ТРЕВОГА ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО

ТРЕВОГА ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО

И ЗА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

2009 - 2010 - 2011- 2012 - 2013 - 2014 - 2015 - 2016


През 1942 година докладват на Чърчил, че бюджетът за култура е съкратен,

а за отбрана драстично е увеличен.

Той им казва: „Ако нямаме култура, за какво да се бием!?"

ПРОТЕСТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ

НА КИНЕМАТОГРАФИЧНАТА ОБЩНОСТ:

УПРАВЛЯВАЩИТЕ ТРЯБВА ДА ЧУЯТ ВСИЧКИ ИСКАНИЯ

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД ОТМЕНИ

СКАНДАЛНИЯ ПАРАГРАФ 83 ОТ

ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2011 ГОДИНА

Вижте:

РЕШЕНИЕ № 1 от 31 март 2011 г. по конституционно дело № 22 от 2010,

съдия докладчик Красен Стойчев: http://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2135726833/issue/2717/reshenie-%E2%84%96-1-ot-31-mart-2011-g-po-konstitutsionno-delo-%E2%84%96-22-ot-2010-g

СТАНОВИЩАТА ДО КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

НА КОНСТИТУИРАНИТЕ КАТО СТРАНА ПО ДЕЛО N 22/2010 г. ОРГАНИЗАЦИИ:

Съюз на българските филмови дейци - http://www.filmmakersbg.org/KS-SBFD.doc

Българска асоциация на кинорежисьорите - http://www.filmmakersbg.org/KS-directors.doc

Асоциация на българските оператори - http://filmmakersbg.org/KS-operatori.doc

Обсерватория по икономика на културата и Асоциация на филмовите продуценти - http://filmmakersbg.org/KS-Observatory-prod.doc



 

В. "КУЛТУРА" 19 февруари 2016, брой 6 (2843) - ДИАНА АНДРЕЕВА: "ЗАСТРАШЕНАТА ЦЯЛОСТ НА ФИЛМОВИЯ ПРОЦЕС" - Интервю на Геновева Димитрова

Вижте: http://www.kultura.bg/bg/article/view/24406


НОВА ДЕКЛАРАЦИЯ

НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА ОБЩНОСТ

25 март 2014

ДО:

Г-н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ - Президент на Република България

Г-н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ - Министър-председател на Република България

Г-н ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ - Зам. министършпредседател

Г-н ПЕТЪР ЧОБАНОВ - Министър на финансите

Д-р ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ - Министър на културата

Проф. СТЕФАН ДАНАИЛОВ - Председател на Комисията по култура и медии в НС

Г-жа МАЯ МАНОЛОВА - Председател на Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения в НС

Г-н БОЙКО БОРИСОВ - Председател на ПП на ГЕРБ

Г-н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ - Председател на  ПГ на "Коалиция за България"

Г-н ЛЮТВИ МЕСТАН - Председател на ПГ на ДПС

Г-н ВОЛЕН СИДЕРОВ - Председател на ПГ на "АТАКА"

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 42-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА КИНО, ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

Вижте декларацията:

http://www.filmmakersbg.org/Declaration_25_03_2014.pdf


ДЕКЛАРАЦИЯ

НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА ОБЩНОСТ

14 март 2014

ДО:

Г-н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ - Президент на Република България

Г-н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ - Министър-председател на Република България

Г-н ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ - Зам. министършпредседател

Г-н ПЕТЪР ЧОБАНОВ - Министър на финансите

Д-р ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ - Министър на културата

Проф. СТЕФАН ДАНАИЛОВ - Председател на Комисията по култура и медии в НС

Г-жа МАЯ МАНОЛОВА - Председател на Комисията по взаимодействие с граждански организации и движения в НС

Г-н БОЙКО БОРИСОВ - Председател на ПП на ГЕРБ

Г-н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ - Председател на  ПГ на "Коалиция за България"

Г-н ЛЮТВИ МЕСТАН - Председател на ПГ на ДПС

Г-н ВОЛЕН СИДЕРОВ - Председател на ПГ на "АТАКА"

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 42-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА КИНО, ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

Вижте декларацията:

http://www.filmmakersbg.org/Deklaracia_14_03_2014.pdf


ДЕКЛАРАЦИЯ

ДО:

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ г-н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ,

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ г-н МАРИН РАЙКОВ И

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА г-н ВЛАДИМИР ПЕНЕВ

от

НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО, ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

И 12 ОРГАНИЗАЦИИ ОТ СФЕРАТА НА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ

16 април 2013

Вижте декларацията: http://www.filmmakersbg.org/Deklaracia-NFC-EU-USA.pdf


становище на обсерваторията по икономика на културата и на асоциацията на филмовите продуценти

И

становище на НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО

21 януари 2013

по отношение на предложенията за въвеждане на финансови стимули за филмови проекти

в Закона за изменение и допълнение на закона за насърчаване на инвестициите,

който беше върнат с Указ N 422 в Народното събрание след президентско вето

Вижте двете Становищата:

http://filmmakersbg.org/Stanovishte-Observatory-AFP-NSK.pdf

Писмо и до Министерство на културата:

http://www.filmmakersbg.org/Pismo-MK.pdf

Писмо и до Министерство на финансите:

http://www.filmmakersbg.org/Pismo-MF.pdf


ПИСМО НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО

ПРИВЕТСТВАЩО ПРЕЗИДЕНТСКОТО ВЕТО

ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

ДО:

Г-н Плевнелиев, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н Бойко БорисоВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РБ

Г-жа Цецка Цачева, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-н Вежди Рашидов, МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

ДЕПУТАТИТЕ В 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Вижте писмото: http://filmmakersbg.org/Letter-Veto-Prezident.pdf


ОТВОРЕНО ПИСМО

на Националния съвет за кино

ОТНОСНО ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ,

КОИТО СА ДИСКРИМИНАЦИОННИ СПРЯМО БЪЛГАРСКИТЕ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ КИНОПРОДУЦЕНТИ

ДО:

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РБ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ЗАМ.МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА  И ТУРИЗМА, ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА, ЕНЕРГЕТИКА И ТУРИЗЪМ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА, ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПГ НА ГЕРБ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПГ НА КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПГ НА АТАКА,

СЪ-ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ  НА ПГ НА СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, ДЕПУТАТИТЕ В 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Вижте писмото: http://www.filmmakersbg.org/Otvoreno-pismo-26-11-2012.pdf  


ОТВОРЕНО ПИСМО

БЕЗ КОМЕНТАР

За първи път, откакто се присъждат Наградите на София,

тази година Столична община не призна ярко постижение в областта на киното.

Във връзка с това Съюзът на българските филмови дейци изпрати писмо до дирекция “Култура”.

Публикуваме писмото и получения отговор тук:

Писмото на СБФД:

http://www.filmmakersbg.org/Pismo-Nagradi-Sofia-2012.htm

Отговорът на Столична община:

http://www.filmmakersbg.org/Otgovor-Nagradi-Sofia-2012.htm


"София – град на творческата икономика”

Съвместеният проект на

Обсерваторията по икономика на културата и Столичната община в медиите:

АГЕНЦИЯ „ФОКУС” - Диана Андреева: Домакинствата отделят все по-малка сума за посещаване на кино, театър и концерти, за закупуване на книги

http://www.focus-news.net/?id=f22593

INEWS - Предпочитаме киното пред книгата

http://inews.bg/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0_l.a_c.394_i.229865.html

НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ - Приносът на културата е 4% от БВП

Един лев на всеки 30 в икономиката на България идва от изкуство, творчество и култура

http://novanews.bg/news/view/2012/10/19/37960/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-4-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B2%D0%BF/

INEWS - Жените, работещи в културата, ощетени откъм заплати

http://inews.bg/%D0%91%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81/%D0%96%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%89%D0%B8-%D0%B2-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8_l.a_c.382_i.229912.html

АГЕНЦИЯ „ФОКУС” - Йорданка Фандъкова: Културните и творчески индустрии са голям фактор за развитието на София

http://www.focus-news.net/?id=n1706910

БНР - С 600 хил. лв повече е предвиденият за 2013 година бюджет за българско кино 

http://bnr.bg/sites/horizont/Economics/Bulgaria/Pages/1015Bud.aspx

ДНЕВНИК - Изследване отдаде висок принос на културата в икономиката на България

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/10/17/1927341_izsledvane_otdade_visok_prinos_na_kulturata_v/


13 СЕПТЕМВРИ 2012 - В. "КУЛТУРА" - БОЖИДАР МАНОВ: Новата криза в киното ни. Кръстопът или безпътица?

Вижте: http://www.kultura.bg/bg/article/view/20061

13 ЮЛИ 2012 - ПИСМО

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

КОПИЕ ДО:

НАБЛЮДАВАЩ КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА

Г-н Митко Тодоров – Заместник-министър, Министерство на културата

Арх. Георги Стоев – Заместник-министър, Министерство на културата

Г-н Георги Владимиров – Гл. експерт, Министерство на културата

Проф. Нели Огнянова – СУ „Св. Климент Охридски”

Г-жа Диана Андреева – Директор, Обсерватория по икономика на културата

Доц. Биляна Томова – Обсерватория по икономика на културата

УВАЖАЕМИ г-н ПРЕЗИДЕНТ,

Съюзът на българските филмови дейци приветства Вашата инициатива за създаването на Съвет по духовност, култура и национална идентичност към президентската институция на Република България.

Българската култура беше поставена на сериозни изпитания през целия ни, вече над 20-годишен преход. Този преход може би най-тежко се отрази тъкмо на националната ни филмова култура, която загуби както собствената си производствена база, така и хилядите (над 3,000) киносалони в страната (сега са около 30). А и към 8,000 работни места – при това доброволно в името на новата обществена система. Защото именно кинематографичната ни общност от десетилетия преди 1989 година допринасяше за демократичните промени в страната ни чрез осмисляне на действителността в създаваните от нея филми. Затова и тя самата, при това първа в държавата ни - още в началото на 90-те години - прегърна идеята за коренна промяна на функционирането на филмовата ни индустрия, предлагайки да работи само на проектен принцип.

А българското кино през 20. век беше завоювало достойно място в световния филмов процес, за което свидетелстват множество най-авторитетни международни признания на българските филми и българските кинотворци...

Вие, г-н Президент, сте наясно, че без изкуство, без култура, нормална държава няма. Защото именно културата е базисът на всичко, включително и на икономиката. Защото нормалната държава предполага наличието на национална общност с общи ценности, с общо изповядване на Добро и Зло, което откак свят светува се формира чрез религията и чрез присъщата ни потребност да се себеосъзнаваме като човеци в огледалото на изкуството. Неоспоримо е обаче, че водещата роля за ценностното себеосъзнаване на homo sapiens през 21. век в целия свят е отредена на аудиовизуалното огледало.  То е ЕКРАН – филмов, телевизионен, компютърен. Само че у нас след 1989 година в националната ни култура зейна пустиня, в която задълго престана да расте точно дървото с най-нужните днес за духовното здраве на нацията плодове на изкуството на движещите се образи – задължителни в епохата на аудиовизията и новите технологии. Законът за филмовата индустрия, влязъл в сила през 2004, даде „глътка въздух”, но съвсем недостатъчна, след като той системно не се изпълнява от всички правителства и след като не се създаде и ФОНД „Българско кино”.

Затова беше крайно време да се пристъпи към най-отговорни държавнически решения за този сектор от националната ни култура – с изработването на стратегия, която да гарантира възстановяването възможно най-бързо на един нормален филмов процес (минимум 15-20 игрални филми годишно за големия екран и още толкова за телевизионния, плюс съответния по-голям брой документални и анимационни филми). Иначе национална кинематография - особено във века на аудиовизията - няма как да има.

Затова ни се иска да вярваме, че Вашата инициатива, г-н Президент, е от особена важност за спасяването и на българското кино, а и на българите като нация с духовни ценности.

Но към казаното до тук ни позволете да изразим и едно несъгласие, г-н Президент.

Защото не намираме отговор за себе си на въпроса: Защо президентската институция не поиска от Съюза на българските филмови дейци да предложи свой представител за Съвета по духовност, култура и национална идентичност?

 

СБФД е най-голямата организация на българските кинематографисти, създадена в далечната 1934 година, която към момента представлява 838 редовни и 95 асоциирани (от най-младите) или общо 933 филмови дейци в 10-те й творчески гилдии – на киносценаристите, на кинорежисьорите, на киноператорите, на аниматорите, на художник-постановчиците и художниците по костюми, на филмовите композитори и звукорежисьорите, на монтажистите, на киноактьорите, на филмовите критици, на правните, икономическите и техническите киноспециалисти и кинопродуцентите. Съюзът на българските филмови дейци отдавна е член на FERA – Федерацията на европейските кинорежисьори, която съгласува с нас всички свои официални становища по проблемите на европейското кино, които се депозират в Европейската комисия; член е също така и на ASIFA – Международната асоциация на филмовите аниматори, и на FIPRESCI – Международната федерация на филмовите критици, и на  CIFEJ – Международния център на филмите за деца и юноши. Съюзът на българските филмови дейци е регистриран като творческо-професионална организация и в Европейската комисия, като има право – и го прави – да участва в провежданите от нея обществени консултации за развитието на целия аудиовизуален сектор в Европейския съюз.

Иска ни се да вярваме, че това не е знак на пренебрежително отношение към тази толкова важна днес част от националната ни култура – българското кино.

