Официални становища на СБФД

На своето учредително заседание Националният съвет за кино към ИА "Национален филмов център", с оглед изпълнение задълженията си по чл.9, ал.3 от Закона за филмовата индустрия констатира, че с чл.1, ал.2, съответно Приложение № 2 на Постановление № 15 на Министерския съвет от 01.02.2008 г. (обн. ДВ, бр.16/2008) е нарушен чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия, както следва:

1. Текстът на чл.17, т.1 от Закона за филмовата индустрия предвижда субсидия за агенцията, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 5 игрални филма, 10 пълнометражни документални филма и 120 минути анимация, или имайки предвид приетите на 12.04.2007 г. от предходния Национален съвет за кино средностатистически бюджети и индекса на инфлацията за 2006 година (106,5%), субсидията на агенцията за филмопроизводство през настоящата година трябва да бъде:

1.1. за 5 игрални филма по 1 640 717 лв. = 8 203 585 лв.;

1.2. за 10 документални филма по 143 895 лв. = 1 438 950 лв.;

1.3. за 120 минути анимация по 10 602 лв. = 1 272 240 лв.,

или общият размер на субсидията трябва да бъде = 10 914 775 лв..(десет милиона двеста четиридесет и осем хиляди шестстотин двадесет и пет) лева.

2. Съгласно чл.1, ал.2 и Приложение № 2 на ПМС № 15/2008 в Бюджета на Министерство на културата по Програма 4 - Филмово изкуство, субсидията за филмопроизводство е определена в размер на = 7 100 000 (седем милиона и сто хиляди) лева.

3. Неизпълнение на чл. 17, т.1 от Закона за филмовата индустрия в размер на = 3 814 775 (три милиона осемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет) лева.

Имайки предвид гореизложеното,

Изхождайки от загрижеността на правителството към съдбата на българската филмова индустрия изразена в направените през 2007 година положителни изменения на Закона за филмовата индустрия,

Вземайки под внимание разпоредбите на § 5, 11, 54 и 57 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 година, както и стремежа на правителството за налагане върховенството на Закона, се обръщаме се към вас с настоятелна молба да бъде изпълнен чл.17, т.1 от Закона за филмова индустрия в рамките на настоящата финансова година и субсидията за филмопроизводство да бъде увеличена с дължимите = 3 814 775 (три милиона осемстотин и четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет) лева.

С уважение,

Георги Чолаков                                                        проф. Александър Грозев

Председател на                                                         Изпълнителен директор на

Националния съвет за кино                                   ИА "Национален филмов център"

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА

СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

ДО ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ, ПРОКУРОРИ, МЕДИИ И ИНСТИТУЦИИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаеми сънародници,

Позволете ни да изразим публично нашето стъписване от случващото се с българското ни общество днес.

Очевидно процесът на културна деградация стигна някаква най-долна граница, при която смисълът на нещата се загубва, а в колективното ни съзнание причината и следствието объркват местата си. И в резултат сами се оказваме като общество извън координатната система на Доброто и Злото - готови да творим второто, а не първото.

Нима всички заедно успяхме да стигнем дотам да искаме наказание за вестоносците, че са се осмелили да ни кажат какво младенческите им сетива регистрират в живота около нас?

Нима ни напусна разумът, за да сме наясно, че не филмът „Баклава” носи отговорност за недопустимия начин на живеене тук и сега, колкото и да ни омерзяват свидетелства за такова съществуване от екрана? Или абсурдно приемаме, че в живота може, но на екрана – не?

Възможно ли е да не разбираме, че отговорността за престъпната липса на елементарни човешки условия за израстване и възпитание в специалните домове за деца е на държавата ни – такава, каквото си я правим самите ние, всеки със своите действия и избори?

Отговорността просто няма как да бъде на някакъв филм или на присъщия на всеки дебютант стремеж да подчертае "зоркостта" на погледа си за нещата, които предпочитаме да скриваме под масата, за да не си разваляме настроението.

