|
|
ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
*** |
* * * |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
За контакти
Тел./Факс: (+359 2) 946 10 69
E-mail: sbfd@sbfd-bg.com
София 1504, България бул. "Дондуков" 67
|
ОФИЦИАЛНИ СТАНОВИЩА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-н БОЙКО БОРИСОВ КОПИЕ ДО: Министъра на културата - г-н Вежди Рашидов Министъра на финансите - г-н Симеон Дянков БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ От 10 творчески съюзи и организации в България
УВАЖАЕМИ г-жа ЦАЧЕВА и г-н БОЙКО БОРИСОВ,
След множеството БЕЗРЕЗУЛТАТНИ открити писма и декларации до законодателната и изпълнителната власт (вече от година) от творческите организации в България, във връзка с драстично провежданата политика буквално на геноцид по отношение на българската култура и изкуство (каквато е тя и по отношение на науката и на образованието)
ДЕКЛАРИРАМЕ, ЧЕ:
21. 09. 2010
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ – Георги Стоянов, председател СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ – Николай Петев, председател СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ – проф. Жени Захариева, председател БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ – Радослав Спасов, председател СДРУЖЕНИЕ НА ФИЛМОВИТЕ И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ РЕЖИСЬОРИ – Иван Георгиев, председател АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ – Георги Чолаков, председател БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ, ТЕЛЕВИЗИОННИ И РАДИО СЦЕНАРИСТИ – проф. Станислав Семерджиев, председател АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ – Иван Тонев, председател ОБСЕРВАТОРИЯ ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА – Диана Андреева, директор БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХУДОЖНИЦИ АНИМАТОРИ "Пройко Пройков" – Надежда Славова, председател
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ Г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-н БОЙКО БОРИСОВ Копие до: МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА Г-н ВЕЖДИ РАШИДОВ Копие до: Средствата за масова информация
О Б Р Ъ Щ Е Н И Е НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО
Уважаемa госпожо Цачева, Уважаеми господин Борисов, За пореден път изразяваме пред Вас и пред цялото общество дълбоката си тревога за съдбата на съвременното българско кино. През последните години нашите филми са все по-успешни – както на международни фестивали, така и сред родната публика. Въпреки това и въпреки логиката виждаме тенденция за постоянно намаляване на държавната субсидия за кино – 11,5 милиона за 2009-а, 10 милиона - за 2010, по 9 милиона за следващите три години – 2011, 2012 и 2013 г. Това представлява поредно грубо нарушение на Закона за филмовата индустрия. В него е посочена категорична и ясна формула за изчисляване на размера на държавното подпомагане за националното кино. Според нея финансирането за 2011 година би трябвало да е най-малко 17,7 милиона лева. Това са необходимите средства, за да се завършат филмите, които в момента са в различен стадий на производство и подготовка и да стартират нови проекти. Неосигуряването на тези средства реално ще доведе до спиране на нормалните творчески процеси в българското кино за още две години. Уважаемa госпожо Цачева, Уважаеми господин Борисов, За пореден път държавата не оцени жеста на добра воля от страна на кинематографистите да понесат определени жертви, които те се съгласиха да направят в знак на солидарност с цялото общество за преодоляване последствията от икономическата криза. Част от филмовите творци приеха да отложат одобрените си проекти за следващата година, други започнаха да снимат с 50% от полагащите им се средства, в очакване догодина да получат остатъка. Заедно с това непрекъснато се забравя, че българските филми се правят от хора, които не получават заплати. Тяхното препитание се осигурява, само когато работят по проектите, за които има държавно подпомагане по процедура, съгласно всички европейски стандарти за проектно финансиране. Това беше смисълът на мъчителната реформа, която киното първо и самостоятелно стартира преди 20 години и едва през последните 3-4 години тя започна да дава своите плодове. Също така се забрявя, че цялата администрация в сферата на киното се състои от 14 (четиринадесет) щатни бройки – съставът на Изпълнителната агенция „Национален филмов център”. В същото време от проекто-бюджета на Министерството на културата за 2011 година се вижда, че сфери, които тепърва започват да се реформират, получават значително увеличение на бюджетните средства дори в сравнение с годините преди кризата. Докато в реформирана област като киното държавното подпомагане на филмовата индустрия се намалява драстично. По наше мнение подобен подход няма как да доведе до оптимизиране на разходите, което беше смисълът на така широко провъзгласяваната реформа на културните индустрии, нито ще доведе до подобряване на културния продукт в страната. Страхуваме се, че нейната цел може да се окаже не стимулиране развитието на културата, а задоволяване на тяснобраншовите и лични материални интереси на определени групички, близки до кръгове в управлението на държавата. В заключение искаме да напомним, че без принципност и равноспоставеност реформата в културата за пореден път е обречена на израждане и провал. Оставаме с надежда и готовност за диалог. 17 септември 2010 г. Проф. Александър Янакиев Председател на Националния съвет за кино Национален съвет за кино: Проф. Александър Янакиев, проф. Венец Димитров, Владимир Янков, Димитър Гочев, Емил Христов, проф. Иван Ничев, Иван Павлов, Илия Костов, Петър Одаджиев, Радослав Спасов, Светлозар Георгиев и Християн Ночев Вижте оригинала: http://www.filmmakersbg.org/Pismo-NSK-original.doc СБФД ПОДКРЕПЯ ДЕКЛАРАЦИЯТА на независимия сектор в изпълнителските изкуства Вижте:http://www.filmmakersbg.org/svoboden-theater.htm
ПРОТЕСТНО ПИСМО СРЕЩУ ДРАСТИЧНОТО НАМАЛЯВАНЕ НА БЮДЖЕТА ЗА ФИЛМОПРОИЗВОДСТВО ОТ СБФД, БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ, АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ, АСОЦИАЦИЯТА НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ, ОБСЕРВАТОРИЯТА ПО ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА
КЪМ ПИСМОТО СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАТ: СЪЮЗЪТ НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ: http://www.filmmakersbg.org/pismo%20filmovi%20dejci.doc СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ АСОЦИАЦИЯТА ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР ДИРЕКТОРЪТ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ СТЕФАН КИТАНОВ БАНХА - АСОЦИАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХУДОЖНИЦИ-АНИМАТОРИ "ПРОЙКО ПРОЙКОВ" ФИЛМОВА КОМПАНИЯ "ACTIVIST 38"
Вижте протестното писмо: http://www.filmmakersbg.org/Pismo-budjet.doc
ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В ПРОГРАМАТА НА СБФД ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ И СПАСЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО И НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА Извадка от програмните намерения на председателя на СБФД Георги Стоянов
В условията на криза е необходима краткосрочна визия, непременно вързана със средствата, които да подпомогнат тази дейност. Ако в изработването на тази стратегия не участват всички сектори на българската култура, тя просто няма да стане. Ако в нейните предначертания не се определят художествени и естетически цели и задачи и накрая да завърши с финансови разчети, тя ще се превърне в придатък на боледуващ организъм със затихващи функции. Очевидно липсва цялостна политика за култура, и нея трябва да я изработят професионалисти, представители на творческите съюзи и на СБФД, в това число и видни творци, за които изкуството не е средство за препитание, а изстрадана съдба и обреченост и карма. На базата на направени и публикувани анализи се вижда, че колапсът, засегнал културата, непрекъснато се разширява и задълбочава. Задава се необратим хроничен дефицит на национална култура и ценности, които ще се отразят съдбоносно на развитието на националната културна идентичност за в бъдеще. I. Първото направление, което засяга киното, е свързано с борбата срещу нарушенията на Закона за филмовата индустрия и Закона за радиото и телевизията. Особено внимание трябва да се обърне на спазването на 10% за националното филмопроизводство в БНТ.
II. Второто направление е борба за създаване на
„Национален фонд за кино”. На практика, в
почти всички централно и източноевропейски страни има създадени фондове
за подпомагаме на киното, с изключение на България. IV. Четвъртото направление е свързано с филморазпространението. Отказът на държавата от монопола върху киноразпространението, без предварителна регулация на този подпазар, сви възможността за разпространение на български и европейски филми и доведе до навлизане на големите американски компании чрез кино разпространителите, примерно като “Александра Групхолдинг” ООД, притежаващи правата за използване на филмите им на територията на България и имат поведението на пазарен лидер, като формират и политиката на голямата част от киносалоните. Това бе последвано от неконтролирано изчезване на местата за кинопоказ. От европейските фондове биха могли да се финансират регионални програми за развитие на местното киноразпространение, които да превърнат около 3200-та читалища в места за разпространение на българското кино, за да се тушира проблемът с дистрибуторската мрежа, да се форсира изграждане на арт кина, и то не само в София. Европейските структурни фондове могат да се използват в тази посока. А относно показа на български филми по сега съществуващата мрежа, разпространителите имат задължителна квота от 5% разписана в чл. 44 на ЗФИ и неспазването й би трябвало да води до административен акт (чл. 49) и издаване на наказателно постановление (чл.51). Няма обективна причина тази поредица от действия да не се случва. V. Петото направление са неблагополучията в Устройствения правилник на НФЦ, който в момента е в процедурна подготовка. VI. Не по-малко важно е и поставянето на начало на системни анализи на пазара на българското кино (производство, разпространение, промоция и показ на филми, съхранение), без които е немислимо създаването на работеща Национална програма за развитие на българското кино или пък бъдещата стратегия на сектора. Без тези програмни документи българското кино е обречено да се развива „на парче” и без визия дори в средносрочен план. VII. Следващата важна крачка е създаването на националната политика в областта на филмовата индустрия - неделима част от бъдещата Национална стратегия за култура. Това, което липсва, е отбелязано и от Сметната палата, че към 30.06.2008 г. такава Национална програма за развитие на филмовата индустрия все още не е създадена. (Анализите и аналитичните справки, за които са използвани разработки на Обсерваторията по икономика на културата, присъстват в материала, представен от Георги Стоянов на Общото отчетно-изборно събрание на 21.V.2010 г.)
