ПРОГРАМА ЕВРОПА 2003

Този проект се финансира от Европейския съюз

Програма Европа е инициатива на Европейската комисия, която подкрепя процеса на присъединяване на България към Европейския съюз като допринася за подобряване на познаването и разбирането на Европейския съюз, процеса на европейска интеграция и воденето на преговори за членство. За тази цел Програмата предоставя финансова подкрепа за проекти на граждански организации, местни власти и образователни институции в България.


EC                                                                                                                  flags EU BG

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ СА НАШИ ЦЕННОСТИ

КИНОТО ДОКАЗВА ТОВА

Erasmus last Erasmus last2


   


Докладите от Кръглата маса за българското кино и европейските ценности

Филмовата критика за 12 европейски и 12 български филма-шедьоври

Лекциите на проф. Владимир Игнатовски на семинарите за журналисти

Филмите, показани в програмата "Вход свободен за европейско самочувствие"

Европейските ценности в чувствата и мислите на българските актьори

Филмовата програма

ПОВЕЧЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В 12 УРОКА:

Урок 1; Урок 2; Урок 3; Урок 4; Урок 5; Урок 6; Урок 7; Урок 8; Урок 9; Урок 10; Урок 11; Урок 12

Урок 5: Какво прави Европейският съюз?

Какво прави Европейският съюз?

Урок Пети

Политики в интерес на гражданите на Европа

Eвропейски съд

(да не се бърка с европейския Съд по правата на човека в Страсбург)

Европейският съд следи за недвусмисленото тълкуване и ефективното прилагане на правото на Общността.

Европейският съд решава спорове, свързани със страните-членки, европейските институции, представителите на бизнеса, гражданите на ЕС.
 

Седалището на Европейския съд е в Люксембург.

Устройството му не предполага разпределение по националности, но в състава на Съда се включва по един съдия от всяка страна-членка за представителност на всяка от националните съдебни системи.

Европейският съд е подпомаган от осем генерални адвоката, чиято роля е да предоставят безпристрастни и независими заключения по делата в Съда.

Съдиите и генералните адвокати се назначават с общо съгласие на правителствата на страните-членки за мандат от шест години, който може да бъде подновяван, като се допуска частично преназначаване на три години. Обикновено те са висши представители на националните съдебни системи или юристи с призната компетентност и гарантирана независимост.

Европейският съд и Първоинстанционният съд имат свои председатели, които се избират с мандат от три години.
                   www.evropa.bg

Според Римските договори (1957): “Общността има за задача, чрез създаването на общ пазар и на икономически и валутен съюз и посредством осъществяването на обща политика или дейности, да насърчава в рамките на Общността хармонично, балансирано и устойчиво развитие на стопанските дейности, високо равнище на заетост и социална закрила, равенство между мъжете и жените, устойчив и неинфлационен растеж, висока степен на конкурентноспособност и сближаване на икономическите показатели, високо равнище на защита и усъвършенстване на качеството на околната среда, повишаване на жизнения стандарт и на качеството на живот и икономическо и социално сближаване и солидарност между държавите-членки.”

Тези цели в голяма степен са постигнати благодарение на свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали и благодарение на целенасочената европейска политика за обезпечаване на честна конкуренция между стопанските субекти, както и на защита на интересите на потребителите. Общият пазар окончателно е изграден през 1993, а еврото е въведено напълно в обръщение през 2002.

Заедно с това по-изостаналите европейски региони трябва да бъдат подпомагани от т. нар. “структурни” политики, финансирани и осъществявани на ниво Европейски съюз.

Европейска регионална политика

Същността на тази политика е в осигуряване на средства (213 млр. за периода 2000 – 2006) от бюджета на ЕС за изоставащи региони, при които БВП на глава от населението не надхвърля 75% от средната стойност за Съюза, или за определени социални групи (дългосрочно безработни и др.). Те се разпределят чрез създадени за целта фондове – Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд, Финансов инструмент за насочване на рибното стопанство, Европейски фонд за насочване и гарантиране на селското стопанство и Кохезионен фонд за страните-членки, чийто БВП на глава от населението е под 90% от средния за ЕС, за проекти в областта на екологията и трансевропейските транспортни мрежи.

Структурна политика към Източна Европа

Разширяването на ЕС към страните от Централна и Източна Европа е огромно предизвикателство пред икономическото и социално сближаване, предвид значителните разлики в икономическото развитие между тези страни и средното ниво в ЕС. В този смисъл разширението на Съюза на Изток има своята специфика и се нуждае от специфични инструменти, насърчаващи регионалното и секторно развитие. Програма ФАР управлява помощта за развитие на страните-кандидатки в Централна и Източна Европа. За периода 2000-2006 предвидената по нея предприсъединителна помощ е за 10,9 млрд. евро. Програма ИСПА финансира проекти в сферата на транспорта и околната среда с общ бюджет от 7,2 млрд. евро. А програма САПАРД е създадена с цел да финансира дейности в селското стопанство на страните-кандидатки с общ бюджет 3,6 млрд. евро.

Социално направление

Основната цел на европейската социална политика е да коригира най-значимите социални неравенства в обществата на страните-членки. Европейският социален фонд (ЕСФ) е създаден през 1961, за да насърчава откриването на нови работни места и да улеснява географската и професионалната мобилност на работещите.

