СПИСАНИЕ "КИНО" БРОЙ 5 / 2004

Да разкажеш приказка за мълчанието

Елка Николова за новия си филм “Бинка”

Oт днешна гледна точка какво откривате във филмите на Бинка Желязкова?

Едно трябва да се знае за филмите на Бинка Желязкова, че те са актуални и днес. Бинка е един творец, който има невероятната способност да бъде напред във времето, да изпревари времето си и да види нещата преди другите да са ги усетили. Това е способността и орисията на изключително талантливите хора. Това е била и причината тя да не бъде възприемана лесно, да има толкова много проблеми. За хора като нея ние трябва да знаем. Трябва да знаем, че е имало някой, който се е съпротивявал на конформизма и е отстоявал себе си на всяка цена. Нейните филми са ангажирани, актуални за всеки период от българската история, който пресъздават. Например филмът ‘Животът си тече тихо” би трябвало да се разглежда като класика на българското кино, от която да се учим ние, по-младите. А този филм, имам чувството, че не е толкова познат. Същата е и историята с “Привързаният Балон” (1967). Това е филмът, който е може би най-емблематичен за Бинка Желязкова и нейната съдба в киното. Той е на световно ниво и всеки ,който е видял дори и откъс от него, иска да го гледа отново и отново. Такава е силата му и днес. Гледайки нейните филми човек си мисли, че българското кино е живо, ангажирано, пълно с енергия и въображение. И това е вече много, защото става въпрос за традиция и приемственост.


ОТЗВУК ОТ ФЕСТИВАЛА НА БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО “ЗЛАТНА РОЗА”

Предмодерно, модерно, постмодерно, с пропастите между тях...

Искра Димитрова

...Но доминантата в личните ми впечатленията се оказа от друго, смея да мисля, далеч по-важно естество - комуникационно.

Става дума за буквално стряскащ сблъсък или несъвместимост на светоусещането в отделни филми. За разполагането на киномисленето в параметрите едва ли не на различни епохи със съответните пропасти помежду им. Учудващо е, наистина, как някои от новите ни филми - явно несъзнателно, и в това май е бедата - възпроизвеждат и дублират драмата на общественото ни съзнание, произтичаща от мъчителното за всички ни съжителство в него на предмодерни, модерни и постмодерни сетива и визии. Без допирни точки помежду им. И съответно на екрана - без наличието на някакъв художествен континюитет.

ЗА СПИСАНИЕ КИНО

Списание “Кино” е основано през 1946 година под името “Кино и фото”, като печатен орган на държавна фондация “Българско дело”. От 1951 до 1955 се нарича списание “Кино”. От 1955 до 1991 – “Киноизкуство”. От 1991 е възстановено името му - “Кино”.

 
Списание „Кино” е издание на Съюза на българските филмови дейци и е единственото по рода си в България двумесечно издание за филмова култура и теория. Адресирано е към определен кръг ценители на филмовото изкуство – професионалисти, киномани и кинолюбители, както и към ценителите на културни ценности, за които киното не е само развлечение, а и естетическо преживяване, познание и себепознание.
 
Списание „Кино” е авторско издание, на неговите страници публикуват филмови критици и автори от всички поколения на българската кинематографична мисъл. Редакционният екип разчита на широк кръг от професионалисти, които талантливо и с вещина анализират и осмислят процесите в българското, европейското и световното кино.
 
Задължително условие в работата на редакционния екип е уважението и толерантността към мнението на автора, събеседника, опонента. Сензациите и жълтата информация са извън обсега на списанието. 
 
Списанието публикува сценарии и различни сценарни форми за игрално, документално, анимационно и телевизионно кино. Автори са както утвърдени български сценаристи и режисьори, така и млади хора, които навлизат във филмовата професия. 
 
Списанието отстоява демократичните и европейските ценности в българското киномислене – творческо и теоретично – и в оценката на световния кинематографичен процес.

abonament 2017

Редакционен съвет: проф. Александър Грозев, проф. Божидар Манов, проф. Венец Димитров, проф. Иван Стефанов, доц. Калинка Стойновска, Людмила Дякова (главен редактор), проф. Светослав Овчаров, проф. Станислав Семерджиев, Катерина Ламбринова

Дизайн: Ася Кованова, Румен Баросов

                                                                                                                                      АБОНАМЕНТ

Абонирайте се за списание „Кино” ISSN – 0861 – 4393 в „Български пощи”, каталожен номер 1402 или чрез фирмите „ДОБИ ПРЕС” и „НАР” или в редакцията на списанието: София, 1504, бул. „Дондуков” 67, телефон: 02/946 10 62, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

 

 

 

75.godini.spisanie.kino