МЕЖДУ СНИМКИТЕ И МОНТАЖА НА "ВРЕМЕ ЗА ЖЕНИ"

с режисьора Илия Костов за новия му филм разговаря Йоана Павлова

 

Как бихте представили новия си филм "Време за жени"?

Филм за нормалния живот, филм за нормални герои. Смях, сълзи и тъга в историите на четири дами в изпълнения с абсурд, странности и неподражаем свят на българско провинциално градче, там край реката. Като прибавим към това и присъствието на великолепни български актриси, които според мен играят по "американския метод" на Станиславски, а не преживяват фундаментални философски дилеми на моминството, считам, че става дума за филм, който иска да трогне и разсмее зрителя, да наруши неговото спокойствие, да вдъхне малко смелост, малко копнеж по "изгубени илюзии", да изтръгне лични признания, да удари един-два шамара на "голямото родно опростачване", безпомощно да въздъхне по отминали шансове, да възседне разбесували се демони  ­ в час и половина…

 

---

 

ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯТА НА НИКОЛА КОВАЧЕВ

Зелма Алмалех

 

… Никола Ковачев беше (е) преди всичко артист – едно особено съчетание на човек, който обожава играта, независимо дали е на сцената, на снимки или в монтажа и с приятелите си и заедно с това винаги всичко като fair play, като някаква изконна справедливост и честност. Другото сякаш нямаше значение... И много, много любов към хората, в които откриваше дълбочината на чувствата, мотивацията да продължават, колкото и да не е така приятен и лъскав животът им. Това са и героите му от "Временно", от "За високото напрежение", от "Празник в Белица". Но това не отменяше карнавала ­ онзи карнавал, по Бахтин. Каквото и да се случваше, винаги имаше игра, малко иронична, понякога може би и не дотам романтична, но игра и “театро”, както обичаше да казва. И телевизионните шефове се смущаваха да излъчват "Зимно време", "Тъпанът е голяма музика", "Казанът" за сметка на фестивалите, които приемаха филмите с възторга и на критиците, и на една вярна на неигралното кино публика…

 

---

 

СЪНЯТ НА КОТКАТА

Владимир Ангелов

 

Котката е интересен ловец. В състояние е да стои неподвижна като камък с часове, дори с дни, вперила поглед в някаква незнайна точка от заобикалящия я свят. На пръв поглед там, където е насочила своите жълто-зелени очи, удивително наподобяващи дигитални камери, не се случва нищо. Всичко е съвсем обичайно.

Но ето че на дванайсетия или на двайсетия час по тялото й преминава ток, то се изстрелва с безшумен скок и след миг в лапите й изцвърчава я мишка, я птичка или някаква твар. Котката обаче нито за миг не престава да наблюдава света около себе си. И когато спи, и когато дреме, вниманието й винаги е будно. Отчита дори безшумното пропълзяване на паяка край нея. Освен това тя е индивидуалист и много държи на свободата си. Не се поддава на дресура и на колективни изстъпления. Ако трябва да определим нейната партийна принадлежност, то тя, за разлика от петела, който е еврооптимист, и от гарвана – евроглашатай, е несъмнено евроскептик.

И нашата работа е малко като тази на котката. Давам я за пример, защото днес трябва да държим очите си широко отворени към всичко, което се случва в света. Но освен това и защото котката е представител на природата, която съвременният технологичен свят безразсъдно унищожава.

Големите кинотворци усещаха тази драма на модерното общество и своевременно отправяха своите покъртителни предупреждения…

 

---

 

ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ИНТУИЦИЯ

Людмила Дякова разговаря с Ваня Георгиева и Кристиан Василев

от  разпространителска филмова къща "Ван Крис"

 

Филмова къща  Ван Крис съществува повече от 10 години и  разпространява предимно  европейско кино. В репертоара си имат над 200 филма, повечето от които са стойностни заглавия със световна биография. Не са малко и наградите, с които Ван Крис са удостоени за цялостно представяне на европейското кино в България.  

Интересно е как възникна филмова къща Ван Крис и как се формира като посока на развитието?

