|
СПИСАНИЕ
"КИНО" Брой 6 / 2007 ви предлага целия текст на тези и други статии
ПИТАЙТЕ ЗА СПИСАНИЕТО НА ВСИЧКИ ПАВИЛИОНИ НА РЕП В СТРАНАТА!!!
АБОНИРАЙТЕ СЕ В РЕДАКЦИЯТА!!! София, бул. "Дондуков" 67, тел.: 946 10 66 (12.00 - 17.00) Абонамент за една година - 20 лева; за ученици, студенти и пенсионери - 10 лева
ГОЛЯМАТА СКРИТА ДАМА НА БЪЛГАРСКОТО ДОКУМЕНТАЛНО КИНО Вместо интервю Зелма Алмалех
Звучи невероятно, че Донка Акьова става на 80 години.Все същата стройна и строга дама, която за съжаление малцина от младите кинотворци знаят. Тя промени представата за редактора като цензор в едно не леко за документалното ни кино време. Още от 70-те години на отминалия 20. век, заедно със съмишленици, разбира се, тя преобърна представата за това кино, което с малки изключения до тогава бе главно хроника на успехите. В новите за времето си варианти то стана художествен факт за сложността на човека, за процесите в обществото, в което живеехме. Донка Акьова е от журналистите, които след създаването на Българска телевизия минават в новата медия. Тя е била завеждащ отдел "Култура" на в. "Народна младеж" във времена, когато там са работили творци като Йордан Радичков, Стефан Продев, Дамян Дамянов и много други емблематични имена на българската литература и журналистика. По времето, когато директор на единствената тогава телевизия е Леда Милева (1966 – 1970), се създава и филмовата редакция – първоначално за игрално и документално кино. Така започва и пътят на Донка Акьова в документалното кино...
ПРОБЛЕМЪТ С ДЪЛЖИНИТЕ И ДРУГИ ИСТОРИИ Боряна Матеева
След края на всеки фестивал идват равносметките. Критическите очи се вторачват в темите и героите – какви нови смислови полета изследват авторите, и в майсторството – доколко адекватно са представени с езика на киното. Вечните "какво" и "как"... Тук ще приложа един по-различен и по-страничен подход, който шеговито наричам "метричен". Или ако сме по-сериозни – "структурен". Черпя вдъхновение от успешния филм на Андрей Паунов "Проблемът с комарите и други истории", в който един "научнопопулярен" подход е използван иронично като уловка само за да преобърне дискурса и да отвори път на същинските екзистенциални, екологични, социалнополитически проблеми. На хората от Белене чудовищните комари са им последна грижа, съпоставени с безработицата и безперспективността, съмнителния строеж на атомна електроцентрала и вампирясалия, блуждаещ из дунавските мъгли кошмар на лагерите от близкото минало. Абсурдистката формула е приложена с въображение и действа безотказно. Както в този филм комарите са бял кахър, но все пак те са поводът да се стигне до сърцевината на други истории, така ми се иска да повдигна проблема с дължините в българското документално кино (макар че игралното дава дори повече материал за размисъл). Това е стар, устойчив, вечен проблем...
ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ Димитър Кабаиванов
От проведения 16-и фестивал на българския неигрален филм "Златен ритон" - Пловдив 2007 измина доста време и доста неща се изписаха. Затова ще се спра не толкова на анализа на редицата определено добри филми показани на него, а на някои общи тенденции, които се наблюдават в документалното ни кино днес. Трябва да кажа, че днес няма обща мярка, която да обедини в едно направление или посока търсенията на творците на най-новата ни кинодокументалистика. Като начало трябва да се отбележи, че подпомогнато от своята изолация и невъзможност да участвува пряко в обществения живот и да сверява часовника си със зрителското възприятие (маркирам "вечния" проблем за контакта със зрителя) сериозното документално кино в България е станало предимно авторско и се опитва да огледа всички нива на живота и личността. А неговата драма се корени в това, че създадено с доброто желание да бъде едно кино на обществения коректив, то не е кино адресирано към мнозинството. Подчертано интелигентски, неговите послания и всичко, което то успява да каже или намекне, остава пометенo от вълната на масовата, стихийна (дори истерична на моменти) гласност на популярните медии. И все пак то продължава своите търсения и става все по-добро!..
