|
|
|
|
*** |
* * * |
|
За контакти Тел./Факс: (+359 2) 946 10 69 E-mail: sbfd@sbfd-bg.com София 1504, България бул. "Дондуков" 67
|
ШВЕЙЦАРСКА КУЛТУРНА ПРОГРАМА В БЪЛГАРИЯ
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ
МОИТЕ НАЙ-НЕОБИКНОВЕНИ АРТ РЕШЕНИЯ КАТО ПРИМЕР
ЗА РОЛЯТА НА КУЛТУРАТА В ОБЩЕСТВОТО
6 УЪРКШОПА & ДЕБАТА
за студенти от Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", Софийския университет "Климент Охридски", Нов български университет, Югозападния университет "Неофит Рилски" и други колежи по изкуството с:
Валери Петров; Рангел Вълчанов; Никола Корабов;
КОНСТАНТИН ДЖИДРОВ
РАЗГОВОР МЕЖДУ ДУМАТА И ИЗОБРАЖЕНИЕТО, ИЗОБРАЖЕНИЕТО И ДУМАТА (Аудио запис, 14 април 2006, продължение)
Някои мои студенти имат опасения дали ще успеят. Казвам им: "Ти като малък първото нещо, с което си се различил например от животните, е това, че си взел молива и си започнал да рисуваш онова, което те вълнува или което си виждал." Тези най-наивни рисунчици, те са първото нещо, което освобождава човека от онова, което ние наричаме животински свят. Като студент, на изпита по марксизъм-ленинизъм казах на преподавателя си, че не трудът е създал човека от маймуната. Не, създава го рисуването, начинът да прехвърлиш "нещото" през сивото си вещество и след това то да изтече през ръката ти, това вече е процесът на създаването на човек. Така че всички вие, ако искате да не останете маймуни по отношение на вашата професия, опитвайте се да рисувате - даже и с колелца, даже с прави чертички, - но мисълта ви да бъде ясна. Аз рисувам, че този човек с тия две прави пръчки ще премине това разстояние и ще дойде до едно дърво, което има едно листенце, и аз ще се опитам с кръгчета да го направя. Но ще го направя, за да мога да си изясня мисълта, своята собствена мисъл за пространство. Разбирате ли за какво говоря? Затова наблюдавайте повече и се опитвайте. Даже когато седите, когато пишете, опитвайте се отстрани по някой път да нарисувате мисълта си. И обратното, ако не ви достига нещо в рисунката, опитайте се да го обясните с думи. Тогава се получава една симбиоза, която ние наричаме разговор между думата и изображението, между изображението и думата. Така вече в главата ми става по-ясно. Трябва да се премине през този процес. И ще повторя думите на моя преподавател Кирил Цонев. Той казваше: "Аз всичките мога да ги направя рисувачи в разстояние на шест месеца..." За шест месеца вие ще можете да правите етюди, които са за влизане в Художествена академия - етюдчета на глава, на фигурка, на туй, на онуй, на трето, на четвърто. Но дали ще станете художници, това е съвсем друг въпрос. То е отвътре – това, което онзи отгоре ви е дал. Но всички можем да рисуваме. Всички, при един по-упорит труд, можем да рисуваме, без да ни мигне окото. Грешката на нашия съвременен процес на обучение в училищата е, че липсват необходимите часове по рисуване, а ние навремето имахме такива часове почти до последните часове в гимназията. И това са натрупвания, които ние наричаме естетика, възпитание и морал. Защото рисуването създава морални качества. Рисуването не е въобще рисуване и за да си художник - това е един морал. И както виждате, даже и художниците, които не умеят да рисуват, започнаха да се опитват абстрактни картини да правят. Но това са слаби абстрактни картини, докато художникът, който знае да рисува, може чудесно да направи абстрактна картина. Защото всяка картина има начало, има и край. Бялото платно или, както го наричаме, онова пространство, което ние трябва да разкрием и да влезем в него, или да излезем от него в първия момент на първото драскане на листа, на първата четка... - в този момент вие сте дали начало на рисунката, която започва да тече чрез мисълта ви. Ако се загледате в едно дърво, ще видите, че в него има рисунки на човешки лица, на човешки фигури, на не знам какво си. И аз тръгвам от там, после започвам да го обобщавам или да го изхвърлям от себе