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО от 11 май 2010 Вижте: http://www.filmmakersbg.org/deklaracia%20NSK.pdf
ДО г-н Бойко Борисов Министър-председател на Република България Копие ДО: Г-жа Цецка Цачева, Председател на Народното събрание на Република България Г-н Симеон Дянков, Заместник министър-председател и Министър на финансите Г-н Вежди Рашидов, Министър на културата Г-жа Даниела Петрова, Председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии към Народното събрание на Република България ДО БТА Д Е К Л А Р А Ц И Я
Уважаеми Дами и Господа, Във връзка с ПМС 76/2010г. за 10% съкращение на разходите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и последвалото решение на българското правителство от 04.05.2010 г. за допълнително съкращаване на бюджетните трансфери с още 20%, Заявяваме: Липсата на културни и духовни ценности неминуемо води до морален срив и загуба на национална идентичност – повече от тревожни днес в българското общество. През последните 20 години културната сфера бе и продължава да е обект на най-големи финансови ограничения от страна на всички управляващи. Поредното съкращаване на средства ще бъде катастрофално за българското изкуство, то ще прогони от страната и последните таланти на България. Планираното отнемане на 17 милиона осъжда българската култура на смърт! Категорично настояваме: Първо: Да не се пристъпва към цялостна реформа в културната сфера, преди да е изработена Национална стратегия за развитие на българската култура, както и Закон за сценичните изкуства. И паралелно с изготвянето на стратегия за българската култура, да започнат първите стъпки в реформирането на сценичните изкуства. Второ: Да се потърсят възможности Европейският съюз да финансира изработването на такава стратегия. Трето: Създаването на Национална стратегия за развитие на българската култура да стане при пълна прозрачност и широк публичен дебат. Четвърто: В условията на икономическа криза държавата да гарантира съхраняването на материалната база в културата, в т.ч. и при предстоящи преобразувания и децентрализация на културни организации. Пето: В спешен порядък да се преразгледат бюджетните рестрикции в областта на културата, с оглед да се съхранят жизнените й функции. Шесто: Националната стратегия за българската култура да обезпечи законодателно и финансово следните принципи: 1. Устойчиво бюджетно финансиране на културата; 2. Въвеждане в българската практика на система от алтернативни източници за финансиране на културата. Седмо: Изпълнителната власт да спазва законите, за да не се окаже в бъдеще и цялата ни култура в днешното положение на единствения реформиран още в началото на 90-те години сектор – киното, бюджетът за който, при това в пълно противоречие със Закона за филмовата индустрия, се оказва днес драстично намален – не с 10 или с 20 процента, а с над 50%. Надяваме се да бъдем чути и да бъде преустановена политиката на оскъдно бюджетно финансиране под минимума за съществуване и развитие на българската култура! С уважение: Проф. Жени Захариева – Председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци Христо Мутафчиев – Председател на Съюза на артистите в България Иван Павлов – Председател на Съюза на българските филмови дейци Иван Тонев – Председател на Асоциацията на българските оператори Ида Даниел – Председател на Асоциацията за свободен театър Симона Попова – Председател на Асоциацията на свободната театрална инициатива Георги Чолаков – Председател на Асоциацията на филмовите продуценти Радослав Спасов – Председател на Българската асоциация на кинорежисьорите Митко Тодоров – Председател на Българската асоциация на работодателите в културата ( БАРОК) Диана Андреева – Директор на Обсерватория по икономика на културата Цветелина Йосифова – Директор на Центъра за култура и дебат "Червената къща" Творци и културни дейци, подкрепящи декларацията, подписката е открита за всички присъединяващи към тази Декларация: Антония Ковачева - филмов критик, Съюз на българските филмови дейци; Искра Димитрова - филмов критик, Съюз на българските филмови дейци; проф. Пламен Джуров – председател, Фондация „Борис Христов”, Софийски музикални седмици, диригент на „Софийски солисти”; Цветан Цветков - зам.-председател, Съюз на българските музикални и танцови дейци. ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Съюзът на българските филмови дейци категорично отстоява позицията си, изразена в Декларация от 2007 г. по същия повод, че в нашата страна не всичко е за продан, още повече, когато става въпрос за такива пристани на духовността какъвто е Националният дворец на културата. Присъединяваме се към становището на Министъра на културата Вежди Рашидов, на директора на НДК Христо Друмeв и на дейци на културата, че идеята да се приватизира НАЦИОНАЛНИЯТ ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА е "Срам", "Глупост и безумие". Без култура държава няма! 25 март 2010
Иван Павлов Председател на СБФД
Още по проблема: БНТ - http://bnt.bg/bg/videos в "СТАНДАРТ": http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-25&article=318544; http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-25&article=318545; http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-25&article=318543; в "ТРУД" - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=425453
НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА КИНО ПРИ ИА “НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР” 08. 02. 2010 До г-н Вежди Рашидов, Министър на културата
Уважаеми господин Министър, Националният съвет за кино, като представител на всички юридически лица с нестопанска цел в сферата на филмовата индустрия и в рамките на правомощията си, съгласно чл. 9 от Закона за филмовата индустрия, след като се запозна с направеното предложение от парламентарните групи на ПП “ГЕРБ” и “Синята коалиция” за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (054-01-6) и мотивите към него, предлага:
Надяваме се да бъдем чути и да бъдат преустановени опитите за унищожаване на българското кино чрез грубо налагане на лобистки интереси и пълно загърбване на политиката и финансовите модели на Европейския съюз в сферата на аудиовизията!
С уважение: Георги Чолаков – Председател на НСК, и членове: Виктор Чучков, Иван Тонев, Иван Павлов, Искра Димитрова, Огнян Гелинов, Радослав Спасов, Станимир Трифонов, Станислав Семерджиев АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРАТОРИ АСОЦИАЦИЯ НА ФИЛМОВИТЕ ПРОДУЦЕНТИ БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА КИНОРЕЖИСЬОРИТЕ ОБСЕРВАТОРИЯ НА ИКОНОМИКА НА КУЛТУРАТА СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ 05. 02. 2010
До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България До г-жа Цецка Цачева, Председател на Народното събрание на Република България До г-н Вежди Рашидов, Министър на културата До г-жа Даниела Петрова, Председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при Народното събрание
Уважаеми дами и господа, Като едни от най-заинтересованите от развитието на българската филмова индустрия се обръщаме към вас по повод направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (054-01-6) от парламентарните групи на ПП “ГЕРБ” и “Синята коалиция”. Вземайки под внимание предвиденото неизпълнение на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия, съгласно т. 10, програма 4 от приложение № 2 към чл.1, ал.2 от Постановление на Министерски съвет № 324/30.12.2009 (обн.ДВ.бр.3/2010); Отчитайки тригодишната бюджетна прогноза за периода 2010-2012 в програмен формат на Министерството на културата, където е записано средствата за филмопроизводство през 2012 година да бъдат намалени с 61,47% спрямо размера по чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия за 2010 година; Имайки предвид пълното пренебрегване на направените от нас предложения за изменение на Закона за радиото и телевизията (наши писма вх.№ Министерство на културата 12-00-197/15.10.2009 и вх.№ на Народното събрание ПГ-962-00-19/08.12.2009); Запознавайки се с предложения текст на законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (054-01-6), както и с мотивите към него, настояваме:
Надяваме се да бъдем чути и да бъдат преустановени опитите за унищожаване на българското кино чрез грубо налагане на лобистки интереси и пълно загърбване на политиката и финансовите модели на Европейския съюз в сферата на аудиовизията!