Иска ни се да вярваме - като организация, текущо запознавана с правната материя и участваща в инициираните от Европейската комисия и Федерацията на европейските кинорежисьори консултации за бъдещето на европейското кино - че създаването на Национална стратегия за българската филмова индустрия като част от Националната стратегия за културата ще бъде в синхрон със законодателството и с програмите на Европейския съюз:

  1. С вече изготвеното ново СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ, ПРЕДОСТАВЯНА ЗА ФИЛМИ И ДРУГИ АУДИОВИЗУАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, което след очакваното му приемане в най-близко време ще има характер на Закон за европейското кино от началото на 2013 година, въз основа на който Европейската комисия ще одобрява държавната помощ за сектора, при условието, че: „Помощта е предназначена за културен продукт. Всяка държава-членка гарантира, че съдържанието на подпомаганата продукция е културно.” (http://ec.europa.eu/competition/consultations/2012_state_aid_films/draft_communication_bg.pdf)

  1. С ДИРЕКТИВАТА 2010/13/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги). (http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2010:095:0001:0024:EN:PDF)

 

От името на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци

С уважение:

Георги Стоянов

Председател на Съюза на българските филмови дейци


3 ЮЛИ 2012 - СТАНОВИЩЕ

ДО:

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА - г-н ВЕЖДИ РАШИДОВ

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА НФЦ - г-жа ИРИНА КАНУШЕВА

НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО КЪМ ИА НФЦ

 

КОПИЕ ДО:

Асоциация "Академика 21 – г-н Иван Ничев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ – г-н Иван Тонев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ  ПРОДУЦЕНТИ - г-н Христо Христов, председател

АСОЦИАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – г-н Димитър Митовски, председател

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – г-жа Галина Тонева, председател

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ – г-н Костадин Бонев, председател

Българска асоциация на независимите художници-аниматори „Пройко Пройков” – г-жа Надежда Славова, председател

Българска асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи – г-н Станислав Семерджиев, председател

ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА – г-жа Диана Андреева, директор

СДРУЖЕНИЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМОВ ЗВУК -  г-н Александър Бъчваров, председател

Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори – г-н Иван Георгиев-Гец, председател

Сдружение ново българско кино 21 век

ФОНДАЦИЯ АРТ  ФЕСТ – г-н Стефан Китанов, директор

СТАНОВИЩЕ

НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Съгласно Решение на Общото събрание на СБФД от 12 юни 2012

 Уважаеми министър Рашидов, уважаема г-жо Канушева, уважаеми дами и господа,

Съюзът на българските филмови дейци с голяма тревога констатира, че системното неизпълнение на Закона за филмовата индустрия, в съчетание с нерешаването вече пета година – от 2008 година насам - на проблемите с принципите за съставяне на художествените комисии и за оценяване на филмовите проекти, предизвика остри реакции във връзка с последните сесии за документално и за игрално кино, и то не само в кинематографичната общност, но и в обществените медии.

Стигна се дори до недопустими в една културна среда морални обвинения към членове на националните комисии и към творчески фигури с безспорен принос в националната ни филмова култура. 

Очевидно е крайно наложително спешно да се вземат съответните административно-правни решения за коригиране на несъвършенствата в сега действащите правила за разпределяне на държавната субсидия за филмопроизводство.

Съюзът на българските филмови дейци още през 2008 година повдигна този въпрос най-напред чрез своите представители в Националните художествени комисии и в Националния съвет за кино. През следващата 2009 година СБФД депозира в Министерство на културата две писма с предложение за нов начин на съставяне на художествените комисии, който да изключва възможността за морални съмнения в техните решения. А през есента пак на 2009 година организира за кинематографичната общност и широка дискусия за оценъчната система в Дома на киното.

Но до този момент, вече в средата на 2012 година, не се предприеха никакви административни действия в отговор на посочените от нас проблеми.

Затова Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци, въз основа и на обсъждането на създалата се драматична ситуация на Общото ни годишно събрание, категорично настоява за възможно най-бързи корекции на принципната база за съставянето на комисиите и на оценъчната система – в рамките на възможностите при сега действащия Закон за филмовата индустрия.

А именно, категорично настоява за:

  1. Премахване на квотния принцип при съставяне на комисиите – като представителство в тях на продължаващите да се множат филмови организации (вече са 12). Този принцип неизбежно поражда съмнения в прокарването на лобистки интереси, даже и ако в комисиите са само хора с несъмнен морален авторитет. Не случайно в Европейския съюз той е недопустим именно при разпределянето на европейските субсидии за една или друга сфера. Там това се прави задължително от независими експерти към Европейската комисия (включително със запазване на тяхната анонимност пред кандидатстващите с проекти).

  1. Премахването на квотния принцип няма да бъде в противоречие с чл. 10 от Закона за филмовата индустрия: „Всяка от комисиите се състои от 9 членове, 8 от които предложени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, и един член, определен от агенцията”, ако кинематографичната общност като цяло състави списък от експерти, въз основа на определени изисквания – висше образование в сферата на изкуствата, филмова професия, доказан професионален опит (всяка организация предлага колкото иска имена, било на свои членове, било и на членуващи в другите организации, а на финала така съставеният списък се приема с консенсус). Но категорично не и в качеството им на представители на възможните „групички по интереси” в лицето на една или друга организация. Определянето на състава на всяка комисия да става чрез тегленето на жребий за конкретните имена, както е според известно на нас законодателство за филмовите индустрии в някои европейски страни. Принципът на случайността при подбора би следвало да елиминира в максимално допустимата степен болезнените субективни подозрения от страна на неспечелилите в конкурса.

  1. Определяне на задължителни бройки по професии (с отделно теглене на жребия) в комисиите, включително за филмови критици/киноведи като възможно най-независими експерти и с немаловажната цел да се постига необходимият баланс между по-обективната (присъща на анализаторите) и по-субективната (присъща на творците) естетическа експертност в комисиите.

 

  1. Членовете на комисията за анимационно кино (включително и критиците в нея) да се избират пак чрез жребий, но от отделен списък на специалисти с професионален опит именно в този вид кино.

 

  1. Възстановяване на предишната практика, когато най-високата и най-ниската оценка не се изключваха на първия етап при класирането на проектите от комисията. Отказът от броене на тези две оценки е абсурден, след като целта е да се изберат най-добрите проекти. Изкуството все пак не е спорт. Изключването на най-високата и на най-ниската оценка води до усредняването на оценките на много повече на брой проекти (математическата логика го доказва), което също се разминава със задачата на всяка комисия.

  1. Задължително възстановяване на втория етап с поименното гласуване от всички членове на комисията за класиралите се на първия етап по точки проекти.

  1. Публично обявяване в Интернет на оценките на всеки член на комисията за всеки спечелил проект, заедно с анотацията на проекта и с режисьорската експликация.

  1. Спешно преразглеждане на принципите за оценка на проектите в оценъчните карти или на тъй наречената точкова система. Без оценъчни карти наистина не може – и като нужна база на първи етап в процеса до окончателното класиране, и като оценъчен документ от всеки член на комисията за всеки проект. А и технически е невъзможно проектите да се обсъждат само устно – в дискусия. При 77 проекта, колкото бяха на последната игрална сесия, при 9-членна комисия, с 15-20 минути на човек заради необходимата аргументация, това би отнело над 20 работни дни от 8 часа без почивка. Нито пък е възможно само част от проектите да се анализират, заради логично неизбежните протести на останалите кандидатстващи. И още по-малко -  да се очаква, че експертите в комисията ще се отказват в процеса на говоренето от първоначалното си мнение за проектите, ако наистина са професионалисти. Но самите карти задължително трябва да бъдат преразгледани:

  • като въпроси, на които се отговаря;

  • като принципи, въз основа на които се поставят оценките.

За целта предлагаме да се създаде малка работна група, включително с участвали повече от един път в комисиите, която, разбира се, следва да събере мнения от общността, а и да се запознае с предложеното за начините на оценяване на проектите на дискусията в Дома на киното през 2009.

 

9.     Министерство на културата спешно да подсили административния капацитет на ИА НФЦ с икономически директор и юрист - способни професионално вещо и със съответното владеене на чужд език да вникват докрай в европейското законодателство за сферата на киното и аудиовизията. За да се излезе най-накрая от порочния кръг недостатъчно компетентни в правните и финансовите въпроси кинотворци да експериментират с нормите, което създаде и продължава да създава вредно напрежение в кинематографичната общност. При наличието на такива специалисти Националният съвет за кино към ИА НФЦ, в който на квотен принцип са представени различните организации, ще има ангажимента да посочва най-компетентно проблемите от гледна точка на самото филмопроизводство. А държавната институция ИА НФЦ ще отговаря за законосъобразната  форма на решаването им в съответствие с европейските изисквания. Това ще помогне да се избегне и един по-особен конфликт на интереси, съдържащ се в правото на членовете на Националния съвет за кино да кандидатстват с проекти, при положение, че те трябва да изработват, примерно, и системата за оценяване.

До тук изброените необходими спешни мерки за нормализиране на ситуацията във филмовия сектор при добра управленска воля могат да бъдат осъществени в най-кратък срок.

Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци заедно с това настоява за ускоряване на работата във връзка с необходимостта от:

 

генерални решения за развитие на българското кино

I.              Министерство на културата и българската държава трябва най-накрая, след 20 години!, с управленска отговорност да осъзнаят основните два проблема на българското кино. ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ: Всяко национално филмопроизводство е процес, който за малка страна като България предполага годишно да се произвеждат поне 20 игрални филма за големия и поне още толкова за телевизионния екран, както и 40-50 документални и поне 10-15 анимационни  (ако все още в България са останали от творците и от техните ученици на световно прочулата се българска анимационна школа). Нарушаването на този процес, в съчетание с унищожаването на киносалоните – сведени от над 3000 до под 30, води до фатални последици като: невъзможност да се покриват тематични и жанрови територии; невъзможност да се развиват художествени традиции с творчески открития; невъзможност новите поколения кинематографисти да се реализират; невъзможност да се поддържа истински диалог с публиката. ВТОРИЯТ ПРОБЛЕМ: Киното има две форми на съществуване. И държавата, и кинематографичната общност трябва да си изяснят едната или другата, или и двете форми трябва да се подкрепят, и дали по един и същи начин. 1. Киното като култура – духовно и ценностно познание, поднесено с неповторима творческа визия, което следва да гради смисловия и нравствен фундамент на всяко общество, разбира се, не без мисъл за пътищата към зрителя във всеки миг от творческия процес. Но не според присъщата на киното като бизнес формула „равнис по безкултурието”, а учейки публиката да открива за себе си вкуса на художествените прозрения за човешкия живот, което иска време, кинозали, даже диалогичност между създаваните филмови произведения като във всеки нормален филмов процес. 2. Киното като бизнес, което от цял свят ни залива от всички екрани, осигурявайки ни първичното и, естествено, също необходимо на човека удоволствие от забавление, което обаче, заради целта – печалба, се принуждава да работи главно по гореспомената формула на „безкултурието”, за да покрива и за да печели и от най-широката, с най-безпросветните й периферии човешка територия в обществата (съмнява ли се някой, че нашето вече достатъчно „оскотя”?).

II.            Решение на филмовата общност и съответно на Министерство на културата за законодателни промени, които да гарантират стабилност на филмовия процес чрез превръщането на ИА Национален филмов център в първостепенен разпоредител със средствата, предвиждани по силата на Закона за филмовата индустрия, който задължително трябва да се спазва и според решение на Конституционния съд.

III.           Решение на филмовата общност и на съответните институции за създаване на ФОНД БЪЛГАРСКО КИНО, с помощта на който да се гарантира крайно необходимото нарастване на държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения от различни източници и чрез различни отчисления. Една добра възможност за това е 25% отчисление от ДДС, внасян от цялата аудиовизуална индустрия.

IV.           Държавната помощ за филмопроизводство трябва да бъде напълно в съответствие с член 107, (3)(d) от Договора за Европейския съюз, за да може да се разчита на нотификация на тази помощ от Европейската комисия.

V.            Съгласно този член - вече записано и в окончателно готовия за приемане проект на СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ, ПРЕДОСТАВЯНА ЗА ФИЛМИ И ДРУГИ АУДИОВИЗУАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ: „Помощта е предназначена за културен продукт. Всяка държава-членка гарантира, че съдържанието на подпомаганата продукция е културно.” И пак там: „чрез наличието на процес за културен подбор, за да бъдат определени аудиовизуалните произведения, които следва да се ползват от помощ или от културен профил, на който трябва да отговарят всички аудиовизуални произведения като условие за отпускане на помощта.”

VI.           И още за съответствието с член 107, (3)(d) от Договора за Европейския съюз в същото СЪОБЩЕНИЕ:  „Специфични критерии за оценка съгласно член 107, параграф 3, буква г, от ДФЕС: Целта на помощта в полза на производството на европейски аудиовизуални произведения и за запазването на инфраструктурата, необходима за тяхното производство и разпространение, е оформянето на европейски културни идентичности и укрепването на културното многообразие. Следователно целта на помощта е да насърчава културата.”

За справка: Проектът на СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ПОМОЩ, ПРЕДОСТАВЯНА ЗА ФИЛМИ И ДРУГИ АУДИОВИЗУАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, въз основа на което Европейската комисия ще одобрява тази държавна помощ от 2013 година, е на:  http://ec.europa.eu/competition/consultations/2012_state_aid_films/draft_communication_bg.pdf

За Управителния съвет на СБФД:

ГЕОРГИ СТОЯНОВ

Председател на СБФД


22 ЯНУАРИ 2012: НОВА TV - ТЕМАТА НА НОВА - ИЗГУБЕНОТО КИНО

Вижте: http://play.novatv.bg/play/263109/

* * *

6 ДЕКЕМВРИ 2011: СТАНОВИЩЕ

ДО:

Министър-председателя на Република България

Зам.министър-председателя и министър на финансите

Министъра на културата

Председателя на Комисията по култура, гражданско общество и медии към Народното събрание

БТА

СТАНОВИЩЕ

относно Проект на Национална стратегия за развитие на българската култура

Уважаеми г-н Бойко Борисов, г-н Симеон Дянков, г-н Вежди Рашидов, г-жо Даниела Петрова,

НИЕ, ГРАЖДАНСКИТЕ И ТВОРЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА ЗАЯВЯВАМЕ, ЧЕ ПРОЕКТЪТ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА, ПУБЛИКУВАН НА ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦАТА НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА НА 30. 11.2011, Е ИЗГОТВЕН В НАРУШЕНИЕ НА И БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С:

  1. Точка 1 от Споразумението, подписано на 22. 12. 2010 г. в Министерски съвет между Комисията по културата, гражданското общество и медиите в 41-то Народно събрание, Министерство на културата и над 20 граждански и творчески организации в областта на културата, а именно: „Публичните власти и гражданските обединения взаимно зачитат своите допълващи се компетенции при формирането, актуализирането и провеждането на националната културна политика“.

