In English

60 години

СПИСАНИЕ

"КИНО"

Брой 5 / 2006

 ви предлага целия текст на тези и други статии

АБОНИРАЙТЕ СЕ В РЕДАКЦИЯТА!!!

София, бул. "Дондуков" 67, тел.: 946 10 66 (12.00 - 17.00)

Абонамент за една година - 20 лева; за ученици, студенти и пенсионери - 10 лева

60 ГОДИНИ СПИСАНИЕ "КИНО

РЕДАКЦИЯ В РЪКАВИЧКА

Красимира Герчева

Това беше любима фраза на главния редактор Емил Петров. Не че другите български киносписания разполагаха с обширни и многобройни помещения, но при "Киноизкуство" това биеше на очи, защото сравнението се правеше с всички останали издания на Съюза на българските писатели. Работата е в това, че като орган и на СБФД, и на СБП списанието беше на финансова отчетност към Фонда на Българските писатели. Преимуществата не бяха многобройни, но все пак ги имаше – почивната база на Фонда на писателите, както и възможността да си получиш хонорара без заявка поради минималната му стойност в сравнение с писателските хонорари.

"Ръкавичката" обаче не беше измислена само поради ограничените помещения, но и поради задушевността, която цареше в редакцията. Не случайно авторите минаваха не просто да донесат или предложат материали, но и да си поговорят, да разменят мнения по филмовите премиери, по производствените проблеми или просто по житейски въпроси. Най-голямо оживление наставаше, когато редакцията организираше поредното обсъждане на някой филм или кинематографичен проблем...

КРИЗАТА РОДИ ТРАНСФОРМАЦИЯ

Вера Найденова

През изминалите петнадесет години у нас, в по-общ смисъл, а и по отношение на киното ни в частност, понятието криза се използваше  за означаване на "лошо състояние на нещата". По-рядко си давахме сметка, че  криза значи динамика, преход от старото към новото, трансформация (има и друго значение на понятието - размисъл).

Видяното на фестивала, по мое убеждение, дава основание да считаме, че в българското кино трансформацията е започнала. Това ще рече, че то е останало идентично на себе си при съответно обновление. Ето някои от свидетелствата за това, с уговорката, че казаното по време на варненския разговор е малко разширено, но и че още по-подробно за филмите ще говорим  в бъдеще.

Съгласна съм с направената от колежката Станимирова връзка между маниера, с който в "Разследване" работи Иглика Трифонова, и този на Бинка Желязкова – строго, стриктно точно, с мисъл и много труд (нарочно не използвам  привичното в такива случаи "с мъжка ръка", тъй като има много филми направени от мъже, лишени от изброените качества). Но този маниер се прилага при съвременната проблемна и в актуална  кинематографична среда. Именно днес Иглика би  могла да си позволи толкова аскетично, интровертно съсредоточаване в един-единствен юридико-психологически казус – братоубийството, и без да афишира това, да хвърли върху случая фройдистка светлина. По своята проницателна затвореност този филм се докосва до актьорския и режисьорски стил на Шон Пен...

ЕЛХАТА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО ЗАБЛЕСТЯ ПРАЗНИЧНО, МАКАР И ОБЪРНАТА

Боряна Матеева

Златна роза 2006: впечатляващо количество (15 филма) и стабилно качество. Без слаб филм. Прииждане на висока вълна, мощен поход на средното поколение български режисьори. Спокойно вместване в европейския контекст (с професионализъм, теми, отстояване на авторското кино, визия). Пълен жанров каталог - от стандартите на масовата култура през детското кино, та до философските притчи за съществуването.

Дали преходът в българското кино свърши? Дали сме разчистили вампиро-таласъмските сметки с миналото, дали мутрите са разтребени и дали е дошло времето на екзистенциален размисъл за битието и човешката несрета? Трудно е да се ангажираме с категорични твърдения. Най-важното, струва ми се, е да отбележим креативното и продуктивно натрупване, онзи нов позитивен импулс, който тръгва от националната киновитрина Варна' 2006 и който ни прави съизмерими с европейските стандарти (доказателство са международните награди на някои от филмите, очакваме и още за току-що завършените)… 

ФЕСТИВАЛ НА ОПРАВДАНИТЕ НАДЕЖДИ

Калинка Стойновска

Случи се така, че на тазгодишния фестивал "Златна роза" филмът "Маймуни през зимата" на режисьорката-дебютантка Милена Андонова обра почти всички награди по компоненти – самата "Златна роза", за режисьорски дебют, за операторско майсторство, за главна женска роля, за главна мъжка роля, за дебют, наградата на "Академика", наградата на името на Невена Коканова за актриса и... май, още една.  

