In English

60 години

СПИСАНИЕ

"КИНО"

Брой 3 / 2006

 ви предлага целия текст на тези и други статии

АБОНИРАЙТЕ СЕ В РЕДАКЦИЯТА!!!

София, бул. "Дондуков" 67, тел.: 946 10 66 (12.00 - 17.00)

Абонамент за една година - 20 лева; за ученици, студенти и пенсионери - 10 лева

СПИСАНИЕ ЗА ДЕБЮТАНТИ

Иван Стефанов

Годишнината на списанието ме кара да си спомня началния период на своята изява. Това стана в началото на 60-те години. Тогава сп. "Киноизкуство" се оказа това издание, което приюти нас, начинаещите във  филмовата критика. Разбира се, имаше и други възможности, но тъкмо това списание се оказа като че ли най-свободното поле за дебюти. То беше още незаета напълно ниша и това ни стимулира към изява, при това  без да срещаме някакви особени препятствия. Освен това имаше и филмова атмосфера: всяка седмица се появяваха нови два-три филма, редовни премиери на български филми, имаше по-големи или по-малки скандали, както и фестивали на игралния и на късометражния филм. Това беше времето преди решителното настъпване на телевизионната епоха и провежданите филмови седмици на някои западни кинематографии произвеждаха истински фурор в обществото.  Имаше публичен глад за хубаво филмово зрелище, тогава се утвърди и авторското кино и всичко това разкриваше пред нас добра перспектива за истинска културна работа. Самата филмова критика също беше в процес на формиране и мога да кажа, че общото движение не само лесно ни пропусна, но и истински ни увлече. Определена заслуга за това  имаше цялата редколегия на списанието и особено неговият тогавашен главен редактор Яко Молхов...

КОЛЕЛОТО НА ИСТОРИЯТА СЕ ВЪРТИ, ВЪРТИ И НАС

ГЕОРГИ СТОЯНОВ НА 70

Искра Божинова

Това е реплика на Пантелей от едноименния филм на режисьора Георги Стоянов. Изречена е от героя  (актьора Павел Попандов) с горчива ирония и примирение към съдбата си. Независимо от желанието или нежеланието ни, съзнателно или не, доброволно или принудително, това движение или измамен покой, наречен история, определя нашите стъпки по белия свят. Тази не умозрителна, а изстрадана констатация на Пантелей (чието име символизира вечния пътник, вечния страдалец и неудачник) като че ли се превръща във философски девиз на филмовото творчество на кинорежисьора Георги  Стоянов. Въпреки разнообразните сюжети и разнопосочните, не приличащи си идеи и образи, с които той се заема във всеки свой филм. Пътници в историческото битие или небитие (в пряк и преносен смисъл ) са и страдалците – конспиратори и техните палачи от "Птици и хрътки", и създателят на славянската азбука Константин Философ, и галерията наши съвременници – аутсайдерите от "Щурец в ухото", дребните хорица от "Къщи без огради", философичните младоци от "Дрямка", абсурдистите от "Случаят Пенлеве" и всички останали негови екранни създания, надживели времето, което обитават. В това необозримо и внушително пътешествие неизвестно накъде и защо всеки един от тези човеци оставя по някакъв свой начин следа – за добро или за зло. Но нищо не изчезва безследно и затрупано от пепелта на времето. Точно тази понякога незрима, но и нетленна следа е онова нещо, към което колкото обстоятелствата са по-безпощадни и свирепи, толкова повече режисьорът ги доразравя, изтупва ги от праха и пепелта и ги демонстрира в тяхната дълговечност. Неутолимата страст на Георги Стоянов е да търси и да открива неординерни по смисъл и израз ценности на човешката личност, които по една или друга причина са престанали да ни удивяват, радват и възхищават...

