СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 4/2019

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 4/2019 

KORICA 2 3 19 1 4

СЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Хибридни форми - актуални търсения в съвременната българска кинодроматургия
За белия и жълтия сняг / Светослав Овчаров
Нови почерци в българското игрално кино
Новото поколение / Катерина Ламбринова
Юбилей
Анри Кулев - творец с ренесансов мащаб / Невелина Попова 
Галерия
Чакам моите сериозни роли - актрисата Мартина Вачкова / Интервю на Людмила Дякова
В памет на
Юлия Кънчева / Светослав Драганов, Теодора Дончева, Невелина Попова
Иван Дечев - аристократ на духа - Правда Кирова
Николай Тодоров - самотен артист, изпреварващ времето си / Надежда Маринчевска
В крупен план
Когато страховете получат форма / С Мира Янкова разговаря Катерина Ламбринова
 
КИНОСЪБИТИЯ

Златната липа 2019

Европейско кино под липите / С директора на фестивала Магдалена Ралчева разговаря Катерина Ламбринова
Ние, Ян Енглерт, сме петима / Катерина Ламбринова
 
Червенокръстки фестивал 2019
Зов за съпричастност към ближния / Олга Маркова
 
Нашата история
Неслучилият се опит за международна история на киното / Василена Василева
 
Теоретични етюди
Кино, вдъхновено от фотографията / Емилия Стоева
Да създадеш зрител - маркетингови аспекти в комуникацията / Иво Драганов
 
СВЕТОВЕН ЕКРАН
ФЕСТИВАЛИ
Кан 2019
Гостоприемен към хибридните стилове и жанрове / Боряна Матеева, Вера Найденова 
Карлови Вари 2019
Лица от Карлови Вари / Божидар Манов
 
Сценарни ескизи
Пеперуда и мишка / Мира Янкова 
 

    ХИБРИДНИ ФОРМИ - АКТУАЛНИ ТЪРСЕНИЯ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДРАМАТУРГИЯ

    ЗА БЕЛИЯ И ЖЪЛТИЯ СНЯГ /  Светослав Овчаров
 
Началото

Документалното кино е заченото в греха на игралното.
Прието е, че първият документален филм, който е „преживял“ публична прожекция, е „Излизането на работниците от фабриката Люмиер“. Според някои източници е показан още на 11-12 юни 1895 година по време на конгреса на фотографите в Лион, според други – в Париж на 22 март 1895 пред Обществото за поощряване на местната индустрия.  В прословутата прожекция на 28 декември 1895 в индийския салон на Гран кафе на „Булеварда на капуцините“ е бил подреден пръв в програмата.

НОВИ ПОЧЕРЦИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО
НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ 
Катерина Ламбринова
 
В последното десетилетие българското игрално кино се обогати с нови автори (в зрялата и активна възраст между трийсет и пет и петдесет години), които се заявиха и утвърдиха с успешни филми с национално и международно признание. Филмите на режисьорите от това поколение участват в престижните фестивали в Kан, Берлин, Венеция, Локарно, Карлови Вари, Сан Себастиан, Ротердам, Сараево, Токио... А всеки значим фестивален успех е предпоставка за внимателно оглеждане на новата българска продукция от национални и международни експерти и селекционери. Условно ще маркирам този период с два филма - „Източни пиеси“ (режисьор Камен Калев, 2009) и „Бащата“ (режисьори Кристина Грозева, Петър Вълчанов, 2019).                                                                         
 

     ЮБИЛЕЙ
  АНРИ КУЛЕВ НА 70 - ТВОРЕЦ С РЕНЕСАНСОВ МАЩАБ 
      Невелина Попова
 
Трудно ми е да пиша за Анри. През юли тази година той навърши седемдесет. Респектираща възраст... Предварително знам, че каквото и да кажа по този повод, ще повторя вече многократно казани неща, а нещо важно все ще се изплъзне. Невъзможно е да се обхване и назове всичко, което Анри е успял да създаде. Присъствието му в съвременния духовен живот на България, а и на света, носи ренесансов мащаб и размах. С огромния си талант и невероятната си работоспособност Анри Кулев създава своите светове в анимацията и живописта, в графиката и карикатурата, в киното и театъра и не на последно място – в преподаването и общуването с младите. Изглежда почти нереално, че един автор може да работи с такава интензивност, всекидневно и неотстъпно, в толкова различни сфери на изкуството и живота. Неистовият му щрих и иронично-мъдър поглед са винаги разпознаваеми. 