Защо, всъщност, на никой не прави впечатление неуморното тиражиране от всички медии на скандалното във филма? Защо никой не ги обвинява, че и те го показват?

Не бихме искали да бъдем разбрани неправилно – медиите са в правото си да са вестоносци на всякакви новини. И тежко, и горко на всички ни, ако им се отнеме това право.

Въпросът е обаче за меренето с различен аршин на явления с една и съща природа и мисия, но постигащи я с различни средства – да свидетелстват за нас самите. А точно по отношение на тази им природа и мисия сега загубваме здравия си разум.

Защо не от вчера цялата ни медийна среда е буквално удавена в тъй наречената чалга култура, с нейния „секс текст” и „секс подтекст”, и това се приема за нормално?

Защо всички ние като общество допуснахме вече толкова много години най-тежкият удар на прехода да се понася тъкмо от ценностната ни система? Тоест, от националната ни култура и особено от всеобемащото аудиовизуално изкуство на 21. век – киното?

Ако това не се беше случило, ако в държавата ни се живееше нормално, ако децата в специалните домове не водеха скотски живот, ако чалгата, порното, наркотиците, кражбите, просията, безчовечността, убийствата не бяха наше ежедневие и особено на най-младото поколение, ако всички ние като хора поддържахме смислен обществен диалог на ползу роду, филмът „Баклава” щеше да бъде само плод на болно съзнание – и нищо повече, а не първопричина за обществена опасност.

Уважаеми прокурори, помислете.

"Баклава" не е порнографски филм. Въздействието му не е върху физиологичните ни сетива като в порно филмите, достъпни по кабела във всеки български дом, създателите и разпространителите на които обаче никой не съди. Въздействието му е върху съзнанието ни. Скандалното в него не съблазнява, а отвращава. Това е нещо като film noir или черен филм, който в традицията на световното кино прави опит да посочи обществени язви.

Друг е въпросът, че младият автор на филма не се е справил с професионалните стандарти, задължителни при такъв микс от игрално и документално кино. Воден от желание да разтревожи обществената ни съвест, той го прави доста незряло "на всяка цена" – без да си даде сметка, че тъкмо в изкуството истината и етиката са в особена симбиоза. Че тъкмо в изкуството истината не може да се поднася с неетични средства, защото те подкопават моралните послания. Но това предполага професионална, а не друга оценка. И предполага колегиална дискусия, както за използваните в случая кинематографични средства, така и по въпроса за етичните ограничения при инсценировките в създаването на художествен документ.

Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци призовава всички обезпокоени от загубата на ценностни ориентири в националния ни живот – нека помислим, не е ли крайно време да се обединим в гражданско движение, което да започне да преоткрива значението на културата и съответно на нравствеността за добруването ни като общество.

За контакти: sbfd@sbfd-bg.com

15. 01. 2008

Управителен съвет на СБФД

Награди на СБФД за периода 2006 - 2007 година - текуща информация

РЕШЕНИЕ НА СБФД ЗА ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ ЗА КИНО

НА ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

Ръководствата на творческите гилдии и Управителният съвет на СБФД обсъдиха на две свои заседания решенията на отделните гилдии относно по-нататъшната съдба на Наградите на СБФД от гледна точка на инициативата на ИА НФЦ за Годишни награди за кино.

В интерес на единението на кинематографичната общност СБФД предложи четири варианта за участието на СБФД в присъждането на новите награди в Деня на българското кино, като на Празника бъдат обявени и Наградите на СБФД.

Но нито един от тези четири варианта не беше приет от ИА НФЦ и от другите асоциации в киното.

Управителният съвет на СБФД взе решение Съюзът на българските филмови дейци да продължи да раздава отделно Наградите на СБФД, защото смята за свой дълг да отстоява тази изключително важна културна традиция.