С уважение:
ОТВОРЕНО ПИСМО
До г-жа Цецка Цачева - Председател на Народното събрание До г-жа Даниела Петрова - Председател на комисията по култура, гражданско общество и медии
Уважаема госпожо Цачева, Уважаема госпожо Петрова, Разтревожени сме от организираната в последно време атака от АБРО (Асоциация на български радио– телевизионни оператори) и някои от водещите комерсиални телевизии срещу националната обществена телевизия. Битката е за завладяване на рекламния пазар. Затова някои от най-богатите комерсиални телевизии предоставиха ефир на представители на АБРО, за да громят единствения обществен ТВ канал. АБРО изисква Българска национална телевизия да няма реклама в праймтайма. За нас това е грубо цинично поведение, безпрецедентна лакомия на комерсиалните телевизии, чиято програмна политика се води само от бързите пари. Гилдията знае, че критериите за добра програма при тях са най-вече таблиците с рейтингите. Това е логично от гледна точка на интереса на всеки търговец, какъвто в случая са частните телевизии. Но нали трябва да има обществени ангажименти, дискусии, публицистични предавания, които никога няма да стигнат рейтингите на едно форматно реалити шоу например? Грижа и отговорност за всичко, което е извън високите рейтинги, но е важно за плурализма, за образованието и възпитанието на подрастващите, за подкрепата на моралните ценности, има именно обществената телевизия. Бюджетът на БНТ за 2009 и 2010 бе намален, без да има други лостове, които да компенсират това. Като сдружения от творци и продуценти на български и европейски кинематографични произведения, сме разтревожени, че БНТ като обществена медия няма да може да изпълнява своята мисия. Защо БНТ трябва да бъде подкрепена, а не притискана до стената и постепенно маргинализирана? БНТ работи според стандартите за обективност, плурализъм, свобода на мненията и изисквания, които са характерни за обществено финансиран оператор. Като такава тя е важен играч в сферата на духовните усилия за подкрепа на националните ценности и приоритети. Тя няма нужда, заради финансови съображения, да заиграва с масовия потребителски вкус. Обратното – мисията и е да възпитава. Тя търси аудитория, стъпвайки на обективност, журналистически и художествени стандарти и не би трябвало да гони само високи рейтинги. Тя е телевизия за всички граждани, дори на малцинството, търсещо „високо” изкуство. Осмисля миналото и с многообразни предавания и филми търси исторически моменти, които повдигат разклатеното ни самочувствие. Тя има петдесетгодишен огромен архив аудиовизуални произведения, които са част от емоционалната ни памет. С предаванията „Понеделник осем и половина” и „50 години БНТ” тя преоткри за младото поколение българското кино отпреди 1989 година. БНТ е първата телевизия, която е сключила рамков договор с авторските дружества и редовно се отчита на авторите. БНТ единствена участва в създаването на кинематографични произведения и многообразна аудиовизуална продукция, отразяваща целия наш културен живот. Благодарение и на нейното финансово участие българското кино завоюва престижни международни награди - над 140 в последните 5 години. Това е немаловажен положителен щрих към имиджа на страната ни, който по различни причини не е блестящ. Като копродуцент на кинематографични произведения, БНТ има принос за привличане на европейски средства в България. И втори път - като гарант пред европейските фондове, че българските филми с участие на страна от ЕС или със сключен междуправителствен договор в областта на културата извън него, ще бъдат излъчени по БНТ. Поддържа книжовния български език и активно го защитава от замърсяване с чуждици и уличен жаргон. Продукцията на БНТ има на пръв поглед един невидим, но важен социален ефект. Тя е многообразна и изнесена предимно извън павилионите и ангажира голям спектър от фирми от малкия и средния бизнес и дава хляб на хиляди хора. По този начин парите не се концентрират в ограничен брой фирми и лица, нито пък се изнасят извън страната. В последно време тя единствена откупува правата за ефирен показ, преди да бъде създаден един филм. Докато богатите комерсиални телевизии използват формулировката в изискването за европейска квота „ когато това е практически възможно” по изгоден за тях начин (не е възможно!), БНТ единствена изпълнява задълженията си по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Става дума за мажоритарно присъствие на европейски произведения, в това число и създадени на националния език. И ако трябва да обобщим – БНТ е единствената телевизия, изпълняваща функциите на обществена медия – социални, културни, образователни, възпитателни. Тя е отражение и коректив на нашия живот, добър или лош – с всички претенции, които можем да предявим към несъвършенствата й, тя е нашата обществена национална телевизия. БНТ има нужда от държавна и гражданска подкрепа по модела на развития свят. Финансиращите механизми трябва да й дават независимост и дълготрайна жизненост, за да изпълнява своята обществена мисия. Българска национална телевизия е с най-оскъдния бюджет от всички обществени телевизии в ЕС. През 2008 г. (43.3 мил.евро) той е близо три пъти по-малък от този на Унгария (124.3 млн. евро), три и половина пъти по-малък от този на Румъния (148 млн. евро), близо четири пъти по-малък от този на Сърбия (151 мил. евро), и пет пъти по-малък от този на Хърватия (211 мил.евро). Поставянето на националния оператор в това срамно състояние работи против националните интереси, защото косвено дава рамо на нихилизма и обезличаването на българското като част от европейската културна карта. Три са формите на финансиране на обществени телевизии – държавна субсидия, лицензни такси, реклама и спонсорство. Всяка една държава гъвкаво, в подходящо съотношение в зависимост от икономическата ситуация, с тези три инструмента гарантира нормалното функциониране на своята обществена медия. Може да звучи крайно, но за нас финансовото обезсилване на обществената телевизия е посегателство върху духовните устои на държавата. Ето защо ние ви призоваваме да вземете спешни мерки за намиране на най-подходящите механизми, за да се обезпечи финансово националната ни обществена телевизия. Първата възможна стъпка е увеличаване на рекламното време в праймтайма до укрепване финансовото състояние на държавата. Приложения: сравнителни таблици, които красноречиво подкрепят написаното по-горе. 18.01.2010
С уважение: Радослав Спасов – Председател на Българската асоциация на кинорежисьорите, Георги Чолаков – Председател на Асоциацията на филмовите продуценти, Иван Тонев – Председател на Асоциацията на българските оператори, Иван Павлов – Председател на Съюза на българските филмови дейци, Христо Мутафчиев – Председател на Съюза на артистите в България
Приложения
* Продажбата на рекламно време в „Диема Груп Холдинг” ЕАД през 2008 г. се извършва и отчита в Нова ТВ
1. Западноевропейски пазари
1.2 Среден и малък пазар
2. Централна и Източна Европа
3. Скандинавия
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО ПРИ ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР" Входящ N: 08.06-1/от 08.01.2010
ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, Министър-председател на Република България
Уважаеми господин Министър-председател, Ние, членовете на Националния съвет за кино при ИА “Национален филмов център”, като представители на цялата кинематографична общност, се обръщаме към Вас с настоящата ДЕКЛАРАЦИЯ Изразявайки безпокойството си за нарушаването на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия и чл.17, ал.1 и 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 година, както и заложеното в тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на културата. Отчитайки икономическата ситуация в страната и трудностите, пред които е изправено правителството. Отчитайки европейската политика в сферата на аудиовизуалната индустрия. Отчитайки факта, че филмовата индустрия е реформирана от 1991 година и е свела административните си разходи под 5 на сто. Отчитайки факта, че над 65 на сто от вложените средства във филмовата индустрия се изразходват в други отрасли на икономиката. Отчитайки факта, че за всеки лев, вложен от бюджета в икономиката на страната, се връщат два. Декларираме, че неизпълнението на Закона за филмовата индустрия по отношение на чл.17, т. 1 с 30 на сто за 2009 г. и с 57 на сто за 2010 година създава предпоставки за:
Имайки предвид гореизложеното, Ви призоваваме да разпоредите изпълнението на законовите разпоредби. 07.01.2010
С уважение: Георги Чолаков, Председател на Националния съвет за кино Членове: Божидар Манов, Виктор Чучков, Иван Павлов, Иван Тонев, Искра Димитрова, Николай Николов, Огнян Гелинов, Радослав Спасов, Станимир Трифонов
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ
КОПИЕ ДО: МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ Г-Н БОЙКО БОРИСОВ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТА Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА, ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И МЕДИИ Г-ЖА ДАНИЕЛА ПЕТРОВА БТА
Уважаеми г-н министър,
С огромна тревога констатираме, че в Тригодишната бюджетна прогноза за 2010 – 2012 година на Министерство на културата, и то в противоречие със Закона за филмовата индустрия, финансовата подкрепа за българското кино се намалява реално с над 50%.
Колкото и да разбираме тежките проблеми, пред които е изправено новото правителство на България, за нас е повече от неприемливо съкращаването на бюджетните разходи на Министерство на културата да се поеме тъкмо от киното, след като за други области на българската култура това съкращение е в пъти по-малко, и то след като тяхното досегашно финансиране също в пъти бе по-голямо от това за киното.
ЗАЩОТО: Вие, разбира се, сам като творец сте напълно наясно, че без изкуство, без култура, нормална държава няма. Нормалната държава предполага наличието на национална общност с общи ценности, с общо изповядване на Добро и Зло, което откак свят светува се формира чрез религията и чрез присъщата ни потребност да се себеоглеждаме и себеосъзнаваме като човеци в огледалото на изкуството.
Неоспоримо е обаче, че водещата роля за ценностното себеосъзнаване на homo sapiens през 21. век в целия свят е отредена на аудиовизуалното огледало.
То е ЕКРАН – филмов, телевизионен, компютърен.
След 1989 година в националната ни култура зейна пустиня, в която задълго престана да расте точно дървото с най-нужните днес за духовното здраве на нацията плодове на изкуството на движещите се образи – задължителни в епохата на аудиовизията и новите технологии. Ситуацията се подобри след влизането в сила на Закона за филмовата индустрия от началото на 2004 година. И след извоювания през последните две години значително по-висок, но още съвсем не достатъчен бюджет за филмопроизводство.
Проблемът е фундаментален. За да се задоволи гладът на националната ни общност за ценностно себепознание от ЕКРАНА, първо, не може да й се предлага толкова пренебрежимо малък брой български филми, който е равен едва ли не на отсъствието им изобщо в огромното днес аудиовизуално пространство. И второ, естеството на всяка национална филмова култура е такова, че тя трябва да отразява множествените аспекти на националния живот, множествените ракурси на погледа върху този живот. А филмите, които я съставляват, трябва да могат да диалогизират помежду си, да се допълват като различни творчески визии, да бъдат тематично и жанрово разнообразни.
