СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 5-6/2019

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 5-6/2019 

KORICA 2 3 19 1 4

СЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Хибридни форми - актуални търсения в съвременната българска кинодроматургия
Не технологиите са важни в изкуството / Костадин Бонев, Станислав Дончев, Ясен Григоров
Юбилей
Мариана Евстатиева-Биолчева на 80 / Людмила Дякова
В памет
Реквием за един мностранен творец / Пенчо Кунчев
В крупен план
Рецепта за смел филм / интервю на Катерина Ламбринова с Кристина Грозева 
Личности и филми
Любов и екзистенция във филмите на Паоло Сорентино / Роксана Борисова
Нови книги
"Българан е галант" - 102 години по-късно!
За изчезналия филм и "завръщането" му като книга / Божидар Манов 
Нашата история
Дако Даковски роден преди 100 години
Неспокоен път през времето / Димитрина Иванова
 
КИНОСЪБИТИЯ
Любовта е лудост 2019
Копнеж и самотност / Людмила Дякова
 
Световно анимационно кино 2019 
Творческа зрялост на българското анимационн кино / Надежда Маринчевска
Анимационни отблясъци и размисли / Нивелина Попова
 
Златна роза 2019
Качествено кино за всеки вкус / Гергана Дончева
Разни кинематографични почерци / Олга Маркова
Между избора и инстинкта... / Иво Драганов 
Семейните кризи и цената на емиграцията / Боряна Матеева
 
CineLibri 2019
Казандзакис в интерпретацията на Янис Смарагдис / Гергана Дончева
 
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Венеция 2019
Европейското убежище на Холивуд / Павлина Желева
 
Сценарни ескизи
НБУ 
8 848 / Стефан Войводов
Бъркани яйца / Симеон Георгиев
Още една история за Ескалибур / Елена Василева
Гълъбът / Анастасия Стоева

      ХИБРИДНИ ФОРМИ - АКТУАЛНИ ТЪРСЕНИЯ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДРАМАТУРГИЯ
    НЕ ТЕХНОЛОГИИТЕ СА ВАЖНИ В ИЗКУСТВОТО /  Костадин Бонев, Станислав Дончев, Ясен Григоров

Факт е, че междувидови и междужанрови хибриди в киното е имало още от неговото зараждане, но с развитието на съвременните технологии, компютъризацията във всички сфери на филмовото производство, хибридността, като че ли, става неотменна част от филмовата изразност. Как вие гледате на този процес?

Костадин Бонев: Това е част от световния културен процес. Новите технологии предполагат използването на изразни средства, характерни за други изкуства, или за други жанрове, без това да предизвиква колизии.
Аз лично живея в мир с този факт. И все пак! Принципите, заложени в „Поетиката“ на Аристотел, са валидни и днес! 2400 години след като големият философ ги е формулирал. Това би могло да означава само едно: че не технологиите са важни в изкуството. Зрителят се интересува от човека и неговите емоции. Това е същността. Всичко останало е второстепенно.


ЮБИЛЕЙ
МАРИАНА ЕВСТАТИЕВА-БИОЛЧЕВА НА 80 
     Людмила Дякова
 
Мариана Евстатиева – Биолчева е творец със свое място в българското кино. Тя е от режисьорите, завършили престижната филмова академия в Лодз, Полша през 60-те години. След завръщането си в България работи в Студия за научно-популярни и документални филми, а от 1979 до 1992 е режисьор в Студия за игрални филми „Бояна”. В творчеството си има повече от тридесет документални и научно-популярни и филма и двадесет игрални и телевизионни, между които емблематичните: „Тигърчето“ (1972), „Мигове в кибритена кутийка“ (1979), „Похищение в жълто“ (1981), „Горе на черешата“ (1984), „Търси се съпруг за мама“ (1985) и др. Повечето ѝ филми имат авторитетни награди от наши и международни кинофестивали.                                                                  
 

    В ПАМЕТ
  РЕКВИЕМ ЗА ЕДИН МНОГОСТРАНЕН ТВОРЕЦ 
      Пенчо Кунчев
 
Моята първа среща със Слав Бакалов бе през 1983 година, когато като наскоро постъпил в Студията за анимационни филми „София“ ми предложиха да направя дебютния си филм по неговия сценарий „Времето“. Още тогава бях впечатлен от благия му характер, от непресъхващото му чувство за хумор, както и от искреното му желание да помага на младите автори с ценни съвети и нестандартни идеи.