КРИТЕРИЯТ ЗА ИЗКУСТВО Ингеборг Братоева-Даракчиева
В самото начало на текста се препъвам в названието на събитието – "фестивал на българското неигрално кино". Смущава ме определението неигрално, тромава дума без положителен смисъл. Колко по-лесно е да се изрече фестивал на българското документално и анимационно кино. Оставям тази забележка като материал за размисъл на отговорните служители и се съсредоточавам върху документалната селекция. Принципът на фестивален подбор изглежда, меко казано, странен – всички филми, финансирани от НФЦ и определени от БНТ направо влизат в конкурса, а селекционната комисия се занимава само с "външните" продукции. Дали в статута на фестивала е залегнал такъв подход или става дума за най-обикновена безпардонност? Същото пренебрежение към неписаните, но добре известни норми на всяко състезание, беше и поканата към най-активния изпълнителен продуцент в БНТ да оглави журито. Личната почтеност на колегата спаси конкурса от опорочаване – наградите не оставиха място за съмнения в неговата обективност. Въпреки това неясните принципи на организация породиха чувство за двусмисленост на критериите. Недоумявам на кого са нужни подобни комбинации, при такова изобилие от стойностна документалистика. Фестивалът показа, че през последните две години българското документално кино е направило сериозни крачки за вписването си в европейския процес...
ФЕСТИВАЛ НА ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ ЕМОЦИИ Людмила Дякова
Не само защото филмът - носител на Голямата награда "Златен ритон" е озаглавен "Положителни емоции", а защото атмосферата на фестивала и състоянието на новото българско документално кино предразполагат именно към положителни емоции. Те са в духа и преобладаващото настроение на много от представените творби и то предимно на тези от тях, които са свързани с днешния ден на българина, колкото и да е труден, наситен с напрежение и несигурност. Филмът на Асен Владимиров, Елдора Трайкова и Емил Христов "Положителни емоции" започва като филм за американската мечта. Героите се обичат от ученици, искат и създават семейство с три деца и голямо куче. Всеки с труд и упоритост успял в своята реализация, той - инженер, тя - режисьор в куклен театър. Дори фортуна ги благославя още повече и той спечелва така лелеяната от мнозина българи Зелена карта. Докато един ден нещастието преобръща живота им. Тя се разболява от множествена склероза и изходът е необратим. Това като че ли още повече сплотява героите. Съпругът не се изживява като жертвен агнец, а напълно съзнателно се посвещава в грижи за болната. Тя, преодолявайки с неимоверни усилия болката, продължава да работи със своите кукли и виталността и заразителността на спектаклите й са показателни за състоянието на нейното вътрешно аз. Двамата нито за момент не се отказват да стимулират и насърчават децата си да продължават по поетия от тях път – момичетата следват в Щатите и Канада, а синът е намерил своето призвание като учител в България. Някой може да възкликне – частен случай. Навярно, но той много точно отразява духа на българина, неговата издръжливост и жажда за живот.
ПРЕКРАСНА АНИМАЦИЯ ... БЕЗ ЗРИТЕЛИ Надежда Маринчевска
Българското анимационно кино се представи с десетина филма тази година на фестивала "Златен ритон". Като количество произведена анимация това е малко повече от 80 минути и до голяма степен не отговаря на очакванията ни за производствено оживление в рисуваното кино. Въпреки че на фестивала не бяха показани всички филми, създадени през последните две години, все пак остава усещането за нереализирани възможности в контекста на заложените в закона 120 минути анимация годишно. В този смисъл самите режисьори и художници би трябвало да мобилизират усилията си и да успеят да се преборят за по-голям дял от държавната субсидия. Като програма аниматорите ни представиха едно традиционно добро ниво на филмите си. Събитието може би беше завръщането на дълго отсъствалия от киното Слав Бакалов със "Зиро". Още повече, че този наш прочут в миналото режисьор експериментира в абсолютно ново поприще – на компютърно генерираните изображения. Триизмерната компютърна анимация е хит в зрителски план през последните десетилетия, а Слав Бакалов показа, че се чувства в свои води и тук. Интересно е да се отбележи, че той с лекота игнорира най-разпространената тенденция в 3D анимацията към натурно копиране на заобикалящия ни свят и развихря въображението си с гротескови, карикатурни типажи, които в допълнение се дезинтегрират на съставни части пред очите ни. Бакалов получи и наградата на журито за най-добър художник. "Зиро" е криминална пародия на до болка познатите холивудски модели тип "Батман", реализирана с добра доза хаплив хумор. Макар и в разказа да има известни неясноти, важното е, че филмът е забавен, заразителен и успява да увлече зрителя с изобретателността на фантастичните си персонажи...
