СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 6 / 2012

СПИСАНИЕ

Тримата от Синемак(Q)

Продуцентите от Студио „Синемак” Иван Георгиев, Ивайло Пенчев, Стоян Стоянов

пред списание „Кино”

Награди на продуцентска филмова къща Синемак:

2012 – „Кратка история на социалистическия реализъм – Награда на Асоциация „Академика 21” на фестивала „Златен ритон”;

2011 -  „Корави старчета” - Награда на Филмова Академия за най-добър телевизионен игрален филм; Награда на СБФД на фестивала „Златна роза”; Награда на Община Варна на фестивала „Любовта  е лудост”; Специална награда на фестивала за комедийни филми „Смешен Филм Фест – Габрово”; Специалната награда за операторско майсторство на фестивала в град Попово;

2007 - Голямата награда „Златната ракла”  за игралния сериен филм „Магна Аура - изгубеният град”;

2003 – „Резерват за розови пеликани” - Специална награда на журито от Международния фестивал „Златната ракла”; Награда на детското жури  от международния фестивал „Златна амфора”;  Наградата на АТО за операторска работа;

2002 - Голямата награда „Златна Албена” за ТВ игра „Палавници”; Първа награда „Осмата муза” за ТВ програма „Техно”.

Защо решихте да създадете продуцентска компания и кога се случи това?

Иван: На 13 декември (естествено петък) 1996 година поканихме на скромен коктейл в офиса трийсетина колеги и приятели. Това е рожденият ден на Студио „Синемак”. В началото на 90-те с Ивайло започнахме да продуцираме сами телевизионни реклами и малки филми. Винаги ни притесняваха наемите за техника, скъпите часове в постпродукцията, ограничените снимачни дни. Мечтаехме си за собствена база. Мечтаехме си да монтираме дотогава, докато това, което правим, ни хареса, искахме да правим варианти, различни версии, мечтаехме си да можем да снимаме колкото часа и дни си искаме. Междувременно Стоян, който живееше в Норвегия, се завърна през 1994 година. Той знаеше много за компютрите и звуковата техника. И някъде през лятото на 96-та тримата решихме да направим собствено студио. Първоначално смятахме, че с около 20 хиляди долара на първо време нещата ще тръгнат. Събрахме собствени пари, взехме заеми и естествено се оказа, че парите не стигат и наполовина. Междувременно Стоян предложи името Синемак.

СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 4-5 / 2012

Защо в българските филми всичко изглежда преднамерено

Людмила Дякова разговаря с продуцента Иван Тонев - ARS Digital Studio

ARS DIGITAL Studio е специализирано студио за продукцията и постпродукцията на филми, ТВ сериали, ТВ програми и рекламни спотове.

ARS DIGITAL Studio  разполага с творчески и технически екипи за изработка на рекламни клипове, презентации, PR филми, ТВ предавания.

Филми в производство: „Жената на моя живот” - игрален, сценаристи Али Талиб и Антоний Дончев; „Голямата манипулация“ („Какво стана с нас?“) – документален, сценарист и режисьор Атанас Киряков – подкрепен за развитие от европейската програма MEDIA и от ИА „НФЦ“

Завършени: Игрални филми: „Заложна къща“ – късометражен, режисьор Нешка Караджинска, „Слънчево“ - режисьор Илия Костов,  кино постпродукция

ТВ игрални филми: „Пату ”, режисьор Станислава Калчева; „ Последното пътуване”,  режисьор Васил Барков; “Завръщане у дома”,  режисьор Стоян Камбарев

Документални филми: „Горяни” – копродукция с „АРТ 47“, режисьор Атанас Киряков, „Филмова орис“ –  сценарист и режисьор Никола Корабов, „Случайни гости от случаен влак“ – копродукция с ПРОФИЛМ, сценарист и режисьор Антоний Дончев. ТВ поредици: “Капиталов Пазар” , “Успели.bg” – документална поредица, “Закрила на децата”. ТВ ситуационна комедия: “Клиника на третия етаж” – продуцент БНТ, изпълнителен продуцент, продукция и постпродукция – АРС ООД (Ars Digital Studio),– селектиран за фестивала в Монте Kарло 2010 г. в състезателната програма.

