СПИСАНИЕ

"КИНО"

    ЕВРОПЕЙСКИ БРОЙ

4 / 2005

  Финансиран от Европейския съюз

ВИ ПРЕДЛАГА

ЦЕЛИЯ ТЕКСТ

НА ТЕЗИ И ДРУГИ СТАТИИ

In English

България – Европейски съюз

Конституционен договор на ЕС

Ключови елементи

Накратко:

Лидерите на ЕС приеха Конституционния договор на 18 юни 2004. След подписването му в Рим на 29 октомври 2004, включително и от българския премиер Симеон Сакскобургготски, страните-членки имат две години за ратифицирането му. В повечето от тях той ще бъде одобрен от националните парламенти, но някои страни обявиха, че в тях приемането на Европейската конституция ще стане чрез референдум.

До този момент Европейският съюз се управлява от няколко договора, които са усъвършенствани през 50-годишната му история. Трите първоначални Договора, залегнали в основаването на Европейските общности, са Договорът за Европейската общност на въглища и стомана (1951), Договорът за създаването на Европейската икономическа общност (1957) и Договорът за Европейската общност за атомна енергия (1957). Четвъртият от учредителните договори е Договорът от Маастрихт (1992), с който се създава Европейският съюз.

Учредителните договори са доразвивани няколко пъти: с Договора за обединението (1965), с Единния европейски акт (1986), с Договора от Амстердам (1997) и с Договора от Ница (2001), който влезе в сила на 1 февруари 2003. Договорите за присъединяване с новите страни-членки са други примери за това как се допълват учредителните договори.

Договорът за създаване на Конституция на Европа е един единствен текст, който заменя съществуващите Договори и който превръща Европейския съюз в един единствен правен субект на вътрешното и международното законодателство.

Договорът от Маастрихт създаде една нова цялост – Европейския съюз, със структура от три "стълба":  "стълб" на Общността (кореспондиращ с трите Договора за Общността; "стълб" на Общата външна политика и политика на сигурност и "стълб" на правосъдието и вътрешните работи.

Договорът от Амстердам прехвърли на "стълба" на Общността част от дейностите, отнасящи се до тогава към третия "стълб", който сега е ограничен до съдебно и полицейско сътрудничество по въпроси на криминалната престъпност. Основните характеристики на втория и на третия "стълб" са процедурите за взимане на решения и средствата за действия, които по същество са междуправителствени, за разлика от тези на първия "стълб" ("метод или система на Общността").

Конституционният договор обединява трите "стълба", въпреки че някои специални процедури се запазват в сферата на външната политика, сигурността и отбраната.

За пръв път в историята на ревизирането на Договорите беше използвана прозрачността на едно такова средство като Конвент, за да се изготви проекта за Конституционен договор, който беше подложен на извън-правителствено обсъждане от страните-членки...

Из ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ХАРТА

(приета 1989, ревизирана 1996)

Страсбург, 3 май 1996 г.

Преамбюл
Правителствата, подписали тази Харта, като членове на Съвета на Европа,

Считайки, че целта на Съвета на Европа е постигането на по-голямо единство между неговите членове, за да запазят и осъществят идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство, и да съдействат за своя икономически и социален прогрес, в частност чрез защитата и по-пълното реализиране на правата на човека и основните свободи,

Считайки, че в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 година, и в Протоколите към нея страните-членки на Съвета на Европа се споразумяха да осигурят на своето население гражданските и политическите права и свободи, предвидени в тези документи,

Считайки, че в Европейската социална харта, открита за подписване в Торино на 18 октомври 1961 година, и в Протоколите към нея страните-членки на Съвета на Европа се споразумяха да осигурят на своето население социалните права, предвидени в тези документи, с цел да подобрят жизненото равнище и социалното благосъстояние,

Припомняйки, че Конференцията на министерско равнище по правата на човека, състояла се на 5 ноември 1990 година, очерта нуждата, от една страна, да се запази неделимият характер на всички човешки права, били те граждански, политически, икономически, социални или културни, а, от друга, да се даде нова сила на Европейската социална харта,

Решени, както бе определено по време на Конференцията на министрите, състояла се в Торино на 21 и 22 октомври 1991 година, да осъвременят и пригодят основните постановки на Хартата така, че да вземат под внимание в частност фундаменталните социални промени, които настъпиха след приемането й,

Признавайки предимството от обединяването в една ревизирана Харта, предвидена постепенно да замести Европейската социална харта, на правата, гарантирани от така изменената Харта, правата, гарантирани от Допълнителния протокол от 1988 година, както добавянето на нови права,

се споразумяха за следното:

ЧАСТ I

Договарящите се страни приемат като цел на своята политика да се стремят с всички подходящи средства от национален и международен характер за постигането на условия, в които следните права и принципи да могат да бъдат ефективно упражнявани: ...

