ПРОГРАМА ЕВРОПА 2003

Този проект се финансира от Европейския съюз

Програма Европа е инициатива на Европейската комисия, която подкрепя процеса на присъединяване на България към Европейския съюз като допринася за подобряване на познаването и разбирането на Европейския съюз, процеса на европейска интеграция и воденето на преговори за членство. За тази цел Програмата предоставя финансова подкрепа за проекти на граждански организации, местни власти и образователни институции в България.


EC                                                                                                                  flags EU BG

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ СА НАШИ ЦЕННОСТИ

КИНОТО ДОКАЗВА ТОВА

Erasmus last Erasmus last2


   


Докладите от Кръглата маса за българското кино и европейските ценности

Филмовата критика за 12 европейски и 12 български филма-шедьоври

Лекциите на проф. Владимир Игнатовски на семинарите за журналисти

Филмите, показани в програмата "Вход свободен за европейско самочувствие"

Европейските ценности в чувствата и мислите на българските актьори

Филмовата програма

ПОВЕЧЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В 12 УРОКА:

Урок 1; Урок 2; Урок 3; Урок 4; Урок 5; Урок 6; Урок 7; Урок 8; Урок 9; Урок 10; Урок 11; Урок 12

Урок 4: Как работи Европейският съюз?

Как работи Европейският съюз?

Урок Четвърти

Демократично избрани, а не назначени институции; независим, а не зависим съд;

правни норми за всички и в общ интерес 

Европейски омбудсман

Постът на Европейски омбудсман е създаден с Договора за Европейски съюз (Маастрихт, 1992).

Омбудсманът действа като посредник между гражданите на ЕС и неговите институции.

Омбудсманът се избира от Европейския парламент за мандат от 5 години, който кореспондира с този на Европейския парламент.

Какво прави Омбудсманът?

Омбудсманът съдейства за разкриване на пропуски или нередности в дейността на администрацията на европейските институции или други специализирани органи на ЕС.

В резултат на дейността си той прави препоръки на институциите, а също може да сезира и Европейския парламент, в случай на необходимост от предприемане на определени политически действия.

В своите действия Омбудсманът е напълно независим и безпристрастен. Не може да приема никакви препоръки или инструкции от което и да е правителство, институция или организация. Нещо повече, те са длъжни да оказват всякакво съдействие и да осигуряват на Омбудсмана безпрепятствен достъп до всякакви документи, с изключение на такива със секретно съдържание.

По време на своя мандат Омбудсманът не може да упражнява каквато и да е друга дейност, включително и неплатена.

В случай, че Омбудсманът открие някаква нередност, той информира съответната институция и дава съответните препоръки. От този момент тя има 3 месеца да реагира с отговор - коригирайки се, възразявайки и т. н. След това Омбусманът изпраща доклад до Европейския парламент, както и до засегнатата институция.

Всяка година Омбудсманът представя на Европейския парламент обобщен доклад за всички свои разследвания и действия.

От 1 април 2003 постът на Европейски омбудсман се заема от Никифорос Диамандорос.

Европейският съюз е много повече от конфедерация на страни, но не е и федерация. Европейският съюз представлява уникална за световната история политическа система, която еволюира непрекъснато през последните пет десетилетия и е основана на серия от договори - от подписаните в Париж и Рим през 50-те години на миналия век, до договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница през 90-те години.

Въз основа на тези договори страните-членки на Съюза делегират част от своя национален суверенитет на общите европейски институции, които представляват не само националните интереси, но и общия колективен интерес.

Същите договори лежат в основата на т. нар. “основно” или “първично” европейско право. Над тях е надградено огромно по обем “вторично” право, което в своята цялост директно касае живота на всеки гражданин на Европейския съюз. Това вторично право съдържа в себе си главно нормативни актове, като регламенти, директиви и препоръки с различна степен на императивност и задължителност.

Европейското право, както и общите политики на ЕС, е резултат от решенията, взимани от трите главни европейски институции:

Съвет на Европейския съюз – представлява страните-членки;

Европейски парламент – представлява гражданите;

Европейска комисия – политически независим орган, който защитава колективния (европейски) интерес.

Този своеобразен институционален “триъгълник” на властта може да функционира само в случай, че и трите институции работят заедно и в тясна координация на базата на сложна система за взимане на решения, която варира в различните случаи.