В КРУПЕН ПЛАН
РЕЦЕПТА ЗА СМЕЛ ФИЛМ - ИНТЕРВЮ С РЕЖИСЬОРКАТА КРИСТИНА ГРОЗЕВА
Катерина Ламбринова
 
Кристина Грозева първоначално учи журналистика в Софийския университет „Климент Орхидски“, а по-късно завършва филмова и телевизонна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където в момента е гост-преподавател. Документалният филм „Притча за живота“ (2009) бележи началото на съвместната ѝ работа с Петър Вълчанов.
„Скок“ (2012) е първият български филм, номиниран в категория „най-добър късометражен филм“ за Наградите на Европейската Филмова Академия. Пълнометражният им дебют „Урок“ (2014) е селектиран за фестивала в Торонто (Contemporary World Cinema) и в Сан Себастиан (New Directors). Премиерата на „Слава“ (2016) е в международния конкурс на фестивала в Локарно, а последният им филм „Бащата" (2019) спечели голямата награда „Кристален глобус" в основната програма на фестивала в Карлови Вари, както и Наградата за най-добър филм и Наградата за най-добър сценарий от националния фестивал „Златна роза“.

ЛИЧНОСТИ И ФИЛМИ
 ЛЮБОВ И ЕКЗИСТЕНЦИЯ ВЪВ ФИЛМИТЕ НА ПАОЛО СОРЕНТИНО
Роксана Борисова
 
Още с първите си творби Паоло Сорентино предизвика зрителския и критическия интерес. „Младост“ и „Великата красота“ го подреждат сред европейския режисьорски елит. Почеркът на Сорентино е разпознаваем - парадокс, двусмислица, носталгия, ирония, а в стила му се долавя открито възхищение към Фелини. През трагикомичното Сорентино пречупва различни теми, между които най-отчетливи са темите за любовта и равносметката. Те са вградени в богат, мозаечен филмов разказ с разминавания на различни нива, но Сорентино се вглежда с усмивка и разбиране в тях. Разминаване между младост и старост, между състоянията „да си бил“ и „да си“, между ирония и носталгия, между желания и реалност.   

НОВИ КНИГИ
"БЪЛГАРАН Е ГАЛАНТ" - 102 ГОДИНИ ПО-КЪСНО!
 Божидар Манов
 
Навремето Петър Кърджилов пишеше фантастика. С това започна и бързо се нареди сред младите асове заедно с Агоп Мелконян, Велко Милоев и още неколцина, всички под крилото на Любен Дилов (баща, разбира се). Тогава този „вкусен“ жанр имаше много висок рейтинг сред четящите българи и наред с преводните книги (от американски и руски автори, от поляка Станислав Лем и още неколцина) младите български фантасти успяваха да отвоюват свои предмостия в скромната българска библиография.
Но по-късно бате Петьо (изплъзна ми се от езика това разговорно обръщение към него и няма да го редактирам) се насочи към кинозанието, и по-точно в плитко разчопления угар на ранната история на българското кино, и там заора с любов, всеотдайност, страст и преданост! И вече толкова години е като вкопан в тази плодоносна територия, каквито са идиличните патриархални традиции на българския труженик, доброволно отдаден на земята – кърмилница.

НАШАТА ИСТОРИЯ
ДАКО ДАКОВСКИ РОДЕН ПРЕДИ 100 ГОДИНИ. НЕСПОКОЕН ПЪТ ПРЕЗ ВРЕМЕТО
Димитрина Иванова
 
Динамичен, наситен със събития живот: от самодейната училищна сцена до професионалния театър; от партизанския отряд до фронта; от Камарата на културата до Московския ВГИК; от уроците на Михаил Ром до екранизацията на най-българския роман - Вазовия „Под игото“; от вълненията и тревогите в българското село по време на колективизацията до славното и драматично царуване на Калоян; от режисурата до сценаристиката… Динамика, подчинена на екстремно променящото се време, на увереността, че ти не само си част от промените, но и ги твориш, създаваш… Сигурно затова съдбата му е отпуснала малко години живот и твърде кратко време за творчество. 