Неродените деца на българската филмова култура тежат на съвестта ни. Ако имаха шанс за живот, в българското кино можеше да има нормален филмов процес. То можеше да отразява и да осмисля сложните години на мъчителния преход. Да въвлече в диалог със себе си широката публика, да й предложи национална идентификация с нравствени параметри, да й помогне да се ориентира по-добре в обществената промяна и ролята на всеки индивид в нея. И постоянно да поражда колективна, масова потребност новите български филми да ги има тук и сега - за сверяване на чувствата и мислите ни като национална общност.
Към проблема с недостатъчното финансиране на българското кино се прибавя и проблемът с пазара. Но трябва да си дадем сметка, че държавните ни люде още в началото на прехода се постараха да превърнат киносалоните в бинго зали и сие, оставяйки не само центъра на София, но много от градовете в страната без киносалони, като новите бизнесмени във филморазпространението пък направиха всичко възможно да откажат българина от любовта му към киното с непосилни цени на билетите. А предложените пак от тях "Арени" и МОЛ-е в замяна на нормалните кина са проектирани основно за холивудския entertainment, а не точно за филмова култура в европейския смисъл.
Не бива да пренебрегваме и факта, че филмът на лента вече се реализира главно на световната фестивална сцена. Изключително малкото български филми, създадени напоследък – също, и то завидно успешно, печелейки авторитетни награди.
Заедно с това истината е, че у нас българският филм се търси. Търси се масово. Днес. Ще се търси и утре. Достатъчно е да се разходим из Интернет пространството и то не само българското, из частните LAN мрежи и сървъри с колекции от български филми, из торентите или по местата, където човек може да си намери легални или пиратски DVD-та, да не говорим за вестникарските кампании за вдигане на тиражите с приложени DVD-та с български филми, както и за телевизионните канали, излъчващи такива, за да ни извади буквално очите фактът, че за българско кино има глад. НЕЗАДОВОЛЕН ГЛАД!
Друг е въпросът, че все още, и то не само у нас, а навсякъде по света, регулационните механизми за потреблението на културните, на художествените продукти в дигиталните им форми не са разработени напълно и не са развити. В Европейския съюз се работи много активно върху законодателния аспект на този проблем, включително с мисъл за изграждането на Интернет платформа за цялото европейско кино.
Така че крайно малката държавна субсидия за национално филмопроизводство в епохата на аудиовизията - когато всичко вече е визия или предимно кино, а и зрителите вече са от Интернет поколението – има изключително тревожни последици за духовното здраве и нравствените устои на нацията, доказателство за което са ежедневните черни хроники в медиите…
Уважаеми г-н министър,
България не може да не се съобразява с визията на Европейския съюз за особено важната роля на филмовата култура във функционирането и целите на този Съюз. Не случайно в цяла Европа, и то в далеч по-големи страни от България, не от вчера е осъзната необходимостта от сериозни държавни субсидии за всяко национално филмопроизводство именно като културен приоритет, който не може и не бива да е подчинен изцяло на пазарните принципи тъкмо защото всяко общество и всяка икономика няма как да просперират без нравствените устои, изграждани основно от културата и изкуството.
Иска ни се да вярваме, че именно Вие като творец и човек на духа ще направите всичко възможно средствата за българското кино за периода 2009 – 2012 да не се намаляват толкова неправомерно в сравнение с другите сектори на културата. 18 ноември 2009
Съюз на българските филмови дейци – Иван Павлов, председател ИА "Национален филмов център" – Александър Донев, изпълнителен директор Асоциация на филмовите продуценти – Георги Чолаков, председател Асоциация на българските филмови продуценти – Петър Одаджиев, председател Българска асоциация на кинорежисьорите – Радослав Спасов, председател Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори – Иван Георгиев, председател Българска асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи – Станислав Семерджиев, председател Асоциация на българските оператори – Иван Тонев, председател Българска асоциация на независимите художници аниматори "Пройко Пройков" – Надежда Славова, председател
СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ ПОДКРЕПЯ СТАНОВИЩЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО И НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"
Текстът на писмото:
Чрез Министъра на културата До Министерски съвет Относно: изпълнението на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия
Уважаеми Господин Министър-председател, Уважаеми дами и господа министри, На своето учредително заседание Националният съвет за кино към ИА "Национален филмов център", с оглед изпълнение задълженията си по чл.9, ал.3 от Закона за филмовата индустрия констатира, че с чл.1, ал.2, съответно Приложение № 2 на Постановление № 15 на Министерския съвет от 01.02.2008 г. (обн. ДВ, бр.16/2008) е нарушен чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия, както следва: 1. Текстът на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия предвижда субсидия за агенцията, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 5 игрални филма, 10 пълнометражни документални филма и 120 минути анимация, или имайки предвид приетите на 12.04.2007 г. от предходния Национален съвет за кино средностатистически бюджети и индекса на инфлацията за 2006 година (106,5%), субсидията на агенцията за филмопроизводство през настоящата година трябва да бъде: 1.1. за 5 игрални филма по 1 640 717 лв. = 8 203 585 лв.; 1.2. за 10 документални филма по 143 895 лв. = 1 438 950 лв.; 1.3. за 120 минути анимация по 10 602 лв. = 1 272 240 лв., или общият размер на субсидията трябва да бъде = 10 914 775 лв..(десет милиона двеста четиридесет и осем хиляди шестстотин двадесет и пет) лева. 2. Съгласно чл.1, ал.2 и Приложение № 2 на ПМС № 15/2008 в Бюджета на Министерство на културата по Програма 4 - Филмово изкуство, субсидията за филмопроизводство е определена в размер на = 7 100 000 (седем милиона и сто хиляди) лева. 3. Неизпълнение на чл. 17, т.1 от Закона за филмовата индустрия в размер на = 3 814 775 (три милиона осемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет) лева. Имайки предвид гореизложеното, Изхождайки от загрижеността на правителството към съдбата на българската филмова индустрия изразена в направените през 2007 година положителни изменения на Закона за филмовата индустрия, Вземайки под внимание разпоредбите на § 5, 11, 54 и 57 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 година, както и стремежа на правителството за налагане върховенството на Закона, се обръщаме се към вас с настоятелна молба да бъде изпълнен чл.17, т.1 от Закона за филмова индустрия в рамките на настоящата финансова година и субсидията за филмопроизводство да бъде увеличена с дължимите = 3 814 775 (три милиона осемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет) лева.
С уважение,
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ ДО ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ, ПРОКУРОРИ, МЕДИИ И ИНСТИТУЦИИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Уважаеми сънародници, Позволете ни да изразим публично нашето стъписване от случващото се с българското ни общество днес. Очевидно процесът на културна деградация стигна някаква най-долна граница, при която смисълът на нещата се загубва, а в колективното ни съзнание причината и следствието объркват местата си. И в резултат сами се оказваме като общество извън координатната система на Доброто и Злото - готови да творим второто, а не първото. Нима всички заедно успяхме да стигнем дотам да искаме наказание за вестоносците, че са се осмелили да ни кажат какво младенческите им сетива регистрират в живота около нас? Нима ни напусна разумът, за да сме наясно, че не филмът „Баклава” носи отговорност за недопустимия начин на живеене тук и сега, колкото и да ни омерзяват свидетелства за такова съществуване от екрана? Или абсурдно приемаме, че в живота може, но на екрана – не? Възможно ли е да не разбираме, че отговорността за престъпната липса на елементарни човешки условия за израстване и възпитание в специалните домове за деца е на държавата ни – такава, каквото си я правим самите ние, всеки със своите действия и избори? Отговорността просто няма как да бъде на някакъв филм или на присъщия на всеки дебютант стремеж да подчертае "зоркостта" на погледа си за нещата, които предпочитаме да скриваме под масата, за да не си разваляме настроението. Защо, всъщност, на никой не прави впечатление неуморното тиражиране от всички медии на скандалното във филма? Защо никой не ги обвинява, че и те го показват? Не бихме искали да бъдем разбрани неправилно – медиите са в правото си да са вестоносци на всякакви новини. И тежко, и горко на всички ни, ако им се отнеме това право. Въпросът е обаче за меренето с различен аршин на явления с една и съща природа и мисия, но постигащи я с различни средства – да свидетелстват за нас самите. А точно по отношение на тази им природа и мисия сега загубваме здравия си разум. Защо не от вчера цялата ни медийна среда е буквално удавена в тъй наречената чалга култура, с нейния „секс текст” и „секс подтекст”, и това се приема за нормално? Защо всички ние като общество допуснахме вече толкова много години най-тежкият удар на прехода да се понася тъкмо от ценностната ни система? Тоест, от националната ни култура и особено от всеобемащото аудиовизуално изкуство на 21. век – киното? Ако това не се беше случило, ако в държавата ни се живееше нормално, ако децата в специалните домове не водеха скотски живот, ако чалгата, порното, наркотиците, кражбите, просията, безчовечността, убийствата не бяха наше ежедневие и особено на най-младото поколение, ако всички ние като хора поддържахме смислен обществен диалог на ползу роду, филмът „Баклава” щеше да бъде само плод на болно съзнание – и нищо повече, а не първопричина за обществена опасност. Уважаеми прокурори, помислете. "Баклава" не е порнографски филм. Въздействието му не е върху физиологичните ни сетива като в порно филмите, достъпни по кабела във всеки български дом, създателите и разпространителите на които обаче никой не съди. Въздействието му е върху съзнанието ни. Скандалното в него не съблазнява, а отвращава. Това е нещо като film noir или черен филм, който в традицията на световното кино прави опит да посочи обществени язви. Друг е въпросът, че младият автор на филма не се е справил с професионалните стандарти, задължителни при такъв микс от игрално и документално кино. Воден от желание да разтревожи обществената ни съвест, той го прави доста незряло "на всяка цена" – без да си даде сметка, че тъкмо в изкуството истината и етиката са в особена симбиоза. Че тъкмо в изкуството истината не може да се поднася с неетични средства, защото те подкопават моралните послания. Но това предполага професионална, а не друга оценка. И предполага колегиална дискусия, както за използваните в случая кинематографични средства, така и по въпроса за етичните ограничения при инсценировките в създаването на художествен документ. Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци призовава всички обезпокоени от загубата на ценностни ориентири в националния ни живот – нека помислим, не е ли крайно време да се обединим в гражданско движение, което да започне да преоткрива значението на културата и съответно на нравствеността за добруването ни като общество.