По-подробна информация за това решение се съдържа в следното писмо, изпратеното до Министъра на културата проф. Стефан Данаилов, с копие до Изпълнителния директор на ИА "Национален филмов център" проф. Александър Грозев:

Уважаеми проф. Данаилов,

Позволете ми да изразя пред Вас учудването си от част от съдържанието на изпратеното до мен, в качеството ми на председател на СБФД, и с копие до Вас, официално писмо от изпълнителния директор на ИА НФЦ проф. Александър Грозев от 13 ноември 2007, в което се твърди, че "не беше постигнато компромисно решение поради неотстъпчивостта на УС на СБФД да приеме всички сдружения и гилдии за равноправни участници в процеса на определяне статута на наградите".

За голямо мое съжаление, това не отговаря на истината.

Както не отговаря на истината и твърдението в началото на писмото, че на редовното заседание на 8 ноември 2007 на Националния съвет за кино "Желанието на УС на СБФД да раздава свои награди заедно с годишните награди за кино в рамките на Празника на българското кино, срещна неодобрението на представителите на гилдиите и сдруженията" – по простата причина, че Националния съвет за кино е отложил взимането на своето решение за 15 ноември 2007, за което съм информиран от представителите на СБФД в Националния съвет за кино.

Истината за позицията на УС на СБФД, съобщена от членове на СБФД в Националния съвет за кино и заявена официално с писмо от мен до проф. Александър Грозев от 9 ноември 2007, е следната.

Предложеният от НФЦ статут на наградите по същество дублираше Наградите на Съюза на българските филмови дейци, които са учредени като награди на кинематографичната творческа общност през 1975 година и от 32 години са се вписали като най-авторитетните, извън фестивалните, национални награди за кино в българската културна традиция. Водени от дълбокото и отговорно пред миналото и бъдещето на българското кино убеждение, че на такава културна традиция не бива да се посяга, УС и гилдиите към СБФД взеха решение тя да продължи и Наградите на СБФД да продължат да се раздават в съответствие с техния, утвърден с годините регламент, като те се гласуват от всичките, близо 900 съюзни членове, сред които са и много представители на най-младото кинематографично поколение. Тук трябва да подчертая, че Наградите на СБФД обхващат цялото българско филмопроизводство, тоест, и подкрепените от НФЦ филми, и телевизионната филмова продукция на БНТ, и филми на други продуценти, като членовете на Съюза имат право да ги присъждат и на кинематографисти, които не са членове на СБФД, което фактически се доказа с присъждането на награди на творци, които не членуват в СБФД.

Нашето мнение беше, че в условията на твърде малкото ни филмопроизводство раздаването два пъти годишно на национални награди за кино едва ли е най-доброто решение, поради което предложихме в Деня на българското кино освен държавните награди, но не като дублиращи тези на СБФД, да бъдат раздадени и Наградите на СБФД от името на творческата общност, тоест, на неправителствения сектор, както и награди от други държавни и неправителствени институции, ако има такива.

Лично аз заявих, в посоченото по-горе мое писмо, готовност за компромис по отношение на Наградите за най-добър игрален, най-добър документален и най-добър анимационен филм, които (според друго едно предложение, евентуално с Наградите за цялостно творчество, най-добър продуцент и най-добър киноразпространител) да бъдат присъждани като награди на НФЦ заедно с другите сдружения и гилдии в сферата на киното. А в Деня на българското кино да бъдат обявени и Наградите на СБФД по компоненти.

Предложенията ни, направени от членове на ръководството на гилдиите и УС на СБФД на заседанието на Националния съвет за кино на 8 ноември 2007, включваха и различни варианти за участието на другите сдружения и гилдии в присъждането на наградите от името на творческата общност, като към тях се прибавят и Наградите за най-добър филм в трите категории (ако те, като изразяващи признанието на колегите-творци, не се дават като награди на НФЦ).

Сред тях бяха: а) СБФД и другите организации да сключат споразумение за Наградите на СБФД по компоненти, които да бъдат гласувани заедно от съответните професионални гилдии и да бъдат обявени като Награди на СБФД и на съответните организации; или б) другите сдружения и гилдии да раздадат също свои награди.