  2. Националната стратегия за развитие на българската култура е изготвена в нарушение на принципите за задължителни обществени консултации, залегнали в Методологията за стратегическо планиране в Република България на Съвета за административна реформа, според които гражданският сектор се включва в процеса на изработване на стратегията и провеждане на обществени консултации, ПРЕДИ ТАЗИ СТРАТЕГИЯ ДА БЪДЕ ИЗРАБОТЕНА, а не след като е спусната и изготвена на тъмно и непрозрачно, „на една ръка“ разстояние от гражданското общество.

  3. На среща в Министерство на културата на 25.11.2011 г. от гражданското общество бе представен и алтернативен модел за създаване и обхват на Национална стратегия, работен график и включване на гражданските и творческите организации, и бе получено обещание от зам.-министъра на културата г-н Митко Тодоров, че Националната стратегия ще бъде изработена в партньорство и с разширяване на работните групи. Очевидно думите на зам.-министъра бяха част от една планирана неистина, която в края на срещата излезе наяве. Няколко дни по-късно беше публикуван готов проект за Национална стратегия, изготвен без участие на гражданското общество в него.

  4. Две декларации, изпратени от 17 граждански и творчески организации, останали без отговор: Първата декларация от 3. 11. 2011 г.,  относно увеличаване на срока за изготвяне на Националната стратегия с 3 месеца, считано от 15.11.2011 г., а втората декларация от 29.11.2011 г., относно включването на гражданските и творчески организации в съвместни работни групи за създаването на Национална стратегия за българската култура.

НИЕ, ГРАЖДАНСКИТЕ И ТВОРЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА ЗАЯВЯВАМЕ, ЧЕ:

  1. Липсата на диалог и партньорство при създаването на Националната стратегия за развитие на българската култура до 2020 г. и изграждането й от група чиновници  „на тъмно“, по непрозрачен начин и спускането й на сектора, НЕ БИ МОГЛА ДА ПРЕДПОСТАВИ УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН.

  2. Незачитането на гражданските и творческите организации при изготвянето на стратегията е липса на институционална култура, неевропейски подход към културната политика на България и тежък удар срещу гражданското общество в областта на културата.

  3. Последствията от изолирането на гражданското общество от процеса на създаване на културната политика, подвеждането на гражданските и творческите организации на срещата на 25.11.2011 г. и спускането на проект на стратегия, изготвен непрозрачно, е липса на адекватно институционално поведение от страна на политическия кабинет на Министерство на културата, на което сме свидетели вече две години и половина.

  4. Настояваме за започване на нова процедура по изработване на Национална стратегия за развитие на българската култура с включване на гражданския сектор от самото начало в нейното изготвяне, в съответствие с методологията за стратегическо планиране на Съвета за административна реформа към Министерски съвет и с поетите ангажименти по тристранното Споразумение между Министерство на културата, Народното събрание и гражданските и творческите организации.

  5. Пропастта, която е създадена между гражданското общество и Министерство на културата, е заслуга на политическия кабинет на ведомството, за която е време да бъде поета политическа и административна отговорност.

Съюз на българските музикални и танцови дейци – председател Жени Захариева

БНК на ИКОМОС - гл. секретар доц. д-р Мариела Нанкова

Българска асоциация на кинорежисьорите - председател Костадин Бонев

Обсерватория по икономика на културата – директор Диана Андреева

Сдружение „Български филмов звук” – председател Александър Бъчварова

Асоциация на културните мениджъри в България – председател Весела Радоева

Асоциация на реставраторите в България – председател Стефан Белишки

"КОПИ-БГ" – Сдружение за колективно управление на авторски и сродни права при презаписване за лично ползване – изпълнителен директор  Мариана Лазарова

Синдикат Музикално-сценичен арт – председател Пеньо Пирозов

Асоциация на свободната театрална инициатива – председател Симона Попова

АРТИСТАУТОР – председател Иван Танев

Съюз на българските филмови дейци – председател Георги Стоянов

ФИЛМАУТОР – председател Михаил Мелтев

Българска асоциация на независимите художници-аниматори „Пройко Пройков” – председател Надежда Славова

БАРОК Българска асоциация на работодателите в областта на културата – председател Анастас Попдимитров

 АСТ Асоциация за свободен театър – председател Ива Даниел

Асоциация на българските оператори – председател Иван Тонев

Асоциация на филмовите продуценти – председател Галина Тонева

Фондация "Арт Фест" – Стефан Китанов

Институт за съвременно изкуство – София, зам.-директор Кирил Прашков

ТЕАТЕРАУТОР – директор Майя Илиева

Асоциация на независимите продуценти – председател Димитър Митовски

„ИЗА-АРТ” Дружество за управление и защита на авторски права – председател Александър Радославов

БАФТРС Българска асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристи - председател, проф. д-р Станислав Семерджиев

Културен център на Софийски университет – директор, доц. Александър Кьосев

SEAL Академична лига за Югоизточна Европа/Southeast European Academic League - директор, доц. Александър Кьосев

* * *

1 ОКТОМВРИ 2011, СПИСАНИЕ "КИНО" - БИЛЯНА ТОМОВА И ДИАНА АНДРЕЕВА: БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА ИНДУСТРИЯ - ДВИГАТЕЛ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ

Вижте: http://www.filmmakersbg.org/kino-issue4-5-2011-Observatory-bg.htm

31 ЮЛИ 2011,  LabforCulture.org - The networking platform for information on European arts and culture - ИНТЕРВЮ С ДИАНА АНДРЕЕВА: Between the policy documents and cultural practices

Вижте: http://www.labforculture.org/en/groups/open/young-researchers-forum/voices-and-viewpoints/86219

30 ЮЛИ 2011, СПИСАНИЕ "КИНО" - ИВО ДРАГАНОВ: НЕ САМО ВЪПРОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА (статия за философията на Национална стратегия за кино)

Вижте: http://www.filmmakersbg.org/kino-issue3-2011-Draganov-bg.htm

19 ЮЛИ 2011, iNEWS - Интервю с Биляна Томова: Пазарът на изкуствата в България е малък и капризен - У нас обаче оцелява този, който може

Вижте: http://inews.bg/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%9F%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA-%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BD_l.a_c.394_i.99361.html 

15 ЮЛИ 2011, БНР, ПРОГРАМА "ХОРИЗОНТ" - ИНТЕРВЮ С ДИАНА АНДРЕЕВА И ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА: НАРАСТВА ЗАЕТОСТТА В КУЛТУРНИЯ СЕКТОР

Чуйте: http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Culture/Pages/fandakova1507.aspx

30 ЮНИ 2011 - СТАНОВИЩЕ:

ДО

БОЙКО БОРИСОВ

Министър-председател

ДО

ВЕЖДИ РАШИДОВ

Министъра  на културата

ДО

МИТКО ТОДОРОВ

Зам. министъра на културата и Председател на Работната група

СТАНОВИЩЕ

относно

Заповед № Р-102 на МС от 26 април 2011 г. и втора Заповед № Р-127 на МС от 25 май 2011 г. за изменение и допълнение на Заповед N Р-102 от 26 април 2011 г. относно създаване на национална стратегия за филмовата индустрия

Уважаеми г-н Борисов, г-н Рашидов и г-н Тодоров,

След изтичането на срока на първата Заповед от Министерския съвет за Работната група, на 26 май 2011 в Министерство на културата се състоя Обществена консултация, на която представителите на гражданските организации в областта на филмовото производство категорично заявиха, че ако до две седмици не бъдат взети ясни административни решения за изпълнение през тази година на Закона за филмовата индустрия - в съответствие и с решението на Конституционния съд, при спрян филмопроизводствен процес е безсмислено да се пристъпва към работа върху Стратегия за развитие на филмовата индустрия.

В същия ден получихме нова Заповед - към първата Заповед, с нов председател на Работната група и с удължаване на срока, който днес отново изтича.

НО ОТГОВОР в двуседмичен срок на искането за вземането на административни решения за изпълнение на Закона за филмовата индустрия и на решението на Конституционния съд, НЯМА!

Затова в рамките на удължения срок във втората Заповед за Работната група, ние настояваме за Приоритетни решения и за пристъпване към конкретни реални действия за справяне с кризата от две години във филмопроизводството, а именно:

  • Незабавно да  бъдат осигурени целеви средства за задълженията на ИА «Национален филмов център» към пуснати продукции и копродукции.

  • Незабавно да се пристъпи към финансовото обезпечаване през 2011 на две сесии за нови филмови проекти, според Закона за филмовата индустрия. Липсата на сесия днес означава изчезване на българското кино утре  и постепенно заличаване на една творческа индустрия, която създава имидж на фестивали и национално самочувствие  в обединена Европа.

  • Настояваме за избор на нов Национален съвет за кино, в който да е спазено изискването на Закона за филмовата индустрия разпределянето на квотите в Националния съвет за кино и в комисиите да е между професионално-съсловните организации, според тяхното професионално участие във филмовата индустрия.

  • Настояваме да се спазва законовото изискване 10% от бюджета на БНТ да са за телевизионно - именно филмово производство.

  • Настояваме за създаване, отделно от ИА „Национален филмов център“, на фонд „Българско кино“, с допълнителни пропазарни финансови източници към субсидията за българската филмова индустрия, а не заместващи я.

И още заявяваме:

  • Не приемаме за добро управление и грижа за българската култура продължаващото месеци противоконституционното бездействие относно Решението № 1 от 31 март 2011 г по конституционно дело № 22 от 2010 на Конституционния съд на Република България за отмяна на Параграф 83 в Закона за републиканския бюджет за 2011.

  • Не приемаме като израз на грижа за българската култура поправки в Закона за филмовата индустрия, които променят формулата за финансиране или намаляват броя на създаваните филми годишно .

  • Не приемаме подхвърлената неотдавна идея средствата за филмопроизводство да бъдат процент от бюджета на Министерство на културата, чиито приоритет не е запазването и развитието на българската филмова индустрия.

  • Не приемаме закон за данъчни облекчения, който не е в синхрон с европейските закони и който изключва българското филмопроизводство.

При пренебрегване на изброените дотук искания и несъгласия, филмовата общност ще продължи с протестните си действия в името на българската култура и духовното оцеляване на българската нация. Защото културата е безценен духовен и нравствен капитал, тоест, истинската база за икономическия просперитет и бъдещето на всяка държава.

30 юни 2011

Приложение :

  1. Не изпълняващото се ПРОТОКОЛ – СПОРАЗУМЕНИЕ, подписано от зам.-министъра на културата Митко Тодоров и председателите на 8-те протестиращи организации с нестопанска цел във филмовата индустрия на 22 декември 2010 г.

  2. Не изпълняващото се СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО  между Комисията по културата, гражданското общество и медиите в 41-то Народно събрание, Министерство на културата и 14 граждански и синдикални организации в областта на културата, подписано на 22 декември 2010 г.

 

За 6-те организации с нестопанска цел, със свои представители в Работната група според Заповед № Р-102 на МС от 26 април 2011 г. и Заповед № Р-127 на МС от 25 май 2011 г.:

БИЛЯНА ТОМОВА – председател, според първата Заповед на МС,

и зам.-председател според втората Заповед на МС, на несъстоялата се Работна група

ДИАНА АНДРЕЕВА – директор на Обсерваторията по икономика на културата

Георги Стоянов – председател на Съюза на българските филмови дейци

ГАЛИНА ТОНЕВА – председател на Асоциация на филмовите продуценти

КОСТАДИН БОНЕВ – председател на Българската асоциация на кинорежисьорите

ИВАН ТОНЕВ – председател на Асоциацията на филмовите оператори

АЛЕКСАНДЪР БЪЧВАРОВ – председател на Сдружение "Български филмов звук"

* * *

26 МАЙ 2011 - СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ:

ПРОДЪЛЖАВАЩО ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННО БЕЗДЕЙСТВИЕ –

НЕ СЕ ИЗПЪЛНЯВА РЕШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

 

Днес, 26 май 2011 г., в Министерство на културата се състоя Обществена консултация (не работна среща – нова заповед за работна група не сме получавали, срокът на старата изтече, а отговор на Отвореното писмо на общността до премиера Бойко Борисов, огласено на пресконференция в БТА на 3 май т. г., няма – вижте писмото по-долу) относно изработването на стратегия за развитието на филмовата индустрия. От гражданския сектор присъстваха Георги Стоянов, Биляна Томова, Галина Тонева, Диана Андреева, Радослав Спасов, Иглика Трифонова, Георги Чолаков, Милена Андонова, Искра Димитрова, Росица Вълканова, Иван Тонев, Евгений Михайлов, Зорница София, Иво Драганов, Любомир Йончев. Присъстващите представители на гражданските организации в областта на филмовото производство подчертаха:

  1. Застоя по отношение на изпълнение на двустранното Споразумение между Министерство на културата и гражданския сектор в областта на филмовата индустрия от 22 декември 2010 г.;

  2. Липсата на реакция от страна на Министерство на културата, Министерство на финансите и на Министерския съвет относно изпълнение на решението на Конституционния съд  1/31.03.2011 г. (по Конституционно дело 22 от 2010 г. за  отмяна на Параграф 83 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.).

Присъстващите представители на филмовата общност констатираха, че през последните пет месеца бездействие е изгубено доверието в наличието на политическа воля за промяна. На тази база те заявиха, че е невъзможна работа върху стратегия за българското кино, докато няма ясни административни решения за изпълнение на Закона за филмовата индустрия, тоест, отпускане на дължимите, съгласно Закона, средства в размер на 7,6 млн. лв. в изпълнение на решението на Конституционния съд, като  изразиха очакването на сектора да се предприемат реални действия  в тази посока в срок от две седмици.

Изготвянето на стратегия, набелязваща развитието на аудиовизуалната индустрия, е немислимо при очертаващото се прекъсване на процеса на филмопроизводство за следващите две години – неминуема последица от продължаващото противоконституционно бездействие.