     Любовта е лудост 2019
      КОПНЕЖ И САМОТНОСТ
Людмила Дякова
 
27-то издание на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост” във Варна премина вдъхновено и въодушевено както всяка година. Програмите бяха богати и разнообразни. Професор Александър Грозев – художествен директор на фестивала, беше включил в селекцията си седемдесет и четири филма, разпределени в: Официален конкурс, Младежки конкурс и паралелни програми: „Блясък от световните фестивали”, „По световните екрани”, „Документална мозайка”, „100 години Ленфилм”, „Класика от Мосфилм”, „Филмите на Рихард Бланк”, „Памет за Тодор Колев”, които се прожектираха в шест зали. Така че и най-капризните и взискателни зрители можаха да открият своите филми. Варненската публика се гордее и обича фестивала и почти на всяка прожекция залите са пълни. И ние, гостите от София, актьори, режисьори, критици обичаме и с радост посещаваме този празник на любовта и лудостта, защото филмите са интересни, а и се чувстваме желани и обграждани с внимание както от Директора на Фестивалния и конгресен център Тошко Гяуров, така и от дамите в подновения му екип: Деси, Мариана, Вили, Катя… Дано не пропускам някого.

 Световен фестивал на анимацията 2019
ТВОРЧЕСКА ЗРЯЛОСТ НА БЪЛГАРСКОТО АНИМАЦИОННО КИНО 
Надежда Маринчевска

Българското анимационно кино от години вече не се е радвало на толкова силно и многобройно международно представяне, както на тазгодишния Световен фестивал на анимационния филм във Варна. С цели десет филма в конкурсните програми, две премиери, четири ретроспективи и една студентска програма, българската анимация показа своята артистична зрялост и творческа сила в оспорваната конкурентна среда на най-доброто от световната анимация. Дали досега по-ограниченото присъствие на анимацията ни в предишните издания на фестивала се е дължало на излишна скромност на организаторите, не мога да кажа. Но тази година със сигурност показа, че българското присъствие във всички категории на конкурса е достойно и с ясно заявени качества за награди.


Световен анимационен филм 2019

    АНИМАЦИОННИ ОТБЛЯСЪЦИ И РАЗМИСЛИ

       Невелина Попова

XV Световен фестивал на анимационния филм във Варна се превърна в място за срещи – с пълнометражна, късометражна, детска и студентска анимация, с автори от цял свят, с изложби, с лекции и книги, с детски работилници... Ведър фестивал, със своя вътрешна динамика и жив дух, показателен за състоянието на световната и родна анимация. В днешния свят на високи технологии, консуматорски бум и личностни кризи анимацията остава за много автори спасително пространство на артистични търсения, на възможности за личностен изказ и диалог със света.

В състезателната програма участваха 87 филма от над 40 държави, 10 от които бяха български. Авторитетното международно жури с председател Иван Богданов (България) и членове - Олга Пярн (Естония), Теди Груя (САЩ), Павел Хорачек (Чехия) и Фернандо Галрито (Португалия) имаше нелеката задача да направи своя избор сред множеството филми.

Златна роза 2019

КАЧЕСТВЕНО КИНО ЗА ВСЕКИ ВКУС

Гергана Дончева

Равносметката след приключването на 37-то издание на ежегодния национален кинофестивал „Златна роза” би могла да се обобщи с една дума: положителна, въпреки недостатъчно удовлетворяващото равнище на филмите, които се състезаваха в късометражната програма. Една съществена част от представените продукции в основния конкурс обаче затвърдиха впечатлението, че през последните десет години в българското кино се наблюдава сериозно раздвижване. Многобройните фестивални отличия напоследък са очевидна външна индикация за видим процес на обновление и интензивно развитие – резултат от появата на нови автори, на неразработвани до този момент теми и сюжети, както и на оригинални визуални концепции и разпознаваеми индивидуални стилове. Ще отделя специално внимание на онези заглавия, които основателно впечатлиха професионалистите, но което е далеч по-важно, предизвикаха интерес и сред по-широката, макар и не многочислена публика във Варна.