А фестивалът за пръв път от много години насам предложи такова разнообразие от жанрове и стилове, от авторски почерци и ориентираност към различен вид публика (при това става въпрос не само за количество, но и за качествено филмопроизводство), че едва ли главно един филм трябваше да поеме всички позитиви и върху него да се изсипят повечето от наградите.

Но всичко  отмина, наградите са такива, каквито са, въпросът е все пак какво се случи там. Мисля, че това беше фестивал на големите надежди, които за щастие се оправдаха...

27 = 15? СЛУЧВА СЕ ПОНЯКОГА

Григор Чернев

Фестивалът на българския игрален филм се състоя тази година във Варна за 27-ми път, но по-често споменаваната цифра бе 15. Тя бе като въздишка на облекчение, като надежда, като илюзия, ако щете, – като заместител на всичко, което не ни достига...15! Шега ли е това? Спомнете си нулевите години, за да разберете къде сме отишли!

15 нови заглавия в афиша наистина респектират. Те отбелязват някаква граница между доскорошното безфилмие (или остра филмова недостатъчност) и днешното състояние на видим приток и пораснала възможност за избор. При това е ясно, че количествените показатели не са за подценяване. Вероятността сред повече филми да се пръкне нещо хубаво или, дай Боже, значително, е по-голяма. Но също така е ясно, че тази зависимост не действа автоматично и не е нито панацея, нито успокоително хапче за кинематографичната ни общност.

Нека напомним още, че от известно време Варненският фестивал е биенале – т. е. провежда се на две години веднъж – един сравнително дълъг период. Условия за по-честа изява засега няма. Затова е по-добре да се въоръжим с търпение и да съсредоточим вниманието си върху художествените резултати. Защото утре цифрата 15 (или някоя по-голяма) ще престане да ни прави впечатление, но взискателността ни не бива да се принизява.

За щастие, сред 15-те заглавия на Варненската фиеста има и такива, които могат да ни отсрамят. Някои от тях се появиха с чуждестранни фестивални атестации и с естественото очакване Варна да ги потвърди и дублира. Но това не се случи. Което също бе естествено. И нямаше грешка.

Работата е в това, че двегодишният интервал не е механичен сбор на два едногодишни, а своеобразно напластяване на филмите във времето. Щем или не щем, дали го признаваме или не, в края на “фестивалния мандат” заглавията се делят на такива, които вече са гледани, и на други, които тепърва ще се гледат, т. е. на стари и нови...

СМЯХ ПРЕЗ СЪЛЗИ ИЛИ СЪЛЗИ ПРЕЗ СМЯХ

Искра Божинова

Не съм сигурна коя от двете крилати фрази по-приляга на филмовата проблематика, за която ще стане дума. Аз само ще се опитам да проследя тъжно-веселите приключения на героите от три нови български филми, чиято премиера се състоя на тазгодишния фестивал "Златна роза", белязани с "дефицитната стока" хумор, ирония, умение да се погледне на несгодите ни не само от кахърната им страна.

Четири женички (по израза на Владимир Ганев) не в първа младост и с не най-гъвкави талии, притиснати от катастрофални финансови обстоятелства, се организират за новата по нашите земи професия – стриптизьорки. Филмът е "Време за жени" на сценариста и режисьора Илия Костов, който не крие преките аналогии с английския носител на "Оскар" "Време за мъже" на Питър Катанео. Всъщност, на новоизлюпените стриптизьорки идеята им хрумва от щастливия изход на филмовата мъжка авантюра в английския аналог, така вкусно и примамващо предоставящи дръгливите си тела на всеобщия женски възторг. Интересното е, че независимо от местонахождението на събличащите се (България или Англия ), независимо от степента на демокрацията в действие, актът на разголването пред множеството и там, и тук предизвиква повече от засилен интерес у жителите на провинциалните градчета. Не зная дали истинските стриптизьорки получават удоволствие от събличането, но четирите наши провинциалистки изпадат в паника, ако случайно някой ги зърне, докато репетират, и го удрят на панически бяг. Това ще рече, че някъде дълбоко в тях дебне сянката на прабабата, облечена от петите до главата, векове не показвала тялото си даже в леглото със законния мъж...

