|
СПИСАНИЕ
"КИНО" Брой 2 / 2008 ви предлага целия текст на тези и други статии
ПИТАЙТЕ ЗА СПИСАНИЕТО НА ВСИЧКИ ПАВИЛИОНИ НА РЕП В СТРАНАТА!!!
АБОНИРАЙТЕ СЕ В РЕДАКЦИЯТА!!! София, бул. "Дондуков" 67, тел.: 946 10 66 (12.00 - 17.00) Абонамент за една година - 20 лева; за ученици, студенти и пенсионери - 10 лева
ВАЖНО Е ДА СЕ ПРАВЯТ ВАЖНИ ФИЛМИ Людмила Дякова разговаря с режисьора Владислав Икономов
Професор Владислав Икономов е завършил кинорежисура в Държавната висша школа за театър и кино в Лодз - Полша и е сред аристократите в българското кино - аристократ на духа. Високо образован, изключително ерудиран, с изискан вкус и, не на последно място, галантен и завладяващ събеседник. Режисьор е на няколко десетки игрални и документални филми, сред които: "Мълчаливите пътеки"; "Гибелта на Александър Велики"; "Виетнам е близо"; "Петимата от РМС"; "Среща на силите"; "24 часа дъжд"; "Денят на владетелите" и от последните години "Прости нам" и "Капан", където имах шанса да участвам като редактор и да получа едни от най-смислените си уроци по кино. Автор е и на романите: "За един милион долара"; "Сняг вали"; "Сянката на огъня"; "Всичко почти". Неговата 70-годишнина е повод за поредния ни разговор – за хората, за киното, а и за самия него.
Защо, след като пишеш толкова хубаво, след като така точно анализираш процесите в изкуството, реши да станеш режисьор? Да питаш някого на 16 години защо, не е сериозно. Аз дори вече не помня. Явно преди 54-55 години нещо е витаело в главата ми. Пишех стихове, което е нормално на тази възраст, предимно лоши, което също е нормално. Обаче исках да стана режисьор. В България тогава киното беше някаква абстракция. Аз с цялата си наивност занесох в списание "Киноизкуство" един сценарий, написан на тетрадка. Рашо Шоселов, вместо да го изхвърли, внимателно го прочете и съвсем човешки ми обясни как най-общо се пише сценарий. Баща ми като разбра, че няма да стана човек, а беше приятел с всички мастодонти на българския театър, ме насочи натам и аз започнах да се мотая из тези среди. Във ВИТИЗ извиквах ненавист у студентите, защото питах: "Добър ден, чичо Борис тука ли е, чичо Жорж тука ли е". Какъв "чичо Жорж, бе кретен." Ама аз от дете си ги знам чичо Жорж и леля Петя, откъде накъде ще казвам другаря Стаматов, аз такъв не познавам. И, разбира се, кино, кино, кино... След това дойде 56-а година, която започна с толкова много надежди, а завърши така страшно със събитията в Будапеща. Тогава разрешиха който може, да отиде да учи на собствени разноски в "лагера на мира и демокрацията" - без Съветския съюз и ГДР. Така след дълги перипетии заминах за Полша...
С ОТРИЦАНИЕ СВЕТЪТ НИЩО ХУБАВО НЕ Е НАПРАВИЛ С актьора Георги Черкелов разговаря Йорданка Ингилизова
Георги Черкелов е роден на 25 юни 1930 г. в Хасково. Учи право в Софийския университет, а през 1956 г. завършва във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" - актьорско майсторство и режисура. Бил е артист във Враца, в Младежкия, Сатиричния и Народния театър. От 1985 г. до 1990 г. е директор на ДТ "Иван Радоев" в Плевен. За повече от 50 години има над 100 роли в театъра и над 70 в киното, най-популярната от които е тази на Велински от тв сериала "На всеки километър". От години актьорът се е усамотил във врачанското село Ъглен, където живее със съпругата си.
Черкелов и Велински – в годините сякаш се натрупа едно симпатично припокриване на актьора с героя и изведнъж, с това бликащо чувство за хумор, което явно ви е вродено, разбихте строгата визия на полицая. Любопитно е да разберем все пак какво прави Черкелов - Велински?
Георги Черкелов: А-ха, и аз разбрах, повече ме свързвате с миналото...