Златна роза 2019
РАЗНИ КИНЕМАТОГРАФИЧНИ ПОЧЕРЦИ
Олга Маркова
 
Като си в движение, проблемите не могат да те застигнат” - отбелязва главният герой (в изпълнение на Стефан Вълдобрев) в дебютната новела „Непознати” на Камелия Петрова, включена в състезателната програма на 37 Фестивал на българския игрален филм „Златна роза”. Тъкмо обратно на това твърдение през последните години младото поколение кинематографисти се е впуснало да разкрива многостранните измерения на тревожната проблематика на обществото ни. Това доказват както 13-те пълнометражни филма, така и 17-те новели, конкурирали се на фестивалния екран. Често чувам край себе си репликата: „Добре де - като е толкова черногледо българското кино, променило ли е нещо?”. Разбира се, че не. Неговата функция преди всичко е да образова и възпитава съвременника, а без тази необходима подготовка как той би могъл да промени дерайлиралото статукво?

Златна роза 2019
МЕЖДУ ИЗБОРА И ИНСТИНКТА...  
Иво Драганов
 
Животът почти всеки ден ни поставя в ситуации, в които бързо трябва да вземем решение. Критерии като истинност, почтенност, справедливост, защита на по-слабия разделят хората, изправят ги пред изпитания. Едни поемат отговорността за собствения си избор, а други остават подвластни на инстинктите си далеч от понятия като достойнство, почтеност, етичен код. Разбира се, хората не се делят просто на добри и лоши, но различният тип човешко поведение винаги е занимавал изкуството. Интересно ми беше да наблюдавам героите във филмите, които успях да видя на последната “Златна роза” .

Златна роза 2019
СЕМЕЙНИТЕ КРИЗИ И ЦЕНАТА НА ЕМИГРАЦИЯТА 
Боряна Матеева
 
Темата за семейните отношения беше заявена още в заглавията на доста от филмите на този фестивал. Липсващите роднини, хроничните емоционални дефицити и опасността от разпад на семейството и какво правим, за да продължим след това разглеждат „Бащата”, „Сестра” и „Лошо момиче”... За тази накърненост и разкъсаност на интимното, за отслабеното присъствие или буквалната липса на член от семейството се говори радикално в „Прасето” и по-меко в „Писма от Антарктида”, но тя се проектира индиректно и в нетрадиционния полицейски трилър „В кръг”, и в мултикултурната семейна драма „Снимка с Юки”, в емигрантско-имигрантската социална драма „Котка в стената”, и в историческото платно „Имало една война”. За читателя, който още не е гледал повечето от тези филми, ще припомним кратко и някои сюжетни дадености. В „Бащата” (режисьори Кристина Грозева, Петър Вълчанов) в основата на конфликта е смъртта на майката. Бащата на героя изпада в тежка емоционална криза, не може да приеме загубата и дори леко се чалва.

CineLibri 2019
КАЗАНДЗАКИС В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ЯНИС СМАРАГДИС
Гергана Дончева
 
Петото юбилейно издание на CineLibri 2019 – единственият по рода си в фестивал у нас, обединяващ в общо духовно пространство литературата и киното, предложи на своите верни почитатели невероятно богата програма, чиято обозримост се оказа непосилна, дори за най-заклетите киномани. Организиран с изключителен размах и амбиция, тази година българската публика имаше възможността да се наслади на срещата си с най-новите филмови адаптации, реализирани въз основа на забележителни литературни текстове.

Сред впечатляващите заглавия няколко бяха посветени на живота и творчеството на изтъкнати писатели: „Сирано” – фикционална реконструкция на създаването на знаменитата пиеса, написана от Едмон Ростан, „Толкин” – обяснение в любов към бащата на най-прочутата фентъзи сага, „Терапия за мизантропи” – поглед към битието на нашумелия френски писател Мишел Уелбек, „Всичко е истина” – разказ за последните години от житейския път на Уилям Шекспир, „Вита и Вирджиния” – елегантно повествование за бурната любовна афера между Вирджиния Улф и Вита Саквил-Уест. Във въпросната категория попадна и дългоочакваният от българските зрители филм на режисьора Янис Смарагдис – „Казандзакис”, чиито прожекции бяха предварително разпродадени и дори се наложи екипът на фестивала да обяви допълнителни дати.