Спонтанно и с много голям интерес към филмите, а от В... и К... се получи чудесното име на фирмата Ван Крис. И двамата като съдружници и в бизнеса, и в живота, както често се шегуваме, сме гледали страшно много филми, още преди да се познаваме. И по-късно денонощно гледахме филми. Бяхме заклети киномани. Така се роди идеята да си направим собствени видеотеки. Започнахме да купуваме права за видеофилми. Издавахме много филми, но не мога да скрия, че тогава пазарът не беше много лоялен. Идеята и на двамата ни бе рано или късно да започнем да купуваме права за голям екран…

 

---

 

ЗА КОПРОДУКЦИЯТА (С ЛЮБОВ И ОМЕРЗЕНИЕ)

Росица Вълканова

 

Заимстваният от Селинджър израз предава най-точно противоречивите чувства, които изпитвам към производството на филми в копродукция (тук акцентът е върху международните копродукции, но и местни да са партньорите, всички характеристики остават същите, колкото и да са омекотени от родната, позната среда). Убедена съм, че копродукцията носи много активи на филма, но едновременно с това нараства и сложността на производствения процес, нараства рискът, ставаш по-зависим и по-тромав. И това е валидно не само за нас, българите. Всички европейски продуценти, от най-малките до най-мощните, възприемат копродукцията като не особено приятно лекарство срещу задълбочаващите се проблеми на съвременното ни кино: все по-стесняващ се пазар, все по-малка възвращаемост на средствата, все по-малко местни средства за кино... Но за добро или за лошо, това е неотменима част от бъдещето ни, ако искаме да ни видят и чуят, ако искаме да сме част от общия процес…

 

---

 

ЗЛАТЕН РИТОН 2005

ПОПЪТЕН ВЯТЪР В АКВАТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АНИМАЦИЯ

Боряна Матеева

 

За участие в "регатата" "Златен ритон" 2005 в Пловдив се представиха шестдесет кораба-филми. От тях анимационните "съдове" бяха дванайсет или една пета - от самолетоносачи, през каравели и яхти, до рибарски гемии и леки ладии. Това е добрата новина. Но има и друга, по-добра  (в чисто статистически план) - четири от тях са направо увеселителни лайнери, при това за малки пътешественици. Но ако оставим шеговитите сравнения,  можем да се поздравим с четири телевизионни сериала за деца. Най-после българската телевизия като обществен оператор реализира модерна културна стратегия. ЦТФП, който в последните години даваше яко рамо на документалистите, стана продуцент и на анимационни проекти. 15 години след промените Българската анимационна школа получава реални финансови и производствени  шансове за възход. Тук няма да коментираме Закона за киното и гарантираната (уж) от държавата субсидия за 120 минути анимация…

Представените части от сериали "Вълкът и седемте козлета" - реж. Владислав Томов, "Приказка за обърканото царство" -  реж. Момчил Грозданов, "Реката" - реж. Андрей Кулев, и “Лятото на Гъбелко” - реж . Даниел Чалъков, са дело на млади автори и определено са амбициозни и интелигентни проекти…

 

---

 

НА БОЙ ОТИВАТ САМО СТАРЦИТЕ

Антония Kовачева

 

Събрахме се! Отново в Пловдив и ... отново старите муцуни. “Младите”, каквото и да означава това, които хвърлиха по един поглед (филм) в предишното издание на Златния ритон, този път отсъстваха. С малки изключения през 2003 имаше близо двайсет дебюта, зад една трета от показаните тогава филми стояха хора под 40-годишна възраст. Сега, на 15-то издание на фестивала на родния неигрален филм, средната творческа възраст отново скочи към 50-те. Художественият израз на тази статистика има своите положителни и отрицателни страни…

 

---

 

ЗАВРЪЩАНЕ НА БЯЛ КОН И ДРУГИ АТРАКЦИИ

Григор Чернев

 

Какво да ви кажа за “Златния ритон”?