БЪЛГАРСКА КОМПАНИЯ ЗА ХУБАВИ ФИЛМИ

Александър Донев

Или може би "Компания за хубави български филми", а защо не - "Хубава компания за български филми". Все пак спряхме се на по-скромното "Българска Дистрибуторска Компания",  най-новата филморазпространителска фирма на нашия пазар. Основахме я с надеждата тя да срещне интересите на хората, които правят български филми, и на зрителите, които не са се отчаяли да ги гледат. Идеята за нейното създаване се роди, когато се замислихме, че през последните няколко години на практика почти половината от най-успешните български филми са създадени със съдействието на "СИА Адвъртайзинг" и "Камера". Това са две от водещите компании за телевизионни продукции и реклама, но заедно с това ко-продуценти на "Мила от Марс" и "Изпепеляване" – двата филма, поделили си наградата за най-добър филм на варненския фестивал "Златна роза" през 2004 година...

ЗА ДА РАЗБЕРЕШ БУКОВСКИ, ТРЯБВА ДА ЧЕТЕШ ПОЕЗИЯТА МУ

РАЗГОВОР С БЕНТ ХАМЕР, РЕЖИСЬОР НА ФИЛМА "ФАКТОТУМ"

Мариана Христова

Противно на подозренията, норвежецът Бент Хамер (познат у нас с нестандартната комедия "Кухненски истории") не е от европейските режисьори, полакомили се за холивудска кариера, при все че в последния му филм "Фактотум" участват известни американски актьори. Да направи филм по Буковски просто е отдавнашна негова мечта и най-логичната стъпка е да я осъществи именно в САЩ – родината на писателя. По време на Международния София Филм Фест двамата с продуцента Джим Старк дадоха подробна пресконференция на тема "Да филмираш Чарлс Буковски",  а непосредствено след нея Бент Хамер бе достатъчно любезен и търпелив, за да отговори на всички зададени му въпроси...

РУСКАТА ДУША В ЖАНРОВА АЛХИМИЯ

Геновева Димитрова

В миналия брой сравних блокбастъровите характеристики на руското кино от 2005, донесли му феноменален боксофис ("9 рота" - $23,6 млн., "Турски гамбит" - $18,5 млн., "Статски съветник" - $7,4 млн.). Генералната рекапитулация за годината е, че 5-те най-успешни национални филми са получили общо $64,3 млн., докато съответната цифра от холивудските им конкуренти - $39,8 млн. Друг е въпросът дали тези средства са инкасирани, макар зрителският бум да води до откриването на нови кина. Тъй като боксофисите отразяват руските обществени нагласи, а блокбастърът – националната идеология, т. е. пропутиновската политика, още на миналогодишния Московски кинофестивал бе лансиран терминът "нов патриотизъм". Това е комплекс от рестраврационни стратегии на соцмитологемите, детерминирани от дефицита на идеи и от обществената апатия. Колкото по-имперски са амбициите на Кремъл, толкова по-жалки са проекциите на днешното руско живеене. Ескалацията на всекидневния абсурд - от лустрото на мегаполиса до блатността на селото, екзорцира и последните надежди за демократизация на обществото. Преминала гръмко през вековни изпитания, многострадалната руска душа е все така разпната на синора между два свята –Европа и Азия, религия и атеизъм, мистика и мизерия, ум и глупост, величие и малоценност... Именно тази нейна антиномичност (от гр. antinomia – противоречие между две взаимно изключващи се положения) се експлицира като трагикомични аспекти на абсурда в новото руско кино...

КИНОТО Е ЖИВО И ГРУБО НЕЩО

РАЗГОВОР С РУСКИЯ СЦЕНАРИСТ ГЕНАДИЙ ОСТРОВСКИ

Галина Николаева

Генадий Островски е един от най-интересните и търсени руски сценаристи. Той е завършил висшите сценарни и режисьорски курсове при Семьон Лунгин и е автор на сценариите на такива известни филми като "Руски регтайм", "Стрингер", "Механическа сюита", "Войнишки декамерон", "В движение",  "Любовник," "Доведеният ми брат  Франкенщайн", "Лалето", "Бедни роднини", ТВ сериала "Барон" и др.