Из ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА 3АЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ

(приета 1959 и допълнена от Протокол № 11, който влезе в сила на 1 ноември 1998. България ратифицира Конвенцията на 7 септември 1992)

Рим, 4 ноември 1950 г.

Правителствата, подписали тази конвенция като членове на Съвета на Европа,

вземайки предвид Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 година;

вземайки предвид, че Декларацията има за цел да осигури всеобщото и ефективно признаване и спазване на правата, провъзгласени в нея;

имайки предвид, че целта на Съвета на Европа е да се постигне по-голямо единство между неговите членове и че едно от средствата за преследване на тази цел е поддържането и по-нататъшното осъществяване на правата на човека и основните свободи;

потвърждавайки отново своята дълбока вяра в тези основни свободи, които представляват фундамент на справедливостта и мира в целия свят и могат по-ефикасно да бъдат осъществени, от една страна, по пътя на действената политическа демокрация, а от друга, чрез общо разбиране и спазване на правата на човека, от които тези свободи зависят;

решени, като правителства на европейски страни, които имат общи ценности и общо наследство от политически традиции, идеи, свобода и върховенство на закона, да направят първата крачка към съвместното осъществяване на някои от правата, провъзгласени от Всеобщата декларация,

се договориха за следното:

Член 1

Задължение за зачитане правата на човека

Високодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в Част 1 на тази Конвенция...

Проект на договор за създаване на Конституция за Европа

....

РАЗДЕЛ 3

КУЛТУРА

ЧЛЕН III-280

1. Съюзът допринася за разцвета на културите на държавите-членки, зачитайки както тяхното национално и регионално многообразие, така и общото културно наследство.

2. Дейността на Съюза има за цел да насърчава сътрудничеството между държавите-членки и, при необходимост, да подкрепя и допълва тяхната дейност в следните области:

а) подобряване на опознаването и разпространението на културата и историята на

европейските народи;

б) запазване и опазване на културното наследство от европейско значение;

в) културен обмен без търговски цели,

г) художествена и литературна творческа дейност, включително и в аудиовизуалния сектор.

3. Съюзът и държавите-членки насърчават сътрудничеството с трети страни и с

компетентни международни организации в областта на културата, и в частност със

Съвета на Европа.

4. Съюзът взема предвид културните аспекти в своята дейност, по силата на други

разпоредби от Конституцията, с цел, по-конкретно, зачитане и поощряване на

разнообразието на своите култури.

5. За да допринесе за осъществяване на целите, посочени в настоящия член:

а) европейските закони или рамковите закони постановяват насърчителни мерки, с

изключение на всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки. Те се приемат след консултации с Комитета на

регионите;

б) Съветът, по предложение на Комисията, приема препоръки.

....

Кан’ 2005

С европейска стратегия

Вера Найденова

Грешат и тези, които считат, че фестивалът е безпристрастно огледало на  световната кинематографична картина, и другите, подозиращи го в субективизъм, тенденциозност и клиентелизъм. Кан върви в крак с развитието на киното – през 70-те на миналия век престана да е европоцентристки, после си заслужи прозвището “световен”, а сега и “глобален”.  През последните години той има стойност на атлас за световното кино (за съставянето на последната програма са изгледани 1540 филма от 97 страни и са избрани 58 от 28 страни). Но задачата му все пак не е да регистрира явленията. Това е фестивал с мисия, който  гледа кинематографичния процес в дълбочина, т. е. стратегически откроява механизмите на движението му и сам помага за активирането на актуално необходимите.

...Тези филми са създавани или частично  с европейски капитали – от френски, английски, немски, белгийски и др. продуценти. Това не е обикновен знак за глобализацията на икономиката, а  акт на геокултурна мисия. Макар и с намаляла сила, или по-скоро временно изпреварено от други региони, европейското кино има и авторитета, и духовната сила да подкрепя индивидуалните авторски проекти. (Това е едно възможно сериозно обяснение на явление, иронично  формулирано от Уди Алън в предишен негов филм: "В Европа само чакат някои да се провали в Холивуд, за да го обявят за гений…"). Европа подкрепя и далечни  малки кинематографии, стремящи се към самобитен облик. В програмата “Особен поглед” се откроиха  филми на млади творци от Шри Ланка и Буркина Фасо, в досието на които се четяха имената на няколко европейски кинокомпании. 

Старият континент прави тези жестове  в духа на плурализма, на уважението към стилистичните автономии,  по-общо казано към многообразието, което той  носи в културата си като наследена ценност...