Доц. д-р Биляна Томова

Председател на междуведомствена Работна група за изработване на проект за

Национална стратегия за филмовата индустрия - със заповед Р-102 на МС от 27.04.2011 г.,

с изтекъл период за работа (12 работни дни) на 15 май 2011 г. и без нито едно проведено заседание

* * *

13 МАЙ, В. "КУЛТУРА" - Галина Тонева: Цялата общност вече е в паника

Вижте: http://www.kultura.bg/bg/article/view/18388

11 МАЙ 2011

ОТКРИТО ПИСМО ДО БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ

Ние, духовно обединените и професионално свързани с изкуствата и литературата хора от творческите съюзи, сме изумени от внезапното, необсъждано и неподготвено "преобразуване" на НДК или, както твърди зам.-премиерът Симеон Дянков, "връщане на държавата" на Националния дворец на културата. От основаването си НДК принадлежи именно на държавата и е собственост на нацията, и по име, и по регламент, и по същност. Нещо повече, благодарение на загрижеността и отговорността на сегашното ръководство, му е извоюван статут на публична държавна собственост. Благодарение на това инициативно ръководство и на високия професионализъм на целия екип на НДК, Софийският дворец завоюва редица международни успехи и отличия като - 2003, Второ място в конкурса за наградата АРЕХ за "Най-добър конгресен център в света" на Международната асоциация на конгресните дворци (АIРС) - Манхайм, Германия; 2005 - Наградата АРЕХ за "Най-добър конгресен център в света" на Международната асоциация на конгресните дворци (АIРС) - Квебек, Канада; 2008 - "Европейската награда за качество" на Европейската бизнес асамблея (ЕВА) - Оксфорд, Англия; 2009 - Второ място в конкурса за "Най-добър конгресен център" на сп."New European Economy" - Лондон, Англия; 2010 - Второ място в конкурса за наградата АРЕХ за "Най-добър конгресен център в света" на Международната асоциация на конгресните дворци (АIРС) - Ливърпул, Англия. Награди, към които много световни конгресни и културни центрове се стремят.
Какво е НДК всички знаят, и обществото, и всеки гражданин, и българските и чуждестранни творци. Не много обаче знаят, че Софийският културен и конгресен комплекс се самоиздържа. Не получава никакви субсидии от държавата или общината. В последните 2 години не е получил нито една платена държавна поръчка. Особеното отношението към НДК през тези последни години, обективното и принудително влошаване на неговото икономическо състояние ни подсказва, че целенасочено се върви към реализиране на познатата схема за осребряване, подготвя се приватизация, която да се яви като "спасителна". Независимо от това и въпреки всичко през последните 20 години НДК поддържа собствен репертоар, извършва огромна обществена дейност, приема гостуващи световни трупи, покровителства и на практика субсидира творци и художествени проекти, извършва културно и конгресно-конферентно менаджерство на най-добро професионално ниво, реализира издателска дейност, съхранява и реставрира творби на пластическите изкуства (именно постоянната колекция в залите и фоайетата го прави уникален център), успява да поддържа една ежедневна, разнообразна и обществено ценена програма. Неизброими са чуждестранните артисти, световни звезди, гастролирали тук - Виенската държавна опера и Виенска филхармония, Херберт фон Караян, Болшой театър, Лорд оф дъ Дене, Содо кимоно, Миланската скала, Английски кралски балет, Ванеса Мей, Андреа Бочели, Ал ди Меола, Найджъл Кенеди, Пако де Лусия, Боб Дилън, Ричи Блекмор, Юрий Башмед, Монсерат Кабайе, Московски солисти, Стинг, Вариете "Тропикана", Монасите от манастира Шао Лин, Джон Маклафлин, Марк Нопфлер, Катя Ричарели, Клаудио Абадо, Лондонски симфоничен оркестър, Истанбулската филхармония, Хуан Миро, Патрисия Каас, Хосе Карерас и пр. Няма известен български творец, който да не е намерил изява в НДК. И всичко това без реална помощ от държавата.
Естествено, при тази равносметка се налагат няколко смущаващи въпроса:
1. Защо се говори за връщане на НДК на държавата, когато той не е ничий друг?
2. Кое налага отсъствието на обсъждане с творческите съюзи, с Комисията по културата в Народното събрание, с обществеността, която олицетворява творческите и креативните дейности на НДК?
3. Никой ли не се безпокои от подобно необмислено, необосновано и юридически неточно действие? Нещо повече, всичко това е съпътствано от натрапчиво създаване на обществени нагласи за престъпно, безстопанствено и бездейно вегетиране на ръководството и колектива на НДК.
4. Има още един много обезпокоителен въпрос. Още при обсъждането на антикризисната програма на ГЕРБ се говореше за приватизация на НДК. Това намерение, разбира се, не бе посрещнато с ни най-малка обществена симпатия. И този път ли, след като заглъхне обществената тревога, се провеждат действия уж в интерес на обществото, а всъщност - със скрити намерения? Прави впечатление тоталната смяна на ръководството. Смущаващ е фактът, че изцяло новоназначеното ръководство е от хора, които на нас, представителите на творческите съюзи, не ни говорят нищо. Удивителен е фактът, че новият изпълнителен директор е бил досега брокер на недвижими имоти в гръцка фирма. Имаме сведение, че преобразуването и смяната на ръководството на НДК става по инициатива на една група, известна с приватизаторските си апетити и завоевания.
Обръщаме се към държавното ръководство на Република България преди разпореждането на Министерския съвет да придобие окончателен характер да ни се даде възможност да участваме в по-широко обсъждане и едва тогава да се направят разумни, обосновани и перспективни промени.

Георги Бакалов, председател на Съюза на архитектите
Георги Стоянов, председател на Съюза на българските филмови дейци
Милен Вълков, председател на Съюза на българските журналисти
Николай Петев, председател на Съюза на българските писатели
Проф. Емилия Стайчева, председател на Съюза на преводачите в България
Евгения Захариева, председател на Съюза на музикалните и танцови дейци
Любен Генов, председател на Съюза на българските художници
Велислав Заимов, председател на Съюза на българските композитори
Валентин Танев, Съюз на артистите в България
Емил Галев, председател на Съюза на ландшафтните архитекти
Ваня Грашкина, председател на Българската библиотечно-информационна асоциация
Мариана Хил, председател на УС на Асоциацията на преводачите - С предложение за създаване на Обществен съвет към управленските органи на НДК

* * *

7 МАЙ 2011, АГЕНЦИЯ ФОКУС - Диана Андреева: Създаването на стратегия за филмовата индустрия не може да стане без пряка политическа отговорност

Вижте: http://www.focus-news.net/?id=f17710

3 МАЙ 2011, БТА - ПРОТЕСТНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ С ОГЛАСЯВАНЕ НА:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

Прочетете писмото: http://www.filmmakersbg.org/Protestno-pismo-1-5-2011.doc

Вижте цялата пресконференция: http://kanal3.bg/?v=3564

6 АПРИЛ 2011, БГНЕС - БГ отделя най-малко средства за култура в ЕС

Вижте: http://news.bgnes.com/view/915943

5 АПРИЛ 2011, ВСЕКИ ДЕН - Кинаджиите победиха – съдът отмени скандалния § 83 - Удовлетворени сме, но това не е решението, заяви продуцентът Галина Тонева

Вижте: http://www.vsekiden.com/91171  

4 април 2011, вестник „класа” - Диана Андреева и Биляна Томова от Обсерваторията по икономика на културата: Бунтът на българското кино е драма с отворен финал - Европа ни задължава да водим адекватна културна политика

Вижте: http://www.klassa.bg/news/Read/article/164419_%D0%94%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0+%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D0%B0+%D0%B8+%D0%91%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0+%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%BE%D1%82++%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+%D0%BF%D0%BE+%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0%3A+%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82+%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE+%D0%B5+%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0+%D1%81+%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD+%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB  

31 МАРТ 2011:  ПОЗИЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИИ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ, ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА, АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ, БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ, АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ, СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКИ ФИЛМОВ ЗВУК" - СДС намира за крайно обезпокоителен и безотговорен факта, че близо две години след началото на управлението на ГЕРБ все още няма изработена Национална стратегия за българската култура

Вижте: http://sds.bg/bg/publications/read/1627?type=3

31 МАРТ 2011, LIVENEWS - ВИДЕО: КИНОГИЛДИЯТА ИЗЛИЗА НА УЛИЧНИ ПРОТЕСТИ

Чуйте брифинга в Народното събрание: http://www.livenews.bg/bulgaria/s/388245172

31 МАРТ 2011, ДНЕВНИК - Мартин Димитров: Вместо "български Лувър" по-добре е парите да се дадат за българското кино

Вижте: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/03/31/1068239_martin_dimitrov_vmesto_bulgarski_luvur_po-dobre_e/  

31 МАРТ 2011, MEDIAPOOL.BG -Филмовите дейци заплашват с нови протести
Министерството на културата не спазва споразумението от декември

Вижте: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=177793&srcpos=4

29 МАРТ 2011, NEWSMAKER.BG - БУНТЪТ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО: ДРАМА С ОТВОРЕН ФИНАЛ – Разговор с Биляна Томова и Диана Андреева

Вижте: http://www.newsmaker.bg/post/view/article/id/8748-Бунтът++на+българското+кино:++драма+с+отворен+финал

 

* * *

ДЕКЛАРАЦИЯ

ДО

Председателя на Народното събрание

Г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ДО

Министър-председателя на Република България

Г-н БОЙКО БОРИСОВ

ДО

Министъра на културата

Г-н ВЕЖДИ РАШИДОВ

ДО

Председателя на Комисията по културата, гражданското общество и медиите

Г-жа  ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

ДО

БТА

 

Уважаеми народни представители, уважаеми министри,

Във връзка с очакваното от филмовата общност вече от няколко месеца започване на работата върху проблемите на българското кино заедно с професионалните неправителствени организации от сферата на филмовата индустрия, съгласно подписаните Споразумение за партньорство и Протокол-споразумение от 22.12.2010 г. в МС,

ДЕКЛАРИРАМЕ, че:

1.     Ние категорично настояваме да не се пристъпва към поправки в Закона за филмовата индустрия и във формулата за финансиране на българското кино в чл. 17 от него, както и този Закон безусловно да се спазва, като гаранция за екзистенц минимума на българската филмова култура.

2.     Ние също така категорично настояваме при изработването на Националната стратегия за филмовата индустрия да се предвидят и алтернативни източници за финансиране чрез Фонд Българско кино, Арт лотария и други, но в отделен закон, който не поставя под риск действащия Закон за филмовата индустрия.

3.     Настояваме Министерство на културата и Комисията по културата, гражданското общество и медиите в своите законодателни инициативи да се съобразяват с позицията на FERA – Федерацията на европейските кинорежисьори,  в защита на действащия наш Закон за филмовата индустрия в духа на европейската практика, изложена в писмото на нейния президент Ищван Сабо до министър-председателя Бойко Борисов.

23 март 2011

Асоциация на българските оператори - Иван Тонев, председател

Асоциация на независимите продуценти - Димитър Митовски, председател

Асоциация на филмовите продуценти - Галина Тонева, председател

Българска асоциация на кинорежисьорите - Радослав  Спасов, председател

Обсерватория по икономика на културата - Диана Андреева,  директор

Сдружение „Български филмов звук” - Александър Бъчваров, председател

Съюз на българските Филмови дейци - Георги Стоянов, председател

Фондация „Арт фест” – Стефан Китанов

* * *

24 МАРТ 2011 - ДНЕВНИК, Мартичка Божилова: Поне пет години няма да има български филми, ако този вакуум продължи

Вижте: http://www.dnevnik.bg/intervju/2011/03/24/1064755_martichka_bojilova_pone_pet_godini_niama_da_ima/

* * *

24 МАРТ 2011 - RADIO K2: ТЕМА: ДИАНА АНДРЕЕВА И ИРИНА КАНУШЕВА - ЗАЩО НЯМА БЮДЖЕТ ЗА БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ?

Чуйте записа: http://www.radiok2.bg/index.php?k2=6.289 - линкът се отваря като се щракне върху часа под темата

16 МАРТ 2011 - SCREENDAILY: Bulgarian filmmakers appeal to prime minister by Martin Blaney

Вижте оригинала: http://www.filmmakersbg.org/Screen-Daily.pdf

* * *

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА

L’ART – SOCIETE CIVILE DESAUTEURS-REALIZATEURS-PRODUCTEURS

Вижте оригинала: http://www.filmmakersbg.org/Barroso-media.pdf

Среща НА ПРЕЗИДЕНТА БарозУ

С делегация от европейските филмови дейци:

Автономията на Програма MEDIA е гарантирана

и съдействието е налице

След срещата с Президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу европейските филмови дейци обявиха, че са доволни от плодотворната размяна на вижданията за бъдещето на Програма MEDIA.

Президентът Барозу е човек на културата, който споделя дълбокото убеждение на кинодейците,  че Програма MEDIA трябва да се подкрепя и в автономната й дейност, и с автономния й бюджет.  Президентът Барозу не само увери филмовите дейци, че бюджетният й ресурс ще бъде осигуряван и занапред, но даже изрази своето желание този бюджет да бъде увеличен, за да могат те да посрещат сложните предизвикателства, пред които ги изправят важните икономически и дигитални развития .

Президентът Барозу също така споделя дълбокото убеждение на филмовите дейци, че културата трябва да остане обединяващата идея на европейското гражданство, като най-добрият начин за развитие на правилната визия за европейското бъдеще, с филмов и аудиовизуален сектор, които са част от "образа" на нашия континент.

Президентът Барозу поема ангажимент за тесен и постоянен контакт и сътрудничество с работещите във филмовата и в аудиовизуалната индустрия, в интерес на най-доброто и съвместно дефиниране на рамката на следващата Програма MEDIA.

Делегацията на европейските филмови творци също изрази тяхното желание за заздравяване на инструментите за тясно сътрудничество с различните отдели на Комисията, които отговарят за оценката на културните политики на държавите-членки, специално в областта на обществени субсидии.

