|
СПИСАНИЕ
"КИНО" Брой 1 / 2008 ви предлага целия текст на тези и други статии
ПИТАЙТЕ ЗА СПИСАНИЕТО НА ВСИЧКИ ПАВИЛИОНИ НА РЕП В СТРАНАТА!!!
АБОНИРАЙТЕ СЕ В РЕДАКЦИЯТА!!! София, бул. "Дондуков" 67, тел.: 946 10 66 (12.00 - 17.00) Абонамент за една година - 20 лева; за ученици, студенти и пенсионери - 10 лева
ПЪТНИК ОТ ЛЮМИЕРОВИЯ ВЛАК Вера Найденова и Григор Чернев разговарят с филмовия ветеран Георги Стоянов - Бигор
Редакцията се обърна към нас с предложение да осъществим разговор с Георги Стоянов-Бигор – днес най-възрастният сред българските киноведи и кинокритици (род. 1925). Направихме го с готовност и всеки със своята убеденост. Вера Найденова: Когато човек е поживял дългичко (дай Боже още толкова!) и е направил много, естествено е всеки да го възприема и оценява от страна, която най- му импонира. Един ще изтъкне виталността Бигорова, друг продуктивността. Аз избирам неистовата му любознателност. Сред българските добродетели, които често биват измисляни или преувеличавани, тази ми се струва реална... Георги Стоянов – Бигор: Благодаря на отлитащите като птици години за търпеливостта им, за продължителността. Инак надали бих успял да се прехвърлям от киното към писателството, от филмовата към художествената критика. Не биха влезли в отчета ми нито "Руският авангард", нито лирико-философските миниатюри в "Сега и Всякога", нито сумарно есеистичното в "Гранд биоскоп" и, на другия полюс - хуморът в "Автограф на лъв", новелистиката в "Толкоз просто и логично" и т. н. Опитвал съм се, според възможностите си, да стигна поне относително удовлетворяващото ме. Но пак си мисля, че отстоявайки моя си критерий за професионализъм, тепърва ми предстоят нови търсения и намирания... Григор Чернев: В подготовката за тази публикация разгръщах новата книга на Бигор "Гранд Биоскоп", четох я, препрочетох я и неусетно се настроих на фантазна вълна – реалността и въображението започнаха да се смесват. И тогава... Някога, много отдавна, в средата на 60-те години на миналия век, когато за пръв път ми се отдаде възможност да посетя Париж, аз пожелах да видя неговите две най-големи забележителности. Първата – Айфеловата кула, естествено. И втората – "Гран кафе" на булеварда на капусините, № 14, където на 28 декември 1895 година се е състояла първата прожекция на братя Люмиер. И когато със страхопочитание пристъпях към тази светиня, оттам с цялото си великолепие излезе, кой мислите? Бигор, разбира се. Докато се разминавахме при вратата, той ми каза: "Млади момко, ти отиваш там, откъдето аз се връщам". Уж на шега, а всъщност така си беше. И после забърза за среща със синематечния гуру Анри Ланглоа, когато по-късно в книгата си щеше да нарече "филмовия вехтошар"…
ЙОВКОВ НА КОСТАДИН БОНЕВ И ВЛАДИ КИРОВ С Влади Киров и Костадин Бонев за новия им филм "ВОЕНЕН КОРЕСПОНДЕНТ" разговаря Боряна Матеева
Поели сте творчески риск да покажете в плът и кръв един велик български писател. След "Свобода или смърт", където видяхме Ботев, "Поета и Дявола", където ставаше дума за Смирненски, и "Дело 205/1913", в който се появи Яворов, това е нов опит да се покаже етап от живота на една изключителна личност. Как започна всичко? Имахте ли притеснения в началото? Костадин Бонев: За мен тази авантюра започна в един ден, когато ми се обадиха Влади Киров и Владислав Икономов. Поканиха ме в едно кафене на улица "Стамболийски" и там ми поднесоха най-милия подарък, който някога съм получавал - един сценарий. Казаха, че много биха се радвали, ако го харесам. Сценарият беше наистина много добър, много впечатляващ и моето кинообоняние веднага надуши, че става дума за хубаво кино. Тази история се случи, след като Влади Киров и Владислав Икономов бяха работили вече близо година по този проект... Влади Киров: Да бъде благословено несъществуващото вече кафене "Моцарт", където Владо Икономов и аз имахме навика всяка събота да се виждаме, да пием кафе и да претакаме световните, както и българските събития, и междувременно да говорим за кино (това е най-любимата тема на професора). Една прекрасна събота той ми каза: "Трябва да направим един сценарий и ти предлагам да бъде по някой от класиците." Като преточихме класиците (те се оказаха не чак толкова много) и като знаем филма-емблема на професора "24 часа дъжд", естествено се стигна до Йовков. Тогава се взе решението аз да преговоря отново всички военни разкази на големия български писател Йордан Йовков, което и сторих...
