СПИСАНИЕ КИНО ВИ ПРЕДЛАГА ПЪЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ТЕЗИ СТАТИИ - БРОЙ 1/2017
СЪДЪРЖАНИЕ:
КИНОТО В БЪЛГАРИЯ
Новото българско кино и неговата фестивална съдба
1.За необходимостта от фестивална култура /Вера Найденова
Преди и след
2.Френският кинокритик Жан-Луи Мансо разговаря с Петър Попзлатев
3.Задният двор на системата или неостаряващия филм „Аз графинята“ /Петър Попзлатев
Галерия
4.Светлана Янчева – Графинята хамелеон /Петя Александрова
Личности и филми
5.Съвместната работа на Джони Пенков с Рангел Вълчанов
/Светослав Драганов
Нови книги
6.Трънливото трасе на мемоара - Васил и Жана Гендови /Боряна Матеева
7.„Движението е живот”- книгата на Никола Анастасов „ Истории с усмивки“ /Людмила Дякова
Киносъбития
So independent 2016
8.Американски мед /Катерина Ламбринова
Киномания 2016
9.Между мрака и светлината, между надеждата и отчаянието
/Калинка Стойновска
Кинокласация
10.Джим Джармуш печели за втори път /Георги Ангелов
Ракурси
11.Ваше благородие госпожа сполука… /Иво Драганов
Теоретични етюди
12.Виртуална нереалност /Йоана Павлова
СВЕТОВЕН ЕКРАН
Фестивали
Кайро 2016
13.Шест дни арабска зима /Павлина Желева
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ
14.Куче /Владимир Петев, Гийом Проценко
ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ФЕСТИВАЛНА КУЛТУРА
Вера Найденова
Някога, в едно по-далечно време, можеше да се чуе такъв лаф: „Кажи ми на кой фестивал са те поканили, за да ти кажа какъв ти е филмът”. На въпроса лесно можеше да се отговори, тъй като кинофестивалите бяха по-малко, а характеристиките им по-отчетливи. През последните едно-две десетилетия те се размножиха неимоверно. Навярно все още съществува някаква категоризация. На върха на пирамидата са Кан, Берлин и Венеция, но надолу нещата така се разслояват, че едва ли някой някъде може да представи що-годе подредена картина. Размиха се и профилите им. През 2001 година считаният за най-елитарен - Кан, включи в програмата си комерсиалната анимационна приказка „Шрек” (филмът получи наградата за дебют „Златна камера”), през 2002 излъчи online „Star Wars: Епизод ІІ – Клонираните атакуват”, а през 2008 в извънконкурсната програма бе „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп” на Спилбърг. „Киното еволюира и фестивалът трябва да е ехо на тези промени, да бъде в движение и да ги отразява” – обяви новият изпълнителен директор Тиери Фремо.
ФРЕНСКИЯТ КИНОКРИТИК ЖАН-ЛУИ МАНСО
РАЗГОВАРЯ С ПЕТЪР ПОПЗЛАТЕВ
(ОТКЪСИ)
Филмът „Аз, Графинята“ на Петър Попзлатев изненада, смути, дори шокира, но във всички случаи дълбоко заинтригува публиката на „Кинематографичните срещи“ в Кан. Месец по-късно журито на Фестивала в Анже /ръководено от Анри Алекан/отличи лентата с Голямата награда за най-добър европейски пълнометражен дебютен филм /Януари 1990/.
„НОВОТО КИНО“
През последните две години на тоталитарния режим в България се заражда почти спонтанно т.н. „Ново кино“, название на група творци, скъсали с общоприетите норми. Представители на това самобитно и специфично творчество са млади кинорежисьори, дебютирали неотдавна с „авторски“ филми. Филми, видели бял свят не благодарение на системата, а въпреки нея.
ЗАДНИЯТ ДВОР НА СИСТЕМАТА ИЛИ НЕОСТАРЯВАЩИЯ ФИЛМ „АЗ ГРАФИНЯТА“
Интересно е какво мисли Петър Попзлатев днес за онова преломно време, за причините четири ярки творчески индивидуалности да се съберат в една група, нарекла себе си „Ново кино“, но най-вече за това какви пътища са поели в следващите десетилетия.
Има сходства в тематиката и естетиката на Вашите ранни документални филми с „Аз, Графинята“ – черно-бялото изображение и дълбоките екзистенциални, политически и морални проблеми, заложени в тях. Това навярно се дължи на разбиранията Ви за авторското кино, но все пак бихте ли ни разказали малко повече за това взаимопроникване.
Аз работя със сценаристи. Киното е колективно изкуство. Режисьор и по принуда продуцент. Съавтор, с уговорката, че режисьорът е водещ автор в пирамидалната структура на отговорностите на посланията в европейското кино.