КИНО И ДРУГИ КОНКУРСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА 12 СФФ Антония Ковачева
Добре знаем, че големите фестивали обират най-качествените нови филми и вече ги дебнат още на проектен етап. Шансът на всички под А листата е в амбицията и в обстоятелството, че когато става въпрос за изкуство, качеството не подлежи на твърди прогнози. Упоритостта рано или късно се възнаграждава. 12 София Филм Фест имаше своето категорично откритие – пълнометражния дебют на сърбина Стефан Арсениевич "Любов и други престъпления". Удовлетворението да видиш нещо такова в софийския конкурс ми напомни летящия старт на Денис Танович и неговия "Ничия земя" на 6-то издание на Фест-а през 2002. Между появата на двата филма обаче има съществена разлика. Навремето "Оскар"-ът, даден на лентата на Танович в момента, когато тя течеше на нашия Фест, затвърди увереността на Стефан Китанов, че може да се справи и с международен конкурс. Той стана факт на следващата година. Само шест години по-късно в лицето на Стефан Арсениевич фестивалът си отгледа собствено откритие по начина, по който го правят "големите". През 2004 проектът “Поколение: Изгубени и намерени” стартира на София мийтингс и събра няколко млади режисьори. Повечето от тях изхвърчаха на филмовия Олимп непосредствено след това – босненката Ясмила Збанич грабна "Златна мечка" за "Гърбавица", румънецът Кристиан Мунджиу – "Златна Палма" за "4 месеца, 3 седмици и 2 дни”, унгарецът Корнел Мундруцо - редица призове за "Йоханна". Четвъртият от „Поколение....”, сърбинът Стефан Арсениевич, се оказа най-верен на София, защото даде пълнометражния си дебют "Любов и други престъпления" на нашия конкурс. И с един замах му придаде гранд класа, макар че сред останалите 11 заглавия имаше добри, умни и елегантно направени филми...
СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ НА КРЪСТОПЪТ Ингеборг Братоева-Даракчиева
Следя София Филм Фест от прохождането му преди дванадесет години и почти няма негово издание, за което да не съм писала с любов и оптимизъм. Винаги досега съм била респектирана от визията, енергията, упорството и мащаба, с които стартира, наложи и разви начинанието си продуцентът и директорът му Стефан Китанов-Кита. Била съм и истински благодарна за уникалния шанс, който фестивалната програма традиционно предоставя на софийската публика - да гледа филми, които не биха имали търговско разпространение в България. В последните няколко издания на Феста обаче започна да прозира все по-осезателна комерсиализация, а тази година вече се усетих сякаш попаднала на друг фестивал – комерсиален, рекламен, безцеремонен. Събитие, тръгнало преди дванадесет години повече с ентусиазъм, отколкото с бизнес-план, тази пролет стигна до кръстопътя, където пазарните стратегии влизат в конфликт с художествените стойности. Нормално е развитието на един фестивал да води до неговото институционализиране, както е нормално в пазарна ситуация да не се разчита само на гол ентусиазъм. Кръстопътното впечатление от тазгодишния Фест, обаче не идва от тук – то се породи преди всичко от липсата на ясна стратегия при селекцията и от отсъствието (на екрана и извън него) на сериозен диалог за стойностите в киното. Няколкото световни хита, които и без СФФ вече са на път към българско разпространение (“Монгол”, “12”, “4 месеца, 3 седмици и 2 дни”, “На прага на рая”, “Призраците на Гоя”), не бяха достатъчни нито да създадат истинска фестивална атмосфера, нито да очертаят значими тенденции. Извън тези безспорни шлагери и малобройните истински открития (“Русалка”, “Любов и други престъпления”, “Отнесен от жената”), фестивалната програма беше подпълнена предимно със средни филми. За почуда на зрителя, който недоумява, защо сред международната редова продукция за фестивален показ в София са избрани точно тези ленти...
КОКТЕЙЛЪТ ДЖЕЙМИСЪН `08 Правда Кирова
Вече за шести път в рамките на София Филм Фест се проведе конкурс за български късометражен филм за Наградата "Jameson". Фестивалът вече си изгради име на откривател на млади таланти – в предишните издания на конкурса участваха автори, чиито късометражни филми след това представиха България на редица престижни международни фестивали, включително и в Кан. Безспорно е, че той разви особен вкус към късометражното кино, на което преди това младите гледаха като на досадно, но задължително препятствие, което трябва да прескочат, за да получат правото за истински филм. Това е горе-долу като да смяташ, че трябва да напишеш стихотворение или разказ, за да си позволиш дързостта да напишеш роман. Някои автори са по-добри в стиховете си, други цял живот пишат къси разкази. Просто някои идеи могат да бъдат изразени най-добре в кратката форма. Сега интересът към късометражното кино у нас е толкова висок, че се появиха още няколко фестивала за късометражни филми, а създателите на Наградата "Jameson", които прекратиха съществуването на конкурса в някои други страни, го поддържат все още за България. Наградата до голяма степен стимулира интереса към производството на късометражно кино, а също така дава възможност български късометражни филми да участват успешно в други международни конкурси. Много млади автори вече се изявяват в късометражното кино не инцидентно, а целенасочено, тъй като то им дава специфични поетически, стилистически и експериментални възможности. Драгомир Шолев, Петър Вълчанов, Димитър Митовски, Камен Калев и други режисьори, чиито филми вече са участвали в селекцията за Jameson през минали години, сега отново са в конкурсната дванадесеторка...
