ПРОГРАМА ЕВРОПА 2003

Този проект се финансира от Европейския съюз

Програма Европа е инициатива на Европейската комисия, която подкрепя процеса на присъединяване на България към Европейския съюз като допринася за подобряване на познаването и разбирането на Европейския съюз, процеса на европейска интеграция и воденето на преговори за членство. За тази цел Програмата предоставя финансова подкрепа за проекти на граждански организации, местни власти и образователни институции в България.


EC                                                                                                                  flags EU BG

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ СА НАШИ ЦЕННОСТИ

КИНОТО ДОКАЗВА ТОВА

Erasmus last Erasmus last2


   


Докладите от Кръглата маса за българското кино и европейските ценности

Филмовата критика за 12 европейски и 12 български филма-шедьоври

Лекциите на проф. Владимир Игнатовски на семинарите за журналисти

Филмите, показани в програмата "Вход свободен за европейско самочувствие"

Европейските ценности в чувствата и мислите на българските актьори

Филмовата програма

ПОВЕЧЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В 12 УРОКА:

Урок 1; Урок 2; Урок 3; Урок 4; Урок 5; Урок 6; Урок 7; Урок 8; Урок 9; Урок 10; Урок 11; Урок 12

Филмите, показани в програмата "Вход свободен за европейско самочувствие"

ФИЛМИTE

ДОМ НА КИНОТО – 22 ФЕВРУАРИ 2005, ВТОРНИК, 18:00

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ и

актьорът Иван Джамбазов за европейските ценности

България, 1979, 102'

Режисьор: Борислав Шаралиев; Сценарий: Боян Папазов

С Иван Иванов, Янина Кашева, Ибиш Охранов, Мария Стефанова

Специалната награда; Наградата за женска роля на Янина Кашева и Наградата на критиката – Варна' 1980; Наградата на СБФД за сценарий и за дебют на Иван Иванов, 1979

Радо, момче от ТВУ, се запознава с Албена, момиче от добро софийско семейство. Между тях пламва любов. Радо бяга от училището, но майката на Албена прави всичко възможно да раздели влюбените…

С тази яростна любовна история изгрява звездата на Иван Иванов, създал емблематичен за кариерата си и за българското кино образ на романтичен бунтар, безкомпромисен пред фалша и лицемерието.

С филма "Всичко е любов" (и не само той, разбира се!) в българското кино се усети полъхът на Пражката пролет и на студентските вълнения във Франция от май 1968.

ДОМ НА КИНОТО – 1 МАРТ 2005, ВТОРНИК, 18:00

НЕВЕРОЯТНАТА СЪДБА НА АМЕЛИ ПУЛЕН и

LE FABULEUX DESTIN D'AMELIE POULAIN

актрисата Ани Вълчанова за европейските ценности

Франция / Германия, 2001, 121'

Режисьор: Жан-Пиер Жьоне; Сценарий: Жан-Пиер Жьоне

С Одри Тоту, Матийо Касовиц, Руфюс

3 европейски награди: за най-добър филм, режисура и операторско майсторство;

"Кристален глобус", Карлови Вари, 2001; 4 "Сезара": за най-добър филм, режисура, сценография и музика, и много други награди и номинации, сред които 5 за "Оскар".

"Невероятната съдба на Амели Пулен" е историята на добрата фея от вълшебните приказки, разказана със супертехнологиите на дигиталното кино. Сред милиони зрители по целия свят тази привидно лека романтична комедия с фентъзи елементи предизвиква възторг. Критиците наричат филма "очарование, ценност, съкровище", "двучасово блаженство". Не се колебаят да употребят думата "шедьовър". Амели е обявена за "френската икона на 2001".

