СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 5-6/2018

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 5-6/2018 

Koritsa AgaСЪДЪРЖАНИЕ:

КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Нови почерци в българското игрално кино
Нови кинематографични проекции / Геновева Димитрова
Нови книги
Филмова карта на изчезваща София / Катерина Ламбринова 
 
КИНОСЪБИТИЯ
Любовта е лудост 2018
Поезия и трагика / Людмила Дякова
Кръгла маса "Ах, актьорите!"
Между любовната лудост, практиката и поетиката / Елица Матеева 
Многоликият Маковецки / Геновева Димитрова
Парадокс за актьора ХХІ век / Вера Найденова
Дигиталният актьор / Божидар Манов
Международна работна среща за млади български продуценти 
 
Световен фестивал на анимационния филм 2018
Фестивал, обърнат към бъдещето / Боряна Матеева, Надежда Маринчевска
Студентското присъствие /Невелина Попова
Филмите за деца с ведро настроение / Красимира Герчева
 
Златна роза 2018
Ориентир „Áга“ / Вера Найденова
Неприсъдената награда / Божидар Манов
Между авторскто кино и кича / Боряна Матеева
Мълчанието на фестивала / Теодора Стоилова-Дончева
Нови имена и теми / Олга Маркова
Особен поглед / Иво Драганов
 
Теоретични етюди
Историята на стереоскопията и виртуалната реалност / Мария Койчева
 
Летопис
Моят съпруг Камен Тодоров / Неда Станимирова-Крънзова 
 

    НОВИ ПОЧЕРЦИ В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО

    НОВИ КИНЕМАТОГРАФИЧНИ ПРОЕКЦИИ
Геновева Димитрова
Българското игрално кино напоследък набра енергия и самочувствие. И основателно – от десетина години насам то е все по-адекватно на живеенето ни. И все по-търсаческо. И все по-комуникативно. И с все повече международно признание. Режисьорите се опитват да артикулират през младежката гледна точка проваления житейски проект. 

НОВИ КНИГИ
 ФИЛМОВА КАРТА НА ИЗЧЕЗВАЩА СОФИЯ
Катерина Ламбринова 
„Камера! Работи. Място на снимките – София“, издание на Българска Национална Филмотека, 2018

Въпреки деструктувните ни действия, София все още пази в себе си много културна история, индивидуална и колективна памет. Колкото и да е парадоксално, едновременно с ремонтните дейности със съмнително качество, които общината реализира, тя подпомага издаването на множество смислени изследвания, оглеждащи различни аспекти от развитието на урбанистичната среда през нейните архитектурни и социално-културни измерения.


      Любовта е лудост 2018  
   ПОЕЗИЯ И ТРАГИКА
    Людмила Дякова
Никого няма да изненадам с възторжената си констатация, че „Любовта е лудост” е чакан и любим фестивал както за варненската публика, така и за гостите на фестивала. А екипът на Фестивалния и конгресен център начело с директора му Тошко Гяуров прави най-доброто, за да се съхрани позитивизмът както в работната, така и в празничната атмосфера. 

Любовта е лудост 2018
КРЪГЛА МАСА "АХ, АКТЬОРИТЕ!"
МЕЖДУ ЛЮБОВНАТА ЛУДОСТ, ПРАКТИКАТА И ПОЕТИКАТА
Елица Матеева
Ах, актьорът! Тази вълшебна вселена винаги ме пробожда с приятна възхита! Сетих се за годините, прекарани в НАТФИЗ. Имах невероятния шанс да попадна на три различни темперамента преподаватели по актьорско майсторство: професор Елена Баева, доцент Елена Цикова и професор Ивайло Христов (тогава все още доцент). Три различни свята - шарени, чудни, сложни, понякога трудни за мен. 

