Урок 9: Европа на гражданите

Европа на гражданите

Урок Девети

Процесът за Обединена Европа започва с политическата визия на бащите-основатели на Европейския съюз. Тяхната първа грижа е да се направи така, че Европа никога повече да не бъде опустошавана от войни, както в предишните векове. Но за да изградят колкото е възможно по-ефективна и по-стабилна Обединена Европа, те избират прагматичен подход – на създаване на европейска солидарност в съвсем практически области: въглищата и стоманата, единния пазар, селскостопанската политика, конкуренцията...

Така се ражда една Европа, която някои нарекоха "технократска", защото тя се нуждае от експерти, икономисти и общественици, за да може да функционира. Може би е технократична, но първоначалната визия за нея никога нямаше да се превърне в конкретна реалност, ако не беше подкрепена с политическа воля от европейските институции.

Европа в ежедневието

Повечето от целите, заложени в договорите, сега вече са постигнати. Няма ги старите правила и закони, данъчните и митническите бариери, които преди ограничаваха човешката дейност в Европа и спъваха свободното движение на стоки, капитали и услуги. Въпреки че не винаги европейците си дават сметка, но всеки един от тях в ежедневието си се радва на ползата от единния пазар: много широк избор от потребителски стоки и продукти; поддържане на ниски цени заради конкуренцията; водене на политика в защита на потребителите и на околната среда; технически стандарти, които все повече се хармонизират.

Също така хората, които живеят в отдалечените райони на Европа, се облагодетелстват от структурните фондове като Европейския фонд за регионално развитие. Европейските фермери от десетилетия се облагодетелстват от механизмите за подкрепа на цените, прилагани от Европейския фонд за управление и гарантиране в селското стопанство.

Почти всички разходи от европейския бюджет, които възлизат на около 100 милиарда през 2003, са за неща, които касаят ежедневния живот на европейските граждани.

Веднага след като Договорът от Рим влиза в сила през 1958, европейските законодатели започват работа върху законите, гарантиращи свободното движение на работниците, свобода в предоставянето на услуги и др. Всеки гражданин на Европейския съюз, независимо от неговата националност, е свободен да си търси работа навсякъде в Съюза. Дискриминация на основата на национална принадлежност е забранена. Европейските директиви хармонизират законите, които позволяват на хората да практикуват своите професии в Съюза. Така че квалификацията на лекаря, адвоката, медицинската сестра, на ветеринарния доктор,  химика, архитекта, застрахователния агент и т. н., получена в която и да било страна на Европейския съюз, да се признава във всички останали.

Първото право на европейския гражданин е правото да се придвижва, да работи и да живее навсякъде в Съюза. Договорът от Маастрихт съдържа това право в главата за гражданството.

Извън дейностите, принадлежащи към изключителното право на обществените власти (полиция, въоръжени сили, външни работи и др.), всеки човек, който по националност е от държава на Европейския съюз, може да бъде включен в здравеопазването, образованието и другите обществени услуги навсякъде в Съюза. Какво по-естествено от това да се наеме английски учител да преподава английски в Рим или да се поощри млад френски висшист да се кандидатира чрез изпит за обществена служба в Белгия?

Европейският гражданин не е само потребител или някой, който се занимава с бизнес или има определена социална роля. Той е гражданин на Европейския съюз и като такъв има точно регламентирани политически права. Благодарение на Договора от Маастрихт, всеки гражданин на Европейския съюз – независимо от националността си – има право да гласува и да се кандидатира на общинските или за Европейския парламент избори от страната-членка на Европейския съюз, в която живее.

Гражданството на Съюза е формулирано в член 17 на Договора от Маастрихт: "Всеки човек, с национална принадлежност на страна-членка, ще бъде гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза ще допълва, а няма да измества националната принадлежност."
 

Основни човешки права

Договорът от Амстердам отива още по-далеч в утвърждаването на основните човешки права. Той въвежда процедура за суспендиране на правото на членство в Европейския съюз на всяка страна, която погазва основните права на гражданите. И прилага принципа за отричане на дискриминацията не само по отношение на националността, но и по отношение на пола, расата, възрастта и сексуалната ориентация. Договорът още повече затвърдява принципа на равенство между мъжете и жените.

И още, Амстердамският договор усъвършенства политиката на Европейския съюз за прозрачност, позволявайки на гражданите да имат по-голям достъп до официалните документи на европейските институции.

Ангажиментът на Европейския съюз по отношение на човешките права е потвърден в Ница през декември 2000, когато Хартата за основните права на Европейския съюз беше тържествено оповестена. Тази Харта е написана от Европейския конвент, съставен от членове на националните парламенти и на Европейския парламент, от представители на националните правителства и от член на Европейската комисия. В шест глави – Достойнство, Свободи, Равенство, Солидарност, Граждански права и Правосъдие – са изброени фундаменталните ценности на Европейския съюз и гражданските, икономическите и социалните права на гражданите на Европейския съюз. Първите статии са за човешкото достойнство и правото на живот, последвани от тези за човешката солидарност, свободата на изразяване и на съвестта.