ФЕСТИВАЛЪТ НЕ СА САМО ФИЛМИТЕ Людмила Дякова
Тази година Новотел "Пловдив" с още повече удобства приюти 32-то издание на Международния телевизионен фестивал "Златната ракла". Освен в залите "Москва" и "Париж", в още три нови и изключително добре оборудвани зали "Пловдив" се показваха конкурсни програми и се провеждаха пресконференции и дискусии. Към това задължително трябва да се добави организираността и добрата работа на фестивалния екип. Инициативите бяха толкова многобройни и интересни, че беше невъзможно да попаднеш навсякъде, и поне на мен ми се наложи да пропусна не малко филми, за да присъствам на някои важни и ползотворни срещи. Ще започна с представянето на Киноконцерна "Мосфилм" и неговия генерален директор, известният и харесван и у нас режисьор Карен Шахназаров. Достатъчно е да припомня филми като "Ние от джаза", "Зимни вечери в Гагра", "Град Зеро", "Звезда" и други, за да се усети атмосферата, при която премина пресконференцията. Разисквани бяха въпроси за възможното/невъзможно сътрудничество с копродукции между двете страни, както и проблеми от творчески характер като ниското качество на масовата телевизионна продукция и липсата на достатъчно талантливи нови имена в руското кино. При положение, че там се залагат над 300 проекта годишно и се произвеждат около 130 филма, можем да си обясним защо у нас филмите не винаги са толкова добри, колкото би ни се искало. Въпреки че през последните години българското кино бележи видим подем, което доказват и някои от показаните на Раклата творби. В магнетична атмосфера премина срещата на Любиша Самарджич с участници и гости на фестивала. Този толкова обичан от публиката сръбски актьор и режисьор бе представен с няколко филма, между които и най-новия му, включен в конкурса "Черни коне"...
КИНОМАНИЯ 2007 И ЗОНАТА Ингеборг Братоева - Даракчиева
Сигурно не съм единственият зрител смаян, в най-добрия смисъл на думата, от селекцията на "Киномания 2007". През изминалите двадесет и една години, есенният кинофестивал преживя своите върхове и падове, разпростря се извън София (Пловдив), "отгледа конкуренция" (пролетния София Филм Фест) и създаде второ поколение публика. Видях как тази млада публика, свикнала да гледа кино повече на екрана на компютъра, отколкото в кинозалата, се тълпеше дори на най-късните, "маниашки" прожекции в Дома на киното. Някоя и друга рекламна предпремиера на големите разпространители, както изглеждаше програмата на "Киномания" в най-лошите й години, едва ли би изкарала от интернет клубовете и би вкарала в арт-кината от веригата Europa Cinema тези зрители, “дигитализирани” още откакто се помнят. За да бъдат спечелени за тъмната зала днес, трябва да им се предложи нещо друго – неочаквано, уникално, маниашко. Селекционерите Хермина Азарян и Владимир Трифонов тръгнаха в тази посока още преди няколко години. Тази година обаче постигнаха истински рекорд – избраха за "Киномания" повече от седемдесет филма, непознати на българската публика, за да предложат "всекиму своето кино". Знаменателно е, че фестивалът беше открит с транс-националната продукция “Всекиму своето кино” (2007), инициирана по случай шестдесетото издание на Филмовия фестивал в Кан от президента му Жил Жакоб (и прожектирана в София с личното му разрешение). На филма-омнибус са се качили тридесет и трима корифеи на киното от най-различни краища на света, за да докажат с триминутни филмчета, че киното на всяка култура е уникално. За мен, обаче такава амбиция е по-скоро утопична, отколкото реалистична. Останалата част от фестивалната програма ни убеди в точно обратното – в световен мащаб съвременното кино говори на един все по-универсален език, разбираем за глобалните киномани, обединени не от национална принадлежност, а от обща любов към изкуството на движещия се образ...
