|
СПИСАНИЕ
"КИНО" Брой 3 / 2008 ви предлага целия текст на тези и други статии
ПИТАЙТЕ ЗА СПИСАНИЕТО НА ВСИЧКИ ПАВИЛИОНИ НА РЕП В СТРАНАТА!!!
АБОНИРАЙТЕ СЕ В РЕДАКЦИЯТА!!! София, бул. "Дондуков" 67, тел.: 946 10 66 (12.00 - 17.00) Абонамент за една година - 20 лева; за ученици, студенти и пенсионери - 10 лева
РАДИЧКОВ НА НОВ ГЛАС И КОРЕНИТЕ НА НАЦИОНАЛИЗМА С режисьора Георги Дюлгеров и продуцента Владимир Андреев разговаря Мариана Христова
Освен смел експериментатор, Георги Дюлгеров е може би най-продуктивният български режисьор. Три години след международния успех на "Лейди Зи" е вече почти готов с "Козелът" по текстове на Йордан Радичков. В историята се преплитат национализъм, иманярски страсти, Радичковски хумор и Дюлгерова проницателност отвъд очевидното. Ще се запознаем с поредното актьорско откритие на режисьора, американката Анжела Родел, а редом с нея в екипа са и другите имена, превърнали се в запазена марка на киното му през последните години – Иван Бърнев, Любов Любчева, продуцентът Владимир Андреев, верният му открай време оператор Радослав Спасов. За междукултурния диалог, иманярската лудост и нихилизма към българското кино разговаряме с режисьора и продуцента на „Козелът”.
В началото на сценария ме впечатли една задкадрова реплика на Козела: "На Балканите сме. По тези земи хората са бедни и алчни." Ключова ли е тя за бъдещия филм?
Георги Дюлгеров: Всъщност, репликата ще отпадне впоследствие (смее се). Въобще ще прегледаме целия задкадров текст на Козела, защото в момента е доста еклектичен. Това е авторска реплика, а впоследствие на мен все повече ми се прииска той да говори изцяло с Радичков текст. Би било много хубаво, защото образът му е вдъхновен именно от Радичковото творчество. Не знам дали ще успеем да го постигнем, но със сигурност неговият стил трябва да преобладава. А колкото до самото съждение за бедността и алчността - явно не ми е толкова скъпо, иначе не бих се разделил лесно с него. Между другото Козелът говори с гласа на Руси Чанев, което вероятно ще придаде на изказа му едно критично чувство Владимир Андреев: За мен мислите на Козела са по-скоро някакъв ориентир, отколкото ключ към филма. Г. Д.: Ако трябва да търсим ключовото понятие, то е по-скоро в сблъсъка между две различни култури. А бедността и алчността на Балканите, в това число и България, възбуди един плашещ ме национализъм...
ДА СПРЕМ ДА СИ ПРЕЧИМ ЕДИН НА ДРУГ С актрисата Йоана Буковска разговаря Йоана Павлова
Срещата ни започна с една минута мълчание, тъй като и двете се озоваваме на втори юни точно в 12 часа на обяд пред Театъра на Българската армия. Йоана Буковска се оказа много забавен събеседник. Така в продължение на няколко часа, преминавайки през кафенето на Чешкия културен център и Апартамента, успяхме да обсъдим българското кино, българския театър, живота, вселената и всичко останало.
