ПРОГРАМА ЕВРОПА 2003

Този проект се финансира от Европейския съюз

Програма Европа е инициатива на Европейската комисия, която подкрепя процеса на присъединяване на България към Европейския съюз като допринася за подобряване на познаването и разбирането на Европейския съюз, процеса на европейска интеграция и воденето на преговори за членство. За тази цел Програмата предоставя финансова подкрепа за проекти на граждански организации, местни власти и образователни институции в България.


EC                                                                                                                  flags EU BG

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ СА НАШИ ЦЕННОСТИ

КИНОТО ДОКАЗВА ТОВА

Erasmus last Erasmus last2


   


Докладите от Кръглата маса за българското кино и европейските ценности

Филмовата критика за 12 европейски и 12 български филма-шедьоври

Лекциите на проф. Владимир Игнатовски на семинарите за журналисти

Филмите, показани в програмата "Вход свободен за европейско самочувствие"

Европейските ценности в чувствата и мислите на българските актьори

Филмовата програма

ПОВЕЧЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В 12 УРОКА:

Урок 1; Урок 2; Урок 3; Урок 4; Урок 5; Урок 6; Урок 7; Урок 8; Урок 9; Урок 10; Урок 11; Урок 12

Урок 10: Европейски съюз – територия на свобода, сигурност и правосъдие

Европейски съюз – територия на свобода, сигурност и правосъдие

Урок Десети

Търсене на баланс между политиката на защита на човешката свобода и на политиката на борба с престъпността, а не полицейщина, идеологически диктат  и беззаконие

ACQUIS COMMUNAUTAIRE

Аки комюнотер

Това е френски термин, означаващ "Европейският съюз такъв, какъвто е", с други думи – правата и задълженията, които са общи за страните-членки. "Аки" включва всички договори и закони на ЕС, декларации и резолюции, международни споразумения от името на ЕС и решенията на Европейския съд. Включва и действията, които правителствата на страните-членки на ЕС предприемат съвместно в сферата на "правосъдието и вътрешните работи", както и за Общата външна политика и политика на сигурност.

Ето защо да "приемеш аки комюнотер" означава да приемеш Европейския съюз такъв, какъвто той е.

Страните-кандидатки трябва да приемат "аки", за да могат да се присъединят към ЕС, както и да направят законите на ЕС част от своето собствено национално законодателство. (Сървър Europe - http://europa.eu.int )

Наричано още - Общностно право (Community law)

Общностното право се състои от учредителните договори (първично законодателство) и от вторичното законодателство, т. е. актовете, приети от институциите на Общността на основата на учредителните договори, регламентите, директивите, решенията.

В широк смисъл то включва практиката на Съда на ЕО, принципите на правото, правния обичай, договорите на Общността с държави-нечленки и с международни организации, както и между държавите-членки. Всички тези правни норми образуват т. нар. acquis communautaire.

Общностното право е автономна система от правни норми, която съществува наред с международното право и с националното право и оказва въздействие върху националното право на държавите-членки. Принципите на приложението му - директен ефект, пряка приложимост и върховенство на общностното над националното право, са в основата на политическата и икономическата интеграция на държавите-членки.

В резултат на действието на тези принципи всички норми на общностното право имат еднакво правно действие във всички държави-членки. Съдът на ЕО следи за еднаквото прилагане на общностното право при осъществяване на интеграционния процес.

(Европортал - (http://www.evroportal.bg/?tid=40&oid=674845)

Европейските граждани имат право да живеят свободно, без страх от преследване или от насилие навсякъде в Европейския съюз. Въпреки това международната престъпност и тероризмът са сред нещата, които най-много безпокоят европейците днес.

Тези проблеми предполагат съвместни действия на ниво Европейски съюз. Европейският съюз се нуждае от ясна политика по въпросите на "правосъдието и вътрешните работи" – особено сега, когато разширяването придава нови измерения на въпроса за вътрешната сигурност в Европа.