ПЕРНАТОТО СЪБИТИЕ "РАННО ПИЛЕ" 2007 Нели Калчева
Не, това не е заглавието на поредния филмов сикуъл, създаден, за да разбие бокс офиса за сметка на версия 1 и да напълни банковите сметки на създателите. "Ранно пиле" е студентски филмов фестивал и последното, към което се стреми, е финансова печалба. Инициатор на пернатото събитие е Американска фондация за България, а тази година съорганизатор беше Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Събитията покрай Пилето се провеждаха при свободен вход в Дома на киното и в учебния киносалон на НАТФИЗ. Като едно добре гледано животинче, и Пилето расте всяка година. А освен че беше с ден по-продължителен, от изцяло български тазгодишният фестивал разпери криле и като международен, с участие на Румъния, Сърбия, Турция, Хърватска, Гърция и, разбира се, България. От родните ВУЗ-ове, в които се изучава филмово изкуство, участваха филми на НАТФИЗ, Нов български университет, Югозападен университет "Неофит Рилски", Арт колеж за екранни изкуства, Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", Софийски университет "Св. Климент Охридски". Международно жури с хора от киносредите на Израел, Белгия и Аржентина оценяваше филмите, а негов председател бе младият режисьор Николай Тодоров, спечелил конкурса миналата година с поетичния филм "Минутите след тов"”. Едно от нещата, с които ще запомним третото издание на „Ранно пиле”, е идването на забележителния драматург Роналд Харууд - носител на Оскар за "Пианистът" (2002). А цялостният му принос и в театъра, и в киното стана повод да му бъде връчена титлата Doctor Honoris Causa на НАТФИЗ. Може да се каже, че още с благодарственото си слово в Аулата на Академията Сър Харууд започна своя мастър клас. После той продължи в Дома на киното под заглавието "DOING THE IMPOSSIBLE: WRITING A SCREENPLAY", а на следващия ден уъркшопът имаше и втора част "THE SCREENPLAY IS NOT THE FILM"...
ЕВРОПЕЙСКОТО И БЪЛГАРСКОТО КИНО – МОДЕЛИ И ФОРМУЛИ Михаил Мелтев
Ще се опитам да систематизирам ситуацията в България в момента, на фона на общите европейски практики в две посоки - кино и телевизия. В Европа източниците на средства за кино са различни: от модела на отчисления от всяка отделна употреба на аудиовизуален продукт (билети за кино, от рекламата в киносалоните и в телевизиите, от наем и продажби на видео филми, от абонатните такси за кабелни телевизии и от всички други форми на разпространение и показ във Франция) през разнообразни смесени форми до цялостно субсидиране от държавния бюджет (в Италия и Испания). Навсякъде обаче има поне два източника: телевизиите с национален обхват (обществените и частните) и публичен фонд, като структурите за разпределение са отново поне две: на регионално и на национално ниво. Важното е, че това е част от цялостна концепция за развитие, в която са обвързани независими обществени фондове, данъчни облекчения и гаранционни институции за банкови заеми, с които продуцентите могат да покрият оборотните разходи...
ДА РАЗПРОСТРАНЯВАШ БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ – МИСИЯ НЕВЪЗМОЖНА (тезиси) Александър Донев
Какъв е пазарът: къде могат да се показват българските филми В момента София генерира между 70 и 90 процента, а за някои по-малки филми и 100% от всички приходи. В провинцията има около 10 града, където въобще е икономически изгодно да изпратиш филма, който разпространяваш. В София освен мултиплексите реално няма други зали, които могат да реализират икономически значими приходи. Как функционира българският кинопазар: годишно излизат около 130-140 филма, за последните две години средно зрителите са около 2.3 - 2.4. милиона, приходите са около 12 милиона лв. (при средна цена на билета около 5 лв.) За настоящата година цифрата на зрителите, поне според мен, бележи спад, а общите приходи най-вероятно ще се запазят на досегашното равнище...
