ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ В ЧУВСТВАТА И МИСЛИТЕ

НА БЪЛГАРСКИТЕ АКТЬОРИ:

 

ИВАН ДЖАМБАЗОВ

22 февруари 2005, Дом на киното, “Всичко е любов”

Радвам се, че тази вечер салонът на Дома на киното е пълен с толкова млада публика, дошла с интерес към един български филм. Преди 25 години, когато е сниман този филм, България беше изолирана от Европа, но въпреки това ние не преставахме да бъдем европейци. В нашето кино, в театъра, в изобразителното ни изкуство винаги е имало отделни творци, които не са преставали да бъдат в контекста на европейската култура.

През 1966 година с Младежкия театър бяхме на театрален фестивал в Локарно – имахме огромен успех и получихме Голямата награда. Играл съм в италиански и френски филми – навсякъде сме срещали невероятно уважение и топло приятелство. Въпреки изолацията, в изкуството не сме преставали да се чувстваме европейци.

ФИЛМИTE

ДОМ НА КИНОТО – 22 ФЕВРУАРИ 2005, ВТОРНИК, 18:00

ВСИЧКО Е ЛЮБОВ и

актьорът Иван Джамбазов за европейските ценности

България, 1979, 102'

Режисьор: Борислав Шаралиев; Сценарий: Боян Папазов

С Иван Иванов, Янина Кашева, Ибиш Охранов, Мария Стефанова

Специалната награда; Наградата за женска роля на Янина Кашева и Наградата на критиката – Варна' 1980; Наградата на СБФД за сценарий и за дебют на Иван Иванов, 1979

Радо, момче от ТВУ, се запознава с Албена, момиче от добро софийско семейство. Между тях пламва любов. Радо бяга от училището, но майката на Албена прави всичко възможно да раздели влюбените…

С тази яростна любовна история изгрява звездата на Иван Иванов, създал емблематичен за кариерата си и за българското кино образ на романтичен бунтар, безкомпромисен пред фалша и лицемерието.

С филма "Всичко е любов" (и не само той, разбира се!) в българското кино се усети полъхът на Пражката пролет и на студентските вълнения във Франция от май 1968.

Лекциите на проф. Владимир Игнатовски

на семинарите за журналисти

Европейските ценности – икономически и човешки

Рядко си даваме сметка, че Европейската общност, която днес е мощно политическо образование от самостоятелни, но обвързани с обща конституция и законодателен орган държави, се ражда преди време като чисто икономическо споразумение с ограничен периметър на действие. През 1951 година шест европейски страни подписват договора за въглищата и стоманата. В първите години след Втората световна войни така наречените “бащи-основатели” - големи политици от Франция, Германия, Италия, стигат до идеята, че Европа може да преодолее разрушителните последици от войната само като се откаже от  конкуренцията и разделението, като се заложи на обединението и сътрудничеството. Онова, което започва като чисто финансов интерес – сътрудничество в областта на производството и търговията, съгласуване на цените и преодоляване на митническите бариери, постепенно се превръща в нещо невиждано до тогава – в съюз на самостоятелни и независими държави, които постепенно се отказват от някои страни на своя национален суверенитет в името на общността. Създават общи законодателни органи, които в последна сметка изработиха обща европейска конституция (предстои приемането й от всички страни-членки), обща валутна система и единна Eвропейска банка, вървят към изработване на единна външна политика, създадоха общо икономическо пространство, отстраниха митническите бариери, гарантират свободното предвижване и правото на труд на гражданите на всички свои членове. От импулси за чисто икономическо и търговско сътрудничество днес Съюзът все повече се ориентира към човешките проблеми – интересува се от правата на индивида, опитва се да гарантира съществуването и просперитета на малцинствата, да запази националната, етническа и културна идентичност на всички, живеещи на територията на общността.

Филмовата критика за 12 европейски и

12 български филма-шедьоври

Първите 6 + 6

Извечните универсални ценности: любовта и свободата

"Всичко е любов" – "Невероятната съдба на Амели Пулен"

Романтичният бунт на младите

Героите на филма "Всичко е любов" олицетвориха в плът и кръв духовната драма на едно поколение, обхванато от неясно морално безпокойство. Тогава, през 1979, това безпокойство не можеше да се изразява свободно. Когато избухна бомбата "Всичко е любов", кариерата на актьора Иван Иванов (току-що завършил студент по актьорско майсторство) направи вертикално излитане в българската култура, за да остане в звездна орбита и до днес. След премиерата на филма, носещ най-хубавото заглавие в българското кино, в него неистово се влюби целокупното тийнейджърство. Момчетата се идентифицираха със сдържаната му ярост и сурова безкомпромисност. Девойките припознаха своя дългоочакван принц - дръзко мъжествен и нежен, неустоимо синеок. След Апостол Карамитев и Стефан Данаилов, Иван Иванов стана новият секссимвол на българското кино… Символът надживя времето и не промени същността си - той остава като олицетворение на романтичния бунт на нравствената личност срещу фалша на системата или по-широко - срещу житейските и социални ограничения на битието.

Докладите от Кръглата маса

за българското кино и европейските ценности

14 март 2005, Евро-български културен център

ПРЕД ОТВОРЕНАТА ВРАТА

Българското кино на прага на Европа

(Социокултурни аспекти на евроинтеграцията)

проф. Божидар Манов, д. н.

Някак съвсем естествено и дори неизбежно покрай засиления ни диалог с Европа и предстоящото подписване на договора за присъединяване към ЕС, у нас все по-осезаемо се обособяват мощни евроцентристки настроения и значително по-слаби рефлексии на противоположна нагласа.  Така се оформиха съответно преобладаващото мнозинство на еврооптимистите и противостоящата категория на евроскептиците. В интерес на разумната и обективна оценка на тази динамична и все по-активизираща се ситуация е потребно да отчитаме коректно и добронамерено двете страни на процеса. Това във всички случаи ще ни придвижи по-добре подготвени към предстоящата интеграция, още повече, че тя ще е продължителна, пълна с вече видими или все още непредполагаеми трудности, с очаквани благоприятни резултати, но и с редица смущаващи промени, пречки, разочарования.