Любовта е лудост 2018
КРЪГЛА МАСА "АХ, АКТЬОРИТЕ!"
МНОГОЛИКИЯТ МАКОВЕЦКИ
Геновева Димитрова
 
От генезиса си киното е магнит за публиката преди всичко чрез актьорите. Тъкмо те с лицата, персонажите и изпълнението си изтръгват вълнение и съпреживяване. Актьорите са главната част от „великата илюзия“. Неслучайно в Холивуд е изобретена „системата на звездите“. Макар и доста трансформирана, тя по някакъв начин действа и днес – и най-тъпият филм се гледа заради главния изпълнител. През годините съм имала разни пристрастия, но и до днес мисля, че Марлон Брандо е най-могъщият актьор. Но не изпускам и заглавие с Джъд Лоу, Колин Фърт, Кевин Спейси, Джеръми Айрънс, Робърт де Ниро, Джефри Ръш, Том Харди, Джеймс Франко, Сам Рокуел... 

Любовта е лудост 2018
КРЪГЛА МАСА "АХ, АКТЬОРИТЕ!"
ПАРАДОКС ЗА АКТЬОРА ХХІ ВЕК
Вера Найденова
Приех иронично-есеистичния код в темата на тазгодишната ни „кръгла маса” и написах текст, който в някакъв смисъл се родее с фейлетон. Но се постарах и в тази форма да осъществя задължителната за един такъв форум задача – да не описвам отделни конкретни явления, а да поставя проблем.

Любовта е лудост 2018
КРЪГЛА МАСА "АХ, АКТЬОРИТЕ!"
ДИГИТАЛНИЯТ АКТЬОР
Божидар Манов
 
Първоначално темата на „кръглата маса“ бе формулирана малко по-дълга и по-възклицателна: „Ах, актьорът! Ах, актрисата!“. Още тогава аз я дописах за себе си с трето възклицание: „Ах, аватарът!“. Досещате се защо. Във вековната съкровищница на световната драматургия има стотици велики образи, пресътворявани през вековете от гениални актьори. 

Любовта е лудост 2018
МЕЖДУНАРОДНА РАБОТНА СРЕЩА ЗА МЛАДИ БЪЛГАРСКИ ПРОДУЦЕНТИ

 За първи път МФФ "Любовта е лудост" организира уъркшоп, предназначен за български продуценти, намиращи се в началото на своята кариера. Уникалното събитие, наречено Bulgarian Producers By the Sea, се случи в тясно сътрудничество с Mannheim Meeting Place (MMP), продуцентска платформа на международния филмов естивал Манхайм-Хайделберг.  От решаващо значение за успеха на срещата бе любезното домакинство на Фестивален и конгресен център - Варна и художественият директор на "Любовта е лудост", професор Александър Грозев.

СВЕТОВЕН  ФЕСТИВАЛ НА АНИМАЦИОННИЯ ФИЛМ 2018
ФЕСТИВАЛ, ОБЪРНАТ КЪМ БЪДЕЩЕТО 
Боряна Матеева, Надежда Маринчевска
Б. М.: Наградите на четиринадесетия Световен фестивал на анимационния филм във Варна са известни. Но един филм се извиси над останалите и взе Голямата награда – „Тази прекрасна торта!” (Белгия/Франция/Нидерландия), режисьор Марк Джеймс Рулс и Ема Дьо Суаф. Да кажем, че това е куклен среднометражен филм, но се състезава като пълнометражен. А авторите му са познати от провокативния „О, Уили”, където се разказваше за една нудистка колония... Тогава те искаха повече да шокират, докато тук анализират твърде сериозна проблематика - колониалното минало на Белгия. Има разработена епоха и сложна драматургична структура в пет независими мини новели.

Златна роза 2018: ОРИЕНТИР - "АГА"

Вера Найденова

Не твърдя, че познавам в подробности историята на фестивала, но най-вероятно е това да се случва за пръв път: един филм да получи най-голямото му отличие, „Златна роза”, а заедно с това наградите за режисура, за операторство и още две – на акредитираните журналисти и на кинокритиците. Допускам, че ако журито не бе предявило странните си претенции – в епоха, когато двама от най-успешните кинорежисьори Майк Лий и Уон Кар-Уай създават филмите си без предварителен сценарий, да мотивира решението си да не присъдят отличие за сценарий с постулат от „златната епоха на Холивуд”, според който във филма най-важен е сценарият (имайки предвид литературния, що ли?), при „Ага” можеше да отиде и това отличие. Драматургичната му основа е родена с тяга да се превърне в кино, напълно е съобразена с притчовата форма („на малко място – много смисъл”), диалогът е пестелив и функционален ...