си, но минавам целия този процес на разговор между мен и картината. Така, както вие, когато ще прочетете един сценарий, ще тръгнете в разговор с героите, ще застанете на техните места, ще започнете да ги обличате, да ги събличате, да им създавате ъгъла... И тогава изведнъж ще се очертае и пространството, в което ще се развие вашият киноразказ. * * * За мен предподготвителният период е този, който прави филма. Това е времето, когато режисьор, оператор и художник седят и обсъждат материала. Единият рисува, другият - разговаря, както съм правил с моите приятели. Те ми бяха приятели или ми ставаха приятели, и оставахме приятели, и продължавахме да си говорим, даже и да не работим заедно. Чета сценария, казвам всички положителни качества, но смятам, че: "Тук, тук, тук трябва..." И операторът казва: "Аз също смятам, че ние, ако направим така, така, така..." И даваме забележките си на режисьора, и той след седмица ни вика с друг вариант на мислене, в който вече виждаме част от нещата, които той е приел от нас. Това значи, че аз вече спокойно започвам да развивам мисълта си в тази посока, тук вече става нещо по-интересно, аз трябва да я доразвия тази идея, която съм я подхвърлил. Сядаме пак тримата да решим къде можем да реализираме тия неща: "Я, да пообиколим България..." И всъщност, вече избраните места разиграваме така, както трябва да бъдат по сценария. Казвам: "Тук ще има едно дърво, тук една колона, това ще движим по хоризонтала, защото имаме достатъчно вертикали..." Операторът гледа колко е часа в този момент и къде е слънцето, къде изгрява. Обикаляме през март. Кой месец отговаря на март през есента, когато трябва да отидем да снимаме? Октомври. Слънцестоенето тогава се намира в същите... Значи, аз като избирам мястото, трябва да го избирам по отношение на светлината, в която ще развия целия епизод. И като определя, че трябва да се снима в 3 часа следобед, аз знам защо трябва да се снима в 3 часа следобед и знам, че през октомври ще имам листа, които са малко окапали или ще са пожълтели. Това пречи или не пречи?... Затова е този предподготвителен период. И там, ако нещо случайно ни се види, че може да стане по-интересно - по-добре е да обърнеш камерата, по-добре е да забиеш един кол или да сложиш едно гърне, или... Така че, ако искаме да правим сериозно кино и не скъпо кино, това е един много отговорен период. Защото може да има милионен бюджет, но ако не са премислени и огледани нещата, можем да похабим парите и нищо да не стане. Тези неща са много важни и затова, когато се хващате на работа, не се съгласявайте само заради това, че искате само да работите. А заради това - дали ви харесва и дали можете да го направите. Това са основни правила. Иначе ще има неща, направени на "куц крак" и някой ден така, както са ви приели, така и ще ви изгонят. Защото в първите си стъпки човек изгражда и моралния си принцип как ще защитава професията си, разбирайки другите професии. А не - въобще да защитава своята собствена професия... Който се вдига на пръсти, не може дълго да седи на пръсти прав. Знаете ли го това? * * * Какво харесвам и какво не? Не харесвам "Хари Потър", елементарно ми е написан. Братя Грим харесвам, обичам Джани Родари. Искам да изям един облак торта с удоволствие. Така че, самите приказки предпочитам... Мразя немския натурализъм в киното. Те се опитаха няколко приказки да направят, но се страхувам, че при тях доста сериозно е развит онзи характер на гнома, при който гномчетата са доста натуралистични и неприятни. Затова пък, ако си спомняте как Фелини използва гърбушките, с какво чувство за хумор, с усещане, при което духът на гърбавия човек е по-високо от натуралистичното. Вижте един Фелини, който първо е бил художник и след това се занимава с кино, един човек, който знае как да дръпне нещата. В един от филмите си прави един дървен испански балдахин. Нали знаете? – балдахин-легло. Испанските са като дървени гробници. Знаете ли