Кино пост продукция: “Вратата на Ева” – албанско-руска филмова продукция, “The Pelswick” – Канадска анимационна продукция, “Стюарт Литъл” – пълнометражен игрален филм на Columbia Picture (изработка на българската версия). Музикални видеоклипове: “Желание” – Авеню , “Сам” – Николай Урумов. Рекламни видеоклипове: Napoleon, Vodka Smirnoff.

СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 3 / 2012

В БЪЛГАРИЯ ТОЛКОВА ЗАКОНИ НЕ СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ…

Людмила Дякова разговаря с продуцента Асен Владимиров - „Профилм”

Асен Владимиров е сценарист на повече от петдесет документални филма, сред  които: “Професия” и “Поминък” , 1981 ;  “Биография”, 1982;  ”Дъщерята на посланика Дод”, 1984;  ”Момчето , което наричаха “Господин Възхищение”, 1989; ”  За хората и за мечките”, 1996 ;  “Живот в гето”, 1999;  “Родени с века”, 2000;  “Зелена карта”, 2001;  “Мечтите на мама Роси”, 2001;  „Парк за танцуващи мечки”, 2004; „Положителни емоции”, 2007;  „Срещи с Иречек” (съвместно с Юлий Стоянов), 2009.  

Режисьор е на документалните  филми: “Из историята на българското образование”, 1986  - Награда на МНО; “Кипровец - една българска надежда”, 1988; “Деликатес”, 1989, “Орфей”, 1990; ”За Ернрот -безпристрастно”, 1996; “Да погледнем нагоре”, “Нежеланият звук”, 2002, “Възстановка” – Награда на София 2001; Награда “Горчивата чаша” на Факултета по журналистика; Номинация за наградата на Съюза на българските филмови дейци; “Срещи с Иречек” (съвместно с Юлий Стоянов), 2009 - Награда на Сдружението на хабилитираните преподаватели  по екранни изкуства „АКАДЕМИКА 21”, Годишна награда за най-добър документален филм на Българската филмова академия за 2009.  

 Продуцент е на филмите: “Животоописание”, 1994; “Фердинанд Български”, 1995 -  “Златен ритон” на Фестивала на българското късометражно кино; “Денивелация”, 1995; ”Българско време”, 1995; ”Новини от Балканите”, 1995;  “BG – Невероятните приключения на един съвременен българин”, 1996; “За хората и мечките”, 1996 - участие на международните фестивали за документално кино в Мюнхен, Троя /Португалия/, Мелбърн, Окланд /Нова Зеландия/, Бомбай, Номинация за наградата „Йорис Ивънс” на Международния кинофестивал в Амстердам,  Награда на българските филмови дейци за най-добър документален филм;  

СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 2 / 2012

Харесва ни да правим филми за позитивните неща в живота

Людмила Дякова разговаря с продуцентите  от “Мирамар филм”

“Мирамар филм” е продуцентска компания, която се занимава с филмопроизводство повече от десет години. Особеното е, че тримата съдружници са професионалисти в различни сфери: Матей Константинов е сценарист, Георги Димитров е художник и аниматор, Илиян Джевелеков е режисьор. Може би това е и една от причините за успешното реализиране на проектите им. Сред тях са телевизионните предавания: „ШАШ - шоу на Влади Въргала”, БНТ 2002–2004, и „Нощен магазин”; множество спектакли, концерти, музикални видеоклипове, телевизионни реклами (игрални и анимационни).

И, разбира се, филми. В момента в предподготовка е мащабна руско-българска копродукция за генерал Скобелев „Удряй пръв” на режисьора Владимир Щерянов.