Краков' 2005  Мащабен и достолепен фестивал

Людмила Дякова

Навярно мнозина знаят, че кинофестивалът в Краков е най-големият филмов форум за късометражно кино в Източна Европа, а от позицията на 45-то си издание той изглеждаше още по-мащабен и достолепен, въпреки че повечето участници в него бяха млади хора. Освен международния и националния конкурс и фестивала за детско кино, успях да изброя още около седемнадесет съпътстващи програми, между които ретроспективи на великите аниматори Даниел Шчехура и Юрий Норщейн, програмите: “Тук в Европа”, “Само за възрастни”, “Победители на европейски фестивали и най-интересната, според мен, “Кратки филми на Майстори”. Уникална панорама от 40 филма, в която видни режисьори като Грифит, Жермен Дюлак, Карл Теодор Драйер, Айзенщайн, Йорис Ивенс, Джон Хюстън, Рене Клер, Марсел Карне, Анджей Мунк, Луис Бунюел, Лукино Висконти, Микеланджело Антониони, Пиер Паоло Пазолини, Аньес Варда, Душан Макавеев, Роман Полански, Анджей Вайда и др. бяха представени със свои късометражни филми, в повечето случаи напълно непознати, изненадващи, провокативни, експериментални – твърде различни от стила и почерка, с които сме свикнали да свързваме даден режисьор. Инициативата е на Националната филмова библиотека в Полша, която тази година празнува своя 50-годишен юбилей. Без съмнение, тя притежава най-голямата и една от най-интересните филмови колекции в Европа и би било прекрасно тази програма да гостува и на някои от нашите филмови фестивали…

40-ти ЮБИЛЕЕН ФЕСТИВАЛ В КАРЛОВИ ВАРИ

На Изток от Запад

Божидар Манов

Един от най-добрите и важни световни кинофестивали от категория А отново защити реномето си в своето 40-то юбилейно издание със силна филмова програма и великолепна празнична атмосфера. Закачливият фестивален трейлър, който винаги се е отличавал с остроумие и приятно въвеждане към всяка прожекция, този път също бе заложил на юбилейния повод с хитро намигане - "Животът започва на 40"! Карлови Вари' 2005 го доказа със своята енергична жизненост, с великолепна организация и най-вече с добре селекционирани филми - общо 220 игрални заглавия  (от тях 16 световни премиери) и 40 документални ленти. Кратката фестивална статистика наистина е респектираща: 9 дни кино, 541 прожекции в 13 зали, 142,000 продадени  билета, 11,000 акредитации, от които 904 кинематографисти от цял свят и 867 журналисти! Всички тези цифри са с по около 15 % по-високи от миналата година! Но разбира се, числата от статистиката, макар и много показателни, не са най-важния измерител на събитието. Много по-съществено е, че усилието и умението да се съберат толкова много филми и хора дава ярки творчески и професионални резултати. Карлови Вари успешно отстоява своята водеща роля на най-важен кинофорум, който среща Изтока и Запада, Европа и останалия свят върху филмовия екран...

АНЕСИ  - ПРЕДЮБИЛЕЙНИЯТ

Красимир Герчева

По всичко личеше, че ХХІХ Международен фестивал на анимационния филм – Анеси' 2005, беше генерална репетиция за идващия юбилей. Невероятният маратон от миналата година беше изморил дори неизтощимия художествен директор на фестивала Серж Ламберг, който обеща олекотена програма или, както се изрази, “режим за отслабване”. Обаче олекотяването си остана само добро намерение, докато режимът за отслабване  - за участниците, но не и за програмата -  бе осигурен. Да споменем само, че в официалния конкурс бяха допуснати 230 филма, от които 5 пълнометражни, и почти още 50 заглавия в извънконкурсната панорама. Към това трябва да прибавим съпътстващите мероприятия, които в един момент се превърнаха едва ли не в гвоздей на фестивала: 10 програми канадски филми, включително наградени творби в Анеси от 1960 година насам, 3 програми от Квебекската филмотека, считана за най-богатата в света по отношение на анимацията, ретроспективи “Политическии некоректни творби”, “Анимацията и Холокоста”, панорами на Ко Хоедеман, на Юрий Норщейн, Алексиеф и Пол Дресен, две пълнометражни предпремиери и всяка вечер пълният с изненади “гигантски екран” на поляната между фестивалния комплекс Бонлийо и езерото в Анеси…

ЕВРОПЕЙСКОТО ПЪТУВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

Димитрина Иванова

Филмите от пионерския период на българското кино - до 1948 г., когато се създава държавна кинематография, не се радват на признание като присъствие в националния културен живот. Естетическият подход към кинематографичните факти (доколкото са стигнали до наши дни) дава основание киното да се приема като явление от второстепенен порядък в художествения процес. Още по-малко вдъхновяващо за позитивни оценки е сравнението със световното кино, което през тези десетилетия трупа своята филмова класика. Струва си обаче от дистанцията на времето да погледнем към това кино в контекста не само на собственото му време, но и на европейската цивилизация, към която младата българска държава по онова време бързо се ориентира. Отърсвайки се от петвековната откъснатост и ориенталщина, тя се устремява към модерността на новото време – и младото все още изкуство на киното твърде скоро се оказва един от белезите й...

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 4 / 2005

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ценности ­ са наши ценности ­ киното доказва това

Назад към новия брой на сп. "Кино"

Назад към Съюз на Българските Филмови Дейци