защо? Защото е много студено в тези големи катакомби, от камък направени, и за да се затоплите, трябва да си сложите горящи въглени в леглото. Затова там предпочитат малко да се постопли, след това да се изнесат въглените и да се затворят капаците. И вътре остава един уют. Топлото тяло и т. н. Фелини там прави една великолепна сексуална сцена. Там високо едни гномчета седят и онанират от удоволствие, само като гледат как се люлее това легло. Много сексуална сцена. Жива. За разлика от познатите ви сцени, които често виждате на екрана - настръхнали косъмчета, пък капчици върху кожата, пък пъшкат, па се тръшкат... А онази сцена - силна и сексуална, колкото си иска. Защото има фантазия в нея. А другото е груб натурализъм, в който няма фантазия... * * * В българското кино, извинете, имаме доста сериозни неща, които сме направили. Вярно е, че не сме богатото кино. Ние, ако сме богатото кино – о-хо! Елате да видите – с потенциалната сила, която имаме, с начина, по който... Искам да ви кажа само едно: "Ако продължавате да вярвате само на американското кино, значи, вече сте изтрили от себе си онова, на което казваме "хормонално творческо мислене". Хормонално творческо мислене. И приличате на Белчо и Сивушка – подбитият вол и уморената кравичка. А ние не сме това. И продължавам да казвам, че съм учил и първите италианци, които дойдоха тук. Довеждат си художници, които там са реквизитори, трети реквизитори, които трябва да подредят масата. А тук го довеждат едновременно на обучение при нас и за да му плащат, защото там плащат не знам какви си такси – профсъюзни, и пр. Водят го художника и мен ме слагат съ-постановчик към него. Извинете, те трябва да ми плащат за това, което му казвам за ролята на пространството, а не да му бъда помощник. С такива неща съм се сблъсквал. Но след като направихме "Над Сантяго вали", режисьорът Сото изпрати писмо, че ако някой ден се върне да прави филм у нас, искал с мен да работи, а с мен най-много се караше. Разберете, че част от защитата на художника е да се стреми не да налага себе си, а да се стреми да прави достоверни нещата. А защо стана скандалът с въпросния филм за Ницше? Седя две вечери да подготвя един декор, за да могат те да спестят пари. Да, седя - един ден, целия, работя, през нощта работя за декорацията, на другия ден работя и вечерта работя. А на следващия, към обяд, ми се обажда по телефона вторият режисьор, няма да му кажа името, защото е българин, и вика: "Може ли да намерим повод, че декорацията не е готова, за да дадем почивен ден?" Да си дадат почивка по вина на декорацията, която "не е готова". Значи, този, който дава парите, ще каже: "Глоба!" И аз му казах: "Извинете ме, искате ли да си приемете декорацията и този, който не е готов...." Имаше една руска система - когато режисьорът не е готов, винаги може да намери някой в колектива, който да не е направил нещо и да го обвини него за проваления снимачен ден. Казах това на преводачите да го кажат на господин Пери, а аз - шапката и "довиждане". Предупредих групата и им казах да дойдат и да видят как сега ще започнат да търсят "под"... Почнаха: "Това защо е тука?" "Искате ли да го махна? Искате ли нещо друго да ви демонстрирам, защото аз умея да ги правя тия неща." Групата е зад мен и им казвам: "Изнесете целия реквизит, изнесете всичките мебели. Да остане празно пространство." Те: "Чакай!" "Спокойно, изнесете ги и два часа ще подреждаме с режисьора да видим какво пространство ще направи режисьорът." Тишина. Казах им:"Довиждане! Режисьорът седна, падна му челюстта надолу. Затвори вратата, събра се с неговата част от българите, които говорят американски, които седят малко по-наведени в този случай... И свърши. И започнаха да снимат. Трудничко, трудно, колкото си искат. И вината остана у тях... Трябва да знаят, че работят с хора, а не с аборигени. С хора, които имат достойнство. Само така ще можем да защитим българското кино. Иначе българско кино не се