Както се досещаш, конкретният повод за това интервю са новите филми с твое участие – миналата година във Варна на "Любовта е лудост" беше премиерата на "Моето мъничко нищо", след това по кината се завъртя "Шивачки", на закриването на Киномания гледахме "Малки разговори", а тази година на София Филм Фест те гледахме във "Военен кореспондент". Как се чувстваш във вихъра на новото българско кино? Йоана Буковска: Мога само да се чувствам много добре и да съм щастлива, че ми се случва това да играя в четири поредни български филма. Това е изключителен шанс, мисля, че много малко от младите актриси в България днес могат да се похвалят с подобно нещо. За съжалени,е в момента си бера плодовете от това, защото никой никъде не ме вика на кастинг. Предполагам, че това е, защото криворазбрано мислят, както винаги и за всичко в България, че съм преекспонирана в момента. Това много ме натъжава, защото се чувствам в много добра форма да снимам. Както се знае, апетитът идва с яденето и това важи особено за играта пред камера. Когато влезеш в тази реалност, ти се иска да не я напускаш, защото излизаш от форма. През август месец ще стане една година, откакто заснехме "Военен кореспондент", а и не бих казала, че три снимачни дни могат да ме поддържат във форма. От другите филми изминаха две години, защото и "Шивачки", и "Моето мъничко нищо", и "Малки разговори" ги снимахме през 2006-а година. През 2008-а година не се очертава нищо ново на хоризонта.
ИНДИЙСКАТА АНИМАЦИЯ С режисьорката Дхвани Десаи разговарят Пенчо Кунчев и Цветомира Николова
Дхвани Десаи е от Мумбай, Индия. От 17 години се занимава с анимация. Има собствена студия. Първият й авторски филм "Идеалният съпруг" (11мин., 2006 г.) е продуциран от Асосиацията за детско кино, Индия. Филмът е получил “Златен Реми” на четиридесет и първото издание на Международния кинофестивал в Хюстън, Награда за дебют на Индийската асоциация за късометражно кино, Първа награда за анимация на Ню Йоркския международен фестивал за късометражни филми, Наградата на "Ротари клъб" за принос към индийската анимация.
Вие сте режисьор и продуцент на анимационни филми. Разкажете ни за съвременната индийска анимация. Предполагам, че в страна с високо развита дигитална технология, каквато е Индия, комерсиалната анимация се развива с бързи темпове. Какво се случва с късометражните авторски филми?
Дхвани Десаи: В Индия комерсиалната анимация наистина се развива и за аниматорите има много работа. За експериментални авторски филми обаче почти не се намират спонсори. По-сигурно е да се работи по поръчки, които идват както от индийски поръчители, така и от чужбина. Налага се като независими аниматори да избираме между сигурните пари и интересната работа, която носи удовлетворение, и да балансираме между тези две алтернативи. Това е причината в Индия независимото анимационно кино да е значително по-слабо развито. Въпреки това в последните десет години започнаха да се правят филми, които получават признание по международните кинофестивали и това е стимул да правим повече такива творби.
"ЕДИН СВЯТ" – ФИЛМИТЕ С ХАРАКТЕР Петя Славова
"Трудно е всяко начало" – пише Едуард Успенски във въведението на своята книга за деца "Надолу по вълшебната река". И започва да разказва. Увлекателно, завладяващо и още в началото разбираш, че това, което ще прочетеш, наистина ще е интересно. Но този автор е използвал една хитрост. Събрал е познати руски приказки в една. Черпейки от познатото, той създава новото, като насочва и изисква от читателя друга ориентация – тази на осведомения и знаещия. И така го превръща от обикновен четящ в такъв, който предусеща развитието на историите. Да, но не с всичко е така. Режисьорът Юлий Стоянов например обяснява колко е трудно да се култивира зрителят на документалното кино. И то онзи от времето на кинопрегледите. Но и днес нещата не са се променили особено. София естествено е най-голямото културно средище в България, където се случват най-много събития, в това число и в областта на киното - София Филм Фест, Киномания, Европейски копродукции... От съвсем скоро се появи и фестивалът Филмини – за късометражно кино, който пък доведе отново младия зрител в киносалона. Неговият успех се дължи и на факта, че той продължи традицията на младежките фестивали на кратката форма (преди него стартираха фестивалът в Балчик и конкурсът "Ранно пиле"). От тази година в София се роди още един фестивал. Този път за документално кино – "Един свят". За България този форум е абсолютно нов, но всъщност историята на "Един свят" започва преди десет години. Родината му е Прага, когато фондацията "Човек в опасност", начело с Игор Блажевич, събира двайсетина от най-добрите документални филма в два киносалона. Посетителите са твърде малко и предимно приятели на организаторите. Постепенно форумът се разраства, филмите стават повече, както и гостите. Блажевич успява да накара и други да повярват в идеята му и да се срещнат с тези филми. Днес фестивалът "Един свят" е най-престижният форум в Чехия...
