България – Европейски съюз

Партньорство за присъединяване на България към Европейския съюз

...

2. Цели

Целта на Партньорството за присъединяване е да регламентира в единна рамка

приоритетните области за по-нататъшна работа... и пътната карта, финансовите средства, които се предоставят на България за изпълнението на тези приоритети и на условията, които се отнасят към тази помощ.

Партньорството за присъединяване осигурява основата за определени политики, които ще се използват, за да се подпомогнат страните-кандидатки в подготовката им за членство. Те включват, inter alia, предприсъединителната процедура по фискално

наблюдение, предприсъединителната икономическа програма, предприсъединителния пакт за организираната престъпност, както и националните планове за развитие, плановете за развитие на селските райони, националната стратегия за заетостта, съответстваща на Европейската стратегия за заетостта, и секторните планове, необходими за участието в структурните фондове след членството и за въвеждането на Инструмента за структурни политики на предприсъединяването (ИСПА) и на Специалната присъединителна програма за земеделие и развитие на селските райони преди присъединяването...

3. Принципи

Основните приоритетни области, определени за всяка държава-кандидат, по

отношение на способността й да посрещне задълженията, произтичащи от критериите от Копенхаген, според които членството изисква:

- страната-кандидатка да е постигнала стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и уважението и закрилата на малцинствата,

- съществуването на функционираща пазарна икономика, както и на способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза,

- способността да се поемат задълженията на членството, включително придържането към целите на политическия, икономическия и валутен съюз.

Политически критерии

Демокрация и върховенство на закона

Публична администрация

- Подготовка на напълно изчерпателна стратегия за реформа на публичната администрация...

- Предприемане необходимите стъпки за гарантиране на прозрачността на

процедурите за назначаване и израстване в длъжност и подобряване на управлението

на човешките ресурси...

- Подобряване... на правната рамка за приемането на административни решения и на процедурите, гарантиращи правна стабилност. Предприемане на по-нататъшни стъпки за гарантирането на отчетността, откритостта и прозрачността на обществената служба.

- Укрепване на административните структури, за да се гарантира притежаването на необходимия капацитет за напълно ефективното използване и съответно отчитане на средствата на общността...

- По нататъшно подобряване на качеството на консултирането със засегнатите страни (например социалните и икономическите партньори, гражданското

общество, и частния сектор) в процеса на подготовката на новото законодателство.

…

Из редовният доклад на Европейската комисия за напредъка на България

в процеса на присъединяване за 2004 година

1.3. Обща оценка

След заключението на Комисията в Становището си от 1997 г., че България е изпълнила политическите критерии, страната продължи да засилва и да задълбочава стабилността на институциите си, гарантиращи демокрацията, правовата държава, правата на човека, както и зачитането и закрилата на малцинствата. Тази тенденция бе потвърдена и през изминалата година. България продължава да изпълнява политическите критерии.
Осезаем  напредък бе извършен по отношение на реформата на държавната администрация с приемането на измененията на Закона за държавния служител.

Специфичните структури за координиране на европейската интеграция продължават доброто си функциониране и предвид целта, която България си е поставила, а именно да изгради квалифицирана и ефикасна държавна служба до присъединяването си, този напредък следва да обхване цялата държавна администрация. Също така следва да се подобри междуведомствената координация. Следва да се обърне внимание на законодателната рамка относно местните и регионални администрации, които ще играят важна роля при прилагането на acquis.

Благодарение на значителните реформи, направени в съдебната система през последните години, подборът и назначаването на съдии също се разви положително. Въпреки това, някои ключови елементи на реформата на съдебната система остава да бъдат приети. Сложността и ефикасността на наказателните структури, по-специално на досъдебната фаза, будят притеснения. Значителни усилия ще са необходими за подобряване способността на България в борба с организираната престъпност и корупцията, което предполага последващи реформи в структурите на съдебната власт и полицията. България въведе множество мерки в областта на борбата с корупцията, но това все още това е една проблематична област. Необходими са още усилия, включително и за разрешаване на проблемите с корупцията на високо ниво.