За контакти: sbfd@sbfd-bg.com 15. 01. 2008 Управителен съвет на СБФД
Награди на СБФД за периода 2006 - 2007 година - текуща информация
РЕШЕНИЕ НА СБФД ЗА ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ ЗА КИНО НА ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"
Ръководствата на творческите гилдии и Управителният съвет на СБФД обсъдиха на две свои заседания решенията на отделните гилдии относно по-нататъшната съдба на Наградите на СБФД от гледна точка на инициативата на ИА НФЦ за Годишни награди за кино. В интерес на единението на кинематографичната общност СБФД предложи четири варианта за участието на СБФД в присъждането на новите награди в Деня на българското кино, като на Празника бъдат обявени и Наградите на СБФД. Но нито един от тези четири варианта не беше приет от ИА НФЦ и от другите асоциации в киното. Управителният съвет на СБФД взе решение Съюзът на българските филмови дейци да продължи да раздава отделно Наградите на СБФД, защото смята за свой дълг да отстоява тази изключително важна културна традиция. По-подробна информация за това решение се съдържа в следното писмо, изпратеното до Министъра на културата проф. Стефан Данаилов, с копие до Изпълнителния директор на ИА "Национален филмов център" проф. Александър Грозев:
Уважаеми проф. Данаилов, Позволете ми да изразя пред Вас учудването си от част от съдържанието на изпратеното до мен, в качеството ми на председател на СБФД, и с копие до Вас, официално писмо от изпълнителния директор на ИА НФЦ проф. Александър Грозев от 13 ноември 2007, в което се твърди, че "не беше постигнато компромисно решение поради неотстъпчивостта на УС на СБФД да приеме всички сдружения и гилдии за равноправни участници в процеса на определяне статута на наградите". За голямо мое съжаление, това не отговаря на истината. Както не отговаря на истината и твърдението в началото на писмото, че на редовното заседание на 8 ноември 2007 на Националния съвет за кино "Желанието на УС на СБФД да раздава свои награди заедно с годишните награди за кино в рамките на Празника на българското кино, срещна неодобрението на представителите на гилдиите и сдруженията" – по простата причина, че Националния съвет за кино е отложил взимането на своето решение за 15 ноември 2007, за което съм информиран от представителите на СБФД в Националния съвет за кино. Истината за позицията на УС на СБФД, съобщена от членове на СБФД в Националния съвет за кино и заявена официално с писмо от мен до проф. Александър Грозев от 9 ноември 2007, е следната. Предложеният от НФЦ статут на наградите по същество дублираше Наградите на Съюза на българските филмови дейци, които са учредени като награди на кинематографичната творческа общност през 1975 година и от 32 години са се вписали като най-авторитетните, извън фестивалните, национални награди за кино в българската културна традиция. Водени от дълбокото и отговорно пред миналото и бъдещето на българското кино убеждение, че на такава културна традиция не бива да се посяга, УС и гилдиите към СБФД взеха решение тя да продължи и Наградите на СБФД да продължат да се раздават в съответствие с техния, утвърден с годините регламент, като те се гласуват от всичките, близо 900 съюзни членове, сред които са и много представители на най-младото кинематографично поколение. Тук трябва да подчертая, че Наградите на СБФД обхващат цялото българско филмопроизводство, тоест, и подкрепените от НФЦ филми, и телевизионната филмова продукция на БНТ, и филми на други продуценти, като членовете на Съюза имат право да ги присъждат и на кинематографисти, които не са членове на СБФД, което фактически се доказа с присъждането на награди на творци, които не членуват в СБФД. Нашето мнение беше, че в условията на твърде малкото ни филмопроизводство раздаването два пъти годишно на национални награди за кино едва ли е най-доброто решение, поради което предложихме в Деня на българското кино освен държавните награди, но не като дублиращи тези на СБФД, да бъдат раздадени и Наградите на СБФД от името на творческата общност, тоест, на неправителствения сектор, както и награди от други държавни и неправителствени институции, ако има такива. Лично аз заявих, в посоченото по-горе мое писмо, готовност за компромис по отношение на Наградите за най-добър игрален, най-добър документален и най-добър анимационен филм, които (според друго едно предложение, евентуално с Наградите за цялостно творчество, най-добър продуцент и най-добър киноразпространител) да бъдат присъждани като награди на НФЦ заедно с другите сдружения и гилдии в сферата на киното. А в Деня на българското кино да бъдат обявени и Наградите на СБФД по компоненти. Предложенията ни, направени от членове на ръководството на гилдиите и УС на СБФД на заседанието на Националния съвет за кино на 8 ноември 2007, включваха и различни варианти за участието на другите сдружения и гилдии в присъждането на наградите от името на творческата общност, като към тях се прибавят и Наградите за най-добър филм в трите категории (ако те, като изразяващи признанието на колегите-творци, не се дават като награди на НФЦ). Сред тях бяха: а) СБФД и другите организации да сключат споразумение за Наградите на СБФД по компоненти, които да бъдат гласувани заедно от съответните професионални гилдии и да бъдат обявени като Награди на СБФД и на съответните организации; или б) другите сдружения и гилдии да раздадат също свои награди. Що се отнася до организационната страна на въпроса, ако в Деня на българското кино не бъдат обявени и Наградите на СБФД, просто няма как СБФД като организация да проведе две гласувания сред всичките свои членове – един път за своите награди и втори път за наградите на НФЦ, и то след като и в двата конкурса участват едни и същи филми, реализирани с подкрепата на ИА НФЦ. Към това трябва да прибавя и един немаловажен детайл от организационната страна на въпроса – много от членовете на сдруженията, асоциациите и гилдиите извън СБФД са членове и на Съюза на българските филмови дейци, което ни изправя пред проблема за двойното гласуване на едни и същи хора, които ще делегират права за избор на своите 3-ма представители в Експертната комисия за Наградите на НФЦ, предложена от проф. Грозев. Затова лично аз виждам като най-разумно предложението за сключване на споразумения с другите организации за общо гласуване на Наградите на СБФД и на съответно изброените организации - като награди действително на творческата общност. Тук ще вмъкна само, че горният организационен казус поставя въпроса и за избистрянето на характера на другите професионални организации в киното според българското законодателство, с който характер всички трябва да сме наясно при решаването и на други проблеми на кинематографичната общност. И тъй като очевидно и този проблем застава в предстоящия дневен ред на тази наша кинематографична общност, прилагам към това мое писмо становището по въпроса на представителя на СБФД в Националния съвет за кино, кинорежисьора Огнян Гелинов. При нежелание от страна на НФЦ в Деня на българското кино да бъдат обявени и Наградите на СБФД, включително като Награди и на другите сдружения по силата на направеното предложение на заседанието на Националния съвет за кино на 8 ноември 2007 - тоест, като награди на цялата творческа общност, Съюзът на българските филмови дейци ще раздаде отделно своите традиционни награди. Другото – изчезването на Наградите на СБФД - би означавало неоправдан с нищо отказ от една доказала стойността си културна традиция, което нямаме право да направим нито заради поколенията кинематографисти, градили авторитета на Съюза от 1934 година насам - вече над седем десетилетия, нито заради поколенията кинематографисти след нас, които ще имат нужда също да стъпят на културните традиции преди тях. Културата не може без това – доказва го цялата история на човечеството. Вх. № 62-00-395 от 15.11.2007 С уважение: Иван Павлов Председател на СБФД
ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТЕФАН ДАНАИЛОВ БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА, Ние, членовете на творческите съюзи в България, сме изключително разтревожени от решението на правителството от следващата година да бъде въведен плосък данък, тъй като това е свързано с отпадане на облекченията – нормативно признати разходи и необлагаеми доходи за хората на така наречените "свободни професии". Разбираме и напълно подкрепяме опита да се предприемат сериозни мерки срещу сивата икономика. В случая обаче, предприеманите действия имат и обратната негативна страна - ще доведат до драстично намаляване на доходите на хората на творческия труд, на онези, които честно и почтено живеят и работят. Известно е, че в годините на промените хората на творческия труд се оказаха в критична социална ситуация – с ниски хонорари и мизерни пенсии, но най-вече, поради специфичния предмет на своята дейност, не могат постоянно и пълноценно да упражняват професията си. Огромната част от творците разчитат единствено на получаваните хонорари, които не са гарантирани във времеви период и които са под реалното възнаграждение за вградените усилия, както и не покриват чисто материалните лични средства, вложени за създаването на дадения творчески продукт. В този смисъл данъчните изменения, които искате да въведете, ще ги обрекат на още по-голяма бедност, да не говорим за унизеното човешко достойнство. Хората, които са създавали и създават българска култура, които имат принос за духовността, за нравственото и хуманно изграждане на националния манталитет, които са част от европейския образ на страната ни пред света, не заслужават да бъдат обречени на подобна жалка съдба. Именно затова изразяваме своето категорично несъгласие с премахването на сега съществуващите данъчни облекчения за творческия труд! Вярваме, че нашият глас на тревога и обида ще бъде чут! 03.08.2007
С уважение: Иван Павлов - Председател на Съюза на българските филмови дейци Мария Петкова - Председател на Съюза на преводачите в България Николай Петев - Председател на Съюза на българските писатели Ивайло Мирчев - Председател на Съюза на българските художници Христо Мутафчиев - Председател на Съюза на артистите в България Велислав Заимов - Председател на Съюза на българските композитори Спиридон Ганев - Председател на УС на Съюза на архитектите в България Милен Вълков - Председател на УС на Съюза на българските журналисти
ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТЕФАН ДАНАИЛОВ БТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА, Изразяваме своето дълбоко безпокойство във връзка с решението от следващата година да бъде въведен плосък данък и свързаното с него отпадане на облекченията – нормативно признати разходи и необлагаеми доходи - за хората на така наречените “свободни професии”. Искаме да заявим, че в годините на промените хората на творческия труд се оказаха в изключително тежка социална ситуация. Това особено болезнено се отрази на кинематографистите, които поради самата специфика на своята работа в днешните икономически условия водят твърде мизерно съществуване. Поради реално съществуващите финансови ограничения, те нямат възможност да упражняват постоянно своята професия, като в най-добрия случай влизат в продукция веднъж на няколко години. В този смисъл те разчитат единствено на спорадично получаваните не особено високи хонорари, които очевидно няма скоро да бъдат коригирани, и данъчните изменения, които искате да въведете, ще ги обрече на още по-голяма бедност. Считаме, че хората, които създават националната българска култура и имат съзнание за духовната и нравствена мисия на своята дейност, не трябва да бъдат обречени на такава незавидна съдба в общото ни европейско семейство! Именно затова изразяваме дълбоко несъгласие и протест срещу премахването на сега съществуващите данъчни облекчения за творческия труд!