СЕВЕРЕН ПОЛЪХ В ДОМА НА КИНОТО Галина Дъбова, Доротея Манева
Дните на нордското кино се проведоха за първи път тази година между 17 и 24 април. Още една дръзка инициатива на сдружение "Седем", познатo от успешно провелия се фестивал на късометражното кино "Филмини" през 2007 година. Панорамата беше открита от посланика на Швеция Бертил Рут, който поздрави гостите с добър вечер на български и сподели, че е щастлив да открие Дните на нордското кино в София от името на четирите посолства - на Швеция, Дания, Норвегия, Финландия, съорганизатори на събитието. Първата панорама включи десет филма от четирите страни. А защо нордско? Организаторите обясниха смисъла на по-всеобхватното значение на термина, който побира не само скандинавските страни Норвегия и Швеция, а всички от Балтика до Исландия. И с това обещаха при следващото издание да очакваме филми от Латвия, Литва, Естония. (Терминът "нордско" е въведен от проф. Вера Ганчева, според която терминът по-добре изразява етническото и културното разнообразие на северноевропейските народи.) В програмата бяха показани десет филма, заснети между 2004 и 2006 година. Най-награждаваната творба беше финландският "Замръзнал град" на режисьора Аку Лоухимис...
ФОКУС РУСИЯ И ПЕТ ВАЖНИ НЕЩА Геновева Димитрова
Преди 8 години в "Кино" (бр. 1, 2000) се опитах да формулирам осемте най-важни неща, случили се в руското кино през 90-те години на ХХ век. Те бяха следните: наличие на познатата ни деликатна ирония на авторите към митарствата на руския дух, фатално разпнат между наивност и величие; естетизирането на насилието и извеждането му като рикошет на обществената шизофрения; ескалация на носталгията - по младостта, по хармонията, по социализма; преодоляването на "американския синдром"; пътят на Никита Михалков в транснационалното експлициране на руското самочувствие; появата на петербургския чешит Алексей Балабанов; нахълтването на "синовете"; доминиране на големите мъжки екранни присъствия (с изключение на Рената Литвинова и донякъде на Ирина Розанова и Дина Корзун). Оттогава там се случи какво ли не, но програмата "Фокус Русия" на 12-я София Филм Фест, физиономична за основните тенденции в новото руско кино, показа, че някои от "най-важните неща" преди са валидни и днес. За разлика отпреди две години, когато видяхме накуп най-шумните блокбастъри, сега бяха селектирани награждавани в страната си и чужбина артхаус интерпретации на руските социалнопсихологически нагласи – от радикални проекции на скепсиса ("Товар 200" на Балабанов) до радикални проекции на утопията ("12" на Михалков). Сега ще се опитам да обема, доколкото е възможно, най-важните неща в руското кино според фестивалната селекция. Първото важно нещо е, че в Русия и новаци, и майстори снимат обилно, бият касови рекорди в страната си и реабилитират едновремешния престиж на своята кинематография...
ИЗНЕНАДИ ЗА АНА МЕЛИКЯН С режисьорката Ана Меликян разговаря Галина Николаева
Ана Меликян завършва ВГИК при Сергей Соловьов и още като студентка е наградена за курсовата си работа "До поискване". По-късно участва в много руски и чужди фестивали с късометражни филми, за които получава редица награди. След дипломирането си с филма "Контрабас" създава няколко документални и телевизионни проекта. През 2004 година по собствен сценарий заснема филма "Марс", получил Специалната награда на продуцентите на фестивала "Киношок". Най-новият й филм "Русалка" е награден на фестивалите в Сънданс, Берлин и много други. На София Филм Фест той получи Голямата награда в конкурсната програма на фестивала.
