драматургия, в сюжети, в жанрове. Несъмнено това е основният индекс, с който фестивалът прави избора си. Често се говори, че програмата му е политизирана. Бих казала, че от интереса му към значителните филми следва и политизирането, тъй като много често в тях се отразяват именно най-актуалните проблеми. Както се знае, тук са чувствителни към авторските стилове, а те пък се градят и върху известна устойчивост при проблематиката…

Карлови Вари 2017
КЕН ЛОУЧ, ПОЛ ЛАВЪРТИ, ДЖЕЙМС НЮТЪН ХАУЪРД
Божидар Манов
 
Карлови Вари не изневерява на традицията. Всяка година организаторите, освен че подсигуряват редица премиерни филми в трите състезателни категории (основен конкурс, програма „На изток от запад“ и документален конкурс), канят и изтъкнати кинематографисти от първи ранг на световното кино, за да зарадват зрителите и да придадат истински фестивален блясък на празника в достолепния СПА курорт. 
 
Тази година за 52-то издание феновете се срещнаха последователно с американските актьори – звезди Кейси Афлек, Ума Търман и Джеръми Ренър, които получиха и специалната Награда на президента на фестивала, връчена им тъкмо от него и техен колега по професия – много популярния и талантлив актьор Иржи Бартошка. 

ДРЕХИ

Веселин Бойдев

На татко.
 
ИНТ. АПАРТАМЕНТ. ДЕН.
Жена (68 години) седи на стол в хола и гледа телевизия. Вратата се отваря и в коридора зад нея влиза мъж на около 30 години – синът й Петър, който включва лампата. 
ПЕТЪР
Брат ми, тук съм.
От другата стая се чува гласът на брат му.

          ПЪТУВАЩА СТРАНА

от

Весела Данчева, Иван Богданов

СЦЕНА 01 
 
ЕКС. - СЪН /субективен план/ 
Абстрактна визия на човешка ръка, която в последствие разбираме, че реши с гребен гигантска конска опашка.
Ярка слънчева светлина прозира през конската опашка. Дочува се конят, който изпръхтява в задоволство и изтропва с копита.

 

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 3/2017 

cover 31 4 crСЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Новото българско кино и неговата фестивална съдба
1.Игралните копродукции с българско участие на София Филм Фест 2017 / Росен Спасов
2.Персонализации на злото / Геновева Димитрова
3.Маргинали в новото българско кино / Боряна Матеева
4.За правото да запазим критичността си към наградените филми / Вера Найденова
5.Налични и възможни модели за социокултурна реализация на българските филми / Иво Драганов
Галерия
6.Деян Донков: избрал съм трудния път / Пламен Михайлов
Юбилей
7.Емилия Радева на 85 / Олга Маркова
Личности и филми
8.Млада българска анимация - три ярки филма / Невелина Попова
Киносъбития
Златен кукер 2017 
9.Наградените филми / Радостина Нейкова
 
Златната липа 2017
10.Човек и човечност / Людмила Дякова
Теоретични етюди
11.Вътрешният глас. История с изречение: "Какво знае героят" / Владимир Игнатовски
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Висбаден 2017 
12.Марта Месарош: винаги съм изстрадвала филмите си / Божидар Манов 
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ
13.Среднощна елегия / Силвия Иванова
14.Буря / Ина Георгиева
15.Жар птица / Велислава Господинова

 ИГРАЛНИТЕ КОПРОДУКЦИИ С БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2017

Росен Спасов
 
Обикновено по време на дискусии и кръгли маси за българското кино винаги се засяга и темата за международните копродукции с българско участие. Но най-често проблемите, които включва, остават в периферията, избутани от привидно по-важни или отдавна вкоренени недостатъци на производствената система. Споровете обикновено стигат до проблемите на финансиране по оста мажоритарно-миноритарно участие: трябва ли да има държавно подпомагане на продукции с миноритарно българско продуцентско участие? Приема ли се тази продукция за част от националната и ако да, достатъчно престижно ли е да се участва?

ПЕРСОНАЛИЗАЦИИ НА ЗЛОТО
 Геновева Димитрова
 
Живеем в тресавище на хаоса, а според някои тълкувания той е злото. Със своя произвол то поглъща всички илюзии за измъкване. Общоприетата дефиниция за „зло” е всяко нещо, което носи страдание, болка или смърт... Игралното ни кино се опитва все по-адекватно да изрази на екрана страданията на човека и да постига по-мащабни внушения. Това се случва чрез актуални кинематографични проекции на градските топоси и универсалните парадигми родители-деца, агресия-апатия, добро-зло, любов-ненавист. 