На последния София Филм Фест бe показан филм по негов сценарий –  "Бедни роднини", а самият той бе гост на фестивала...

КИТА НА МОРЕ ИЛИ "СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ НА БРЕГА"

Йорданка Ингилизова

Вече 4 години София Филм Фест има излаз на море. И тази година за 9 дни през март малка, но изключително съдържателна част от амбициозния афиш на големия фестивал влезе в кино "Тракия" - единственото живо бургаско кино след реституционно-приватизационното торнадо. Жалко,че плахият ренесанс в някои селища на страната не застигна Бургас - европейски град, който иначе демонстрира финансова мощ в строителството и архитектурата, но не намира смисъл и енергия да построи модерно кино.

Така през последните години киноманите в 200-хилядния пристанищен град неорганизирано попаднаха в две основни групи. Едните се задоволяват целогодишно с текущия репертоар в киното - матрицата, която предлага Холивуд, или със стоката в опосканите видеотеки (очевидно идва и техният край, оная кампания "купи за 3 лева" е като някакъв предсмъртен гърч).

Другите са филмовите пирати. Може и да са нарушители на закона, но пък са напълно в час и знаят всичко ново. Признавам, заради несравнимото естетическо удоволствие в тъмния салон, дълго се дърпах, но и аз вече се предадох – на "Планината Броукбек". Не съм убедена, че ще продължа консумацията на пиратско кино, но пък и предлаганото ми в кината статукво е изнервящо. Какво от това, че съм чела  за "Скрито-покрито", "Сърцето ми спря да бие" и т. н. - киното е основно за гледане, не за четене, нали?

Има и една нова форма, рожба на смутното ни време – дистрибутор на кино да е вестникарският пазар. Но заради хаотичното предлагане там рядко може да се разчита на качество и актуалност.

Затова с оригиналния си афиш "София Филм Фест на брега" за бургаския киноман е нещо като тичинковия прашец за пчеличката – хем утолява апетита, хем дава "материал", вдъхновение за други дейности.

НИШКАТА НА ВЪОБРАЖАЕМОТО КИНО

Владимир Ангелов

Не може да измерите с линийка и калкулатор лачените обувки на незнания войн. Те не са изфабрикувани с помощта на точкуваща система от побългарени "европейски" калъпи.

Не можаха де се вместят и в онези тоталитарни калъпи на системата, в която за наш късмет бяха родени и като малкото чудеса ни изпълваха с възторг и удивление. Преди да отлетят към незнайни светове.

Но ето, че днес те се завръщат отново при нас, проправили път между нашето забравено родно минало и незнайното ни бъдеще, и току виж се оказало, че това са нашите европейски обувки, с които ще ни забележат по света.

Защото са направени от самородния корен на нашия български епос, а авторът им е сътворил за тях пространство, неподвластно на "изми" и системи.

Може би това встъпление ще се стори на някого малко патетично, но то беше продиктувано от чувства, предизвикани от срещата ми с беседите на Рангел Вълчанов, Валери Петров и Никола Корабов, публикувани в брой 2 на списание "Кино" от 2006 г. Колко жалко, че нямах възможност да присъствам на тези срещи, но и само като текст те са изключително вълнуващи и ценни.

Браво на инициаторите от СБФД, на фондацията, финансирала проекта, както и на списание "Кино"...

ЛАТИНОАМЕРИКАНСКО СЪРЦЕ ТУПТИ В ТУЛУЗА

Боряна Матеева

Малко хора знаят, че латиноамериканското кино има запазена територия в Европа, в "розовия град" Тулуза в Южна Франция. Там от 1989 се провеждат ежегодни "Срещи на латиноамериканското кино", а голямата награда е "Удар на сърцето"... Това не е фестивал със светско лустро, звезди и червен килим, а пространство за срещи между филми и хора, непринудено обменящи информация и мнения за културата на Латинска Америка, както и за политическата и социална реалност в този кипящ континент. Не случайно мястото на Срещите е във Филмотеката на Тулуза…В основата стои една Асоциация, създадена през 1989, чиято задача е да организира "Срещите", да издава ежегодно списание   "Кинематографиите на Латинска Америка" и да поддържа сайт - www.cinelatino.com.fr Забележителното в случая е, че цялата операция се движи от доброволци. На доброволни начала работи и председателката на Асоциацията "Срещи на латиноамериканското кино" Естер Сен-Дизие...