Какви са първите Ви впечатления от България?
Ана Меликян: Вчера пристигнах, а утре вече си заминавам. Засега всичко е както навсякъде: пристигаш, след това има пресконференция, вечерта показваш филма си, отговаряш на въпроси на зрителите. И едва след това можеш да разбереш по какво се отличава българската публика от тази в Сънданс, например...
"КАРТИНИ ОТ СВЕТЛИНА" За книгата на Владимир Игнатовски, посветена на нямото кино Иван Джаджев
Когато Владимир Игнатовски спомена, че пише книга, посветена на теорията на киното, и аз му казах, че я очаквам с нетърпение и ще я прочета с удоволствие, това в никакъв случай не беше проява на куртоазия от моя страна. Думите ми за нетърпение и удоволствие бяха не толкова оценка за него като автор (макар че и това), колкото самопризнание, базиращо се на личното ми усещане за липса на определен род научна литература, от която чувствах (и продължавам да чувствам) потребност. За какво става дума? Ако вземем предвид знанието за изкуствата в основните му дялове – критика, история и теория – не можем да не констатираме тяхната очебийна неравнопоставеност както като интерес и отношение към тях, така и като реализация в научен продукт. Теорията присъства най-слабо (и като количество текстове, и като качество, и като интерес към нея) в сравнение с критиката и историята. Това ще го видим и в библиотечните каталози, и по книжарските рафтове, и в продукцията на научните институти, а ако щете, и в учебните планове на училищата по изкуствата. Кинознанието не прави изключение в това отношение; теорията на киното отстъпва по всички показатели на кинокритиката и история на киното. Игнатовски не случайно специално отбелязва този факт: "Наистина през последните десетилетия (а историята на кинознанието все още се измерва в десетилетия – И. Д.) в тази сфера на науката за киното не са се появили нови фундаментални трудове” (с.6). Ето защо съвсем естествени са и нетърпението, с което се очаква един акт, водещ към задоволяване на така осъзнатата и така остро чувствана потребност, и изпитваното удоволствие от нейното задоволяване. Нека припомня, че Епикур и последователите му разглеждат удоволствието като естествена емоционална реакция и от задоволената потребност, и от самия процес на задоволяването й. Теорията на киното е теоретико-методологичният фундамент на кинознанието, взето във всичките му аспекти. Като много точно формулира авторът на "Картини от светлина", “филмовата теория е философията на киното – тя търси отговор на основните въпроси за същността на кинематографа, артикулира ги и предлага решението им... Предмет на филмовата теория са специфичната природа и същност на киното като масово средство за комуникация, като културно явление...” /с. 20-21/...
ПОДИР СЯНКАТА НА ОБЛАЦИТЕ Киноанкета: Георги Богданов, Борис Мисирков Калинка Стойновска
Георги Богданов и Борис Мисирков са оператори и фотографи, основатели на Продуцентска компания АГИТПРОП и съучредители на Българско Фотографско Сдружение. От 2000 г. са кинооператори и независими продуценти. Оператори са на носителя на "Сребърен вълк" от фестивала в Амстердам "Георги и пеперудите", на "Проблемът с комарите и други истории" - Наградата "Гриърсън" за най-добър документален филм от кинофестивала в Лондон, и на "Коридор # 8" – Наградата на независимото екуменическо жури на Берлинале 2008, Награда на HBO за изгряващ талант в областта на документалното кино на фестивала HOTDOCS – Торонто. Автори са на множество пълнометражни и късометражни документални филми и визуални кампании. Фотографи на свободна практика за водещи български и международни издания. Работите им са представяни в самостоятелни и колективни изложби на фотография и съвременно изкуство в Европа и САЩ.