Някога той се наричаше “фестивал на късометражните филми”, но понеже те неудържимо се удължаваха, потърсиха му друга формула – стана на неигралните филми. Сега пък те взеха да напират към игралното кино – така че “Златният ритон” се обърка и сам не знае вече какво точно е…

 

---

 

ЗА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ОСТАНЕШ ВЕРЕН НА СЕБЕ СИ

Калинка Стойновска

 

На “Златния Ритон” 2005 стана ясно, че неигралното кино (какъв тромав термин!) в различните си видове и жанрове е в добра форма. В него работят всички поколения български кинодокументалисти, дават си среща различни авторски почерци и стилове. Традиционните начини на работа с документа не изглеждат архаично спрямо по-модерните форми на документални повествования. Страстта, с която се отстоява авторската позиция, не се влияе от различния начин на поднасяне на документалния материал. Чистият вид документално кино не отстъпва по сила на въздействие – и емоционално, и артистично, и всякакво – на онези творби, които елегантно и впечатляващо смесват документални и игрални елементи. И от двете тенденции имаше достатъчно филмови доказателства.

 

---

 

ЗЛАТНАТА РАКЛА 2005

ДИНАМИКА НА ДИАЛОГА

Людмила Дякова

 

30-ят юбилей на Международния телевизионен фестивал "Златната ракла" вече е факт. С гостоприемството на "Новотел Пловдив" и натрупания професионализъм и самоотвержен ентусиазъм на организаторите ,той бе реализиран по подобаващ начин и се превърна в забележително събитие. Дочувам ироничното "чак пък забележително". Да! Никой не е съвършен и перфекционизмът е в сферата на пожелателно недостижимото, но 30-то издание на “Златната ракла” бе наистина значимо. Не само защото участниците бяха над 300 от 26 държави, показаните филми около 100 (82 в конкурсните програми и 27 в съпътстващите). Това е повече от естествено за авторитета и международния престиж на “Златната ракла”. Забележителното е, че тази година в основен акцент на “Раклата” се превърнаха срещите, обсъжданията, дискусиите, представянията на видни личности и организации от телевизионния и филмов свят…

 

---

 

КИНОМАНИЯ 2005

ГОЛЯМАТА НОСТАЛГИЯ И МАЛКИТЕ ДРАМИ

Ингеборг Братоева-Даракчиева

 

Киномания 2005 доказа, че есенният кино-маратон окончателно е престанал да служи за пред-премиерен трамплин на масовата продукция и категорично се бори за собствено лице. По-голямата част от прожекциите преминаха под знака "Само на Киномания 2005", предлагайки филми, които по правило остават извън комерсиалните интереси на разпространителите. Част от това правило са "малките" европейски филми – драмите на ежедневието, детайлните психологически наблюдения, съзерцанията на вътрешния свят на човека. Европейското кино такова, каквото го видяхме на Киномания, е носталгично – ветераните му отново са екрана, за да възкресят атмосферата на 50-те и 60-те години, духа на "звездните му десетилетия"…

 

---

 

ДЖОРДЖ ЛУКАС - И КИНОТО ВЕЧЕ НЕ Е СЪЩОТО

Владимир Игнатовски

 

Историята на киното е пълна с митове и легенди, то живее с тях, те са част от природата му. Една такава легенда разказва как един прекрасен ден Джордж Лукас и жена му закусвали в малко заведение недалеч от знаменития Китайски театър на Холивуд Булевард. Докато пиели кафето си, вниманието им привлякла тълпа от хора, които се редели на дълга опашка на отсрещния тротоар. Когато излезли навън, с изненада открили, че хората се тълпят пред касите на киното, а отгоре светел надпис: “Звездни войни” ­ предстояла премиерата на първата серия от поредицата, направила Джордж Лукас световноизвестен режисьор и превърнала го в милиардер.

Подобно на повечето красиви легенди, най-вероятно и тази съдържа само част от истината...

 

---

 

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ  6 / 2005

 

АРХИВ:

Брой 5 / 2005; Брой 4 / 2005; Брой 3 / 2005; Брой 2 / 2005; Брой 1 / 2005; Брой 6 / 2004; Брой 5 / 2004