Филмовите дейци тъкмо поради това са готови веднага да пристъпят към създаването на рамката с новите приоритети на Програма MEDIA заедно с Еврокомисаря по културата, Андрула Василиу, като напълно съзнават, че всеки напредък ще поставя високи изисквания и ще изисква изключителна бдителност.

The ARP Board of Administration

Париж, 18 Март 2011


ПИСМО ДО ПРЕМИЕРА БОЙКО БОРИСОВ

ОТ ИЩВАН САБО

ПРЕЗИДЕНТ НА FERA - ФЕДЕРАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ

В ПОДКРЕПА НА ИСКАНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Вижте оригинала: http://www.filmmakersbg.org/FERA-Borisov.pdf 

ДО

Г-н БОЙКО БОРИСОВ

Министър-председател на Република България

Брюксел, 17 март 2011

Уважаеми г-н Премиер,

С голямо безпокойство FERA научи, че Вашето правителство очевидно има намерение да се оттегли от споразуменията, постигнати с филмовата общност от декември 2010.

Тези споразумения бяха забележителни със стремежа да изградят нова национална стратегия за финансиране на киното в контекста на най-добрите практики в ЕС, както и с предвиденото участие на филмовата общност в нейното създаване и изпълнение. Всичко това ангажираше България да произвежда гарантиран брой филми годишно. Такава гаранция е предпоставка за създаването на прекрасни филми.

Впечатляващото представяне на българското кино напоследък, което предизвика голям интерес сред филмовите дейци в ЕС, би трябвало да е основание за гордост на Вашето правителство, както и на всички българи.

Колко жалко е всичко това да се окаже под въпрос толкова бързо.

FERA представлява кинорежисьорите от 27 европейски страни. Много от тях преминават през икономически трудности, подобни на тези в България. Но във всички случаи най-доброто решение е онова,  което успява да съхрани и да запази достатъчно високо ниво на финансиране на киното, позволяващо да се поддържа филмовият процес до настъпването на по-добри времена.

Ние Ви приканваме, уважаеми г-н Премиер, да разпоредите промяна в политиката, да спазвате Закона за филмовата индустрия, който е изключително важен за българското кино, както и да запазите формулата на стабилното му финансиране. За да се осигури финансирането на онзи скромен минимум от 7 игрални филма, както е според закона.

Ренесансът на българското кино напоследък, което допринесе за престижа на Вашата страна, може лесно да бъде погубен. Един път допуснато това, то много трудно би възкръснало отново.

С уважение:

Ищван Сабо

Президент на FERA


16 МАРТ 2011 - EBF BISINESS TV: ДИАНА АНДРЕЕВА ДИРЕКТОР НА ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА, ГАЛИНА ТОНЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ

Вижте: http://www.ebfbusiness.tv/index.php?page=shows&type=4&id=4389&pagenum=1

11 МАРТ - АГЕНЦИЯ CROSS - ДИАНА АНДРЕЕВА: БУНТЪТ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО ПРОДЪЛЖАВА

Вижте: http://www.cross-bg.net/intervyuta/1198032-diana-andreeva-buntat-na-balgarskoto-kino-prodalzhava-

10 МАРТ 2011 - СПЕЦИАЛНАТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ в рамките на София Филм Фест "ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО: Законът за филмовата индустрия - гарант за успешното развитие на българското кино". На нея бе прочетено отвореното писмо:

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

Министър-председател на Република България

Копие до:

БТА

ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми г-н Министър-председател,

Протестиращите организации от филмовата индустрия с огромна тревога заявяваме, че изминаха три безрезултатни месеца от първото излизане на кинематографистите на улицата. Това подкопава доверието ни в политическата воля на ръководеното от Вас правителство да реши трайно огромните проблеми на българското кино.

ЗАЩОТО:

  1. Подписаните с Вашата подкрепа Споразумения със законодателната и изпълнителната власт на 22 декември 2010, в които бе договорено създаването на Фонд "Българско кино", Национална стратегия за  развитието на българската култура и в частност на филмовото изкуство, както и всички други свързани с културата законодателни инициативи да се взимат с активното участие на гражданския сектор, не се изпълняват. Нито едно от представените експертни становища по отделните проблеми не се взимат под внимание от законодателната власт, а Министерство на културата не поема политическата отговорност за тях.

  2. Министърът на финансите демонстрира в публичните си изявления незачитане на кризисната ситуация в българската филмова индустрия и непознаване на политиката на Европейския съюз в сферата на аудиовизуалната индустрия.

  3. По-нататъшното съществуване на българското кино продължава да е в риск след практическата отмяна на Закона за филмовата индустрия чрез Закона за държавния бюджет на Република България за 2011, направените лобистки поправки в Закона за радиото и телевизията, Закона за авторското право и сродните му права, Закона за културното наследство. Както и заради "грижовното" предложение на Министерство на културата към българското кино за някакъв твърд процент от бюджета му, което по същество окончателно отменя Закона за филмовата индустрия.

Уважаеми г-н Министър-председател,

На срещите ни с Вас се убедихте, че ние не искаме подаяния. Искаме европейски правила и закони, които наистина да решат проблемите на българската филмова индустрия. В Европейския съюз, на който Република България е член, това отдавна се е случило. Защо да не се случи и у нас?!

Демонстративното погазването на всички постигнати споразумения ще ни принуди да възобновим протестните си действия, както в България, така и пред европейските институции.

БЕЗ НАЦИОНАЛНА КУЛТУРА ДЪРЖАВА НЯМА!

През 21. век изкуството е ЕКРАН!

10 март 2011

Асоциация на българските оператори - Иван Тонев, председател

Асоциация на независимите продуценти - Димитър Митовски, председател

Асоциация на филмовите продуценти - Галина Тонева, председател

Българска асоциация на кинорежисьорите - Радослав  Спасов, председател

Обсерватория по икономика на културата - Диана Андреева,  директор

Сдружение „Български филмов звук” - Александър Бъчваров, председател

Съюз на българските Филмови дейци - Георги Стоянов, председател

Фондация „Арт фест” – Стефан Китанов

23 ФЕВРУАРИ 2011 - MEDIAPOOL. bg: ДИАНА АНДРЕЕВА: ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ЛИ "БУНТЪТ НА КИНОТО"?

Вижте: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=176453&srcpos=10

18 ФЕВРУАРИ 2011 - ВЕСТНИК "ПАРИ", ДИАНА АНДРЕЕВА: "Трябва ни стратегия за максималното използване на икономическия потенциал на изкуството"

Вижте: http://pari.bg/article/2011/02/18/Trjabva_ni_strategija_za_maksimalnoto_izpolzvane_na_ikonomicheskija_potencial_na_izkustvoto

15 ФЕВРУАРИ 2011 -  БНТ: ДЕНЯТ ЗАПОЧВА С КУЛТУРА:

Ще има ли пари за кино?

Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата

Георги Стоянов, председател на СБФД

Вижте: http://bnt.bg/bg/productions/121/edition/12415/denjat_zapochva_s_kultura_15_fevruari_2011

(след 7-та минута)

14 ФЕВРУАРИ -  Внесена в Народното събрание П О З И Ц И Я по приетите от постоянната Комисия по културата, гражданското общество и медиите на второ четене изменения и допълнения на Закона за авторското право и сродните му права от 16 организации

Вижте ПОЗИЦИЯТА: http://www.filmmakersbg.org/Pozitsiya-ZAPSP.doc   

9 ФЕВРУАРИ 2011

ДО

Г- Н БОЙКО БОРИСОВ                         

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ             

ДО

ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

ДО

Техни Превъзходителства

ПОСЛАНИЦИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ–ЧЛЕНКИ НА      

ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

  

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

Отправяме това послание към ВАС въз основа на предварителните ни очаквания, че целогодишните усилия на креативния сектор в рамките на работната група към Министерство на културата ще бъдат взети под внимание при приемане на ЗИД на ЗАПСП между първо и второ четене в парламентарната комисия. Общите ни виждания бяха застъпени и в изказването на министъра на културата г-н Вежди Рашидов в началото на заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии на 2 февруари 2011 в Народното събрание. Искаше ни се да вярваме, че българските институции започват да се съобразяват с европейската и със световна практика, която в областта на авторското право е с над 150 годишна традиция!

Уви! Надеждата ни просъществува само до гласуването на различните поправки, както и на особено дискутирания член 26 от ЗАПСП, приет от Комисията с твърдост, достойна за схоластиката на ранното средновековие, глуха за разумни доводи, правни аргументи и най-страшното – сменящA  философията на закона!!!

 

ЗАКОН, КОЙТО В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС СВЕТОВНАТА ПРАКТИКА ЗАЩИТАВА ПРАВОНОСИТЕЛИТЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ, ЗА МИГ СЕ ПРЕВЪРНА В ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОЛЗВАТЕЛЯ НА ТАКАВА – ЕРГО, ТОЧНО НА ТЕЗИ, КОИТО  ОТ  17 ГОДИНИ НЕ ПЛАЩАТ ЗА  ЕКСПЛОАТИРАНЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ.

Тук естествено възниква въпросът от Римското право “QVI BONO?”, в превод – „КОМУ Е ИЗГОДНО?”

 

Да, господин Борисов,

 

„КОМУ Е ИЗГОДНО” това? И то точно в момент, в който уж искаме да убедим партньорите си в Европейската общност, че синхронизираме законодателството си именно с философията на европейските правни норми. 

 

НИМА ТРЯБВА ДА Е ИЗГОДНО на шепа хора, достатъчно „финансово аргументирани”, за да налагат за лична финансова изгода друга философия? “QVI BONO?’

Този ярък пример на тържество на лобизма се случи в Комисията по култура, гражданско общество и медии, въпреки подписаните на 22 декември 2010 две Споразумения.

Първото – между протестиращите организации от сферата на филмовата индустрия и Министерство на културата, в което е записано: „чрез народни представители от парламентарната група на ГЕРБ  чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права да бъде приет във вида, предложен от дружеството за колективно управление на авторски права „Филмаутор”, както и: „чрез председателя на комисията по култура, гражданско общество и медии в работната група по Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права да бъдат включени представители на организациите за колективно управление на права”.

И още по-драстично – въпреки второто СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО

между  Комисията по културата, гражданското общество и медиите в 41-то Народно събрание, Министерство на културата и граждански и синдикални организации в областта на културата,  подписано включително от председателя на Комисията по култура, гражданско общество и медии в 41-то Народно събрание Даниела Петрова.

Г-н БОРИСОВ,

 

Губим вярата, че имате волята в българското законодателство наистина да намерят място доказано най-добрите европейски и световни практики!

 9 февруари 2011

ЗА 18-те ОРГАНИЗАЦИИ:

"КОПИ-БГ" – сдружението на „Музикаутор”, „Филмаутор”, „Театераутор”, „Артистаутор” и „Профон”, БОРИС БОНЧЕВ, председател

Асоциация на българските оператори -  ИВАН ТОНЕВ, председател

Асоциация на филмовите продуценти – ГАЛИНА ТОНЕВА,  председател

Българска асоциация на кинорежисьорите -  КОСТАДИН БОНЕВ, председател

Обсерватория по икономика на културата -  ДИАНА АНДРЕЕВА, директор

Сдружение български филмов звук – АЛЕКСАНДЪР БЪЧВАРОВ, председател

Съюз на българските филмови дейци – ГЕОРГИ СТОЯНОВ, председател

Българска асоциация на независимите художници аниматори "Пройко Пройков" – НАДЕЖДА СЛАВОВА, председател

Българска асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристи -  СТАНИСЛАВ СЕМЕРДЖИЕВ, председател

Дружество за управление и защита на авторски права ИЗА-АРТ - – АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ, председател

Българска библиотечно-информационна асоциация /ББИА/ - ВАНЯ ГРАШКИНА, председател

Сдружение за защита на авторските права при репродуциране БУЛРЕПРО & КОПИ – АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ, председател

Българска асоциация на работодателите в областта на културата /БАРОК/ - АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ

Асоциация на независимите продуценти – ДИМИТЪР ГОЧЕВ, председател

Фондация АРТ ФЕСТ – СТЕФАН КИТАНОВ

Сдружение ИНТЕРФИЛМАРТ – ЗДРАВКА СИРАКОВА, председател

Европейска агенция за изпълнителските, продуцентските и авторските права – КИРИЛ ИКОНОМОВ, председател

Сдружение "Нехудожествена литература – България" – ЗДРАВКА СИРАКОВА, председател

Вижте оригинала на Отвореното писмо: http://www.filmmakersbg.org/Otvoreno_pismo_09_02_2011.pdf

Вижте Писмото до Народното събрание от IMAGO - Европейската федерация на кинооператорите: http://www.filmmakersbg.org/Letter_bulgarian_parliament1.pdf  - оригиналът на английски;

http://www.filmmakersbg.org/Letter_bulgarian_parliament1_BG.doc  - в превод на български

* * *

25 ЯНУАРИ 2011, вторник, 16 часа, в Министерство на културата – Работна среща със зам.министъра Митко Тодоров за определяне състава на малките работни групи за: Промените в Закона за авторското право и сродните му права – в състав: представителите на Копи БГ и Филмаутор; и към Министерския съвет по изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията или създаването на нов закон, съобразно концепцията на работната група - в състав: Галина Тонева, Диана Андреева, Биляна Томова, Боряна Пунчева, Георги Чолаков и Невена Андонова. Обсъжда се отново въпросът за НСК, като на зам.-министър Митко Тодоров се предоставя Хронология на протестните действия и отношението към тях на НСК.

