ПРОГРАМА ЕВРОПА 2003

Този проект се финансира от Европейския съюз

Програма Европа е инициатива на Европейската комисия, която подкрепя процеса на присъединяване на България към Европейския съюз като допринася за подобряване на познаването и разбирането на Европейския съюз, процеса на европейска интеграция и воденето на преговори за членство. За тази цел Програмата предоставя финансова подкрепа за проекти на граждански организации, местни власти и образователни институции в България.


EC                                                                                                                  flags EU BG

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ СА НАШИ ЦЕННОСТИ

КИНОТО ДОКАЗВА ТОВА

Erasmus last Erasmus last2


   


Докладите от Кръглата маса за българското кино и европейските ценности

Филмовата критика за 12 европейски и 12 български филма-шедьоври

Лекциите на проф. Владимир Игнатовски на семинарите за журналисти

Филмите, показани в програмата "Вход свободен за европейско самочувствие"

Европейските ценности в чувствата и мислите на българските актьори

Филмовата програма

ПОВЕЧЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В 12 УРОКА:

Урок 1; Урок 2; Урок 3; Урок 4; Урок 5; Урок 6; Урок 7; Урок 8; Урок 9; Урок 10; Урок 11; Урок 12

Урок 8: Към европейско общество на знанието

Към европейско общество на знанието

Урок Осми

Икономика, основана на знанието и информацията; разбиране, че прогресът е единствено в умножаването на познанието, а не в разрушителната стихия на революции

Съвет на Европа

(да не се бърка с Европейски съвет и със Съвет на Европейския съюз, наричан още Съвет на министрите)

Съветът на Европа е най-старата политическа организация на континента, основана през 1949. Той обединява 46 страни, включително 21 страни от Централна и Източна Европа. Той се различава от Европейския съюз, който обединява 25 страни, но нито една страна не е станала член на ЕС, без преди това да е членувала в Съвета на Европа. Седалището му е в Страсбург, Франция.

Съветът на Европа е създаден, за да:

  • Защитава човешките права, парламентарната демокрация и върховенството на закона;

  • Да развива договорните отношения на континента между страните,  с цел уеднаквяване на стандартите в социалната и правната област на действие.

  • Да съдейства за изграждане на съзнание за европейска идентичност въз основа на общите ценности в страните с различни култури.

На срещата на високо ниво във Виена през октомври 1993 държавните глави и министър-председателите отреждат на Съвета на Европа ролята на пазител на сигурността на демокрацията . Демократичната сигурност по същество е допълнение към военната сигурност и е предпоставка за стабилността и мира на континента.

Съветът на Европа се състои от:

Комитет на министрите, съставен от 46-те министри на външните работи или техни представители;

Парламентарна асамблея, състояща се от 630 членове от 46-те национални парламента;

Конгрес на местните и регионални власти;

В процеса на разширяване на Европейския съюз Съветът на Европа придоби пан-европейски измерения и сега  представлява една по-голяма Европа.

Две големи промени

През последното десетилетие на 20. век две големи промени трансформират икономиките и начините на живот в света – не само в Европа.

Едната промяна е глобализацията.  След като икономиките навсякъде все повече зависят една от друга, "глобалната икономика" беше родена. Другата промяна е технологичната революция – появата на Интернет и на нови информационни и комуникационни технологии.

Технологичната революция се ражда в Съединените щати и от нея главно се облагодетелства американската икономика. Правейки бизнес в Интернет, американските компании стават много по-ефективни и продуктивни. Между 1995 и 2001 година икономиката на Щатите расте средно с 3.6% годишно, изпреварвайки значително тази на Европа с нейния годишен прираст от 2.4%. В Европа брутният вътрешен продукт на глава от населението е само 69% от равнището му в Съединените щати, а производителността на труда е 78% от тази в Америка.

Към 2000 година лидерите на Европейския съюз бяха съвсем наясно, че икономиката на Европейския съюз се нуждае от модернизация, за бъде конкурентноспособна на американската и на другите могъщи световни играчи.

Нова и много амбициозна цел

На срещата в Лисабон през март 2000, Европейският съвет поставя

нова и много амбициозна цел пред Европейския съюз: за едно десетилетие да се превърне в "най-конкурентноспособната и динамична, основана на знанието икономика в света, способна на постоянен растеж и с повече и по-добри работни места и много по-голямо социално сближаване и сплотеност."

Европейските лидери също така се споразумяват за конкретна стратегия за постигането на тази цел. Лисабонската стратегия включва такива неща като научни изследвания, образование, допълнителни квалификации, достъп до Интернет и он лайн бизнес. А така също и реформа на системите за социална защита в Европа.