ЗА ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА Владимир Игнатовски
Хайфа е живописно разположен по склоновете на Кармел, която стръмно се издига над морето. Тук няма улица, която да не е стръмна, до повечето къщи се стига по стълби: каменни, метални; някои дори използват външни асансьори, за да се приберат у дома. Проста разходка из града след пет минути те кара да си припомниш родните планини: или се изчакваш нагоре, или слизаш надолу… Разстоянието от прочутата Немска колония, основана край пристанището в края на 19. век от вярващи християни, дошли на Светата земя, за да дочакат с идването на новия век и появата на Месията, до хотела ми, кацнал със 17-те си етажа на най-високата точка на града, напомня за изкачване, ако не до Алеко, то поне до първата станция на лифта. При 34 градуса в началото на октомври и високата влажност на въздуха подобно пътешествие се оказва сериозно изпитание и охраната на входа на хотела само съчувствено клати глава, като сочи плувналата ми в пот риза… За непосветения гледката на човека с пистолет на кръста е необичайна, но тук са свикнали със задължителното присъствие на охранителите – пред хотела, на входа в магазина, с преминаването през металния детектор и задължителната проверка на чантите на влизане в киносалона…
ЖЕНЕВА 2007: "CINEMA TOUT ECRAN" МЕЖДУ ТРАДИЦИОННИТЕ ФОРМИ НА КИНОТО И НОВИТЕ МОБИЛНИ КОМУНИКАЦИИ Калинка Стойновска
Предимството на подобни по-скромни фестивали като Международния фестивал за кино и телевизия "Cinema Тout Еcran" в Женева е в това, че мащабите му позволяват непринудени контакти и разговори, постоянна обмяна на впечатления между всички, които определят наградите на фестивала. Създава се атмосфера на особено разбирателство и приятелство, дори когато мненията за филмите са различни. За няколкото дни, прекарани на Женевския филмов фестивал, имах възможност да се запозная и общувам с част от членовете на голямото жури на фестивала и да разбера любопитни подробности от техните биографии. При други обстоятелства никога не бих ги знаела. Запознах се с кубинската писателка и сценаристка Зое Валдес, политическа емигрантка в Париж, написала книгата "Вечността на момента" за своя дядо – китаец по произход. Цяла една вечер разговарях с председателя на голямото жури Роберто Берта, италианец по произход, швейцарец по местоживеене, оператор на много филми на Жан Люк Годар, Ален Рене, Луи Мал, Андре Тешине, Амос Гитаи. Той не понася и не ползва GSM-те, не обича да пътува организирано в туристически групи и… както повече чужденци сбърка България с Румъния, и остана силно изненадан, когато разбра, че големият писател Елиас Канети, чиято автобиографична книга чете в момента, не е живял в Румъния, а е роден в българския град Русе. Затова пък неговият колега Жил Чуди, актьор от Швейцария, прекрасно познаваше България. Нещо повече, към края на вечерта разнежено си призна, че има... българска дъщеричка от своята българска приятелка! Светът понякога е толкова малък... Но киното – киното го разширява и уголемява невероятно...
ЛИЦА ОТ СОЛУН, ноември 2007 Божидар Манов
Международният кинофестивал в Солун, наред с богатата си и разнообразна програма, всяка година успява да привлече големи имена от "тежката артилерия" на световното кино. През годините там са гостували режисьори като Марко Белокио, Питър Грийнауей, Вим Вендерс, Отар Йоселиани, Абас Киаростами, Тео Ангелопулос, Горан Паскалевич и редица други; наред с тях един от най-бележитите сценаристи Тонино Гуера; оператора Виторио Стораро; или екранни звезди като Изабел Юпер, Хавиер Бардем, Еманюел Беар, Сандрин Бонер, Валерия Голино, Лили Тейлър, Ирене Папас и още много други популярни, талантливи и обичани кинематографисти. И тази година 48-то издание на фестивала (16 - 25 ноември 2007) не направи изключение. Председател на журито бе Иржи Менцел, сред официалните гости – Коста Гаврас, Карлос Рейгадас, Алфонсо Куарон. Но безспорно най-много аплодисменти и ентусиазъм сред хилядите фенове предизвикаха големите актьори Джон Малкович и чернокожият Дани Гловър. Те не само представиха новите си филми, но при напълно свободно и непринудено общуване изнесоха свои мастер класове, където отговаряха на десетки въпроси от зрители и журналисти. Ето кратки бележи от техните думи…
БАЛКАНИМА 2007 Пенчо Кунчев
НЕПОЗНАТИ КИНЕМАТОГРАФИИ: МАЛАЙЗИЯ, ИДЕНТИЧНОСТ И ДЖЕЙМЗ ЛИЙ Андроника Мартонова
Непознатото кино на Малайзия. За случая ще трябва да обърнем внимание на сложен комплекс от значими факти, явления и дори феномени. Става въпрос за пъстрата етническа палитра, която населява архипелага, бурното историческо развитие на федерацията, конфесионалното разнообразие и културното многогласие. Целият този сбор от условности оказва неминуемо влияние върху кинематографичния живот на Малайзия както в исторически, така и в съвременен план. Тези аспекти подробно са разгледани и анализирани в киноведско-интердисциплинарен план от Уйлям ван дер Хейде (един от водещите изследователи на малайзийското кино) в неговия значим труд "Малайзийско кино. Азиатски филм", както и в студията му "Malaysia: Melodramatic Drive, Rural Discord, Urban Heartaches". Основният акцент, не само в трудовете на Ван дер Хейде, но и на други изследователи, пада върху проблема за идентичността и нейното изразяване в малайзийското кино...