ФИЛМОТЕЧНО КИНО "ОДЕОН" – 16 МАРТ 2005 , СРЯДА, 18:00

ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ и

актьорът Иван Джамбазов за европейските ценности

България, 1985, 92'

Режисьор: Николай Волев; Сценарий: Николай Волев

С Велко Кънев, Иван Велков, Мария Статулова, Леда Тасева

Специалната награда, Награда за операторска работа, Награда на кинокритиката и Награда на зрителите, Варна' 1986; Награда на СБФД за режисура и Наградата за мъжка роля, 1986; Специална награда на журито и Наградата "Дон Кихот" на Международната федерация на киноклубовете, Карлови вари' 1986.

Остра семейна драма, в която болезнено се проектират нравствените сблъсъци на зрелия социализъм. Историята на едно нравствено пробуждане, провокирано от детската чистота и безкомпромисност. Историята на една драма, съсредоточена около фундаменталния въпрос за Истината. 

ДОМ НА КИНОТО – 22 МАРТ 2005, ВТОРНИК, 18:00

ПОСЛЕДНО ТАНГО В ПАРИЖ и

LE DERNIER TANGO A PARIS/ULTIMO TANGO A PARIGI

актрисата Илияна Китанова за европейските ценности

Италия/Франция, 1972, 125'

Режисьор: Бернардо Бертолучи; Сценарий: Бернардо Бертолучи

С Марлон Брандо, Мария Шнайдер, Жан-Пиер Лео

Визуално хипнотизиращ танц на Ерос и Танатос. Филм за бруталната, ирационална страст между зрял мъж и млада жена, който завършва като модерна трагедия с главно действащо лице отчуждението и основен конфликт - липсата на любов. Твърде скандална за времето си, днес тази еротична драма се възприема като стилен документ за духовната безпътица на 70-те.

ФИЛМОТЕЧНО КИНО "ОДЕОН" – 25 МАРТ 2005 , ПЕТЪК, 18:00

ЛАЧЕНИТЕ ОБУВКИ НА НЕЗНАЙНИЯ ВОИН и

актрисата Ани Вълчанова за европейските ценности

България, 1979, 85'

Режисьор: Рангел Вълчанов; Сценарий: Рангел Вълчанов

С Борислав Цанков, Иван Стоичков, Славка Анкова, Емилия Маринска, Николай Величков

Награда за режисура, Наградата на СБХ за костюми, Варна, 1980; Награда на СБФД за сценография, 1979; Голямата награда "Златен паун", Делхи, 1981

Изграден като фантазна ретроспекция, този знаков за българското кино филм се докосва до исконните въпроси на битието. С фелиниевски замах режисурата съпоставя българския селски бит, ритуали и душевност с помпозната смяна на караула в Бъкингамския дворец и артистично доказва, че културните традиции на всички народи са равностойни и равноценни.

 

ДОМ НА КИНОТО – 29 МАРТ 2005, ВТОРНИК, 18:00

ВСИЧКО ОТ НУЛА и

актрисата Ани Вълчанова за европейските ценности

България, 1996, 79'

Режисьор: Иван Павлов; Сценарий: Валери Петров

С Ицхак Финци, Деса Красова, Ива Делева, Иван Савов, Ути Бъчваров, Ивайло Христов, Катя Паскалева, Мария Каварджикова, Пламена Гетова

Специалната награда на името на Андрей Тарковски, Наградата за мъжка роля на Ицхак Финци, Минск, 1996; Специалната награда на журито на Националния филмов фестивал "Златна роза" и Наградата на Факултета по журналистика и масови комуникации "Горчивата чаша", Варна, 1996; Голямата награда "Златната Афродита" на Валери Петров и Наградата на критиката на Международния филмов фестивал "Любовта е лудост", Варна, 1996

Възрастен актьор иронично и носталгично коментира парчета живот, привидно несвързани помежду си. Всъщност, множеството мини новели и герои невидимо, някак по чеховски, са споени от материята на любовта. А целият филм е като филигранно изработено арт-бижу или концентрат от поетично откровение за духовния смисъл на живота. Истински подарък за душата - актьорски, режисьорски, Валерипетровски... или, както писа българското издание в Интернет "Родна реч" – "прелестна творба, сладко-горчиво-тръпчива на вкус като райската ябълка и също като нея, вече в преносен, художествен план - богата на подтекст и философски внушения, на подтици за самооценка, самоирония, себепознание..."