СВЕТЛАНА ЯНЧЕВА - ГРАФИНЯТА ХАМЕЛЕОН
Петя Александрова
За мен тя е актрисата, която стига да поиска (важно уточнение!), може да изиграе всичко, разбирай и телефонния указател, както е казал Чаплин. Може да се разпъва в крайностите на бунтарската ранимост на Сиси („Аз, Графинята“, 1989, режисьор Петър Попзлатев) и сдържаните съмнения на следователката („Разследване“, 2006, режисьор Иглика Трифонова). Да сменя възраст (старата Катерина в „Подгряване на вчерашния обед", 2002, режисьор Костадин Бонев), произход (селянката в „Писмо до Америка", 2001, режисьор Иглика Трифонова, циганката в „Дзифт“, 2008, режисьор Явор Гърдев), професия (касиерката в „Рапсодия в бяло“, 2002, режисьор Теди Москов). Може да си позволи да не изглежда красива, дори напротив, съзнателно да бяга от това, ако реши, че ролята го изисква („Аз, Графинята“ и особено „Разследване“). Но ако стилистиката предполага естетизиране като в „Жажда“ (2015, режисьор Светла Цоцоркова), тя е самата пробудена сексуалност на зряла възраст. Погледът може да бъде пронизващо раздиращ (да изтръгне признанието за убийство в „Разследване“), една тъмна бездна, в която необратимо затъваш. Гласът може да бъде отстранен и да звучи като Касандра (съдбовното каканижене на селянката в „Писмо до Америка“), или обратното, да носи абсурдната ирония на съдбата („Дзифт“). Между думите, които гледа да пести, се намества изразителното ѝ присвиване на устните в твърда права линия, гърбът, едновременно изправен и с отпуснати рамене, самата воля и уязвимост. Противоречията са нейната стихия.
СЪВМЕСТНАТА РАБОТА НА ДЖОНИ ПЕНКОВ С РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ
Светослав Драганов
Предмет на настоящата студия е съвместната работа на Джони Пенков с Рангел Вълчанов, обхващаща периода на 60-те години. Рангел Вълчанов е човекът, който въвежда Джони в света на кинаджиите в България. Резултат от това сътрудничество са редица филми и проекти, между които: „Търси се спомен”, „Пътешествие между два бряга”, „Индия завинаги”, „Немирната птица Любов”. Рангел е човекът, когото Джони нарича свой „духовен баща”.
ТРЪНЛИВОТО ТРАСЕ НА МЕМОАРА
Боряна Матеева
Доживяхме най-после да хванем в ръце мемоарите на двамата славни пионери на българското кино Васил и Жана Гендови! Красивият луксозен том с твърди корици две-в-едно включва „Трънливият път на българския филм” на Васил Гендов и „Това, което се премълчава в историята на българския филм” на Жана Гендова. Текстовете на двамата ни първопроходци са отпечатани заедно, всеки като отделна книга, с различно лице-корица, дискретно различаващи се в тонирането и с чудесна портретна снимка на всекиго.
„ДВИЖЕНИЕТО Е ЖИВОТ” - За книгата на Никола Анастасов „ Истории с усмивки“
Людмила Дякова
Няма съмнение, че автобиографичните и биографичните книги винаги са били сред фаворитите на читателската аудитория – познавателни, изпъстрени с любопитни факти, нерядко ярко жълти, но така или иначе разкриващи живота на дадена личност, социалната среда, времето, в което живее, и не на последно място отношението на тази личност към хората и света. А както може да се очаква, интересът към книгите за актьори е още по-голям.
SO INDEPENDENT: АМЕРИКАНСКИ МЕД
Катерина Ламбринова
Британската режисьорка Андреа Арнолд се занимава с прости съвременни истории, които разказва с артистичен замах. Работи в реалистичен с минималистични средства, използва музиката и визията за създаване на специфична атмосфера. Разказвателният подход изключва многословието, диалогът е съвсем пестелив, защото търси пространство за емоциите. Режисьорката се изкушава да направи исторически филм - „Брулени хълмове“ (2011), но и него разработва минималистично и камерно, пресъздавайки усещането за пустота чрез сивкави пейзажи в красиви едри планове.
Киномания 2016
Между мрака и светлината, между надеждата и отчаянието
Калинка Стойновска
Знае ли някой какъв свят обитаваме? Свят на високи технологии, цивилизационни промени и сблъсъци, придружаващи всички велики идеи на хуманизма? Едва ли. Някъде сме между мира и войната, между надеждата и отчаянието, между мрака и светлината. На пръв поглед нищо ново. Човечеството винаги се е намирало на ръба на оцеляването, а преодоляването на кризи и катастрофи постоянно е определяло пътя му през вековете. В този път ролята и мястото на обикновения човек по-често е била тази на жертва и по-рядко на победител. А прогресът, освен просветление, често е носел и Божие наказание както за индивида, така и за големи групи народонаселение.И въпреки всичко, това е отреденият ни път...