Златна роза 2018: НЕПРИСЪДЕНАТА НАГРАДА

Божидар Манов

Непродуктивно изкушение е след отминал фестивал да се коментират (одумват) наградите на журито. Ще се предпазя от това подхлъзване. Ползвам само заглавие, което да отпрати читателите към проблема за драматургията в продукцията 2018, защото тъкмо в тази професионална категория журито изрази неудовлетворението си и не присъди награда за най-добър сценарий. С основание или не – всеки видял 17-те пълнометражни (а и другите 21 късометражни игрални филма) може сам да преценява от собствената си камбанария. Аз – от моята, която не мисля, че е недостижимо висока, но мисля, че е професионална.


        Златна роза 2018: МЕЖДУ АВТОРСКОТО КИНО И КИЧА

Боряна Матеева

Два екстремни полюса очертаха „Златна роза” 2018, като маркираха цвета и бодлите на това митично цвете. „Ага” на Милко Лазаров – авторско и естетско кино от световна класа и остро дразнещия с клишетата си „Привличане” на Мартин Макариев. Българското кино много отдавна не е давало такъв категоричен знак за съизмерване с най-авангардните търсения като простата история на „Ага”, в която са затворени най-разтърсващите кризи на съвременността – физическото оцеляване, отчуждението, миграцията, унищожаването на планетата. 


                                                                                                         Златна роза 2018: МЪЛЧАНИЕТО НА ФЕСТИВАЛА

Теодора Стоилова-Дончева

Програмата на „Златна роза“ 2018 и тази година беше богата, имаше филми, произведени с държавни субсидии, а също и филми с частно финансиране. Гледах голяма част от тях. Ще се спра на онези от пълнометражните филми, които ме провокираха с добро или с лошо.


Златна роза 2018: НОВИ ИМЕНА И ТЕМИ

Олга Маркова

След 35-ата „Златна роза“, където младите ни творци буквално се втурнаха на екрана неудържимо, тазгодишната художествена палитра на форума бе изпъстрена и с постижения на доказани от десетилетия наши кинотворци като Петър Попзлатев с „Времето е наше“(„Разруха“) по сценарий на Станислав Семерджиев; Киран Коларов с „Мълчанието на сестра ми...“ по негов сценарий; Радослав Спасов с „Живи комини“; Костадин Бонев с копродукцията с Украйна „Далеч от брега“ (по сценарий на Никола Петков, Евгений Кузманов и Костадин Бонев). 


Златна роза 2018: ОСОБЕН ПОГЛЕД
Иво Драганов
Размишления пред парадния вход на българското кино
 
След всеки фестивал на българския игрален филм кинокритиката ни е повече от благосклонна към показаните филми. Фестивалът е празник и всеки търси насърчителни слова и аргументи, за да похвали този или онзи филм. 
Теоретични етюди
ИСТОРИЯТА НА СТЕРЕОСКОПИЯТА  И ВИРТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ
Мария Койчева
 
Словосъчетанието „виртуална реалност” се използва за пръв път през 1938 година в книгата на френския драматург Антонен Арто „Театъра и неговия двойник”. Арто използва термина „la réalite virtuelle”, за да опише театъра, който според него е „реалност, която е и илюзорна, и напълно измислена”.

Летопис
СЪПРУГЪТ МИ КАМЕН ТОДОРОВ
Неда Станимирова-Крънзова
 
Опитвам се да опиша двадесетия век през очите на най-скъпите ми, които са отвъд. Те не са сред най-именитите личности. Но нали френското списание „Аналите” бе призовало да се пише „микроистория”, в която действащи лица са обикновените хора.Надявам се житейският път на моите любими, изпълнен с благородни стремежи, с идеали, оказали се понякога заблуди, да хвърли светлина върху многопластовия, рисуван противоречиво образ на миналото.