През 2008 година „Мирамар филм” реализира първия си пълнометражен игрален филм „Дзифт” на театралния режисьор, дебютант в киното Явор Гърдев. Филмът получава много престижни международни награди, сред които Награда за режисура на Московския кинофестивал и „Златна роза” на Фестивала на българския игрален филм във Варна. В кината в България филмът поставя рекорд като се превръща в най-гледания български филм след промените.

През 2011 година излиза „ LOVE.NET” – режисьорски проект на Илиян Джевелеков, реализиран в съавторство с Матей Константинов и Нели Димитрова. Художник е Георги Димитров. Филмът се радва на изключителен зрителски успех и се нарежда в десятката на най-гледаните филми, разпространени в България за последните 20 години. Филмът печели Наградата за сценарий, Наградата за най-добра женска роля (Лилия Маравиля) и Наградата за дебют на Фестивала на българският игрален филм „Златна роза”. Участвал е на редица международни фестивали, между които Москва, Братислава, Бахамите, Калкута.

СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 1 / 2012

kor 2012 1

Трябва да има силни продуцентски компании

Людмила Дякова разговаря с Димитър Гочев

продуцентска компания Камера ООД

Димитър Гочев е един от най-изтъкнатите български оператори. Сред филмите му като оператор-постановчик са: „Хълмът на боровинките”, „Пазачът на мъртвите”,”ФСБ - след 20 години”,„Има магия”,”Хиндемит”,„Хъшове” и др.

От 1991 година е съдружник, продуцент и оператор-постановчик в продуцентска компания „СИА Адвъртайзинг”, а през 2000 година основава Камера ООД. Продуцент и копродуцент е на филмите:

„ПОД ПРИКРИТИЕ” – 2011. Телевизионен сериал – продукция на БНТ. Изпълнителен продуцент „СИА” ЕАД, Камера ООД.

„INCOGNITA” – 2011. Игрален, режисьор Михаил Пандурски, по разказа „Бариерата” от Павел Вежинов. Камера ООД с подкрепата на ИА Национален Филмов Център, в копродукция с БНТ и Мариински театър – Русия.

„АВЕ” - 2011. Игрален, режисьор Константин Божанов. Продуценти: Елементи ООД, Камера ООД, Кей Би Филмс, с подкрепата на ИА „Национален Филмов Център” и БНТ.

С Награда за най-добър режисьор – „Златна роза” 2011; Специална награда на журито на Международния фестивал в Сараево и Наградата на Cineurope. Селектиран за седмицата на критиката в Кан и за Европейските филмови награди.

„СТОИЧКОВ” – 2011. Документален. Продуциран от Камера ООД, с подкрепата на  ИА Национален Филмов Център и копродукция с БНТ.

„СТЪКЛЕН ДОМ” –  2010. Телевизионен сериал в три сезона. Продуцент БНТ, изпълнителен продуцент Камера ООД.  

„ПОСЛЕДНАТА ЛИНЕЙКА НА СОФИЯ” – 2011. Документален, режисьор Илиян Метев. Продуциран от СИА ЕАД и КАМЕРА ООД, с подкрепата на ИА Национален Филмов Център.

„ПЛЕННИК” – 2008. Игрален, режисьор Алексей Учител. Копродукция (Русия, България). Копродуцент. Подкрепен от Федералната агенция за кинематография към Министерството на културата и масовите комуникации на Русия и ИА „Национален Филмов Център”.

„ХИНДЕМИТ”– 2008. Игрален, продуцент и режисьор Андрей Слабаков. Копродукция с Българската Национална Телевизия. Копродуцент.

„БЕЛГРАДСКИ ФАНТОМ” – 2008. Игрално-документален, режисьор Йован Тодорович. Копродукция (Сърбия и Черна Гора, Унгария, България). Копродуцент.

„СВЕТИ ГЕОРГИ УБИВА ЗМЕЯ” – 2007. Игрален. режисьор Сърджан Драгоевич, копродукция (Сърбия, България, Босна). Копродуцент.

СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 6 / 2011

И киното е като всичко по нашите земи…

Искаме да правим филми, а не демонстрации

Беше 1991 г. Нашият приятел Христо Бакалски беше успял да покани български екип в току-що обединения Берлин и да заснеме доста часове интересен документален материал. Заехме се да го монтираме тук в София и така се роди филма “Берлински Мечти” (“Berlin Dreams”).      

Точно тогава беше гласуван Търговският закон, който отмени държавния монопол върху филмопроизводството. Малко след това беше създаден и Националният Филмов Център. И така, обнадеждени от промените и от опита ни с „Берлински Мечти”, решихме да ставаме продуценти. Ние – това бяхме споменатия Христо Бакалски, завършил германистика, Владимир Андреев, завършил кинорежисура, и Георги Балкански, който по това време работеше в днес несъществуващия Институт по стандартизация и пазеше днес несъществуващия Български Държавен Стандарт. Като човек с най-голям административен опит решихме да го направим управител на бъдещата ни продуцентска къща БЪРЪ ФИЛМ. Официалната й регистрация в съда беше на 08.01.1992 г. Така че скоро ни предстои да празнуваме двадесетгодишнината си.

След време Христо Бакалски напусна фирмата и сега сме двама партньори.

За тези двадесет години сме произвели следните филми:

2011 ЦИНКОГРАФ – игрален, сценарист Владислав Тодоров, режисьор Емил Христов, копродукция на „Перипетея” ООД с Ню Бояна Филм и БНТ. БЪРЪ ФИЛМ е изпълнителен продуцент.

2010 ПЪТЯТ ПРЕД НАС - документален, сценарист и режисьор Стефан Иванов, копродукция с Льо Филмс дьо Л’Ил, Канада и Софилм, България. На фестивала на българските неигрални филми „Златен Ритон” 2010 филмът получи Почетен диплом за цялостно визуално решение

2009  КОЗЕЛЪТ – игрален, сценаристи Кристин Димитрова и Георги Дюлгеров, по новелата „КОЗЕЛ” на Йордан Радичков, режисьор Георги Дюлгеров, копродукция с Ню Бояна Филм и БНТ. 13-ти Международен София Филм Фест – откриване, Награда на публиката „Златната ябълка” на София Филм Фест в Пловдив, Фестивал за Източноевропейски филми в Котбус, Германия, 2009, Фестивал за човешки права във Виена, 2009, Международен фестивал в Минеаполис, САЩ, 2010, Зелб, Германия, 2010

СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 4 - 5 / 2011

Въпрос на стратегия е кой път да поемеш

Людмила Дякова разговаря с Мартичка Божилова – „Агитпроп”

АГИТПРОП е създадена през 1997 г. от Борис Мисирков и Георги Богданов, оператори и фотографи, за реализация на творчески проекти в областта на кино, телевизионно и видеопроизводството.

Мартичка Божилова е продуцент на АГИТПРОП от 1999 г. и директор на Балкански документален център от 2009 година. Юрист, арт мениджър и богослов по образoвание, тя е завършила европейската програма за продуценти в документалното кино EURODOC 2005. Носител е на наградата “International Trailblazer”, лансирана от Робърт Редфорд и Sundance Channel на фестивала в Кан през 2006 година по време на  Международния пазар за документално кино, която се връчва за креативност, новаторство, оригиналност и пробив в документалното кино. Лектор е на различни европейски уъркшопове и събития в областта на документалното кино. Посланик на Европейската документална мрежа (EDN) в България.

АГИТПРОП е продуцирала множество филми, главно авторски документални, сред които: „Георги и пеперудите” (носител на „Сребърен вълк” от IDFA 2004), „Проблемът с комарите и други истории” (световна премиера в Кан 2007, награда „Гриърсън” за най-добър документален филм на ФФ Лондон 2007; голямата награда на Sunny Side of the Doc 2008), „Коридор No.8” (световна премиера и награда на екуменическото жури на Берлинале 2008; наградата на HBO за изгряващ талант в документалното кино на HOTDOCS 2008 – Торонто), както и „15” - първият БГ филм омнибус - 15 късометражни филма за последните 15 години от живота в България на 15 от най-известните български имена в областта на киното, театъра и съвременното изкуство. АГИТПРОП е продуцент и на първите оригинални български продукции за HBO - документалните филми „Бетонни фараони” и „Хотел Рай”.