защитава с навеждане за сапуна. Нали го знаете този виц? Не го ли знаете? Как да не го знаете? В една арабска баня влизат група мъже и те всичките били с един сапун. Сапунът пада на земята. Седят – минава час, минава два, влизат ванаджиите, а ония стоят под душовете и никой не смее да се наведе да вземе сапуна. Знаете ли защо? Сигурно се сещате? Няма да кажа защо. Така че никога не си навеждайте по-ниско за сапуна. Паднал? Купете си нов. Това са моите максими. И съм оцелял. На 76 години съм. * * * Защо беше спиран филмът "Свобода или смърт", защо така трудно започнаха снимките? Ами, защото първия път, когато отидохме във Враца, не искаха да ни приемат, ако не махнем една сцена със Стоян Заимов. Когато Ботев изпраща пръстена до Стоян Заимов, който е обещал, че Трети революционен окръг ще въстане и ще воюва, той лежи с жената на каймаканина и си приказва, и яде пилаф и малки баклавички. И с женски дрехи се опитва след това да избяга. Затова става и онази история на Милин камък. Там Ботев, ако си спомняте, седи и чака... Имаше и една сцена с мъжете, които ги изкарват да вървят пред каруците, а след тях - турският башибозук. И една друга - с група хора, които се движат в едни жита и се радват, че са стъпили в България, че са тръгнали да я освобождават, и един по един падат и умират в цялата тази предателска, мълчалива България, в която нито един не става да им помогне. Има само една сцена, която допуснаха и която я направихме – мълчаливото село. Там Димитрина Савова играе жената, която поднася вода на четниците и която я съсичат на самата порта... Така че, докато не махнахме някои от сцените за Враца, Враца не ни допускаше да отидем да снимаме на Околчица... Така че, когато говорим за всичките тези неща, ние спираме. Ние се страхуваме от истината. Не бива. А истината... Един народ се изковава, когато знае своята история. А аз никога не чета историята на победителите, обичам да чета историята на победените, защото в тях е истината. Най-голямата трагедия на победителя е, че той трябва да храни победения. След като му завоюва територията, трябва да намери храна да го храни. Пък даже и най-бедният да бъде, той е длъжен, иначе онзи ще се разбунтува и пак си длъжен да го покориш... Четете историята между редовете. А този, който е ял от баницата в лъжата на историята, често не иска да я повърне, защото тя е много дълга - историята. Ще започнеш да повръщаш това, което си лъгал – о-о-о... Колко клозета трябва да минат през цялата история, не ми е ясно. Нашата история не бива да бъде писана. Нито пък трябва да бъде апокрифна. Който има доблестта, нека да напише нещо. Но доблестно за историческите реалии. * * * Всеки художник е длъжен да чете повече. Сериозно ви казвам. Особено в киното. На мен ми определяха много сериозно бъдеще като живописец и като график. Аз останах в киното, защото изведнъж ми се отвори "кутията" към друг начин на мислене. Киното ме направи информиран, културен художник. Мога да бъда лош художник, мога да бъда лош професионалист даже и в киното, но аз нося вече една по-друга информация. Тя е много по-богата, много по-разширена. Тесният професионалист си остава тесен професионалист. А киното за нашите професии дава едно много по-широко пространство. Затова ви казвам: "Когато учите, когато сте студенти, а и после, като работите - четете много по-разширено за темите, които правите." А аз лично се радвам, че навремето успях да вляза в киното, защото с това разширяване на пространството човек става многопластов. И винаги, когато са ме питали защо ми трябваше това, отговарям, че аз си рисувам в къщи. Това е едно интимно отношение - за любов. Там никой не ти се бърка, а ти сам, сам си пред себе си. И съм си казал: "Когато застана пред огледалото някой ден и, водейки монолог, другата страна не ми отговаря, значи, съм мъртъв вече."
Страници 1, 2
© СБФД За най-добро разглеждане на сайта: оптимална резолюция 1024 х 768, Internet Explorer 6 |