Съвет на Европейския съюз

Съветът на ЕС е основната институция, която взима решения в рамките на Съюза. Той се явява самото представителство на страните-членки, като събира техни представители на редовни срещи на министерско ниво. В зависимост от въпросите, които се обсъждат, Съветът се композира от съответните министерски представители от различни области: външни отношения, финанси, образование, телекомуникации и т. н.

Основните отговорности на Съвета на ЕС са:

Осъществяване на законодателни функции заедно с Европейския парламент;

Координиране на икономическите политики на страните-членки;

Сключване на международни споразумения от името на ЕС;

Осъществяване на контрол върху бюджета заедно с Европейския парламент;

Взимане на необходимите решения, свързани с общата външна политика и политиката за сигурност на основата на препоръки от Европейския съвет;

Координиране на дейностите на страните-членки, като приема мерки в областта на правосъдието по въпроси, свързани с полицията и други.

Седалището на Съвета на ЕС е в Брюксел, заседава и в Люксембург. Председателството на Съвета се поема на всеки 6 месеца от различна страна-членка.

Европейски съвет

Европейският съвет обединява държавните и правителствените ръководители на всички страни-членки на ЕС плюс председателя на Европейската комисия. Председателят на Европейския парламент също участва в заседанията.

След Договора за ЕС от Маастрихт Европейският съвет се превърна в инициатор на най-значимите действия в контекста на европейските политики. Той притежава и властта да решава въпросите и да дискутира темите, по които министрите в рамките на Съвета на Европейския съюз не са постигнали съгласие. На своите заседания Европейският съвет дискутира и актуалните световни въпроси. Целта е ЕС да говори на един глас, изграждайки своя Обща политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС). В този смисъл Европейският съвет е висшият орган на Европейския съюз.

Европейски парламент

Европейският парламент се избира за период от пет години на общи демократични избори от всички граждани на ЕС. В него са представени пан-европейски политически течения и основните политически партии от страните-членки.

Парламентът има три основни функции:

Законодателна функция, заедно със Съвета на ЕС;

Утвърждава бюджета, заедно със Съвета на ЕС и контролира разходите на ЕС;

Осъществява контрол върху Европейската комисия – одобрява предложените комисари и има право да налага вето; осъществява политически контрол върху всички европейски институции.

Европейският парламент осъществява дейността си във Франция, Белгия и Люксембург. Пленарните заседания, на които присъстват всички депутати, са в Страсбург, където е седалището на Парламента. Парламентарните комисии заседават в Брюксел, докато генералният секретариат се намира в Люксембург.

Европейският парламент се състои от 732 депутати, които са от транснационални политически партии и представляват политическите движения и тенденции в страните-членки на Съюза. След присъединяваето на България и Румъния през 2007 съставът на ЕП ще бъде 786 депутати, от които България ще има 18.

Европейска комисия

Европейската комисия представлява общите интереси на Съюза. Председателят и членовете на Комисията се предлагат от страните-членки и се одобряват от Европейския парламент.

Европейската комисия има следните функции:

Осъществява законодателна инициатива и отправя предложения към  Парламента и Съвета на ЕС;

Носи отговорност за реализацията на бюджета и програмите, приети от Парламента и Съвета;

Следи за прилагането на договорите и правото на Общността заедно с Европейския съд; Представлява интересите на Съюза на международно ниво, договаря международни споразумения.

Седалището на Европейската комисия е в Брюксел. Тя се състои от 20 членове – комисари. Изборът на Председателя на Комисията, на двама заместник-председатели и 17 други комисари се осъществява въз основа на тяхната компетентност и гаранции за независимост. Повечето от тях са заемали политически постове на министерско ниво в своите страни. Членовете на Европейската комисия се преизбират на пет години – в период от шест месеца след изборите за Европейски парламент. Такъв интервал е необходим, за да може новият Парламент да одобри предложенията от страните-членки за Председател на Комисията, преди той да е формирал бъдещия си екип в сътрудничество със страните-членки. След избора на екипа Парламентът се произнася за цялостния състав на Комисията и одобрява избора.