АГИТПРОП е една от малкото независими продуцентски компании в България с трайно присъствие на европейския филмов пазар. През последните години повечето от проектите на компанията са в копродукция с водещи телевизии, сред които: Channel 4, Sundance Channel, ITVS, ARTE, RAI, CBC, SVT, YLE, NRK, HOS.

СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 3 / 2011

cor3 2011

ИНТЕРЕСУВА НИ ВСИЧКО, КОЕТО НЕ Е САМО ЕДНО

Людмила Дякова разговаря

с продуцентите Павлина Желева и Георги Чолаков -„GEOPOLY Филм”

Продуцентската къща "GEOPOLY" работи от 1995 година. Дейността й е свързана със създаването на български игрални, документални и анимационни филми, с участие в редица копродукции – главно с балкански страни, с изготвянето и осъществяването на рекламни стратегии, с производството на рекламни спотове, с маркетинг проучвания на аудиовизуални пазари, с правни и икономически консултации на чуждестранни клиенти.

Към момента Павлина Желева и Георги Чолаков са продуцирали 6 международни копродукции с Турция, Гърция, Унгария, Франция, Холандия и Великобритания.

"GEOPOLY" е първата българска компания, осъществила копродуция с Турция още през 1996 година. Филмът “Бандитът” на Явуз Тюргул е и първата българо-турска копродуция, подпомогната от ЕВРОИМАЖ. И до днес този филм се цитира като едно от най-вълнуващите произведения на съвременното турско кино и предвестник на “новата вълна”. “По пътя” (2005) на Ерден Кирал, в който "GEOPOLY" е отново копродуцент, разкрива сложното отношение на режисьора към личността на легендата на турското кино Илмаз Гюней, когото той е познавал лично. Особено престижно е участието на филма във международния фестивал във Венеция. “Романтика” (2007) на Синан Четин е ярък пример за комуникативно кино.

От съвместната работа на "GEOPOLY" с Гърция се откроява историческия филм на Вангелис Сердарис “Седмото слънце на Аглаия”, който през 2002 година получи всички гръцки държавни награди за кино, а в България: Специална награда на журито на международния фестивал “Черноморска звезда” в Албена.

Кулминация в копродуцентската дейност на "GEOPOLY" е четиристранната копродукция от 2008 година “Прима Примавера” на Янош Еделени, в който Весела Казакова изпълнява главната женска роля на унгарски език, а Джоко Росич е почти непрекъснато до нея. И двамата български актьори получиха сериозно признание за участието си във филма както в България, така и по света.

Приоритет на "GEOPOLY" е работата с млади режисьори. “Шантав ден” (2004) на Силвия Пешева, многократно излъчван по БНТ, е игрален дебют на режисьорката. Телевизионната поредица “Етно” (2002-2006), състояща се от 46 филма, е изцяло изпълнена от младата Анна Горанова. “Кръв” (в момента се създава) е анимационният дебют на Велислава Господинова.

Предстои премиерата на документалния филм “Поетът стреля в сърцето си”, посветен на големия Иван Радоев.

Основните интереси на "GEOPOLY" са насочени към проекти, свързани с диалога между различните култури...

СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 2 / 2011

НАЦИОНАЛНИЯТ ФИЛМОВ ЦЕНТЪР  – 20 ГОДИНИ САМОТА

С изпълнителния директор на НФЦ Ирина Канушева разговаря Антония Ковачева

Антония Ковачева: 20-годишнината на Националния филмов център още не е навършена. Това ще стане на 6 юни. Но в навечерието на юбилея имаме добра новина. На 31 март Конституционният съд установи противоконституционността на Параграф 83 от Закона за държавния бюджет за 2011 г.