1 август 2007
С уважение: Иван Павлов Председател на Съюза на българските филмови дейци
ДО СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА Клуб "Генерал-лейтенант Дяко Дяков"
Уважаеми господа, Позволете ни да не се съгласим с вашите квалификации за филма "Откраднати очи" в писмото ви до Президента Георги Първанов, Председателя на Народното събрание Георги Пирински, Председателя на Министерския съвет Сергей Станишев и Министъра на културата Стефан Данаилов. Вашето безпокойство е политическо. Филмът е произведение на изкуството. Това са две сфери, аргументите за дискусии върху които не могат да се подменят с аргументи от другата сфера, поради коренно различното им естество. Политическата сфера предполага дискусията да се води с чисто политически аргументи и факти. Художествената сфера – с художествени аргументи. Неправомерното им смесване или подмяна крие сериозни рискове за нашето общество. И не само за нашето – в човешката история има достатъчно печални примери за подобна злоупотреба с изкуството и културата, с помощта на която включително са се установявали фашистки и тоталитарни режими. Защото – едно е правото на ваше несъгласие с водена конкретна политика в обществения ни живот. Съвсем друго – харесването или не на даден филм в зависимост от личната ви преценка за художествената му стойност и от прочита му, който всеки пак лично прави за себе си в зависимост от естетическата си подготвеност да разтълкува посланията му. Художествените послания просто няма как да бъдат политически, те са нравствени. Ваше право е да не харесате творческите решения на филмовия екип и тъкмо заради това да откажете да стигнете до нравствените внушения в "Откраднати очи". Право, а и дълг на създателите му е обаче да се опитат да извадят нравствени поуки от случилото се пред очите на всички ни през пролетта на 1989 година – стотиците хиляди хора, подгонени от родните им домове към границата, където пък чакаха с дни решението на страната зад нея дали да ги пусне. Поне това беше всеки ден на телевизионния екран, документално заснето в новините – не помните ли? Каква явна или тайна политика е стояла зад този процес, е политически въпрос, с който изкуството няма как да се занимава. Изкуството обаче е ЧОВЕКОЛЮБИЕ. Към всеки човек. Не избирателно по един или друг признак Това е неговата призма. В това е дългът му. Това е смисълът му. Друг е въпросът, че степента на художествено майсторство в даден филм може да не удовлетворява еднакво всички. Затова нека, както още в Библията е казано, да оставим божието Богу, а кесаровото – Кесарю. С пожелание за успех в политическите ви начинания! 25 юли 2007 Иван Павлов Председател на СБФД ДО: БТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Ние, членовете на Съюза на българските филмови дейци, сме сериозно разтревожени от публикацията "Последният дворец на социализма" в авторитетния вестник "Капитал" (брой 5, февруари 2007). Учудва ни предпоставено негативният тон, с който се изнасят отделни факти. Учудва ни и дълбоко необективната оценка за огромната културна и обществена дейност, която се извършва на територията на НДК и за която несъмнен принос има колективът на НДК и преди всичко неговият директор Христо Друмев. Трудно можем да си представим днешната ни, вече европейска столица, без това забележително културно средище, превърнало се в неформален център на града. Неговите демократично отворени врати предлагат незабравими срещи на хората от различни поколения и най-вече на младите с всички видове изкуства на националната ни и световна култура. Благодарение на НДК и на неговия екип вече второ десетилетие у нас се провеждат уникалните по своя мащаб и международно утвърдени филмови форуми КИНОМАНИЯ и СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ, които по нищо не отстъпват на най-големите в света, както и редица други филмови събития. Не крием, че сме възмутени от съзнателното подминаване на тези и още много други факти във въпросната публикация. И се питаме какви и чии интереси и апетити стоят зад нея. Настояваме да не се променя статута на този изключително важен за страната ни културен институт като "публична държавна собственост". Настояваме по достойнство да се оцени високо професионалния културен мениджмънт на НДК и работата на неговия колектив. ИМА НЕЩА, КОИТО НЕ СА ЗА ПРОДАН!
7 февруари 2007 Иван Павлов Председател на СБФД ДО: ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 40-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ИВАЙЛО КАЛФИН НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПОСЛАНИКА НА НАРОДНОТО БЮРО НА ВЕЛИКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА НАРОДНА ЛИБИЙСКА АРАБСКА ДЖАМАХИРИЯ В БЪЛГАРИЯ БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Дългата игра на либийско "правосъдие" лъсна със своя отвратителен фалш. Потвърдените смъртни присъди на петте български медицински сестри и на палестинския лекар са абсурдна демонстрация на юридическо своеволие. Ние, българските кинематографисти, сме потресени и възмутени от това ужасяващо безправие над човешкия живот. Заклеймяваме безумното решение на Либийския съд и настояваме за решителни действия на българските власти, световното обществено мнение и международните институции за незабавното освобождаване на невинните жертви на диктаторския режим.
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ 21 декември 2006
ДО: ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА СТЕФАН ДАНАИЛОВ ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ БОРИС ВЕЛЧЕВ БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Във връзка с изнесените в публичното пространство данни за нарушения в приватизационната сделка и за клаузи в договора с купувача на „Бояна филм”ЕАД, които не са в интерес на българското кино, Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци се обръща към Вас с молба да проверите дали те отговарят на истината и да вземете решение по отношение на приватизационната сделка.
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ 20 октомври 2006
ДО: ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА СТЕФАН ДАНАИЛОВ НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Съюзът на българските филмови дейци отново потвърждава своята Декларация от 14 ноември 2005 относно приватизацията на "Бояна филм" ЕАД, като повече от категорично настоява за взимане на политическо решение за спирането на тази приватизация.
Вече един месец няма отговор и на нашето искане Прокуратурата да се самосезира по повод взетото от предишното ръководство на Агенцията за приватизация решение за избор на купувач на "Бояна филм" ЕАД.
Ето защо сега призоваваме да бъде подаден съдебен иск от българската страна по сделката.
14 декември 2005
Иван Павлов Председател на СБФД ДО: ПРЕЗИДЕНТА НА РБ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РБ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА СТЕФАН ДАНАИЛОВ НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Съюзът на българските филмови дейци категорично настоява за взимане на политическо решение за спиране на приватизацията на "Бояна филм" ЕАД.
Съюзът на българските филмови дейци многократно декларира дълбокото си възмущение от допуснатия конфликт на интереси в процедурата за приватизация на "Бояна филм" ЕАД.
Очакваме Прокуратурата да се самосезира по повод взетото от предишното ръководство на Агенцията за приватизация решение за избор на купувач на "Бояна филм" ЕАД.