Вижте Хронологията - http://www.filmmakersbg.org/chronologia-protest-NSK.htm

24 ЯНУАРИ 2011 - ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ  ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАКОНА ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

ДО:

Асоциацията на българските оператори, Асоциацията на филмовите продуценти, Асоциацията на българските независими продуценти, Асоциацията на българските филмови продуценти, Асоциация "Академика 21", Българската асоциация на кинорежисьорите, Българската асоциация на независимите художници аниматори "Пройко Пройков", Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи, Българска видео асоциация, Обсерватория по икономика на културата, Сдружение „Български филмов звук”, Сдружението на филмовите и телевизионните режисьори, Фондация „Арт фест”

Вижте Предложението - http://www.filmmakersbg.org/predlojenie-NSK.htm

18 ЯНУАРИ 2011, вторник, 10 часа сутринта, в Дома на киното – ПРЕЗЕНТАЦИЯ ПРЕД ЦЯЛАТА КИНЕМАТОГРАФИЧНА ОБЩНОСТ от ДИАНА АНДРЕЕВА НА ПРЕГОВОРИТЕ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И С МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА, представила най-подробно всичко постигнато досега в преговорите с премиера и с Министерство на културата, както и всичко онова, което предстои като по-нататъшна работа във връзка с исканията за решаване на проблемите на киното.

12 ЯНУАРИ 2011, сряда, в Министерския съвет - По покана на министър-председателя Бойко Борисов и вицепремиера Симеон Дянков има среща с представители на културата, на която, освен домакините, присъстват: Румяна Бъчварова (секретар на кабинета на министър-председателя) и Владимир Горанов (Министерство на финансите); Даниела Петрова (председател на парламентарната Комисия по култура); от страна на Министерство на културата – министър Вежди Рашидов, зам.-министър Митко Тодоров, главен секретар Стоян Стоянов и Радка Петрова – връзки с обществеността; директорите на Софийската и Бургаската филхармонии; трима директори на театри, както и Валентин Танев, представляващ Съюза на артистите. Киното е представено от Ирина Канушева, Георги Стоянов, Диана Андреева, Евгени Михайлов и Росица Вълканова. На срещата е заявена категорично политическа воля да се решат натрупаните проблеми на филмопроизводството, както и за създаването на Фонд "Българско кино". Съобщено е, че едва през юни 2011 ще може да се определи финансовото увеличение на бюджета за филмопроизводство за тази година, но че то няма да покрие натрупаните задължения на НФЦ, тъй като в Министерство на финансите приемат като "задължения" само финансирането на проекти със сключени договори (по справката на НФЦ това са близо 7,5 милиона) и онези, които са минали на бюджетна комисия (около 6 милиона). Демонстрирана е голяма чуваемост от страна на министър Дянков към всички конкретни предложения на Диана Андреева (Фонд за киното, арт лотария, статистическа рамка, диверсификация на финансовите източници и т.н.). Повдига се и въпросът за липсата на екрани за българските филми, за това, че „Арените” не спазват квотите за показ на европейско и българско кино, и министър Дянков моментално поисква от Митко Тодоров справка за това, заявявайки готовност да санкционира нарушителите. В прав текст е казано, че мерки за набиране на средства от алтернативни източници могат да бъдат приети още тази година. Заедно с това министър Дянков и Владимир Горанов изказват възражение срещу Закона за филмовата индустрия, който не можело да е ултимативен спрямо Закона за бюджета, както и съмнение относно финансовата ефективност на българските продуценти.

От страна на министър-председателя е изразена готовност час по-скоро да се приложи в действие механизъм, който да реши финансовите проблеми на киното.

Важен детайл от срещата - заявената готовност от страна на министър Дянков БНТ да спазва закона, а именно, да отделя от бюджета си 10% за филмопроизводство. Петимата представители на киното успяват убедително да защитят всички принципни искания на кинематографичната общност.
 

11 ЯНУАРИ 2011, вторник, 15 часа, Министерство на културата  – Среща на работната група със зам.-министъра Митко Тодоров за съставяне на голямата работна група по изпълнение на Протокол - Споразумението от 22.12.2010 година, включваща настоящата работна група + представители на Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие, Националния статистически институт, Сдружението на общините и всички желаещи да участват в работата с предложения, изложени в писмена форма. Дискутира се и въпросът за Националния съвет за кино, за решението на Управителния съвет на СБФД да оттегли от него своя представител Александър Янакиев, както и казусът с отказа на Янакиев да си подаде оставката от НСК. Става ясно, че срещата с премиера Бойко Борисов на 12 януари 2011 ще е обща с представителите и на другите творчески сектори. Лична покана за нея е изпратена от МС само за Георги Стоянов, Евгений Михайлов, Ирина Канушева и Александър Янакиев. Работната група предлага вместо Александър Янакиев, на срещата с премиера, освен Георги Стоянов, Евгений Михайлов и Ирина Канушева, да отидат Диана Андреева и Росица Вълканова. Това е прието.

7 ЯНУАРИ 2011, петък, 14 часа, в Националния филмов център - СРЕЩА С ИД НА ИА НФЦ ИРИНА КАНУШЕВА С РАБОТНАТА ГРУПА, на която тя е поканена да се присъедини към нея в работата с Министерство на културата - това става, и на която се обменя информация по всички проблеми.

6 ЯНУАРИ 2011 – ПИСМО ОТ 8-ТЕ ПРОТЕСТИРАЩИ ОРГАНИЗАЦИИ

ДО

ЗАМ.-МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Г-Н МИТКО ТОДОРОВ

КОПИЕ ДО:

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА НФЦ

Г-ЖА ИРИНА КАНУШЕВА

Уважаеми г-н Тодоров,

В духа на подписания на 22.12.2010 Протокол-Споразумение между Министерство на културата и Асоциацията на българските оператори, Асоциацията на независимите продуценти, Асоциацията на филмовите продуценти, Българската асоциация на кинорежисьорите, Фондацията "Арт Фест", Обсерваторията по икономика на културата, Сдружението български филмов звук и Съюза на българските филмови дейци и изразената на 23.12.2010 от министър-председателя на България г-н Бойко Борисов готовност за взаимодействие, декларираме, че до приключване на преговорите на работната група по основните въпроси, свързани с бъдещето на българското кино, функционирането на Националния съвет за кино към ИА "Национален филмов център", е нецелесъобразно.

2010

ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ "VARIETY" ЗА ПРОТЕСТИТЕ :

"Bulgarian filmmakers fight cuts - Change to production funding formula sparks protests"

http://www.variety.com/article/VR1118029098

ПУБЛИКАЦИИТЕ НА FILM NEW EUROPE ЗА ПРОТЕСТИТЕ:

http://www.filmmakersbg.org/FNE-links.htm 

23 ДЕКЕМВРИ 2010, четвъртък, 12.30 часа:

Министър-председателят Бойко Борисов се срещна ЗА ВТОРИ ПЪТ

с представители на българската киноиндустрия В мс

http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=1057&g=

22 ДЕКЕМВРИ 2010, сряда, 15.00 часа:

СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО

между

Комисията по културата, гражданското общество и медиите в 41-то Народно събрание, Министерство на културата и граждански и синдикални организации в областта на културата

НИЕ, представителите на Комисията по култура, гражданското общество и медиите в 41-то Народно събрание и на МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА, като провеждащи държавната политика в областта на културата, от една страна, и Асоциацията на българските оператори, Асоциацията на независимите продуценти, Асоциация на филмовите продуценти, Българска асоциация на кинорежисьорите, Фондация "Арт Фест", Обсерватория по икономика на културата, Сдружение български филмов звук, Съюз на българските филмови дейци, от друга страна,

  • като изразяваме взаимното си уважение и убедеността си, че проблемите на националната култура и на политиката в тази сфера могат да бъдат решавани в рамките на дългосрочен и устойчив процес с обединените усилия на страните по това Споразумение, на всички други заинтересовани страни и на цялото общество,

  • при спазване на принципа за прозрачност и своевременна взаимна информираност за намеренията, позициите и действията си,

  • водени от убеждението, че законодателните и изпълнителни власти и гражданските обединения могат и трябва да изграждат отношенията си на основа на взаимно зачитане, с цел ефективно партньорство,

СЕ СПОРАЗУМЯХМЕ ЗА СЛЕДНОТО:

1. Публичните власти и гражданските обединения взаимно зачитат своите   допълващи   се    компетенции    при    формирането, актуализирането и провеждането на националната културна политика.

2. Всяка от страните има право да инициира и участва в публични дебати по проблеми на културната политика, като страната-инициатор осигурява провеждането на дебата.

3. Органите на законодателната и изпълнителната власти имат право да получават своевременна информация от гражданското обединение за изследователски и експериментални програми и резултатите от тях, за проучвания на общественото мнение по проблеми на културата, провеждани от гражданското обединение.

4. Гражданските обединения имат право на своевременна информация относно предстоящи управленски и законодателни решения, за изпълнението на вече взетите решения от публичните власти, свързани с провеждането на националната културна политика.

Страните са убедени, че с подписването на това Споразумение се поставя начало на дългосрочен и устойчив процес на партньорство в името на издигане мястото на националната култура като приоритет на държавната политика.

Настоящето Споразумение остава отворено за присъединяване на граждански и синдикални организации в областта на културата.

Настоящето Споразумение бе подписано на 22 декември 2010 година в 10 еднакви екземпляра.

За Комисията по културата, гражданското общество и медиите в 41-то Народно събрание – ДАНИЕЛА ПЕТРОВА, председател

За Министерство на културата – ВЕЖДИ РАШИДОВ, министър на културата

За Асоциация на българските оператори -  ИВАН ТОНЕВ, председател

За Асоциация на независимите продуценти – ДИМИТЪР МИТОВСКИ, председател

За Асоциация на филмовите продуценти – ГАЛИНА ТОНЕВА,  председател

За Българска асоциация на кинорежисьорите -  РАДОСЛАВ СПАСОВ, председател

За Фондация "Арт Фест" – СТЕФАН КИТАНОВ

За Обсерватория по икономика на културата -  ДИАНА АНДРЕЕВА, директор

За Сдружение български филмов звук – АЛЕКСАНДЪР БЪЧВАРОВ, председател

За Съюз на българските филмови дейци – ГЕОРГИ СТОЯНОВ, председател

За Българска асоциация на независимите художници аниматори "Пройко Пройков" – Надежда Славова, председател

За Център за култура и дебат "Червената къща "Андрей Николов" - ЦВЕТЕЛИНА ЙОСИФОВА, директор

За Българска асоциация на работодателите в областта на културата /БАРОК/ - Анастас Попдимитров

За Българска библиотечно-информационна асоциация /ББИА/ - ВАНЯ ГРАШКИНА, председател

За "КОПИ-БГ" – сдружението на „Музикаутор”, „Филмаутор”, „Театераутор”, „Артистаутор” и „Профон”, представлявано от  Мариана Лазарова

За Съюз на българските музикални и танцови дейци – ЖЕНИ ЗАХАРИЕВА, председател

За Сдружение на продуцентите на частните театри - БОЙКО ИЛИЕВ, председател

22 ДЕКЕМВРИ 2010, сряда, 15.00 часа:

ПРОТОКОЛ - СПОРАЗУМЕНИЕ

Вижте оригинала: http://www.filmmakersbg.org/protokol_fin.pdf

След срещата на министър-председателя на Република България Бойко Борисов и заместник министър- председателя и министър на финансите Симеон Дянков с представители на Комисията по култура, гражданско общество и медии при 41-то Народно събрание, министерство на културата и юридически лица с нестопанска цел в сферата на филмовата индустрия на 14 декември 2010 г., бе сформирана работна група в състав:

От страна за Министерство на културата: Митко Тодоров – заместник министър, Денислава Юрукова – директор дирекция “Бюджет и финансово-счетоводни дейности”, Милда Паунова – Дирекция “Правно-нормативна дейност и обществени поръчки” и дирекция “Авторско право”, проф. Александър Янакиев и Иван Павлов – членове на Националния съвет за кино при ИА “Национален филмов център”, и

От страна на юридическите лица с нестопанска цел в сферата на филмовата индустрия: Евгений Михайлов и Радослав Спасов – Българска Асоциация на кинорежисьорите; Диана Андреева и Биляна Томова – Обсерватория по икономика на културата; Георги Чолаков, Галина Тонева и Невена Андонова – Асоциация на филмовите продуценти; Георги Стоянов и Искра Димитрова – Съюз на българските филмови дейци; Мира Сталева – Международен филмов фестивал “София Филм Фест”, Александър Бъчваров – Сдружение „Български филмов звук”, Иван Тонев – Асоциация на българските оператори, Димитър Гочев и Димитър Митовски – Асоциация на независимите продуценти.

На своите заседания на 15, 16, 20, 21 и 22 декември 2010 г. работната група, при неявяването на представители на Министерство на финансите и на Комисията по култура, гражданско общество и медии, и

Отчитайки, че: 

·                Въпреки искането на министъра на културата за залагане в бюджета на министерството на културата за 2011 г. на субсидия за филмопроизводство в размер на 17,7 милиона лева, в продължение на година и половина Министерството на културата не е информирало коректно Министър председателя и Министерския съвет за действителното състояние на българската филмова индустрия;

·                Въпреки намалението на субсидията за филмопроизводство с около 50-60% средно за 2010 и 2011 г., поради установените разходни тавани с постановления на Министерски съвет, по бюджета на Министерство на културата не е предвидена допълваща целева субсидия от Централния бюджет по програма № 3 ”Национален фонд ”Култура” и програма № 4 „Филмово изкуство”.

·                Филмовата индустрия е първата реформирана сфера в българската икономика и култура, приела европейския модел на проектно финансиране още през 1991 г.,

·                Между 1991 г. и 1995 г. филмовата индустрия се е освободила от над 6800 (шест хиляди и осемстотин) души и днес на държавна издръжка са само 14 (четиринадесет) души. При средна заплата в сферата на културата 577 лв., днес тези 6800 души биха представлявали разход на бюджета от над 56,4 млн. лв.;

·                Рязкото свиване на финансирането за периода 1991-2004 г. и е довело до свиване на филмопроизводството от 25 игрални филма в периода преди промените от 1989 г. до 0 през 1997 г.;

·                бе разбита връзката между производство, показ и разпространение, която е в основата на филмопроизводството, както в Европа така и в света;

·                без никакъв ефект за икономиката, културата и българското кино в периода 2000–2004 бяха приватизирани и ликвидирани киносалоните в страната, а през 2004-2006 студия ”Бояна филм” бе продадена на цена, равна на бюджета на евтин американски екшън за видеоразпространение;

·                унищожената мрежа за показ (днес извън мултиплексите има кина едва в 14 града в България) лишава от достъп преобладаващата част от българското население, което ясно показа, че иска да гледа българско кино (данни от Референдум - национално представителни)

·                като извод - абсолютна разпокъсаност на подпазарите в националната индустрия! (държавата подпомага производството с около 50%, регулира частично дистрибуцията (по закон, но не и на практика-няма глоби за неизпълнение на квотите за национално кино) и няма отношение към инфрастуктурата на показа, която все повече прави вертикален монополен тип връзка с дистрибуцията.