Ирина Канушева: Безспорно това е успех за кинаджиите, защото този Параграф обезсмисляше действието на Закона за филмовата индустрия. Той е единственият гарант, че българските филми ще бъдат финансирани и ще ги има. Каквото и да стане оттук нататък, все пак решението на Конституционния съд доказва, че в държавата има справедливост. Поне на някакво ниво.

Много се надявам да последва нещо напълно възможно, ако има политическа воля, въпреки кризата. След като вече няма основания да се твърди, че Законът за филмовата индустрия е неприложим, той да се изпълни на сто процента. Това би ни помогнало да преодолеем задълженията, които сега ни висят като воденични камъни на врата и много мъчат не само нас, но и всички колеги.  

Задълженията така или иначе са повече от сумата, дължима за годината по закон – около 19 млн.  лева. Макар че не всички са сключили договори, това са си задължения. Хората са минали с проектите си най-малко през художествена комисия, а някои  и през финансова, и имат право на финансиране...


БЪЛГАРСКО ФИЛМОВО ДЕСЕТИЛЕТИЕ

РАВНОСМЕТКА И ПЕРСПЕКТИВИ

ПРОДУЦЕНТСТВОТО – ОТГОВОРНОСТ И МОРАЛ

Вярвам, че храмът е по-силен от пазара

Людмила Дякова разговаря с продуцента Росица Вълканова – «Клас филм”

Росица Вълканова завършва кинорежисура класа на професор Христо Христов, с асистенти Георги Дюлгеров и Младен Киселов. До 1990 година работи като асистент-режисьор в СТФ „Екран”. Режисьор е на документалните филми „Панаир в края на лятото” и „Деца на мои приятели”. През 1995 година основава продуцентска къща „КЛАС”. Посещава курсове по финансиране и филмопроизводство в Лондон и Берлин, като стипендиант на Британския Съвет и на Програмата NIPKOW. Посещава интезивен курс за обучение на Media Business School - Любек ’98. От 1997 до 2003 е член на управителния съвет на Асоциацията на филмовите продуценти. От март 2002 е член на Европейската Филмова Академия.

СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 1 / 2011

kor 1 2011

БЪЛГАРСКО ФИЛМОВО ДЕСЕТИЛЕТИЕ – РАВНОСМЕТКА И ПЕРСПЕКТИВИ

ПРОДУЦЕНТСТВОТО – ОТГОВОРНОСТ И МОРАЛ

Людмила Дякова разговаря с Галина Тонева и Кирил Кирилов

Продуцентската филмова къща Гала Филм е основана през май 1995 година от Галина Тонева и Кирил Кирилов, и е една от най-успешно работещите филмови компании. Преди реформата в киното, когато кинаджиите доброволно излязоха на свободна практика, и двамата са били директори на продукция – Галя в Студия „Екран”, а Кирчо в СИФ „Бояна”. Продуценти са на множество игрални и документални филми, първият от които е „Приятелите на Емилия”, сценарист и режисьор Людмил Тодоров, с награди: Специалната награда на журито – „Златна роза”- 1996; Наградата на ФИПРЕССИ – Солун 1997. Следват: “Суламит" - режисьор Христо Христов, “Подгряване на вчерашния обед” - режисьор Костадин Бонев, с награди: Специална награда на журито, Награда за най-добър сценарий, Наградата за най-добра женска роля на Светлана Янчева, Наградата за най-добра млада актриса на Биляна Казакова, Наградата “Въло Радев” за най-добър режисьорски дебют - Златна роза 2002; българският кандидат за ОСКАР 2003 за чуждоезичен филм.

„Откраднати очи” - режисьор Радослав Спасов, с награди: Фестивалът в Москва 2005 – „Сребърен Георги” за най добра женска роля на Весела Казакова;  Награда за най-добър български филм на София филм Фест 2005; Награда за най-добър филм – Рим 2006; Награди на публиката в Палич – Сърбия и Черна гора; Бергамо – Италия; българският кандидат в номинациите за „Оскар” за чуждоезичен филм 2005. „Принцът и просякът”- режисьор Мариана Евстатиева-Биолчева, с Награда от „Златна ракла” - 2005; Голямата награда и Наградата „Приказен герой” на Иван Ранков от фестивала в Минск. 