ГАЛЕРИЯ
МАРТИНА ВАЧКОВА: ЧАКАМ МОИТЕ СЕРИОЗНИ РОЛИ
Людмила Дякова
 
Мартина Вачкова ми е приятелка, и то близка приятелка, но не от тези, с които сте заедно всеки ден или с часове говорите по телефона. Не! Прекалено сме заети за това. Нашето приятелство е от онези, при които може да не се чуем и видим с месеци, но когато това се случи, се чувстваме толкова близки, сякаш сме постоянно заедно. И винаги можем да разчитаме една на друга. Мартина е верен приятел – доброжелателна, съпричастна, всеотдайна, великодушна… с една дума добър човек. Но Мартина Вачкова е и много добра актриса. Присъствието ѝ на сцената и на екрана е завладяващо и харизматично. Ролите ѝ, без да са централни, грабват публиката. Свидетел съм на това колко я обичат хората, колко се радват на срещите с нея. За тях тя е: сестра Жекова от телевизионния сериал „Откраднат живот”; едно от лицата на култовото през деветдесетте години предаване „Ку-ку”; говорител и защитник на жените от предаването на БНТ „Жените”.  

В ПАМЕТ НА ЮЛИЯ КЪНЧЕВА
Светослав Драганов, Теодора Дончева, Невелина Попова
 
Попаднах в НБУ и въобще в киното случайно. На деветнайсет имах смътна идея за живота в бъдеще. Имам леля във Виена и бях решил да ѝ се натрапя, за да си пробвам късмета там. Събирах пари, като бачках в един дърводелски цех на Гара Искър. Работата не беше тежка, но ми докара дискова херния и изпълнено с физическа болка лято, в края на което ме оперираха в Пирогов. Не отидох в казарма, а и никъде не бях кандидатствал. От операцията се възстановявах с бира и леки опиати. Очертаваше се труден период за моите родители. Един ден те ми връчиха конспекта на Нов Български Университет и ми казаха, че ще ми платят образованието там, стига да си избера подходяща специалност. Така попаднах в кинофакултета. Документално кино ни преподаваше Юлия Кънчева. Готина и цапната в устата, тя ни „зарибяваше“ с българско документално кино, показвайки ни филмите на Джеки Стоев, Иван Младенов, Николай Волев, Елдора Трайкова и други. Филми като „Броени дни“, „Селска война“, „Дом номер 8“, „За мечките и хората“, „Неонови приказки“. До преди това мислех, че „български документален филм“ е филм, в който учени хора говорят на фона на скучно заснети документи, озвучени с патетична музика и задкадров глас. 

ИВАН ДЕЧЕВ - АРИСТОКРАТ НА ДУХА
 Правда Кирова
 
Отиде си един от най-значимите и оригинално мислещи редактори в българското кино. Имах щастието той да бъде мой учител в професията и приятел в живота.
Срещнахме се за първи път в далечната 1975 година, в Киноцентъра, при чешмичката в двора – запозна ни Свобода Бъчварова, аз бях новопостъпила неопитна редакторка, наскоро дипломирана. Той веднага стопи дистанцията с чувството си за хумор - обичаше да се шегува със себе си и ръста си – каза ми: „Обикновено съм висок и синеок, но сега какво ми стана…“ Странното е, че първото впечатление от него оставяше не ръстът, а лицето му и най-вече очите – хубави, силни очи – проницателни и разбиращи едновременно. Работеше в Киноцентъра от самото му създаване, беше се превърнал в редактор-институция за българското кино. 

НИКОЛАЙ ТОДОРОВ - САМОТЕН АРТИСТ, ИЗПРЕВАРВАЩ ВРЕМЕТО СИ
Надежда Маринчевска
 
ПРОНИКВАНЕ В БЪДЕЩЕТО

Напусна ни един от най-вдъхновените български художници, режисьори и аниматори – Николай Тодоров. Ярките му творби, независимо дали са правени преди две или преди четиридесет години, се помнят, провокират и не оставят зрителя безучастен. Неистовата енергия, извираща от филмите, картините, рисунките и шаржовете на Николай, винаги е носила в себе си и болката за света, за безрадостния път на цивилизацията, за моралните дилеми пред човека, които той не винаги успява да разреши. 