МЛАДИ И ТАЛАНТЛИВИ – НАКЪДЕ ОТИВАТЕ

53-ТИ БЕЛГРАДСКИ ФЕСТИВАЛ НА ДОКУМЕНТАЛНОТО И КЪСОМЕТРАЖНОТО КИНО

Олга Маркова

Онова, с което ще се запомни тазгодишният Белградски фестивал на документалния и късометражния филм е девизът на форума (един от най-старите в Европа) – "Dokle idete?" ("Накъде отивате?"). А сърбите имат традиция в умелото дефиниране на основната насока на съвременните творчески търсения. Да си припомним  миналогодишния надслов: "И животът е кратка форма". Толкова точно бе измислен, че не може да се забрави...

goEast – В КАЛЕНДАРА НА УТВЪРДЕНИ ФИЛМОВИ СЪБИТИЯ

Божидар Манов

Преди 5 години, в средата на април 2001, във Висбаден – столица на немската провинция Хесен, се роди един нов фестивал с емблематичното название "goEast" и с подчертана политическа, културна и кинематографична ориентация към страните от Централна и Източна Европа, или казано по-четливо - към посткомунистическото кино на бившия социалистически блок. Идеята бе на Немския филмов институт във Франкфурт (създаден още през 1949 г. именно във Висбаден) и след огромна подготвителна работа бе осъществено първото респектиращо издание, подсказало благоприятни прогнози за утвърждаването му като годишен форум на новото източноевропейско кино. През изминалите години "goEast" действително успя да намери облика си, определено влезе в календара на европейските филмови събития, привлече очевиден интерес към киното от споменатите страни и не е пресилено да се каже, че в някаква степен дори подпомага процеса на тяхното присъединяване към Европейския съюз.  

МЕЧТА, НАРИЧАНА ЖЕЛАНИЕ

МОНИКА БЕЛУЧИ - ЕДНА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКА СЪБЛАЗЪН

Всички мъже са в краката й. Във филма "Колко ме обичаш" на режисьора Бертран Блие, Моника е разтърсващо красива. До толкова, че жените, обсебени от мисълта за проблеми с килограмите, може би ще проумеят, че не е нужно да си кожа и кости, за да спечелиш един мъж. С пищни форми, сладострастна в голите сцени, Моника се превъплъщава в ролята на проститутка... или по-скоро пресъздава идеята за жена, наричана желание. Актрисата има жилища в Лондон, Италия, САЩ и вече не знае къде точно обитава. Тя е номад, който не може да каже "не" на един добър сценарий, и в момента живее в ритъма на три филма годишно.  

Как успяхте да изиграете толкова еротична роля само три месеца след раждането на бебето?

И аз се питам. Бертран Блие ми предложи ролята, когато бях бременна. Беше ме гледал в "Необратимо" и дойде при мен с прекрасен подарък - сценарий, написан специално за мен. Почувствах се трогната, поласкана и дори авантюристка. И казах "да". Не можех да си представя колко е разтърсващо и как се променя всичко, когато даваш живот. Ставаш друг човек: емоционално, психологически и физически. Питаш се: "Какво бях преди? Нищо! Каква полза имаше от мен?" Това е съвсем различно преживяване, събитието на цялото ми съществуване. Когато дойде моментът за снимките, си казах: "Истинска лудост е, че прие този ангажимент, сега какво ще правиш?" Но тази моя "пищна плът" ме направи еуфорична, дръзка и по-великодушна. Бюстът ми беше огромен, нали? – бедрата също, но имах и любовта в сърцето, с две думи всичко, което беше необходимо за ролята...