Тези системи са от най-ценните предимства на Европа: те позволяват на обществата в страните-членки да осъществяват промяната не толкова болезнено. И то като една постоянна промяна, на чиито плодове ще се радват бъдещите поколения.

“е – Европа 2005”

Всяка пролет Европейският съвет се събира, за да отчете постигнатия прогрес в практическото прилагане на Лисабонската стратегия.

По искане на Съвета Европейската комисия включва в дневния си ред план за действие, наречен "е - Европа 2005", който цели да подпомогне използването на Интернет в Европейския съюз. За 2005 е планирано Европа да има вече модерни, он-лайн публични услуги, включително електронно правителство, обучение по електронен път и електронни здравни услуги. Потребителите навсякъде ще трябва да имат достъп на конкурентни цени до сигурна "broadband" инфраструктура. С други думи, те ще трябва да имат възможност да предават глас, данни и видео сигнали чрез високоскоростни линии и сателитни връзки, като същевременно са сигурни, че конфиденциалността на личните им съобщения е защитена.

Много още трябва да бъде направено, ако Европа иска да използва пълноценно своя дигитален потенциал, като даде на бизнеса и на гражданите достъп до евтини, но на световно ниво комуникационни мрежи и широк спектър от он-лайн услуги. Например всички училища в Европейския съюз трябва да бъдат свързани с Интернет, а учителите да бъдат обучени да работят с него. Трябва да се създадат и европейски закони за електронната търговия и за такива неща като право на интелектуална собственост, електронни разплащания и он-лайн предлагане на финансови услуги.

“Европейска изследователска зона”

Една от целите, за която е постигнато споразумение в Лисабон, е да се създаде "Европейска изследователска зона". Това включва например изграждането на високоскоростна трансевропейска мрежа за електронна научна комуникация чрез свързване на европейските университети и изследователски институти, на техните научни библиотеки и – постепенно – на училищата. Предприети са и стъпки за премахване на пречките, които затрудняват изследователите да се придвижват в Европа. В същото време трябва да има стимули, които да привлекат световни първокласни научни работници в Европа и да ги поощрят да останат в нея.

Гръбнакът на европейската икономика

Малкият и среден бизнес са гръбнакът на европейската икономика. Но много често тяхната конкурентноспособност и динамичност се спъват в усложнени правила и регулационни механизми, които са различни в различните страни. Част от Лисабонската стратегия предвижда изработването на Харта за дребния бизнес, както и възможност за получаване на първоначален капитал от предприемачите за започване на бизнес в областта на високите технологии.

Един от приоритетите...

Един от приоритетите на Европейския съюз е да се инвестира в хората и в обучението, които са от първа важност за Европа. Европейският съюз признава важността на образованието и на обучението през целия живот, признава нуждата от владеенето на няколко езика и от технологични умения. Липсата на достатъчно квалифициран персонал е недъг на европейските телекомуникации и Интернет услуги.

С помощта на програми като "Сократ", "Леонардо" и програма "Младеж" Европейският съюз подпомага студенти, преподаватели и изследователи да се придвижват в Европа. Също така са предприети действия образованието и квалификацията, получени в една страна, да се признават във всички останали.

Лисабонската стратегия включва и...

Лисабонската стратегия включва и един от най-трудните за Европа проблеми – нейното население застарява и този факт има сериозни последици за работната сила, финансирането на социалната сигурност и пенсионните схеми. Недостатъчно европейци се трудят, особено жени и по-възрастни хора. В същото време безработицата има епидемичен характер в някои региони на ЕС, като по принцип нивото на безработица съществено се различава в отделните региони.

Ето защо в Лисабон Съветът на Европа си постави за цел да повиши процента на заетите от 61% (през 2000) до 70% (през 2010 година), както и да увеличи броя на работещите жени от 51% до 60% за същия период.

За да се справи с проблема със застаряването на европейските общества, Европейският съвет призова европейските правителства да намалят "поощренията за ранно пенсиониране за отделните лица и да въведат схеми за компаниите за ранно пенсиониране". Към 2010 година трябва да се стигне до "прогресивно увеличаване с около пет години на възрастта за пенсиониране в Европейския съюз".

Информация от портала на ЕС "Europe"

http://europa.eu.int/abc/12lessons/index1_en.htm


Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации. Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.

Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.


Тези страници са изготвени с финансовата помощ на Европейската комисия. Изложените на тях възгледи са на Съюза на българските филмови дейци и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на

Европейската комисия.