ПРОДУЦЕНТИТЕ - МЕДИАТОРИ НА ОЖИВЛЕНИЕ

Людмила Дякова

Иска ми се да погледна на 27-я фестивал от по-различен ъгъл, по посока на нещо изключително важно в кинематографичния процес – мястото и работата на продуцента във филма. Още повече, че само допреди 15-на години тази професия в нейния същностен вид у нас бе напълно непозната. Хората, които й се посветиха, сами налучкваха посоките и овладяваха "занаята" в движение, с всички неизбежни разочарования, но и с трупане на опит, с усвояване на правилата, търсейки съизмерване с онова, което се прави по света.

Давам си сметка, че не бих се и замислила за професионалното израстване на българските продуценти, ако не беше доброто, високо ниво на филмите показани на фестивала. Това не е пресилено твърдение и критиката като цяло го споделя. Но то бе потвърдено и от реакциите на публиката, от адекватното й и добронамерено приемане на всеки филм. С изненада открих, че мисля за добри и още по-добри филми, без и през ум да ми минават сравнения като "среден", "посредствен", "слаб". Не че приемам всичко безкритично и нямам претенции и изисквания към отделни компоненти и творчески решения, но наистина можем да говорим за цялостно изведени, стабилни филми, оформящи разнообразен жанров диапазон и мощна - както би се изразила Геновева Димитрова, кинематографична визия, и което е най-важно, носещи послания, които повече или по-малко стигат до всеки, докоснал се до филма:

Изведената до стил аскетичност на "Разследване", режисьор Иглика Трифонова – себеразнищващ двубой между следователка и подсъдим в утвърждаване и отстояване на човечността – пречистваща и омиротворяваща.

Действената мозаечна структура на "Маймуни през зимата", режисьор Милена Андонова, където с тънка чувствителност се обиграват времеви и пространствени пластове, за да се открои образът на жената в своята категориалност – многолика, ранима, вечна.

Новелистичната предизвикателност на "Обърната елха", режисьори Иван Черкелов, Васил Живков – взривяващо провокативен, рушащ табута и конвенции, за да закове реалиите – тук и сега.

Готическата, естетска изтънченост (изисканост) на "Пазачът на мъртвите", режисьор Илиян Симеонов – полифонираща с битова бруталност и неистов порив към доброта.

Завихреният от смях и абсурд калейдоскоп от случки и персонажи във "Врабците през октомври", режисьор Анри Кулев.

Красивата любовна история, въпреки и над всичко, в "Лейди Зи", режисьор Георги Дюлгеров.

Жанровата овладяност, драматургична овладяност и комуникативност на "Бунтът на L", режисьор Киран Коларов, и на "Време за жени", режисьор Илия Костов.

Не съм изчерпателна, но всички тези заглавия и останалите филми с достойното си присъствие дават основание да говорим за стабилизиращ се вече филмов процес, а голяма заслуга за неговата креативност имат точно продуцентите...

"ЗЛАТНА РОЗА" 2006 И КИНЕМАТОГРАФИЧНИЯТ ПРОЦЕС

Божидар Манов

Двадесет и седмата “Златна роза” 2006 беше силен фестивал, много важен за етапа, в който се намира българското кино - не само заради 15-те нови филма (8 от които имаха премиера във Варна), но и заради по-същественото наблюдение, че кризата е преодоляна, че започва процес на бавно възстановяване в задачите и статута на българското кино. Дори мисля, че 2006, независимо от фестивала, ще се окаже повратна за развитието на българското кино след 16 години тежко и продължително боледуване.

В това има и елемент на случайност, защото тъкмо сега излязоха на екран както някои нови проекти, така и забавени поради различни причини филми. Но да не забравяме  приетия преди 2 години Закон за филмовата индустрия, който дори фиксира в своя текст конкретна сума – 6 милиона лева за национално производство. От друга страна, определено влияние оказва натрупаният положителен опит от нашите продуценти, които вече имат доста по-добри контакти и по-зрели отношения както с международни финансови фондове (Euroimage, Media Desk), така и преки връзки с европейски продуцентски компании. Третото важно обстоятелство е, че най-добрите ни режисьори преодоляха объркването си от предишните години. Кризата при тях беше не само финансова, но и творческа, и се дължеше на недостатъчно ориентиране в реалните обществени, икономически, идейни и културни процеси през изминалите преходни години. И накрая, но не на последно място, можем да поставим продължителните усилия да се създаде необходимата обществена нагласа за възстановяване на българското кино...