НЕ/ЗАБРАВЕНИ ЛИЦА ОТ СЦЕНАТА И ЕКРАНА Актьорът - фермер Людмила Дякова разговаря с Юри Ангелов
Юри Ангелов е от любимите ученици на Апостол Карамитев. Още като студент прави впечатление с ролите си в "Женско царство"; "Службогонци"; "Волпоне". Три години работи по разпределение в Сливенския театър, а след това е един от водещите актьори в Народния театър. Не са малко и ролите му в киното: "Мандолината"; "Дубльорът"; "Сладко и горчиво"; "Завръщане от Рим"; "От другата страна на огледалото"; "Няма нищо по-хубаво от лошото време"; "И дойде денят"; "Приземяване"; "Живот до поискване"; "Жребият"; "Версенжеторикс"; скандално нашумелия "Баклава", а за участието си в един от най-новите български филми "Малки разговори" Юри бе номиниран за наградата на НФЦ за най-добър актьор. Къде изчезна през последните години и как се чувстваш като не/забравено лице от театъра и киното? Като казваш не/забравено лице, си спомням за телевизионния театър "Обличането на Венера". Някои актьори се прочуват с големи роли - Макбет, Хамлет, Отело, а аз се прочух с една жаба. В този телевизионен театър, който навремето показаха няколко пъти по желание на публиката, играех Кичо Жабата и за мое изумление наскоро едно 20-годишно момиче ми цитира реплики, които дори аз съм забравил. Невероятно, та тя не е била родена, когато показваха тази пиеса по телевизията. Но се оказа, че майка й я е научила на реплики и цели пасажи от пиесата. Изведнъж се почувствах страшно полезен, щом няколко поколения са си повтаряли репликите на моя персонаж...
ФЕСТИВАЛЪТ ОТВЪД СЕНЗАЦИЯТА Ингеборг Братоева-Даракчиева
Два респектиращи теоретични текста – "Дигиталната стихия" (2003), "Еволюция на екранното изображение" (2004), и съставителството на няколко научни сборника през последните пет години очевидно не удовлетворяват писателския хъс на проф. Божидар Манов. Творческите му амбиции преливат извън обсега на тежката научна артилерия, а неизчерпаемата му енергия го тласка към завладяването на нови територии, към комуникация с най-широка читателска публика. Така през 2005 съвсем неочаквано се появи забавната му детска книжка "Неизмислено човече", а в самия край на 2007 "Агенция Вил"” издаде сборникът му с разговори и интервюта "Фестивални срещи". Всъщност тази книга не е изненада за професионалната общност, която от години познава професора - ръководител на катедра "Кинознание" в НАТФИЗ, преди всичко като филмов критик с мигновена и точна преценка, като журналист с бърз и остър рефлекс. Прибавете към това остроумие, гъвкав стил на изразяване, умение да се намира най-точната дума и вкус към ефектната, но премерена метафора, и ще усетите духа, в който са оформени четиридесетте разговора и интервюта със знакови фигури за съвременния екран...
СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ – НАЙ-ЧАКАНОТО СЪБИТИЕ ЗА ГОДИНАТА Таня Трендафилова
За дванадесети път в София ще се проведе едно от най-очакваните събития в българския културен календар – международният София Филм Фест. През последните години фестивалът се радва на огромен интерес не само от страна на родната публика, но и сред представителите на киноизкуството в световен мащаб. За най-интересните събития и гости на тазгодишното издание разговаряме с директора на фестивала Стефан Китанов. На прага сме на поредния София Филм Фест. Какво можем да очакваме като програма, акценти и специални гости? Фестивалът ще се проведе от 6 до 16 март, с продължение от една седмица в Пловдив и Бургас. Откриваме с официалната премиера на филма на Рангел Вълчанов "А днес накъде?" – продължението на "А сега накъде?". Надявам се да се получи една много празнична, интимна и приятелска атмосфера, която да събере хората, свързани с двата филма, както и всички, които обичат българското кино. Реакциите, които "А днес накъде?" получи до момента на прожекциите си в България, са много спонтанни и искрени. Имам предвид участието му на фестивала "Любовта е лудост", където той спечели две награди – на критиката и на СБФД. Иначе фестивалът ще бъде също толкова амбициозен, както всеки един София Филм Фест. Разбира се, програмата предвижда различни акценти. Едно от основните събития е фокусът върху новото руско кино, който ще се проведе във връзка с Годината на руската култура в България. В центъра на вниманието ще бъде филмът "12" и гостуването на Никита Михалков...