България продължава да спазва правата на човека и основните свободи. Допълнителен напредък следва да бъде реализиран в специфични области с цел да се подобри прилагането им на практика. Бе прието изчерпателно законодателство по отношение на борбата срещу дискриминацията, но изискваният от закона независим орган все още не е създаден. Свободата на изразяване се гарантира от закона. Въпреки това, правната рамка по отношение на клеветата и оклеветяването от журналисти трябва да бъде преразгледана. Усилията за подобряване на неадекватните условия на живот в някои затвори и проблемите, свързани с лошото отношение спрямо задържаните, следва да бъдат продължени. Трафикът на хора е сериозен проблем и следва да бъде разрешен.

Нов Закон за здравето следва да обхване по-голямата част от проблемите, свързани с настаняването на хората с психически заболявания. Структурите, отговорни за благосъстоянието на децата, и тяхната координация със съответните министерства следва да бъде засилена.

През последните години бяха предприети усилия за създаването на рамка за регулиране на проблемите, с които се сблъскват малцинствата, но съществуващото положение не се е променило много. Ще са необходими последователни усилия, включително разпределянето на съответните финансови ресурси с цел ефективното прилагане на планираните дейности за борба, по-специално с предразсъдъците по отношение на ромското население.

07. 10. 2004

Дестинации на спасението - четири варианта на европейско road movie

Геновева Димитрова

Вариант 3: Корени

Струва ми се, че е трудно да се изявят общите европейски черти - те се долавят най-вече в движения, отражения, важни съотношения... Като изчетох аргументацията, свързана с новото европейско съзнание, изпитах странното усещане, че сме потеглили към една нова и гигантска национална държава със своя си емоционална идентичност, свой общ неприятел и свои европейски национални характеристики, вместо просто някакви национални характеристики. (Като в стария виц: "Как изглежда съветското джудже? Огромно!")

Петер Естерхази

Колкото по-агресивно глобализацията превзема всекидневието ни и потенциалът за свобода на избора е на практика безкраен – физически и виртуален, толкова индивидът е все по-безпомощен пред вируса на унификацията, а той на свой ред – все по-резистентен към антидота на Аз-а. Универсализмът на потреблението, дирижиран от паяжния гигантизъм на рекламните стратегии, все по-зловещо застрашава интимитета на желанието. Мода, конкуренция и калкулация атакуват дори подсъзнанието, а културата на живеенето се простира до мултиплицирането на социални матрици. Независимо дали става дума за емигрантска или поколенска адаптация, за просперитет или провал, за носталгия или любопитство, в десетки европейски филми напоследък се експонира необходимост за узнаване на нещо повече от живения живот, за търсене на свещения Граал на упованието, за вдъхновяване от родовата памет, била тя песен, ландшафт, снимка или спомен. На екрана то се случва като прелитане от летище на летище, като влаково тракане, като отбивка от магистралата към селския път... В крайна сметка се оказва, че днес, когато кризата на ценностите зее като черна дупка в различните социални общности и таргет-групи, знанието на корените би могло да се окаже терапия за оцеляването на човешката идентичност...

ОПТИМИСТ СЪМ ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО

Извърших моето жертвоприношение

С режисьорката Иглика Трифонова разговаря Петя Славова

Името на Иглика Трифонова се свързва с документалните филми "Лето господне" (90 г.), "Възможни разстояния" (92 г.), "Разкази за убийства" (93 г.), "Портрет на една актриса" (94 г.), "По пътя" (95 г.). Участва в много престижни фестивали в България и чужбина. Така е и с нейния дебют в игралното кино -  "Писмо до Америка". Новият й пълнометражен филм се казва "Разследване" и е по истински случай. Филмът е подпомогнат от Националния филмов център, БНТ, Холандския филмов фонд, холандската телевизия VPRO и филмовия фонд "Берлин – Бранденбург".

Наскоро завършиха снимките за последния ви филм "Разследване". За този проект говорите от доста време. Разкажете повече за него.