ФИЛМОТЕЧНО КИНО "ОДЕОН" – 31 МАРТ 2005, ЧЕТВЪРТЪК, 18:00

ФАНИ И АЛЕКСАНДЪР (Fanny och Alexander) и

актрисата Илияна Китанова за европейските ценности

Швеция / Франция / ФРГ, 1982, 188'

Режисьор: Ингмар Бергман; Сценарий: Ингмар Бергман

С Пернила Алвин, Бертил Гюве, Ерланд Йозефсон

"Оскар" за чуждоезичен филм, 1982

Един от най-незабравимите с метафоричната си символика филми на всички времена. Разтърсваща с искреността си антология на всички теми на майстора Бергман, преливаща от препратки и автоцитати към всички онези елементи, които направиха толкова велико киното на шведския класик на седмото изкуство. Като отлежало хубаво вино "Фани и Александър" трябва да се дегустира с цялата възможна гама от зрителски сетива и усещания. Една изповед-равносметка на големия творец, който ни предлага уникално съпреживяване на епичното духовно пътуване на едно дете – Александър, към сложността на живота и към проблема за истината. Истински разкошна киномагия...

ФИЛМОТЕЧНО КИНО "ОДЕОН" – 1 АПРИЛ 2005, ПЕТЪК, 18:00

КРИЛЕ НА ЖЕЛАНИЕТО (Небето над Берлин) (Der Himmel Uber Berlin) и

актрисата Таня Шахова за европейските ценности

ФРГ / Франция, 1987, 130'

Режисьор: Вим Вендерс; Сценарий: Питер Хандке и Ричард Рейтингер

С Бруно Ганц, Солвейг Домартен, Питър Фолк

Награда за режисура, Кан, 1987

"Героите на моя разказ са ангели. Хората са свикнали да гледат в киното толкова много чудовища, така че защо да не им покажем обратното - същества, които вършат добро", казва за творбата си Вим Вендерс. И наистина ни предлага на екрана една история за два ангела, които блуждаят из Берлин след края на Втората световна война. Невидими за хората, те оказват помощ на един или друг човек, докато единият от тези ангели не среща любовта и не пожелава да стане смъртен… Една от най-великолепните любовни истории, разказани някога в киното. История духовна, социална, емоционална, политическа и екзистенциална, която преоткрива чудото на това да си жив и която може да остави равнодушен само онзи, който е без душа. С нея Вендерс по най-прекрасен начин ни внушава, че ако не ценим живота като благодат, то и за страданието ще сме лишени от сетива...

 

ДОМ НА КИНОТО – 5 АПРИЛ 2005, ВТОРНИК, 18:00

ПИСМО ДО АМЕРИКА и

актьорът Христо Гърбов за европейските ценности

България / Холандия / Унгария, 2000, 90'

Режисьор: Иглика Трифонова; Сценарий: Иглика Трифонова

С Филип Аврамов, Петър Антонов, Ана Пападополу, Мая Новоселска, Светлана Янчева, Жорета Николова

Специалната награда на журито, Наградата за музика на Милчо Левиев, Наградата на секция "Критика" към СБФД, Наградата на публиката и Наградата за млада актриса на Ана Пападополу, Варна, 2000; Голямата награда "Златна ракла", Пловдив, 2001, "Сребърен витяз", Тамбов (Русия), 2001, Наградата на ФИПРЕССИ и Наградата "Дон Кихот" на МКФ "Молодист", Киев, 2001; Специалната награда, Истанбул, 2002; диплом и Наградата на "Бояна филм" ЕАД на Рали Ралчев, Попово, 2000.

Предание гласи, че високо в българските планини има песен, която притежава магическа сила и може да връща към живота.

Млад мъж тръгва по следите на тази песен. Тя трябва на всяка цена да бъде намерена и изпратена чрез видеописмо на приятел в Америка, който тежко е катастрофирал. По пътя си мъжът среща различни хора и се сблъсква с различни съдби. Накрая песента е открита, а приятелят - спасен.