КИНОАНКЕТА: ВОЙЦЕХ ТОДОРОВ
Войцех Тдоров е роден на 24.09.1962 година. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ през 1984 година, а през 1987 година завършва Висшето училище за кино в Лодз. От 1996 година живее и работи в Полша. Преподава операторско майсторство в киноучилището във Вроцлав. Оператор е на множество игрални и документални телевизионни филми у нас и в Полша, носители на национални и международни награди. Между най – добрите му филми са: "Екзитус", "Мълчанието", "Забраненият плод", "Вагнер", "Случаят Клара", "Портретът на Дориан Грей", "Мъртвата принцеса", "Латерна магика","Фондация", "0-1-0" и др.
По какъв критерий избирате филмите, които снимате?
Друг критерий са професионалните условия. Ако те са достатъчно
провокативни или пък дотолкова комфортни, че могат да осигурят
професионално развитие – защо не?!
Понякога приемам да заснема рекламен филм, чийто бюджет позволява да
ползвам съвременна техника. Така наскоро работих и се запознах с новия
прожектор ARRISUN, чийто
наем е тежък за полските филмови бюджети.
Със сигурност не това, което е за
писателя пишещата машина. Когато тя бе заменена с компютър, в
литературата не настъпи някаква естетическа или идейна революция.
СЛАДКИ, СОЛЕНКИ И ГОРЧИВКИ Погледът на режисьора Владимир Ангелов
Дискусията "От проекта към екрана", състояла се в края на миналата година, премина сред задушевна обстановка, въпреки незадушевните доклади и противоречивите изказвания. Подготвена сериозно, с актуален тематичен обхват и именити участници, дискусията най-малкото обещаваше да предизвика въпроса "какво следва от тук нататък". Дали всичко ще заглъхне върху страниците на сп. "Кино" или ще се тръгне най-после към разсичане на гордиевия възел от проблеми, в който сме се оплели. Отговорът трябва да търсим както в изнесените факти и направените изводи, така и в общата атмосфера. Събитието бе удостоено от емблематично скромното присъствие на продуценти и режисьори, затова пък активно се беше включило цялото войнство на родната ни кинокритика. Нещо повече - в лицето на главния редактор на сп. "Кино" -Людмила Дякова, критиката ни бе и инициатор на дискусията, което е похвално, но си е чист парадокс. Защото би следвало инициатори да са продуценти, режисьори, автори – т. е. най-потърпевшите. Може би затова в определени моменти витаеше усещането за безизходица и апатия. Мил жест - сладките и соленките бяха донесени лично от организаторките – дамите от списание "Кино", кока-колата и водата – от СБФД. Похапвайки сладки и соленки с по чаша вода или кола, присъстващите се опитваха да преглътнат горчивия вкус, предизвикан от тъжните констатации. А възторжените изводи ги изпълваха с прилив на апетит. Според изнесеното в докладите и част от изказванията, филмовият процес у нас е в застой. Според някои от направените изводи обаче, киното ни изживява възраждане! Парадокс! Едно от двете не би следвало да бъде вярно. Възможно ли е да има възраждане в условия на застой? Може би именно това парадоксално състояние на духа караше някои от присъстващите да изпадат в нещо като религиозна екзалтация, а други бе довело до пълна амнезия. През това време парадоксите се тълпяха в малката зала в такова изобилие като стадо дяволи върху върха на игла...
ДЕТСКО КИНО В ИНДИЯ И ГЪРЦИЯ "Златен слон"- Индия и "Олимпия" – Гърция, 2007 Цветомира Николова
Понятието детско кино в българския език, както и в други езици, ни кара да се двоумим – дали става дума за кино, адресирано към децата или за кино, правено от деца. В миналия век не бихме се замислили изобщо над втората алтернатива, но сега, когато киното като изкуство вече е на възраст, все повече деца правят кино по света. Вярно е, че филмите им рядко стигат до широката публика, но след време и това може да се промени. Този и други въпроси за детското кино винаги са мe засягали – като човек, който се опитва да прави "детско кино". Но те станаха център на вниманието ми в продължение на един месец – удаде ми се възможност да посетя два специализирани фестивала за детско кино и то от двете страни на барикадата – като председател на журито "Азиатска панорама" в петнадесетото издание на Международния фестивал за детско кино "Златен слон" в Хайдерабад, Индия, и като участник в конкурсната програма на десетото издание на Международния фестивал за детско и младежко кино "Олимпия" в Гърция. И на двата фестивала имаше детско жури, участваха филми, правени от деца и юноши, както и майсторски класове, в които групи деца създаваха свои малки филми с помощта на професионалисти.