Що се отнася до организационната страна на въпроса, ако в Деня на българското кино не бъдат обявени и Наградите на СБФД, просто няма как СБФД като организация да проведе две гласувания сред всичките свои членове – един път за своите награди и втори път за наградите на НФЦ, и то след като и в двата конкурса участват едни и същи филми, реализирани с подкрепата на ИА НФЦ.

Към това трябва да прибавя и един немаловажен детайл от организационната страна на въпроса – много от членовете на сдруженията, асоциациите и гилдиите извън СБФД са членове и на Съюза на българските филмови дейци, което ни изправя пред проблема за двойното гласуване на едни и същи хора, които ще делегират права за избор на своите 3-ма представители в Експертната комисия за Наградите на НФЦ, предложена от проф. Грозев.

Затова лично аз виждам като най-разумно предложението за сключване на споразумения с другите организации за общо гласуване на Наградите на СБФД и на съответно изброените организации - като награди действително на творческата общност.

Тук ще вмъкна само, че горният организационен казус поставя въпроса и за избистрянето на характера на другите професионални организации в киното според българското законодателство, с който характер всички трябва да сме наясно при решаването и на други проблеми на кинематографичната общност. И тъй като очевидно и този проблем застава в предстоящия дневен ред на тази наша кинематографична общност, прилагам към това мое писмо становището по въпроса на представителя на СБФД в Националния съвет за кино, кинорежисьора Огнян Гелинов.

При нежелание от страна на НФЦ в Деня на българското кино да бъдат обявени и Наградите на СБФД, включително като Награди и на другите сдружения по силата на направеното предложение на заседанието на Националния съвет за кино на 8 ноември 2007 - тоест, като награди на цялата творческа общност, Съюзът на българските филмови дейци ще раздаде отделно своите традиционни награди.

Другото – изчезването на Наградите на СБФД - би означавало неоправдан с нищо отказ от една доказала стойността си културна традиция, което нямаме право да направим нито заради поколенията кинематографисти, градили авторитета на Съюза от 1934 година насам - вече над седем десетилетия, нито заради поколенията кинематографисти след нас, които ще имат нужда също да стъпят на културните традиции преди тях. Културата не може без това – доказва го цялата история на човечеството.

Вх. № 62-00-395 от 15.11.2007

С уважение:

Иван Павлов

Председател на СБФД

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТЕФАН ДАНАИЛОВ

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Ние, членовете на творческите съюзи в България, сме изключително разтревожени от решението на правителството от следващата година да бъде въведен плосък данък, тъй като това е свързано с отпадане на облекченията – нормативно признати разходи и необлагаеми доходи за хората на така наречените "свободни професии".

Разбираме и напълно подкрепяме опита да се предприемат сериозни мерки срещу сивата икономика. В случая обаче, предприеманите действия имат и обратната негативна страна - ще доведат до драстично намаляване на доходите на хората на творческия труд, на онези, които честно и почтено живеят и работят.

Известно е, че в годините на промените хората на творческия труд се оказаха в критична социална ситуация – с ниски хонорари и мизерни пенсии, но най-вече, поради специфичния предмет на своята дейност, не могат постоянно и пълноценно да упражняват професията си.

Огромната част от творците разчитат единствено на получаваните хонорари, които не са гарантирани във времеви период и които са под реалното възнаграждение за вградените усилия, както и не покриват чисто материалните лични средства, вложени за създаването на дадения творчески продукт. В този смисъл данъчните изменения, които искате да въведете, ще ги обрекат на още по-голяма бедност, да не говорим за унизеното човешко достойнство.

Хората, които са създавали и създават българска култура, които имат принос за духовността, за нравственото и хуманно изграждане на националния манталитет, които са част от европейския образ на страната ни пред света, не заслужават да бъдат обречени на подобна жалка съдба.

Именно затова изразяваме своето категорично несъгласие с премахването на сега съществуващите данъчни облекчения за творческия труд!

Вярваме, че нашият глас на тревога и обида ще бъде чут!