Филм за силата на корените - родовите и националните, за магическото влияние на традициите и творчеството, разбирани като единствено убежище и спасение за съвременния космополитен човек.

ФИЛМОТЕЧНО КИНО "ОДЕОН" – 8 АПРИЛ 2005, ПЕТЪК, 18:00

БРАКЪТ НА МАРИЯ БРАУН (Die Ehe der Maria Braun) и

актьорът Христо Гърбов за европейските ценности

ФРГ, 1978, 119'

Режисьор: Райнер Вернер Фасбиндер; Сценарий: Райнер Вернер Фасбиндер

С Хана Шигула,  Клаус Льович, Иван Десни.

"Сребърна мечка" за най-добра актриса на Хана Шигула, Берлин, 1979; Наградата на лондонската критика за най-добър чуждоезичен филм, Лондон, 1981; Награда за цялостен принос на Фасбиндер, Германия, 1989.

Политическа парабола на упадъка в следвоенна Германия и несъмнен шедьовър, създаден от големия немски кинорежисьор Фасбиндер малко преди да се самоубие със свръх доза... Един филм, който като всички останали негови филми ни напомня, че никой не се е измъкнал от тук жив... И историята на една млада жена – Мария, която е пълна с надежда точно толкова, колкото и с болка. Фасбиндер рисува с епични краски пост-военната ситуация – чувството за вина, фрустрациите, скръбта, безумието, неудовлетворението и съвсем крехките надежди на онази епоха, разказвайки ни историята на отраканата и амбициозна жена, която без никакви скрупули използва своите сексуални дарби, за да жъне житейски успехи. Хана Шигула в ролята на Мария Браун извлича с поразително умение на показ аморалността, цинизма, алчността и нарцисизма. Както писа Ханзер Ферлаг -

"Лайтмотивът във филмите на Фасбиндер е критиката на немския еснаф с неговите слабости, верноподанически манталитет, егоизъм, неспособност да обича истински. Еснафът от 1930, 1955 или 1975 си остава един и същ."

ДОМ НА КИНОТО – 12 АПРИЛ 2005, ВТОРНИК, 18:00

КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ и

актрисата Илияна Китанова за европейските ценности

България, 1964, 103'

Режисьор: Въло Радев, по повестта на Емилиян Станев

С Раде Маркович, Невена Коканова, Михаил Михайлов, Наум Шопов

Специалната награда на журито, Наградата за женска роля на Невена Коканова, Наградата за мъжка роля на Раде Маркович, Варна, 1964

"Краят на Първата световна война, красивият старопрестолен град Търново. Животът е белязан от назряващата национална катастрофа. На този печален и тревожен фон се ражда и процъфтява една голяма любов - мъчителна и безнадеждна, но светла и преобразяваща, каквато може да бъде само любовта по време на война", написа за филма писателят Любен Станев.

От голямата литература се е родил голям европейски филм - може би най-добрата екранизация в българското кино. "Крадецът на праскови" е разтърсваща любовна история, стилно и елегантно разказана на фона на грозния пейзаж на войната.

ФИЛМОТЕЧНО КИНО "ОДЕОН" – 15 АПРИЛ 2005, ПЕТЪК, 18:00

АВАНТАЖ и

актрисата Илияна Китанова за европейските ценности

България, 1977, 138'

Режисьор: Георги Дюлгеров; Сценарий: Георги Дюлгеров и Руси Чанев по документалната книга "Един прокурор разказва" на Петко Здравков

С Руси Чанев, Мария Статулова, Пламен Дончев, Пламена Гетова, Радосвета Василева

"Сребърна мечка", Западен Берлин, 1978; "Златен Лачено", Авелино, 1979;

Специалната награда и Наградата за операторско майсторство на Радослав Спасов, Варна, 1978; Наградите на СБФД за режисура и за операторска работа, 1977

Дребен джебчия разказва своята колоритна история. Той се опитва да си намери място в обществото, но артистизмът, изобретателността и волният му характер влизат в неразрешим конфликт със соцсистемата…

По думите на Георги Дюлгеров: "Къде свършва вината на един престъпник и къде започва вината на обществото? Разказът следи лутанията на един човек, способен и деен, който обаче се реализира като джебчия…Стремежите и намеренията ни са били да избегнем евтината екзотика за сметка на трагизма на ситуациите, на въпроса за вината."