МАРГИНАЛИ В НОВОТО БЪЛГАРСКО КИНО
Боряна Матеева
 
При соца беше просто – т.н. маргинали се възприемаха като бунтари или ексцентрици. И изобщо не се наричаха така - тази чуждица се завъртя много по-късно, с промените. По-късно тя често добиваше негативни конотации, като изключване с императив за включване (виж широко застъпената циганска тема през Прехода). В игралното ни кино маргиналите най-често бяха момчета и момичета „с трудна съдба”, живеещи или избягали от ТВУ (да поясним абревиатурата - „трудово-възпитателно училище”), или нестандартни характери, качествено различни от „активните и положителни” герои. Те бяха личности, непобиращи се в идеологическия и социален канон на соцреализма. 

 ЗА ПРАВОТО ДА ЗАПАЗИМ КРИТИЧНОСТТА СИ КЪМ НАГРАДЕНИТЕ ФИЛМИ
 Вера Найденова
 
Ще започна с две уговорки.
Първата е свързана с това, че настоящият текст би трябвало да се чете като продължение на статията ми, публикувана в сп. „Кино”, бр. 1 от т.г., под заглавие „За необходимостта от фестивална култура”. В нея ставаше дума за участието на филмите ни в международните форуми, за традициите в това отношение и колко е важно добре да познаваме характеристиките им, тъй като напоследък те неимоверно се размножиха, а с това се разми някогашната им скала. Последното е особено важно, защото май проявяваме склонност да отчитаме като значителен успех дори грамотата от някакъв никому неизвестен местен кинопразник... 

НАЛИЧНИ И ВЪЗМОЖНИ МОДЕЛИ ЗА СОЦИОКУЛТУРНА РЕАЛИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМИ
Иво Драганов
 
Съществува един базов въпрос за всяка стратегия в областта на културата като възприета държавна политика – свободен пазар или протекционизъм - американски модел или германски, испански и т.н... Отговорът на този въпрос зависи от много фактори. Ситуацията с гледането на филми според мен е тревожна - и то не само в България. Малка част от образовани, чувствителни хора гледат т.нар. арт филми. Някъде към 20 процента от аудиторията гледа основно филми от т.нар. масова култура, като съществува един цял дял от аудиторията, която предано посещава всички фентъзи филми. Масовата филмова продукция определям основно по критерия дали зрелищните ефекти доминират над драматургията на сценария. 

ДЕЯН ДОНКОВ: ИЗБРАЛ СЪМ ТРУДНИЯ ПЪТ
Пламен Михайлов
 
Служебен вход на Народен театър „Иван Вазов". Чакам да се появи Деян Донков. Той няма нужда от представяне за онези, които се интересуват от театър и кино... Той е един от най-търсените български актьори. Идва с усмивка в очите. На път за ресторанта на театъра се ръкостиска с хората, които честитят раждането на сина му. Въпреки че няколко пъти ще спомене, че е избрал труден житейски път, говори за това леко, с любов. Поръчваме си бяло вино. Деян Донков създава впечатление на човек, когото познаваш. Не предизвиква неудобство у теб. Странен ми се стори фактът, че той не притежава нито един от филмите, в които е участвал. Нито DVD, нито каквото и да е било друго копие. Казваме си наздраве и започваме... 

 ЕМИЛИЯ РАДЕВА НА 85
Олга Маркова

Емоционална, но сдържана. Сензитивна и второпланова. Откровена и праволинейна. Организирана и работлива. Винаги млада по дух, готова да „полети” към непознати измерения на нов образ: дали в киното или в театъра, няма значение. Така съм я запомнила в годините. Такава е и днес.


МЛАДА БЪЛГАРСКА АНИМАЦИЯ
Невелина Попова
 
В деня на светите братя Кирил и Методий в кино „Одеон” преживяхме една поредна празнична вечер с младата българска анимация. Събитието, което насмешливо беше озаглавено във Фейсбук като „Дами канят – 1, 2, 3”, включваше три премиерни прожекции: новите анимационни филми на три млади авторки – Велислава Господинова с „Жар птица”, Ина Георгиева с „Буря” и Силвия Иванова с дебюта си „Среднощна елегия”. Заедно с филмите публиката имаше възможност да се срещне с младите режисьорки, да се върне с тях към историята на всеки от филмите. 

