Bulgaria 728x90

СПИСАНИЕ "КИНО" Брой 3-4/2016

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ  3-4/2016

Cover Kino 3 4 2016СЪДЪРЖАНИЕ:
 
КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Новото българско кино и неговата фестивална съдба
Българското кино се завърна на международната фестивална сцена /Стефан Китанов
Фестивалните участия и награди са от изключително значение 
/Росица Вълканова  
Във фокуса на критика 
Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син /Иво Драганов
Галерия
Ованес Торосян:  Най-важното е да я има магията, а тя става, когато има любов /Симона Петрова
Нови книги
Анимационният свят на Иван Веселинов
Киносъбития
СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ  2016 
Документално, красиво, по корейски /Андроника Мартонова
ЗЛАТНОТО ОКО - ПОПОВО 2016
Човекът с кинокамерата  /Катерина Ламбринова
ЗЛАТНАТА ЛИПА - СТАРА ЗАГОРА 2016 
Чувствителност и екстремност /Людмила Дякова 
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
КАН 2016
Един „изправен” фестивал – филми, жури, награди /Вера Найденова , Боряна Матеева
БЕЛДОКС 2016
Българско документално кино без задграничен паспорт 
/Катерина Ламбринова 
ТЕОРЕТИЧНИ ЕТЮДИ
Теоретични идеи за популярната култура и публиките в контекста на филмовите изследвания /Александър Донев
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ
Задна клапа /Сергей Комитски

БЪЛГАРСКОТО КИНО СЕ ЗАВЪРНА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ФЕСТИВАЛНА СЦЕНА
Стефан Китанов – директор на Международния фестивал София Филм Фест, продуцент - Арт Фест и RFF Internationale

Каква е стратегията за участие на ваши филми на български и международни фестивали и тези участия оказват ли влияние за разпространението на филмите ви в и извън България?
Нормалният подход е всеки филм, независимо дали е изцяло български или копродукция, да се стреми да се реализира първо на международен кинофестивал и след това да има национална премиера – на български фестивал или в кината. Ако летвата, която режисьорът и продуцентът са си поставили, е висока, филмът първо трябва да се опита да има световната си премиера на някой от емблематичните т.нар. А-категория фестивали (понятието А-категория принадлежи на миналото: в момента това са около 15 фестивала, определени от FIAPF като „международни състезателни фестивали“ – те нямат тема, изискват най-малкото международна премиера, а някои от тях като Кан, Берлин, Венеция, Сънданс, Сан Себастиан, Локарно държат участващите филми да имат световна премиера при тях).


ФЕСТИВАЛНИТЕ УЧАСТИЯ И НАГРАДИ СА ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ…

Росица Вълканова, продуцент – „Клас филм“

От края на 90-те години на миналия век „Клас филм“ е продуцент на следните български филми: „Търпението на камъка” (1998) - документален, режисьор Костадин Бонев. Световна премиера на фестивала Prix Europa, Берлин (Голямата награда на берлинската Колегия на журналистите), Награда от фестивала Сребърен Витяз, Специална награда на журито от международния кинофестивал в Мюнхен... „Писмо до Америка” (2001) - игрален, режисьор Иглика Трифонова, копродукция между България-Холандия-Унгария Световна премиера на фестивала в Монреал. Представляван от компанията Celluloid Dreams ( sales agent на art house филми). Има над шейсет фестивални участия с множество награди, между които Специалната награда на Журито в Истанбул, Наградата на ФИПРЕССИ и Награда на Независимите киноклубове от Киев, Голямата награда в Лиаварден, Холандия.


ПРОКУРОРЪТ, ЗАЩИТНИКЪТ, БАЩАТА И НЕГОВИЯТ СИН… ИЛИ ОСМО: НЕ ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВАЙ…

Иво Драганов

Последният филм на Иглика Трифонова, по идея на Емил Христов, е създаден по реален съдебен казус от практиката на Международния съд в Хага. Това налага да припомним характеристиките на казуса в литературата, а и в киното. Казусът е вид разказ за някакъв спор, който в крайна сметка остава да бъде решен от зрителя или слушателя. Според определенията този спор възниква там, където действа закон или норма. И тогава на преден план излиза необходимостта да се оцени нечие поведение в светлината на този закон или норма. По-силните примери са, когато действа някакъв закон, който влиза в противоречие с общоприети норми за морал, като трябва да се отсъди коя от тях е по-важната. Казусът се среща често в литературата, защото законодателството винаги е играело важна роля в човешките отношения. Ако го нямаше законодателството, светът би бил едно мрачно място – твърди защитникът въвфилма – адвокат Михаил Фин в прекрасното изпълнение на Самюел Фрьолер. Втората страна на проблема е, че законите никога не могат да обхванат многообразието от човешки постъпки и действия - и тогава възниква казусът. Как да постъпи човек в конкретна ситуация остава единствено на неговата съвест, а преценката е на зрителя според ценностната му система.