КИНОАНКЕТА

Емил Топузов, оператор

По какви критерии избирате филмите, които снимате?

Искрено завиждам на колегите, които могат да подбират филмите, които снимат. Мисля, че и в световен мащаб броят им не е голям. Но тъй като се считам за работяга и съм много любопитен, съм адски доволен, че имам възможност да снимам доста интензивно.

Какво е за вас камерата?

Като млад оператор много надменно неглижирах техниката за сметка на "по-висши" драматургични, артистични и естетически търсения в операторската работа. С течение на годините нещата се промениха към по-балансирано отношение в двете посоки. Разбрах, за жалост, понякога с цената на доста сурови уроци, че операторът е длъжен да познава колкото може повече и в детайли камерите, за да излезе от инфарктни ситуации много пъти на снимачния терен. Често така спечелваш и необходимия респект от страна на техническите си помощници. Но колкото и да са важни познанията ти за снимачната техника, не трябва да забравяме, че камерата е само един инструмент, по-прост или по-сложен уред, който регистрира това, което създадеш пред нея с помощта на светлината и композицията. Това винаги е било водещото начало за мен в операторската работа...

ФЛОРИАН ГАЛЕНБЕРГЕР

Специален гост на фестивала за студентски филми "Ранно пиле"

Носител на Академичната награда "Оскар" за документален филм, 2001

Носител на "Оскар" на Студентската филмова академия в САЩ за чуждоезичен студентски филм 2000 година.

Биографична справка:

Флориан Галенбергер – сценарист, режисьор, актьор и  продуцент - е роден през 1972 година в Мюнхен, Германия. Днес живее в Берлин. От петгодишна възраст се изявява като актьор в игрални и телевизионни филми, както и на театралната сцена. През 90-те години завършва режисура в Академията за Телевизия & Филм в Мюнхен. Режисьор е на документалните филми "Mysterium einer Notdurftanstalt" (1993), "Tango Berlin" (1997), "Hure" (1997), "Quiero ser ("I Want To be", 1999) – спечелил двата "Оскар"-а, и "Хонолулу" (2001).

В игралното кино дебютира като сценарист и режисьор през 2004 със "Сенки на времето" заснет в Индия. И печели за него Наградата на Бавария Филм...

ФЕСТИВАЛ НА КРАТКИЯ ФИЛМ - БАЛЧИК 2006

Международна гозба с български подправки

Нели А. Калчева

Прогнозата за северозападното Черноморие за периода 3-9 септември предвещаваше една повече от интересна седмица.

Температури между 25-30 градуса. Морска вода като чай. Неуморно греещо слънце. И мощен прилив от филми към района на Балчик. Към 130 заглавия, подредени в Международна, Българска и Експериментална програма. А на сайта бяха обявени и паралелни занимания, с които полезното и приятното да бъдат съчетани.

С други думи - компоненти, които трябваше да превърнат фестивала в нещо повече от седмица край морето и ботаническата градина.

Организаторите се бяха постарали да създадат впечатление, че целият град е съпричастен към събитието. Зайчетата на палавия плакат не се притесняваха да украсяват всяка възможна фасада. А скоро след откриването градът беше залят и от фестивалните тениски.  Мисля, че за гостите щеше да бъде по-полезно, ако вместо забавни тениски им бяха раздали каталог. Но поради проблеми с печатницата програмите и каталогът се забавиха. До появата на ценните книжки единственият източник на информация за прожекциите беше разпечатаната програма, лепната редом с поучителни табели, написани на не много грамотен английски.

Щеше да е много по-леко на зрителите, ако заглавията бяха подредени по някаква логика – школа, вид кино или поне държава. Уви, организаторите не бяха проявили и грам съжаление над тях и безмилостно "изсипваха" филми от тук и от там пред очите им.

СИЛАТА НА ЗАКОНА И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО: УРОЦИТЕ НА ФИЛМОВОТО ИЗКУСТВО - МАТРА/ КАП

ЧОВЕК И ЗАКОН НА ЕКРАНА

Владимир Игнатовски

От момента, в който хората са се осъзнали като социални същества, те не са престанали да се интересуват от няколко основни проблема (като се изключат тези, засягащи конкретното индивидуално съществуване) и да си задават въпроси: защо и как е създаден светът, какви са принципите, съгласно които функционира социалното общежитие, кое е определящо във взаимодействията между индивидите и, разбира се,  възможно ли е постигане на максимално благополучие, т. е. реализиране на различно формулираната в различните епохи представа за щастие.