Европейски съд

Европейският съд следи за недвусмисленото тълкуване и ефективното прилагане на правото на Общността. Европейският съд решава спорове, свързани със страните-членки, европейските институции, представителите на бизнеса, гражданите на ЕС.

Седалището на Европейския съд е в Люксембург. Устройството му не предполага разпределение по националности, но в състава на Съда се включва по един съдия от всяка страна-членка за представителност на всяка от националните съдебни системи. Европейският съд е подпомаган от осем генерални адвоката, чиято роля е да предоставят безпристрастни и независими заключения по делата в Съда. Съдиите и генералните адвокати се назначават с общо съгласие на правителствата на страните-членки за мандат от шест години.

Европейска сметна палата

Сметната палата следи за правилното финансово управление на средствата на Европейския съюз в съответствие със законите на Общността.

Седалището на Сметната палата е в Люксембург. Тя се състои от 15 членове, които се избират от Съвета на ЕС в консултация с Европейския парламент за мандат от шест години. Членовете на Сметната палата избират свой председател за мандат от три години.

Икономически и социален комитет

Европейският икономически и социален комитет представлява интересите на гражданското общество пред Комисията, Съвета на ЕС и Парламента. Седалището на Европейския икономически и социален комитет се намира в Брюксел. Членовете на Комитета се предлагат от правителствата на страните-членки и се избират от Съвета на ЕС за мандат от четири години, който подлежи на подновяване.

Комитет на регионите

Комитетът на регионите има предназначението да следи за защитата на интересите на регионите и съобразяването на дейността на ЕС с регионалната и местна идентичност в рамките на Съюза. Състои се от представители на регионални и местни власти.

Седалището на Комитета на регионите се намира в Брюксел. Членовете на Комитета се номинират от Съвета на ЕС за мандат от четири години по препоръка от съответните страни-членки.

Европейска инвестиционна банка

Европейската инвестиционна банка е финансовата институция на ЕС. Тя финансира инвестиционни проекти, които допринасят за балансираното развитие на Съюза.

Седалището на Европейската инвестиционна банка се намира в Люксембург. Акционери на банката са страните-членки на ЕС. Те участват в капитала на банката според икономическото си положение в Съюза.

Европейска централна банка

Европейската централна банка реализира европейската монетарна политика, провежда валутни операции и осигурява стабилно функциониране на паричната система. Седалището на Европейската централна банка е във Франкфурт на Майн, Германия. Персоналът на банката включва представители на всички страни-членки на ЕС. Председателят на Европейската централна банка и останалите пет членове на Изпълнителния комитет се назначават от страните-членки на ЕС за мандат от осем години.

Европейски конвент

Конвентът за бъдещето на Европа е открит на 28 февруари 2002. Неговото предназначение е да подпомогне дебата за промените, които европейските граждани очакват да настъпят в бъдещия разширен Европейски съюз. Европейският конвент има за задача да направи предложения за адаптирането на институционалната и политическата рамка на Съюза към новите условия, свързани с разширяването. Конвентът изготви политически документ, представляващ бъдещата Европейска конституция, отговаряйки на следните въпроси:

  • Как да бъдат разпределени отговорностите между Съюза и страните-членки?

  • Как да бъдат дефинирани по-добре отговорностите на европейските институции?

  • Как да се осигури ефикасност и последователност във външните действия на Съюза?

  • Как да се укрепи демократичната легитимност на Съюза?

Европейска конституция

На своята среща в Солун на 19 и 20 юни 2003 Европейският съвет приветства текста на бъдещата Европейска конституция, представен от председателя на Европейския конвент Валери Жискар д’Естен. На 29 октомври 2004 окончателно съгласуваният и одобрен текст на бъдещата Европейска конституция е подписан от държавните ръководители на 25-те страни-членки, както и от 3-те страни-кандидатки – България, Румъния и Турция. След ратификацията й от всяка страна-членка на базата на вътрешното й законодателство – с референдум или парламентарна ратификация - очакванията са тя да влезе в сила на 1 ноември 2006.

Информация от портала на ЕС "Europe"

http://europa.eu.int/abc/12lessons/index1_en.htm


Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации. Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.

Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.


Тези страници са изготвени с финансовата помощ на Европейската комисия. Изложените на тях възгледи са на Съюза на българските филмови дейци и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на

Европейската комисия.