ОВАНЕС ТОРОСЯН: НАЙ-ВАЖНОТО Е ДА Я ИМА МАГИЯТА, А ТЯ СТАВА КОГАТО ИМА ЛЮБОВ

Симона Петрова

Ованес Торосян е сред най-ангажираните млади актьори в съвременното българско кино. В някаква степен той се превърна в емблема на неспокойния, търсещ, гневен или примирен, но не и отчаян млад българин. „Източни пиеси“ – игралният дебют на режисьора Камен Калев, е филмът, който даде силен старт на неговата актьорска кариера. „Аз съм ти“, „Тилт“, „Аве“, „Джулай“, „Отчуждение“, „Съдилището“ и най-новите „Каръци“ и „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ са част от филмовите заглавия с участието на 29-годишния актьор. Той е от основателите на театралното сдружение „Реплика“. Занимава се с документален, импровизационен театър, а отскоро и с театрална режисура.

Ованес Торосян е роден в арменската столица Ереван в семейство на потомствени артисти, но когато е шестгодишен, емигрира заедно с родителите си и брат си в България заради войната в Нагорни Карабах. Той споделя, че в шести клас родителите му го записват в театрална школа, след като са гледали домашни скечове, които той заснема с любителска камера. Години по-късно е приет в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професорите Пламен Марков и Ивайло Христов, където завършва през 2009 година. Овансес изтъква, че е имал огромен късмет да попадне точно при тези преподаватели, защото според него е важно „да те водят актьор и режисьор“. По-големият му брат Тигран Торосян също е актьор в Театъра на Армията.


АНИМАЦИОННИЯТ СВЯТ НА ИВАН ВЕСЕЛИНОВ

Като се имат предвид постиженията на българската анимация през годините, особено нейният „златен период“ от средата на миналия век, посветените й книги са крайно недостатъчни. Но издадената през 2015 година от Нов български университет студия „Анимационният свят на Иван Веселинов“, съставена от доц. д-р Светла Христова, компенсира до известна степен тази недостатъчност. Първата част на книгата е озаглавена „За Иван Веселинов“ и съдържа текстове на известни специалисти като проф. Ивайло Знеполски, проф. Александър Грозев, доц. Красимира Герчева, проф. Тодор Динов, проф. Вера Найденова, проф. Надежда Маринчевска, проф. Серджо Микели (Италия), Боряна Матеева, проф. Жорж Сифианос (Франция)…

Втората част представя текстове, писани от самия Иван Веселинов: рецензии за Националната изложба на карикатурата, Световния фестивал на анимационния филм във Варна, много интересна биографична справка за Доньо Донев, както и оригинално написана автобиография. Изданието, към което има диск с 15 от най-значимите филми на автора, завършва с пълна негова филмография, както и със списък на участията му в различни изложби.
Предлагаме на читателите откъси от някои от публикуваните текстове.


ДОКУМЕНТАЛНО, КРАСИВО, ПО КОРЕЙСКИ

Андроника Мартонова

В рамките на тазгодишния Международен София Филм Фест бяха показани само четири източноазиатски филма. Двата китайски - „Кайли блус” (2015, режисьор Би Ган) и предългият „Семейството” (2015, копродукция с Австралия, режисьор Лиу Шумин) - бяха много добри представители на шестото кинопоколение, но някак не успяха да блеснат в контекста както на мащабната съвременна китайска кинематография, така и на минималния блок от азиатски филми на Феста.

Японският режисьор Такеши Китано безспорно демонстрира майсторството си в любимия му жанр – якудза филмите, само че в „Рюдзю и негова седморка” подходът бе изцяло в ключа на черната комедия. Китано си е Китано, много ми е любим, но въпреки това също не можа особено да ме изненада. Видях точно това, което очаквах, защото много добре познавам творчеството му. Лично на мен артистичните му „залитания”, изкристализирали в „Кикуджиро”, „Сцена край морето”, „Кукли” или „Ахил и костенурката”, са много по-провокативни и дълбоки за анализ.


Златното око 2016

ЧОВЕКЪТ С КИНОКАМЕРАТА

Катерина Ламбринова

Известно е, че „Златното око" е един от трите операторски фестивала в Европа. Другите два са международните „Камераимаж", който се провежда в Лодз, Полша, и „Братя Манаки" в Битоля, Македония. Това несъмнено доказва важността на фестивала, който се провежда в град Попово благодарение на усилията на неговия директор Петя Габровска и подкрепата на общината и СБФД. Попово е родният град на един от най-големите български майстори в операторството Димо Коларов, познат както с безупречното изображение на филми като „Козият рог”, „На малкия остров”, „Бялата стая”, „Понеделник сутрин”, така и с чувството си за хумор и земния си характер.