Една голяма метафора за българското общество през втората половина на двадесети век.

 

ДОМ НА КИНОТО – 19 АПРИЛ 2005, ВТОРНИК, 18:00

И КОРАБЪТ ПЪТУВА (E la nave va...) и

актрисата Ани Вълчанова за европейските ценности

Италия, 1983, 132'

Режисьор: Федерико Фелини; Сценарий: Федерико Фелини, Тонино Гуера, Катерине Брейла

С Фреди Джоунс, Питър Селие, Норма Уест, Фелини като самия себе си

Четири награди "Давид", 1984 – най-добър филм, най-добър сценарий, най-добра операторска работа, най-добра сценография; пет награди "Silver Ribon" на италианските филмови журналисти и др.

Този филм на великия Фелини е пълен с чудато въображение, с филмови кадри като живописни платна, с безброй карнавални лица, с великолепна музика. Маестрото ни качва на кораба “Глория” в навечерието на Първата световна война заедно с множество представители на артистичния елит, за да ни приобщи както винаги към своята иронично-мъдра визия за драмата на света. Героите му са причудливи, гротескни, неповторими. А филмът му може да се тълкува като въображаем урок по история за една отиваща си епоха или като игриво размишление за себелюбието на творците, или като едно фантазно пътуване, по време на което "разказвачът" ни провокира с противоречиви коментари за тайните на човешката природа.

ДОМ НА КИНОТО – 3 МАЙ 2005, ВТОРНИК, 18:00

451 ГРАДУСА ПО ФАРЕНХАЙТ (Fahrenheit 451) и

актрисата Таня Шахова за европейските ценности

Великобритания, 1966, 112'

Режисьор: Франсоа Трюфо; по едноименния роман на Рей Бредбъри

С Оскар Вернер, Джули Кристи, Сирил Кюсак, Антон Дифринг, Джеръми Спенсър, Алекс Скот.

Номинация на Франсоа Трюфо за "Златен лъв" във Венеция, 1966; Номинация на Джули Кристи за наградата "BAFTA" за най-добра британска актриса, 1967 и др.

Фантастичен филм за американски пожарникар от 21. век, чиято работа се състои в това да гори книги, защото законът забранява не само четенето, но и притежаването им. Целта на Трюфо е да покаже докъде може да се стигне, ако бъде унищожена духовната същност на човека. Филмът толкова убедително претворява интелектуалната визия на Бредбъри, че издържа изпитанието на времето за разлика от множеството създадени след него с огромни бюджети, но безсмислени научно-фантастични зрелища. А и посланието му е вечно – ако престанем да четем, ще загубим и себе си, и свободата си.

 

ДОМ НА КИНОТО – 10 МАЙ 2005, ВТОРНИК, 18:00

ПРЕБРОЯВАНЕ НА ДИВИТЕ ЗАЙЦИ и

актьорът Христо Гърбов за европейските ценности

България, 1973, 70'

Режисьор: Едуард Захариев; Сценарий: Георги Мишев, по едноименната му новела С Ицхак Финци, Никола Тодев, Филип Трифонов, Евстати Стратев, Тодор Колев, Георги Русев

Втора награда, Локарно, 1974; Втора награда, Награда на критиката и Наградата на  ФИПРЕССИ , Варна, 1973.

В един хубав край с хубави хора един ден се спуска решение – от "горе" – за най-смислено приложение на човешкия ум, енергия, време... Ще се броят дивите зайци! И започва една - за чудо и приказ – дейност на венеца на творението, разбирай, човека...