03.08.2007

С уважение:

Иван Павлов - Председател на Съюза на българските филмови дейци

Мария Петкова - Председател на Съюза на преводачите в България

Николай Петев - Председател на Съюза на българските писатели

Ивайло Мирчев - Председател на Съюза на българските художници

Христо Мутафчиев - Председател на Съюза на артистите в България

Велислав Заимов - Председател на Съюза на българските композитори

Спиридон Ганев - Председател на УС на Съюза на архитектите в България

Милен Вълков - Председател на УС на Съюза на българските журналисти

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТЕФАН ДАНАИЛОВ

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Изразяваме своето дълбоко безпокойство във връзка с решението от следващата година да бъде въведен плосък данък и свързаното с него отпадане на облекченията – нормативно признати разходи и необлагаеми доходи - за хората на така наречените “свободни професии”.

Искаме да заявим, че в годините на промените хората на творческия труд се оказаха в изключително тежка социална ситуация. Това особено болезнено се отрази на кинематографистите, които поради самата специфика на своята работа в днешните икономически условия водят твърде мизерно съществуване. Поради реално съществуващите финансови ограничения, те нямат възможност да упражняват постоянно своята професия, като в най-добрия случай влизат в продукция веднъж на няколко години.

В този смисъл те разчитат единствено на спорадично получаваните не особено високи хонорари, които очевидно няма скоро да бъдат коригирани, и данъчните изменения, които искате да въведете, ще ги обрече на още по-голяма бедност.

Считаме, че хората, които създават националната българска култура и имат съзнание за духовната и нравствена мисия на своята дейност, не трябва да бъдат обречени на такава незавидна съдба в общото ни европейско семейство!

Именно затова изразяваме дълбоко несъгласие и протест срещу премахването на сега съществуващите данъчни облекчения за творческия труд!

1 август 2007

С уважение:

Иван Павлов

Председател на Съюза на българските филмови дейци

ДО СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА

Клуб "Генерал-лейтенант Дяко Дяков"

Уважаеми господа,

Позволете ни да не се съгласим с вашите квалификации за филма "Откраднати очи" в писмото ви до Президента Георги Първанов, Председателя на Народното събрание Георги Пирински, Председателя на Министерския съвет Сергей Станишев и Министъра на културата Стефан Данаилов.

Вашето безпокойство е политическо. Филмът е произведение на изкуството.

Това са две сфери, аргументите за дискусии върху които не могат да се подменят с аргументи от другата сфера, поради коренно различното им естество.

Политическата сфера предполага дискусията да се води с чисто политически аргументи и факти. Художествената сфера – с художествени аргументи.

Неправомерното им смесване или подмяна крие сериозни рискове за нашето общество. И не само за нашето – в човешката история има достатъчно печални примери за подобна злоупотреба с изкуството и културата, с помощта на която включително са се установявали фашистки и тоталитарни режими.

Защото – едно е правото на ваше несъгласие с водена конкретна политика в обществения ни живот.

Съвсем друго – харесването или не на даден филм в зависимост от личната ви преценка за художествената му стойност и от прочита му, който всеки пак лично прави за себе си в зависимост от естетическата си подготвеност да разтълкува посланията му.

Художествените послания просто няма как да бъдат политически, те са нравствени.

Ваше право е да не харесате творческите решения на филмовия екип и тъкмо заради това да откажете да стигнете до нравствените внушения в "Откраднати очи".

Право, а и дълг на създателите му е обаче да се опитат да извадят нравствени поуки от случилото се пред очите на всички ни през пролетта на 1989 година – стотиците хиляди хора, подгонени от родните им домове към границата, където пък чакаха с дни решението на страната зад нея дали да ги пусне. Поне това беше всеки ден на телевизионния екран, документално заснето в новините – не помните ли?

Каква явна или тайна политика е стояла зад този процес, е политически въпрос, с който изкуството няма как да се занимава.

Изкуството обаче е ЧОВЕКОЛЮБИЕ. Към всеки човек. Не избирателно по един или друг признак

Това е неговата призма. В това е дългът му. Това е смисълът му. Друг е въпросът, че степента на художествено майсторство в даден филм може да не удовлетворява еднакво всички.

Затова нека, както още в Библията е казано, да оставим божието Богу, а кесаровото – Кесарю.