Като прибавим и онова, което немците наричат "lust zu fabulieren", т. е. удоволствието да разказваш истории, да градиш повествования, не е странно, че тези и подобни проблеми са били обличани в одеждите на интересни сюжети с многобройни перипетии и приключения. И край огъня в пещерите, и в амфитеатрите на Антична Гърция, а в наше време в кинозалите и пред телевизорите у дома хората слушат (и гледат) повествования, в които се поставят и обсъждат някои от тези същностни за човешката цивилизация въпроси: как и защо е възникнал светът, кое ръководи съдбата ни, какво следва да бъде поведението ни като "обществени животни". Те са в основата на не малко от създанията на човешкия дух през цялата дълга история на цивилизацията...

Прочети повече

САРАЕВО 2006: БАЛКАНСКИ ВИЗИИ

Мариана Христова

Преди време в един друг текст и по друг повод написах, че мегаполисът Истанбул е побрал цялото вулканично разнообразие на Балканския полуостров. Тогава все още не бях посетила Сараево. Щом обаче стъпих на прашната автогара в мърлявите панелни покрайнини, веднага се коригирах мислено, разбирайки, че не другаде, а именно тук, е сърцевината на Балканите. Сгушен сред живописен планински релеф; побрал враждуващи етноси, религии, модни течения и архитектурни стилове; съхранил разностранни културни натрупвания наред с белезите на братоубийствения конфликт, Сараево изпълва понятието "балкански" с всичките му възможни и прилежащи смисли. И при цялата си битова космополитност и духовна нееднозначност, пак съумява да е свойски, уютен, приветливо провинциален (в най-положителния смисъл на думата).

Филмовият фестивал в Сараево притежава идентичен облик, а в същността му е втъкана душата на града. Изискан, мащабен и с европейски маниер, той е едновременно задушевен, по домашно гостоприемен и регионално ориентиран. Въпреки непребродимата като количество, разностиловост и топография програма, фокусът е насочен към балканското кино, а самият фестивал се очертава като най-престижния филмов форум на полуострова. По тази причина ще се съсредоточа върху заглавията в двете основни програми – състезателната и съпътстващата я "Регионални филми извън конкурса"...

ВОЙНАТА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА

С босненската режисьорка Ясмила Жбаниц разговаря Мариана Христова

От новата "млада надежда" на босненското кино за една нощ Ясмила Жбаниц се превърна в национална гордост. На миналогодишния София Филм Фест гледахме новелата й "Рожден ден" от съвместния балкански проект "Поколение: изгубени и намерени", а пълнометражният й игрален дебют "Гърбавица" спечели "Златна мечка" в Берлин. В Сараево тя оглави международното жури в основния конкурс и макар първоначалната еуфория около наградата да е преминала, "Гърбавица" все още е тема номер едно за Ясмила.

Защо "Гърбавица" не е в състезателната програма?

Защото всички вече го видяха, разпространен е в Босна и Европа. Освен това продуцентът ми не искаше да участваме, тъй като е носител на "Златна мечка" и това би повлияло на журито...

КОСТЮМЪТ КАТО ЗНАКОВА СИСТЕМА, ВКЛЮЧЕНА В ОБЩИЯ ФИЛМОВ КОД

Елена Тренчева

Декорът, реквизитът, костюмите, осветлението, цветовата гама, оформлението на пространството, позицията на камерата и монтажът изграждат визуалния език на филма. Всеки от тези компоненти на филмовата структура сам по себе си представлява система от знаци, които се свързват и комбинират и така ни предават информация. За анализирането на тази сложна система е необходимо да бъдат изучени помощните системи, тъй като съчетаването на различните изразни средства води до различно съдържание и има решаващо значение за смисъла на посланието.

Следвайки идеята на Сосюр за дихотомията език/реч като част от дизайна и по-широкия контекст на филма, костюмът в киното може да бъде разглеждан като реч, защото, от една страна, "речта на облеклото обхваща всички случаи на неорганизирано производство на дрехи [...] или случаи на индивидуално обличане", а от друга – едни и същи елементи от системата на облеклото могат да бъдат употребени в различен филмов контекст и така да придобият различно значение…

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ  5 / 2006

Назад към Съюз на Българските Филмови Дейци