Филм-емблема на социалистическия абсурд – за тези, които още помнят този абсурд, и за тези, които трябва да узнаят какво е било, колкото и очите, и ушите им да не могат да повярват. Най-дълбоката сатирична комедия на българското кино. Най-смислен смях за най-безсмислено безсмислие...

 

ФИЛМОТЕЧНО КИНО "ОДЕОН" – 13 МАЙ 2005, ПЕТЪК, 18:00

ОТВЪД ОБЛАЦИТЕ (Par dela les nuages / Al di la delle nuvole) и

актьорът Владимир Пенев за европейските ценности

Франция / Италия / Германия, 1995, 115'

Режисьори: Микеланджело Антониони и Вим Вендерс, по шест новели от сборника "Нищо повече от лъжи" на Антониони (1983)

С Фани Ардан, Киара Касели, Ирен Жакоб, Джон Малкович, Софи Марсо, Венсан Перес, Жан Рено, Инес Састре, Марчело Мастрояни, Жан Моро

Наградата на ФИПРЕССИ във Венеция, 1995; Номинация за "Golden Spike" във Валидолид, 1995; Наградата "Давид" за най-добра операторска работа, 1996; Наградата за най-добра музика "Silver Ribon" на италианските филмови журналисти и др.

Четири истории, изградени върху крехкостта на чувствата и изследващи възможността за секс между непознати. Всяка от тези истории ни въвлича в едно вътрешно пътуване, за което Антониони казва, че е "към истинския образ на онази абсолютна и мистериозна реалност, която никой никога няма да види". Прелюбопитна среща на двама гиганти на европейското кино - Антониони и Вендерс, при която Вендерс помага на възрастния творец, поел отново камерата след дълго отсъствие. "Отвъд облаците" е погледът на Вендерс през погледа на Антониони. В света на Антониони нищо не се е променило. Само ангелите на Вендерс са остарели…(по сп. "Express")

Един красив и мъдър блян за любовта и желанието, поднесен ни с "око" на художник и с душа на поет, всъщност, от двама майстори-класици на седмото изкуство.

 

ДОМ НА КИНОТО – 17 МАЙ 2005, ВТОРНИК, 18:00

НОВО КИНО "ПАРАДИЗО" (Nuovo cinema Paradiso) и

актрисата Таня Шахова за европейските ценности

Италия / Франция, 1989, 123'

Режисьор: Джузепе Торнаторе; Сценарий: Джузепе Торнаторе

С Филип Ноаре, Салваторе Касио, Марко Леонарди, Агнес Нано и др.

Специалната награда на журито в Кан, 1989;  "Оскар" за чуждоезичен филм, 1989; пет награди "BAFTA", 1991; две награди на Европейската филмова академия, 1989; "Златен глобус" за чуждоезичен филм, 1990 и др.

Носталгично, нежно и романтично обяснение в любов към киното. Филмов шедьовър, който ни учи как да обичаме и да ценим живота. Изключително забавната и вълнуваща с човечността си история за детството на героя в малко градче на италианската провинция, където малкият Салваторе открива магията и на киното, и на любовта, е вид прелестен танц на изкуството с живота и на живота с изкуството (За всеки случай, ако случайно не знаете, Парадизо значи Рай...)

ФИЛМОТЕЧНО КИНО "ОДЕОН" – 20 МАЙ 2005, ПЕТЪК, 18:00

 

ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ и

актьорът Владимир Пенев за европейските ценности

България, 1981, 114'

Режисьор: Людмил Кирков; Сценарий: Станислав Стратиев

С Велко Кънев, Филип Трифонов, Павел Поппандов, Георги Мамалев, Катерина Евро

Наградата на СБФД за режисура и музика, 1982; Първа награда за пълнометражен игрален филм на Международния фестивал на хумора и сатирата, Габрово, 1983 

Артистичен, топъл, чаровен филм, пълен с хумор и недоразумения, но и с тъга, носталгия и драматизъм, в който се е огледало не само националното ни житие-битие от времето преди демократичната промяна, но и исконно българското - като народопсихология, копнежи, отношение към света. Режисьорът Людмил Кирков го определя като "социална комедия за цената на компромиса, бездушието и неимоверните усилия, които човек полага, за да се реализира като личност”                                                                                   

(Сценарият е написан специално за Велко Кънев, Павел Поппандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев и затова те играят със собствените си имена.)