„Зад кадър” - режисьор Светослав Овчаров, спечелил Наградата за режисура и Наградата на ФИПРЕСИ – Кайро 2010...


ЛОВЕЦ НА СЪНИЩА

Костадин Бонев на 60

Ингеборг Братоева-Даракчиева

Коста Бонев е режисьор на прехода. Знам, че е трудно да се отнесе рицарският патос на игралния „Военен кореспондент” (2008) или на документалния „Служение” (1996) към обрасналото с тонове негативен смисъл политическо понятие „преход”. Факт е обаче, че първото голямо признание за режисьора дойде в самото начало на този период - през 1991, когато излезе на екран документалният му филм „Ловци на сънища”. Няколко години след това, през 1994, тази продукция представи родната кинематография във Вашингтон – на прожекция в Културния център на Международния валутен фонд и като част от колекцията на тамошния Музей на модерното изкуство. Затова мисля, че сега можем не само да отпразнуваме шестдесетия рожден ден на нашия приятел Коце Бонев, но и да отбележим още един негов юбилей - двадесет години от появата на филма, с който режисьорът Костадин Бонев се утвърди като автор.

СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 5 / 6 2010

Подкрепата за българската култура е приоритет за ЕВРОБЕТ

Людмила Дякова разговаря с управителя на ЕВРОБЕТ Олга Тодорова

Наградите на Българската филмова академия бяха най-значимото събитие във филмовия ни живот за 2010 година. За първи път Филмовата академия обедини цялата кинематографична общност и присъди най-авторитетните в цял свят награди от творци за творци. Генерален спонсор на тази инициатива бе ЕВРОБЕТ –  организатор на забавни числови игри. Това е и поводът да се срещна с Олга Тодорова – управител на фирмата, за да научим повече за самите тях и за инициативите им в областта на културата...

Като се има предвид, че Законът за дарителство е толкова усложнен, че почти не работи, а за спонсорството в сферата на културата няма никакви преференции и облекчения, как и защо спонсорирате проекти в тази област, след като чисто материално нямате никакъв интерес?

Моето лично убеждение е, че всяка една компания трябва да бъде социално отговорна. Това, разбира се, е въпрос на добра воля. Смятам, че в настоящия момент културата незаслужено е поставена на заден план и ако това продължава, може да се окаже пагубно за поколенията след нас. Това ни провокира да сме активни и да действаме сега. Наречете ме безнадежден оптимист, но ако всяка компания помогне на поне едно културно събитие, разликата ще бъде осезаема. Необходимо е да обогатяваме културния си календар въпреки кризата…


МАГИЧНИТЕ ОСТРОВИ НА КАМЕН КАЛЕВ

С режисьора разговаря Йорданка Ингилизова

Остров Света Анастасия край Бургас – малкото късче родна земя, носещо вибрациите на чудновата митология, църковна история и политика, магнит за Христо-Фотевата компания, където поетът изрича афористичното „Ядем миди, плюем бисери!”, това облъчено от Рангел-Вълчановата творческа мощ място добавя още едно културологично измерение – присъствието на младия, вече именит режисьор Камен Калев.

За намерението си да снима на Света Анастасия той ми разказа още далеч преди да беше завършил „Източни пиеси” и преди да преброди победно света от Кан до Токио.

„Изненада за мен е колко гъвкаво и елегантно си променяше сценарият през годините. Изключително търпелив за възрастта си, Камен умее да изслушва другата страна, като взема най-важното и полезното. Чувствам се привилегирована, че съм част от този проект”, сподели актрисата Бойка Велкова, която заедно с Руси Чанев е поканена за ролята си преди четири години...

75.godini.spisanie.kino