·                положителният ефект от приемането на Закона за филмовата индустрия (Обн. ДВ. бр.105 от 2 Декември 2003г.,) и особено поправката на чл.17, т.1 от същия закон в края на 2007 година  (Обн. ДВ. бр.98 от 27 Ноември 2007г), които доведоха до стабилизиране на производството в рамките на 7 игрални филма;

·                българските филми получиха над 250 награди на международни фестивали;

·                само за две години българските филми са гледани от 21 милиона зрители по канал 1 на Българската национална телевизия, а 12 нови филма са имали 4,15 милиона зрители;

·                за последните пет години продуцeнтите на 26 игрални филма са привлекли над 17 милиона лева или почти на всеки лев даден от държавния бюджет е привлечен още един за икономиката на страната;

·                70 на сто от инвестираните във филмопроизводството средства се вливат в други отрасли на икономиката;

·                оставянето на аудиовизуалния пазар без регулация (само частична регулация на пазара в киносалоните от 2003 г., като квотите за български филми не се изпълняват и не се налагат административни санкции) доведе до отлив на зрителите от българския и европейския филм;

·                лобисткото въздействие на АБРО при приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (обн.ДВ бр.12/12.02.2010) и отхвърлянето на текстове залегнали в проектозакона приет от Министерски съвет практически отново остави българския филм само на екрана на Българска национална телевизия;

·                системното неизпълнение на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия, и особено неизпълнението през 2009 с 4,2 млн.лв и през 2010 г. с 9,1 млн.лв. довели до натрупване на задължения на ИА “Национален филмов център” към края на 2010 година в размер над  =20000000 \# "# ##0" 20 000 000 (двадесет милиона) лева;

·                неразплатените задължения и неясната финансова переспектива поставят пред провал изпълнението на международни копродукционни договори и лишават българската икономика от приходи от европейски фондове;

·                в последната година и половина е нарушен диалогът между Министерство на културата и ИА “Национален филмов център” от една страна и филмовата общност от друга страна

ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ СТРАНИ ПОСТИГНАХА СЪГЛАСИЕ ДА ПРЕДЛОЖАТ НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СЛЕДНОТО:

                   1. Споразумение за сътрудничество между Министерство на културата, Комисията по култура, гражданско общество и медии при 41-то Народно събрание и гражданския сектор за взаимодействие при разработването и приемането на законодателни решения и провеждане на структурни промени в сферата на културата;

                   2. Предлагат чрез Министерски съвет да бъде приет закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 година, който да отмени § 83;

                   3. Предлагат чрез Министерски съвет да се направят изменения и допълнения на Закона за радиото и телевизията в посока на приетия проектозакон от Министерски съвет от декември 2009 г.;

                   4. Предлагат чрез Министерски съвет през 2011 г. да се осигури покриване на задълженията на ИА “Национален филмов център” и изпълнение на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия за 2011 година, при спазване на текста приет през 2007 година, с целеви средства от Централния бюджет;

                 5. Предлагат Министерски съвет да приеме, че културата, заедно с образованието и здравеопазването са приоритет на държавата, с оглед на което Министерството на културата, с подкрепата на Министерството на финансите, парламентарната група на ГЕРБ и гражданския сектор да разработят, през 2011 година, с оглед влизането им в сила от 01.01.2012 година, следните стратегически документи:

                      5.1.Изработване и въвеждане на финансова рамка за българската култура;

                     5.2 Проектозакон за държавен фонд “Култура” с механизми за алтернативни източници за финансиране, извън средствата от държавния бюджет

                      5.3 Проектозакон за фонд “Българско кино” в който да се гарантира:

     Публично-обществено управление на подчинение на Министерски съвет и взаимодействие със Съвета за електронни медии;

·      финансирането на производството, разпространението, показа, промоцията и съхранението чрез досега гарантирания минимум от държавния бюджет в закона за филмовата индустрия и допълнителни приходоизточници от потребителите на аудиовизуални произведения (доставчиците на медийни услуги, включително по кабел и интернет, рекламодателите използващи аудиовизуални клипове, осъществяващите показ в киносалоните, разпространителите на аудиовизуални произведения чрез DVD, интернет и пр.), съобразен с европейската практика;

     да залегне механизъм за ефективно изпълнение на квотите за български и европейски филми при различните видове разпространение и показ;

·       целево финансиране за дигитализация на кинопоказа в читалищни салони и театри в градовете със средства от европейски фондове и програми, чрез което да се разбие съществуващия монопол в показа на филми;

       пълна прозрачност и ефективно използване на финансовия ресурс;

·      средства за надеждното съхранение на материалните носители на филмовите и аудиовизуалните произведения и тяхната дигитализация;

                     5.4 Стратегия за развитие на културата;

                     5.5 Работната група да състави график за работа и работни групи по горните точки

                   6. Предлагат чрез народни представители от парламентарната група на ГЕРБ чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права да бъде приет вида предложен от дружеството за колективно управление на авторски права „Филмаутор”;

                  7. Предлагат чрез председателя на комисията по култура, гражданско общество и медии в работната група по Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права да бъдат включени представители на организациите за колективно управление на права;

                   8. Предлагат на министъра на културата да освободи изпълнителния директор на ИА “Национален филмов център”, съгласно изложените мотиви;

9.                 9. Предлагат на Министъра на културата да включи фестивала на българския игрален филм “Златна роза”, фестивала на българския неигрален филм “Златен ритон”, церемонията по годишните награди на Филмовата академия и международния филмов фестивал София Филм Фест, акредитиран от FIAPF, заедно с неговото професионално филмово събитие София Мийтингс в календара на национално значимите културни събития на Министерството на културата, които получават целево годишно финансиране;

                   10. Министерството на културата да инициира създаването на Музей на българското кино. Бъдещият музей да стане част от образователната програма на българските учебни заведения. По модерен, мултимедиен начин, използвайки фонда на Българската национална филмотека, Националните музей и частните колекции да се представи богатата и противоречива история на България  и съдбата на българското кино в повече от 100 годишната му история;

                   11. Предлага на министъра на културата да се възстанови работата на междуведомствената работна група за статистическа рамка в сферата на културата;

                    12. Предлага на министъра на културата да се възстанови работата на междуведомствената работна група за създаване на арт лотария в полза на българската култура;

Настоящият протокол и всички приложения, които са неразделна част от този протокол, се подписват от страна на министерство на културата от заместник-министър Митко Тодоров, а от страна на юридическите лица с нестопанска цел в сферата на филмовата индустрия от присъствалите представители на организациите.

                                            Приложения: 1. По т. 2 - Проект на закон за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет за 2011 г.;

       2. По т. 4 – справка за финансовите задължения на ИА “Национален филмов център”

       3. По т. 5.1. - доц. Биляна Томова, Диана Андреева – “Финансова рамка за развитие на културните индустрии в България”;

       4. По т.11 - доц. Биляна Томова, Диана Андреева – “Статистическа рамка за българската култура в европейски контекст”;

       5. По т.5.3. - доц. Биляна Томова, Диана Андреева – “Филмова индустрия”

       6. По т.4 – текст на проект за създаване на проектозакон за създаване на фонд “Българско кино”

       7. По т. 8 – обосновка за освобождаването на изпълнителния директор на ИА “Национален филмов център”.

       8.  По 5. 3 – комюнике на Европейската комисия за държавните помощи във филмовата индустрия от 26 септември 2001 г.

                                                                                  

ЗА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА: 

Митко ТОДОРОВ

ЗА  ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ ВЪВ ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ:

Асоциация на българските оператори - Иван ТОНЕВ, председател

Асоциация на независимите продуценти - Димитър Митовски

Асоциация на филмовите продуценти - Галина Тонева, председател

Българска асоциация на кинорежисьорите - Радослав  Спасов, председател

Обсерватория по икономика на културата - Диана Андреева,  директор

Сдружение „Български филмов звук” - Александър Бъчваров, председател

Съюз на българските Филмови дейци - Георги Стоянов, председател

Фондация „Арт фест” - Мира Сталева

15 ДЕКЕМВРИ 2010, сряда, 16 часа:

СРЕЩАТА СЪС ЗАМ.-МИНИСТЪРА МИТКО ТОДОРОВ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Първата работна среща с представители на 8-те протестиращи организации със зам.-министъра Митко Тодоров, поел след уволнението на Димитър Дерелиев ресора "Кино" в Министерство на културата, се състоя на 15 декември в Министерския съвет.

На срещата присъстваха излъчените от страна на 8-те организации като експерти Биляна Томова, Владимир Андреев, Галина Тонева, Георги Чолаков, Диана Андреева, Евгений Михайлов, Искра Димитрова и Мира Сталева.

От страна на Министерство на културата, освен зам.-министърът Митко Тодоров, имаше по един представител от дирекциите „Правно нормативна дейност и обществени поръчки", „Бюджет и финансово-счетоводни дейности” и „Авторско право и сродните му права”.

На срещата присъства и изпълнителният директор на ИА "Национален филмов център" Александър Донев, както и председателят на Националния съвет за кино Александър Янакиев.

Срещата се стенографира за протокола.

Предварителното условие за започване на разговорите като позиция на протестиращите организации бе несъгласието им с присъствието на тази работна среща на Александър Донев, поради исканата му оставка заради системно подавана невярна информация в институциите и не отстояване на интересите на българското кино. Постави се и въпросът за присъствието на Александър Янакиев от страната на ИА НФЦ, след като той е представител в НСК на протестиращата организация СБФД и след като 8-те организации решиха техните представители в НСК да отклонят участието си в заседания на НСК.

Главното искане от страна на 8-те организации бе очертаването на ясна рамка за водене на разговорите, като - предоставяне на всички налични законодателни инициативи по законопроекти, които са в различни етапи на съгласуване, гласуване, подготовка или внасяне в Народното събрание или в други институции, като Закон за филмовата индустрия, Закон за Фонд "Българско кино", Закон за радиото и телевизията, Закон за данъчни облекчения на чужди филмови продукции, Закон за авторските права, Закон за сценичните изкуства. Протестиращите организации бяха предоставили на хартиен носител своите предложения още на срещата с министър-председателя на 14 декември, а още сутринта на 15 декември ги предоставиха и в електронен вид на зам.-министъра Тодоров.

На срещата в 16 часа на 15 декември стана ясно, че представителите на МК не се бяха запознали още с предложенията и конкретните разработки от протестиращите по обсъжданите законопроекти и проблеми. Нещо повече, от страна на МК не беше предоставено нито едно тяхно конкретно законодателно предложение, нито един конкретен текст.

След като настояхме, че има противоречие в изявленията, че ту се работи, ту не се работи по различни законови промени и законопроекти, зам.-министър Тодоров бе принуден да ни предостави крайно отрицателното становище на Министерство на финансите за отново внесен на тъмно преди дни законопроект за данъчни облекчения на чуждите продукции, който бе отхвърлен вече веднъж в началото на година не без помощта на филмовата общност. Както и две страници и половина общи идеи за фонд за кино и още едно становище за закон за данъчни облекчения, без да е ясно чие е това становище, т. е. без подпис.

В течение на срещата действително стана пределно ясно, че Александър Донев и МК продължават да дават лъжлива информация за законопроектите, над които се работи, след като становището на Министерство на финансите е адресирано до МК, а Донев каза, че не знае за такъв законопроект – очевадно опровергано от изпратеното точно до МК становище на Министерство на финансите за данъчните облекчения.

Представителите на 8-те протестиращи организации категорично настояха, че първото условие, за да продължи с тях работата, е Александър Донев да не присъства на работните срещи.

Те също така категорично настояха, след като са предоставили своите предложения за законодателни поправки и промени, да получат всички такива подготвяни от МК, за да има база за реално обсъждане, както и твърда гаранция, че всички искания на кинематографичната общност ще бъдат изпълнени.

Договори се следващата среща да бъде на 16 декември 2010 от 16 часа при горните условия.

14 ДЕКЕМВРИ 2010, вторник, 13 часа:

СРЕЩАТА С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ БОЙКО БОРИСОВ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

На 14 декември 2010 г., в заседателната зала на Министерски съвет, по предложение на министър-председателя Бойко Борисов, се проведе среща, на която трябваше да се изложат на експертно ниво проблемите, стоящи пред българската филмова индустрия.

Темите, които ние искахме да обсъждаме, бяха:

1. Спазването на Законa за филмовата индустрия и отмяната на приетата поправка на § 82/ 83 в Закона за държавния бюджет за 2011 година.

2. Изнасяне на светло и обсъждане на внесените поправки и допълнения към Закона за радио и телевизия.

3. Изнасяне на светло и обсъждане на внесените поправки и допълнения към Закона за авторско право (чл. 26).

4. Обсъждане на Проектозакона за сценичните изкуства.

5. Изработване на Закон за Фонд българско кино и на Закон за данъчни преференции в областта на културата в съответствие с европейските закони за данъчни преференции.

Домакини на срещата бяха министър-председателят Бойко Борисов, министър Симеон Дянков и шефът на кабинета на министър-председателя Румяна Бъчварова.

Консолидираните осем организации и сдружения в областта на киното бяха представени от Анри Кулев, Биляна Томова (експерт), Галина Тонева, Георги Стоянов, Георги Чолаков (експерт), Диана Андреева (експерт), Димитър Гочев, Димитър Митовски, Евгений Михайлов, Иглика Трифонова, Росица Вълканова (трябваше да присъства и Радослав Спасов, но той беше болен).