 

ФИЛМОТЕЧНО КИНО "ОДЕОН" – 27 МАЙ 2005, ПЕТЪК, 18:00

ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ и

актьорът Валентин Танев за европейските ценности

България, 2004, 91'

Режисьор: Станимир Трифонов; Сценарий: Йордан де Мео и Александър Томов

С Параскева Джукелова, Деян Донков, Стефан Вълдобрев, Цветана Манева, Васил Михайлов, Николай Урумов

"Златна роза" (поделена), Награда за операторско майсторство, Награда "Кодак", Награда за мъжка роля на Стефан Вълдобрев, Варна, 2004; Награда за женска роля на Параскева Джукелова на МКФ "Любовта е лудост", Варна, 2004; Награда за женска роля на Параскева Джукелова и награда за най-добър оператор на Емил Христов, МТФ "Златна ракла", 2004

Тоталитарното насилие над личността, проектирано върху любовен триъгълник, включващ  красива българка, италиански лекар и брутален майор от държавна сигурност. Сложният лабиринт на чувствата провокира перверзна връзка между жертва и палач. Резултатът може да бъде само един - изпепеляване в името на любовта…

ДОМ НА КИНОТО – 7 ЮНИ 2005, ВТОРНИК, 18:00

КОЗИЯТ РОГ и

актьорът Валентин Танев за европейските ценности

България, 1971, 101'

Режисьор: Методи Андонов; Сценарий: Николай Хайтов по едноименния му разказ

С Антон Горчев, Катя Паскалева, Милен Пенев; изпълнител на песента:  Мария Нейкова

Първа награда и Награда на публиката, Варна, 1972; Специалната награда на журито, Карлови вари, 1972; “Сребърен хюго” Чикаго, 1973; Трета награда, Коломбо, 1973 (Шри Ланка); Награда за женска роля на Катя Паскалева, Панама, 1972; Наградата “Фемина” за най-добра актриса, Брюксел, 1973; Голямата сребърна купа, Сантарен, 1973 (Португалия); "Козият рог" е посочен за най-добрия български филм за всички времена в анкета на български кинематографисти от всички професии на в. "Култура" от 1993

Величаво трагичен, затворен в дивото си страдание, Караиван е един от най-силните характери в българското кино, а дъщеря му Мария, "свободолюбивият ренесансов човек" (по думите на Хайтов) не познава нюансите на чувствата. Тя знае само върховете им.

Култов филм, превърнал се в емблема на българското кино по света. Неистовата история за родово поругаване, кърваво отмъщение, първични страсти и трагична вина се доближава до шекспировите измерения на трагичното.

ФИЛМОТЕЧНО КИНО "ОДЕОН" – 10 ЮНИ 2005, ПЕТЪК, 18:00

ВЧЕРА и

актьорът Иван Джамбазов за европейските ценности

България, 1987, 84'

Режисьор: Иван Андонов; Сценарий: Владо Даверов,

С Христо Шопов, Георги Стайков, Петър Попйорданов, София Кузева, Светла Тодорова, Георги Русев, Никола Рударов

Голямата награда, Сан Ремо, 1989; Наградата на режисура на МКФ за детско-юношески филми, Москва, 1989; Наградата на публиката, Варна, 1988; Наградата на СБФД за сценарий, 1988

Иван Андонов: "Целта ни бе да направим филм без грим." Владо Даверов: "Това е филм за нуждата от духовност…"

Култов филм за приятелството и предателството, за първата  ученическа любов и жестокия сблъсък с конформизма на възрастните. "Бийтълс", "Ролинг стоунс" и "Щурците" звучат носталгично в тази хард-история за живота на елитните училища от времето на социализма.