С пожелание за успех в политическите ви начинания!

25 юли 2007

Иван Павлов

Председател на СБФД

ДО:

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Ние, членовете на Съюза на българските филмови дейци, сме сериозно разтревожени от публикацията "Последният дворец на социализма" в авторитетния вестник "Капитал" (брой 5, февруари 2007).

Учудва ни предпоставено негативният тон, с който се изнасят отделни факти. Учудва ни и дълбоко необективната оценка за огромната културна и обществена дейност, която се извършва на територията на НДК и за която несъмнен принос има колективът на НДК и преди всичко неговият директор Христо Друмев.

Трудно можем да си представим днешната ни, вече европейска столица, без това забележително културно средище, превърнало се в неформален център на града. Неговите демократично отворени врати предлагат незабравими срещи на хората от различни поколения и най-вече на младите с всички видове изкуства на националната ни и световна култура.

Благодарение на НДК и на неговия екип вече второ десетилетие у нас се провеждат уникалните по своя мащаб и международно утвърдени филмови форуми КИНОМАНИЯ и СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ, които по нищо не отстъпват на най-големите в света, както и редица други филмови събития.

Не крием, че сме възмутени от съзнателното подминаване на тези и още много други факти във въпросната публикация. И се питаме какви и чии интереси и апетити стоят зад нея.

Настояваме да не се променя статута на този изключително важен за страната ни културен институт като "публична държавна собственост".

Настояваме по достойнство да се оцени високо професионалния културен мениджмънт на НДК и работата на неговия колектив.

ИМА НЕЩА, КОИТО НЕ СА ЗА ПРОДАН!

7 февруари 2007

Иван Павлов

Председател на СБФД

ДО:

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 40-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ИВАЙЛО КАЛФИН

НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПОСЛАНИКА НА НАРОДНОТО БЮРО НА ВЕЛИКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА

НАРОДНА ЛИБИЙСКА АРАБСКА ДЖАМАХИРИЯ В БЪЛГАРИЯ

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Дългата игра на либийско "правосъдие" лъсна със своя отвратителен фалш.

Потвърдените смъртни присъди на петте български медицински сестри и на палестинския лекар са абсурдна демонстрация на юридическо своеволие.

Ние, българските кинематографисти, сме потресени и възмутени от това ужасяващо безправие над човешкия живот.

Заклеймяваме безумното решение на Либийския съд и настояваме за решителни действия на българските власти, световното обществено мнение и международните институции за незабавното освобождаване на невинните жертви на диктаторския режим.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

21 декември 2006

ДО:

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА СТЕФАН ДАНАИЛОВ

ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ БОРИС ВЕЛЧЕВ

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Във връзка с изнесените в публичното пространство данни за нарушения в приватизационната сделка и за клаузи в договора с купувача на „Бояна филм”ЕАД, които не са в интерес на българското кино, Управителният съвет на Съюза на българските филмови дейци се обръща към Вас с молба да проверите дали те отговарят на истината и да вземете решение по отношение на приватизационната сделка.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

20 октомври 2006

ДО:

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА СТЕФАН ДАНАИЛОВ

НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Съюзът на българските филмови дейци отново потвърждава своята Декларация от 14 ноември 2005 относно приватизацията на "Бояна филм" ЕАД, като повече от категорично настоява за взимане на политическо решение за спирането на тази приватизация.

Вече един месец няма отговор и на нашето искане Прокуратурата да се самосезира по повод взетото от предишното ръководство на Агенцията за приватизация решение за избор на купувач на "Бояна филм" ЕАД.

Ето защо сега призоваваме да бъде подаден съдебен иск от българската страна по сделката.

14 декември 2005

Иван Павлов

Председател на СБФД

ДО:

ПРЕЗИДЕНТА НА РБ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РБ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА СТЕФАН ДАНАИЛОВ

НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Съюзът на българските филмови дейци категорично настоява за взимане на политическо решение за спиране на приватизацията на "Бояна филм" ЕАД.