Иглика Трифонова: Идеята за филма отлежа доста дълго в мен. Дано това да е за добро. Близо десет години след снимките за документалния ми филм "Разкази за убийства" историята продължи да ме вълнува. Става въпрос за едно истинско престъпление, случило се в София в края на 80-те години. Още тогава, като прочетох документацията по това престъпление, осъзнах, че историята е много силна. Прилича на древногръцка трагедия. Разказвам за едно братоубийство. Един човек убива брат си. Поводът на пръв поглед е битов. Всъщност, става въпрос за натрупаната омраза, която в един момент се превръща в ярост. Няколко пъти четох тази документация с ясното съзнание, че вътре се съдържа голям филм, но не можех да уловя моя филм. В момента, в който ми хрумна да направя следователят да е жена, открих и себе си. Така малко или много "Разследване" стана автобиографичен. Извърших своето  жертвоприношение. Седнах и бързо написах сценария. Това е една смесица  от истина и измислица. Дано да е в здравословната доза. Знам, че има много силни епизоди. Това го проверих вече чрез актьорите. Усещам вълнението, особено на двамата главни герои – следователката и заподозрения. Същественото се случва в техните взаимоотношения. Те се развиват в период от три седмици – времето, през което следователката има право да го задържи.

Киното на обединена и обединяваща се Европа

Людмила Дякова

На такъв грандиозен кинофорум, какъвто е Берлинале, всеки има свой фестивал, затова за мен бе интересно представянето на европейското кино. Повечето от филмите, които успях да видя, са копродукции, което за пореден път доказва, че това е посоката за развитие на киното в обединена Европа. Дори чисто сюжетно някои от филмите като: “Един ден в Европа” – Германия, Испания, реж. Ханес Штьор; “Билети” – Италия, Великобритания, реж. Ермано Олми, Аббас Киаростами, Кен Лоуч; “Загубени и намерени” – микс от шест дебютни новели на млади режисьори от Естония, България, Румъния, Унгария, Босна и Сърбия, кръстосват надлъж и шир обединена и обединяваща се Европа, разкривайки страни от народопсихологията, манталитета и реалиите, както в битов, така и в духовен план. И трите филма са структурирани на новелистичен принцип. В “Един ден в Европа” обединяващ център е финалният футболен мач за купата на европейските шампиони, а двигател на действието е кражбата като екзистенциално и неотменимо присъствие в нашето ежедневие, независимо дали се случва в Москва, Истанбул, Сантяго де Компостела или в Берлин. Без да е шедьовър, филмът се отличава с точни наблюдения, весели хрумвания и чувство за хумор, особено когато в прицела на смеха са полицаи от различни страни. Езиковата бариера и особеностите на националният характер придават допълнителен комизъм и цвят на този забавен филм.

БЕРЛИНАЛЕ 2005: ОТ АДА ДО РАЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

Калинка Стойновска

За голямото филмово  събитие на европейския континент в началото на годината – Берлинале 2005 – бяха изказани няколко дискусионни тези, които си заслужава да бъдат коментирани. Най-малкото, защото мащабните фестивали като този – поне досега – предлагат в голяма степен богат материал за размисъл върху нови явления в световното кино, върху развитието на стилове и авторски почерци, върху появата на млади имена в световната кинокарта. Както и върху променящата се с течение на времето фестивална политика, продължаваща традициите, но и  ориентираща се към предпочитани теми, проблеми, автори и  кинематографии.

Най-лесно е да се каже, че фестивалите, в това число и Берлинале, са със затихващи функции, че изчерпват формулата си и се превръщат все повече в пазарни средища, на които надделяват проблемите на бизнеса с кино, а не на киноизкуството, че пазарлъците и уговорките за наградите са прекалено много, че предварително изчислените комбинации кои континенти и какви теми да бъдат акцентирани обедняват картината на съвременното кино.. Подобни  възгледи съпътстваха провеждането на фестивала в Берлин, но нямаха според мен кой знае каква тежест. Тъкмо обратното, може би има някаква умора и притесненост сред гостите и журналистите, едно раздразнение от невъзможността да се обхване необхватното, защото подобни мащабни и амбициозни световни кинофоруми са задръстени от филми. Въпреки своите прецизно структурирани програми. Но в края на краищата човек избира именно онова, което го интересува, или което отговаря на поетите от него ангажименти.

Което не означава, че интересите  на берлинските селекционери с времето не са се променили. За всеки присъствал на Берлинале през последното десетилетие е ясно, че има разлика в начина на подбора на филмите, в критериите за тяхното включване в програмата...

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 2 / 2005

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ценности ­ са наши ценности ­ киното доказва това