 

ФИЛМОТЕЧНО КИНО "ОДЕОН" – 17 ЮНИ 2005, ПЕТЪК, 18:00

ЛЮБОВНА МАГИЯ (El Amor Brujo) и

актьорът Владимир Пенев за европейските ценности

Испания, 1986, 103'

Режисьор: Карлос Саура; Сценарий и хореография Карлос Саура и Антонио Гадес по балета на Мануел де Файа

С Антонио Гадес, Кристина Ойос, Лаура дел Сол

Специална награда. Монреал, 1986; Наградата "Гойа" за операторско майсторство и костюми, 1987; Номинация за Международната награда за филм-фантазия, 1987

Карлос Саура: "За вдъхновение ни послужи музиката на Де Файа, писана, за да бъде танцувана. Опитахме се да обединим народното и окултното, измислицата и реалността, театралността и визията на киното, танца и камерата. С "Любовна магия" завършва трилогията, която започнахме с "Кървава сватба" и продължихме с "Кармен"."                               

Големият испански кинорежисьор Карлос Саура уникално съчетава на екрана музика, пеене и танц и в тази своя интерпретация на циганското виждане на любовта. Естетическата наслада за нас, зрителите, е от най-висока проба.

 

ДОМ НА КИНОТО – 21 ЮНИ 2005, ВТОРНИК, 18:00

ПЕЛЕ ЗАВОЕВАТЕЛЯТ (Pelle Erobreren) и

актрисата Ани Вълчанова за европейските ценности

Дания / Швеция, 1987, 150'

Режисьор; Биле Аугуст; Сценарий: Биле Аугуст, по първата част "Детство" на романа на Мартин Андерсен Нексьо

С Mакс фон Сюдов, Пеле Хвенегард, Ерик Паске, Kристина Toрнквист, Мортен Йоргенсон, Бьорн Гранат

"Златна палма", Кан, 1988; две Европейски актьорски награди на Макс фон Сюдов и Пеле Хвенегард, 1988; "Оскар" за чуждоезичен филм, 1989; "Златен глобус" за чуждоезичен филм

Биле Аугуст: "Историята на Пеле е универсална и извън времето. Тя третира основно вярата в човека. "Пеле завоевателят" не е нито социално произведение, нито картина на мизерията. Най-главното за мен в този роман са неговата широта и драматична сила, красотата на персонажите му, пресъздаването на онези неспокойни години, които предхождат индустриалната революция."                               

Едно от върховите постижения на европейското кино с неговия пиетет към мисловна наситеност на разказа, истински дълбока житейска автентичност, неизчерпаемо богатство на образите и послание за същинския смисъл на живота.

ФИЛМОТЕЧНО КИНО "ОДЕОН" – 24 ЮНИ 2005, ПЕТЪК, 18:00

БРАЗИЛИЯ (Brazil) и

актьорът Валентин Танев за европейските ценности

Великобритания, 1985, 142'

Режисьор: Тери Гилиъм; Сценарий: Тери Гилиъм, Том Стопард и Чарлз Мак Кеовн

С Джонатан Прайс, Робърт Де Ниро, Боб Хоскинс, Питър Вон, Ян Холм

Наградата на Асоциацията на филмовите критици от Лос Анджелес, 1985; Награда на филмовите критици от Бостън на актьора Ян Холм, 1986; две награди BAFTA – за работата на художник-постановчика  и за специални визуални ефекти, 1986; Номинация за "Оскар" за сценарий, 1986

В един въображаем бъдещ свят властва тоталитаризмът. А един чиновник влиза в конфликт със системата заради момичето на своите мечти...

Микс от научна фантастика, безнадеждна черна комедия и антиутопичен полет на въображението, този филм е позволил на Тери Гилиъм да прояви докрай визуалния си талант в кинематографичната му тъкан. И то по начин, който извлича дълбоки значения от една, на пръв поглед съвсем проста история.  "Бразилия" е от най-изобретателните като визия, от най-спиращите дъха и от най-ексцентричните филми, които някога са създавани.