По какви критерии избирате филмите, които снимате? По-скоро филмите сами ни избират. Какво е за вас камерата? Както си говорихме с режисьора Валентин Вълчев - тесла. Тесла, с която да си издялаш каквото си поискаш. А светлината, композицията, движенията, цвета? Всичко останало. Какъв е балансът между техническата и творческата страна в операторската работа? Малко техника, останалото е акъл и усет. Понякога се забавляваме с технически джаджи, но обикновено предпочитаме да работим с прости средства. Може ли операторът да спаси режисьорски гаф на терена? Генерален гаф не може да се спаси - но един добър режисьор можеш да го подсетиш за нещо, което не забелязва по време на снимки. Какво означава за вас "да уловиш неуловимото"? Не знаем. Понякога се вижда на екран. Как се оформя тандема режисьор - оператор, доколко е задължителен и не е ли по - любопитна случайността в тези отношения? Случайните връзки обикновено са кратки - като в живота. Как възприемате негласния операторски девиз "всеки дефект – ефект"? Няма такова нещо. Какво според вас е непрофесионално и недопустимо в операторската работа? Да не се вижда картинката. Какво е отношението ви към актьорите? Какво са те за вас – градивен материал, разглезени звезди или съмишленици и сътворци на изображението? Опитваме се да бъдем внимателни с героите - без тях филм няма...
ПОСЛАНИЯ КЪМ СЪВРЕМЕННИЯ ЗРИТЕЛ - СОЛОТУРН 2008 Людмила Дякова
В неотдавнашна сладкодумна беседа с режисьора Владислав Икономов (един от мъдреците в киното ни), професорът разви тезата за важните филми. Разбира се, че зависи за кого, но все пак, важни са тези филми, които остават в съзнанието, карат ни да мислим, да спорим, да задаваме въпроси и да търсим отговори. Вярно е, че съвременното кино залага повече на екшъна и на атрактивната форма, но това съвсем не омаловажава значимостта на смислените филми. Напоследък все повече млади творци разказват простички истории, държат на посланието в своите творби и не се прехласват по смайваща визия. Опитах се на този принцип да селектирам впечатленията си от фестивала в Солотурн – Швейцария, още повече, че измина доста време от неговото провеждане. Така, без да поглеждам в записки и каталози, започнах да си припомням видяното, да осмислям и да анализирам онова, което в една или друга степен ме е докоснало и продължава да занимава мислите ми. Странно е, но след толкова време продължавам да съм обсебена от един налудничав филм: "Пустинята – Кой е човекът?" – режисьор Феликс Тисси – ексцентрично пътешествие в необятността на пустинята, далеч от екзотиката на туристическите атласи – от Наска до Аризона, през Синай до Невада. Така в никъдето на пустинята модерният човек търси себе си – скитници, самоубийци, шантави художници, авантюристи, учени сякаш участват в гигантски пърформанс на самодоказване - физическо и духовно. Чувстваш се объркан, дали си попаднал в зората на Човечеството или се сблъскваш с неговите останки след Апокалипсиса. Един "археологически" научнофантастичен филм, който въздейства като документ за маниите, обсесиите, шизофренността и объркаността на съвременния човек – като наблюдение, провокация, размисъл...