     В КРУПЕН ПЛАН
КОГАТО СТРАХОВЕТЕ ПОЛУЧАТ ФОРМА
Интервю с аниматорката Мира Янкова / Катерина Ламбринова
 
Мира Янкова е родена в София. Завършва Национална Художествена Академия през 1999 година. Още докато следва започва работа в Анимационна студия „Каданс” към Киноцентър Бояна и там специализира анимация в курса на Пройко Пройков. По-късно завършва „Кино и ТВ режисура ” в НБУ. Работи като аниматор на класическа и 3D анимация и сториборд артист.

Мира Янкова е позната на съвременната българска сцена със своите видео-арт творби. Тя има четири самостоятелни изложби и многобройни участия в общи проекти у нас и в чужбина. Използва класическата ръчно рисувана анимация като основно изразно средство в последните си работи и създава кратки абсурдни филми, пълни със символизъм и черен хумор. През 2017 нейни видео-арт творби са представени във Венеция (в съптъстващо събитие на 57-мо Венецианско Биенале) и участват в редица международни кураторски проекти в Лисабон, Лондон, Богота, Виена и др.
„Пеперуда и мишка” е режисьорският ѝ дебют в анимационното кино.

 Златната липа 2019
ЕВОПЕЙСКО КИНО ПОД ЗВЕЗДИТЕ 
С директора на фестивала Магдалена Ралчева разговаря Катерина Ламбринова

На седмото издание на международния филмов фестивал „Златната липа“ специален гост бе големият полски актьор и театрален режисьор Ян Енглерт, който получи наградата за цялостно творчество „Златна липа“. В програмата на фестивала бяха включени петдесет и четири филма от двадесет и шест държави, които бяха разпределени в конкурсна секция, фокус ново българско кино, детски филми и съпътстваща програма. Председател на международното жури беше българският режисьор Илиян Джевелеков, а членове бяха актрисата Анна Попова (Русия), актьорът и сценарист Янис Кокинос (Кипър), режисьорите Донатас Улвидас (Литва) и Али Джаберансари (Иран), които присъдиха следните награди:
Най-добър игрален филм - „Ага“ на Милко Лазаров (България/Германия/Франция, 2018);
Най-добра режисура – на Бенедикт Ерлингсон за филма „Жена на война“ (Исландия/Франция/Украйна, 2018);
Най-добра женска роля - Халдора Гейрхардсдотир („Жена на война“);
Най-добра мъжка роля - Михаил Апросимов („Ага“).
Наградата на СБФД бе връчена на филма „Залез“ с режисьор Ласло Немеш (Унгария-Франция, 2018). 


Златната липа 2019

    НИЕ, ЯН ЕНГЛЕРТ, СМЕ ПЕТИМА

       Катерина Ламбринова

Ян Енглерт (1943) е един от най-изявените полски актьори и театрални режисьори. Той дебютира на 13-годишна възраст във филма на Анджей Вайда „Канал“. През 1964 завършва Държавното висше театрално училище „Александер Зелверович“ във Варшава (в момента Театрална академия) и през същата година дебютира на сцената на Съвременния театър. Той е изпълнител на над 100 филмови и театрални роли, за които получава много престижни награди, в това число и наградата за главна мъжка роля на отец Ередия във филма на Въло Радев „Осъдени души“, 1975, на VI Международен кинофестивал във Варна.

Червенокръстки фестивал 2019

ЗОВ ЗА СЪПРИЧАСТНОСТ КЪМ БЛИЖНИЯ

Олга Маркова

Едва ли бихме открили по-хуманно културно събитие с подобен глобален мащаб и актуален характер от Международния фестивал за червенокръстки и здравни филми. Моето поколение не би могло да забрави завоювания престиж на някогашните му издания, овенчан с най-високата художествена категория „А” в далечната 1973-та. Признавам, че преживях психическо сътресение, когато по неведоми причини (обяснението „липса на средства” звучи цинично в пренаселеното с мутробарокови „замъци”, банки, хотели, молове и т.н. пространство) този форум престана да диша.