Разделът "Солидарност" по новому съчетава социалните и икономическите права.

Също така Хартата защитава равенството между мъжете и жените и въвежда права като: защита на личните данни, забрана на евгенични практики и клониране на човешки същества, защита на околната среда, права на децата и на възрастните, право на добро управление.

"Европа на гражданите" придава на Европа някаква политическа форма, точната природа на която тепърва ще се осъзнава и открива в зависимост от това какви общи ценности и стремежи са готови да споделят народите на 25-те и повече страни-членки на Европейския съюз.

Европа означава култура и образование
Чувството за европейска принадлежност не може да бъде изфабрикувано. То може да се роди само от изграждане на общо културно съзнание и тъкмо затова сега Европа се нуждае от фокусиране на вниманието не само върху икономиката, но и върху културата.

Първите стъпки включват образователни програми като Erasmus (допринася за мобилността на студентите), Comett (технологично образование и обучение) и Lingua, която насърчава хората да учат чужди езици. Например повече от един милион студенти имат възможност да учат в чужбина благодарение на програмата Erasmus.

Европейският съюз си е поставил за цел 10% от студентите да прекарат една година в друга европейска страна, обучавайки се в някакъв курс на висшето образование. За да се постигне това, повечето от фондовете на Европейския съюз трябва да инвестират в образователната политика. По-нататъшният прогрес в тази насока ще бъде възможен благодарение на програмите "Сократ", "Леонардо да Винчи" и "Младеж".

Директивата "Телевизия без граници" осигурява на зрителите по-голям достъп до телевизионните програми, които се продуцират в Европа, като европейските радио- и телевизионни оператори трябва да включват определен процент европейски предавания в своята програмна схема. Директивата въвежда по-строги мерки за защита на младите зрители и за подкрепа на програмите на независими продуценти, като заедно с това определя правилата за реклама и телешопинг.

Програма "Култура 2000" има за цел да подпомага сътрудничеството между създатели на програми, организатори, радио и телевизионни работници, мрежи и културни институции. Понастоящем има недостиг от направени в Европа тв програми и филми, в сравнение с голямата продукция на САЩ. Програма "Медия +" цели да преодолее този недостиг и да поощри разпространението на европейски филми и програми в цяла Европа.

Чувство на принадлежност

Идеята “Европа на гражданите” е съвсем нова. Превръщането й в реалност покрай всичко друго означава широка подкрепа за символите на споделената европейска идентичност. Или на неща като европейския паспорт (използван от 1985), европейския химн ("Ода на радостта" на Бетовен) и европейския флаг (кръг с 12 златни звезди върху син фон). Европейски шофьорски книжки бяха пуснати в употреба във всички страни-членки през 1996.

От 1979 Европейският парламент се избира чрез всеобщо гласуване. Това придава много по-голяма демократична легитимност на европейското обединение, обвързвайки го директно с волята на хората. Европа даже се нуждае от това да стане още по-демократична, като даде по-голяма роля на Парламента, като създаде истински европейски политически партии и като осигури на обикновените граждани по-голяма възможност гласът им да се чува в правенето на европейската политика чрез неправителствени организации и други доброволни асоциации.

Въвеждането на евро-банкноти и монети на 1 януари 2002 има огромно психологическо въздействие. Повечето европейци сега поддържат банковите си сметки в евро и могат да се ориентират къде да пазаруват или да ползват услуги, сравнявайки цените на различни места, тъй като те са в евро. Благодарение на Шенгенското споразумение проверките на повечето от границите между европейските страни са премахнати и това създава у гражданите чувство на принадлежност към единна, обединена географска зона. Шенгенската зона ще се разраства с присъединяването на други страни.

За да направи Европейския съюз по-близък на гражданите, Договорът за Европейския съюз включи длъжност на Омбудсман. Европейският парламент избира Омбудсман и неговият мандат е същият като този на Парламента. Неговата роля е да проучва оплаквания срещу европейските институции и управленски структури. С такива жалби могат да се обръщат всички граждани на Европейския съюз, всеки отделен човек или организация, които живеят или се базират, в която и да било страна-членка на ЕС. Омбудсманът се опитва да постигне споразумение между оплакващия се и съответната институция или управително тяло.

Друга важна връзка между гражданите и европейските институции е добре развитата практика на Парламента да приема молби от всеки човек, който живее в която и да било страна-членка на ЕС.

"Ние не свързваме държави, ние обединяваме хората", каза френският икономист, политик и дипломат Жан Моне в далечната 1952 година. Осигуряването на обществена подкрепа за европейската интеграция все още е едно от най-големите предизвикателства пред европейските институции днес.

Информация от портала на ЕС "Europe"

http://europa.eu.int/abc/12lessons/index1_en.htm

Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации. Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система. Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.

Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.

Тези страници са изготвени с финансовата помощ на Европейската комисия. Изложените на тях възгледи са на Съюза на българските филмови дейци и по никакъв начин не отразяват официалната позиция на

Европейската комисия.