"GO EAST 08": ТРИУМФ НА ДЕБЮТАНТИТЕ Божидар Манов
Когато през пролетта на 2001 Висбаден освети за първи път екрана си с киното на страните от Централна и Източна Европа, малцина вярваха, че това ще е дълготрайно и устойчиво културно събитие. Ала през изминалите осем години столицата на провинция Хесен действително се наложи като фокус за филмите и кинематографистите от този регион и дори отправи поглед още по- на изток, чак до Казахстан. Така идеята на Немския филмов институт във Франкфурт, с директор г-жа Клаудия Дилман, не само оцеля, но получи сериозна подкрепа както от местните държавни институции, а така също от бизнеса и някои фондации, ориентирани към изкуството и културата. И днес женският екип на фестивала (директор Кристине Копф и художествен директор Светлана Сикора) уверено развива идеята "goEast", като успешно организира не само филмовата програма, но и редица паралелни събития с актуален и полезен ефект за младото кино от изтока на континента. Показателно е, че сега, когато много от страните в региона вече са членки на ЕС, интересът към тях не намалява, а реалната им интергация се схваща като процес на взаимно културно интегриране и равноправно партньорство. "goEast" 2008 заложи на проверената си селекционна формула – най-доброто от новата продукция, но подчертано даде рамо на младите автори в региона. И без да е регламентирано изрично в статута, този път 70 процента от заглавията в основния конкурс се оказаха дебютни – първи или втори филм на режисьорите им. А пък журито (в което имах честта да участвам) с председател авторитетният немски продуцент Еберхард Юнкерсдорф ("Оскар" за "Тенекиеният барабан" и още много филми на Шльондорф, Клуге, Фасбиндер) без никакви компромиси награди предимно дебютанти, с което потвърди техния триумф във Висбаден! Така на практика безспорно най-ярките филми в конкурса бяха справедливо отличени и авторите им заслужено получиха сериозен международен сертификат за качество. БЪЛГАРСКОТО КИНО - ИСТИНСКОТО ОТКРИТИЕ на ХVII Международен фестивал "Златен Витяз" 2008 Олга Маркова
Това са думите на президента на МКФ "Златен Витяз" Николай Бурляев, произнесени на официалното закриване и те най-точно изразяват всеобщото мнение за високото ниво на българските филми в конкурсните програми тази година. Преди всичко имам предвид игралната колекция, в която за първи път в биографията на този фестивал, с най-престижната награда – "Златен Витяз", бе удостоен "Пазачът на мъртвите" на непрежалимия Илиян Симеонов. За него се заговори веднага след прожекцията. Искаха ни дискове, за да могат да го гледат отново. А оценката на журито бе единодушна. При връчването на наградата председателят на журито, известният руски режисьор Александър Асколдов подчерта значимите художествени внушения на тази философска притча и помоли своя колега Маргарит Николов, член на същото жури, да предаде своето усещане за посланието на българския автор. "Трудно ми е да говоря от името на Илиян: този честен, прекрасен млад творец - отбеляза М. Николов - още повече сега, когато той трябваше да бъде тук и да се радва заедно с нас. Но струва ми се, че от филма му струи просветлението: пред лицето на смъртта всеки човек в крайна сметка избира Достойнството. Като истината за себе си в преживения живот. Стигаме до убеждението, че човек... всеки един човек в никакъв случай не е захвърлен проект, а - проект просветлен, проект Божествен.” Стойността на нашия успех може да бъде реално оценена в съпоставка с някои от конкурентните творби на фестивала като "12" на Никита Михалков, "Площадът на Спасителя”"на Йоанна Кос-Краузе и Кшищоф Краузе, "Безмълвна светлина" на Карлос Рейгадас, "Майко моя" на Клаус Хярьо, "Свещ от гроба Господен" на Реваз Чхеидзе, завоювали вече международно признание. Достойно се представихме и в другите състезателни програми. Режисьорът Костадин Бонев получи "Бронзов Витяз" за "Военен кореспондент" в телевизионния конкурс за игрални филми. В случая това бе втората по значимост награда, тъй като "Златен Витяз" в телевизионната селекция не бе отреден. А "Сребърен Витяз" завоюва руската творба "Апостол" на Иван Иванов и Юрий Мороз, с популярния актьор Евгений Миронов в главната роля. Всъщност К. Бонев за втори път е отличен с "Витяз” - първият (сребърен) бе преди десет години за документалния филм "Търпението на камъка". Сред състезаващите се 70 анимационни творби, рисуваният филм "Парцалът" на Анри Кулев (получил Специална награда на "Златен Ритон" в Пловдив 2007) бе удостоен със "Сребърен Витяз". С интерес се коментираше както мъдрият сценарий на Христо Ганев, така и майсторската работа на режисьора. Първа награда бе присъдена на стилното куклено произведение "Той и тя", по повестта "Старосветски помешчици" на Гогол, доказващо чрез трогателните отношения на двата главни персонажа, че хармония в живота е (почти) възможна. Ценен е и "Бронзовият Витяз" в пълнометражната състезателна програма, където винаги конкуренцията е силна, особено от страна на домакините. Той бе спечелен от просветителския филм "Светителят" на режисьора Горан Благоев и оператора Христо Обрешков. Пълната зала аплодира сериозната изследователска работа на режисьора, осветляваща за първи път личността на митрополита на Киевска и Цяла Русия, московския чудотворец Киприан, българин по произход, на кръстопътя на драматичните събития и превратности на ХІV век...