СВЕТОВЕН ЕКРАН
Венеция 2019
ЕВРОПЕЙСКОТО УБЕЖИЩЕ НА ХОЛИВУД
Павлина Желева

76-ят международен кинофестивал във Венеция е осмото издание от втория директорски период на известния кинокритик Алберто Барбера. Първият е бил между 1998 и 2002. Близо десетте години, през които той (почти) насилствено е отстранен от шефското място на Mostra del Cinema di Venezia, то е било предоставяно на известните в международните среди Мориц де Хаделн и Марко Мюлер.

Казвам това не от любов към бюрократичнитe статистики, а защото наистина е важно кой, кога и как ръководи най-стария кинофестивал в света (за първи път организиран през 1932). Директорът има за задача да поддържа високо нивото на селекцията и да удържа разнообразните форми на натиск. Колкото и парадоксално да звучи, едно от основните затруднения на този фестивал произтича от самия град Венеция, от огромния интерес към него и древните му културни кодове. Общинските власти искат максимално добър образ и достатъчно приходи, с които да облекчават нарастващите проблеми (към момента те са повече от решенията). В чисто работен аспект професионалистите пристигат поуморени от свършеното в Берлин, Кан, Карлови Вари и Локарно. В същото време филмов пазар в смисъла на това, което от години се прави в Кан и Берлин, функционира във Венеция едва от 2012, когато Барбера учредява Venice Film Market заедно с Biennale College - Cinema, оригиналната платформа за развитие на филми с микро бюджети. А по-разширеният вариант на копродуцентско събитие, каквото е Venice Production Bridge, датира едва от 2016. Следователно сериозните професионалисти искат да са сигурни, че има смисъл Мострата да бъде предпочетена пред примерно набиращия все по-голяма мощ фестивал в Торонто (5-15 септември 2019).


Сценарни ескизи

8 848

Стефан Войводов

Далечен план на чутовен планински масив, който намушква небесата и разбеснява ветровете със своя „съвършен Връх“. Връх, вечно бял и неопетнен, защитен от назъбени като трион скали и студени ръбове, застинал във вечността.

Следим в близък план лицето на „героя“, дръзнал да бори стихиите и върховете. Очите му са скрити от глетчерната маска, която го е превърнала в кон с капаци и само далечният леден Връх пламти като огънче в отражението на очилата. Кислородната маска и качулката крият и останалата част от „героичния“ му лик. Алпийската екипировка от ледокопи, котки, карабинери, клинове и прочие подрънкват като пранги, а беснеещият вятър го бута назад, далеч от Върха.

Сценарни ескизи

БЪРКАНИ ЯЙЦА
Симеон Георгиев
 
Разбъркайте три яйца в купа.
Поставете тигана на котлона и изсипете предварително разбърканите яйца в него.
Наблюдавайте как се заформят в човешки ембрион, след което бавно придобиват формата на бебе, играещо си с кубчета и камиончета, направени от яйца.

Сценарни ескизи
ОЩЕ ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА ЕСКАЛИБУР
Елена Василева
 
Гъста гора. В далечината се вижда средновековен замък.
Високи дървета се извисяват към небето, а короните им стигат чак до облаците.
Тревата между тях е тъмно зелена, тук-там се мяркат малки сини цветчета и горски гъби.
През дърветата води тясна пътека.

Сценарни ескизи
ГЪЛЪБЪТ
Анастасия Стоева
 
Рано сутринта е, плавно сме въведени в тавански коридор на стара жилищна сграда. Покрай стените му са подредени на равни разстояния еднакви тъмни дървени врати. В края на коридора е отворен прозорец, малки поодърпани перденца се повяват от лекия сутрешен ветрец, който сякаш с диханието си кани жълтата слънчева светлина вътре.