Златен кукер 2017
 НАГРАДЕНИТЕ ФИЛМИ 
Радостина Нейкова
 
Осмото издание на Международния фестивал на анимационния филм „Златен кукер“ в София вече е факт. В селекцията бяха включени двеста филма от пристигналите над хиляда и двеста . Жури в състав: кинокритиците Надежда Маринчевска (България), Нанси Диней – Фелпс (Белгия) и Александър Грозев (България), музикантът Ник Фелпс (Белгия) и режисьорът Михаил Тумеля (Беларус) трудно успя да отсее призьорите поради наличието на множество добри и виртуозни филми. 

      Златната липа 2017
ЧОВЕК И ЧОВЕЧНОСТ  
Людмила Дякова

Ето че и Международният кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа” вече стана на пет години. Стара Загора посрещна гостоприемно и с очакване юбилейното издание, защото за жителите на града фестивалът не е случайно, спорадично събитие, а стойностна и значима проява, която се утвърди и има свое място в богатия културен живот на този обявен за най-добър за живеене град на България. Красноречиво доказателство за това са многобройните зрители, които, въпреки другите културни изкушения, пълнеха залите в Операта и Библиотеката и следяха с интерес не само конкурсната, но и съпътстващите програми, а това е най-важният показател за успеха на един фестивал.


ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС. ИСТОРИЯ С ИЗРЕЧЕНИЕ: "КАКВО ЗНАЕ ГЕРОЯТ"

 Владимир Игнатовски

 „Героят върви по коридора на училището, той знае, че камерите го наблюдават.”
Най-обикновено изречение, много вероятно е да го подминете. Няма някакво ярко сравнение, особена метафора, изискан авторски стил, по-скоро е служебно, дежурно-информационно, лишено от емоции и без особено значение. Но тъкмо това изречение се превърна първо в повод за разгорещена дискусия, а по-късно бе провокацията, породила този текст. Причината: то не бе част от роман или повест, а от сценарий. 

Висбаден 2017
 МАРТА МЕСАРОШ: ВИНАГИ СЪМ ИЗСТРАДВАЛА ФИЛМИТЕ СИ
Божидар Манов
 
Седемнайстото издание на фестивала goEast (Висбаден, 26 април – 2 май 2017) предложи наред с разнообразната програма от филми на страните в Централна и Източна Европа и интересен симпозиум на тема „Перспективи на феминизма в източноевропейското кино”. Гостуваха редица жени – режисьорки, но безспорно най-ярки сред тях бяха гранд-дамите на европейското кино Агнешка Холанд и Марта Месарош. Полската режисьорка, която е и изпълнителен директор на Европейската филмова академия, показа най-новия си филм „Следи” (2017), а Марта Месарош като специален гост бе представена с широка панорама от най-важните й филми. 

 СРЕДНОЩНА ЕЛЕГИЯ
от
Силвия Иванова
 
Черен екран. Нещо се движи и разкъсва тъмнината. Екранът постепенно изсветлява. Приглушени, неразбираеми звуци. С преливане се появява заглавието на филма:
СРЕДНОЩНА ЕЛЕГИЯ
От горния край на кадъра пропада женска фигура, която се носи безжизнена в пространството. Тялото на жената конвулсивно се превива, неестествено трепти. Всичко е сюрреалистично... Като в сън.

БУРЯ

Ина Георгиева

по мотиви от поемата „Сказание за Стария моряк” на Самюъл Т. Колридж,
превод: Александър Шурбанов

1.Оттъмнение.
Море, над което се стели мъгла. От мъглата бавно изплува лодка с множество пътници и приближава в кадър.
„Корабът - ето, към морето
път бодро си прокара
под църквицата, под скалата,
под кулата на фара .”
Затъмнение.


          ЖАР ПТИЦА

от

Велислава Господинова

Оттъмнение. Изгрев. Огромно и кръгло, слънцето се показва иззад хоризонта, променяйки цвета си от ярко червено през оранжево до заслепяващо бяло. От него се „ражда“ Тя – грациозна, красива и млада девойка. Като от пашкул, постепенно изважда ръцете, краката, главата и цялото си тяло.