Министерство на културата бе представено от зам.-министърът Митко Тодоров и секретарят на Министерство на културата Стоян Стоянов.

На срещата присъстваха и двама представители на Комисията по културата, гражданското общество и медиите  към НС  - нейният председател Даниела Петрова и Гинче Караминова.

На срещата присъства и изпълнителният директор на ИА НФЦ Александър Донев. Присъстваха и Адела Пеева, Александър Янакиев, Златин Радев, Илия Костов, Людмил Стайков, Матей Константинов, Петър Попзлатев, както и Павел Васев (във връзка със Закона за сценичните изкуства).

РЕЗЮМЕ НА СРЕЩАТА

От страна на правителството беше ясно заявена готовност и воля за приоритетно разглеждане на въпросите на културата и на киното в частност, по начина, по който ние искахме – да се изработи цялостна финансова рамка, да се предложат и приемат конкретни законодателни мерки за алтернативно финансиране, за да не се стига до нов финансов дефицит в киното и до нови нарушения на Закона за филмовата индустрия.

Присъствието на министър Дянков беше категоричен знак за воля за намирането на изход от финансовите затруднения на киноиндустрията. Той потвърди, че не е бил в течение на вътрешното разпределение на бюджета на МК. Също така, той потвърди, че на работните срещи на експертите ще присъства представител на Министерство на финансите.

В хода на срещата бе предотвратен опитът да се противопоставят «едни кинаджии» на «други кинаджии». Консолидираната общност остана единна и тя ясно артикулира, че доверието към екипа на МК, както и към директора на ИА НФЦ Александър Донев е изчерпано, поради систематичните лъжи, скриване на истината, заставане срещу интересите на киногилдията, некомпетентност.

Поставен бе срок (до четвъртък, 23 декември 2010) да се разработи конкретна програма за действия за постигане на целите ни.

Решено бе, че работните срещи ще се провеждат в Министерски съвет (а не в Министерство на културата).

Насрочена бе нова среща за 15 декември 2010, сряда, от 16 часа, между посочените от нас и от Министерство на културата експерти.

От наша страна бяха предоставени на Румяна Бъчварова и на Митко Тодоров следните разработени документи:

1.      Закон за филмовата и аудиовизуална индустрия

2.      Закон за радиото и телевизията

3.      Промяна на чл. 83 от заключителните  и допълнителни разпоредби към Закона  за Държавния бюджет 2011

4.      Закон за авторското право – член 26

5.      Меморандум от 2002 г. за взаимодействие между Комисията по култура, Министерство на културата, Гражданския сектор

6.      Административна обосновка за уволнението на Александър Донев.

7.      Хронология на конфликта.

На първата експертна работна среща на 15 декември Обсерватория по икономика на културата ще предостави и следните работни документи:

8.      Финансова рамка

9.      Статистическа рамка за киносектора

10.    Драфт за стратегия на сектора (основни проблемни зони и възможни решения)

Тези разработки са база за работата на експертната група.

Според мнението на присъстващите представители на кинообщността, срещата дава основания за оптимизъм.

14 ДЕКЕМВРИ 2010, вторник, 11 часа, протестен митинг на кинематографичната общност пред Министерство на културата и Министерския съвет:

Кутия с надпис "Достойнство" подариха кинодейците на Рашидов за рожденния му ден –

"Подаряваме ви я с дебелашкия намек, да взимате три пъти на ден от това нещо и след това да си подадете оставката”

Връчване на:

ДЕКЛАРАЦИЯ

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РБЪЛГАРИЯ

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

Уважаеми г-н Министър-председател,

Асоциациите и сдруженията в българската филмова индустрия посрещат с удовлетворение диалога с отговорните фактори в държавата по проблемите на българското кино, който започна с разговора ни с Вас.

Същевременно заявяваме следното:

Продължаваме да настояваме за оставка на Вежди Рашидов и целия политически кабинет на Министерството на културата.

Настояваме за незабавната оставка на Изпълнителния директор на ИА НФЦ  Александър Донев. След безпринципната му позиция по проблемите и скандалите в българското кино, конструктивен и резултатен диалог с него не е възможен.

Настояваме за премахване на промените в Закона за филмовата индустрия, направени в параграф 83 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2011 г. Настояваме Законът за филмовата индустрия да се спазва, защото той гарантира минималните условия, необходими за съществуването на българската филмова индустрия.

Настояваме да бъдат спрени незабавно законодателните проекти и всички планирани от Министерството решения в областта на културата, и работата по тях да бъде предоставена на експерти, посочени от съответните гилдии в културните сектори.

Настояваме за включване на експерти, посочени от киногилдията, в работата по закони, които да осигурят устойчиви бюджетни и извънбюджетни механизми за развитие на филмовата индустрия.

Настояваме да се прекратят незабавно пренебрежителните и обидни спрямо всички културни сектори изявления в публичното пространство на служители на Министерството на културата.  

Нашата солидарност с останалите сектори в българската култура е извън  всякакво съмнение. Интересите на хората от театъра, музиката, литературата и изобразителните изкуства са наши интереси, защото всички те участват в създаването на българското кино.

14.12.2010

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ – Иван Тонев

АСОЦИАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ПРОДУЦЕНТИ  - Росен Цанков

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – Галина Тонева

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ – Радослав Спасов

МЕЖДУНАРОДЕН СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ – Стефан Китанов

ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА – Диана Андреева

СДРУЖЕНИЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМОВ ЗВУК – Александър Бъчваров

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ – Георги Стоянов

СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Съюзът на артистите в България подкрепя справедливите искания на колегите от киноиндустрията за публичност и прозрачност при изготвяне на законите, касаещи развитието на киното и сценичните изкуства. Както и:

Да се отмени § 83 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2011 година, който се отнася до формирането на държавната субсидия за българската филмова индустрия.

При подготовката на законите, отнасящи се до българската киноиндустрия, в това число фонд „Българско кино”, да участват чрез публична дискусия всички съсловни организации, включително САБ, асоциации и сдружения от филмовата индустрия.

В Закона за радио и телевизия да бъдат защитени интересите на българското филмопроизводство, като се спазват квотите за български филми.

София, 13 декември 2010 г.

Ръководството на САБ

9 ДЕКЕМВРИ 2010, четвъртък, протестен митинг на кинематографичната общност пред Народния театър, подкрепен от БАН, Синдикален академичен съюз, музиканти и актьори:

Да спрем ГЕНОЦИДА срещу БЪЛГАРСКОТО !!! кино!

Отново бе прочетено Отвореното писмо до министър-председателя Бойко Борисов (вижте го по-долу)

Вижте исканията, тревогите и въпросите на митинга - http://www.filmmakersbg.org/meeting-iskania-bg.htm

Позиция на изпълнителния директор ИА НФЦ Александър Донев по повод митинга - http://www.filmmakersbg.org/Pozicia-NFC.doc 

3 ДЕКЕМВРИ 2010, петък, протестен митинг на кинематографичната общност пред Министерство на културата, с връчване в Министерския съвет на Отвореното писмо до министър-председателя Бойко Борисов:

Ако депутатите от народното събрание гласуват §.82. от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2011 година – “промени в Закона за филмовата индустрия”, практически  ще унищожат българското кино в следващите 5-10 години, както и възможността на младите кинотворци да се развиват в собствената си страна!

1 ДЕКЕМВРИ 2010 - Обединен митинг "Протест на осъзнаването" на учените от БАН, Българския лекарски съюз, кинематографичната общност, дейци на изкуствата и културата, университетски преподаватели. Митингът подкрепи Декларацията от 29 ноември 2010 на 6-те филмови организации (вижте я по-долу), с искането за оставка на министъра на културата Вежди Рашидов и на зам.-министъра на културата Димитър Дерелиев. Зад тази Декларация застанаха Съюзът на българските журналисти, Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските музикални и танцови дейци, Асоциацията за свободни театрални инициативи, Асоциацията за свободен театър, Синдикатът "Музикално-сценичен арт" – КНСБ., Българската библиотечно-информационна асоциация, а Съюзът на архитектите в България и Съюзът на българските художници се обявиха срещу поправката в Закона за филмовата индустрия.

ПОДКРЕПА ОТ АКТЬОРИТЕ ОТ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР "СТОЯН БЪЧВАРОВ" ВАРНА

Уважаеми колеги,

Българското кино през последните години е в страхотен подем. Историите, които разказвате, начинът, по който снимате, впечатляват и вълнуват. Вие, хората, които правите български филми през последните години, успяхте да спечелите публиката отново за българското изкуство. Непростим е фактът, че управляващите се опитват да отрежат крилете на творчеството ви. Борете се!

Макар от разстояние и само в писмен вид ви изразяваме своята подкрепа.

И намираме за недопустимо мълчанието на САБ, при условие, че всички актьори трябва да са редом с вас.

P.S.: Наистина много от нас бихме искали да присъстваме на протеста ви, но любимото ни Министерство е решило, че не заслужаваме заплатите си вече два месеца. Не можем да пътуваме.

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО                                                                                                                 

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

 

ЩЕ ПОЕМЕТЕ ЛИ ПОЛИТИЧЕСКАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО КИНО?

По повод на „ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА” [1], интервютата на г-н Вежди Рашидов във в.„Труд”, бр.21443/02.12.2010, стр.10-11; в.„24 часа”, бр.6916/02.12.2010 г., стр.15 и предаването «Здравей, България» по Нова Телевизия, излъчено на 02.12.2010 г., в които:

1.       се лъже, че “През 2009 г., например, 13 филма са имали само 42 хиляди зрители. През 2010 г. 20 други български филми са имали едва 30 хилядна аудитория”. Например, само през 2010 г., само по БНТ 1, само в понеделник, 12 нови български филми имат зрителска аудитория от 4 150 000 души. За 2009 и 2010 над 21 467 000 зрители са гледали в същата рубрика 82 български филма и 10 премиери, без да се отчитат зрителите по САТ България и другите излъчвания от кабелни оператори;

2.      се лъже, че «Министерството не е запознато с текста за изменения и допълнения в действащия Закон за филмовата индустрия, обсъждан в Комисията по бюджет и финанси на 41-то Народно събрание между първо и второ четене, че министърът, зам. министъра или други представители на министерството не са участвали в обсъждане на това предложение»;

3.      се лъже, че «българското кино се финансира 100% от държавния бюджет»[2]. За периода 2003-2009 година са произведени 26 игрални филма от български продуценти с 54,62% публични средства. Продуцентите на тези филми са привлекли  допълнително 17 193 733  лева от европейски фондове и програми, за да осигурят реализацията на тези български филми;

Истината е:

-       че Министерството на културата не изпълнява задълженията си по чл. 44 и 49[3] от Закона за филмовата индустрия. По този начин то облагодетелства собственици на киносалони и разпространители, незачитащи квотите за показ на европейски и български филми;

-         че не се отчитат над 250-те награди на български филми от участието им в над 500 международни фестивали, сред които: Наградата за режисура за филма «Дзифт» в Москва, Голямата награда за «Източни пиеси» в Токио и селекцията в «Петнайседневката на режисьорите» на Кан, за номинацията на филма «Светът е голям и спасение дебне от всякъде» в престижния списък от девет филма за чуждоезичен «Оскар» 2010, селекцията на «Лошият заек» и «Върнете заека» в две поредни години в «Седмица на критиката» в Кан, Главна женска роля на Весела Казакова за «Откраднати очи» в Москва, Специална награда на журито за «Обърната елха» и Наградата Изток-Запад за “Маймуни през зимата” в Карлови вари, Голямата награда за «Разследване» в Котбус, Голямата награда в Сараево за «Мила от Марс» и «Лейди Зи» в две поредни години  и много други.

Докато единственият «успех» на «Сбогом, мамо» досега е, че успя да въвлече България в тежък международен скандал и продължава да я въвлича, поради пълната некомпетентност на управляващите българското кино в момента.

И най-накрая, заради грубите обиди към културния елит на България

 НАСТОЯВАМЕ ЗА:

 

НЕЗАБАВНА ОСТАВКА НА ЦЕЛИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ КАБИНЕТ НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА!

3 декември 2010

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ – Иван Тонев, председател

АСОЦИАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ПРОДУЦЕНТИ - Росен Цанков

АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – Галина Тонева, председател

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ – Радослав Спасов, председател

МЕЖДУНАРОДЕН СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ – Стефан Китанов, директор

ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА – Диана Андреева, директор

СДРУЖЕНИЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМОВ ЗВУК -  Александър Бъчваров, председател

 

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ – Георги Стоянов, председател

Приложение: Източник ТНС ТВ План  за излъчените филми по БНТ 1 през 2009 и 2010:

http://www.filmmakersbg.org/BG-film-2009-2010.xls

За сведение на депутатите в Народното събрание,

на Министерския съвет,

на Министерство на културата,

на медиите,

на българската общественост

 

МЕЖДУНАРОДНИТЕ НАГРАДИ НА НОВОТО БЪЛГАРСКО КИНО ЗА ПЕРИОДА 2005 – 2010

СА НАД 250


[1] http://mc.government.bg/newsn.php?n=2337&i=1

[2] Закон за филмовата индустрия, чл.28 (6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Размерът на средствата за държавно подпомагане на филм по ал. 1 не трябва да надвишава 50 на сто от бюджета на проекта, а за нискобюджетните филми - 80 на сто от бюджета на проекта.

[3] Чл. 44. (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не по-малко от 15 на сто от общото годишно време във всеки киносалон и киносалон в кинокомплекс следва да бъде предназначено за европейски филми. Времето за показ на български филми не може да бъде по-малко от 5 на сто от общото годишно време във всеки киносалон, равномерно разпределено във всички часови пояси.

Чл. 49. (1) Който извършва показ в нарушение на чл. 44, се наказва с глоба в размер от 7000 до 14 000 лв., а когато нарушението е извършено при осъществяване на дейността на юридически лица или еднолични търговци - с имуществена санкция в същия размер.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в размер от 14000 до 28000 лв.


Информация за медиите - http://www.filmmakersbg.org/information-medii.htm

75.godini.spisanie.kino