Дейност в тази област не беше в дневния ред на Европейския съюз в момента, когато се създава Европейската икономическа общност. Член 3 от Договора от Рим ясно постановява, че Общността трябва да приеме "закони, свързани с влизането и движението на хора". Но с времето става ясно, че свободата на придвижване означава осигуряване на всеки и навсякъде в Европейския съюз еднаква защита и еднакъв достъп до правосъдие. Така в първоначалните договори са нанесени поправки – най-напред чрез Единния европейски акт (1986), а по-късно с Договорите от Маастрихт (1992), Амстердам (1997) и Ница (2001).

Свобода на придвижването

Личната свобода на придвижване в ЕС повдига въпросите за сигурността на страните-членки, след като проверките са премахнати на почти всички вътрешни граници в Съюза. Като компенсация се взимат допълнителни мерки за сигурността на външните граници на Европейския съюз. А тъй като от свободата на придвижване се възползват и престъпници, националните полицейски сили и съдебните власти на страните-членки на Европейския съюз започват да работят заедно срещу международната престъпност.

Трите идеи - за свобода, сигурност и правосъдие фактически са тясно свързани. Свободата се лишава от смисъл, ако хората не могат да живеят в безопасност, защитавани от правна система, на която всички еднакво могат да разчитат.

На 15 и 16 октомври 1999 Европейският съвет провежда специална среща в Тампере (Финландия), за да дискутира въпроса за правосъдието и вътрешните работи. Взима се решение за една много ясна и амбициозна програма за действие – от 60 мерки, които да бъдат приложени до 2004 година, за да се превърне Съюзът в "територия на свобода, сигурност и правосъдие". На Европейската комисия се поставя задача да наблюдава нейното осъществяване с отчитане на резултатите.

Основните въпроси, разгледани в Тампере, са:

- обща европейска политика по отношение на търсещите убежище и на миграцията;

- изграждане на "европейска зона на правото и справедливостта" ;

- борба на целия Съюз с престъпността;

- по-голямо външно влияние на ЕС.

Едно от най-важните неща за облекчаване на живота на пътуващите в Европейския съюз се случва през 1985, когато правителствата на Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Холандия подписват споразумение в малкия люксембургски граничен град Шенген. Според това споразумение на техните общи граници се премахват всички проверки за всички хора – независимо от тяхната националност,  уеднаквява се контролът на границите със страни, които не са членки на ЕС, и се въвежда нова обща визова политика.

Така се създава една зона без вътрешни граници, известна като Шенгенска зона. Шенгенското споразумение от 1985, Конвенцията за прилагането му от 1990 и всички закони, които произтичат от тези договорености, оттогава са неразделна част от Договорите за Европейския съюз, а Шенгенската зона постепенно започва да се разширява. От март 2001 Исландия и Норвегия, както и страните-членки на Европейския съюз като Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания и Швеция изцяло прилагат Шенгенските правила.

Целта не е Европа да се превърне в някаква крепост, а да се направи за хората по-лесно легалното придвижване в Европейския съюз.

Право на убежище и имиграционна политика

Европа се гордее с традиционното си гостоприемство към чужденците и с хуманната си готовност да предлага убежище на бежанци, изложени на опасност и преследване. Изправени пред въпроса как да постъпват с нарастващия брой имигранти – легални и нелегални, на една територия без вътрешни граници, европейските правителства решават да хармонизират своите правила така, че правото на убежище да се дава в съответствие с няколко основни принципа - еднакви в целия Европейски съюз. Целта е въвеждане на обща процедура за търсещите убежище. Европейският съюз се стреми да осигурява на имигрантите права и задължения, сходни с тези на европейските граждани. Степента на тези права и задължения е различна в зависимост от това колко дълго даден индивид легално е живял в Европейския съюз.