Златната липа 2016

ЧУВСТВИТЕЛНОСТ И ЕКСТРЕМНОСТ

Людмила Дякова

Международният кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа“ вече не е спорадична проява в културния живот на Стара Загора. Неговото четвърто издание показа, че градът очаква и живее с този фестивал и красноречиво доказателство за това бе големият зрителски интерес към филмите в различните програми. Селекционерът и директор на фестивала г-жа Магдалена Ралчева и тази година успя да изненада дори специалистите с интересни, стойностни и смислени творби. В различните програми бяха включени четиридесет и седем филма от седемнадесет страни, а публиката, съзнавайки привилегията да види филми, които няма къде другаде да бъдат видяни, пълнеше залите за всяка прожекция. Явно европейските кинематографии също оценяват този фестивал и намират за престижно участието си в него, защото освен вече традиционното присъствие на филми от Естония, Русия, Полша, Дания, тази година в програмите имаше и шотландски, норвежки, шведски, испански, италиански, швейцарски, чешки и други филми. Така се очерта пъстра, разнолика и показателна за тенденциите в европейското кино картина, в която преобладава усещането за несигурност, тревожност, самота и копнеж по близост в живота на съвременния човек.


Кан 2016

ЕДИН „ИЗПРАВЕН” ФЕСТИВАЛ – ФИЛМИ, ЖУРИ, НАГРАДИ

Вера Найденова, Боряна Матеева

Вера Найденова: Лично на мен тази година силно впечатление ми направи точността на наградите. Макар че читателите ни отдавна са ги научили, а са и прочели различни мнения, ми се иска да поговорим за тях. Това рядко ми се случва. Обикновено казвам, че наградите са право на всяко жури, а аз си имам своя избор и толкова. А сега те ме вълнуват. Най-вече – намирам ги за точни. И за очертаващи определена тенденция. По-конкретно – за фиксиране на новостите в киното. Ти как ги възприемаш?

Боряна Матеева: Моята лична „Палма”, ако ми е позволено, е „Патерсън” на Джим Джармуш, който не беше сред наградените, макар че бе единственият режисьор с два филма в Кан (вторият е документален – „Gimme Danger”, за легендарната рок-група от края на 60-те „The Stooges”, включен в „Полунощни прожекции”). Впрочем - не! „Патерсън” взе „Кучешката палма”, алтернативна, донякъде шегаджийска награда, присъждана от 2001 за най-добро кучешко изпълнение (в игралното или анимационното кино). Представлява кожена каишка с надпис „Palm Dog” (игра на думи с френското „Палм д’ор”). Получи я (посмъртно) кучето Нели… След маниашкия и маниерен „Само любовниците остават живи” (2013) - вампирска история, разказана с ледена претенциозност, тук режисьорът отново се е завърнал в света на своите симпатични особняци. Джармуш винаги е искал да визуализира, доколкото въобще е възможно, духовния свят.


БЪЛГАРСКО ДОКУМЕНТАЛНО КИНО БЕЗ ЗАДГРАНИЧЕН ПАСПОРТ

Катерина Ламбринова

Амбициозният белградски фестивал Beldocs залага стратегически на силна международна и национална селекция за сметка на малък брой гости и отсъствие на излишен блясък и помпозност. Деветото издание има нов артистичен директор - американецът, живеещ в Белград, Грег Де Куир, който е и селекционер на международната конкурсна програма. Неговият подбор включваше нашумели заглавия от последната една година (с участия в големите документални форуми IDFА, Zagrebdox, Cinema du reel и др.) като вълнуващия „Сонита” (режисьор Росарех Гаемагами, Иран/ Германия/ Швейцария, 2015), важния „Духът на Хана Арент” (режисьор Ада Успик, Израел/ Канада, 2015) и ексцентричния „Руският дървосекач” (режисьор Чад Грасия, САЩ/Украйна, 2015).


ТЕОРЕТИЧНИ ИДЕИ ЗА ПОПУЛЯРНАТА КУЛТУРА И ПУБЛИКИТЕ В КОНТЕКСТА НА ФИЛМОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Александър Донев

Предложеният текст е откъс от дисертационния труд на автора на тема: „Зрителският успех в кината на българските игрални филми в началото на ХХI век”

Полин Кейл: „Боклук, изкуство и киното”

Когато през 1968 г. лекциите по кино все по-често започват да стават част от академичните курсове в американските университети, филмовата критичка на списание „Нюйоркър“ Полин Кейл разказва как студентите, интерпретиращи филмовите сюжети като механизми за предизвикване на определена зрителска реакция, са били поправяни от своите преподаватели. Академичната традиция е повелявала филмите, както всички останали художествени произведения, да бъдат обяснявани от гледна точка на твореца, разработващ определена тема: „сякаш условията, при които се създава филмът, и пазарът, за който той е предназначен, нямат никакво значение и би следвало най-новите продукции на Уорнър или Юнивърсъл да се анализират като поетически творби“ (всички цитати са по Kael, Pauline (1996): For Keeps: 30 Years at the Movies. New York: Plume.: pp. 200-227).


ЗАДНА КЛАПА*

Сергей  Комитски

(новела)

Посвещавам на 100-годишнината
на българското кино.
И на дузината ентусиасти,
които създадоха филмa „Грях”.
Те обичаха киното повече от себе си...


 

Bulgaria 240x400