ДЖИМ ДЖАРМУШ ПЕЧЕЛИ ЗА ВТОРИ ПЪТ
Георги Ангелов
Важно е да си припомним, че годините откакто стартира Киномания, са 30 – повод за чудесен юбилей, въпреки че Киноманиите всъщност са 32.През 1991 и 1992 тази крупна кинопроява още носи името Световна кинопанорама и е имала две издания. Това или не се знае, или се забравя, включително и от кинаджии. И слава богу, че на плаката пише 30 години Киномания, а не 30-а Киномания, което би било гаф.
Макар активният период да е от 17 ноември до 1 декември, първата прожекция беше на 7 ноември, а последната - чак на 24 януари, което я прави най-продължителната досега. Филмите бяха 69 от 17 страни - по 14 от Франция и САЩ; 8 от Италия; 6 от България; по 5 от СССР и Англия; по 2 от Германия, Полша, Швеция, Чили, Канада и Испания и по 1 от Австрия, Дания, Япония, Сърбия и Китай. Познатите вече филми бяха 19. Така че в класацията бяха включени 48, от които анкетираните колеги - 30 на брой - посочиха 32. Коментарите и този път бяха разнопосочни - от страхотни филми до най-слабата Киномания. Не ги коментирам. Както обикновено, силна или по-слаба, Киномания винаги предлага редица вълнуващи заглавия.
ВАШЕ БЛАГОРОДИЕ ГОСПОЖА СПОЛУКА…
Иво Драганов
Ерата Брежнев, по-известна като време на застоя, бе известна с безкритична пропаганда, възхваляване на „правата” линия на единствената партия, липса на каквато и да е възможност за изразяване на съмнение в идеите на комунизма. Това бе времето на сивия кардинал на Кремъл - печално известния секретар по идеологията на КПСС Михаил Суслов, но и на опитите на руски интелигенти да /по/кажат метафорично някаква истина за онова време. Разчитам финала на филма „Проверка по пътищата” на Андрей Герман именно като такъв знак. Тогава беше важно не да прочетеш посланието, а да го разчетеш в подтекста и контекста на развитие на действието. Младите, които не помнят това време, едва ли знаят за нормативната естетика, която налага симбиозата между политическите норми и естетическите принципи.
ВИРТУАЛНА НЕРЕАЛНОСТ
Йоана Павлова
Още първите осъзнати опити на човечеството да пресъздава околния свят със средствата на изобразителното изкуство носят амбицията за триизмерна автентичност, съчетана с желанието на авторите да контролират процеса на възприятие. От пещерните рисунки в Ласко до Сикстинската капела мястото на зрителите е отредено в центъра на творбата, а тяхната физическа невъзможност да обхванат отведнъж с поглед цялото изображение е част от замисъла.
С линейната перспектива през Ренесанса рамката на картината се превръща в прозорец, отворен към един друг, по-красив и хармоничен свят, зрението на възприемащия е онзи мост, по който съзнанието прекосява от „тук” в „там”. С въвеждането на Rückenfigur (човешка фигура, изобразена в гръб) като основен повествователен мотив в живописта в края на 18-и /началото на 19-и век изведнъж се оказва, че пред този отворен прозорец, в „отвъдното”, вече има някой, чието присъствие изпълва голяма част от видимото и психологическото пространство. Става дума за двуизмерен двойник на онзи застанал пред картината, проекция на въображението и протагонист на въображаемото.
ШЕСТ ДНИ АРАБСКА ЗИМА
Павлина Желева
Последният международен кинофестивал в Кайро се проведе между 15 и 24 ноември 2016 година. Учреден през 1976 година, той представи своето 38-мо издание. В състезателния му конкурс участваха 16 филма. Другите официални програми бяха две: „Фестивал на фестивалите“ и „Международна панорама“, а паралелните бяха три - „Перспективи на арабското кино“, „Седмица на критиката“ и „Киното на утрешния ден“.
През десетилетията вдъхновено съществуване този фестивал искрено се е стремял да свързва египетските режисьори и филмите им с националната публика и да им предоставя кино, „идващо отвън“ (винаги очаквано с особен трепет). Той е вторият по възраст в арабския свят (тунизийският му събрат в Картаген е с десет години по-стар), но е първият по значимост.
След драматичните му прекъсвания през 2011 и 2013 начело на възродения му формат в момента е Магда Уасеф, храбра жена с богат кураторски опит и с над две десетилетия работа в прочутия „Институт на арабския свят“ в Париж.
КУЧЕ
oт
Владимир Петев и Гийом Проценко
- ЕКСТ. ПАРК - СУТРИН
Градът е още тих в ранния летен понеделник. Времето е хладно, но грее слабо слънце. Виждаме парк, през който преминават хора - някои отиват на работа, други разхождат кучетата си. От една от уличките покрай парка се появява малка тъмносиня кола, която започваме да следим. Тя явно търси място за паркиране, но не намира - всички места са заети. Стига до малко кръстовище и спира. Изглежда че шофьорът се чуди накъде да поеме, защото за известно време колата не се движи. В крайна сметка завива надясно и продължава. Колата ни отвежда на преден план до пейка и продължава, без да я проследяваме.