Светилата на киното "ИСТИНАТА ЗА НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ Е СЪЩО ТОЛКОВА ВАЖНА, КОЛКОТО Е ХРАНАТА, ВЪЗДУХЪТ И ВОДАТА С германския режисьор Фолкер Шльондорф разговаря Боряна Матеева
Вашите филми"Изгубената чест на Катарина Блум","Тенекиеният барабан","Една любов на Суан" са много добре познати на българската публика. Те са вече класика... Стари са... В едно интервю казвате, че киното е вид спасение. Така ли е наистина и как точно се осъществява това? Спасение е тежка дума... Добре тогава, как виждате мисията на съвременното кино? Не бих използвал думата"спасение". Бих казал по-скоро обратното - филмът или изкуството не са всемогъщи, но са част от живота ни и с това са важни. Ако аз още ходя на кино или чета книги, то е защото искам да разбера как живеят другите. Как се справят с отношенията си, с приятелствата, как си избират професия и какво работят. Това са въпросите, които всички ни интересуват и всяко поколение трябва отново да им даде отговор. Най-добрият диалог е в книгите и във филмите, защото те навлизат в интимния свят на човека, при условие, че са добри. Но 90 % са брак и не казват никаква истина. Така че оставащите 10 % са много, много важни. Истината за нашето съществуване е също толкова важна, колкото е храната, въздухът и водата...
* * *
"КОГАТО ПРАВИТЕ ФИЛМИ, НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА ПРАВИТЕ КИНО" С известният сценарист Жан-Клод Кариер разговаря Боряна Матеева
Бяхте тук преди година и половина. Сега отново сте в България за наградата на Столична община - София за цялостен принос към световното кино. Но вероятно и за бъдещия ви проект с Георги Балабанов "Делото Петров"... Вече имаме готов сценарий. Не казвам завършен, защото един сценарий никога не е завършен. Но вече трябва да влезем в продукция. Имаме български продуцент, който е силно заинтересуван и се надяваме, че филмът ще стане. Сега навсякъде се правят филми за времето на комунизма, но мен ме интересува периодът след това. Преминаването от една тотално организирана, до най-малкия детайл, система до отсъствието на система, с липса на закони и правила. Това са няколко изключителни години, уникални в световната история, години на истинска анархия, когато вече няма организирана власт. И това е завладяващо, защото когато няма контрол, се проявява истинската природа на човека. Това ме впечатлява в тази история... Кажете нещо за актьорите. О, за това трябва да питате Георги. Това е филм на български и ще има български актьори... Сценаристът може ли да налага свои решения? Режисьорът винаги иска мнението му. Но това е само едно мнение... Решенията се вземат от режисьора и от продуцента. Разбира се, сценаристът има привилегировани отношения с актьорите, защото често прави четения, обяснява текста. Казва на актьорите: твоят герой в този момент на историята знае това, не знае онова, иска това, не иска онова, което е драматургията...