14 ноември 2005
Председател на СБФД Иван Павлов ДО: БТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Съюзът на българските филмови дейци отново изразява своето дълбоко възмущение от действията на Агенцията за приватизация, позволила си да подпише пак в момент на управленско безвластие договора за приватизацията на "Бояна филм" ЕАД с "Ню имидж", въпреки че изборът на купувача се оспорва в съда и въпреки категорично изразеното от филмовата гилдия становище, че този избор не е в интерес на българското кино. Ние смятаме, че подобно несъобразяване с правните норми е недопустимо. Както и че също толкова недопустимо е и несъобразяването с европейския път на развитие на българската филмова култура, от което ще има тежки последици за нея. Рано или късно Агенцията за приватизация ще трябва да понесе отговорността за този свой неправомерен акт, с който предава интересите на националната ни култура, а с това и на България.
16 август 2005
Председател на СБФД Иван Павлов ДО: АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Дълбоко сме смутени от решението на Агенцията за приватизация във връзка с приватизацията на "Бояна филм " ЕАД. Това решение почива главно на финансовите оферти на кандидатите, с не толкова съществените за "забогатяването" на държавата ни разлики между тях, а не отчита важността на стратегията за развитието на националната ни култура.
Повтаряме предишната си Декларация, че: "Приватизирането на материалната база на особено съществена част от националната ни култура би трябвало на първо място да постави за критерий отношението към българския културен филмов продукт."
Дълбоко сме убедени, че предпочитането на офертата за купуване на "Бояна филм" ЕАД пред офертата за инвестиране в националната ни филмова култура чрез интегриране на българската филмова индустрия в европейския пазар и европейските финансиращи структури, където е бъдещето на страната и на нацията ни, крие огромен риск за по-нататъшното съществуване на българското кино.
В интерес на България е да стане член на Европейския съюз и да се впише достойно в културната карта на Европа, което е немислимо без доказалото се през годините българско киноизкуство и без ролята, която то има да играе за националната ни културна идентичност във века на аудиовизията и глобализационния процес.
Призоваваме за национално отговорно преразглеждане на решението на Агенцията за приватизация.
28 юни 2005
Председател на СБФД Иван Павлов ДО: АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР" КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА В НС БТА
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
Във връзка с подадените оферти за приватизация на Студия "Бояна филм" ЕАД, Съюзът на българските филмови дейци, който обединява над 900 кинематографисти от всички филмови професии и поколения, декларира принципната си подкрепа за стратегическата оферта на "Бавария филм" за приватизирането на родния ни Киноцентър, в който през годините се създаде българската филмова школа, получила не едно или две признания по света.
Въз основа на обявените чрез медиите от трите кандидат-купувача намерения, за нас е повече от очевидно, че именно "Бавария филм" излиза с оферта не да купи, а да инвестира, забележете, в националната ни филмова култура по единствено възможния начин - чрез интегриране на българската филмова индустрия в европейския пазар и в европейските финансиращи структури. Тоест, там, където е бъдещето на страната ни и на нацията ни.
Приватизирането на материалната база на особено съществена част от националната ни култура би трябвало на първо място да постави за критерий отношението към българския културен продукт, включително филмов. В случая само офертата на "Бавария филм" изцяло е разработена с уважение към "моженето" на българските днешни и утрешни независими продуценти, кинорежисьори, кинодраматурзи, кинооператори, киноактьори и всички останали филмови специалисти.
Вярваме, че окончателното решение на Агенцията за приватизация ще бъде съобразено с националния интерес на България за достойно вписване в културната карта на Европа.
9 март 2005 Председател на СБФД Иван Павлов ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО: Президента на РБ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ Министър-председателя СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ Зам. министър-председателя ЛИДИЯ ШУЛЕВА Председателя на Комисията по култура в 39-то НС СТЕФАН ДАНАИЛОВ Министъра на културата БОЖИДАР АБРАШЕВ Главния прокурор НИКОЛА ФИЛЧЕВ БТА
Уважаеми дами и господа, Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци изказва своето дълбоко възмущение от сделката по препродажба на най-големите софийски киносалони "Сердика", "Изток", "Европа Палас" и "Урвич", които предстои да бъдат превърнати в магазини, както и от фактическото закриване на всички кина, принадлежащи към приватизираната през м. октомври 2001 г. държавна фирма "София филм". По този начин безцеремонно се ликвидира дейността на традиционни за нашата столица кина, някои от тях паметници на културата и архитектурата, всички разположени в централната градска част и оставили следа в най-новата ни културна история. Извършената скандална препродажба е драстично нарушение на приватизационния договор, предвиждащ 10-годишно запазване на предмета на дейност и 5-годишна забрана за продажба на активи или прехвърляне на акции от първоначалния собственик "Бългериън технолоджис", както и нарушение на Закона за приватизация. Учудващо е бездействието на Агенцията за следприватизационен контрол, която отчита на хартия инвестициите на купувача, без да установи, че условията в киносалоните не само не са се подобрили, а драстично се влошават. Още повече, че отделни киносалони с месеци и дори години не функционираха. По този начин съществено се намалява възможността за българските филми да бъдат гледани от значително по-широка публика, а това е важно основание за увеличаване на държавните субсидии за филмопроизводство, предвидени по Закона за българската филмова индустрия, и съответно предпоставка за създаване па повече филми. Със закриването на киносалоните от приватизираната "София филм" на практика големи столични райони със стотици хиляди жители се оказват без киното, с което са свикнали и което се намира в непосредствена близост до техните домове или офиси. Уважаеми господин Главен Прокурор, Настояваме да наредите незабавна проверка по посочените нарушения на договорите и закона и при установяването на безспорни юридически основания да се пристъпи към процедура за разваляне на сделката за продажба на цитираните кина. Уважаеми господин Председател на Комисията по култура, Обръщаме се към Вас с предложение Комисията да вземе отношение към цитирания случай и да огласи по подходящ начин своето становище. Уважаема госпожо Заместник министър-председател, Настояваме да контролирате лично предстоящата подобна процедура за приватизация на Националния киноцентър "Бояна филм" ЕАД, където е реално възможно повторение на същия скандален сценарий. Уважаеми господин Министър-председател, Повдигнатите въпроси засягат съдбата на българската филмова индустрия - цял един дял от националната ни култура, към която оглавяваното от Вас Правителство трябва да прояви изключителна загриженост и да гарантира нормалното ни движение към европейската интеграция. В този смисъл частните икономически интереси трябва да отстъпят пред националната културна стратегия.
1 октомври 2004 С уважение: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Павлов УЧРЕДИТЕЛНА ДЕКЛАРАЦИЯ
Съюзът на българските художници, основан през 1894 Съюзът на българските музикални и танцови дейци, основан през 1901 Съюзът на българските писатели, основан през 1913 Съюзът на артистите в България, основан през 1921 Съюзът на архитектите в България, основан през 1926 Съюзът на българските композитори, основан през 1933 Съюзът на българските филмови дейци, основан през 1934 Съюзът на българските журналисти, основан през 1955
ДЕКЛАРИРАТ
волята на ръководствата на своите организации за създаването на
АСОЦИАЦИЯ НА ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В БЪЛГАРИЯ
Асоциацията е доброволно, неформално сдружение, предизвикано от осъзнатата необходимост от единодействие, творческо и професионално сътрудничество и взаимопомощ при отстояване на общите им интереси, както и на тези частни техни проблеми, които Асоциацията поддържа. Решенията се вземат с консенсус. Асоциацията се съобразява в своите решения с уставите, целите и програмите на творческите съюзи.
За Съюза на българските художници: проф.Христо Харалампиев - председател За Съюза на българските музикални и танцови дейци: проф. Жени Захариева - председател За Съюза на българските писатели: Николай Петев — председател За Съюза на артистите в България: Стефан Илиев— председател За Съюза на архитектите в България: арх. Иван Станишев - председател За Съюза на българските композитори: Виктор Чучков - председател За Съюза на българските филмови дейци: Иван Павлов - председател За Съюза на българските журналисти: Милен Вълков - председател
Май, 2004 година
М И Н И С Т Е Р С Т В О Н А КУЛТУРАТА НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР ЗАПОВЕД № 23/22. 06. 2004 г. На основание чл., 8, ал. 1, т. 1, чл. 9, ал.1 и ал. 2, чл. 14, ал.З от Закона за филмовата индустрия и Заповед на Министъра на културата № РД 09-23/30.01.04г. О П Р Е Д Е Л ЯМ състава на НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО към Изпълнителния директор на И.А. "Национален филмов център”, както следва: Георги Костов Стоянов - режисьор Димитър Любомиров Дерелиев - кинодраматург Александър Милков Янакиев - кинокритик Евгений Светославов Михайлов - режисьор Светла Иванова Иванова - кинокритик Константина Ненчова Гуляшка - режисьор Биляна Иванова Томова - икономист Емил Димитров Ангелов - икономист Доц. Божидар Стефанов Манов - кинокритик Виктор Лазаров Чичов - оператор Проф. Людмил Иванов Стайков - режисьор Вержиния Арсова-Балчева - филморазпространител Копие от Заповедта да се връчи на заинтересованите лица за сведение и изпълнение и да се оповести чрез обявяване на видно място в сградата на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" по подходящ начин.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР: проф., д-р Александър Грозев
ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР" - проф. АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ
Уважаеми господин Грозев, С Ваше писмо №01-103/03.02.04 г. и съгласно заповед № РД 09- 23/30.01.2004 год. на Министъра на Културата, квотата за участие на СБФД в състава на Националния съвет за кино по смисъла на чл. 9, ал. 2, от Закона за филмовата индустрия се определя на трима души. На свое заседания на 19. 02. 04 г,, Управителният съвет разгледа писмото и възразява на така определеното представителство в Националния съвет за кино, което изрази писмено в отделно писмо до Министъра на културата с копие до Вас. На същото заседание задълбочено се обсъди проблема и се стигна до заключението, че подобаващо представителство в Националния съвет за кино на десетте професионални гилдии ("режисьори", "оператори", "драматурзи", "художници", „критици”, "аниматори", "звукорежисьори и композитори", "монтажисти", "киноактьори","юридически, стопански и технически дейци в областта на киното"), обединени в Съюз на българските филмови дейци с обща членска маса над 900 души, не може да се изрази в три бройки. Тъй като само творческите професии, които могат да бъдат полезни със своето присъствие в него, са много повече (например: режисьори, сценаристи, критици, оператори, художници, аниматори), ние смятаме, че в състава на Националния съвет за кино трябва да бъдат поне петима души от квотата на СБФД. В този смисъл, Управителният съвет реши в отговор на Ваше писмо № 01-103/03.02.04 г. за Националния съвет за кино да бъдат предложени петима представители, подредени по вишегласие в резултат от гласуването на УС на СБФД на 19.02.04 г., а именно: 1. Георги Костов Стоянов - режисьор 2. Димитър Любомиров Дерелиев - кинодраматург 3. Александър Милков Янакиев - критик и допълнително: 4. проф. Христо Костов Христов - режисьор 5. Божидар Стефанов Манов - критик За Националната художествена комисия предлагаме: 1. Иван Стоянов Дечев - кинодраматург 2. Иван Стефанов Богданов - художник Настояваме да се преразгледа бройката на представителите на СБФД в Националния съвет за кино и предложените петима колеги да бъдат назначени в него.