ЗА НЯКОИ АСПЕКТИ НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРОГРАМИРАНЕ Иво Драганов
От гледна точка на теория на управлението има много и различни дефиниции за понятието управление. Ние ще се спрем на популярното: "Управлението може да се определи като процес на планиране, организация, влияние, ръководене и контрол с цел да бъдат постигнати производствените цели чрез координиране на материални, човешки, технически и финансови ресурси.” Това определение ще бъде гледната ни точка към процеса на работа в електронните медии. Има различни класически школи по управление, които се различават, но и доближават. Най-близка до управлението на електронните медии е комбинация от базисните принципи на американеца Фредерик Тейлър, французина Анри Файол и германеца Макс Вебер. Принципите на Вебер са: разделяне на отдели по трудова характеристика; ясно определена йерархия на авторитетите в системата; подбор на кадри на базата на тяхната квалификация; повишение на основание старшинство или постижения; стриктна и систематична дисциплина и контрол; разделяне на собствеността от оперативното управление. Петият базов принцип на Анри Файол е: "Наблюдение на изпълнението на плана и предприемане на действия, които да коригират грешките, причинени поради слабост или да предпази от тяхното повторно появяване." Принципите на Тейлър са същите. Бих отбелязал специално, че те са залегнали в трудове от началото на 20. век, но все още са пренебрегвани волунтаристично от самобитната, балканска управленческа мисъл. Особено в частта им за контрол върху взиманите решения.
СЪВРЕМЕННА КОМИКСОВО-ПРИКАЗНА ВИЗИЯ Радостина Нейкова
С развитието на съвременната компютърно обработвана визия стана възможно изобразителното изграждане на абсолютно всяка една история. Качественият скок в достъпността на техническите и изразните средства от последните две десетилетия засили съществуващата постоянна миграция на идеи и сюжети. Залагането на добра сюжетна история, на познати герои и на известно заглавие е издигнало много филми на пиедестала на славата и направило много актьори звезди. Процесът на адаптиране на литературен текст в киното е с многогодишна традиция. Но с развитието на визуализацията в съвременните условия филмите стават все по-убедителни, а това, заедно с натрупания опит и постигнатия финансов успех, дава кураж на кинотворците да се насочат към все по-приказни и невероятни истории, класически фентъзи романи и комикси. Утвърждаването и напредъкът на съвременната комиксово-приказна визия върви, от една страна, към следващо пресътворяване на познатите вече митично-приказни сюжети - римейк на вече съществуващи и често класически филмови образци. От друга страна, на екрана масово нахлуват комиксови истории и герои, които, макар и спорадично филмирани още със създаване на киното с ограничените тогава изразни средства, сега развихрят мощно и безгранично фантазията си във визуално отношение. От трета страна, процесът на развитие на съвременна комиксово-приказна визия бива допълнен от създаването на всякакви нови, възможни и невъзможни приказни и митологични сюжети.
ВИЗУАЛНИЯТ БРАК НА 21. ВЕК – ЕЛЕКТРОННО + ФОТОХИМИЧНО КИНО Емилия Стоева
Определящ фактор за получаване на филмово или видео изображение е СВЕТЛИНАТА. Проблемите на осветлението са свързани предимно с пресъздаване на триизмерната действителност върху двуизмерното пространство на екрана, което в преобладаващите случаи е свързано с проблемите на сянката и нейното конструиране. В зависимост от предложения интервал на яркости на докадровата действителност и чрез възможностите на оптиката, светлочувствителния материал или електронния носител, на екрана виждаме обемните форми, релефите в цялото им многообразие. Когато имаме светлина и сянка, в зависимост от преобладаването на едното или другото, и в зависимост от носителя на изображението, ще получим различно моделиране на обекта, а от там и на въздействие върху зрителя. Разликите в светлината на екрана са в известна степен обективни, но са и в пряка зависимост от използването на филмова лента или електронен носител.
СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЙ 1 / 2008
АРХИВ: Брой 6 / 2007; Брой 5 /2007; Брой 4 / 2007; Брой 3 / 2007; Брой 2 / 2007; Брой 1 /2007; Брой 6 / 2006; Брой 5 / 2006; Брой 4 / 2006; Брой 3 / 2006; Брой 2 / 2006; Брой 1 / 2006; Брой 6 / 2005; Брой 5 / 2005; Брой 4 / 2005; Брой 3 / 2005; Брой 2 / 2005; Брой 1 / 2005;
Назад към Съюз на Българските Филмови Дейци
© СБФД За най-добро разглеждане на сайта: оптимална резолюция 1024 х 768, Internet Explorer 6
|