БИГ БРАДЪР – БЯЛО И ЧЕРНО Иван Стефанов
Вече преживяхме няколко шумни сезона на телевизионното шоу "Биг Брадър" (Big Brother) и очевидно настана време за някаква равносметка. Известна част от досегашните "актьори" в шоуто бяха призовани и с голямо желание се явиха, за да разрушат ритуално "Къщата", в която преживяха моментите на своята слава или на своето крушение. Преди известно време в предаването "Голямата уста" Николай Кънчев вече заяви своята положителна оценка за досега осъществените успешни изяви на това предаване и за неговото предстоящо възобновяване в нови и засега непознати на масовата публика форми. На чужди коментатори, добре запознати с присъствието на подобни предавания по други телевизии, принадлежи констатацията, че продължителността на живота на подобно телевизионно шоу е не повече от пет години. Но очевидно у нас то още не е изчерпило своите възможности да съсредоточава вниманието на масовата телевизионна публика. Явно ще следват продължения. Затова не е излишно да се опитаме да погледнем не само оптимистично, но и по-аналитично към това поразяващо масовото съзнание телевизионно зрелище...
БЪДЕЩЕ БЕЗ БЪДЕЩЕ – ПОСТМОДЕРНИЗМЪТ, HI-TECH ПАРАНОЯТА И КИБЕРПЪНКЪТ Елена Тренчева
На границата между 70-те и 80-те години на екрана се появиха научнофантастични филми, които не изобразяват един или друг проблем, свързан с края на природата или с колапса на човечеството. Те започнаха да показват облика на нашата планета, която вече е влязла във фазата на апокалипсиса. Кризата на околната среда, която беше и криза на духа през 70-те, се превърна в обичайна норма за живот, а обликът на "постприродата" се превърна и в облик на "постчовека" – разрушен, деградирал, оцеляващ. Освен това, в екранната фантастика от началото на 80-те деградацията стана и естетическа норма. Субкултурните течения от края на 70-те и началото на 80-те оказаха силно влияние върху научната фантастика (и върху всяка сфера от изкуството) и предопределиха облика на нейните произведения, като го наситиха с типичната за идеологията си естетика – от пънка и манията по моторите до киберпънка и манията по компютрите през постапокалиптичните образи на реалността, в която новото общество е принудено да живее в настъпилото време на нови оскъдици...
СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 6 / 2007
АРХИВ: Брой 5 /2007; Брой 4 / 2007; Брой 3 / 2007; Брой 2 / 2007; Брой 1 /2007; Брой 6 / 2006; Брой 5 / 2006; Брой 4 / 2006; Брой 3 / 2006; Брой 2 / 2006; Брой 1 / 2006; Брой 6 / 2005; Брой 5 / 2005; Брой 4 / 2005; Брой 3 / 2005; Брой 2 / 2005; Брой 1 / 2005;
Назад към Съюз на Българските Филмови Дейци
© СБФД За най-добро разглеждане на сайта: оптимална резолюция 1024 х 768, Internet Explorer 6
|