Съюзът на българските филмови дейци многократно декларира дълбокото си възмущение от допуснатия конфликт на интереси в процедурата за приватизация на "Бояна филм" ЕАД.

Очакваме Прокуратурата да се самосезира по повод взетото от предишното ръководство на Агенцията за приватизация решение за избор на купувач на "Бояна филм" ЕАД.

14 ноември 2005

Председател на СБФД

Иван Павлов

ДО:

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Съюзът на българските филмови дейци отново изразява своето дълбоко възмущение от действията на Агенцията за приватизация, позволила си да подпише пак в момент на управленско безвластие договора за приватизацията на "Бояна филм" ЕАД с "Ню имидж", въпреки че изборът на купувача се оспорва в съда и въпреки категорично изразеното от филмовата гилдия становище, че този избор не е в интерес на българското кино.

Ние смятаме, че подобно несъобразяване с правните норми е недопустимо. Както и че също толкова недопустимо е и несъобразяването с европейския път на развитие на българската филмова култура, от което ще има тежки последици за нея.

Рано или късно Агенцията за приватизация ще трябва да понесе отговорността за този свой неправомерен акт, с който предава интересите на националната ни култура, а с това и на България.

16 август 2005

Председател на СБФД

Иван Павлов

ДО:

АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

НАДЗОРНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Дълбоко сме смутени от решението на Агенцията за приватизация във връзка с приватизацията на "Бояна филм " ЕАД. Това решение почива главно на финансовите оферти на кандидатите, с не толкова съществените за "забогатяването" на държавата ни разлики между тях, а не отчита важността на стратегията за развитието на националната ни култура.

Повтаряме предишната си Декларация, че: "Приватизирането на материалната база на особено съществена част от националната ни култура би трябвало на първо място да постави за критерий отношението към българския културен филмов продукт."

Дълбоко сме убедени, че предпочитането на офертата за купуване на "Бояна филм" ЕАД пред офертата за инвестиране в националната ни филмова култура чрез интегриране на българската филмова индустрия в европейския пазар и европейските финансиращи структури, където е бъдещето на страната и на нацията ни, крие огромен риск за по-нататъшното съществуване на българското кино.

В интерес на България е да стане член на Европейския съюз и да се впише достойно в културната карта на Европа, което е немислимо без доказалото се през годините българско киноизкуство и без ролята, която то има да играе за националната ни културна идентичност във века на аудиовизията и глобализационния процес.

Призоваваме за национално отговорно преразглеждане на решението на Агенцията за приватизация.

28 юни 2005

Председател на СБФД

Иван Павлов

ДО:

АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

ИА "НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР"

КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА В НС

БТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

Във връзка с подадените оферти за приватизация на Студия "Бояна филм" ЕАД, Съюзът на българските филмови дейци, който обединява над 900 кинематографисти от всички филмови професии и поколения, декларира принципната си подкрепа за стратегическата оферта на "Бавария филм" за приватизирането на родния ни Киноцентър, в който през годините се създаде българската филмова школа, получила не едно или две признания по света.

Въз основа на обявените чрез медиите от трите кандидат-купувача намерения, за нас е повече от очевидно, че именно "Бавария филм" излиза с оферта не да купи, а да инвестира, забележете, в националната ни филмова култура по единствено възможния начин - чрез интегриране на българската филмова индустрия в европейския пазар и в европейските финансиращи структури. Тоест, там, където е бъдещето на страната ни и на нацията ни.

Приватизирането на материалната база на особено съществена част от националната ни култура би трябвало на първо място да постави за критерий отношението към българския културен продукт, включително филмов. В случая само офертата на "Бавария филм" изцяло е разработена с уважение към "моженето" на българските днешни и утрешни независими продуценти, кинорежисьори, кинодраматурзи, кинооператори, киноактьори и всички останали филмови специалисти.

Вярваме, че окончателното решение на Агенцията за приватизация ще бъде съобразено с националния интерес на България за достойно вписване в културната карта на Европа.

9 март 2005

Председател на СБФД

Иван Павлов