НЕСЛУЧИЛИЯТ СЕ ОПИТ ЗА МЕЖДУНАРОДНА ИСТОРИЯ НА КИНОТО
Василена Василева
 
Съвсем случайно попаднах на стенограма от генерално събрание на МФФА (FIAF - Международна федерация на филмовите архиви), състояло се на 27-28 май 1977 година във Варна на тема „Влияние на нямото съветско кино в света“. На тази срещa се събират филмови критици от цял свят и от България, към момента със сигурност мога да потвърдя от българска страна присъствието на Тодор Андрейков. Точно тук се ражда и идеята за колективна работа по създаването на многотомна световна история на киното. От днешна гледна точка този незавършен проект е интересен заради историческия си контекст - обединява историци на киното, които работят заедно въпреки идеологическите различния на страните, които представляват.

Теоретични етюди
КИНО, ВДЪХНОВЕНО ОТ ФОТОГРАФИЯТА  
Емилия Стоева
 
Киното се свързва с разбирането за изкуството като иманентен човешки стремеж към създаване на красота и хармония, към творчество. Влиянието на изобразителното изкуство върху екранната пластика са обект на анализ в много текстове. Творци като Андрей Тарковски, Микеланджело Антониони, Ерих Ромер и много други са се вдъхновявали от художници. Връзката между киното и живописта във филма „Бари Линдън” на Стенли Кубрик е много показателна в този смисъл. Той е вдъхновен от английските художници от 18 век - Гейнсбъроу, Рейнолдс, Хогард и във всяка сцена от филма характерът на светлината, цветът и пейзажът напомнят на ренесансова картина.

Теоретични етюди
ДА СЪЗДАДЕШ ЗРИТЕЛ - МАРКЕТИНГОВИ АСПЕКТИ В КОМУНИКАЦИЯТА 
Иво Драганов
 
Понятието маркетинг поражда различни асоциации у хората. На всички е ясно, че маркетингът помага да се управлява по-добре и да се печели повече в условията на силно конкурентния пазар. Д-р Александър Стайков в своята дисертация „Маркетингов профил на българската филмова индустрия в периода 2005-2015 година“ отбелязва, че още в средата на 19 век Сайръс Маккормик е осъзнал уникалната функция на маркетинга във фирмата и въвежда понятието „създаване на потребителя” като специфична задача на управлението. При днешния силно фрагментиран кинопазар в България всеки продуцент би трябвало да положи усилия да създаде своя зрител. Как? 

Кан 2019
ГОСТОПРИЕМЕН КЪМ ХИБРИДНИТЕ СТИЛОВЕ И ЖАНРОВЕ
Боряна Матеева, Вера Найденова
 
Вера Найденова: Да започнем оттам, че тази година начело на журито за пръв път застана режисьор от Латинска Америка – Алехандро Гонсалес Иняриту. Избран е, така да се каже, индивидуално – той е първият от групата мексиканци, които напоследък обновиха не само националното си кино, но и Холивуд. Участвал е и е награждаван в Кан, има „Оскар”-и. Но за Кан не е без значение и това, че киното на цяла Латинска Америка напоследък се раздвижва и го потвърдиха участията и наградите в тазгодишното му издание. Но тъй като ти си нашият голям специалист по това кино, ще ти предоставя възможността да хвърлиш повече светлина по въпроса.

Карлови Вари 2019
ЛИЦА ОТ КАРЛОВИ ВАРИ
Божидар Манов

Присъствието на знаменити имена от световното кино като почетни гости на фестивала в Карлови Вари вече отдавна е утвърдена традиция. Всяко ново фестивално издание предлага на хилядите зрители срещи с известни актьори и режисьори, най-често от американското кино (Бари Левинсън, Джон Малкович, Тим Робинс, Ума Търман, Чарли Кауфман, Ричард Гиър, Джон Траволта и много други). Но не са пренебрегнати и европейските кинематографисти (актьорите Жан Рено, Хелън Мирън, Джуди Денч, полската режисьорка Агнешка Холанд, британският творчески тандем -режисьора Кен Лоуч и неговия постоянен сценарист Пол Лавърти), както и представители на други филмови професии (например композиторът Джеймс Нютън Хауърд).


Сценарни ескизи

ПЕПЕРУДА И МИШКА

Мира Янкова

ПРОЛОГ

Синя пеперуда спи на ръба на камбана. Езикът на камбаната се залюлява. С удара на камбаната пеперудата литва. По пътя на пеперудата стигаме до тъмна тясна стая с малко легло, на което се е свило Момче. Не спи. То става и открехва вратата към друга стая. Гледа през процепа.