26 февруари 2004 С уважение: ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА - проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР
Уважаеми господин Министър, С писмо № 01-103/03.02.04 г. изпълнителният директор на Агенция "Национален Филмов Център" - проф. Александър Грозев, ни уведомява, че съгласно Ваша заповед № РД 09-23/30.01.2004 го д., се определят квотите за участие на професионално-съсловните организации и сдружения в състава на консултативно-експертните орани по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за филмовата индустрия. На свое заседание Управителният съвет на СБФД обсъди писмото. Възникнаха следните тревожни въпроси: - Защо цялостното съдържание на заповед № РД 09-23/30.01.2004 г. не се оповестява пряко на заинтересованите организации с идеална цел в областта на филмовата индустрия? По този начин, според нас, се нарушават принципите на прозрачност и откритост, които са залегнали във философията на Закона за филмовата индустрия? - Защо квотите не се обсъждат предварително с представители на тези организации? Не се ли нарушава с това принципът за "...взаимодействие с юридически лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, с професионално съсловните организации на кинодейци и с дружества за управление на права в областта на филмовата индустрия в страната” (чл. 6, ал 1, т. 5)? - Защо квотното присъствие на продуцентите е толкова значително, след като задачите на Националния съвет за кино, определени в чл. 9, ал. З са предимно в областта на творчеството и културата? - Защо организации като Филмаутор и Съюза на артистите в България не са представени в органите по чл. чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за филмовата индустрия? Смятаме, че подобаващо представителство в Националния съвет за кино на десетте професионални гилдии ("режисьори", "оператори", "драматурзи", "художници", ‘критици”, "аниматори", "звукорежисьори и композитори", "монтажисти", "киноактьори", "юридически, стопански и технически дейци в областта па киното"), обединени в Съюз на българските филмови дейци с обща членска маса над 900 души, не може да се изрази в три бройки. Само творческите професии, които могат да бъдат полезни със своето присъствие в него са много повече (например: режисьор, сценарист, критик, оператор, художник, аниматор). Надяваме се, че това са пропуски, допуснати поради кратките срокове, които могат да бъдат своевременно поправени. В този смисъл настояваме представителството в консултативно- експертните органи към Изпълнителска агенция "Национален Филмов Център" спешно да бъде обсъдено от всички професионално-съсловни организации и сдружения, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия.
26 февруари 2004 С уважение ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц.Михаил Мелтев ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР” - проф. АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ
Уважаеми господин Грозев, Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци обсъди на свое заседание на 19. 02. 2004 г. ангажиментите си в осъществяването на разпоредбите на Закона за филмовата индустрия. Наред с изпълнението на задължението ни да определим нашите представители в Националния съвет за кино и Националната художествена комисия, за което Ви уведомяваме с отделно писмо, Управителният съвет счита, че като една от най-многочислените и обществено-отговорни професионално-съсловна организация на кинодейците, ще Ви бъдем полезни и с препоръките си за членове на другите комисии към Изпълнителна агенция Национален филмов център". Във връзка с това Управителният съвет обсъди и прие следните предложения на гилдиите "Кинодраматурзи", "Оператори", "Композитори и звукорежисьори”: 1. В Националната художествена комисия като представител на НФЦ да бъде включена Гергана Дакова Даковска - киновед. 2. В Националната техническа комисия да бъдат включени: а) като експерти по изображението - доц. Николай Стефанов Лазаров (оператор) и Георги Генчев Николов (оператор), б) като експерти по звука - Людмила Георгиева Махалнишка (звукорежисьор) и Александър Иванов Симеонов (тонинженер).
25 февруари 2004 С уважение: ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев М И Н И С Т Е Р С Т В О НА К У Л Т У Р А Т А НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР ДО Г-Н МИХАИЛ МЕЛТЕВ, Председател на СБФД
Уважаеми господин Мелтев, Съгласно Заповед Nо. РД 09-23/30.01.2004 г. на Министъра на културата, определяща квотите за участие на професионално-съсловните организации и сдружения в състава на органите по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за филмовата индустрия, Съюзът на българските филмови дейци има право да участва с 3-ма (трима) свои представители в Националния съвет за кино и с 2-ма (двама) представители в Националната художествена комисия.. Моля, във възможно най-кратък срок да направите Вашите предложения за членове на горепосочените консултативно-експертни органи към Агенция "Национален филмов център", като се съобразите с изискванията на Закона за филмовата индустрия.
2 февруари 2004 С уважение: - проф. Александър Грозев Директор на Национален филмов център ДО: МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА - проф. БОЖИДАР АБРАШЕВ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР” - проф. АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ
Господин министър, В Закона за филмовата индустрия (&5 ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби) се предвижда: "В двумесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата оповестява със заповед списъка по чл. 14", тоест, "... на професионално-съсловните организации и сдружения, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, както и техните квоти. Съгласно устройствените си актове и определените им квоти, професионално-съсловните организации предлагат своите представители за участие в съставите по чл. 9 и чл. 10" , тоест, в Национален съвет за кино и Национална художествена комисия. С настоящото изложение излагаме своите мотиви и настояване за подобаващо квотно представителство на СБФД в тези два органа на Агенция НФЦ. Основания за това наше искане ни дава както броя на членовете и представителството на всички професии в областта на филмовото и телевизионно производство, така и стабилното присъствие на СБФД в обществения живот повече от 70 години. В подкрепа на това ще си позволя да Ви припомня следните факти: Съюзът на българските филмови дейци е създаден през 1934 година. Той е независима творческо-професионална организация, обединяваща над 900 дейци на българското кино и телевизионно филмопроизводство, които си поставят за цел да работят и развиват българското кино. СБФД защитава правата на всички кинопрофесии, обединени в 10 гилдии: сценаристи, режисьори, оператори, художници, композитори, звукорежисьори, аниматори, актьори, критици, монтажисти и юридически, стопански и технически специалисти в областта на киното. Уставът на организацията гласи: "СБФД е представител на своите членове пред организации, сдружения и фирми, които имат пряко отношение към производството, разпространението и показа на аудиовизуална продукция. Той е активна страна при формирането на всички концепции, модели и решения, които засягат проблемите на българската аудиовизуална култура". СБФД е бил винаги активен инициатор, организатор и непосредствен участник в създаването на Закона за филмовата индустрия, Закона за закрила и развитие на културата и подготовката на проекта за неговото изменение и допълнение, Закона за авторското прано, на Тарифата за гарантираните минимални възнаграждения на творческите и технически професии в областта на филмопроизводството, в съответствие с практиката и нормативната философия на Европейската общност и много други. Уважаеми господин Министър, Разностранната дейност и мисия на Съюза на българските филмови дейци, неговата последователна позиция в годините на прехода го определят като най-голямата и авторитетна творческо-професионална организация в областта на филмовото и телевизионно производство по смисъла на чл. 4, чл. 6 / 1 / и чл. 14 на Закона за филмовата индустрия. Това ни дава законно основание да настояваме пред Вас при съставянето и оповестяването на "Списъка на професионално-съсловните организации и сдружения... и техните квоти", СБФД да получи квота, съответстваща на броя на членовете, на обществената му значимост и на професионалната представителност в "Националния съвет за кино"' и в "Националната художествена комисия” по смисъла на чл. 9 от Закона за филмовата индустрия.
19 януари 2004 С уважение ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Михаил Мелтев
Страници
- 1,
2
РАМКОВ ДОГОВОР МЕЖДУ СБФД И ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"
УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"
ПРОГРАМА НА СБФД ЗА РАЗВИТИЕ НА КИНОИЗКУСТВОТО В БЪЛГАРИЯ - 1997
© СБФД За най-добро разглеждане на сайта: оптимална резолюция 1024 х 768, Internet Explorer 6 |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