СОФИЯ МИЙТИНГС 2008 – ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ Доротея Манева, Галина Дъбова
Петото издание на София Мийтингс се проведе в рамките на 12-я международен София Филм Фест. Сцена на "софийските срещи" бе Военният клуб. Професор Александър Грозев, изпълнителен директор на ИА "Национален филмов център", започна встъпителните си думи с добра новина - законът за финансиране на киното е изменен и подобрен – от досегашните 10% отделяни от бюджета за финансиране на копродукции, средствата са нараснали на 20%. И все пак, завърши професор Грозев, най-същественото са идеите, защото пари се намират ...! След като призова режисьори и продуценти да осъществяват проектите си в по-кратък (от шестгодишен) срок, защото "...и най-хубавото сирене остарява за това време", професорът завърши с думите: "Удряйте смело глави в стените! Както го прави Фатих Акин". Представителят на БНТ Коста Биков свежо допълни: "Не глава в торбата, а смело с главата в творбата..." и увери младата кръв в киното, че "идеите са ваши, бензинът е наш!". Форумът беше разделен на два модула – "Second Films Pitching" – публично представяне на втори проект в етап на търсене на финансова подкрепа и "Balkan Screenings" – презентиране на горещи балкански заглавия. В основната програма бяха представени 22 европейски проекта и 10 в допълнителната. За първи път наградите бяха две: Диплом и парична премия от 5000 евро, осигурени от Ню Бояна Филм студио, за най-добро публично представяне на филмов проект, получиха румънският режисьор Калин-Петер Нетцер и продуцентката Ада Соломон за проекта "Медал за храброст". Наградата на филмовата лаборатория във Виена "Синкро Лаб" - диплом и лабораторни услуги на стойност 5 000 евро в допълнителната програма бе дадена на режисьорката Иглика Трифонова и продуцентката Росица Вълканова за проекта "Лъжесвидетел"...
КИНОТО: "ИСТИНАТА НА ИНТЕРПРЕТАЦИИТЕ" ИЛИ "МОРАЛЪТ НА ИСТОРИЯТА" Петър Попзлатев
Върнах се към моя филмов проект "Невидимите равнини", публикуван в настоящия брой на списание "Кино" и инспириран от разкази на Димитър Шумналиев, подтикнат от едно доскоро неглижирано, за да не кажа, подтискано в мен чувство, а именно -чувството за национална принадлежност. Давам си сметка, че интересът ми към този филмов проект се дължи на деликатния допир до сюжета с досиетата, до прочувственото, но недвусмислено третиране на темата за вината като съдба. Защото ме занимава неизбежният избор между низост и благородство, защото се вълнувам от проследяването на съдбата, натоварена с фаталния знак на неизкупеното зло и онаследените вини от миналото. Желанието ми да реализирам филм - "Невидимите равнини" - бе започнало да стихва след поредицата от откровено цензуриране от страна на комисии, които би трябвало да са натоварени с отговорността да стимулират възраждането на българското кино и приближаването му към професионалните закони на индустрията. Вместо да поощрят смелостта и откровението, значителна част от избраните членове на тези комисии предпочетоха в предходните години да неглижират проекта без особени мотивировки. Може би щяха да успеят да ме прекършат, ако не се беше случило следното. В демократична България, около края на прехода се появи Жан-Клод Кариер – известният френски сценарист, хванал под ръка живеещия в Париж режисьор - Георги Балабанов. Двамата предлагат проект за филм, чийто сюжет да разкрие мерзостта на едни българи спрямо други българи, захващайки се с досиетата на ДС. Този интерес на Жан-Клод Кариер ме накара да си спомня за един етичен казус, за случка, доверена ми от друг сънародник, който повече от 40 години живее във Франция и със сигурност е най-популярният интелектуалец от български произход там – професор Цветан Тодоров...
АВТЕНТИЧНОСТ И ФИКЦИЯ НА БЕРЛИНАЛЕ 2008 Калинка Стойновска
Сред различните гледни точки, които предлага Берлинале 2008, може да съществува и такава: тази година официалната програма включваше група филми, интересни като среща на двете начала, характерни за киното от момента на неговото раждане – автентичността и фикцията, документът и измислицата. Как съжителстват те днес на екрана? Въпросът не е без основание, защото може би за първи път в конкурса, който по традиция включва само игрални филми, беше представен документален филм – "Стандартно оперативна процедура" на американския режисьор Ерол Морис. Нещо повече - журито, ръководено от режисьора Коста Гаврас, му връчи една от най-големите награди. Нищо чудно, като се има предвид, че подобни филми вече участват и получават призове и в Кан, Венеция, а предполагам, и на други филмови мостри по света. Очевидно селекционерите и програматорите на фестивала са намерили за нужно да акцентират върху факта, че подобен филм има място именно в основния конкурс. Може би защото въпреки великолепно конструираните дигитални филмови светове, които заливат световните екрани, сърцето на киното все още пулсира и с друга – по-чиста и по-истинска – кръв, която черпи кислород от документа, интерпретира го, включва го като основна градивна тъкан, превръща живата реалност около нас във вълнуващ, въздействащ, понякога потрисащ сетивата ни екранен свят. В същото време, тъкмо съвременното кино разкрива колко е относителна и всеки път различна тази автентичност, колко често реалността може да се превърне в измислица, а измислицата – в реалност...