През декември 1991 Европейският съвет в Маастрихт приема Общностната Харта за основните социални права на всички работещи в ЕС: право на свободно придвижване, на справедливо заплащане, на добри условия на труд, на социална защита, на синдикално сдружаване и защита, на повишаване на професионалната квалификация, на равно третиране на мъжете и на жените, на информация, на защита на децата, на възрастните хора и на хората в неравностойно социално положение. В Амстердам, през юни 1997, тази Харта става интегрална част от Амстердамския договор, като нейното действие се отнася до всички страни-членки на ЕС.

Политика в областта на заетостта

ЕС изрично получи компетенции в политиката в областта на заетостта едва след ратификацията на Договора от Амстердам като продължение на закрепеното още от самото начало в преамбюла на Договора за ЕИО “намерение” на Общността “да се стреми....към постоянно подобряване....на условията за заетост на нейните народи”.

На срещата на Европейския съвет в Люксембург на 20 и 21 ноември 1997, лидерите на 15-те страни-членки постигат съгласие за т. нар. “координирана стратегия” с цел обезпечаване на по-висока ефективност на техните национални политики за заетост. “Люксембургската стратегия” е разширена като обхват и съдържание на Европейския съвет в Лисабон през март 2000. Новата “Лисабонска стратегия” си поставя много висока цел: да превърне икономиката на ЕС до 2010 в “най-динамична и конкурентноспособна икономика в света, базирана на познанието, високите технологии, високата заетост, растеж и социално сближение”.

Финансиране на общите политики

През март 1999, Европейският съвет в Берлин постига споразумение за европейските финанси в периода 2000 – 2006. Това споразумение, наречено “План 2000”, има за цел да обезпечи достатъчно средства за текущата реализация на общите политики, като в същото време подготви финансово Съюза за разширяване.

След бюджетната реформа през 1970, Европейският съюз разполага със свои ресурси за финансиране на разходите си на базата на ДДС, на митата, събирани от вноса на селскостопанска продукция в Общия пазар или т. нар. “нетни национални вноски”, правени от страните-членки в зависимост от техния БВП и др.

Реформи в Общата селскостопанска политика на ЕС

На срещата на Европейския съвет в Берлин, в контекста на споразуменията за “План 2000” се взима решение за реформи в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, с цел намаляване на разходите и поддържане на висока конкурентноспособност.

Целите на ОСП, описани в Римските договори, в много голяма степен са постигнати: относително висок стандарт на фермерите; стабилни селскостопански пазари; приемливи цени на селскостопанска продукция; модернизирано селско стопанство.

В един момент обаче се оказва, че ОСП попада в капана на собствения си успех. В резултат на подобренията и инвестираните ресурси селското стопанство се модернизира значително, но в същото време новите технологии изместват човешкия труд, а производството нараства по-бързо от консумацията.

Затова целите на реформите в “План 2000” са да се насърчат фермерите да произвеждат висококачествени продукти в количества, съобразени с пазарните необходимости, както и да се насърчи използването на селскостопански методи, щадящи околната среда.

ЕС реформира своята политика и в областта на риболова и рибовъдството, с цел предпазване на рибните пазари от свръхпродукция и осигуряване на финансова помощ за хората, заети в този отрасъл.
 

Устойчиво развитие и екология

Необходимостта от обща екологична политика е призната в началото на 70-те и се пристъпва към изработването на съответните нормативи, разпоредби и забрани. Те се отнасят до чистотата на водите и въздуха, употребата на химикали, защитата на животинския и растителния свят, шума, отпадъците. Ефективността на екологичната законодателна уредба на ЕО зависи от прилагането й в националното законодателство на страните-членки.

ЕС изработва еко-политически програми, разгръща и изследователски програми като STEP (Науката и технологиите за опазване на околната среда) и EPOCH (Европейска програма за климатология и естествени рискове). Приоритетни в шестата програма “Околна среда 2010” са мерките за ограничаване на промените в климата, защита на природната среда и биоразнообразието, устойчиво управление на ресурсите и на отпадъците и др.

Политика в областта на изследванията и технологиите

С Петата изследователска рамкова програма 1998 - 2002, Европейската комисия реагира по-енергично, отколкото досега, на предизвикателствата на световното развитие на технологиите. С цел засилване конкурентноспособността на европейските предприятия и осигуряването на растеж и заетост, Комисията предложи в своята “Бяла книга” създаването на мрежи, които наред с областите транспорт и енергоносители да обхващат и областите телекомуникация и информация. Създаването на Трансевропейски комуникационни мрежи следва да създаде “общо информационно пространство” и да доведе до формирането на нови пазари.

Петата изследователска рамкова програма залага на нова програмна структура. С фокуса върху шест технологични и научни цели европейските усилия в областта на научно-изследователската област се насочват към икономическите и социални цели на ЕС, в смисъл на “изследователска работа в служба на гражданите” и “конкурентноспособност на предприятията”.

Шестата програма (2002 – 2006) има за основна цел създаване и структуриране на Европейско изследователско пространство с шест приоритетни области:

  • Естествени науки, геномика и биотехнологии;

  • Технологии на информационното общество;

  • Нанотехнологии, мултифункционални материали и нови производствени процеси;

  • Аеронавтика и Космос;

  • Сигурност и качество на храните;

  • Устойчиво развитие, глобална промяна и екосистеми;

  • Граждани и управление в едно общество на познанието.

Информация от портала на ЕС "Europe"

http://europa.eu.int/abc/12lessons/index1_en.htm


Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации. Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.

Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.


Тези страници са изготвени с финансовата помощ на Европейската комисия. Изложените на тях възгледи са на Съюза на българските филмови дейци и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на

Европейската комисия.