АСПЕКТИ НА ГЕРОЯ В КИНОТО

Марин Дамянов

Нека се спрем на още една важна особеност на Героя: ако "Непобедимият войн" все пак бъде победен, то това не може да стане в честен бой, в открит сблъсък, а подло, задкулисно. Зад всеки победен Герой се изправя поне един предател.

Нека видим как е решен проблемът с предателството в драматургията на някои филми.

В "Спасяването на редник Райън" (Saving Ptivate Ryan – САЩ 1998; реж. Стивън Спилбърг), капитан Милър ( Том Хенкс) например е убит не от случаен куршум, а от германски войник, когото той преди това е пуснал "на честна дума", разбирай – от предател. Искам да отбележа, че освен в капитан Милър, Спилбърг ловко и почти незабележимо интегрира елементи от архетипа на Непобедимия воин в самия редник Райън ( Мат Деймън).

В "Страстите Христови" Исус бива подло предаден и екзекутиран; смъртта му, предхождана от унизителни изтезания, е мъченическа. По същия начин – поради подло предателство, Героят в "Смело сърце" е заловен, изтезаван и умира от мъченическа смърт.

В "Гладиатор" Героят два пъти се среща с подлостта и предателството: веднъж в началото на филма и втори път – на финала, когато бива изправен да се бие със злия император Комод. За да го лиши от свръхчовешката му сила, преди боя Комод подло нанася смъртоносна рана на Максимус (Ръсел Кроу).

От цитираните дотук филми се остава с впечатлението, че архетипът на Героя се проявява почти единствено в битка с врага. Всъщност, този архетип е много по-обхватен. Всеки, който е достигнал ненадминато съвършенство в дадена област и е почитан от околните, придобива ореола на мана-личност и следователно въплъщава разглеждания архетип...

НЕЗНАЕН ГЕРОЙ И ОБРАЗЦОВ ПАТРИОТ

АЛЕКСАНДЪР ЖЕКОВ – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН ОПЕРАТОР

Петър Кърджилов

По стечение на ред исторически обстоятелства Балканската война е един от първите мащабни въоръжени конфликти в света, избухнали след началото на кинематографическата ера. Ето защо епизоди от епопеята биват уловени от летописците на киното. Един от тях е Александър Иванов Жеков. Тъкмо нему Провидението отрежда да стане първият българин оператор (всички останали, снимали преди него по нашите земи, са чужденци).  

Александър Жеков е потомък на стар възрожденски род. Баща му Иван (Янаки) Жеков (1819 – 1904) е родом от Ямбол, но още като дете заживява във Варна, където по-късно взема дейно участие при "отварянето" и на първото българско училище, и на местната църква.   

Александър Жеков е роден на 4 февруари 1879, през 1902 завършва Николаевското военноморско училище в Севастопол като щурман за далечно плаване (дипломата му, а и повечето биографични данни за него бяха открити от вече покойния колега Божидар Славов, който освен киновед бе и о. з. капитан І ранг). Сетне българинът служи в руския флот. Владеенето на няколко езика, неговата интелигентност и широки интереси, му позволяват да завърже многобройни познанства. Едно от тях довежда до предложението той да поеме поста представител на "Пате фрер" за Москва. В престижната френска фирма Жеков усвоява както изкуството да борави с кинокамера, така и нелекия тогава процес на обработка на филмовата лента (проявяване, копиране, монтаж).

6 УЪРКШОПА & ДЕБАТ:

МОИТЕ НАЙ-НЕОБИКНОВЕНИ АРТ РЕШЕНИЯ

КАТО ПРИМЕР ЗА РОЛЯТА НА КУЛТУРАТА В ОБЩЕСТВОТО

Аудиозаписите на Юлий Стоянов, Виктор Чичов и Константин Джидров са на страницата АРТ & КУЛТУРА на сайта.

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ  3 / 2006

Назад към Съюз на Българските Филмови Дейци

 © СБФД За най-добро разглеждане на сайта: оптимална резолюция 1024 х 768, Internet Explorer 6