Борба с международната престъпност

За да провежда имиграционната си политика, Европейският съюз трябва да има съответен контрол на външните си граници и достатъчни механизми за предотвратяване на нелегалната имиграция. Необходими са координирани усилия за борба с международната престъпност. Организираната престъпност все повече се усъвършенства и редовно използва европейски или международни мрежи за своята дейност. Тероризмът ясно показва, че може да нанася удари с голяма бруталност навсякъде по света. Тъкмо поради това се създава Шенгенската информационна система - една комплексна база от данни, която позволява на служителите на закона и на съдебните власти да обменят информация за издирвани лица и открадната собственост.

Европейският съвет прилага и законодателство за предотвратяване финансирането на терористични организации чрез пране на пари.

Най-голямо значение за сътрудничеството между служителите на закона има създаването на Европол. Тази европейска организация се състои от полицейски и митнически служители и задачата й е да прилага закона в целия Европейски съюз. Европол се занимава с най-различни международни престъпления като наркотрафик, търговия с откраднати превозни средства, трафик на хора, сексуална експлоатация на жени и деца, порнография, подправяне на документи, трафик на радиоактивни материали, тероризъм, пране на пари и фалшифициране на еврото.

Към една Европейска зона на правосъдие

Наличието на 25 различни правни системи в Европейския съюз очевидно е проблем. Ако ЕС иска хората да се придвижват свободно вътре в границите му и да имат достъп до правосъдие навсякъде, неговите правни системи не трябва да ги затрудняват, а обратното – да ги облекчават. Затова се създават европейски програми, които свързват правистите от различни страни-членки. Програмата "Grotius" например помага на адвокатите и на юристите да научат как работят правните системи на други страни-членки на ЕС. Програмата "Falcone" помага за създаването на контакти между съдии, прокурори, полицейски служби и митничари в целия Европейски съюз.

Най-значим пример за практическото сътрудничество в тази област е работата на Eurojust – една централна координираща структура. Нейната задача е да позволи на националните следствия и прокуратури да работят заедно в разследването на престъпления, които касаят няколко страни-членки на ЕС. Международната престъпност, включително тероризмът, не признава никакви национални граници. За да се справи успешно с нея, Съюзът постепенно въвежда обща наказателна политика. ЕС има за цел да изработи обща правна рамка за борбата с тероризма, да гарантира на своите граждани висока степен на закрила и да усъвършенства международното сътрудничество в тази област.

До 1998 въпросите за даване на убежище и имиграцията, проверките (визите) на външните граници и съдебното сътрудничество в гражданските и търговските дела са предмет на пряко сътрудничество между правителствата в ЕС. Но Договорът от Амстердам прехвърля тези въпроси от територията на междудържавните отношения на територията на Общността, така че те да могат много по-ефективно да се решават чрез използвания и изпробван "метод на Общността".

Все пак придвижването в тази посока е обвързано с условия: петгодишен преходен период; поделяне на правото на инициатива между Комисията и страните-членки; анонимно взимане на решенията; Европейският парламент да бъде само консултиран; Европейския съд да има само ограничени правомощия.

Една област практически остава изключително в правомощията на междуправителственото сътрудничество: тази на полицейското и на съдебното сътрудничество в криминалните дела. Според договора от Маастрихт Съветът на министрите координира действията на правителствата на ЕС в тази област, която е твърде деликатна от гледна точка на националния суверенитет. В този случай Европейската комисия дели правото си на инициатива със страните-членки.

В Тампере през 1999 политическите лидери на Европейския съюз обявиха целта си – Съюзът да се превърне в територия на свободата, сигурността и правосъдието.

Информация от портала на ЕС "Europe"

http://europa.eu.int/abc/12lessons/index1_en.htm


Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации. Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.

Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.


Тези страници са изготвени с финансовата помощ на Европейската комисия. Изложените на тях възгледи са на Съюза на българските филмови дейци и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на

Европейската комисия.