КАМЕРАТА И ОСОБЕНОСТИТЕ НА ГЛЕДНАТА ТОЧКА Владимир Игнатовски Ние сме вътре в кадъра! Бела Балаж
Екранното пространство е сътворено пространство. Ян Мукаржовски го нарича "пространство, създавано от техниката на кадъра". Формално погледнато, именно така се раждат произведенията на киното: заснема се обликът на материалната действителност и след определено обработване полученият резултат се проектира върху плоскостта на екрана. Но това е само първият задължителен етап. Финалът на този процес протича във възприемащото съзнание, там продължава животът на филма. Илюзията за движение на статичните образи и усещането за обем на двуизмерното екранно изображение се раждат в мозъка на зрителя в киносалона. Постепенно хората, които снимат филмите, установяват, че ефектът, създаван от техниката, е възможно да бъде подчертан и усилен. Усещането за обем да бъде допълнително провокирано, като се използват средства, познати и от други изкуства, например от живописта. "Вместо привичното отвеждане на погледа на зрителя назад – пише Мукаржовски - става неговото извеждане пред изображението, похват, често използван от бароковата живопис". Това далеч не е единствената възможност. Възможно е да се използва и "актуализиране на положението на зрителната ос: в действителност то е хоризонтално (у зрителя, който гледа изображението), предполаганото от изображението положение обаче е почти вертикално. Тези два похвата са общи – подчертава той - за киното и за изобразителните изкуства". Чувството за дълбочина на кадъра е възможно да се подсили посредством разполагането на предметите в кадъра един зад друг, особено ако те са с различен размер. За успешното реализиране на този ефект допринася много и движението на актьорите на екрана, то особено ясно внушава усещането за обемност на изображението. Тези и други похвати са съществени при оформянето на онова единство, което Айзенщайн нарича "мизанкадър", по аналогия с театралната терминология. Но несъмнено най-силно въздействащото средство, което поражда усещането за "реална" дълбочина на екранното пространство, е камерата – всяка промяна в нейната позиция разширява обема на средата, обитавана от филмовите герои...
СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 3 / 2008
АРХИВ: Брой 6 / 2007; Брой 5 /2007; Брой 4 / 2007; Брой 3 / 2007; Брой 2 / 2007; Брой 1 /2007; Брой 6 / 2006; Брой 5 / 2006; Брой 4 / 2006; Брой 3 / 2006; Брой 2 / 2006; Брой 1 / 2006; Брой 6 / 2005; Брой 5 / 2005; Брой 4 / 2005; Брой 3 / 2005; Брой 2 / 2005; Брой 1 / 2005;
Назад към Съюз на Българските Филмови Дейци
© СБФД За най-добро разглеждане на сайта: оптимална резолюция 1024 х 768, Internet Explorer 6
|