ТЕЛЕВИЗИОНЕН МЕНИДЖМЪНТ Качества на генералния директор на ТВ канал Иво Драганов
От гледна точка на теория на управлението има много и различни дефиниции за понятието управление. Ние ще се спрем на популярното: " Управлението може да се определи като процес на планиране, организация, влияние, ръководене и контрол с цел да бъдат постигнати производствените цели чрез координиране на материални, човешки, технически и финансови ресурси." Това определение ще бъде гледната ни точка към процеса на работа в електронните медии. Има различни класически школи по управление, които се различават, но и доближават. Най-близка до управлението на електронните медии е комбинация от базисните принципи на американеца Фредерик Тейлър, французина Анри Файол и германецa Макс Вебер. Принципите на Вебер са:
Петият базов принцип на Анри Файол е: "Наблюдение на изпълнението на плана и предприемане на действия, които коригират грешките, причинени поради слабост, или да предпази от тяхното повторно появяване." Принципите на Тейлър са същите...
НЯКОИ НАРАТОЛОГИЧНИ КАТЕГОРИИ И ПРИНЦИПИ В СЮЖЕТНОТО ИЗГРАЖДАНЕ НА КИНОСЦЕНАРИЯ Светла Христова "Нито една фраза от литературната творба не може да бъде просто отражение на личните чувства на автора - тя е винаги конструкция и игра." Борис Айхенбаум
В сценария всяка фабула може да бъде представена чрез сюжета по много и твърде различни начини, в зависимост от избора на сценариста. Изграждането на сюжета е изключително важен момент в творческата му работа. Прави са тези, които казват, че фабулата има съвсем относително значение. Съчиняването й предхожда избора на принципите в разработването на сюжета, т. е. измислянето на съдържанието предхожда измислянето на формата. Казано с други думи, съчиняването на фабулата обикновено е преди изграждането на сюжета, който не отразява вярно действията и ситуациите, а съдържа редица умишлени пропуски и непълноти. Някои автори твърдят, че работните варианти, през които минава сценарният сюжет в намирането на окончателната си форма, са най-малко шест. От раждането си до днес кинодраматургията се ползва от изработeните закономерности на литературата и нейната теория. През 20. век структурализмът революционизира изучаването на прозата и повествованието (наратива), като създава цяла нова литературна наука – наратологията. За нас науката наратология представлява интерес, тъй като тя изследва общите закони, които управляват създаването на всяко литературно произведение, или казано с други думи, универсалната повествователна граматика. Интересна е с това, че обръща внимание на въпросите за интерпретацията, има предпочитания към контекста, към ролята на читателя, към особеностите на формата и произтичащите от това ефекти на нивото на конкретния текст – все неща, свързани с гъвкавата природа на киносценария...
ЕКРАНЪТ В ПРЕХОД ОТ АТОМИ КЪМ БИТОВЕ Антон Радославов
През 1995 Никълъс Негропонте публикува своята книга "Дигитално Битие", с която безпогрешно предвижда развитието на дигиталните технологии в последвалите години и прехода от материални (атоми) към нематериални (битове) носители на информация. Киното се възползва максимално от дигиталната революция и ни направи свидетели на образи и зрелищност, немислими преди. Кинематографистите, освободени от улеснения снимачен и производствен процес, дадоха воля на фантазиите си и ни разказаха нови и вече познати истории по затаяващ дъха начин. Анализаторите повече от десетилетие спорят дали всъщност "новото" кино е ново. Ако то разказва все същите познати истории, използвайки само по-усъвършенствани средства, едва ли имаме основание да го наричаме ново. Ако обаче преходът "от атоми към битове" е довел киното до нов тип повествователност, до естетика, която не е осъществима при класическите технологии, то можем да говорим не само за нови възможности, но и за изцяло ново кино...
СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 2 / 2008
АРХИВ: Брой 6 / 2007; Брой 5 /2007; Брой 4 / 2007; Брой 3 / 2007; Брой 2 / 2007; Брой 1 /2007; Брой 6 / 2006; Брой 5 / 2006; Брой 4 / 2006; Брой 3 / 2006; Брой 2 / 2006; Брой 1 / 2006; Брой 6 / 2005; Брой 5 / 2005; Брой 4 / 2005; Брой 3 / 2005; Брой 2 / 2005; Брой 1 / 2005;
Назад към Съюз на Българските Филмови Дейци
© СБФД За най-добро разглеждане на сайта: оптимална резолюция 1024 х 768, Internet Explorer 6
|
